Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса, а за последно посетихме Катакомбите на Одеса. Днес ще разгледаме центъра на Одеса

Приятно четене:

Украйна на мотор

част четвърта

Из центъра на Одеса

 

 

След като разгледахме катакомбите се насочихме отново към ключаря. Този път момчето си беше на работното място и малко трудно му обясних но разбра, че съм счупил ключа и, че мотора е отпред хаха. Извади парчето сравнително бързо след което почна да търси заготовка за ключ но уви нямаше. Пак с голям зор се опитах да го питам дали не може да отвори със шперц ключалката и да я смъкнем и да я пренареди по другия ключ който е за страничните куфари. Успя много лесно да я отвори със шперца след което махнахме една зегерка и свалихме патрона поигра си 5 мин да пренареди ключалката малко изпили някой зъбчета и хоп вече бях с един ключ на 3-те куфара. Сглобихме всичко и питам колко струва цялата операция. Познай 6 лв не можахме да повярваме B) , в БГ минимум 30 лв щяха да ни вземат за това.

Всичко наред – вече си отварям куфара и съм щастлив B) Трябваше да слизаме

към центъра на Одеса

като идеята беше да оставим моторите и да вземем маршрутка да усетим духа на Одеса в бутаницата B) но времето напредна и тръгнахме с моторите което се каза много по добра идея от ръгането в маршрутка. Движението е страхотно огромен град зелена вълна всичко отлично организирано не се образуват тапи никъде в същото време трафика е доста натоварен де да беше така и в София но уви не е. Големи булеварди някой еднопосочни с по 3 – 4 ленти в посока, основните са с общо 5 ленти като средната е със светофари над нея сутрин свети така, че 3 ленти да са посока центъра две обратно, вечер свети така, че две ленти са посока центъра и 3 ленти към кварталите много умно измислено и практично за разлика от при нас:

 

На снимката се вижда лентата която е между двойните пресечени линии си сменя статута вечер и сутрин.

Еднопосочен булевард:

 

Трамваите се движат отстрани отделени и не пречат на движението:

 

Е, не навсякъде, но на повечето места:

 

Стигнахме до някаква улица която беше леко затворена защото снимаха филм и ни казаха да обръщаме и решихме да паркираме там:

 

Имаше много интересна ограда на едно заведение точно до нас:

 

 

Тръгнахме из центъра много красиво старинни сгради, Кафе компот:

 

 

 

 

Насочихме се към

морската гара,

ето изглед от върха на Потемская лестница (Патьомская лесница):

 

]

Потёмкинская лестница, Одеса, Одеска, Украйна, 65000

Фарът:

 

 

Патьомская лесница:

 

Морската гара:

 

 

Хотел Одеса:

 

Статуя жената на моряка:

 

Операта изглед от морска гара:

 

Опа!… лодка Варадеро. Хаха, нямаше как да не я снимам:

 

Каретите бяха с дискови спирачки:

 

Шидера и змията:

 

 

 

 

Разхождайки се из едно малко паркче видях Маша от приказката „Маша и мечока“ –  хаха! Трябваше да я снимам, но тя каза, че само, ако си купя от нейните близалки, така и направих B)

Продължихме разходката из центъра:

 

 

Стигнахме до

Операта

много красива сграда със супер градинка:

 

Мемориална плоча:

 

Това название вулица много ме кефеше

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани с – на картата:

 

Другата Украйна

 

Янита ще ни води днес до Бургас – на Фестивала на пясъчните фигури. Приятно четене:

 

Пътуване до Бургас или един ден в Пясъчния град

Част от Бургас, емблема на Бургас в надпреварата му за европейска културна столица през 2019 година е един интересен фестивал, който се организира всяко лято в морския град. Това е

фестивалът на пясъчните скулптури

– атракция, заради която и аз посетих красивия Бургас в разгара на лятото. Адресът се оказа лесен за намиране, още повече че не срещнахме човек, който да не знаеше точното място на пясъчното градче –

парк „Езеро“ в Морската градина до конната база

 

Заради жегата,

Морската градина

се оказа пренаселена. Отвсякъде се чуваше жуженето на човешка реч, пронизителните писъци на чайки, викове и смях на деца, звънци на велосипеди и  клаксони. Навсякъде край алеите се протягаха шарените чадъри на кафенета, павилиони за напитки, сладолед и плажни атрикули.

Морска градина, Бургас, България

 

А самата градина край морето си беше все такава, каквато я помня: голяма, чиста, зелена и оживена.

Отдалеч се забелязваше указателната табелаза входа на пясъчния град, оградена с палми. Следваха я други табели с любопитна информация за пясъчната експозиция на открито.

В дясно от входа имаше шатра, от където може да се погледне небето с телескоп- атракция различна и интересна за децата. И с билет за 3 лева могат да се видят отблизо всички пясъчни фигури за неопределено време, могат да се правят снимки, но не и да се докосват скулптурите, макар че евентуалното им разрушаване е мисия невъзможна, тъй като пясъкът е твърд като цимент и обикновено издържа няколко месеца на капризните атмосферни условия и влагата в морския град.

Фестивалът на пясъчните скулптури в Бургас през тази година отбеляза своя 6 годишен рожден ден. Всяка изминала експозиция си има своя тема и свое име: Карнавал, Приказни герои, Кино, Цирк, Вълшебен свят; експозиции в които са представяни фигури на морски същества, филмови герои, приказки, замъци и т.н. Темата на тазгодишната изложба беше Алея на славата, която включваше общо 18 скулптури.  Най- внушителната от тях беше кан Аспарух с височина 8 метра и подобаващо бе изложена още на входа.

Около тази скулптура в общ постамент бяха издълбани и други, изобразяващи исторически лица, подписали се в българската история като велики и смели мъже: Светите братя Кирил и Методий и цар Симеон Велики.

 

Лесни за разпознаване бяха и всички останали герои на изложбата: известните учени Чарлз Дарвин, Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Стив Джобс, Галилео Галилей, великите  хора на изкуството – Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, музикантите Рей Чарлс и Луис Армстронг, Лейди Гага, Лучано Павароти и легендарните Бийтълс; изследователите на моретата и Космоса: Христофор Колумб, Юрий Гагарин, американският президент, зачеркнал робството Ейбрахам Линкълн и българският боксьор Кубрат Пулев. Не запомних всички, но е много лесно да бъдат разпознати. Одухотвореността на образите беше идентична с онази на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо в Лондон: удоволствие беше да се видят и много лесно да се разпознаят.

 

 

 

Пясъчните скулптури в тазгодишния фестивал са дело на скулптори от Европа: Русия, Полша, Португалия, Италия, Украйна и Чехия. Сред тях има и няколко българи. Във фестивалите през изминалите години, пясъчните фигури са били дело на автори от цял свят и са разгледани от над сто хиляди душ

За изработването на всички експонати в пясъчния град са ползвани около 4 хил. тона пясък. Скулптурите се изработват винаги в периода май- юни, за да могат да бъдат видяни от юли до края на септември в Пясъчния град, който е с размери около 5 дка. След закриването на сезона, пясъчните скулптури се разрушават, пясъкът се консервира за следващото лято, когато ще бъде ползван за изработването на нови скулптури. За по- голяма устойчивост, пясъкът има високо съдържание на глина.  А за по- голямо внушение, нощем скулптурните експонати естетично се осветяват с прожектори.

И няколко снимки на Галина Георгиева от миналогодишната изложба.

 

 

 

 

Край

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море

 

 

 

 

 

 

 

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция.  В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния  персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Ето и общ изглед към комплекса:

• а) от ляво е двореца Ападана.
• б) от дясно е Портата на народите.

 

 

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Персеполис, Иран

 

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

 

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

 

 

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

 

 

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

 

 Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

 

 

 

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

 

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

 

 

 

 

 

Август – Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

 

 

За разлика от стария пенсиониран ветроход „Калиакра“ тук има навигационата рубка.

 

Котвено вързалното устройство.

 

 

С бушприта кораба е дълъг 55 метра.

 

За туристите има достатъчно площ да правят слънчеви бани на борда.

Трите мачти с въоръжените платна типични за баркентина.

 

Модерният електронен компас и лота, който показва скороста ни (12,2 възела) са верни помощници на капитана, който следи курса и дава указания на колко градуса да се завърти руля.

 

Старият морски компас е гаранция, ако електрониката откаже.

 

 

 

Модерният плотер е начертал препоръчителният ни курс на картата така, че да не се сблъскаме с нос Емине.

 

Бордовите нощни червени светлини и тръбата на тифона, който се използва само при мъгла за сигнализиране, когато няма видимост.

9, 8239 Бургас, България

Тук на нос Емине свършва Балкана

Не публикувам снимки на застроеното ни с бетонни хотели крайбрежие за да не развалям романтиката на плаването ни под платна.

 

Опитните морски вълци следят платната.

 

След поворота платната са увиснали като прани гащи, т.е. няма вече попътен вятър и се налага да се свалят. Капитан Генчев нарежда да се включи двигателя, който е толкова тих, че не се усеща.

 

 

 

Дрямка след обилният обяд приготвен в камбуза: кюфтета, пилешки пържоли и варени зеленчуци и нектарини (включено в цената).

Делфините (къде са?-тъкмо се гмурнаха!) ни водят към Несебър.

 

 

13:30. Кадетът(е, няма женски род) опъва шпринга и ни връзва.

 

 

След 5 часа под платна баркентината ,,Роял Хелена” е в древното пристанище на Месембрия. Дори има възможност да се качим на една руска отремонтирана Комета на подводни криле и да продължим до Созопол както някога за 40 минути.

 

Морската богиня кацнала на носа на ветрохода ни маха за сбогом.

Ние сме доволни, че Черно море бе спокойно, нямаше клатене и морската  болест по време на круиза.

 

 

 

Отминаваме сити покрай култовата кръчма ,, Капитанска среща”.

 

Бродейки сред сокаците на стария Несебър до един ресторант,

 

 

 

забелязваме остатъци от църковни стенописи.

 

 

 

Отбиваме се и под сянката на столетна смокиня, отпиваме жадни от студеното бургаското пиво и фрапе. После се отправяме към единствената действаща църква в Несебър ,, Успение Богородично”.

 

 

 

 

Тук запалваме свещ пред чудотворната византийска ,,Черна Богородица”. Според свещеника тя е наш военен трофей  заедно  с пояса на Богородица. Вижте повече в Изгубената Сирия (3): Хомс и поясът на Богородица. http://patepis.com/?p=39065

 

Заоблачи се, прежуря и заръмя докато излизахме из портата на Месембрия, но ние бързо се шмугнахме в прохладият бус. Той сякаш  ни очакваше  за да ни прибере във Варна (за 12 лева).

 

кап. Цветан Димитров, Успение Богородично, 2013

 

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Черно море