За рибите, дълбоките води… и още нещо

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC1885_rt

Много пъти е казвал, че няма нищо общо с рибите. Дори не обича да яде риба! Първата му асоциация за “fishing” определено не е висене на брега с трикрако столче, въдица и кофичка с феерично раздиплен живарник в нея.

Но пък също като рибите умее да плува в свои води от най-различно естество. Без значение дали обстоятелствата го потапят или сам се бухва в поредния бързей. Дали ще е да се метне да пробва някой Никон, или директно ще нагази из филмовите ленти – успява да излезе сух, с добър резултат и оная усмивка “Е, не беше чак толкова трудно, исках да пробвам!”

02_DSC1869_rt

Също като някои сомове и щуки често е “дълбока вода” – с нейните си тайнства, подводни течения, трептения и бързеи. Но също като сьомгите може да прелети през ручеи, камъни и водопади, за да достигне това, което иска.

DSC04361_dt

На такъв човек какво да му пожелаеш освен много да е здрав, да плува все напред и нагоре, да си следва желанията. И да е обграден с хора, с които да споделя.

Честит имен ден, Ники! :*
Да ти пребъде името с внуци, правнуци, дела, ленти и документи, и много, много хубави спомени!

Как се пише: превращение или превръщение?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише превращение, мн.ч. превращения. Въпреки че думата е сродна с превръщам, тя се пише с а, защото тук е налице старо фонетично явление – редуване на гласните в корена. В Офелия (няма защо аз да я наричам непозната), в нейното лице и фигура с поразителна сила и магия беше хванат мигът, […]

Съдия Владислава Цариградска срещу ПИК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдия Владислава Цариградска съди ПИК за статии в сайта. Докъде стигна производството:

СРС се произнесе в нейна полза през 2021 г.

Софийският градски съд през 2023 г. потвърди решението на СРС – вж  решението на СГС.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу сайта ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Твърденията, които включват обвинения, че съдийката е „свързана с организираната престъпност“, „свързана с престъпни дейности по Черноморието и в Плевен“ и има „тесни връзки с ъндърграунда“ или е „спечелила от престъпните връзки на съпруга си. ”, се считат за фактически твърдения, формиращи основание за отговорност. Определението не подлежи на обжалване. ВКС не допуска касационно обжалване по жалбата на ПИК в частта, с която Пик Нюз ЕООД е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 24900 лв. (частична претенция от 500000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази, съдържащи се в статии, публикувани в електронното издание „Информационна агенция ПИК“.

Предстои ВКС да се заеме и с важен правен въпрос, поставен от съдия Цариградска. ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.

ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.

Както може да се проследи в първата препратка, Комисията за журналистическа етика се произнесе още през 2020 г. за нарушения на Етичния кодекс на българските медии от страна на ПИК. Борбата на Цариградска срещу клеветническата кампания е само елемент от по-широка картина, която Борис Митов описва в публикация за Свободна Европа:

“Съдия открито се изправя срещу мафията. Твърди, че властите са се сраснали с престъпни мрежи за влияние. Следват смъртни заплахи. Назначена ѝ е охрана, а за заплахите е обвинен един скитник. Месеци по-късно обвиняемият е на свобода, съдията е без охрана, а за мрежите за влияние вече никой не говори.

Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.”

Дела срещу OpenAI и в Канада

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Големиет канадски новинарски организации се присъединиха към медиите, които съдят създателя на ChatGPT OpenAI, разширявайки войната между развитието на изкуствения интелект и защитата на авторските права извън Съединените щати. Canadian Broadcasting Corp., Globe and Mail, Canadian Press и собствениците на Torstar и Postmedia, твърдят, че OpenAI незаконно е изтеглил тяхното съдържание и го е използвал за обучение на своите AI инструменти. Подобни съдебни дела са започнати в Съединените щати от New York Times, Chicago Tribune, New York Daily Newsи др..

В Съединените щати новинарските организации се разделиха по отношение на това как да реагират на компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, като някои заведоха дела, а други решиха да подпишат споразумения с OpenAI, за да се ползва лицензирано съдържание в бъдеще. в Канада са обединени и в делото участват по-голямата част от канадските текстови медии, с десетки новинарски марки.

Компаниите за изкуствен интелект, включително OpenAI, Google и Microsoft, които пуснаха продукти за изкуствен интелект, настояват, че тази практика е законна при fair use, концепция в закона за авторското право, която позволява законно използване на защиетни произведения при определени условия. Но все по-голям брой новинарски организации, автори, музиканти и художници съдят AI компании за използването на тяхното съдържание в обучение, заявявайки, че никога не са давали разрешение или получавали плащане и че новите AI инструменти могат да бъдат използвани, за да се конкурират с тях и дори да ги извадят от бизнеса. Компаниите с изкуствен интелект, включително OpenAI и Google, също започнаха да използват AI, за да обобщават уебсайтове директно в собствените си сайтове, което съществено променя икономиката на световната мрежа.

През 2023 г. Канада прие закон, принуждаващ Google и Meta да плащат за новини, публикувани на техните платформи, което предизвика битка с двете големи технологични компании и постоянното блокиране от страна на Meta на новини в Канада.

WP Top Canadian publishers sue OpenAI, joining AI copyright fight

Ofcom: Местните медии в Обединеното кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор публикува пореден доклад за състоянието на местните медии.

Предизвикателства при предоставянето на надеждни и точни местни новини в Обединеното кралство според регулатора включват: аудитории, мигриращи от печатни и телевизионни източници на новини до онлайн източници; намаляващи приходи от реклама; разширяването в ролята на онлайн посредниците във веригата на стойността на новините; ожесточена конкуренция онлайн за вниманието на публиката, която до голяма степен не желае да плаща за новини; нарастване на броя на хората, които активно избягват новините.

Консолидацията и съкращенията в отговор на тези предизвикателства се отразяват върху предлагането на местни новини в телевизия, радио и печат.

Регулаторът изразява виждане, че в перспектива увеличаването на онлайн местните новини на БиБиСи е част от факторите, създаващи затруднения на местните медии и в някои райони БиБиСи може да измества търговските медии. Но засега връзката между увеличения интерес към БиБиСи и намаляващия интерес към местните медии не е доказана като причинно-следствена.

Състояние на цифровото десетилетие за 2024 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува съобщение COM(2024) 260 final, което съдържа доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2024 г. В него се разглежда развитието на цифровата политика след доклада за 2023 г. и се представя напредъкът на ЕС в постигането на договорените цели и задачи за успешна цифрова трансформация за хората, предприятията и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.

Докладът включва в приложение оценка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие. Въз основа на това в него се очертава индивидуалният принос на държавите от ЕС за колективното постигане на целите и задачите на цифровото десетилетие.

Bulgaria 2024 Digital Decade Country Report

Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите: доклад 2024 на BFMI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The Balkan Free Media Initiative (BFMI) e неправителствена организация, базирана в Брюксел. Създадена е през 2021 г. от Антоанета Николова. В борда на организацията е посочена Меглена Кунева.

В края на 2024 г. е публикуван доклад на BFMI The Invisible Hand of Media Censorship in the Balkans, в който има и кратка оценка ( с.12-15) на състоянието на медиите и медийната свобода в България.

Докладът следва друг подобен доклад от октомври 2021 г.

ЕСПЧ: Подслушване на журналисти в Унгария

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо девет години след събитията на 28 ноември 2024 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Klaudia Csikós v. Hungary.

Жалбоподателката е журналистка, работи във всекидневника Blikk. Телефонът й е бил подслушван от разследващите органи с цел идентифициране на журналистическите ѝ източници, макар формално да е подлушван телефона на друго лице, срещу което се води наказателно преследване. Източниците й са разкрити, а на нея е отказан достъп до информация за събраните данни и законосъобразността на събирането с мотива за класифицирана информация.

Жалбата до ЕСПЧ е на основание членове 8, 10 и 13 от Конвенцията за подслушването на телефонните разговори и за липса на ефективна защита.

Решението

49. Съдът припомня, че i) телефонните разговори попадат в обхвата на понятията “личен живот” и “кореспонденция” по смисъла на член 8, ii) тяхното наблюдение представлява намеса в упражняването на правата по член 8 и iii) такава намеса е оправдана от условията на член 8, параграф 2 само ако е “в съответствие със закона”,  преследва една или повече от законните цели, посочени в параграф 2, и е “необходимо в едно демократично общество”, за да постигне целта на уредбата.

51. В практиката си относно прихващането на съобщения при наказателни разследвания Съдът е разработил следните минимални изисквания, които следва да бъдат определени в закона, за да се избегнат злоупотреби с власт: i) естеството на престъпленията, които могат да доведат до издаване на заповед за прихващане; (ii) определение на категориите лица, на които комуникациите могат да бъдат прихванати; iii) ограничение на продължителността на прихващането; iv) процедурата, която трябва да се следва за разглеждане, използване и съхраняване на получените данни; v) предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаването на данните на други страни; и (vi) обстоятелствата, при които прихванатите данни могат или трябва да бъдат изтрити или унищожени

53. Всяка намеса в правото на защита на журналистическите източници трябва да бъде съпътствана от правни процесуални гаранции, съизмерими със значението на разглеждания принцип. На първо място сред тези гаранции е гаранцията за преценка от съдия или друг независим и безпристрастен орган, който има правомощия да определи дали съществува изискване от обществен интерес, надделяващо над принципа на защита на журналистическите източници, преди достъпа до такъв материал, за да предотврати ненужен достъп до информация, която може да разкрие самоличността на източниците.

Съдът не счита, че са били налице подходящи процесуални гаранции, за да може жалбоподателката да оспори твърдяното използване на тайно наблюдение срещу нея.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

Как се пише: контрагаранция, контра-гаранция или контра гаранция?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – контрагаранция, мн.ч. контрагаранции. Националният гаранционен фонд е издал четири гаранции и една контрагаранция за финансиране на проекти по Оперативна програма „Рибарство“. По своята същност контрагаранциите представляват банкови гаранции, но с тази особеност, че се издават в полза на банка и обезпечават поемането на други банкови ангажименти.  Забележка: Конкретното […]

Пеевски може да бъде спрян с редовно правителство

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Реалността е, че Пеевски може да бъде спрян трайно и сигурно само от редовно правителство. Другото са безспорно необходими, но краткосрочни мерки, които няма да го разклатят сериозно.

Дори да спрем избора на Сарафов, дори да го ограничим да продължи да заема длъжността (което безспорно трябва да направим и то бързо), тогава за изпълняващ функциите главен прокурор ще бъде назначен някой друг Сарафов, за който обаче дори няма да има снимка с Петьо Еврото и ще трябва да обясняваме защо и той е на Пеевски (а тази прокурорска колегия от този Висш съдебен съвет не може да назначи друго).

Дори да вземем оставката на Антон Славчев (КПК), което също трябва да случи, очакваме ли, че останалите членове на КПК няма да „съдействат“ на Пеевски? Те ако биха се противпоставили, щяха да блокират Славчев с мнозинство и досега.

Законите по Плана за възстановяване и устойчивост пък не отнемат нито един инструмент за влияние от Пеевски.

Служебно правителство, дори да не е на Главчев, не може да спре Пеевски. По две причини. Първата е, че който и да е премиер, ако няма ясно политическо мнозинство зад себе си, рискът да бъде „прихванат“ от Пеевски е голям. Втората е, че МВР днес не може да бъде „МВР на Рашков от 21-ва година“. Защото тогава вятърът духаше към промяна. Сега перспективата е за „още и още избори“, и едва ли в МВР ще изпълняват стриктно разпореждания за спиране на купуване на гласове. Да, може и да не помагат като носят кеш в патруплки (каквито разкази има), но едва ли ще пречат. Особено ако не искат прокуратурата и КПК на Пеевски да ги отстранят бързичко.

Антикорупционната програма, която предложихме в предизборната кампания, е с дълъг хоризонт, а не за 3-месечен парламент. Без избор на нов Висш съдебен съвет, почти нищо няма да се промени в съдебната система. Без избор на нов състав на антикорупционната комисия, тя няма да спре да бъде на Пеевски и да се ползва за бухалка – срещу опоненти, срещу „непослушни“ кметове, които не осигуряват гласове на Пеевски, срещу МВР шефове, които пречат на купуването на гласове.

Декларацията за ограничаване на корупционните влияния на Пеевски е само първата стъпка към такова редовно управление без деструктивни корупционни влияния – тя е инструмент за установяване на мнозинство за такова управление. И затова е толкова важна.

Материалът Пеевски може да бъде спрян с редовно правителство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.