Ход на медийния законопроект Пеевски и др.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През февруари 2018 с открито писмо до медиите Делян Пеевски и други депутати от ДПС внесоха в парламента законопроект за изменение на ЗДДПИДИ, обявен като проект за изсветляване на собствеността и финансирането на медиите.

Защо проектът трябва да бъде оставен без движение вече се каза – като започнем от предмета, който няма общо с депозирането, нито се ограничава до печатни издания.

Парламентът обаче гласува проекта на първо четене, което няма как да стане без подкрепа от управляващите – Вежди Рашидов се изказва от ГЕРБ, Волен Сидеров от Обединените патриоти – и двамата подкрепят проекта.

Към досието на този проект:

стенограмата от заседанието от 4 юли, когато проектът е гласуван на първо четене (и док файл). Стенограми като тази обясняват защо хората напускат България.
становищата, вкл. становище на Министерството на културата – Министерството казва, че липсва терминологична яснота и че новите задължения не кореспондират с целите на закона. Едно напълно смислено становище, внесено навреме – за да бъде взето предвид при първото четене, но не се забелязва дори бившият министър на културата/сегашен председател на ресорната комисия да проявява доверие в администрацията на МК и аргументите, подписани от правоприемника му..

Срокът за предложения между първо и второ четене изтече, поискан е “за обществен дебат, много належащ и необходим”; постъпилите предложения ще се появяват на този адрес.

Тръмп и контролът върху вниманието: препратки към Постман

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.

Предупредени сме:

Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп

Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.

Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?

Да смяташ, че технологията е неутрална и да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата, е чисто и просто глупост, предупреждава Постман.

Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.

Препратки към Постман в Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.

Eто и самото произведение на Постман, за което става дума – за което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.

Съд на ЕС: използване на фотография, публикувана в интернет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Публикуване в уебсайт без разрешението на притежателя на авторското право на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на посочения притежател — Нова публика

На 7 август 2018 г. стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑161/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) с акт от 23 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 31 март 2017 г., в рамките на производство по дело Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff.

Запитването е отправено в рамките на спор между Land Nordrhein-Westfalen (Провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) и г‑н Dirk Renckhoff, фотограф, по повод на използването без разрешение от ученичка в намиращо се в тази провинция училище на направена от г‑н Renckhoff и свободно достъпна в интернет фотография, за да онагледи реферат, публикуван от това училище на друг уебсайт.

Накратко, казусът е “да използваш снимка от интернет”.

Ученичка използва направена от г‑н Renckhoff фотография, изтеглена от уебсайт, посветен на пътувания. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт. Фотографът изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет.

Съдът в Хамбург приема, че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет. При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението

19 Както Съдът многократно е постановявал, от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е видно, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решения от 16 март 2017 г., AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 22 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 24 и цитираната съдебна практика).

20 Що се отнася до първия от тези елементи, тоест наличието на „акт на разгласяване“, видно от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да бъде налице такъв акт, е достатъчно в частност произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки човек от съответната публика да може да има достъп до него, без значение дали тази възможност се използва или не (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 19 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 31 и цитираната съдебна практика).

21 В конкретния случай публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт, след като преди това е била копирана на частен сървър, трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и вследствие на това като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност подобно публикуване в интернет дава на посетителите на уебсайта, където е направена публикацията, възможността за достъп до тази фотография на този уебсайт.

22 Що се отнася до втория от горепосочените елементи, тоест защитеното произведение да бъде действително „публично“ разгласено, от практиката на Съда следва, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 21 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 27 и цитираната съдебна практика).

23 В конкретния случай изглежда, че акт на разгласяване като споменатия в точка 21 от настоящото решение визира всички потенциални ползватели на уебсайта, на който е направено публикуването, тоест неопределен и доста голям брой адресати, и трябва при тези условия да се счита за „публично“ разгласяване по смисъла на цитираната съдебна практика.

24 При все това, както става ясно от постоянната съдебна практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24, от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 28).

25 В конкретния случай е безспорно, че както първоначалното разгласяване на произведението на уебсайт, така и последващото му разгласяване на друг уебсайт са били извършени с един и същ технически способ.

26 При все това страните по главното производство и представилите писмени становища заинтересовани лица, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, не постигат съгласие по въпроса дали фотографията е била разгласена на „нова публика“.

Нова публика

35 […] публикуването на защитено с авторско право произведение на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване с разрешението на притежателя на авторското право, трябва при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се квалифицира като предоставяне на разположение на подобно произведение на нова публика. Всъщност при подобни обстоятелства публиката, която е била взета предвид от притежателя на авторското право, когато той е разрешил разгласяването на своето произведение на уебсайта, на който същото е било първоначално публикувано, се състои единствено от ползвателите на този сайт, а не от ползвателите на уебсайта, на който впоследствие произведението е било публикувано без разрешението на посочения притежател, или други интернет потребители.

37 Съдът безспорно е приел, по-конкретно в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 25 и 26), и в определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315, т. 16), що се отнася до предоставянето на разположение на защитени произведения чрез активна интернет връзка, препращаща към друг уебсайт, на който е било направено първоначалното разгласяване, че публиката, към която е насочено това първоначално разгласяване, са всички потенциални посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до публикуваните на него произведения не са наложени каквито и да било ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители имат свободен достъп до тях. Така Съдът е приел, че предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка като разглежданата в делата, по които са постановени посоченото решение и определение, не води до разгласяването им на нова публика.

38 При все това тази съдебна практика не би могла да се приложи към обстоятелства като разглежданите в главното производство.

39 Всъщност, първо, тази съдебна практика е постановена в специфичния контекст на хипервръзките, които препращат в интернет към защитени произведения, които преди това са били разгласени с разрешението на притежателите на правото.

40 При все това, за разлика от хипервръзките, които съгласно практиката на Съда спомагат по-конкретно за доброто функциониране на интернет, като позволяват разпространението на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), публикуваното в уебсайт без разрешение на притежателя на авторското право на произведение, което преди това е било разгласено на друг уебсайт със съгласието на този притежател, не спомага в същата степен за постигането на подобна цел.

Справедливият баланс

41 По този начин разрешаването на подобно публикуване, без притежателят на авторското право да може да се позове на правата по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, би нарушило визирания в съображения 3 и 31 от тази директива справедлив баланс, който следва да се поддържа в цифровата среда, между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права за защитата на тяхната интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, и по-специално на свободата им на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права, както и на обществения интерес.

42 В този контекст Провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство следва при претеглянето на наличните интереси да се отчита правото на образование, прогласено в член 14 от Хартата на основните права. По-специално действията на въпросната ученичка спадали към упражняването на посоченото право, при положение че фотографията е била поместена с цел онагледяване на първата страница на реферата, който същата е подготвила в рамките на езиково занятие. В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че изложените в точка 35 от настоящото решение съображения относно понятието „нова публика“ са основани не на това дали картинката, която ученичката е поместила в училищния си реферат, има образователен характер, а на обстоятелството, че публикуването на това произведение на училищния уебсайт е направило същото достъпно за всички посетители на този сайт.

43 Впрочем следва да се припомни, че що се отнася до търсенето на равновесие между правото на образование и защитата на правото на интелектуална собственост, законодателят на Съюза е предвидил в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29 възможност за държавите членки да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3 от тази директива, стига да става въпрос за използване единствено с цел илюстриране в рамките на преподавателска или научно-изследователска дейност, доколкото това е оправдано от преследваната нетърговска цел.

И не става въпрос за хипервръзка

44 Второ, както беше припомнено в точка 29 от настоящото решение, правата, гарантирани на авторите с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, имат превантивен характер. Що се отнася обаче до акта на разгласяване, който представлява вмъкването в уебсайт на хипервръзка, препращаща към произведение, което преди това е било разгласено с разрешението на притежателя на авторското право, превантивният характер на правата на притежателят е защитен, при положение че за автора е възможно, в случай че не желае повече да разгласява своето произведение на въпросния уебсайт, да го оттегли от уебсайта, на който първоначално го е разгласил, и по този начин да направи невалидни всички хипервръзки, които препращат към него. За сметка на това при обстоятелства като тези по главното производство публикуването на произведение на друг уебсайт води до ново разгласяване, което е независимо от първоначално разрешеното разгласяване. Като последица от това публикуване в интернет би могло подобно произведение да продължи да е достъпно на този последен уебсайт, независимо от предварителното съгласие на автора и въпреки всякакво действие, с което притежателят на правата би решил да не разгласява повече своето произведение на уебсайта, на който то е било първоначално разгласено с неговото разрешение.

45 Накрая, трето, в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 28), Съдът, с цел да приеме, че разгласяването, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, не е било направено на нова публика, е подчертал липсата на намеса на оператора на уебсайта, в който е била поставена активната интернет връзка, позволяваща достъпа до въпросните произведения на сайта, на който те са били първоначално разгласени с разрешението на притежателя на авторското право.

46 В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че ползвателката на разглежданото в главното производство произведение е възпроизвела същото на частен сървър, а след това го е публикувала на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване. С тези си действия тя е изиграла решаваща роля в разгласяването на това произведение на публика, която не е била взета предвид от автора на същото към момента, в който той е разрешил първоначалното разгласяване.

47 С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.

САЩ: идва регулиране на политическата реклама онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В САЩ въвеждат по-строги правила за онлайн политическа реклама преди изборите в средата на ноември – в момента на щатско равнище – за да се предотврати повторение на руската намеса, наблюдавана през 2016 г., пише Bloomberg. Политическите кампании са време за инвестиране на милиони рекламни долари във Facebook Inc., Twitter Inc. и Google Alphabet Inc., поради което щатите, включително Мериленд, Вашингтон и Ню Йорк, оказват по-голям натиск върху технологичните компании за прозрачност на финансирането. И в Калифорния сенаторите обсъждат законопроект, който изисква интернет компаниите да предоставят на обществеността повече информация за финансирането на политическа реклама.

Kомпаниите преработват собствените си политики, за да предотвратят заплахата от чуждо влияние, но не искат да бъдат обект на предписания как да разкриват информация за рекламите, или да бъдат държани отговорни за точността на тази информация. Наистина забелязва се известно активизиране, Facebook заличи десетки страници на лоши играчи, използващи фалшиви идентичности, които са се опитвали да предизвикат политически вълнения.

Публикацията на Bloomberg потвърждава, че се търсят оптимални решения както на законодателно ниво, така и на ниво корпоративни политики. Лобистките организации се стараят да противодействат на надигащата се вълна от законодателни мерки. Точно така е и в Европа.

От гледната точка на обществения интерес решенията продължават да изглеждат трудни: не е докрай ясно възможна ли е ефективна защита на гражданите, която да не преминава в намеса в личния живот или в цензура.

Гражданите не се чувстват комфортно нито до държавата, която не се колебае да цензурира, нито до индустриите, съпротивляващи се на всяко – буквално на всяко – регулиране.

Видеозаснемане на държавни служители

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Eugene Volokh пише за видеозаснемането на държавните служители.

Мисля, че решенията на федералните ведомства, признаващи правото на видеозапис на обществени места – решения, които досега са се занимавали с записването на полицейски служители – са правилни: правото на свободно изразяване на мнение е свързано с право на събиране на необходимата информация – и записването на това, което правителствените служители правят на обществени места, е важно, за да можем да говорим достоверно за поведението им.

Освен това, както отбелязва Съдът, свободата на изразяване има особено значение по отношение на управлението, защото държавата има специален стимул да потиска опозицията и често използва ефективна сила на потискане на опозицията. “Това важи особено за служителите на правоприлагащите органи, на които е предоставена значителна дискреция, с която може да се злоупотреби и хората да бъдат лишавани от свободите си. Осигуряването на правото на обществеността да събира информация за държавните служители не само подпомага разкриването на злоупотреби, но също така може да има благотворен ефект върху функционирането на управлението по-общо.

Вторият абзац изглежда важен не само по отношение на видеозаснемането, но и по-общо за баланса между право на информация и намеса в личния живот. Американският съд, както се вижда, изрично е признал “специалния стимул на държавата да потиска опозицията“.

Но има ли граница на намесата? Повод за размисъл дава записването на пощенски служители по време на работа без обяснима причина. Авторът завършва с разсъждения за възможните граници на намесата:

1 Първата поправка не трябва да защитава видеозаписа на обществени места, ако има закони, които го забраняват.

2 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на полицията на обществени места, но не и на пощенските служители, тъй като (а) е важно обществеността да може да наблюдава поведението на полицията, но не толкова важно да може да наблюдава поведението на пощенските служители и б) полицията вероятно ще се чувства по-малко застрашена от видеозаписи, защото е въоръжена или в) комбинация от двете.

3 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е направено веднъж или два пъти, но не и ако се прави много често.

4 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е извършено на мястото, където се случва записът, но не и ако записващият следва обекта.

5 Първата поправка трябва да защитава всички видеоклипове на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, макар че може би е обект на ограничения относно, например, колко близо може да се доближи записващият.

6 Нещо друго.

Не съм сигурен, пише Volokh, кой е правилният отговор. В допълнение аз не съм сигурна, че тук (България) има съдебна практика, която да насочва към отговор, по-точно на мене не ми е известна.

Има известна практика на ЕСПЧ – може би в такъв случай следва да се прилагат изведените критерии за баланс между чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ.

Унгария: Hir TV и загубата на независимост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувано е Отворено писмо до членове на ЕК и председателя на Европейския парламент. Темата е свободата на медиите в Унгария във връзка със случая Hir TV.

Пишем, за да привлечем вниманието ви към влошаващото се положение на свободата на пресата и медиите в Унгария, и по-специално към случая Hir TV, се казва в писмото.

Hir TV е последната независима телевизионна компания в Унгария, притежавана от местни собственици. На 1 август 2018 г. внезапна промяна в собствеността доведе до уволнения на водещи журналисти и рязка промяна в редакционната политика. Предавания, които преди това отразяваха независими възгледи, бяха отменени и заменени с правителствени предавания. Едно отменено шоу беше заместено с реч на Виктор Орбан.

Загубата на независимост на Hir TV е дълбоко обезкуражаваща. Това показва до каква степен Унгария се дистанцира от европейските ценности.

Настоятелно призоваваме Европейския съюз да засили връзката между допустимостта за финансиране в рамките на следващата многогодишна финансова рамка и зачитането на свободата на медиите.

Писмото е подписано от Европейския център за свобода на пресата и медиите (ECPMF), Медийната организация за Югоизточна Европа (SEEMO), Index on Censorship и др.

Адверториали по БНТ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Парламентарният контрол разкри държавното финансиране за изложбата на Вежди Рашидов в Лондон. По време на мандата му като председател на парламентарната комисия за култура и медии. Сега допълнително е поискана разбивка на сумата по услуги.

Това само по себе си е тема, но на този фон има смисъл да се върнем към информирането за изложбата по обществената телевизия. Преди откриването Вежди Рашидов се появи в предаването на БНТ Денят започва с Георги Любенов. Обявената тема беше Трябва да се обединим около сигурността. Както може да се види от записа, сигурността не е тема на г-н Рашидов. И в информацията на сайта на БНТ изложбата е изведена като акцент:

Една голяма лична новина също беше причина за гостуването на Рашидов в студиото на предаването. Той ще представи своя изложба в Лондон. Вижте повече за събитието във видеото!

Вижте повече – и ще изпитате неудобство от апломба на водещия:

Една голяма лична новина ви води в студиото – и новината е, че Вежди Рашидов реди изложба в Лондон

Кажете, че англичаните ви направиха сайт, ваш, Галиарди галерията ви е направила сайт, специално за вас

Екзалтиран адверториал.

Не е хубаво човек сам да се хвали, но вижте колко хубави неща…

Да ви е спокойно на душата, да няма протестиращи пред кабинета…

Не е хубаво човек сам да се хвали: ако сте на власт, оставете това на БНТ.

Но кажете и друго – че галерия Галиарди предлага услуги – изработване на сайтове, каталози и други подобни срещу заплащане – ето информацията от сайта на галерията.

Голяма изненада, казва Рашидов, критици са написали доста, така, хубави думи.

Кажете и това, че се заплаща за критика – 600 паунда – и според сайта:

ролята на галерията е да намери критиката […] след като бъде платен депозит, ще ви изпратим имейл с искане за подходящи изображения и информация […] всички критики подлежат на одобрение от нашите експерти и депозитите се връщат, ако критиката не бъде положителна

Кажете и кой финансира каталога, откриването на изложбата, рекламата – по инициатива на Българския културен институт в Лондон изложбата е включена в програмата на официалното председателство на Съвета на ЕС и се финансира с 20 340 британски лири от България (бюджета) за дизайн на каталога, принтиране на каталога и коктейл за откриването, се казва в отговора на министър Боил Банов.

Какво се очаква от БНТ: безпристрастно отразяване, четвърта власт, критична функция на медиите.

Е, ако искате да видите точно обратното – вижте разговора на Георги Любенов с Вежди Рашидов.

С Голф до Лондон (1)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене:

С Голф до Лондон

част първа

Здравейте, любители на пътешествията!

Този месец в Германия имаше доста празници и ми се отвориха 4 свободни дни, които естествено не можех да оставя да залежават така, а реших да направя едно кратко пътуване до Лондон. Получи се много добра разходка, затова и реших да напиша един кратък пътепис за Лондон през моите очи.

Може би преди това все пак трябва да поясня защо

този път отправната ми точка е Германия,

а не България. Малко след миналогодишното ми приключение до кавказките държави заминах за Германия, където започнах специализация по ушни-носни-гърлени болести. И вече от една година съм тук като все още привиквам към новия си живот, но нося България в сърцето си всеки ден и мислите ми все ме теглят към дома. Но както и да е… следващите няколко години ако всичко е нормално ще гурбетчийствам и ще се уча на занаят, а след това имам огромното желание да се завърна вкъщи

Една скромна карта на маршрута ми:

На отиване направих една

спирка в град Дюнкерк, Франция,

а както на отиване, така и на връщане се спрях в пристанищния английски град Дувър. И така… нека започна краткия си разказ. Моля не информирайте немските власти, че колата ми е с българска регистрация. Защо е така е тема на друг разговор, но нека кажем, че за момента усърдно съм скрил Голфа в един гараж

Прекосих Рурската област в Северен Рейн-Вестфалия, след което бързо напуснах Германия. Под колелетата бързо се изнизаха Айндховен в Нидерандия, както и красивите белгийски градове Антверпен, Гент и Брюж. Така достигнах град Дюнкерк във Франция, откъдето трябваше да отплавам

с ферибот към Обединеното кралство

Любопитно ми беше да посетя града, основно заради едноименния филм на Кристофър Нолан от 2017-а година. Повечето хора сякаш го оплюват, но на мен много ми допадна. Не съм филмов критик, но този филм за мен бе много въздействащ и успя да ме пренесе на въпросния плаж по време на тези исторически събити, и сякаш поне минимално почувствах какво е било в душите и сърцата на онези млади момчета, които са чакали евакуацията и са се надявали да избегнат сигурна гибел.

А иначе самият

Дюнкерк е непретенциозно и спретнато френско градче,

което иначе не блестеше с нещо по-специално. Ето го и плажа:

Еми…плаж, бе, плаж. Всъщност лятно време сигурно е приятно местенце. Имаше и доста хора, които караха уиндсърф, сигурно условията не са лоши.

Имах желание да отида до музея, посветен на операция „Динамо“, което е всъщност въпросната евакуация на английски и съюзнически части от бреговете на Дюнкерк, но времето ме притискаше и се наложи да се отправя към фериботния терминал. В последствие в Англия научих доста за тези исторически събития, но за това ще стане дума по-късно в разказа.

И така, само те тоя останá неевакуиран на плажа в Дюнкерк, така че побързах да отплавам към Острова

Вече във ферибота:

Отплаване:

Плаването

продължи около 2 часа и половина, след което вече се съзря английския бряг.

Отскоро се оборудвах с един разклонител за кола, че нещо много високотехнологичен стана този Голф и много неща се събраха за зареждане. Много ми стана смешно като включих всичките джаджи. Бях убеден, че ако ме види така някой полицай със сигурност ще ме помисли за някоя активизирала се спяща клетка, макар и да бях гладко избръснат

Акостирахме във

Великобритания

и без да губя никакво време се отбих да разгледам т.нар.

„бели скали край Дувър“,

природна забележителност. Красиво място, а

Англия

ме посрещна с уникално време.

Над

Дувър

се извисяваше внушителен замък, който обаче вече беше затворен по това време, затова реших да се отбия на връщане и вместо това се спуснах за една бърза разходка из градчето, за да добия първи впечатления от Англия.

Три неща ми направиха впечатление в Дувър.

Първото беше архитектурата, която е доста по-различна от континентална Европа и предаваше една съвсем друга атмосфера.
Второто нещо бяха многото хора в незавидно социално положение, които въпреки следобедния час бяха в много нетрезво състояние. Не…съжалявам, това не е подходящо описание. В нетрезво състояние е човек пил 3 бири…тези се бяха наковали на талпа и едвам се крепяха по пейките.
И третото нещо бяха многото поляци по анцузи…Източна Европа бе подобаващо представена

За първи път бях в

страна, където се шофира отляво

и естествено ми беше любопитно как ще стане този номер, дали ще е сложно и дали ще вляза в насрещното някъде.

Първите 10 – 15 км бяха действително шок

и леко ме хвана шубе как ще се оправям, но всъщност мисля, че много бързо се свиква, още повече когато маркировката и знаците са адекватни.

Време беше да продължа

пътя си към Лондон

Pleven represent по английските магистрали

И един клип в стил „Бай Ганьо из Европа“ относно първите ми сблъсъци с движението отляво

Пристигнах в

Лондон

вечерта и се настаних в хостела си. На следващия ден се отправих към метрото, за да започна обиколката на центъра. Хостелът се намираше в много симпатичен и спокоен квартал:

Лондон ме зовеше:

Бях се записал за една безплатна пешеходна обиколка, но верен на принципа „по-добре 5 мин по-рано, отколкото 5 мин по-късно“ подраних с около половин час и се разходих около метростанция „Green park““ Тук вече ме удари

истинското клише за Лондон – червени двуетажни автобуси, черни таксита

и великобритански знамена:

Пред Бъкингамския дворец

с паметника на кралица Виктория:

Настана време за обиколката. Гидът ни беше поляк и беше много умел разказвач. Пред Бъкингамския дворец ни разказа доста интересни и любопитни истории от

Британския кралски двор

и всичките интриги, които са се случвали там през последните два века. Една история, която ми беше особено смешна бе за крал Джордж III, който е страдал от заболяването „порфирия“, характеризиращо се с нарушение в синтеза на хемоглобин, който е транспортният протеин за кислород в състава на червените кръвни клетки. При това заболяване се натрупват токсични продукти в тялото, което води до множество последствия, едно от които е и умствено изоставане. Съответно британските медици по никакъв начин не са свързвали това с кръвосмешенията в кралското семейство… няма логика. От друга страна той, за разлика от баща си и предците си бил верен на съпругата си, докато предишните са имали множество любовници. И така се стигнало до заключението, че вероятно там някъде ще да е причината за неговото заболяване

Уестминстърското абатство,

където се извършват кралските коронации.

Разходката ни продължи към

площад „Трафалгар“

Много приятно и просторно място, и обичан площад за уговаряне на срещи. Площадът се доминира от огромна колона, посветена на адмирал Нелсън, който побеждава Наполеоновия флот във въпросната битка при Трафалгар. Самият адмирал губи живота си в битката. Колоната беше огромна и трудна за фотографиране, затова снимах площада без нея.

Стигнахме и до градинката зад сградата на

Парламента и Биг Бен

Беше грейнало чудесно слънце и дори най-малките лондончани се наслаждаваха на топлото време:

Нямаше как да пропусна да се снимам и с този началник:

Сграда на Парламента и известния Биг Бен.

Биг Бен

се нарича само часовника, а не цялата кула. Кръстен е на световния шампион по бокс в тежка категория Бенджамин Каунт, живял през 19-ти век. Самата му личност е отдавна забравена, но споменът за него продължава да е жив на това световно известно място. Друг забавен факт е, че архитектът, който е проектирал часовника е имал страх и ненавист към римската цифра „X“ тъй като за него това била „цифра на Дявола“, поради което умишлено всъщност на циферблата на часовника изписал буквата „F“, която наподобява „X“ и отдалече съвсем не се и забелязва разликата:

На този етап от обиколката имаше кратка почивка. Запознах се с младия поляк Войцек от Шчечин. Оказа се, че е студент по медицина първа година.

– Еми ето, аз пък съм лекар. Специализирам уши-нос-гърло в Германия.
– Сериозно? Не приличаш на лекар…

Все още не знам дали да разтълкувам този коментар като нещо положително или отрицателно

Тръгнахме с него на кратка разходка. Поглед към

Окото на Лондон

от един от мостовете на Темза:

Седнахме да се освежим с някоя напитка на

площад „Трафалгар“

Разходката ни продължи в посока катедралата „Св. Павел“…към старата част, където всъщност се е намирал

старият Лондон

Градът се е създал чрез сливането на множество градове и села, за да достигне огромната си площ в днешно време. Това също е отразено формално в администрацията и пощенските адреси като символ на запазването на традициите. Формално до този момент не се намирахме в „the city of London“, а в „city of Westminster“.

Най-старият пъб в Лондон,

оцелял през големият пожар през 17-ти век, който изпепелява около 80% от града тогава.

Стигнахме до изящната

катедрала „Св. Павел“

St. Paul's Churchyard, London EC4M 8AD, Великобритания

Съвременната сграда е построена през 17-ти век, след като оригиналната сграда изгаря по време на споменатия вечер голям Лондонски пожар през 1666-а година.

Новата сграда е построена в римокатолически стил, като куполът наподобява този на базиликата „Св. Петър“ в Рим.

Поглед към близкия площад. Сградата в средата е старата сграда на

Лондонската борса

На заден план се виждат част от модерните небостъргачи, които масово се строят в последните 20 години.

Ходейки си по улицата се опитвах да хвана някой друг щрих от забързания градски живот:

Разходката ни продължи към най-красивия и известен мост в Лондон –

Tower bridge

Преди това обаче се отбихме до

Tower of London

– средновековен замък, който е построен още от Уилям Завоевателя. Бил е използван първоначално като кралски дворец, модифициран неколкократно през вековете, след което се превръща в затвор. Тук безплатната пешеходка обиколка завърши, а гидът ни разказа още една смешна история как дори с рима може да се запомни..и то в хронологичен ред…каква е била съдбата на всяка от шестте съпруги на крал Хенри VIII.

Divorced
Beheaded
Died
Divorced
Beheaded
Survived

Сбогувах се с Войцек и му пожелах много успехи по по-нататъшния му път. Отправих се да разгледам Tower bridge от по-близо:

Докато чаках една тълпа туристи да се разкара към мен дойде един човек и ме помоли да го снимам с моста. Снимах го, след което го попитах откъде е. Обикновено не ги разпитвам, но пък ми се стори, че говори с източноевропейски акцент и си казах „този ще да е от нашите“, и ми стана любопитно.

– From Turkey – отвърна той – And you?
– Bulgaria.

Тъкмо се готвех да му вкарам непреходния лаф „Оо, комшо!“, когато той каза:

– Здравей!

Така се запознах с Кадир, родом от Разград. Напуснал България като малко момче в хода на Възродителния процес и от 28 години живее в Анкара. Въпреки това нямаше как да не отбележа пред него, че говори перфектен български.

– Благодаря. Имам много приятели в България, а и учих магистратура в НСА.

Кадир е професионален футболен треньор и дошъл в Лондон с цел кариерно развитие и израстване. Към момента е треньор във футболния клуб Queens Park Rangers. Разговорът с него се разви много непринудено и естествено, затова реших да го съпроводя до другата страна на моста, където той имаше среща и отиваше всъщност на турска сватба. Разпита ме аз какви ги върша и му разказах, как преди 1 година отидох в Германия, за да специализирам и как въпреки многото положителни страни на това мое решение все още ми е трудно да свикна и ми липсва България, както и семейството, и приятелите. На сбогуване Кадир много ме окуражи и ми каза:

– Иване, хубава работа си започнал. Гледай си целите и амбициите, не се страхувай, че си сам. И аз съм сам, всеки е сам в чужбина. Не мисли за нищо, постигни си целта, пък после се върни като искаш.

Разделихме се като добри приятели, макар да се бяхме запознали преди едва половин час:

В този момент вече усещах, как направо вече съм слънчасал и силите ми бяха на привършване. Реших да продължа разходката си из центъра и лека-полека да поема обратно към хостела.

Лондонското метро

за мен бе изключително цветно и разнообразно. Беше си направо вдъхновение и много ми се прииска да го представя по малко по-артистичен и абстрактен начин:

Трябваше да се вечеря нещо и все пак

бай ви Иван нали вече не е плевенски бек, а лондонски аристократ,

така че реших да опитам

прословутото английско „Fish and chips“

Има избор от различни риби, аз си избрах треска, която познавах от пътуването ми в Португалия. Приготвиха ми я двама чисти англичани с анадолски произход:

Какво представлява… ами пържена риба с картофи! Нищо повече. Хич ги няма с кухнята тези хора

Този плакат в хостела ме развесели:

Очаквайте продължението

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Ето къде можете да спите изгодно в Лондон:

Booking.com

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Цяла Великобритания ви очаква!

Booking.com

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (1): Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Стига толкова Близък Изток, Мала Азия и изобщо – все места, с които снегът е катастрофа, да тръгнем по място, където снегът е обичайна част от пейзажа през зимата. С Веселин тръгваме към Алпите. Приятно четене:

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия

4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции…

част първа

Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

Когато за първи път бях там останах изумен от невероятната красота и величественост на тази планина. Впечатлих се от всеки следващ завой, от спиращите дъха гледки, от реките, снега, от огромните скални исполини и безкрайната свобода която това място ми дава. Радвах се на другите като мен, колоездачи или мотористи, търсачи на това неописуемо изживяване наречено простичко – Алпи.

Тогава дори не предполагах че Алпите така ще завладеят съзнанието ми, че ще се пристрастя към тях и няма да спирам да мечтая да се връщам отново и отново там.

Докато пишех първият си пътепис за тях знаех че ще се върна отново някой ден там, а сега когато това се случи съм сигурен че няма да спра да го правя…

Този фото разказ е за тези от вас които са били там – за да се върнат отново в спомените си. Той е и за онези които никога не са били – за да запали в тях желанието да отидат. Да пътуваш значи да живееш, поживейте мъничко чрез мен приятели.

Ден първи

Закъсняваме

Всичко е като по учебник. Учебник който съм разлиствал много пъти и всеки следващ ми изглежда като първи…Не, не че съм толкова лош ученик, просто всеки път еуфорията ме превръща в първокласник. Успах се. Случва ми се понякога. Ставам бързо, обличам се почти през глава. Няма време за кафе както го мислех. Взимам си довиждане с Женя и тичам надолу по стълбите сякаш някой ме гони. Паля моторът малко преди 4 сутринта и тихо се отправям към мястото на срещата. Приятелите ми са вече там. По стар обичай спирам, слизам от мотора и прегръщам Вальо – стар познат от минали наши пътувания. Следва Радо който е нова звезда в екипа ни тази година. Докато в приповдигнато настроение си говорим се оказва че Радо е забравил документите си и трябва да се върне до вкъщи. Пътуването ни тъкмо започва и това не е толкова страшно. Пием кафе докато го чакаме и кроим планове за следващите дни. Не мога да повярвам че времето което толкова много очаквахме вече дойде. Идва и Радо. Тръгваме към София където имаме среща с Денислав някъде около хотел Плиска.

Пристигаме малко след уговореният час и всичко се повтаря. Ухилени до уши големи мъже се прегръщат говорейки шумно сякаш не са се виждали от години.

Залепяме стикерите които Валката направи за нас по слюдите си.

През следващите 16 дни всичко ще е Алпи 2017.

След кратката пауза тръгваме през града към границата. Някъде през безкрайните светофари и кръстовища Вальо ми дава знак че моторът му нещо не върви. Спираме на крайпътна бензиностанция и търсим причината. След сваляне и качване на свещи всичко приключва, също толкова внезапно и необяснимо както се появи.

Бързо изминаваме отсечката до границата където зареждаме за последно на родна земя.

После зареждаме и в

Сърбия

Спираме от време навреме за кратки почивки в скучното препускане по магистралите. Първоначалният план за спиране през 250 км за зареждане не работи добре и правим и няколко кратки почивки заради отегчителното да не кажа

ужасно пъплене по магистралата

Винаги съм мразил тази част от пътуването, но няма как хем да стигнем бързо, хем да е интересно.

Таксите в Сърбия са съответно 3,50 евро до Белград и 1,5 от там до границата.

Редуваме отбивки след отбивки на които почиваме или хапваме набързо по нещо. Само аз успявам да ям, докато почивам…

Караме така и през

Хърватия

Тук харчим 10,5 евро за магистрални такси. Навлизайки в

Словения

се смъкваме от магистралата и започваме

да гоним малките пътища

Смея да твърдя че тук е едно от най-красивите местенца на които съм карал. Малки пътчета които криволичат бързо из красивата природа и се гонят с реки в опияняващи нюанси на синьото и зеленото.

До тук с агонизиращото придвижване, започва забавлението

Губим малко време но както ще разбера по нататък, нито един ден няма да минем това което бях планувал първоначално… В късният следобед поддавам на натиска и решаваме, че няма да гоним Италия и днес ще спим около

Любляна

Започваме да се оглеждаме за хотелчета и спирам за да проверяваме какви са цените. Тази година за нощувките ще се грижим аз и Радо. Накрая след като установяваме че не ни харесват цените тук

откриваме къмпинг,

където можем да пренощуваме.

Нищо особено, но на една от най-високите цени на които ще спим – 14,50 евро на човек. Все пак къмпинга е уреден от всякъде, огромен и с много посетители, много дори и за това време на годината. Иначе мястото е живописно и се намира точно на брега на река Сава.

Днес изминахме по-малко от колкото очаквах – 1101 км. Разпъвам палатката и паля мотора за да потърся от някъде бира. Няма работещи магазини. Няма. Тук вечер работят само ресторанти и кръчми. Е, нямам избор. Влизам в местен бар и се уговарям за 4 бири, като уверявам че ще им върна бутилките, за да ми дадат бирата. Плащам висока цена за удоволствието да отпия глътка местно пиво, но

нищо не може да се сравни с 4 бира в ръката на добри приятели

Наздраве. Вечеряме на масата и се забавляваме обсъждайки моменти от деня и плановете за утре. Разтребваме когато приключим и малко по-малко се ориентираме към леглата. Уморени отиваме всеки в своите сънища…

Ден втори

Добре дошли

Ставам рано и съвсем не съм първият който се е събудил.

Утрото е свежо и приятно хладно. Няма комари макар да сме край реката и смея да твърдя че спахме добре. Е, някои все още спят и не искат да стават

Уговорили сме се да тръгваме в 8 и се надявам, това че Радо още се излежава, няма да ме провокира да викам още първият ден. Ставам винаги в 6. за да имам достатъчно време да събера бавно и спокойно всичко, да се измия и приготвя. за да тръгнем в уреченият час.

Сега идва ред на кафето, закуската и последващото събиране на масата.

Малко по-малко всичко си влиза в ритъм и може би няма да закъснеем, много.

Стягам се първи и отивам с мотора до кръчмата от снощи за да върна бутилките както съм обещал. После чакам групата пред къмпинга и проверявам трасето което съм подготвил за днес.

В 8.10 леко въздишам и си намирам занимание по мотора. Днес е денят в който ще влезем в Доломити и е първият момент, в който ще се докоснем до планината. Габровеца чака с мен, но не дава признаци на притеснение каквито имам аз.

В 8.20 вече съм мъничко ядосан.

Тръгваме

с половин час закъснение, и благодарение на пътя около мен, бързо забравям и се предавам в ръцете на емоцията и забавлението.

Планините в Словения

са много красиви и също има какво да покажат. За жалост нямаме толкова време колкото ни се иска, и просто търсим най-прякото трасе за нашата планина.

Въпреки всичко не пропускаме каквото и да е било край пътя, за да се забавляваме и правим снимки. Не пропускаме и момента да се докоснем и до момичетата които ни задяват по пътя.

Неочаквано зад поредният завой се открива

езеро с чуден цвят

Веднага спирам за да му се порадваме за мъничко. През следващите 2 седмици ще видим безброй реки и езера във всички възможни цветове които някой може да си помисли, че може да има.

Радвам се че до мен имам верни приятели, с които може да изживееш всеки един такъв момент от едно пътуване.

Надморското равнище започва да се променя и

плавно навлизаме в планините

За обяд съм планирал разкошен ресторант но за целта трябва да спрем и да напазаруваме някъде. В поредното градче се отклонявам от пътя и тръгвам по табелите към магазина. Оставам при моторите а другите отиват да напазаруват.

Италия

Не се бавим много и подкарваме обратно по трасето. Не след дълго влизаме в първият тунел, който изкачва пътят към

езерото Саурис

На високото излизаме само двамата с Денислав и спираме за да изчакаме другите.

Слизам от мотора за да се насладя на страхотната гледка.

Другите двама от групата се бавят и това връща спомените от сутринта. С Денислав минаваме по стената ( каква емоция е да караш по язовирна стена – нещо което неразбираемо защо в България малко по малко става забранено ) и спираме в едно уширение където ще почиваме и обядваме. Когато пристигат и останалите настроението ми се връща бързо, и подканям всички да се настанят на дългата блок маса с най-невероятната гледка в региона.

Още няколко снимки и потегляме напред . Караме където може, спираме когато видим нещо.

Понякога се получава страхотно. Когато спреш да видиш и снимаш нещо, снимаш и приятелят си който профучава край теб. После когато го догониш се оказва че той е спрял някъде и ти връща жеста. Това дава скорост на придвижването и много снимки на които си в движение.

Когато си на такова място като

Доломити

и знаеш че не можеш да си всеки ден тук, е много трудно да решиш дали да караш и да се наслаждаваш на трасето, или да се возиш и да съзерцаваш страхотните гледки около теб.

Знам че снимките не дават усещането което реално бихте почувствали когато сте там, но въпреки това ще ви покажа колкото мога повече от тази приказка.

Пътищата са направени за каране ! Виражите са правилни, завоите идеални и единственото което се иска е да даваш газ.

Върховно удоволствие за сетивата което пожелавам от сърце на всички !

Кортина д’Ампецо

В следобедните минаваме през емблематично градче за региона и спираме за хубаво италианско кафе.

Ама сме едни позьори

Винаги има кой да застане и зад и пред обектива.

А материал има на където и да погледнеш.

След Кортина идват и едни от най-емблематичните проходи на Доломити.

Проход Фалцарего

Не пропускаме и да оставим стикери от 8 рожден ден на ТДМ България.

Уникални места за един моторист ! Имам хиляди снимки които искам да ви покажа.

Навсякъде е безкрайно красиво ! На всяка спирка се радваме като малки деца на посрещането което ни устройва планината. Макар да съм бил веднъж тук, се радвам на всичко сякаш ми е за първи път. Също като мен и останалите реагират супер развълнувано на всяка следваща картина, която природата рисува сякаш специално за нас.

Просто убийствено усещане ! Доломити са невероятно красиви, и потвърждават за пореден път че ще са винаги част от пътуването за което мечтая.

Времето минава толкова бързо когато ти се иска да спре.

38032 Канацеи, Тренто, Италия

Ориентираме се към по-ниските части на планината и откриваме

Camping Marmolada в сърцето на град Каназей

По това време на сезона тук няма почти никой, и можем да си изберем което място си харесаме за да нощуваме. Една от причините за пътуване в началото на Юни е точно това – малък трафик на мотористи, и лесен и евтин достъп до места за нощувка. Веднъж настанени някой се захващат с неприятни задължения

В това време аз отивам за бира…

И тук по това време няма отворен магазин от който да си купя бира. Жалко е, че пак трябва да пазарувам от някое заведение. Оглеждам се за някое по-простичко и изваждам големият портфейл…

Цената на бирата е 4 евро, за сметка на това е и малка. Взимам няколко бутилки и се връщам в къмпинга. За нощувка тук е 11 евро на човек и къмпинга е супер! Взимам си едно душче, и сядам да пробвам сглобяемата маса на Радо. Инженерът е надминал себе си като е изработил маса която денем разглобява и крие в куфара си, а вечер разгъва и монтира на страничните куфари на Вальо. Уверявам ви, масата е достатъчно голяма за всички ни. Така има място за храна, питиета и сладки приказки. Днес изминахме 400 км. което е почти добре. Въпреки всичко режа от маршрута за да се опитаме да влезем в първоначалният график. Утре също ще се напънем и ще трябва да променя трасето. В Доломити е много красиво и затова ще заспя доволен и усмихнат…

Очаквайте продължението:

Автор: Веселин Куршумов

Снимки: авторът

Изгодни нощувки из Доломитите:

Booking.com

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи

Ето и местата за преспиване из цяла Италия:

Booking.com

Литва отново спира разпространението на рускоезичната RTR Planeta

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През май 2018 Европейското комисия е приела още едно решение, с което прилага Директивата за аудиовизуални медийни услуги, по-специално разпоредбите за ограничаване на свободата на препрадаване на телевизия в ЕС.

Комисия е решила, че мярката на медийния регулатор на Литва за временно спиране за дванадесет месеца на препредаването на тв програма на руски език RTR Planeta поради подбуждане към омраза е съвместимо с правото на ЕС.

Решението на Литва да спре разпространението на RTR Planeta поради подбуждане към омраза се приема за оправдано от Европейската комисия на основата на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Литовските власти през март 2018 г. са информирали Комисията, че RTR Planeta, разпространявана в Литва от Швеция, има съдържание, което може да се отнесе към категорията подбуждане към омраза. Програмата съдържа недвусмислени заплахи за окупация или унищожаване на държави, включително балтийските държави. Ето защо литовските власти спират препредаването на програмата за дванадесет месеца от 23 февруари 2018 г. до 23 февруари 2019 г.

Комисията извършва оценка на мерките, предприети от литовския регулатор въз основа на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), която забранява речта на омразата и подбуждането към омраза. Литва представя доказателства за явни, сериозни и тежки нарушения на забраната за подбуждане към омраза. След внимателен анализ на случая, на 4 май 2018 г. Комисията решава, че временното прекратяване на предаванията на RTR Planeta от Литва е пропорционално и обосновано.

През април 2015 г. Комисията вече беше приела, че временно тримесечно отграничаване на препредаването на RTR Planeta въз основа на подбуждане към омраза е съвместимо с правото на ЕС.

През 2017 г. Комисията стигна до същото заключение.

Сега, с оглед на обстоятелствата и по-специално с оглед повтарящия се характер на нарушенията, Комисията смята, че е оправдано и спиране на разпространението за по-дълъг срок.

Commission Decision of 4.5.2018 on the compatibility of the measures adopted by Lithuania pursuant to Article 3 (2) of Directive 2010/13/EU

RTR Planeta се приема у нас, страницата й във фейсбук твърди, че има 30 милиона зрители по света, от които 1 милион в България. Правата са на Медийна агенция „Марлин Медиа” ООД.