Дигиталната трансформация на ЕС гарантира, че Европа остава конкурентоспособна, устойчива, намалява прекомерната си зависимост и засилва технологичния си суверенитет, като същевременно засилва стратегическата си автономност. За тази цел Програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие (DDPP), приета през 2021 г., е структурирана, стратегическа и правно обвързваща рамка за управление.
Новото съобщение на ЕК COM(2025) 290 final описва състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г., като разглежда съответните развития в цифровата политика и напредъка в цифровата трансформация на ЕС от последния публикуван доклад през 2024 г. То също така полага основите за прегледа на DDPP през 2026 г., с възможни промени в целите, задачите и управлението с оглед на технологичното развитие и развитието на политиките на ЕС. По-подробни анализи, включително препоръки на ниво ЕС, са представени в приложенията и работните документи на службите на Комисията, Евробарометър и проучвания, които заедно съставляват доклада за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г.
Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.
Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.
Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.
В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.
Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.
Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).
Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.
Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.
Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:
Рекорди в Европа:
Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
Най-голяма част, която желае да плати за новини: 42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България: 63%. Ройтерс предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
Най-висок процент потребители на новини от социалните медии: Сърбия: 67% от сърбите използват социалните медии за новини.
Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария – 22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.
Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.
Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).
Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.
новото партийно разбиране на републиканците за консерватизъм;
упадъкът на истината;
разцветът на конспиративните теории;
смущението на демократите;
консолидацията на властта у президента;
авторитарност, нетърпимост дори срещу съдебния контрол;
политизиране на институциите;
култура на страха;
образователна пропаст на партиен принцип;
грубо имиграционно правоприлагане и депортации.
Няколко факта за състоянието на информационната сфера:
Упадъкът на истината
Лъжите на Тръмп често дори не се третират като новини. И това е така, защото, строго погледнато, те не са нови. Той е изрекъл повече от 30 000 неверни и подвеждащи твърдения в първия си мандат, според The Washington Post. Това е средно по една лъжа всеки час в продължение на четири години. Лъжата се превърна в начин на живот за президента и неговите съюзници.
По-значимо от готовността на Тръмп да лъже обаче е, че почти половината страна е решила, че не е много важно президентът да бъде верен на истината.
Постоянно присъстващите конспиративни теории
Тръмп на практика лансира политическите си амбиции с конспиративна теория за това как тогавашният президент Барак Обама не е роден в САЩ.
Още през 2019 г. можеха да се изброят 23 конспиративни теории, които Тръмп беше популяризирал. И това беше много преди най-голямата: фалшивите “откраднати избори”, които предизвикаха атаката на 6 януари 2021 г. срещу Капитолия на САЩ.
Но по-съществена от желанието на Тръмп да разпространява конспирации е готовността на неговата партия да им вярва. Тръмп твърди нещо – и то постепенно се превръща в убеждение за мнозина в Републиканската партия: “откраднатите” избори през 2020 г., “голямата теория за замяната”, различни твърдения за “дълбоката държава”, насочена срещу Тръмп, а миналата година и идеята, че хаитянските мигранти ядат домашни любимци в Охайо.
Конспиративните теории не са нещо ново за политиката, а републиканците не са единствените, които вярват в тях; за тях допринася и упадъкът на традиционните медии и възходът на социалните медии, където процъфтяват непроверени твърдения. Но Тръмп, повече от всеки друг, ефективно се въоръжи с тези теории, за да изгради своята социална база.
Питат ме от време на време как може да се помогне с 3D картата показваща възможното застрояване. Няколко пъти съм разяснявал процесът на създаването ѝ, както и трудностите при събирането на информация чрез т.н. crowdsourcing. Последно, ако не се лъжа, беше при Ratio събитието за отворени данни.
Сега обаче има нещо, с което може да се помогне директно. Една от най-честите търсените функции на картата е да се отбележат сградите, които са вече в строеж или построени. Както обясних с пускането на проекта, използвам фотореалистични 3D карти на Google, които за съжаление показват състоянието на града преди две години. От тогава доста сгради са построени или са започнали строеж.
Затова е полезно да се отбележат на картата. В момента всичко стои в червено – нещо, което доста дразни не един или двама архитекти или инвеститори. Отбелязаните сгради ще бъдат в стоманено сиво. За целта молбата ми е да отворите картата и сградите, които знаете, че са построени или в строеж, да ги отбележите с менюто, което виждате долу.
Преди време писах, че може да се отбелязват сгради визуално, ако искате да направите снимка и да споделите, както и да се търсят документи направо в тази 3D карта. Сега добавих още два бутона за отбелязване на започнати и завършени сгради.
За съжаление, картата не работи на iPhone. Има проблем с показването на толкова много данни, който е специфичен за устройството. Знам как да го оправя, но ще отнеме време. Работи на лаптоп и Android. Картата с документите няма проблем на което и да е устройство.
Разбира се, отбелязаните така първо ще бъдат одобрени и тогава ще се появят на картата с различен цвят. Сега започваме фазата на събиране на информация от хората запознати с районите. Това е експеримент за crowdsourcing. Имал съм доста такива през годините започвайки с картографиране на катастрофите в София. Най-големият беше може би Lipsva.
Ако имате други предложения и съвети, ще се радвам да ги споделите. Друг начин да подкрепите картата за сега е да се абонирате за новини и документи около дома или място на интерес или за цял район в София.
Правилно е да се пише слято – мастърклас, мн.ч. мастъркласове, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Гари Стреч идва в България за втори актьорски мастърклас заедно с Деси Тенекеджиева. Сдружението за модерна търговия организира мастъркласове […]
Правилно е да се пише пацифистки, също и пацифистка, пацифистко. Прилагателното име е образувано от съществително име, завършващо на -ст – пацифист, и наставка -ски. При такива думи съгласната с от наставката изпада. Съществен принос в световното пацифистко движение имат Лев Толстой, Махатма Ганди и Джон Ленън. По време на Първата световна война австрийският писател […]
Правилно е да се пише твърдели. Посредниците твърдели, че по неясни причини интересът за придобиване на български паспорти рязко е намалял. Навремето са твърдели, че жените не бива да получават право на глас, защото обществото щяло да рухне. (Т. Маккена, „Храната на боговете“) Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). […]
Темата е важна, медии обръщат внимание на стъпки в ЕС към цифров суверенитет от Big Tech.
Ние сме потопени в американските технологии, казва пред CJR датски журналист. Ако не можем да се доверим на американските доставчици, това е огромен проблем, ще бъде много трудно и скъпо да го решим. Тръмп може един ден да се събуди и да реши да принуди Big Tech да дръпне шалтера на облачните услуги към Европа. Това е хипотетичен риск – и, според някои, малък. Но ако се материализира, последствията могат да бъдат „катастрофа с библейски измерения“, според експерт по сигурността.
Нидерландският парламент е приел осем мерки за намаляване на зависимостта от американските технологични компании и за приемане на европейски алтернативи.
В публикация в блога си, публикувана през април, Microsoft обявява намерение да разшири европейския си капацитет за центрове за данни с 40% през следващите две години и да даде на европейците по-голям контрол върху техните данни (макар че някои твърдят, че физическото местоположение няма значение за контрола от САЩ). Microsoft заявява още, че ще се противопостави на всяка заповед на американското правителство за спиране на облачните услуги за Европа.
В Шлезвиг-Холщайн, Германия, шейсет хиляди служители от публичния сектор са били инструктирани да деинсталират Microsoft Office и да преминат към LibreOffice, офис пакет с отворен код.
Ако се започне работа за постигане на цифров суверенитет, ще се наложи промяна на цифровите навици на хиляди служители, които в момента разчитат на инструменти като Gmail и Microsoft Office, за въвеждане на алтернативи, които при това не са съпоставими винаги с тях по качество, пише CJR.
ЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.
В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:
Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
Цифрово управление и цифрови стандарти.
Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).
