За пример ще използвам блок „Обложка“ от новия редактор на WordPress (известен като Гутенберг), който представлява картинка, върху която има текст и/или друго съдържание. Такъв блок може да играе ролята на рекламен банер или заглавие на секция.
Това е обложка
И в нея можем да поставим много текст. Например можем да добавим още едно изречение, което не казва нищо. Обаче не е достатъчно, така че ще добавим и още и още.
В момента Гутенберг поставя изображението като фон на блока и му дава минимална височина. Обаче така пропорциите на блока нямат връзка с пропорциите на изображението и е трудно да го направите винаги да е да кажем квадратен или в пропорция 4 към 3. Освен това поставяйки изображението като фон в атрибут style, губим възможността да се се възползваме от отзивчивите изображения и ще караме потребителя да зарежда едно и също (голямо) изображение независимо от размера на екрана му.
<div class="wp-block-cover has-very-dark-gray-background-color has-background-dim" style="background-image:url(https://greatgonzo.net/wp-content/uploads/2019/08/Foggy_Forest_by_Jake_Stewart.jpg)">
<div class="wp-block-cover__inner-container">
<p style="text-align:center" class="has-huge-font-size">Това е обложка</p>
<p style="text-align:center">И в нея можем да поставим много текст. Например можем да добавим още едно изречение, което не казва нищо. Обаче не е достатъчно, така че ще добавим и още и още.
<div class="wp-block-button aligncenter">
<a class="wp-block-button__link" href="#">Цъкнете тук!</a>
</div>
</div>
</div>За да постигнем желания ефект, ще поставим изображението като елемент img и ще разположим съдържанието върху него. Сигурно първото, което ви хрумва е да използвате абсолютно позициониране, но това не е добър вариант, защото тогава съдържанието няма да разпъва блока. Как иначе да сложим два елемента един връз друг? Със CSS Grid естествено. CSS Grid ни позволява да поставим повече от един елемент в дадена клетка на решетката и ние ще се възползваме от тази възможност:
<div class="wp-block-cover has-very-dark-gray-background-color has-background-dim uses-css-grid">
<img src="https://greatgonzo.net/wp-content/uploads/2019/08/Foggy_Forest_by_Jake_Stewart-1024x684.jpg" aria-hidden="true" class="wp-image-2499" srcset="https://greatgonzo.net/wp-content/uploads/2019/08/Foggy_Forest_by_Jake_Stewart-1024x684.jpg 1024w, https://greatgonzo.net/wp-content/uploads/2019/08/Foggy_Forest_by_Jake_Stewart-300x200.jpg 300w, https://greatgonzo.net/wp-content/uploads/2019/08/Foggy_Forest_by_Jake_Stewart-768x513.jpg 768w" sizes="(max-width: 1024px) 100vw, 1024px">
<div class="wp-block-cover__inner-container">
<p style="text-align:center" class="has-huge-font-size">Това е обложка</p>
<p style="text-align:center">И в нея можем да поставим много текст. Например можем да добавим още едно изречение, което не казва нищо. Обаче не е достатъчно, така че ще добавим и още и още.
<div class="wp-block-button aligncenter">
<a class="wp-block-button__link" href="#">Цъкнете тук!</a>
</div>
</div>
</div>.wp-block-cover.uses-css-grid > * {
grid-column: 1;
grid-row: 1;
min-width: 100%;
min-height: 100%;
}
.wp-block-cover.uses-css-grid > img {
border: none !important;
object-fit: cover;
}
.wp-block-cover.uses-css-grid .wp-block-cover__inner-container {
display: flex;
flex-direction: column;
justify-content: center;
padding: 3em;
box-sizing: border-box;
}
Горният CSS освен, че поставя картинката и текстовото съдържание в единствената клетка от решетката, дефинирана върху блока, се грижи текстовото съдържание да е центрирано вертикално в блока, и картинката винаги да го запълва. Ето и крайния резултат:
Това е обложка
И в нея можем да поставим много текст. Например можем да добавим още едно изречение, което не казва нищо. Обаче не е достатъчно, така че ще добавим и още и още.
Ето го още веднъж, но този път с увеличен шрифт, за да демонстрирам как съдържанието също разпъва блока:
Това е обложка
И в нея можем да поставим много текст. Например можем да добавим още едно изречение, което не казва нищо. Обаче не е достатъчно, така че ще добавим и още и още.
От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС срещу разпоредби от чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.
Tomorrow #Poland brings action against copyright directive to CJEU. Here’s why. #Article13 #Article17 #ACTA2 pic.twitter.com/gq0rVxinse
— Chancellery of the Prime Minister of Poland (@PremierRP_en) May 23, 2019
Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:
Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз
(Дело C-401/19)
Жалбоподател: Република Полша
Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз
Искания
Жалбоподателят иска от Съда:
да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и
да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.
Основания и основни доводи
Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.
При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.
В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.
____________
Очакваме Съдът на ЕС да разгледа в дълбочина всички повдигнати въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.
Тайната на източниците в журналистическата работа е част от свободата на изразяване. Нарушенията в тази област са нарушения и по чл.1о – свобода на изразяване – в Конвенцията за правата на човека. Точно по тази причина след решението Гудуин от 70-те Съдът за правата на човека има все повече практика, от която могат да се формулират и стандарти. Етичната комисия на българските медии също има становище по въпроса.
Преди време Стоян Мавродиев и Комисията за финансов надзор поискаха от Капитал да разкрие тайната на източниците си. След отказа бяха наложени глоби. Решенията бяха обжалвани и първата инстанция се произнесе в полза на журналистите.
Административният съд – София е отменил решенията на СРС по две дела и е потвърдил двете наказателни постановления за глоби. Решенията на АС – София град са окончателни. Те не са нови, но не са отразявани тук досега.
Ето и решенията:
Съдът казва за поведението на журналистите следното:
Под предлог, че журналистическите източници са защитени и органите на държавната власт не могат да ги задължат да ги разкрият /чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, не се представя исканата от КФН информация.
В решенията на втората инстанция по същество има един аргумент – “възпрепятстване работата на финансовия надзор”. Но при разкриване на тайната се вземат предвид и други обстоятелства. Например кой пита.
През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския съдия Здравка Калайджиева се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия. Решението е по казус, свързан именно със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците. ЕСПЧ (Голяма камара) приема, че прокуратурата е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.
Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.
Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.
Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ приема, че оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган.
ЕСПЧ стига до извода, че има нарушение на чл.10 под предлог – би казал АС – София град – че отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ.
Капитал отбелязва, че се подготвя дело в Страсбург. Наистина ЕСПЧ най-добре може да приложи стандартите на чл.10 ЕКПЧ. Тук само обсъждаме какво е състоянието на защитата на тайната на журналистическите източници в България.
И поглед в перспектива : единственият кандидат за главен прокурор ни информира, че
Публичното оповестяване на факти и доказателства по разследвания ще бъдат оповестявани и занапред. Това ще се прави, когато защитата или някой друг не казва истината.
Такива изказвания, които конституират прокуратурата за господар на истината, обясняват много добре защо според решението Санома журналистически източници не се разкриват пред прокуратурата.
