На 4 юни 2019 г. стана известно заключението на генералния адвокат Szpunar по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Ето първите редове на заключението – този път Szpunar  започва с цитати от филм:

1.        Не пишем с молив, а с мастило, заявява герой от американски филм, излязъл през 2010 г. Тук неслучайно цитирам филма The Social Network.

2.        Действително основният въпрос в настоящото дело е дали доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, може да бъде задължен да заличи с виртуален коректор определено съдържание, публикувано онлайн от потребители на тази платформа.

3.        С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по-конкретно от Съда да уточни личния и материалния обхват на задълженията, които могат да бъдат наложени на доставчик на хостинг услуги, без това да води до налагане на общо задължение за контрол, което е забранено от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО(2). Запитващата юрисдикция иска също така от Съда да се произнесе дали доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен със заповед, издадена от юрисдикция на държава членка, да премахне определено съдържание не само за потребителите на интернет в тази държава членка, но и в целия свят.

Делото е важно, защото засяга сърцевината на Директивата за електронната търговия – регламентацията за отговорността на доставчиците. Известно е, че тази уредба има и своите критици и има опити за преразглеждане на установените принципи.

Чл.14 ДЕТ урежда условната неотговорност на доставчиците, а чл.15 ДЕТ въвежда забрана за общо задължение за контрол: Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.

 Фактите и преюдициалното запитване

За австрийска депутатка от Зелените е публикуван унижаващ текст във Фейсбук –  „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното   е било   за всеки ползвател на разглежданата платформа.

Върховен съд в Австрия  приема, че въпросните изявления имат за цел да засегнат честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят. Но по отношение на кого да важи ограничението?

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а)      в целия свят?

б)      в съответната държава членка?

в)      относно съответния ползвател в целия свят?

г)      относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2.      При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3.      Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Заключението на ГА

Платформите на социални мрежи са медии, чието съдържание се създава основно не от дружествата, които са ги създали или ги управляват, а от ползвателите им. Нещо повече, това съдържание, междувременно възпроизведено и променено, е обект на постоянен обмен между ползвателите.

За да попадне в обхвата на член 14 ДЕТ, съхраняването, извършвано от доставчик на услуга на информационното общество, трябва да се свежда до дейността на  междинен доставчик/посредник – и  съгласно съображение 42 от посочената директива дейността му е чисто техническа, автоматична и пасивна, което означава, че той не познава или не контролира данните, които съхранява, и следователно ролята му е неутрална.

Според запитващата юрисдикция е безспорно, че Facebook Ireland е доставчик на хостинг услуги, чиято дейност се свежда до тази на междинен доставчик.

От решение L’Oréal и др. следва, че доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да вземе мерки, с които да се избегне извършването от същия получател на тези услуги на нови нарушения от същияхарактер.

При това положение наистина става въпрос за конкретен случай на конкретно установено нарушение, така че задължението за идентифициране на информация, идентична на квалифицираната като незаконна, сред тази, произхождаща от един-единствен ползвател, дори и от други ползватели,  не представлява общо задължение за контрол.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на първия и втория въпрос да се отговори,  че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Юрисдикцията на държава членка по принцип може да се произнесе относно премахването на съдържание извън територията на тази държава членка, тъй като териториалният обхват на компетентността ѝ има универсален характер. Юрисдикция на държава членка може да бъде възпрепятствана да се произнесе относно премахването на съдържание в целия свят не поради въпрос на компетентност, а евентуално поради въпрос по същество.[86]

 Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги със съдебна заповед, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай молбата на жалбоподателката не се основава на него.[93]

Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник [108].

Реакцията на FB: Заключението подкопава свободата на изразяване, предвижда да се задължи компанията да издирва съдържание под чиято и да е юрисдикция,  атакува дългогодишния принцип, че една държава не трябва да има право да ограничава свободното изразяване в други държави.