Днешният пътепис ще бъде малко особен, т.к.не е основан върху преки впечатления (за щастие или не) върху описвания обект. Лекото отклонение от правилата за публикуване (да бъде личен) допускам, защото пътеписът изразява лично пристрастие по тема, по която смятам, че не може да има безпристрастни. И понеже все някой ще каже, че липсва обективност или че става дума за пропаганда: не забравяйте, че в една гражданска война не може да има обективност! Който търси обективност и другата гледна точка – да прати негов пътепис. А вече друга тема е, че съм съвсем несъгласен с изводите в статията – това няма да е за сефте на нашия сайт;) а мнението си ще изразя в коментар след края на пътеписа.

Приятно четене – имайте предвид, че темата е болезнена:

 

 

Изгубената Сирия

част шеста

Свещената война от Маракеш до Маалюла

 

 

Градината Менара (Menara) е разположена западно от Маракеш, Мароко по пътя на автобус N19 (30 дирхама) от летището до центъра.Тя е част от световното културно наследство  и за разлика от градината на Ив Сен Лоран с кактусите –  Мажореле Majorelle (50 дирхама) е безплатна и любимо място за разходка на местните жители.

Менара е построена през 1130 от фанатичния  берберски султан Абд Ал –  Мумин завзел Маракеш, Северна Африка и Андалусия. Павилионът е характерен със  своя зелен  пирамидален покрив.

 

 

Изкуственото езеро е заобиколено от палмови, портокалови и маслинови градини. То се захранва от сложна система  qanat  от подземни резервоари и канали докарващи водата от 30 км от топящите се снегове на планината Атлас.

След нашата разходка из парка  и кафе на прохладна сянка се отправихме към  спирката на автобус  N11 (3,5 дирхама) заедно  с местните младежи. Те  се държаха прилично по марокански т.е. не се целуваха, не се  прегръщаха, не  пиеха  бира, не пушеха и не пееха. Вместо да се качим на такси   като всички туристи предпочетохме градския транспорт. За наша изненада вътре имаше един висок слаб брадат младеж, който се разхождаше между пътниците с касетофон от който гърмеше проповед  и просеше по 1 – 2 дирхама от всеки. Той се спря пред нас изгледа ни страшно, но ни отмина.

Попитахме студентите –  за какво събира пари?

– За билет до Сирия, за да вземе участие в свещената война –джихад против неверниците бе отговорът, който ни изненада. В съседно Мали  Френския чуждестранен легион беше разбил джихадистите и те трябваше да търсят друго място, където да спечелят кървавите си заплати от 1200 долара.

 

Припомних за тази среща отново, когато видях снимката на този Антихрист след нападението над

християнското село Маалюла (Maaloula)

на 40 км от северно от Дамаск близо до границата с Ливан.Този „герой” беше свалил кръста от църквата и забил отгоре знамето на Ал Кайда.

Това е входъта на Маалюла, където някога 20% мюсюлмани арамейци живееха мирно с 80% християни арамейци.

 

За баласираност на информацията

ще  използвам репортажите на „Ню Йорк Таймс” и „Комсомолская Правда”

 

9 септември 2013. Очите на Мария са  пълни с болка и мъка, погребваща сина си,

 

загинал заедно с другарите си християни при самоубийствената атака на джинадистите.

Тя още се страхува да говори за случилото се на 4 септември. Те пристигнаха в нашето село на разсъмване.. 5:30 часа. Един джип пълен с експлозиви се врязва във входната арка и с вик „Алах Акбар” смъртника взривява блок поста заедно с няколко войника от местната милиция. Те нахълтват с изстрели и викове с марокански акцент:

„Ние сме от Ал –  Нусра Фронт и дойдохме да направим живота на кръстоносците мизерен”.

Кръстоносци, така неграмотните джихадисти наричат мирните арамейски  жители на Маалюла, който  в древността са били също жертви на кръстоносните походи! Предполагам, че много от вас са гледали  филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, където Христос се моли на арамейски в Гетсиманската градина преди да го предадат на римляните.Този древен език се говори днес от 1 800 души само в Maaloula и още две села Bakhaa и Giobadine. Заради древните православни манастири „Мар Текла“ (Св. Текла) и „Мар Саркиз“(Св. Сергей) ЮНЕСКО счита селото за част от световното културно наследство.

 

Хотел „Сафир“ над Маалюла откъдето бунтовниците обстрелваха селото е бомбардиран от сирийската авиация.

 

Майка Пелагия Саяф, игуменката на манастира „Св. Текла”   заяви по телефона на ВВС, че 53 монахини и сирачета са живи и не са пострадали,а има само счупени стъклата на прозорците и недостиг на гориво. Друга монахиня добави, че някои от бунтовниците са местни хора, които са обещали да защитават манастира, но страхът е обзел хората.

„Ако Маалюла оцелее, това ще бъде чудо,“ каза майка Пелагия Саяф.

„Маалюла  е празна. Виждате ли призраци по стените“

Като си припомня за събитията от последната седмица, 62  – годишният Аднан Насрала разкава как експлозията е разрушила входната арка точно срещу неговата къща.

„Видях хора, които носят Ал Нусра ленти за глава и които са започнаха да стрелят по кръстовете „, заяви Насрала.

Един от тях постави пистолет в главата на съседа и го принуди да приеме исляма, като го накара да се повтаря „Няма друг Бог, освен Алах !“

След това те се пошегува: „Той е сега един от нашите“

Насрала е работил  в ресторант си, който той нарича Maaloula, в американския щат Вашингтон и се връща в Сирия преди въстанието срещу президента Башар ал –Асад, което избухва през март 2011 година.

„Имах голяма мечта. Да се върна в моята страна и да развия туризма. Аз построих къща за гости и дадох  2000 $ за монтиране ветрогенератор, който да дава електроенергия в селото.

„Мечтата ми  отлетя като дим. Четирийсет и две години на работа за нищо“, оплака се той.

Но по – лошо, за него, е това, което той разказва, за реакцията на своите мюсюлмански съседи, когато селото е завладяно от бунтовниците.

„Жените излязоха на балконите си и викаха от радост, и деца… направи същото. Открих, че приятелството ни е повърхностно. “

Но сестрата на Насрала , Антоанета, отказва да осъди съседите: „Те са бежанци от Хараста и Дума (в покрайнините на Дамаск), които ние сме приели тук, но те  разпространиха отровата на омразата, особено сред по-младото поколение“, каза тя.

Друго местно момиче Rasha, разказва как джихадисти са отвлекли годеника й Атеф, който бил към селската милицията  и брутално го  убили: „Обадих му се на мобилния телефон и един от тях отговори“, каза тя.

„Добро утро, Rashrush“, един глас отговори, използвайки прякора си. „Ние сме от Свободната сирийската армия. Знаете ли,че годеника Ви е член на shabiha (проправителствените милиции), който е превозвал оръжие, и ние ще му прережем гърлото“

Мъжът казал за Атеф, че му е била дадена възможност за приеме исляма, но той е отказал и с подигравка добавил: „Исус не  дойде да го спаси“

 

Статуята на Христос е разперила отчаяно ръце.  Вижда се лека повреда от обстрела.

 

Сирийската армия  изпрати специални части, който да прочистят Маалюла. Но след това се изтеглиха заедно с бунтовниците, но монахините останаха под прицел.

Защо бе атаката над това малко селце с 1000 жители, маловажно от военно стратегическа гледна точка?

Планът на джихадисти е ясен и циничен, ако няма светини, няма да има и християни в Сирия.

А каква е позицията околния свят, който гледа как християните както някога са преследвани и хвърляни на лъвовете за развлечение.  Франция, според Саркози от 2011”за християните няма място в Леванта, специално в Ливан и Сирия”. Джон Кери наскоро заяви, че няма нужда да се защитават малцинствата в Сирия и трябва да се накаже Асад за химическата атака която уби  1000 души. Монахинята Агнес от близкия манастир заяви, че атаката е дело на бунтовниците.За да спре готвения въздушен удар Обама се съгласи с предложението на Путин за  унищожение на сирийското химическото оръжие. Доволен от договора  е  също Израел, който знае, че ако падне Асад, то химическото оръжие ще попадне в ръцете на Ал Кайда.  Опозицията на Асад е главно от суни мюсюлмани, или 74%  от мнозинство. То е подкрепяно от сунитките държави: Турция, Катар  и Саудитска Арабия. Те се включиха активно във войната след като бе подписан довор за строеж на петролопровод между Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Асад е алеви или от  шийтската секта на исляма подкрепяна от Хизбула от Ливан, Иран и  шийтското доминирано правителство на Ирак. Заедно с християните, друзите и кюрдите те са останалите 16% според данни на ЦРУ. Кюрдите вече са взели под контрол североизточна Сирия и са напът да осъществат своята мечта за Кюрдистан.Първо като се обединят  с братята си от проспериращия и почти независим Северен Ирак и после с тези от Южна Турция за ужас на Ердоган. Като единствен защитник на християните в Сирия остават Русия и папата.Те и САЩ обаче не успяха да защитят от християните в Ирак. След поредца от атентати, палежи, отвличания и убийства те бяха прогонени от Ал –  Нусра и сега там няма  християни. Путин заяви пред „Ню Йорк Таймс”:”че е обезпокоен, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни (Мароко, Либия, Йемен…), но и стотици бойци от западните държави  и даже от Русия (Чеченския батальон!). Кой може да гарантира,че тези бандити, натрупали опит не ще се окажат след това в нашите страни(на олимпиадата в Сочи?), както това се случи в Мали след либийските събития?Това е реална опастност за нас. Ужасната трагедия по време на Бостонския маратон още веднъж потвърждава това.”

 

 

Напоследък в Египет над 50 църкви бяха опожарени и разграбени като тази на „Дева Мария” във Фаюм от мюсюлманските братя.Това бе тяхното отмъщение над 10 милиона коптски християни за сваления ислямски президент Мурси. Заради надвисналата опастност е затворен за посещение и православния манастир” Св. Екатерина” на Синай въпреки, че той притежава ферман от Мохамед.

Архиепископът Абу Закхам (Abu Zakham, вижте  го в http://patepis.com/?p=39065) е бил прогонен заедно  с 85 000 християни от Хомс от екстремистите бунтовници.Той добави, че и християните от околностите на Дамаск са прогонени по същия начин: „Има план да се прогонят християните.Защо ние не знаем?“

 

Повече от 450 000 сирийски християни са напуснали своя дом в търсене на по безопасно място вътре в страната.По късметлиите са я напуснали и са в бежанските лагери в Ливан или в други страни.

 

Сирийската монахиня има  татуировка с кръст. Малко татуирано кръстче забелязах и на дясната ръка на коптските християни в Египет, когато се ръкувах с тях.Това е за сведение на граничарите ни. Медицинският преглед на бежанците ще покаже дали са обрязани като правоверни мюсюлмани.

България е приела много бежанци

като сефарадските евреи, бягащи от Испанската инквизиция, арменците след геноцида от 1915, белогвардейците след победата на Червената армия 1918, гръцките партизани след 1945, които са приели нашата култура и са се интегрирали като добри български граждани. Както казаха от „Атака” около Сирия има многобогати мюсюлмански страни където могат да намерят убежище бежанците: шиитите – в  Иран, а сунитите – в  Йордания, Саудитска Арабия и Катар. А казълбашите (турците –  алиани) от Лудогорието  и ДПС могат да приемат бежанците от шиитската секта алеви.

Но не съм съгласен да дадем убежище на терористи като Шамил Басаев*, главозера от Беслан и бивш студент във Варна. За нас бедните българи  има възможност да подадем ръка на православните сирийски изгнаници, потомци на първомъчениците за вярата  св. Текла и св. Сергей. Боже пази България и да се молим парламента ни да има мъдроста да приеме декларация за неутралитета ни във войната в Сирия!

Някога жителите на Маалюла отбелязваха шумно и весело празниците на своите светии. Особено тържествено се честваха дните на св. Текла (24 септември) и на св. Сергей и Бахуса (7 октомври). На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озаряваше от огньове и фойерверки. Най – големият огън се запалваше в планината в памет на св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили св. Кръст Господен. Тогава за по – бързо съобщаване на радостната вест в Константинопол по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове. Днес по хълмовете има още снайперистите, готови да сеят смърт в Маалюла.

 

Кръстов ден, 2013, Цветан Димитров

 

 

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

*Шамил Басаев и да иска, не може даже да кандидатства за бежанец днес – бел.Ст.

Други разкази свързани със Сирия – на картата:

Сирия

Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, а за последно посетихме Катакомбите на Одеса. Днес ще разгледаме центъра на Одеса

Приятно четене:

Украйна на мотор

част четвърта

Из центъра на Одеса

 

 

След като разгледахме катакомбите се насочихме отново към ключаря. Този път момчето си беше на работното място и малко трудно му обясних но разбра, че съм счупил ключа и, че мотора е отпред хаха. Извади парчето сравнително бързо след което почна да търси заготовка за ключ но уви нямаше. Пак с голям зор се опитах да го питам дали не може да отвори със шперц ключалката и да я смъкнем и да я пренареди по другия ключ който е за страничните куфари. Успя много лесно да я отвори със шперца след което махнахме една зегерка и свалихме патрона поигра си 5 мин да пренареди ключалката малко изпили някой зъбчета и хоп вече бях с един ключ на 3-те куфара. Сглобихме всичко и питам колко струва цялата операция. Познай 6 лв не можахме да повярваме B) , в БГ минимум 30 лв щяха да ни вземат за това.

Всичко наред – вече си отварям куфара и съм щастлив B) Трябваше да слизаме

към центъра на Одеса

като идеята беше да оставим моторите и да вземем маршрутка да усетим духа на Одеса в бутаницата B) но времето напредна и тръгнахме с моторите което се каза много по добра идея от ръгането в маршрутка. Движението е страхотно огромен град зелена вълна всичко отлично организирано не се образуват тапи никъде в същото време трафика е доста натоварен де да беше така и в София но уви не е. Големи булеварди някой еднопосочни с по 3 – 4 ленти в посока, основните са с общо 5 ленти като средната е със светофари над нея сутрин свети така, че 3 ленти да са посока центъра две обратно, вечер свети така, че две ленти са посока центъра и 3 ленти към кварталите много умно измислено и практично за разлика от при нас:

 

На снимката се вижда лентата която е между двойните пресечени линии си сменя статута вечер и сутрин.

Еднопосочен булевард:

 

Трамваите се движат отстрани отделени и не пречат на движението:

 

Е, не навсякъде, но на повечето места:

 

Стигнахме до някаква улица която беше леко затворена защото снимаха филм и ни казаха да обръщаме и решихме да паркираме там:

 

Имаше много интересна ограда на едно заведение точно до нас:

 

 

Тръгнахме из центъра много красиво старинни сгради, Кафе компот:

 

 

 

 

Насочихме се към

морската гара,

ето изглед от върха на Потемская лестница (Патьомская лесница):

 

]

Потёмкинская лестница, Одеса, Одеска, Украйна, 65000

Фарът:

 

 

Патьомская лесница:

 

Морската гара:

 

 

Хотел Одеса:

 

Статуя жената на моряка:

 

Операта изглед от морска гара:

 

Опа!… лодка Варадеро. Хаха, нямаше как да не я снимам:

 

Каретите бяха с дискови спирачки:

 

Шидера и змията:

 

 

 

 

Разхождайки се из едно малко паркче видях Маша от приказката „Маша и мечока“ –  хаха! Трябваше да я снимам, но тя каза, че само, ако си купя от нейните близалки, така и направих B)

Продължихме разходката из центъра:

 

 

Стигнахме до

Операта

много красива сграда със супер градинка:

 

Мемориална плоча:

 

Това название вулица много ме кефеше

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани с – на картата:

 

Другата Украйна

 

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк „Езеро“ в Морската градина до конната база

 

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

Морска градина, Бургас, България

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море

 

 

 

 

 

 

 

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция.  В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния  персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Ето и общ изглед към комплекса:

• а) от ляво е двореца Ападана.
• б) от дясно е Портата на народите.

 

 

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Персеполис, Иран

 

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

 

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

 

 

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

 

 

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

 

 Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

 

 

 

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

 

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

 

 

 

 

 

Август – Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран