Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР. Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.
Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.
1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.
Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.
Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:
Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.
Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.
Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.
На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.
Според проекта на Закона за държавния бюджет 2020:
Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:
№
Показатели
Сума
(хил. лв.)
1
2
1.
Българско национално радио
47 044,9
в т.ч.
– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията
3 900,0
2.
Българска национална телевизия
70 907,1
в т.ч.
– по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията
6 100,0
3.
Българска телеграфна агенция
5 811,4
И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.
Още за Тръмп и “правото да се знае” – миналата година Белият дом отне акредитацията на журналиста Джим Акоста от CNN, съдът я върна, но Белият дом наложи ограничения на кореспондентите – да задават само по един въпрос и др., отношенията остават сложни и до днес.
Сега – към България. Премиерът Борисов заяви на телевизията бТВ “С вас не разговарям” в края на изборния ден (27 октомври). Причината била, че телевизията излъчвала хейтърски материали за кандидатите на ГЕРБ. Мнението на Борисов се превърна в официална оценка, след като ГЕРБ поиска от ЦИК да санкционира бТВ за репортажи, в които се обсъждат проблеми в градове с кметове на ГЕРБ – и ЦИК го направи.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
Централната избирателна комисия приема, че негативни квалификации и внушения срещу даден кандидат, дори извършени по индиректен начин, в изборния ден, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК. Нарушението се изразява в излъчването на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ИК.
Съгласно посочената разпоредба „предизборна агитация“ е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. За да е налице нарушение на забраната за предизборна агитация е достатъчно да бъде направено политическо внушение и то под всякаква форма. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ИК се намира систематически в Раздел ІІ „Предизборна агитация“, който е от глава дванадесета „Правила за провеждане на предизборна кампания“. Забраната за агитация е установена, за да се даде възможност на избирателите в спокойна атмосфера да формират свободно волята си по въпроса кой кандидат да подкрепят. При отправени внушения и призиви за подкрепа или неподкрепа такава възможност на избирателите не може да се осигури.
ЦИК приема – както се вижда – че нарушението е излъчване нарепортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация.
Също така ЦИК в описанието на фактическата страна показва съдържанието на репортажа –
кадри от вече излъчвани материали, и по-конкретно на ранена жена, чийто съпруг изкъртил три „перки“, поставени като ограничители на ул. „Граф Игнатиев“.
Травма от перките на Графа: ЦИК намира това за индиректно внушение, следователно агитация. По логиката на ЦИК в изборния ден се забраняват по начало репортажи за София, които не отразяват изборния процес – макар че във всеки репортаж за днешна София е именно животът на София и софиянци – въздух, вода, деца, транспорт, строителство, услуги – индиректно или директно свързан с начина, по който се управлява столицата.
Има ли право министър-председателят да откаже комуникация с определена медия поради предаване или публикация? Не се твърди, че бТВ фабрикува или представя превратно факти, а само, че ги е показала в изборния ден. Асоциацията на европейските журналисти публикува позиция по въпроса:
Освен партиен лидер, Борисов е и министър-председател и в това си качество няма право да отказва да говори с дадена медия. Подобен жест от ръководителя на изпълнителната власт би могъл да се приеме като явен призив за автоцензура.
Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнхаме с прехода през Турция, а днес от границата ще стигнем до Техран. Приятно четене:
11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция
Историята на едно пътуване с Ауди
част втора
Към Техеран
Част втора – пътешествието през Иран на изток към Бам Ден 4
Езерото Урмия
Отправихме се към
езерото Урмия
като първо трябваше да заредим от прочутото евтино иранско гориво. На първата бензиностанция напълнихме до горе и след бърза сметка стана ясно, че литър бензин е 0,38 лв. Това е обаче сметнато по курса, на който сменихме пари в България. Оказа се, че ако бяхме носили долари и бяхме сменили по черен курс в Иран цената щеше да бъде около 0,15 лв за литър. Е, все пак беше достатъчно евтино, така че няма какво да го мислим. Получава се така, защото инфлацията в Иран в момента е с много високо ниво и валутата е много желана. Ние не искахме да ходим без никаква местна валута и затова прибързахме с обръщането на пари в България.
Урмия
Наближавайки град Урмия се сблъскахме с
прочутия ирански начин на шофиране,
който може да се определи с една дума – хаос без никакви правила. Иранците са страхотни хора, но качат ли се зад волана се превръщат е кръгли идиоти самоубиици. Още с влизането в града започнаха да се стремят да се ударят в нас. Претоварен с 6 метра товар във височина пикап най-спокойно мина и изкърти огледалото на един камион и не се трогна дори. Това си е нормално ежедневие тук, а какво е в Техеран ще разкажа малко по-нататък. Там вече си е висш пилотаж.
На езерото Урмия
спряхме за малко. Странно място е това. Отстрани е обградено със солно поле, а водата му е кафеникаво-лилава, но заради силната дневна светлина на снимките не излизаше много контрастно. Тук видяхме един немски кемпер и заедно с френския, който срещнахме дни по-късно бяха единствените чужди автомобили, които засякохме в Иран. След езерото продължихме към
Кандован
– старо селце с жилища издълбани в скалите като дограмата и вратите бяха монтирани директно в камъка и му придаваха един много интересен вид. Имаше също така и къщи изградени от камък, които се съчетаваха доста успешно с пещерните жилища. Живота в селото си вървеше и често се виждаха жени, които влачеха големи газови бутилки на гръб. Чак неудобно да ти стане как жените носеха, а мъже не се виждаше да изпълняват такива дейности. Пълна противоположност с европейските порядки. Чудесно място е Кандован и се радвам, че го посетихме.
Кандован
Кандован
Кандован
Кандован
Кандован
Кандован
Момичета в Кандован
Оттам се отправихме на север към планинските части преди Каспийско море. Когато излязохме
на магистралата при първия toll пункт последва изненада
Ухилената физиономия на служителя ни поздрави, попита откъде сме и каза: „Добре дошли в Иран. Няма да плащате за магистрала, защото вие сте гости на страната“. Бреййй, че готини хора. Не че са някакви колосални суми таксите там, но отношението към чужденците е похвално. Вероятно, защото са рядкост. Това се повтори още много пъти, като само на 3 места за цялото пътуване платихме, защото мисля, че имаше някакъв надзирател и служителите не смееха да ни пуснат така. Магистралата обаче в тази си част беше в отвратително състояние. Пропаднала на места, а на други такива неравности изпъкваха, че усещането беше като да минаваш почти през бордюр. Отвратително. Единственият вариант беше да караш зад някой и да наблюдаваш какво прави той, за да не полетиш нанякъде. За щастие, скоро се
отклонихме по пътя за град Ардабил,
където по второстепенен път си караш със 110 км/ч без проблеми, а беше и по-живописно.
Към Ардабил
Тук целта ни беше да видим дългия над 200 м окачен над един каньон мост –
Pir Taqi Bridge
Пейзажът постепенно стана зелен, планински и много красив. За моста се паркира до пътя и се ходи около 30 минути, но си заслужава. Досега не бях ходил по толкова дълъг и така високо окачен мост. Изживяването беше ново за всички ни.
След това имахме още около 40 минути каране преди да се смрачи и да опънем палатката сред едни хълмове. Доста приятно място. Имаше един мост в близост, на който сложихме преносимия душ и се изкъпахме. След това на софрата и така приключи този пълен с впечатления ден. Ден 5 Тръгнахме
към крепостта Рудкхан
Пътят беше планински, със завои, но и много живописен. Качихме се високо в планината, където се стелеше гъста мъгла, а пътят беше отрупан с паднали камъни. Наоколо все още имаше снегове, а боровите масиви напомняха по-скоро на Родопите, а не на сух и пустинен Иран.
Спряхме до една планинска чешма и попълнихме всички запаси с хубава вода – всичко около 45 литра, които ни позволяваха известна автономност при лагеруване. Вече на слизане от планинския проход мъглата изчезна и се разкриха безброй страхотни места за лагеруване. Винаги е така, когато не ти трябват са в изобилие.
В град Фуман
се отклонихме от пътя в посока крепостта като попътно опитахме някакви местни десерти, които бяха отрупани по улиците. Не бяха особено сполучливи, но не бяха и лоши. Също така ми направи впечатление колко много зелени джанки продаваха тук, а и иранците доста ги ядяха. По тротоарите край градския парк бяха разпънати палатки на иранци, които почиваха в района. Харесва ми тази възможност в Иран да спиш свободно в парковете на градовете и всичко това се толерира от правителството и се приема за нормално. Така дори и хора, които нямат възможност да плащат хотели могат да пътуват из страната си.
В последния участък от пътя към крепостта Рудкхан пътят беше пропаднал и се минаваше едва-едва през храсталаците. На паркинга откъдето тръгва пътеката за крепостта беше пълно с коли. Оказа се почивен ден за иранците, а те не пропускат да са навън сред зеленината на планината. Макар и сутринта времето беше топло, влажно и доста задушно. Не много идеални условия за стръмната пътека, която се оказа изненадващо дълга, но за щастие предлагаше доста сянка. По пътя нагоре една жена буквално се просна на пътеката и аз инстинктивно се пресегнах да й помогна да стане, но на сантиметри преди да я пипна се спрях като попарен и се сетих, че вероятно не е редно и може да я злепоставя. Оказа се, че и мъжа й беше на няколко метра по-напред, но не се трогна да й помогне. Продължихме.
Пред портите на крепостта осъзнахме, че тя е затворена днес,
защото някакъв местен знатен човек от иранското минало е умрял на този ден. Доста разочароващо, но се запознахме с много готини иранци, които говореха английски. Бяха група от около 20 човека и като разбраха откъде идваме започнаха да викат нещо неразбираемо за нас. После се оказа, че са скандирали на пазачите да отворят портите за нас, защото сме гости от България. Готини хора! Но пазачите бяха непоклатими, така че ги поразпитахме малко за страната им, снимахме се с тях и крепостта отвън и поехме наобратно.
Преди да тръгнем обаче имаше много забавна случка. Част от момичетата в иранската група се подсмихваха и подвикваха за една тяхна приятелка „Тя е свободна, тя е свободна“. Симпатяги! Накупих някакви местни халви от един продавач близо до паркинга и
продължихме към Техеран
С наближаването на няколко милионната столица
трафикът стана отвратителен
Освен несметното количество автомобили, правеше впечатление и начинът на каране в стил „луд камикадзе“. Замислих се колко ли време оцеляваха така, защото някои изпълнения бяха достойни за медали.
Беше иранска пътна традиция
3-те ленти на магистралата да се правят на 5 ленти и всеки да се бута и то с прилична скорост. Това създаваше голям хаос и предпоставки за инциденти. Постоянно имаше катастрофи до пътя, но те сякаш не трогваха никого. Това за тук си беше нормално. Може би тук е моментът да спомена
няколко думи за авто парка
в страната. Колите бяха предимно местно производство – Пейкан, Саманд, Замяд, Пежо 206 и 405 (иранско производство). Имаше малко корейски и японски автомобили и много рядко някое БМВ, Мерцедес, а два пъти видях и Фолксваген. Другото интересно е, че имаше доста автомобили копия на известни марки, но със странни имена. Не можахме да установим дали ги правят в Иран или в Китай. Също така изглеждаше, че някакъв модел пикап на Нисан се произвеждаше по лиценз в Иран. Моделът изглеждаше да е от 70-те години, но имаше автомобили току що произведени със същата визия, а вероятно и технология, които чакаха своите собственици. В Иран този автомобил се произвежда под марката „Замяд“. Срещаха се при камионите американски MACK-ове иранско производство, Волво – иранско производство и стари камиони Мерцедес също направени по тези земи. Истински музей за автомобили – Made in Iran.
Вече в
Техеран
се отправихме към един апартамент за гости, чийто адрес бях взел предварително. Лесно намерихме адреса, но колкото и да обикаляхме и разпитвахме не намерихме гостната, така че тръгнахме към един хостел, който беше резервен вариант и се намираше по към центъра. Паркирахме, но пак не откривахме мястото на заложените координати. Добре че един човек с малко дете ни взе под крилото си и започна да обикаля и разпитва с нас. Беше млад мъж с малко дете, а как пресичаше между колите в натоварения трафик с детето на ръце не искам да обяснявам. Просто минаваше между движещите се хаотично коли. Такова беше и правилото по кръговите движения в страната – просто си минаваш. Аз не хванах логиката в началото и попитах един иранец, който ме светна, че нямало правило. Голяма веселба.
Благодарение на човека намерихме хостела на 300 м от мястото с координатите. Стаята беше добра, а цената прилична. Трябваше да мина обаче няколко километра, за да завъртя с колата до там. За щастие обаче имаше едно място за паркиране и рецепционистът каза, че можем да спрем спокойно там. По-късно се оказа, че собственикът на близката къща не може да излиза нормално от гаража си и искаше да се преместим, но нямаше къде и се направихме на приятно разсеяни чужденци.
Вечерта излязохме на
разходка из вечерен Техеран
Ядохме нещо, което изглеждаше доста добре, но на вкус хич го нямаше, направихме няколко тигела по улиците и се прибрахме, за да си отспим и утре да обходим града.
Ден 6
Слънчева утрин в Техеран. Тръгнахме по основните забележителности като започнахме от
кулата „Азади“,
която беше наистина впечатляваща.
Кулата Азади
Хванахме такси до там, за да усетим тръпката от возенето на такси в Техеран. Беше много евтино. След кулата се върнахме към центъра с няколко автобуса. Те бяха отделени от движението и това беше най-бързия начин за придвижване в града.
Имаше една интересна случка. Качихме се в предната част на автобуса и всички започнаха да ни гледат, сочат и подвикват нещо на персийски, а ние се оглеждахме и не схващахме къде сме сгазили лука. Е, просветна ми след около 15 секунди като видях, че в предната част има само 3 жени, а в задната 20 мъже и имаше преграда между двете. Упссс, ще ни извините, братя иранци, че така прегрешихме. Скочихме отзад при мъжката орда, страстите се успокоиха и автобусът потегли. После се прехвърлихме на втори, а след това 20 минути пеша и бяхме в
стария център на Техеран
Там както може да се очаква вреше и кипеше от народ, автомобили и мотопеди.
Старият център на Техеран
Разгледахме централната джамия в типичния персийски стил със син купол и изографисани символи, който на мен много ми харесва. После се разходихме малко по тесните улички и известно време търсихме входа за
двореца Голестан,
който се оказа доста интересен и беше толкова спокойно в двора му в контраст с „мравуняка“ отвън. Срещнахме един французин, който обикаляше из Иран по суша, а след Техеран се насочваше към Армения. Човека имаше много време и не бързаше за никъде, ама не и ние.
Дворец Голестан
Принцеси
Трябваше да се изнасяме от Техеран
и се отправихме обратно по уличките към хостела, за да вземем колата.
Излизането от Техеран в югоизточна посока беше учудващо бързо и без особен трафик. Извадихме късмет.
Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията една година по- късно: онлайн платформите представят своите доклади за самооценка Брюксел, 29 октомври 2019 r.
Някои наблюдения на ЕК:
Напредъкът обаче протича с различни темпове при различните участници и докладите не осигуряват достатъчно информация за реалното въздействие на мерките за саморегулиране, предприети през последната година, нито механизми за независим контрол.
Макар изборите за Европейски парламент през 2019 г. очевидно да бяха съпътствани от дезинформация, действията и ежемесечните доклади в навечерието им допринесоха за ограничаване на обхвата на намесата и подобряване на неприкосновеността на услугите, за възпрепятстване на икономическото стимулиране на дезинформацията и за осигуряване на повече
прозрачност при политическата и тематично ориентираната реклама.
Въпреки това продължава да се наблюдава мащабна автоматизирана пропаганда и дезинформация и предстои още работа във всички области, обхванати от Кодекса. Не можем да приемем това положение за нова нормалност.
Макар че усилията на онлайн платформите и проверителите на факти намаляват вирусното разпространение на вредно съдържание чрез услугите на платформите, все още е налице неотложна необходимост онлайн платформите да установят конструктивно сътрудничество с по- широк кръг надеждни независими организации. Предоставеният до момента достъп до данни все още не отговаря на нуждите на независимите изследователи.
Въпреки значителните ангажименти, поети от всички подписали Кодекса, той не е подписан от други платформи или корпоративни участници от рекламния сектор.
Основни констатации от докладите за самооценка
Подписалите Кодекса за поведение показват повишаване на прозрачността в сравнение с октомври 2018 г. Води се по-близък диалог с платформите по отношение на политиката им за борба с дезинформацията.
– Докладва се напредък по ангажиментите, наблюдавани от Комисията от януари до май 2019 г. в навечерието на изборите за Европейски парламент, но по изпълнението на ангажиментите за осигуряване на повече права на потребителите и научноизследователската общност се докладва по-малко. Осигуряването на данни и инструменти за търсене все още е епизодично и
произволно и не отговаря на потребностите на изследователите за независим контрол.
– Обхватът на действията, предприети от отделните платформи за изпълнение на ангажиментите им, се различава значително. Също така при прилагането на политиката на платформите, сътрудничеството със заинтересованите страни и чувствителността в контекста на избори продължават да се наблюдават разлики между отделните държави членки.
– Докладите предлагат информация относно политиките за прилагане на Кодекса, включително специфичните показатели на ЕС. Последователността и степента на подробност са различни.
– Представените показатели са предимно за изпълнение, напр. брой премахнати профили.
Следващи стъпки
Продължава работата по цялостната оценка на ефективността на Кодекса от страна на Комисията. В допълнение към самооценката на подписалите Кодекса, Комисията ще вземе предвид също:
информация от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), както е предвидено в Плана за действие срещу дезинформацията.
-Оценка от външна организация, избрана от подписалите Кодекса, както е предвидено в Кодекса на поведение.
Оценката на независим консултант, ангажиран от Комисията, се очаква в началото на 2020 г.
В следващите месеци Комисията ще представи доклад за изборите за Европейски парламент през 2019 г.
– На тази основа Комисията ще представи цялостната си оценка в началото на 2020 г. В случай че резултатите от Кодекса се окажат незадоволителни, Комисията може да предложи по-нататъшни мерки, включително от регулаторен характер.
