Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” – и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на интелектуалната собственост и свободата на художествено изразяване.
Както интелектуалната собственост, така и свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.
В произведенията на белгийския художник, представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл. Dom Pérignon като символ на начин на живот.
Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.
С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред правото на свобода на изразяване.
Но при развитието на производството съдът има въпроси относно единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01). Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:
Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?
При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?
По-специално, ако националният съд вземе предвид:
До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.
Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑25/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).
Комисията за защита на данните във Финландия постановява решение, с което забранява на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ да събира или да обработва лични данни при извършваната от членовете ѝ проповедническа дейност „от врата на врата“, доколкото не са изпълнени законовите изисквания за обработването на такива данни. Освен това Комисията за защита на данните задължава тази общност да направи в шестмесечен срок необходимото, за да гарантира, че за нейните цели лични данни няма да се събират в нарушение на тези изисквания.
Според констатациите на запитващата юрисдикция при проповедническата си дейност „от врата на врата“ членовете на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ водят записки за направените посещения на лица, които самите те или посочената общност не познават. Събраните данни съдържали, евентуално и наред с другото, името и адреса на посетените лица, както и сведения за техните религиозни убеждения и семейни отношения. Тези данни били събирани като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения, като съответните лица нито са давали съгласие, нито са били уведомявани за това.
Религиозната организация обжалва. Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?
2) Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),
a) не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];
б) представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?
3) Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?
4) Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?
Решението
1 Както следва от член 1, параграф 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и от 5 юни 2018 г., Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, C‑210/16, EU:C:2018:388, т. 26).
Макар извършваната от членове на религиозна общност проповедническа дейност „от врата на врата“ да е по този начин защитена с член 10, параграф 1 от Хартата като израз на вярата на проповедника или проповедниците, това обстоятелство не придава на тази дейност характер на изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Проповедническата дейност излиза извън личната сфера на проповядващите членове на дадена религиозна общност.
С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива. [51]
2 Относно понятието файл – директивата определя широко понятието „файл“, по-специално визирайки „всеки“ структуриран набор от лични данни.
Въпросът точно по какъв критерий и под каква форма на практика е структурирана съвкупността от лични данни, събирани от всеки от проповедниците, е без значение, стига тази съвкупност да позволява лесно да се откриват данните на съответното посетено лице — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства в случая в главното производство.
3 Религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.
Магрит, L’art de la Conversation, 1951
“нещата могат в немотата и в съня да образуват дума” (Фуко)
В Държавен вестник, бр. 56 от 6 юли 2018 г. е обнародвано очакваното Постановление №122 от 29 юни 2018 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в РБ, приет с ПМС №202 (ДВ бр.75 от 2010 г.).
§31. Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в ДВ.
Още някои положения:
Научните ръководители на докторантите вече няма да са членове на журито.
Към прилагането на правилника има отношение и Списъкът на регулираните професии (определя се по този ред) – защото за академичните длъжности се изисква кандидатът да притежава образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс.”
Оценяването е с помощта на точки – и правилникът определя прагове – минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности (таблица 1)
Тук са изискванията за област 3:
|
Област 3. Социални, стопански и правни науки Професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата, 3.2. Психология, 3.3. Политически науки, 3.4. Социални дейности, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.6. Право, 3.7. Администрация и управление, 3.8. Икономика, 3.9. Туризъм Таблица 1. Минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности |
||||||
|
Група от показатели |
Съдържание |
Доктор |
Доктор на науките |
Главен асистент |
Доцент |
Професор |
|
А |
Показател 1 |
50 |
50 |
50 |
50 |
50 |
|
Б |
Показател 2 |
– |
100 |
– |
– |
– |
|
В |
Показател 3 |
– |
– |
– |
100 |
100 |
|
Г |
Сума от показателите от 4 до 10 |
30
|
100 |
– |
200 (100 за ПН 3.6) |
200 (100 за ПН 3.6) |
|
Д |
Сума от показателите от 11 до 13 |
– |
100 |
– |
50 |
100 |
|
Е |
Сума от показателите от 14 до края |
– |
– |
– |
– |
100 |
Методологията за проверка на фактите като основен път за противодействие на фалшивите новини непрекъснато се обогатява. Значение за това има и обстоятелството, че всички разбират: ако саморегулирането не е ефективно, държавите ще преминат към законови мерки.
Според washingtonpost.com Facebook взаимодейства с 24 организации за проверка на фактите в 14 страни, за да ограничи фалшивите новини. Както се вижда от предния пост, компанията заявява, че ще продължава да използва проверка на фактите заедно с други методи за редуциране на фалшивите новини.
B Бразилия, Италия и Испания и в Европейския съюз вече има взаимодействие с факт-чекърите на политическо ниво. Google отбелязва проверката на факти в резултатите от търсенето си и Bing разработва специална страница за проверка на фактите, която включва скорошни фактически проверки.
Но медиите отбелязват и съпротивата срещу проверката на фактите, появяват се обвинения в пристрастия и партизанство, които неутралният журналистически формат трябва да избегне.
Един от упреците е в това, че пристрастно се решава кои факти да се проверят. Например в САЩ в ерата на Тръмп процентът на проверките на демократите е намалял след края на президентството на Барак Обама. Все пак това е обяснимо с фокуса върху актуалното управление.
Алексио Манцарлис , директор на Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN), съобщава, че в Турция, Филипините и Бразилия има съгласувани кампании, целящи да омаловажат проверката на фактите като инструмент.
Докладът на Групата на високо равнище към Европейската комисия от април 2018 г. относно дезинформацията подчерта правилата на IFCN като модел, който трябва да бъде следван. В момента има 57 организации, присъединили се към кодекса на IFCN.
Зукърбърг отказа изслушване в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.
Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany
На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията. Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.
Фактите по делото
Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени за убийството на популярен актьор. ML и WW подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.
След освобождаването им ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.
Решението на ЕСПЧ
Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им.
По отношение на евентуалното анонимизиране (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.
Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението