Как се пише: кандидатстудентски или кандидат-студентски?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – кандидатстудентски, също и кандидатстудентска, кандидатстудентско, защото това прилагателно име е образувано от сложно…

Как се пише: женшен, жен-шен или жен шен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – женшен. Думата е заета чрез руски (женьшень) от китайски. Женшенът отдавна се култивира…

Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква.

 Днес ще продължим къ горещите извори Hveravellir и областта Kjolur

Приятно четене:

Исландия

ден 8 - начало

Оцеляващата

 

Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.

Исландия

  Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода

Исландия

 Исландия

  По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към

Hveravellir Continue reading

Как се пише честит рожден ден – с малки или с главни букви?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с малки букви, тъй като няма основание да се изписва с главни. Нито една от…

Купа на Глазгоу 2013 – Обзор

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

glasgowcupВ края на април завърши тазгодишното издание на турнира за купата на Глазгоу. Отборът на “Куинс Парк” до 17 години, който участва в надпреварата се представи достойно. Младите “райета” завършиха на 3-то място в класирането. Както и през миналата година те останаха след тимовете на “Селтик” и новооснования “Рейнджърс”, заместил фалиралия през лятото шотландски гранд. Все пак “паяците” успяха да спечелят точка от “Селтик” като гост за 2-2 и да победят на два пъти “Партик Тисъл” с 3-0 и 2-1. В останалите си мачове “Куинс” надиграха “Клайд” съответно с 3-0 и 2-0, но паднаха с 0-3 и минималното 0-1 от “Рейнджърс” и 0-1 от “Селтик” у дома.

В крайна сметка, както се очакваше, в повторение на миналогодишния финал в турнира се изправиха младежите на “Рейнджърс” и “Селтик”. “Сините” успяха да победят с 3-2 и да грабнат титлата за 2013 г. Срещата беше наблюдавана от над 6, 000 зрители на “Фърхил”, като “Селтик” на два пъти удариха гредите и пропуснаха да стигнат поне до изравняване в драматичните последни минути на мача.

Купа на Глазгоу – Крайно класиране 2013 г.

 Отбор М П Р З ВГ ПГ ГР Точки
1. Рейнджърс 7 6 1 0 24 3 +21 19
2. Селтик 7 5 2 0 27 6 +21 17
3. Куинс Парк 8 4 1 3 12 8 +4 13
4. Партик Тисъл 8 1 0 7 7 23 -16 3
5. Клайд 8 1 0 7 4 34 -30 3

Финал

“Рейнджърс” – “Селтик”  3:2

Ст. “Фърхил”, Глазгоу – 6.125 зр.

 

Дортмунд: Там, където футболът е религия! (2): Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :) Приятно четене:    

Дортмунд: Там, където футболът е религия!

част втора

Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург

Второ посещение: септември 2011 г.,

Борусия Дортмунд – Арсенал

В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.

Борусия държи много на това да е социален клуб,

който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре. След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин,  имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов. Разходихме се и до

центъра на Дортмунд

Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера. Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела.  Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите  ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.

А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!

Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината  ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като

“Алея на славата” на Борусия

(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света" Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption] Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Приятелска снимка с фен на Арсенал Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption] Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално

последния ред на Източната трибуна Continue reading

Екскурзия из Егейска Турция (1): Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни води на обиколна екскурзия из Егейска Турция. Понякога човек е нужно да се отпусне и да не мисли за маршрути, превоз, нощувки и организация, което е направил и авторът, но това, което е описал прекрасно може да се използва именно за самостоятелно планиране на подобен маршрут. 

Приятно четене:

Екскурзия из Егейска Турция

Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес

Подготовка

Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко пó на запад.

Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирайработни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!

Основните

обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес

Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.

Първата оферта, която ми попадна беше на „Караджъ Турс”. Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от „Валден Тур“ ни намериха: „Бохемия“ предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки„в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По- късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово - след безкрайни разговори и уточнения се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русеи да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници вгрупата са получили тези данни.

Ден първи

С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак незнаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка „Бохемия”, но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка,всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.

Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време снас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма „Moya“ осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.

Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към

Дарданелите

По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път... (още повече, че Ивайлопровокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната...).

Фериботът от Гелиболу (Галиполи)

няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.

Gelibolu Feribot İskelesi

Camiikebir Mh.,

17500 Gallipoli, Çanakkale Province

GPS: 40.405817,26.670163

web: http://www.canakkaletravel.com/feribotingilizce.htm

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Ферибот Чанаккале - Дарданелите Напред към Азия[/caption]

<img_6439> Напред към Азия

Около 21 ч. пристигнахме и се настанихме в

Айвалък (Ayvalık) Continue reading

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (2): На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Днес ще продължим посещението на Цветан при канибалите от остров Самосир в езерото Тоба на остров Суматра в Индонезия ;) Предишния път притигнахме на острова, а днес ще разгледаме транжорната на канибалите.   Приятно четене:

 В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия)

част втора

На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

Хорас! Хайде на разходка до Народният съд или транжорната на канибалите.

 Транжорната на канибалите – Суматра, Индонезия

Сутринта паркираме в зелената зона на Амбарита.

 Резиденцията на краля – Суматра, Индонезия

 Резиденцията на краля... Continue reading

В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия) (2): На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Днес ще продължим посещението на Цветан при канибалите от остров Самосир в езерото Тоба на остров Суматра в Индонезия ;) Предишния път притигнахме на острова, а днес ще разгледаме транжорната на канибалите.   Приятно четене:

 В транжорната на канибалите от Тоба (Индонезия)

част втора

На разходка до Народния съд или „Кого ще ядем на обяд?“

Хорас! Хайде на разходка до Народният съд или транжорната на канибалите.

 Транжорната на канибалите – Суматра, Индонезия

Сутринта паркираме в зелената зона на Амбарита.

 Резиденцията на краля – Суматра, Индонезия

 Резиденцията на краля... Continue reading

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили. Приятно четене:

За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите

още съвети за пътуване

Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;) А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella". Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше). В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :) Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение. Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.

Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.

Пиаца Микеланджело, Флоренция Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали? Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция: Къде да спим Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
  • =>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
  • =>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща. А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир: http://www.agriturismoristella.it/web/ Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство. Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота? Тоскана, Италия При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята. За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава. Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. Continue reading