В Държавен вестник, брой 99/2025 г. е обнародван ЗИД на Закона за електронните съобщения, с който се въвеждат необходими за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги, DSA) изменения в българското законодателство, като чл.1 ал. 3 изрично предвижда, че “Този закон урежда надзора над дейността на доставчиците на посреднически услуги за спазването на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2022/2065“, и взаимодействието между компетентните органи при осъществяването му.“
В чл. 21 се създава ал. 6: „Комисията изпълнява функциите на Координатор за цифровите услуги по чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2022/2065.“
В чл. 30, ал. 1 се създават т. 30 – 34:
„30. издава, прекратява действието или отнема сертификат на орган за извънсъдебно уреждане на спорове по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 31. предоставя, прекратява или отнема статут на доверен подател на сигнали по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 32. предоставя статут на одобрен изследовател или прекратява достъпа му до данни в съответствие с чл. 40 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 33. упражнява правомощията по чл. 51 от Регламент (ЕС) 2022/2065; 34. предприема действия съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) 2022/2065 във връзка с получаването на жалби срещу доставчиците на посреднически услуги.“
В глава четвърта се създава раздел VIа с чл. 49г – 49е:
„Раздел VIа
Взаимодействие и координация при изпълнението на Регламент (ЕС) 2022/2065
Чл. 49г. (1) Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии са компетентни органи по чл. 49, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията:
1. осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 относно изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посредничисеки услуги се осъществява от Съвета за електронни медии;
2. контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от Регламент (ЕС) 2022/2065 на всички доставчици на посреднически услуги.
(3) Съветът за електронни медии контролира доставчиците на посреднически услуги на платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията за изпълнението на задълженията им по Регламент (ЕС) 2022/2065, с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от регламента.
(4) Комисията за защита на личните данни осъществява надзор върху обработването на лични данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2022/2065 в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и Закона за защита на личните данни. При осъществяването на този надзор Комисията за защита на личните данни има правомощията по чл. 51 и 56 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49д. (1) Когато съдебен или административен орган постанови акт по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065, той изпраща на комисията копие от акта.
(2) Когато органът по ал. 1 събере или получи информация за изпълнението на акта по чл. 9 или 10 от Регламент (ЕС) 2022/2065 или друга информация от доставчика на посреднически услуги, той я изпраща на комисията.
(3) Комисията изпраща на координаторите за цифрови услуги в Европейския съюз получените актове по ал. 1 и придружаващата ги информация най-късно в деня, следващ деня на получаването им, чрез системата за обмен на информация по чл. 85 от Регламент (ЕС) 2022/2065.
Чл. 49е. Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по Регламент (ЕС) 2022/2065 между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни се уреждат със съвместна инструкция.“
Целият законопроект в Държавен вестник
Както е известно, ЕК изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.
Комисията публикува доклад, в който се оценява взаимодействието на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) със законодателството на ЕС. Докладът потвърждава, че критериите за определяне на много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSEs), включително прага от 45 милиона средномесечни активни получатели, остават подходящи.
Докладът оценява взаимодействията между DSA и 54 правни акта в области като защита на данните и неприкосновеност на личния живот, аудиовизуални медии и IP, политика за защита на потребителите, безопасност на продуктите и демокрация, сигурност и правосъдие. В своя анализ докладът показва как DSA взаимодейства и допълва други правни актове.
В контекста на текущия процес на цифрово опростяване докладът определя избрани разпоредби, при които регулаторните припокривания изискват по-тясна координация за по-съгласувана и интегрирана регулаторна рамка, като гарантира правна сигурност.
Докладът, основан на член 91, параграф 1 от DSA, изпълнява правно задължение, въведено от съзаконодателите, за да оцени адекватността на хоризонталната рамка на DSA и взаимодействието му с друго специфично за сектора законодателство до 17 ноември 2025 г. В него се вземат предвид обратната информация, получена от организации на гражданското общество, координатори на цифрови услуги, други национални компетентни органи и онлайн платформи и търсачки, включително VLOP и VLOSE, след 3 проучвания, стартирани от Комисията. Полученият принос подчертава широк консенсус на всички заинтересовани страни относно необходимостта от по-ясно законодателство, насоки и по-междуинституционално сътрудничество.
Този доклад представлява едно от най-изчерпателните правни упражнения за картографиране на правото на ЕС по отношение на цифровите платформи и онлайн междинните услуги. Той е ценен инструмент за навигация в достиженията на правото на действие в областта на цифровите технологии, се казва в прессъобщението на Комисията.
Медиите съобщават, че президентът Тръмп напада неколкократно в рамките на седмица американски журналисти.
В Овалния кабинет Тръмп нарича питането на журналистката Мери Брус от ABC News “ужасен, ужасен въпрос” и заявява, че лицензията на мрежата „трябва да бъде отнета“. Той казва, че Брендън Кар, шефът на регулатора, „трябва да погледне това“. Мери Брус пита престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман за насилствената смърт на колумнист на Washington Post в Саудитското консулство в Истанбул през 2018 г. Американското разузнаване съобщава, че нападението е извършено по заповед на принца, но той отрича. „Вие сте ужасен човек и ужасен репортер“, казва Тръмп.
По-късно в Air Force One президентът прекъсва въпросите на репортерката на Bloomberg News за Епстийн с шокиращото “Quiet! Quiet, piggy.”
Примерите са много, за водещия от NBC Сет Майерс президентът призовава компанията: “Fire him, IMMEDIATELY!” – и по-важното е, че Брендън Кар републикува този призив в социалните мрежи.
Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.
Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявамк милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.
Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.
Имаше и твърдения за спряни проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чехмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.
Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е станно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.
Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:
Медийният регулатор на Ирландия Coimisiún na Meán започва официално разследване на платформата за социални медии X на фона на опасенията, че тя не дава възможност на потребителите да обжалват решенията за модериране на съдържанието и че вътрешните системи за разглеждане на жалби на X не са лесни за достъп и удобни за потребителя, както се изисква.
Разследването е първото, което се извършва от Coimisiún na Meán съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA).
Регулаторът заяви, че разследването възниква от опасения на собствения му екип за надзор на платформата, допълнен от информация, предоставена от неправителствена организация и жалба на потребител.
Разследването ще проучи дали X има вътрешен механизъм за обработка на жалби, който е лесен за достъп и удобен за потребителя.
В член 20 от DSA се посочва, че на потребителите трябва да бъде предоставен достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби срещу определени решения, взети от платформите.
Днес Европейската комисия официално започна процедура за оценка дали Google прилага справедливи, разумни и недискриминационни условия за достъп до уебсайтовете в Google Search.
Наблюдението на Комисията показва признаци, че Google понижава новинарските медии в резултатите от търсенето с Google. Политиката на Google изглежда оказва пряко въздействие върху начина, по който издателите монетизират своите уебсайтове и съдържание.
Образуването на производство не предопределя установяването на несъответствие. Ако Комисията открие доказателства за неспазване, тя ще информира Alphabet за предварителните си констатации и ще обясни мерките, които смята да предприеме или които Alphabet следва да предприеме, за да отговори ефективно на опасенията на Комисията.
В случай на нарушение Комисията може да наложи глоби в размер до 10 % от общия глобален оборот на дружеството. Тези глоби могат да достигнат до 20 % в случай на повторно нарушение.
На 6 септември 2023 г. Комисията определи онлайн търсачката Google Search на Alphabet за основна платформена услуга съгласно Акта за цифровите пазари. Alphabet трябваше да изпълни изцяло всички задължения по Законодателния акт за цифровите пазари за своята онлайн търсачка Google Search до 7 март 2024 г.
Днешното откриване на производство срещу Alphabet се дължи на опасения, че Alphabet може да не спазва задълженията си.
Европейската комисия представи инициативата „Европейски щит за демокрация“.
В съобщениетo JOIN (2025) 791 финал се определят мерки за защита и насърчаване на силни и устойчиви демокрации в ЕС, като са включени действия в три направления: запазване на целостта на информационното пространство; укрепване на институциите, честни и свободни избори и свободни и независими медии; и повишаване на устойчивостта на обществото и ангажираността на гражданите.
Ще бъде създаден нов Европейски център за демократична устойчивост с цел предвиждане, откриване и реагиране на заплахи като чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и независима европейска мрежа на проверителите на факти на всички официални езици на ЕС.
В рамките на нова програма за устойчивост на медиите ще бъде предоставена засилена финансова подкрепа за независимата и местната журналистика, която ще свърже настоящата подкрепа за медиите с програмите за финансиране, предложени в новата многогодишна финансова рамка на ЕС.
За да спомогне за противодействието на манипулирането на информация, Комисията ще въведе мерки за насърчаване на медийната и цифровата грамотност за всички възрасти.
Предвидените мерки са разнообразни, амбициозни, с потенциал за промяна, като например
Наред с Европейския щит за демокрацията, Комисията представи днес и Европейска стратегия за гражданското общество. Това е инициатива за по-силна ангажираност, защита и подкрепа на организациите на гражданското общество. В предложението си за новата МФР Комисията предвиди значително увеличаване на финансовата подкрепа за НПО, като за програмата AgoraEU са предвидени 9 млрд. евро.
Допълнителна информация е налична в съобщението за медиите и в информационните документи за Европейския щит за демокрацията и за стратегията на ЕС за гражданското общество.