Продължаваме с обиколката на Юрий из древния Помпей. Миналия път пристигнахме в градчето, а днес вече навлизаме в Архелогияческия парк, където се съхраняват останките на нещастния град. Приятно четене:
Помпей, на живо
втора част
Говеждия форум и имението на Юлия Феликс
През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни. Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира
Голямата палестра,
наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти. Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка.
Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий
Голямата палестра
Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба
“Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“,
която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:
Златни накити от Помпей
Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.
На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар.
Говежди форум (Forum Boarium)
За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя.
По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и затова го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.
Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium)
В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е
виното от Вилата на мистериите,
което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.
Вилата на мистериите
Лозята във Вилата на мистериите
Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите,
археологическия парк е разделен да 9 района,
всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.
Археологически парк
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT
На крачка от Говеждия форум се намира
имението на Юлия Феликс,
който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.
Имотът на Юлия Феликс
Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално.
От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имението. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.
„Дават се под наем…“ – Обявата за отдаване под наем на имота
Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.“ Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.
Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.
Каналът в градината
С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.
Портикът
Летният триклиний
е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т.нар.нимфеум – това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.
Нимфеумът в летния триклиний
На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.
Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.
Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на
„Via dell’Abbondanza“ – главната улица на древното градче,
която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея. Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък. Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд…
Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.
Днес продължаваме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.
А сега: приятно четене!
Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019
пета част
През северната половина на Аляска
Аляска
Със своите 1,7 милиона квадратни километра Аляска е най-големият американски щат. Територията му е 15 пъти колкото България. Населението е по-малко от 800 хиляди, т. е. близо 10 пъти по-малко от българското. Столица е Джуно, град с 40 хиляди жители. Десет пъти повече е населението на най-големия град – Анкъридж. От 1867 година тази територия принадлежи на САЩ, а през 1959 година Аляска е обявена за 49-ти щат.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. На следващата снимка зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
На 30-ти юни 2019 година преминах от Канада в Аляска. Зад мен е автомобилът под наем, с който обикалях Северна Америка.
Отделих 10 денонощия за разглеждането на Аляска, изминавайки 3600 километра праз този щат.
На следващата снимка е северозападния край на Американския континент. Черният контур със стрелки за посоките в лявата част на картата показва маршрута ми през Аляска.
Черният контур в лявата част на картата показва маршрута ми през американския щат Аляска
Аляска заема крайната северозападна част от американския континент
На север граничи със Северния ледовити океан, а на юг с Тихия океан. На изток е канадската територия Юкон, на запад са бреговете на Берингово море. Разстоянието до Русия през Беринговия проток е само 86 километра.
Бреговете на Аляска са силно начупени с множество заливи, полуострови и острови край тях. Бреговата линия е по-дълга от тази на всички останали американски щати взети заедно.
Повърхността на полуострова е с разнообразен терен като преобладават планините. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 м.). Многобройни са реките като най-голямата е Юкон, пресичаща полуострова от изток на запад.
Предците на коренното население мигрират от Североизточна Азия преди 15–20 хиляди години. Те преминават от Чукотка към Аляска по суша, от която сега са останали да стърчат над водата Алеутските острови.
Първите европейски заселници идват от Русия и се занимават предимно с търговия и добив на суровини. Наричат тази територия Руската Америка, но по-късно тя е продадена на САЩ. През втората световна война двете държави са съюзници и Аляска играе значителна военно-транспортна роля в отношенията им. Най-голямото регистрирано земетресение в Северна Америка разтърсва територията на този щат през 1964 година. Силата му е с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер.
Информация в американски музей за периода, през който Русия владее Аляска
Защо Русия продава Аляска на Съединените щати?
В музеите на американския щат Аляска се дава точно описание на причините, поради които Русия продава тази територия на САЩ. През Кримската война (1853г – 1856г.) Руската империя търпи поражение, а разрушенията в южната част на страната са значителни. Възстановяването им натоварва икономиката и изисква от бюджета значителни финансови средства. Разходите за водене на самата война са направили държавния дълг и бюджетния дефицит огромни. Това е първата причина. Втората причина е, че административните разходи за издръжка на Аляска са станали по-големи от приходите от търговска дейност в този регион. Покриването на загубите допълнително натоварва бюджета на Русия. Начин за частично справяне с тежките финансови проблеми правителството намира в продажбата на Аляска през 1867 година.
За мен беше доста интересно да науча в музеите на Аляска как точно е реализирана
сделката за покупко-продажбата на тази територия
В края на март 1867 година руският посланик в САЩ посещава американския държавен секретар Уилям Сюард и му съобщава, че руският цар е одобрил продажбата на Аляска. Предлага въпроса да се обсъди от правителството на Съединените щати. Държавният секретар, „усещайки вкуса на изгодна сделка“, предлага всичко да се реши веднага. Преговорите продължават цяла нощ и в 4 часа сутринта предварителния договор е подписан. Ето какво означава американски бизнес-нюх: предусещайки изгодата американецът не отлага, а действа „на момента“.
Описание на сделката, с която САЩ купува Аляска от Русия, и отзивите в американските вестници тогава
САЩ заплащат на Русия 7,2 милиона долара за Аляска. Противниците на сделката обвиняват държавния секретар, че е направил глупост и е дал парите „за един куфар с лед“. Толкова много ли са тези пари за онова време? Близка до тази сума дава управата на Ню Йорк за купуването на триетажна сграда в центъра на града. Сравнението е показателно.
Само няколко десетилетия по-късно почва масовия добив на злато по време на така наречената „Златна треска“. Едно столетие след продажбата са открити значителни находища от нефт и газ, които днес носят огромни приходи. Решавайки своите временни финансови проблеми Русия допуска огромна стратегическа грешка с продажбата на Аляска.
И за да завърша темата, ще кажа дали можах да видя следи от
руското наследство в Аляска
Почти по нищо сега не си личи, че този щат някога е бил руска територия. Само някои острови и градчета носят руски имена. По мои наблюдения наследниците на руските заселници сега вече напълно са се американизирали. Все пак най-ясно „руската връзка“ се разкрива в гробищните паркове. Там могат да се видят стотици гробове с руски православни кръстове и с руски имена на починалите.
Аляска: Надгробна плоча на Сергей – лекар с руски произход, поставена от любящата му съпруга Елена
Ток
е първия град, в който се спрях след влизането ми в Аляска. Това е кръстопът, където пътят на югозапад продължава към Анкъридж, а на северозапад отива към Феърбанкс. Нищо впечатляващо нямаше в това градче. Видях два големи магазина за сувенири, хотели, ресторанти, бензиностанции и доста голямо летище.
Преди години това е било работещ ресторант в град Ток, Аляска
Летището в град Ток, Аляска
Делта Джънкшън
е малко градче, разположено край река Делта. Там спрях за да си почина, а в библиотеката ползвах интернет.
Интересно архитектурно решение в градчето Делта Джънкшън, Аляска
В американския щат Аляска са разположени множество
военни летища, радарни системи и различни обекти с военно-стратегическо предназначение
Около една десета от хората в този щат са заети в сферата на американските въоръжени сили. Реших, че това милитаризиране на Аляска е още от времето на „Студената война“ (противопоставяне на двата военни блока НАТО и Варшавския договор, съответно САЩ и СССР). Минах покрай няколко военни летища, но надписи край пътя предупреждаваха, че е забранено спирането и снимането.
Военно-транспортни самолети, които снимах от движение, минавайки покрай летища в Аляска
Феърбанкс
Разположеният в централната част на Аляска град Феърбанкс (Fairbanks) е разпръснат върху голяма площ с гори между отделните квартали. Започнах опознаването му с
Музея на Севера,
където са изложени артефакти от историята и културата на отделните региони в този най-голям американски щат. Музеят е разположен на територията на университета в град Феърбанкс.
Кости от мамути в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Експонати в Музея на Севера в град Феърбанкс, Аляска
Продължих с музейните експонати в Културно-информационния център, намиращ се в централната градска част на Феърбанкс. Той носи сложното име
„Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“
Артефакти в „Морис Томсън Кълчърал енд визитър сентър“ в град Феърбанкс
След музеите обиколих
централната част на Феърбанкс
Градът е основан в самото начало на 20-ти век във връзка с откритите залежи от злато и разразилата се „Златна треска“. Днес в него живеят повече от 30 хиляди души, което го прави втори по големина в Аляска, след Анкъридж.
Центърът на Феърбанкс с паметника на първите заселници в града
Разходка из град Феърбанкс, който е разположен в средната част на Аляска
Паметникът на Ленд-лиза
във Феъбанкс е издигнат по повод военно-икономическата помощ, оказана от САЩ на Съветския съюз по време на Втората световна война. Той символизира героизма и дружбата между американските и съветски летци. Доставяните за Червената армия американски самолети са били предавани на съветските летци именно тук във Феъбанкс. Съветските пилоти са прелитали с тях от Аляска, през Сибир до Източния фронт за да воюват срещу германските военно-въздушни сили.
Този паметник във Феъбанкс е издигнат за да отрази героизма и дружбата между американските и съветски летци, извършили хиляди полети между Аляска и Сибир по време на Втората световна война
На няколко места в Аляска видях отразена ролята на този щат в
американо-съветските отношения през Втората световна война
Оттук е билосновният път за доставка на бойна техника, автомобили и продоволствени стоки от САЩ за Червената армия, воюваща срещу нацистка Германия и съюзниците й. По различни оценки предоставената помощ на Съветския съюз през тази война се равнява между 4% и 10% от неговия брутен вътрешен продукт. Например, около 15% от танковете и самолетите в армията на СССР са американски (предимно) и английски. Доставените главно от Америка (по-малко от Великобритания) автомобили са един път и половина повече от произведените в заводите на самия Съветски съюз. 90% от постъпилите през войната локомотиви за железопътния транспорт на СССР са произведени в САЩ по съветски лиценз. Около половината от цялата военно-икономическа помощ за Съветския съюз е доставена по северно-тихоокеанския морски и въздушен път с маршрут от Аляска до съветския Далечен изток и Сибир.
Информационно табло с моделите и бройките военни самолети, доставени през Аляска от Съединените щати на Съветския съюз по време на Втората световна война
по програмата Ленд-лийз (Lend-Lease)
Ретро-спомен от 2014 година.
На гарата в руския град Владивосток беше изложен като музеен експонат локомотив, произведен по съветски лиценз от Американската локомотивна компания и доставен на Съветския съюз по програмата Ленд-лийз. Пояснителният надпис сочеше, че по тази програма през войната по Транссибирската железопътна линия са превозени осем милиона тона доставени от САЩ оръжия, оборудване и продоволствие. (от пътешествие през 2014г. „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“).
Произведен в САЩ по съветски лиценз локомотив и доставен по програмата Ленд-лийз, като музеен експонат на гарата в руския град Владивосток
В Аляска има един единствен път, по който може да се стигне с автомобил до Северния ледовити океан
Пътувайки по него прекосих река Юкон, Северния полярен кръг и голямата северна планинска верига наречена Хребет Брукс. Шосето следва трасето на нефтопровода, започващ от полетата за добив на нефт край океана и свършващ в южната част на Аляска. Около ¾ от пътя е без асфалтово покритие, а неравностите и дупките изискват непрекъснато внимание.
Най-голямото разстояние без бензиностанция е 390 километра между градчето Колдфут (Coldfoot) и разположения близо до океана Дедхорс (Deadhorse). Цената на бензина на север беше с 2/3 по-висока отколкото в град Феърбанкс.
Нефтопровода, който започва от полетата за добив на нефт край Северния ледовити океан и свършва на юг, където е терминала за претоварване на танкери
Неравностите и дупките по пътя към Северния ледовити океан изискват повишено внимание при шофиране в Аляска
Юкон е най-голямата река в Аляска
Тя пресича полуострова почти хоризонтално от изток на запад и се влива в Тихия океан. Мястото където пътят на север пресича тази река не можа да ме впечатли с нищо (За сравнение: Дължина: Юкон – 3 190 km, Дунав – 2 850 km; Водосборен басейн: Юкон – 832 700 km²; Дунав – 817 000 km² – бел.Ст.)
За туристите има изграден едноетажен хотел с ресторант. В съседство се намира бензиноколонка за зареждане с гориво, а наблизо е направен голям паркинг с отъпкан чакъл.
Юкон е най-голямата река в Аляска, но не можа да ме впечатли
Поглед към река Юкон и моста над нея. Тя пресича Аляска от изток на запад и се влива в Тихия океан.
Бензиноколонката, на която заредих с гориво. Там където пътят на север пресича река Юкон.
Фингър маунтин
не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм в северната половина на Аляска. Името е дадено от една единствена стърчаща скала, оприличена на пръст. Тя беше доста далече от паркинга и до нея нямаше пътека. Тази скала Фингър рок се вижда с голямо приближение на следващата снимка.
В далечината е скалата Фингър рок, снимана с голямо приближение
Фингър маунтин не е планина, а покрит с големи гранитни камъни хълм
Продължавайки по пътя пресякох
Северния полярен кръг
Това е условната линия, северно от която поне един ден през лятото слънцето не залязва (22-ри юни) и поне един ден през зимата (22-ри декември) слънцето не изгрява.
С автомобила под наем прекосявам Северния полярен кръг
Колдфут (Coldfoot)
е малко градче, от което до Бофортово море (след него е Северния ледовити океан) остават само 400 километра. Няколко десетки са жителите на това населено място, но то има летище, два малки мотела, ресторант, туристически център и бензиностанция. Последното е най-важно защото следващите 390 километра няма къде да се зареди гориво, нито пък къде да се хапне или пренощува.
Някога това е било магазин в Колдфут, сега запазен като туристическа атракция
Току що съм напълнил резервоара на автомобила под наем в Колдфут. Следващите 390 километра няма бензиностанции.
По пътя на север нямаше туристически забележителности.
Тук-таме се срещаха съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата.
Край пътя виждах съоръжения, свързани с обслужването на военни обекти или инфраструктурата
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища.
Отклонявайки се от основното трасе, за да разгледам какво има наоколо, попадах на обикновени черни пътища
Неголеми летища имаше край отдалечените населени места. Малките самолети обикновено бяха завързани, за да не ги отвее вятъра.
Тези малки самолети за завързани за тежки греди за да не ги отвее вятъра
На доста места в северна Аляска виждах красиви планини, гори, езера и реки. Времето, обаче, беше мрачно и дъждовно.
Красиви са планините в северната част на Аляска
С автомобила под наем съм спрял за почивка край река Саг (пълното й име е Sagavanirktok River)
Не бих нарекъл град в традиционния смисъл разположения близо до брега на Северния ледовити океан
Дедхорс (Deadhorse)
Това е по-скоро индустриална зона, свързана с добива на нефт и обслужващите го дейности. Върху големи площи са разположени производствените зони на отделните компании. Всяка от тях си има жилищен блок за своите работници, наречен Кемп (Camp). Това не са познатите ни блокове, а стоманени модулни конструкции.
Опитах се да стигна до
Прудое бей (Prudhoe Bay)
с нефтените сондажи, но и на двата контролни пункта (Chack Point) ме спряха. Туристи там не се допускат, а само работещи в нефтодобива.
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
Жилищен блок изграден на модулен принцип (наричат го Кемп) за работещите в една от компаниите, свързана с нефтодобива. Град Дедхорс, най-северната част на Аляска.
Комуникационни съоръжения в Дедхорс, северна Аляска
Част от транспортните средства в Дедхорс са верижни заради снега през зимата и калта през останалото време
Съоръжения, свързани с нефтодобива в Дедхорс. Най-северната част на Аляска.
През Аляскаот север на юг
Докато пътувах към Северния ледовити океан времето беше облачно и дъждовно. На връщане, обаче, слънцето се показа и имах възможност да се любувам на природата. В същност, слънцето се показа иззад облаците в един часа през нощта докато спях в автомобила и ме събуди с блясъка на лъчите си. В началото на юли там на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Северна Аляска. В един часа през нощта слънцето се показа иззад облаците, докато спях в автомобила, и ме събуди с лъчите си. В началото на юли на север то въобще не залязва, а само се спуска ниско над хоризонта.
Стотиците километри път без асфалт, а твърд насип с дребен чакъл изискват да си непрекъснато в напрежение, за да се избягват дупките и неравностите. При дъжд покритието става на кал, а при сухо време се вдигат облаци прах от автомобилите и големите камиони.
Пътят през северната половина на Аляска е без асфалтово покритие. При дъжд всичко става на кал, която полепва и по автомобила, както се вижда на горната снимка.
Привечер бързащ камион ме надмина и едно от изскачащите изпод гумите му камъчета удари и пукна челното стъкло на автомобила ми. Естествено, последва една българска псувня по адрес на шофьора.
На следваща сутрин, на стотина километра напред по трасето видях същия камион катастрофирал. Явно на калния и неравен терен тежкият камион се е подхлъзнал и напуснал пътното платно. Реших, че това е възмездието за изскочилия под гумите му камък, който беше пукнал челното ми стъкло (колкото и гадно да е от моя страна).
По неравния и хлъзгав от дъжда път този камион е напуснал трасето. Стотина километра преди това изскочило изпод гумите на същия този камион камъче пукна челното стъкло
на автомобила ми. Реших, че шофьорът му е получил възмездие за причинената ми щета.
Природата в северната половина на Аляска
Пътувайки през северната половина на Аляска в обратна посока, от Северния ледовити океан на юг, не престанах да спирам на места откъдето се разкриваха чудесни изгледи. Любувах се на красиви планини, долини, езера, реки и гори (следващите пет снимки).
Множество по-малки и по-големи езера са разпръснати из Аляска
Долина и обграждащите я планини в северната част на Аляска
Много малки планински реки текат през северната част на Аляска
Северната планинска верига на Аляска
Такива са дърветата и цветята в северната част на Аляска
Съществителното име боязън е от женски род; членувана форма боязънта. Желаеше любовта ѝ, но боязънта, че няма да срещне взаимност, го възпираше да признае чувствата си. Изпитваше силна боязън от водата, но трябваше да я преодолее, за да премине на другия бряг на реката.
Правилно е да се пише слято – радиоизлъчване. Сложните думи с първа съставка радио се пишат слято. Българското национално радио отбелязва 90-годишнината от първото радиоизлъчване в страната. През 2017 г. Норвегия се отказа от FM сигнала и премина към цифрово радиоизлъчване.
Правилно е да се пише разделно – видео урок, мн.ч. видео уроци, или слято – видеоурок, мн.ч. видеоуроци. Когато първата съставка на сложно съществително име пояснява втората, двете (или само първата) имат чужд произход и се употребяват като самостоятелни думи, съществителното се пише или слято, или разделно. Може да гледате видео урока/видеоурока в удобно за […]
Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция
Дипломатическо изявление | 01/04/2020
В тази безпрецедентна ситуация държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.
Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.
Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.
Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.
Започнаха строителните работи на пасивната къща в кв. Княжево, която проектирахме през 2018 г. и със задоволство започнахме да реализираме тази година. Планираният срок за строителство е 12 месеца. Вече завършихме изкопа и успешно фундирахме върху топло-изолация от XPS. ...
Продължваме заедно с Ирина обиколката на Страната на швабите – Баден Вюртемберг. Започнахме с Баден-Баден и Бюл, а днес сме във Фрайбург.
Приятно четене:
Фрайбург
част втора на
Германия – област Баден Вюртемберг и Страсбург
Предварарително онлайн бяхме закупили билети за автобус FLIXBUS за Фрайбург. Цената в посока е 9.99 лв. С влак е три пъти по-скъпо, а и разписанието ни устройваше 9.50 ч. тръгване и връщане в 17.20 ч. Това е най- евтиният транспорт в Европа – FlixBus е млада фирма, с най-мащабната мрежа за автобусни превози на дълги разстояния.
Благодарение на лесната система за резервации се дава възможност на милиони пътуващи хора да открият света на ниска цена. При това зелените автобуси отговарят на най-строгите стандарти по отношение на удобството, безопасността , приложение FlixBus за мобилни устройства, безплатния достъп до Wi-Fi на борда на автобусите или проследяването на автобусите в реално време с помощта на GPS технология.Фирмата вече стъпи и на пазара в България. Хубавото е, че съдържанието на мобилното приложение е на български език.
Фрайбург,
най – слънчевият град в подножието на Шварцвалд, където се събират три държави: Германия, Франция и Швейцария и три красиви града – Фрайбург, Колмар и Базел.
От фото снимките ще разберете, защо си заслужава да го посетите.
Беше слънчев и топъл съботен ден. 20 градуса през февруари.
Автобусът ни спря на автогарата, където е и ж.п. гарата. От централния вход, излизаме на Айзенбанщрасе и
старият град
е само на 200 метра. Ще познаете, че сте стигнали до него по това, че стъпвате само на красива мозайка от речни камъни и отсъстват автомобили – центърът е изцяло пешеходна зона.
Първият впечатляващ обект е готическата
катедрала от 12 век и високата 116 метрова кула,
която е една от най-красивите германски сакрални постройки въобще.
Катедралата във Фрайбург
Може да се качите най- отгоре на катедралата. Гледката е прекрасна. Билета беше около около 4,50 евро.
Катедралата във Фрайбург
Около църквата се простира
Мюнстерплац
– най-големият площад в централната част на града където се провежда
прочутият открит пазар
на цветя, плодове, зеленчуци и ръчно изработени, характерни за региона изделия. Денят, в който може да го видите в цялото му разнообразие, яркост и глъч е събота. Улиците въобще са своебразен празник в този ден, където по стара традиция, се изявяват самобитни таланти – художници, изобретатели, но най-вече музиканти. На всеки ъгъл ви застига различен по стил и инструмент музика.
Музиканти
Наред с многобройните туристи, които щракаха с фотоапаратите си, група музиканти, озвучаваха площада с мелодичните си гласове
Мюнстерплац във Фрайбург
Ако трябва да вкусите само едно ястие от Фрайбург то трябва да е наденичка с лук , кетчуп и горчица. Цена 4 евро. На пазара се вият опашки от хора желаещи да ги опитат, страхотни са.
Старият град е опасан от миниатюрни каналчета, които на времето са служили за канализация, а сега са атракция.
Канали
Канали
Канали
Следва
площада на кметствата (Rathausplatz)
със старото и новото кметство, Тези красиви площади са великолепен декор за десетки големи и малки празненства и фестивали, които ежегодно се провеждат в старинния център на Фрайбург.
Freiburg im Breisgau, Baden-Württemberg, 79098, DE
Продължавахме нашия тур в посока една от двете
древни порти
на града..
Портата на Мюнстеплац със старинната часовникова кула
Тази дума се пише с малка буква, тъй като се приема за съществително нарицателно име – название на исторически период. Следите, намерени в пещерата Бачо Киро, бележат прехода към нов етап в праисторията – късния палеолит. Музейната експозиция, разположена в Медицинския университет в Пловдив, представя развитието на медицината от праисторията до наши дни.
