Прессъобщението на ЕП:

Съобщение за пресата  Пленарна сесия  LIBE 

• Солидарност с исканията за справедливост, прозрачност и демокрация 
• Евродепутатите осъждат полицейското насилие над протестиращи и журналисти, обезпокоени са от незаконните одити на частни предприятия 
• Загриженост относно процеса на конституционна реформа и плановете за промени на избирателния закон преди изборите 

Парламентът изразява съжаление относно „значителното влошаване“ по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права.

В резолюция, приета с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 „въздържал се“, евродепутатите изразяват „недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и „незаконните и прекомерни одити“ на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.

Застрашени европейски ценности

В текста се отбелязва „значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“. Той се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Други опасения включват:

• конституционната реформа, която трябва да бъде в съответствие с международните стандарти,
• възможни промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори,
• прибързано приемане на законодателство,
• разследвания на корупцията по високите етажи на властта без осезаеми резултати,
• състоянието на основните права, например по отношение на подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.

Свобода на медиите и европейски фондове

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и осъждат насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

Цитат и дебат

„Върховенството на закона означава разделение на властите, но твърденията за съдебна корупция и политически съдебни преследвания се увеличават. Означава свобода на медиите, но ние сме свидетели на нарастващо влияние на властите в обществените медии и прилагането на клиентелизъм, когато става въпрос за частни медии. Означава отстояване на гражданските права, но сме свидетели на полицейска жестокост и потискане на правата на малцинствата“, заяви Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д, Испания).

Можете да гледате запис от дебата (понеделник, 5 октомври) тук – дебатът започва около 19:39 минута.

Протоколът от гласуването е достъпен тук (страница 152).

Приетият текст ще бъде достъпен тук.

Как са гласували българските депутати може да се види тук.

Въпреки продължаващата пандемия от коронавирус есента на 2020 е богата на европейски събития, свързани с медиите.

1/

Началото сложи откриването на Германското председателство на Съвета на ЕС, онлайн срещите по програмата на Председателството продължават.

2/

В края на август се състоя среща на представители на България (Министерство на правосъдието, Главна прокуратура, МВнР) с групата за мониторинг на върховенството на правото към Комисията на ЕП (LIBE Democracy, Rule of Law and Fundamental Rights Monitoring Group – DRFMG) във връзка с предстоящата точка в дневния ред на Европейския парламент, посветена на състоянието на върховенството на правото в България.

Срещата ще се запомни с последващото съобщение на българската прокуратура, че е неин организатор, което експедитивно беше опровергано от ЕП – незапомнено една национална прокуратура  беше уличена от ЕП в производство на дезинформация.

След срещата към Бълария бяха изпратени 29 въпроса, между които  и

Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийна собственост, както е посочено в Media Pluralism Monitor 2020. България е на 111-то място в индекса за свобода на медиите. Освен това отделни журналисти съобщават за заплахи и сплашване. Какво ще направи правителството, за да увеличи прозрачността на собствеността, да насърчи множеството медийна собственост и да гарантира безопасността на журналистите?

Публични са и отговорите , между които пространни обяснения  за  Закона Пеевски за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите, а също

Ние оценяваме високо мнението и приноса, който Европейската комисия ще предостави в първия си годишен доклад за върховенството на закона в държавите от ЕС. Този доклад ще ни даде възможност да проучим добрите практики на другите държави в тази област и да предоставим необходимите решения. Свободата на словото и медиите са основни ценности във всяка демократична държава и ние сме готови да предприемем необходимите стъпки, за да ги гарантираме.

3/ 

На 30 септември беше огласен Първият доклад на ЕК за върховенството на правото, в който има глава за България, в която – от своя страна – има няколко страници, посветени на медийната свобода и медийната собственост.

Докладът се базира на разнообразни източници – в частта за медиите многократно се цитира Мониторинг за медиен плурализъм (МРМ 2020), Платформата на СЕ за безопасността на журналистите и други.  Поради това, че по идея се изготвя в сътрудничество с държавите, ЕК е поискала и получила и принос  от българската държава.

В резюме за тази част са изведени пет констатации:

• Първо, разрив между писано право и прилагане;
• Второ, регулатор и липса на ресурси;
• Трето, проблеми с прозрачност на  собствеността и финансирането – вж  Как Пеевски заобикаля закона, който сам създаде; доклад на Дуня Миятович и др.
• Четвърто, политическа намеса в медиите, политици и медии;
• Пето, атаки срещу журналисти.

Българската държава каза, че приема доклада и го намира обективен и позитивен. Все пак нещо – защото според Политико Унгария оспорва доклада поради факта, че били използвани разнообразни източници. В същата публикация България е наредена веднага след Унгария и Полша (авторитарните) в рубликата The worst of the rest: Bulgaria.

Важно за разказа е, че – когато се говори за медийния регулатор – в доклада се съобщава, че България въвежда третата ревизия на медийната директива и това ще допринесе за по-голяма независимост. В директива 2018/1808 съществува чл.30, пара 4, според който

4. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA.

ЕК очаква тази разпоредба да се въведе в българското право, ние също очакваме.

4/

На другия ден, 1 октомври, LIBE – комисия на ЕП за основните свободи, правосъдие и вътрешни работи, прие проект за резолюция на ЕП относно състоянието на върховенството на правото в България, в който вече не е само компилация на анонимизирани твърдения за факти – както е докладът на ЕК – а има ясни твърдения, оценки и след това – очаквания:

Изразява дълбоко съжаление от факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите ;

[…]съжалява за наскоро наложените ограничения върху журналистите в помещенията на Народното събрание, които ограничават достъпа им до парламентаристи и по този начин възможностите за медиен контрол върху работата на законодателния орган;[…]

Изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските власти да насърчават благоприятна среда за свобода на изразяване, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяване на прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителните мрежи, включително чрез правилното прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и като чрез отмяна на наказателни разпоредби срещу престъпленията за клевета; подчертава необходимостта да се направи съставът и мандатът на Съвета за електронни медии по-независими и ефективни; изразява загриженост относно докладите за продължаващата практика на въздействие върху медиите чрез преференциално разпределяне на средства от Съюза за благоприятни за правителството медии;

Отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските власти да осигурят защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитят тяхната независимост; категорично осъжда случаите, в които критикуваните от правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании и призовава българските власти да ограничат тези недемократични практики; изразява съжаление относно случаите на насилие срещу репортери и унищожаването на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските власти да започнат цялостно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите; призовава българските власти да гарантират, че полицейските служители и други служители зачитат свободата на печата и да позволят на журналисти и медийни специалисти да отразяват безопасно демонстрациите;подчертава, че насилието от страна на държавни агенти противоречи на задължението на държавите-членки да поддържат свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите^[9] ;

Призовава българските власти да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, за да осигуряване на безопасна среда за журналистите в България […]

5/

Утре, 5 октомври, ЕП обсъжда състоянието на основните права и върховенството на правото в България,  гласуването на резолюцията е малко по-късно през седмицата.

Интересна седмица предстои.

6/

Стана известна програмата на ЕК за сезона до Коледа. Посочените по-горе инструменти – МРМ, Доклад за върховенството на правото 2020, обсъждането на ЕП – са част от широка палитра инструменти, в частност на 2 декември 2020 в дневния ред на комисията са записани актове, представляващи много голям интерес –

• Digital Services Act
• Media and audiovisual action plan
• European democracy action plan
• Communication on the digitalisation of the justice systems
• Joint proposal for a Council Regulation concerning restrictive measures against serious human rights violations

 За всичко това имах включване днес в Неделя 150  по програма Хоризонт на БНР.