Зукърбърг отказа изслушване в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.
Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany
На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията. Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.
Фактите по делото
Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени за убийството на популярен актьор. ML и WW подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.
След освобождаването им ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.
Решението на ЕСПЧ
Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до информация за миналото, съхранявана в архивите им.
По отношение на евентуалното анонимизиране (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.
Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението
Доклад на парламентарна комисия The Public Accounts Committee report) в Обединеното кралство от юли 2018 г. твърди, че Би Би Си е изправена пред нарастващи предизвикателства поради конкуренцията на Netflix и Amazon. Това, разбира се, е очевидно и се отнася не само за Би Би Си.
Обществените, както и търговските телевизии работят на все по-конкурентен пазар. Зрителите прекарват по-малко време в гледането на класическите тв програми и вместо това са абонати на стрийминг услуги.
Чрез своята търговска дейност Би Би Си се стреми да осигури допълнително финансиране за програмите на Би Би Си, като допринесе за изпълнение на обществената си мисия и популяризира марката на Би Би Си по света. Но обществените телевизии в ЕС имат силни ограничения върху търговската си дейност поради общественото финансиране, което получават.
Необходимостта от промяна – специално за обществените телевизии – и това е важно за всяка държава в ЕС – създава значителни възможности за възникване на конфликти. Ако Би Би Си реши да разшири наличието на програми в iPlayer (част от обществената услуга), това намалява възможностите за търговско използване на програмите.
Трябва да се постигне равновесие и е от жизненоважно значение Би Би Си да подкрепя решенията си със солидни данни и ясна оценка на възможностите.
Точно това е основното съобщение – дори не толкова за Би Би Си, където има установена практика решенията да са базирани на факти, колкото за нас.
Би Би Си трябва да помни, че става дума за парите на хората. Тя никога не бива да губи от поглед задълженията си към аудиторията в Обединеното кралство.
И БНТ така. Но това е от темите, които сякаш не съществуват у нас.
Great success: Your protests have worked! The European Parliament has sent the copyright law back to the drawing board. All MEPs will get to vote on #uploadfilters and the #linktax September 10–13. Now let’s keep up the pressure to make sure we #SaveYourInternet! pic.twitter.com/VwqAgH0Xs5
— Julia Reda (@Senficon) July 5, 2018
Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.
Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП, и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.
За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.
Как са гласували българите – стр. 7:
Джамбазки подкрепя проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ) подкрепят.
Курумбашев подкрепя, макар групата му да е разделена на две.
Малинов се е въздържал.
По партии:
