От сайта на Народното събрание научаваме, че е постъпил законопроект за изменение на ЗРТ. Той е внесен от трима депутати – Тома Биков и Евгени Будинов от ГЕРБ и Велислава Кръстева от ДПС.
Конфигурацията на вносителите може да се разчете като наличие на политическа воля за промяна на закона – и, поради съдържанието на самото изменение – като политическа подкрепа за сегашните ръководства на БНТ и БНР.
Исканото изменение:
удължаване на срока на мандата на генералните директори, съответно на членовете на управителните съвети, на БНТ и БНР от 3 на 5 години и
преходна разпоредба, с която новото правило ще се отнася и до заварените генерални директори и управителни съвети.
Вън от конкретните обстоятелства: знае се, а и от приложената справка се вижда, че в България мандатите са кратки. Отделен въпрос е защо в края на мандата на Вяра Анкова ги направиха практически безсрочни – и това не е променено.
Изглежда законопроектът е бил на дневен ред за рекордно кратко време – има медийна публикация, според която е оттеглен. Вносителят Тома Биков е посочил две причини – за да няма спекулации около текста и за да се прецизира, защото съдържал неточности. Няма повече обяснения.
На 26 март 2019 ЕП гласува (348:274 гласа) Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.
Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.
Първото (№22 от дневния ред) е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 – е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем –
Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.
Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа) е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.
Второто гласуване (№23 от дневния ред) е за директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП гласува за директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).
Между тези 274, които гласуват против, са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували Джамбазки, Кючук и Неков (update – от актуализирания протокол се вижда, че са добавени Малинов и Станишев).
Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.
Francisco Assis, Johannes Cornelis van Baalen, Biljana Borzan, Maria Grapini, Svetoslav Hristov Malinov, Thomas Mann, Csaba Molnár, Marek Plura, Răzvan Popa, Gabriele Preuß, Sergei Stanishev, Ramon Tremosa i Balcells
0
Kazimierz Michał Ujazdowski
Какво следва –
Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:
Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.
Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.
С Влади – на път! Този път той ще ни разходи до Прага в навечерието на Коледа. Приятно четене:
Предколедна Прага
11 декември, ден първи
Ето ,че дойде времето за последното за
тази година пътуване – предколедна Прага с три нощувки и два нощни прехода. Тръгвам от моя град в 12:00 ч на обед с автобус за София. Времето беше студено, но сухо. Пътят до София мина в неусетна дрямка.
Пристигам към 15:00 ч следобед. Имам
около четири часа време,
преди да тръгнем от там – в 19:00 ч
вечерта – от същото място, където пристигам аз. Цялото
това време прекарвам на топло на автогарата с малки разходки около нея и гарата. Похапнах си гъби с ориз, дрямах, четох, пак се разхождах, пих кафе и чак накрая се сетих, че нямам
часовник на ръката и трябва да измисля нещо. Разходих
се пак до гарата,
докато не са затворили там магазинчетата, които се броят на пръсти след ремонта
от преди 2 – 3 години. Намерих си часовник. Идеално. Да
не се загубя във времето през следващите шест дена.
Отивам
на мястото за среща – изходната бариера на автогарата. След половин час вече всички сме се събрали там, настанени сме по седалките и тръгваме около 18:50 ч.
Моето
място беше точно зад задната врата. Само
пред мен и седалката до мен имаше една прилична масичка. Никъде другаде нямаше дори подвижни. До мен се настани една възрастна лелка от малък
провинциален град, тръгнала да пътува с
дъщерята и внучето. Още не седнала и казва
как се казва. Добре де, запознахме се. И започна да ме пита кога ще стигнем, къде ще спираме, през колко време, за колко време… И аз да взема да се изпусна, че съм пътувал до Прага
пролетта за бирения фестивал… И като започна едно
разпитване, едно мърморене, та чак до Прага. Ама кога съм ходил, ама със същата ли фирма,
ама колко време се пътува…. И като казвам, че ще стигнем
към 14 ч на другия ден. Мили боже, какво неудобство. Хм, викам си, дано заспи след като
минем границата през Сърбия.
Пътуваме към Калотина, минаваме
много бързо
и спираме за половин час на първото заведение
след границата (много си го обичам това заведение). Ще вечеряме. Разглеждам менюто и питам
на бара кое за колко време ще стане. Избирам си плескавица с гарнитура, вземам
си и една малка бира. Плащам пет евро и един лев (около 5,50 евро). Наполовината
на бирата ми носят една голяма порция – плескавица, с пържени картофки, лук и
домати. Гореща плескавица. Само си я нарязах и докато изстине, се захванах с
гарнитурата. Останаха 10 минути. Поисках една кутия от бара, за да сисложа
останалото за из път. И обратно в автобуса. И малко след като тръгнахме я
отворих, за да ям докато е топло.
През това време бяха пуснали филм на монитора, който е точно пред нас. И
часът станал около 22:00 ч. Ама да взема да не се съобразя, че в гарнитурата
има колелца лук. Че като домириса на бабата до мен (а и ям с пръсти). И като
почна да се върти и да се чуди от къде мирише на лук. Ми от плескавицата,
естественно. И ми вика да я затворя, да я хвърля, че мирише на лук, не понасяла
тази миризма, имала чувствителен нос. И монитора над главата си не може да
търпи, силен бил звука, провиква се дали може да се намали. Кое време е
станало, не може да спи на тази седалка.
Мили боже, какви рискове може да
крие пътуването с група на дълъг път.
И аз затворих кутията и ще я дояждам на следващата почивка след три часа. Ама
пръстите ми продължават да миришат на лук. Ама съм се отпуснал и се правя на
заспал, да не ме закача. Следващата ни почивка е преди Белград в полунощ. След
това спираме в началото на Унгария към 03:20 ч след полунощ. Пак за половин
час. Всичките ни почивки бяха по половин час. И пак не ми стигаха. След това
спираме чак на сутринта в края Унгария към 08:10 ч.
По пътя
Утрото беше прекрасно.
В една равнина, наоколо ветрогенератори. И бабата до мен поглежда навън към тях и ме пита това как се казва? Ветрогенератори.
Ааа, вет – ро – ге – не – ра – то – ри. Значи генерират ток от вятъра. О,Боже и това ли трябва да обяснявам. И след още малко път, на следващата почивка вече спираме сред зимен пейзаж. Мокър сняг. Истинска зима. Всичко наоколо побеляло. Само си показах носа навън, колкото за една снимка. Следваме магистралата през Бърно и Братислава. От Бърно до Прага имаме около 190 км.
– Колко още
има? – пита бабата.
– Два часа,
примерно.
И те били много. Е, добре де викам аз, като искате да стигнете за два часа, защо не сте се записали
за самолетна програма?
– Ами защото искам
да пътувам…
– Ами ето,
пътувате. Пътувайте и си мълчете. Имате си екскурзовод. Аз също съм тръгнал да
си почивам.
Обмяна
Минаваме
през дългия тунел до Братислава, замъка в далечината вдясно от нас и отново
задрямвам. В
Прага
пред
хотела сме някъде в ранен следобед.
12
декември, ден втори
Пристигане пред хотела, настаняване и свободно време. Хотелът ни е накрая на Прага.
Още от околовръстното започнах да следя в таблета откъде ще минем. И когато вече бяхме на улицата, където се намира хотела, започнах да се оглеждам какъв градски транспорт минава от там. Ама и бабата до мен иска да разбере преди мен. Аз и казвам – ето го трамвая. Вижте кой номер е (защото аз от мястото си не виждам).
– Ама с тоя
трамвай ли ще слезем до центъра? – пита бабата.
– Откъде да знам,
но минава по тази улица, ама все пак може да се предположи,че някъде завива или
обръща и не стига до хотела.
– Ами с кой
трамвай тогава?
През това време трамвая мина и никой не
видя кой номер е. Не издържах и се развиках: „Ама госпожо, вас ли да слушам, да ви отговарям ли, трамвая ли да гледам
кой номер е, в таблета си ли да следя, откъде минаваме, навън ли да гледам за
нещо, което мога да запомня като ориентир, екскурзовода ли да слушам какво
казва!!!“(аз мога да правя до три
неща едновременно – да гледам в таблета, да гледам навън и да слушам екскурзовода.).
На улица Plzenska сме в началото, а хотела ни е чак след номер 200. Почакайте малко да стигнем и ще
видим, ще попитаме и така. Млъкна бабата и в следващите три дена не ми
проговори. До нощта на връщане. Но за
това по-късно.
Вече сме
настананили, аз веднага тръгвам
с раницата и бирените бутилки вътре към рецепцията за информация и обмяна на валута. Две жени от групата вече са там и тъкмо са приключили с информацията и
ориентацията. Помолих ги да ми
помогнат с езика. Валута не продават, банкомата е до тях, могат да ми продадат
билет за градски транспорт като им платя в евро и те ми върнат рестото пак в
евро. Цените на билетите са си обичайните:
до 30 мин. – 24 крони; до 90 мин. – 36 крони; билет за един
ден – 110 крони
и билет за три дни – 320 крони. Грубо
сметнато 25 крони са едно евро.
Купувам
си карта за три дни. Карта на града, на която ми отбелязват къде се намира хотела. Дават
ми и карта на градски транспорт – метро и трамвай. Маркират ми двете линии на трамвая с
различни цветове, показват ми къде трябва да сляза, ако ползвам едната и къде, ако ползвам другата трамвайна линия.
Нашата спирка е МОТОЛ ( MOTOL), която от централната част на града в посока крайните квартали, е една спирка след Hotel Golf. Хотелът е осветен и се вижда отдалече. Трамвай номер 16 обръща доста преди хотела, минава през центъра, но не ни върши работа. Покрай хотела минават трамваи с номера 9 и 10, като 9 е най-удобен. Маршрутът му минава покрай метростанция АНДЕЛ (Andel) и мога да слизам на Мюстек, което си е в центъра (Vaclavske namesti). До тук са някъде около 18 спирки от хотела. Ако ползвам трамвай номер 10, мога да сляза или на Andel или на I.P.Pavlova. И на двете места има метро.
Вече сме
тръгнали. Спирката ни е малко по-надолу,
до една бензиностанция. Идва
трамвая, качваме се, аз си
маркирам билета еднократно и си записвам на един лист точно време, за да мога
да си засека 72 часа, което си е до
последния ни следобед тук, преди
нощния преход на връщане. Беше
малко след 15 ч. Пътуваме и се оглеждаме.
Аз си харесах
мястото около Андел. Има
Коледен базар, приказно осветен по
вечерно време, един голям МОЛ, няколко
по-малки търговски центрове, места за хранене – доста неща. Но слизаме заедно на Vaclavske namesti. Оглеждам се наоколо, поглеждам и в
таблета. Минавам няколко крачки
и пак се оглеждам къде е спирката за връщане в обратната посока, какво има около нея за ориентир,
защото после ще е тъмно. И
след още няколко крачки се оказвам на главния булевард между Мюстек и Музеум. Доста добре познато място. И тук има Коледен базар, вурсчета, картофи, печени
кестени, трънделник (козуначено коминче, което през лятото го пълнят със
сладолед), но сега е само като
коминче, шоколадови неща: гайки, клещи, инструменти – всичко от шоколад, като във Виена. Не можах да си похапна
от тях, защото все оставям за
последния ден и все не се сещам за сладко след греяното вино и вурсчетата.
Сега отивам до
супермаркета на метро Инвалидовна (Invalidovna), за да си върна бутилките от
пролетната екскурзия тук, когато
бях награбил от същия този супермаркет 8
различни бирени бутилки за вкъщи, за което получавам 24 крони. В тази част на Прага има няколко големи хотела, един
супермаркет „Алберт“ и няколко новостроящи се сгради,
строителни площадки. И
пак се връщам на Коледния базар, където
слязохме. Мимове, улични
музиканти, навалица, Коледна елха,пред която се снимам.Апетитни и ароматни
миризми се носят наоколо.Разхождам се около час, после по другите улици и
магазини,докато се уморих.Стигнах до площада с часовника и там имаше Коледен
базар.Обикалях,пих греяно вино, похапнах
и вурсчета. После с трамвая се върнах обратно в хотела. Докато не е станало прекалено късно, за
да не се загубя.
13
декември, ден трети
Днешната обиколка с групата смятам да пропусна.
Закусвам си
бавно и тръгвам по моя си програма. За
днес съм си намислил да започна с
И трябва сам да си го намеря. Улицата му е Костелни 42. Някъде покрай реката. Слязох с трамвая на спирката до реката и
тръгнах по течението. Ранно
утро. Слънцето вече се е показало. По река Вълтава е пълно с патки и лебеди
– бели и красиви. Някои прелитат, други
са си във водата и покрай брега. Минах
няколко моста. Първият мост, покрай
който минах е Карлов мост (Karluv Most), следващият
е Manesuv Most, след него минах покрай
Чехов мост (Cechuv Most) и пак се спрях да погледна навигацията. И моста, който
търсех е
Стефаникув (Stefanikuv Most). Точно
тук е Летенския тунел (Letensky Tunel)
От двете му страни тръгват по хълма нагоре стъпала и алеи
през парка. Но по коя трябва да
тръгна – не знам. Хващам
по дясната, която се оказа и по-дългата. Минавам през парка и от другата му страна пак поглеждам таблета. Някъде тук трябва да е улицата, която търся. Виждам я. Тръгвам по нея и след няколко пресечки съм пред
музея. Е,намерих го. Утрото е
в началото си, едва 09:50 ч. е. Такса вход за музея е 220 крони. Три
етажа нагоре, има и под земята. Има и гардероб. Изпотих се, оставих си нещата там.
И тръгвам
нагоре по етажите. Залите
с експонатите са тематично
подредени – Печатарски машини и техника, които
много ме впечатлиха. Имаше
печатарски машини от MASCHINENFABRIK AUGSBURG, едни сложни машини със зъбчати
колела, валове и ръчки. Имаше и модели на старите настолни
печатарски машини,
като едни куфарчета, старите
касови апарати – едни големи с едни смешни ръчки отстрани. На една стена имаше една таблица, на
която са написани в хронологичен ред важните години и откритията през тях. Например годината на първата грамофонна
плоча – 1894-та.
И годината през която е измислен баскетбола – 1892-ра.
Holešovice, , 170 00, CZ
След това
гледах залата за Телекомуникации през годините назад и до наши дни – старите
телефони, тези от войната, полевите, после по-модерните стари телефони с
шайби, след това първите мобилни, следващите
и така нататък. Бяха застъпени и мотори от войната, часовниците през вековете – със сложните
механизми, махалата, циферблатите, стенните, уличните,
от камбанариите – всякакви.
Имаше зала за
телевизията. Там имаше
копие на едно телевизионно
студио от Чешката национална телевизия – с прожекторите, масата и столовете на водещите новините, пултовете с копчетата и бутоните, помощните монитори. В другите зали бяха застъпени битовите
условия на живот от едни отминали времена – старите прахосмукачки, хладилници, радиоапарати, по-новите уреди от бита: миксери, маши за къдрене, месомелачки, телевизори. Имаше и кътчета, пресъздаващи цели стаи от миналото: кухня, бюфета
с чашите и чиниите, радиото
върху бюфета, масите, старите
столове, легена, закачалката за тиганите, дъската за месо и точилката, старите печки на дърва,голям хладилник и
т.н.
Интересно ми беше.
На една стена
имаше наредени грамофонни плочи, на една пишеше и годината – 1972-ра. Някъде
по горните етажи стигнах до една кафе машина и малко фонтанче между залите. Взех си едно кафе и поседнах малко да си
почина. Какво още може да се
види тук в музея: Sextant от 1600 година , Armillary Sphere от 1560 – 1580 г., Sewing
Machine Wheeler Wilson от 1862 г., Express Steam Locomotive 375.007 “
Hunchback“ от 1911 г., Mercedes
Benz W 154 от 1938 г.. Pocked
Watch Cuny от 1650 г., Lumiere
Brothers Cinematograph от 1898 година. Това
запомних. После надолу минах покрай един експонат на полицейски
мотор, модерен за времето си. И накрая към гардероба, вземам си нещата
и тръгвам.
Един етаж по-надолу
е кафенето. Имаше и торти. Но е време е за обяд. Излизам. Този път тръгвам по по-краткия път, да
видим къде ще изляза. По
склона на зиг – заг и слизам надолу. Оказах
се пак при тунела, само че по другата пътека, от
другата му страна. Оглеждам
се и разбирам, че най-късата пътека е
като застанете с лице към тунела и хванете лявата пътека по хълма на зиг – заг
и пресичате само парка. Тук
покрай този мост при тунела минава трамвай 17.
Минавам през
моста насреща и от другата страна на реката се качвам на първия трамвай който
минава, за да сляза
по-нататък, където ми
хареса. Слизам на
Namesti Republiky
Тук минават трамваи 6,15 и 8. И
тук също има Коледен базар. В този район
някъде бил и музея на Комунизма, но за него ще намеря време в последния ден. Сега разглеждам и този Коледен базар. От една скара си вземам филийка черен
хляб, един горещ вурст и една чинийка със салата – варени картофи и лук. Греяното вино ще е по-късно. В 13:49 вече съм в друг музей –
Той е разположен
съвсем близо до гарата (HLAVNI NADRAZI ) и до другия голям музей при метро
Музеум.
Тук експонатите
са разделени по етажи, всеки етаж е с различен билет и вход. Избирам си етажа с животните, купувам си билет само за тях за 100 крони, оставям си нещата на гардероб и следвам
пътеката към асансьора. Там
един човек ми гледа билета, отваря
ми асансьора и с негова карта с баркод ми натиска етажа, на който трябва да
сляза. Озовавам се в една
зала с животни. И то не истински, а
някакво копие от близки до истината материали. Също
и скелети. От динозаври, през
птици, горски животни, риби,
пустинни животни, бозайници, ловни трофеи и имитация на средата и
времето в което са живяли и т.н. Разгледах
и този музей, а после минах
да разгледам и самата гара
Бях видял къде точно се намира през пролетта, когато
си тръгвахме оттук. Огромна
гара – пероните отвън, магазините в самата гара, места за хранене, за пиене,
като един голям мол. После
отидох до Музеум. Все още не съм влизал
в него и този път няма да успея. Една
голяма опашка чака за влизане, а навън е студено и духа много неприятен вятър.
Снимам отвисоко
булеварда насреща. И
продължавам. Тук някъде в лява
пресечка има едно място за бурна следобедна и нощна любов. Я да видим дали ще го намерим? Да, наистина.
Намира се по
булеварда от Museum към Mustek, втората
пресечка вляво. Но твърде скъпа, за да
мога да вляза и
там или поне така си помислих, докато се опитвах да разбера колко е входа и
това, което ми написаха като цена на един
лист. Работи всеки ден от 12:00 до 05:00 ч. и
разполага с XXXL WHIRLPOOL, SAUNA, BAR, MASSAGE, BUFFET и с възможност за BIRTHDAY PARTIES, CORPORATE EVENTS, STAG PARTIES. Но аз знам други сауни, прекрасни места за отмора след дългото дневно препускане
по студените предколедни улици. Например
тази на ул. Pernerova (до метро станция Krizikova). Другата е на ул. Мартинска (Martinska 6 – www.saunababylonia.cz) или още на ул. Mustek, на метро Флоранс (Florenc) – David Club
Sauna (Sokolovska 44, Prague
8) – малка също. Е, няма да ви кажа какво още може да си
намерите в Прага, защото иначе няма да
ви е интересно. Ама в тази голямата с
голямото рекламно знаме отпред не можах.
14
декември, ден четвърти
След закуска в
този ден имаме пътуване до
Карлови вари и до пивоварната
в Пилзен
Тръгваме към 08:30 ч. Пътуваме
в посока към Германия. Минаваме
покрай летището на Прага, което
сега има ново име. Минаваме
още и покрай Lubenec. Към
10:30 ч вече сме слезли от автобуса на един паркинг в
Карлови вари
Точно зад нас остава BECHERPLATZ. Минаваме през един пешеходен тунел и се
спираме за снимка пред една BECHEROVKA – като паметник на бутилката на
Бехеровката. Тя има много интересна
история. В миналото, когато Карлови вари е бил световно
известен балнеолечебен курорт и в минералните басейни е гъмжало от народ, хората неволно са поглъщали вода от
басейните. Тази вода не е била
годна за пиене, защото е минерална и минералния
състав на водата е бил висок. Хората, които
пиели от водата, после имали стомашно – чревни проблеми. И Бехер прилагал една течност за лекарство – капки за стомах за
облекчаване на стомашно – чревните
проблеми. Капките му се
продавали с голям успех. По-късно
той добавил разни билки и отвари, и
започнал да го продава на чашки в по-големи дози. Така
се появил прочутия ликьор Бехеровка. Чехите
пият Бехеровка с Тоник.
Минаваме по пешеходната алея. Много красиви сгради в различни цветове. Малко по-нататък от лявата страна е GRAND HOTEL AMBASSADOR. И към 11:05 вече сме на края на пешеходната алея. Точно тук има една голяма елха, до нея един висок мраморен постамент за ориентация и множество къщурки с
Коледен базар
– наденички, медовина, вурсчета, картофки и други лакомства. Всички са със слушалки и слушат разказа на местния екскурзовод, а аз рабрал – недоразбрал, че се предлагали слушалки, съм пропуснал този момент и нямах слушалки. И все до екскурзовода вървя, за да не изпусна нещо важно. Продължаваме по една друга алея, където са разположени минералните извори и хотелите със СПА центрове. Минаваме покрай един много голям хотел, в който се събират световни величия и звезди по време на фестивалите, които се провеждат там. Наистина огромен хотел, който погледнат отвисоко, приличал на кинокамера. Разглеждаме минералните центрове. На много места има подобие на беседки, където блика по някой чучур с различна по температура и състав вода. По средата тук тече една река. На няколко места има и гейзери с гореща вода, от които се носи пара. Някъде измежду къщите и хотелите виждам една двуетажна жълта къща с изписана година на покрива 1705 г. – CERNY OREL. И други сгради в стил Арт нуово или Сецесион. Тук някъде се отделям от групата, за да имам време да се върна обратно, да направя още снимки и да имам време да си похапна нещо на коледния базар. Греяно вино, вурсчета и варени картофи с лук. Събираме се в 13 ч. пак тук пред елхата. Но аз вече съм поел по пешеходната нагоре и ще чакам там, където ни остави автобуса. Събираме се и скоро тръгваме. Продължаваме към
пивоварната в Пилзен
Имаме
резервация за там. На
влизане в Пилзен откъм магистралата,
на една зелена поляна ни посреща един постамент на един голям розов заек. Вече сме на паркинга пред пивоварната. Минаваме през двора. Отдясно остава един ресторант, но ние
нямахме време. Първо влизам в
магазина за сувенири. Там
имаше нещо интересно – на една маса един майстор на един струг слага стъклена
халба с логото на пивоварната и от другата страна изписва на този струг
посочено от клиента име или кратък надпис. Клиентът поръчва надписа, а майстора го
пише на един компютър и задава програмата на струга. И чашата се купува като сувенир. Но имаше няколко чакащи там. Какво ли да си купя от тук? Ами една бутилка бира, един шоколад с логото на пивоварната и
един химикал с логото на PILSNER URQUELL.
Пивоварната се казва PIVOVAR PLZENSKY PRAZDROJ.
Тук се
произвеждат три вида бири: PILSNER
URQUELL, KOZEL и GAMBRINUS.
Събираме се в едно голямо фоайе. Някъде
в дъното снимам един голям мотор от много стари времена с логото на
пивоварната. До него има няколко
машини и съоръжения за производство на бира и под един стъклен под се виждат
бурета и бъчви. На един монитор пускат
един клип как се е произвеждала
бирата в зората на пивоварната, с какво се е доставял хмела, как
са се правили буретата. Тръгваме
по едни стъпала нагоре. Там
по стените в рамки гледаме чертежите на сградата и на самата пивоварна. Над нас един огромен дървен покрив.
Разходката
продължава по определени пътеки. После
ни возят малко на автобус, слизаме малко по-нататък. Вече е тъмно. Пак разглеждаме, разказват
ни. Показват ни на картинки схемата на
пивоварния процес – къде се вари, къде отива, през къде минават бутилките, къде се измиват, къде се лепят етикетите, къде се слагат
капачките, къде отиват дефектните
бутилки. Ама аз си мисля за
края на пивоварната, където
ще пием бира в едни подземия…Та не съм запомнил точната последователност на
посещението.
Минавахме по
една пътека, имаше хмел по земята, можехме
да го разгледаме
отблизо. Качвахме се и на един
огромен асансьор, който събира 72 души, точно колкото
пътниците в два автобуса. Качваме се едно ниво по-нагоре и вече
сме
в самия пивоварен цех
По една пътека през едни дебели стъкла гледаме
производствената линия отвисоко. Тук
някъде има уловка, но не разбирам къде. Обясняват
ни, че тук има три линии на
производство: за кенчета – по
100 000 кена на час, за пластмасовите бутилки – по 120 000 на час и за стъклени бутилки. Производството
стига до 1 500 000
литра бира на ден. Било
шумно – тракане, дрънкане – работело се
със слушалки за звукоизолация. Но
имало и време, когато производството се спирало за
санитарен полуден. И
ние да уцелим точно този санитарен полуден – никаква работеща поточна линия, само един – два работника с бели дрехи
минаваха из цеха, където гледахме. Самият цех е един огромен хамбар, пълен с
тръби, вентили и казани под налягане.
Стигаме до
подземията с буретата, където
отлежавала бирата. Влажно
и студено. Много лабиринти.
Вече сме при бурето, от което ще пием бира
Минаваме, вземаме си по една чаша, после минаваме покрай
един пивовар, който ни налива студена бира. И след него има дървени маси,
където се спираме да пием и да снимаме. Покрай
нас минава една друга група с доста дегустирали бира туристи. Тук подземните лабиринти били девет
километра. На едно място видяхме
една голяма зала с голям отвор на тавана. Обясняват
ни, че през този отвор в тавана, тук се е изсипвал лед, за да охлажда бирата. Имало било ледник на времето и такива
други неща. Всички подземия били
копани ръчно в продължение на много години (около 60 – 70 години).
Излизаме от
пивоварната и имаме около
половин час свободно време. Събираме
се при автобуса и си тръгваме за Прага. Аз
си дремя през целият път до там. Водят
ни до хотела и ни оставят.
Късно е, но не
прекалено. Мога да си позволя да
направя още една обиколка към центъра. Вече
знам всичките места на Коледните базари. Първо – слизам на Андел. Точно до зад спирката на трамвая има
един голям Мол. Влизам. Наистина е голям, но решавам да го
разгледам в последния ден. Отпред
през пътя има един малък площад, където
също има
Коледен базар. И там похапнах вурсчета и греяно вино.
Много е красива
коледната украса там. После
с трамвая и слизам пак на Мустек. Излизам
през един от многото изходи. Срещу
мен виждам вход за заведение в модерен стил. Качвам
се нагоре по стълбите и попадам в един много модерен и ретро обзаведен бар с
бутилки на няколко етажерки, тежки
и дебели канапета и ароматни свещи на всяка маса. Вземам
си един коняк и безалкохолно и сядам на тежките канапета с изглед към една от
тесните улички. После се отправих
към площада с часовника. Всяка вечер минавам от там и всяка вечер
е различно. Там се намира най-големия базар и там е много красиво. Голямата коледна елха свети с хиляди
лампички. Тук някъде бил
магазина на Картие, където
ще се събираме в последния ден за тръгването към България. Е, трябваше да го намеря, за да не се
загубя в последния ден. Той
си е на ъгъла с улица Парижка,
точно на площада. Там мислех да прекарам
последния си час в Прага – на греяно вино и вурсчета. Разхождах се почти до полунощ. Връщам се при спирката на трамвая. Поглеждам на разсписанието му кога е
последния и още поне един преди него. Виждам,
че имам още поне половин час да разглеждам наоколо. Точно срещу спирката на трамвая, виждам младежи и компании, които влизат на едно и също място в един
малък тунел с магазини от двете страни. Я и
аз да влезя да видя, какво има там. В
този тунел по средата и от ляво имало едно заведение надолу по стълбите – малък бар, пълен
с младежи и няколко рафта с алкохолни напитки зад бара. Но време да остана там няма. Другият път, когато отида там, ще започна със него.
Загледах се по
фасадата на сградата отпред, за да видя как се казва бара – Club LUCERNA, срещу кино „SVETOZOR“, на улица Vodickova. Общо взето доста
интересни места открих за похапване и забавления. Време
е да си чакам трамвая. Той
идва и се прибирам към хотела.
Общо взето в дните, които прекарах тук видях и къде има вега
ресторант – vega restaurant – Melantrichova 15, Prague 1. Също
видях и къде са другите интересни барове и клубове.
15 декември, ден пети
След сутрешната
торта на площада с часовника и разходката наоколо, започна да прехвърча сняг. Имам цял ден чак до 19:00 ч вечерта. А
сега е едва 10 ч сутринта. Отивам в един голям мол, в който влизах
предната вечер и пазглеждането на когото си оставих точно за днес. Той
се намира точно на метростанция Andel при
трамвайната линия. И
точно пред мола е спирката на трамвай 9,
с който се прибирах към хотела в предишните дни. Обикалям
го бавно, разглеждам магазините и стигнах до кафето на приземния етаж. Я да поседнем, да видим какво ще пием. Избирам си кафе Американо голяма доза
(най голямата от картинките по стената). Получавам
една голяма чаша, пълна догоре. Сигурно беше повече от 200 грама и само за 75 крони. Седнах
си на масичката, извадих си пътеводителя, записките и таблета и започнах да се
ровя из тях, за да видя къде още мога да отида. И
така мина почти час и половина. През
това време снежец прехвърча, колкото
да намокри навън. Тръгвам си оттам и отивам в един интересен музей, който видях предната вечер:
Разходката
продължава според пътеводителя, който
си нося. Минавам покрай информационното бюро, вземам си още няколко брошурки, питам човека, който работи там да ми каже къде е музея
на Комунизма, той ми изважда карта, надрасква ми една черта за посоката и ми
посочва с ръка накъде точно да тръгна. Продължавам. От площада с часовника тръгвам в посока
към завоя на улица Карлова, но
така и не можах да видя къде са статуите на Херкулес при двореца Клам – Галас (Clam – Gallasuv
palac), някъде от дясната
страна на улица Хусова (Husova). Продължавам наляво по улица Хусова, минавам покрай една бирария, която още е затворена.Отваря в 15:00 до 23:00 ч.
Оглеждам
фасадата и се опитвам да я запомня: Бирария при Златния тигър (U Zlateho tygra),
на Husova 18. Това си е в Стария град.Тази кръчма е
известна с пилзенската си бира и с това, че
тук е мястото, където президента
Хавел е пиел бира с Бил Клинтън по време на визитата му в Прага като президент
на САЩ.
Продължавам по
тази улица и след това на третата пресечка завивам надясно, за да достигна до
Витлеемския параклис (Betlemska
kaple)
Във вътрешният двор тук има вход, през
който по едни стъпала под земята се озовавам в една работилница, където се изработват коледните подаръци. Има такса вход, който
плащам. Обикалям. Разглеждам навсякъде. Едни дървени миниатюри, които се
изработват на място дори и от деца. Например
детска количка с бебе в нея, изработена от един наполовина счупен по дължина и
издълбан голям орех (да същият орех, който
ядете с някой сладкиш). Едната
му половина е количката, половината
от другата половина е сложена под ъгъл отгоре, вътре
една супер миниатюрна фигурка на бебе и отдолу под черупката супер миниатюрни
колелца. Имаше си даже дръжка и
майка, която подбутва
количката.
Продължавам да
обикалям наоколо. Имаше и сцена, на
която оркестър свиреше коледни
мелодии или други мелодии от
чешкия фолклор. Тук
Ян Хус изнасял пламенните си речи срещу прекалената набожност и показност. Излизам и продължавам нататък. В
съседсво се намира и къщата на Ян Хус.
От западната
страна на Belemske namesti пък е разположен Етнологическият музей (Naprstkovo muzeum www.aconet.cz/npm ). Продължавам
по улица Naprstkova, която
ме отвежда до реката. Пресичам
крайбрежния път и се оглеждам наоколо. Вдясно
виждам една тераса с кафене, откъдето
прекрасно може да се снима Карловия мост и Храдчани от другата страна на
реката.
Минавам през
един тунел от двете страни, на
който има магазини за сувенири. Стигам
до едно чейнж бюро. Да
сменим малко пари. 1 Евро тук е 25,410
крони. За 20 евро получавам 508,20 крони. А за 50 евро, получавам 920 крони. Прекрасно. Ще стигнат до края на деня. Продължавам през този тунел с магазини и
заведения и излизам съвсем
близо до
Карлов мост
Тръгнах и по
него, но само в началото. Навалицата
беше много голяма. Тръгнах
по обратния път, ама походих още малко по ул.Карлова. От едно по-високо стъпало снимах цялата
тази тълпа, която едвам върви – туристическата и доходоноста артерия тук. Толкова много хора и поток туристи не
бях виждал през май.
Връщам се пак
по същия път, минавам покрай една
друга бирария. Влизам вътре. Опитвам се да поискам менюто, но лошо
говорещ руски сервитьор не ме разбра. Заоглеждах
се сам. И виждам, как от
съседната маса той взема менюто от ръцете на вече поръчалите и го прибира. Аз се опитах сам да си го взема, ама той
се дръпна и не ми го даде. И
тъкмо да си тръгна, виждам, че не е само той от обслужващия персонал там и си взех друго меню от
бара. Ама като не разбирам нищо от
написаното. Е, бира искам и каквато ми донесе. Една голяма и тъмна. Прекрасна.
Но ми се прияде
и нещо. Пак вземам менюто. С руския съм добре, но се оказа, че не
толкова. Не искам домати, нито
краставици като салата, а нещо по различно. Гледах,
гледах и си избрах нещо за по малко пари, без да знам какво. И бях учуден, когато получих зелева
салата – ама сочна, прекрасна. И след като изядох и салатата, си тръгнах.
Но забравих откъде съм дошъл и накъде да вървя.
Оглеждам се
пак. Връщам се до бирарията „При Златния тигър“. Часът
е 15:15 ч. Вече е отворена. Я да влезем вътре. И няма къде да се седне. Всички маси заети. Заставам пред дървения тезгях на
кръчмаря и се оглеждам да видя колко струва бирата. Не разбирам. Гледам хората какво правят. Влиза един човек, вади 100 крони, иска бира и аз гледам колко
бира ще му дадат и колко ще му върнат. Взема
две големи черни бири и не му връщат нищо. Значи
едната бира е 50 крони. Прекрасно.
В Прага бирата е по-евтина
от водата, да знаете.
Вземам си една и стоя и гледам. Един кръчмар мие чашите и налива бира и
един сервитьор я разнася по масите. Този, който налива не успява да налее, а този, който разнася не успява да ги разнесе. Смаях се. Пия
бавно и гледам. На масата до мен – едни големи плата с тънко нарязани
луканки и салами за няколко човека,
заемащи почти цялата маса. Огледах се наоколо по другите маси – имаше
поне 70 души, но не съм сигурен дали
зад по-далечните ъгли няма и още места за посетители. Този, който
разнася бирите по масите и връща празните халби ги оставя на бармана и в която
халба е останала повече бира я изпива. Кръчмарят
взема чашите по две, излива останалата бира в една мивка, след това ги потапя два пъти в една вана
с вода, за да ги изплакне и ги захлупва да се оцедят на бара и започва пак да
налива. И така докато затворят
кръчмата доста след полунощ, предполагам.
В края на деня
си купувам и една Бехеровка от магазин за сувенири, малка, джобна
бутилка за 100 крони.
Остава ми време
да разгледам и
музея на Комунизма,
но ми отне доста време докато го намеря. Тръгвам от площада с часовника. Вървя по булевард с интересна коледна украса. Стигам
до площада, където
се предполага, че се намира музея на Комунизма. Но не го намирам. Там има една сцена, на нея музиканти
свирят. Отдавна се е стъмнило. Оглеждам се на всички страни, гледам в
картата и си мисля, че
няма да го намеря. И
накрая поглеждам пак и се оказва, че той е точно пред мен.
Влизам, плащам
с дебитна карта и нагоре по стъпалата. Там
са застъпени като експонати предмети от бита по времето на комунизма и неща за
забавления – хилки и ракети от федербал, старите транзистори Веф 206, стаите и
обзавеждането, което са имали тогава младежите, старите
гардероби, петолъчките, учебните
стаи с пионерите в тях. Но
имах около час време. Разгледах
много на бързо, няколко снимки на по интересните места и обратно надолу и
навън.
До тук дойдох
за 15 минути, а имах около час до
времето на събиране пред магазина на Картие на ъгъла на ул.Парижка на площада
при часовника. Вървя бавно по
обратния път и зяпам по витрините. Стигам
до един търговски център с оживление на приземния етаж. Влизам и там. Аниматори забавляват децата с едни
бумеранги, с разни игри. Имаше
една игра от рода на ТЕТРИС със едни фигурки, съставени от няколко елемента
които трябва да се наместят в една рамка. Дадени
са повечето елементи, които без да се пипат, трябва да се наместят последните 5 елемента. Заиграх се, но ми беше хем трудно, хем
интересно. Погледнах другите
готови и подредени игри, но се оказа, че всяка рамка с игра има различни по
форма елементи.
Времето
намалява. Стигам до тясната
улица между Вацлавски намести и площада с часовника. И тук попадам на голямо задръстване. Хората едвам вървят, някои се спират да
снимат и спират цялата тълпа. А
малко по-надолу е Музея на секса, където допълнително се спират зяпачите. А аз трябва да стигна до площада и в
същото време да се пазя от джебчии, които действат в тълпата, както бяха ни
предупредили. Свалям якето, слагам
раницата отдолу и пак го обличам.
За да пробия
през тълпата,
измислих подход – със свити пръсти и разтворени лакти тръгнах с енергична
походка на границата между тълпата, която
отива и тази която се връща. В
моята посока има повече хора отиващи към площада и други по-малко, които в
индинанска нишка се връщат от там. Тези
които са срещу мен се свиват към сградите и така се измуших, докато стигна до площада. Остава ми време за още едно греяно вино,
един голям вурст и отивам при мястото за среща. Събираме
се, минаваме през Чехов мост, качваме се на автобуса и
тръгваме по дългият път към вкъщи
16
декември, ден шести
След изминалия
нощен преход с няколко почивки на същите места, като на идване и дневното пътуване
следваме пътя за България. На
една от почивките в Сърбия, се
опитах да си купя пакет с пет диска с музика с дебитната карта, но се оказа, че
в нея вече няма нищо. Че
там не приемат евро в монети, че мога да дам евро в банкноти, а да ми върнат в
динари. Имах 50 евро и се отказах.
Малко след Ниш
зимната обстановка се влоши и след като минахме реката там, попаднахме на
задръстване. Хората от четири часа бедстващи, за да издърпат закъсал ТИР, но ние сме дошли тук в края на спасителната
акция и чакахме само час. Това доста забави връщането ни и след
чакането по границите се прибрахме в София малко след 19:00 ч, когато вече нямаше никакви автобуси за моя град и се
наложи да чакам чак до 22:00 ч, за
влака. През това време стоях
на автогарата. Там имаше големи
забавяния за заминаващите автобуси, с близо три часа закъснение тръгваха
автобусите за страната и международните линии за Белград, Прага и Атина. А снега не беше повече от 10 см. Даже
и влака закъсня с тръгването си с близо 40
мин.
Толкова за това пътуване. Очаквайте
следващата дестинация – КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ
Европейската комисия и Върховният представител предложиха конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на Система за бързо предупреждение (Rapid Alert System, RAS) , както и стриктен контрол върху прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.
Планът за действие също така предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за тази цел.
Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.
ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани поделото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.
Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.
Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).
Mona Høiness, известен адвокат, завежда дело срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях. Съдилищата в Норвегия се произнасят в полза на медията.
Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.
В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.
В случая:
твърденията не представляват клевета по националното право,
в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.
В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.
Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.
Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.
Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.
При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими: 1. естеството на личните данни; 2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име; 3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; 4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; 5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; 6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото; 7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; 8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; 9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите; 10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.
Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.
В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията, тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.
Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/, https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
предоставяне на услуги (…..)*. Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама. Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.
Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие. Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД. „Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва: (…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание. Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.
КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права. По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..). Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него. Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.
Разрешава концентрацията.
Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.
Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:
Пътуване до крепостта Буртанге
провинция Гронинген, Холандия
Една от най-популярните забележителности в Холандия е
крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),
намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.
Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.
Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.
Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.
заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.
Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия
Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.
Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.
За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.
По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.
Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.
В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали.
Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.
За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.
От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.
И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.
При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.
