Как се пише: долу или доло?

от Павлина Върбанова

Правилно е да се пише долу. Долу, под скалите се е разположило градчето Каламбака. Някъде долу се чуваха тихи стъпки,…

Как се пише: рубиненочервен, рубинено-червен или рубинено червен?

от Павлина Върбанова

Правилно е да се пише слято – рубиненочервен, също и рубиненочервена, рубиненочервено, рубиненочервени. В приказката Снежанка е невероятно красива…

Вулканът Сейнт Хелънс

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене! Първият ни опит да видим вулкана отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо! [caption id="" align="aligncenter" width="577"]

от „погрешната“ страна[/caption]

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]

„погрешната“ страна[/caption] Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за втори опит Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]

Езерото[/caption]

Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района. [caption id="" align="aligncenter" width="577"]

Лилавата китка[/caption]

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година. Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила. П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда. http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html Поздрави, Люси Рикспуун *За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст. **Далекогледи са си :) – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

[singlepic id=22754 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22755 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22756 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22761 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22763 w=500 h=395 float=center]

Автор: Люси Рикспун Снимки: авторът Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Катедралата Мескита де Кордоба – Малко история (С мерак към Андалусия (3))

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба. Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. Continue reading →

„Стърлинг“ прекъсна черната си серия на „Хемпдън“

от Киунс Парк България

лиценз CC BY-SA

Само седем минути не достигнаха на „Куинс Парк“ за да спечели първата си точка за сезона срещу гостуващия „Стърлинг Албиън“. Отново проблеми с титулярния състав принудиха мениджъра Спиърс да отново да търси промени и нови решения, като най-голяма се оказа липсата на плеймейкъра Дейвид Андерсън. За разлика от предишните мачове този път „Куинс“ играха по-стегнато и се противопоставиха успешно на силния съперник, който е сочен сред фаворитите за промоция. Добрите изяви на вратаря Браун и на защитната линия като цяло задържаха атаките на „Стърлинг“ чак до 83-та минута, когато гостите откриха резултата чрез Кънингам. Вторият гол за тях падна в 93 мин. и беше малко повече отколкото те заслужаваха. От своя страна „Куинс“ успяха да създадат няколко опасни положения пред вратата на „Албиън“, най-вече чрез Жоао Виктория, Блеър Спитал и Джеймс Бати, но не успяха да се възползват успешно от тях. С тази победа „Стърлинг“ прекъсна близо 10 годишната си серия без победа на „Хемпдън“. Последният им успех в Глазгоу датираше от 2004 г.

За „Куинс Парк“ пък това е четвърта поредна загуба в Лига 2, което прави техния старт един от най-лошите в последните двадесетина години. Дори в сезон 2001/2002, когато завършват на последно място в дивизията, те записват първата си точка още в 2 кръг. В същия сезон „паяците“ записват първата си победа едва в 12 кръг. С досегашното си представяне обаче те са на път да задминат този негативен рекорд.

В петия кръг, на 14 септември, „Куинс Парк“ има много тежко гостуване на „Питърхед“, който вече навлиза във форма. Преди това обаче предстои двуседмична пауза, която ще е добре дошла за „Куинс“, за да може отборът да се посъвземе от слабия старт и да се опита Гарднър Спърс да оформи боеспособен състав за следващите кръгове.

„Куинс Парк“ – „Стърлинг Албиън“ 0:2
0:1 Кънингам – 83′, 0:2 Фери – 90′(+3)

“Куинс Парк”: 1. Браун, 2. Митчъл, 3. Маккомиш, 4. Кийнън, 5. Бръф, 6. Мосън, 7. Спитал, 8. Бати, 9. Виктория (77′), 10. Куин, 11. Бърнс.
Рез.: 20. Локхед, 12. Руни, 14. Маквей, 15. Гибсън, 16. Дейвисън (77′).

Ст. “Хемпдън Парк”, 527 зр.

Исландия (11 ден): Западната страна

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Наближавеме края на пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във второто продължение ходихме на църква. В началото на осмия ден родължихме към горещите извори Hveravellir и областта Kjolur, а в продължението посетихме едно стадо тюлени. Началото на деветия ден тръгнахме към Западните фиорди, който ден завършихме в Патрексфиорд. В началото десети ден навлязохме в Царството на птиците, който ден завършихме с откриването на заветната птица. В днешния, предпоследен, ден ще минем през западната част на страната. Приятно четене:

Исландия

ден 11 – продължение

Западната страна

Мисълта, че утре вечер трябва да се качим на самолета, вече пари в гърдите ни. Струва ни се, че сме тук едва от вчера и едновременно с това – от поне няколко месеца… След кратък разбор на предстоящия ден решаваме, че все пак ще направим обиколка на западните земи – вдаден в океана на запад полуостров с ледник в края

Continue reading →

Как се пише: научно-технически, научнотехнически или научно технически?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише полуслято – научно-технически, също и научно-техническа, научно-техническо. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставки…

През Иран с Опел (6): Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , а за последно рагледахме Техеран

Днес на ред са Кашан, Градините Фин, Абяне и ядрения завод в Натанз *

Приятно четене:

През Иран с Опел

част шеста

Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

След Техеран продължих на юг, където в централната част на страната в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран. [caption id="" align="aligncenter" width="596"]

Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.[/caption] Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева**).

Кашан

Със своите дворци на ханове от 19-ти век Кашан е една от „туристическите перли“ на Иран. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Двореца на хан Абасиан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Двореца на хан Абасиан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"]

Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Двореца на хан Боруджерди[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Двореца на хан Боруджерди[/caption]

Като архитектурен стил

тези дворци имат доста общо с дворцовия комплекс Алхамбра в Гранада, Южна Испания. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Куполите на банята за осветление и вентилация[/caption] Сред историко-архитектурните забележителности на Кашан е

религиозния комплекс Ага Бозорг,

включващ джамия и медресе (полурелигиозно училище). [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] 350-хилядният Кашан е изграден на място, където е имало селище още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. През средновековието градът става известен с произведенията си от текстил, керамика и глинените глазирани плочки "каши".

Крепостните стени

са издигнати през 10-ти век, два пъти са разрушавани от нашественици, а през 1779 година са сринати, заедно с целия град, от опустошително земетресение. В последствие са възстановени в първоначалния си вид по традиционната за страната строителна технология с кирпичени тухли и измазване с глина. И тухлите и глината за измазване се смесват с парчета от слама, която служи за своеобразна укрепваща арматура. [caption id="" align="aligncenter" width="675"]

Крепостните стени на Кашан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="665"]

Крепостните стени на Кашан[/caption] Кашан беше градът с най-добрата система от указателни табели за ориентиране на туристите, за което се възхищавам на местните власти.

Градините при село Фин

Изящните градини при село Фин (Бах-е Тарики-йе Фин) отразяват класическите Персийски представи за Рая. Комплексът включва паркова зона с дървета, цветя, басейни, фонтани, дворцови павилиони, баня, музейна експозиция, чайна и ресторант. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Градините при село Фин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Градините при село Фин[/caption] Според някои ирански лингвисти от името на селото с градините произхожда думата фин (фин, изящен, красив), на английски „fine“.

Абяне

Това село е разположено в живописна долина, открояваща се със своята зеленина на фона на околните голи планини. Надморската му височина е 2200 метра и е в подножието на високия 3900 метра връх Каркас. Абяне е на възраст 15 века, а тесните му наклонени улици образуват лабиринт между вековните къщи. Тези сгради са изградени от червени кирпичени тухли, измазани са с червена глина и са характерни с дървените си балкони и решетки на прозорците. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Абяне с къщи, измазани с червена глина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Типична двуетажна къща[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"]

Типична двуетажна къща[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Двора на джамията от 11-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Сувенири от местна керамика[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Новия квартал на Абяне[/caption]

Натанз

Този малък планински град е известен преди всичко със завода за обогатяване на уран, изграден под земята, на няколко километра по-нагоре в планината. На кръстопът, близо до завода беше разположена батарея зенитни оръдия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Главната архитектурна забележителност на Натанз е

религиозния комплекс,

включващ джамия с изящно минаре и мавзолея на шейх Абд ал-Самад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Религиозния комплекс в Натанз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]

Натанз - поглед към хълма над града[/caption] Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg * майтап бе! няма да ходим в завода ;) – бел.Ст. **3,60 се ядва – по-скорошните цени гонят 4 и неща за литър – бел.Ст. Други разкази свързани с Иран– на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Пътуване до Гитхорн, Холандия (1)

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Време ни е за малко цивилизация – т.е.място чисто и уредено ;) Янита ще ни води до едно холандско селце – Гитхорн. Приятно четене:

Пътуване до Гитхорн, Холандия

част първа Осъществяването на плановете ни за почивка някъде из Холандия започна с един очакван провал. Пътуването ни до Гитхорн по вода се отложи за някой друг път, когато детето е достатъчно голямо, когато не сме толкова нервни и нетърпеливи и когато имаме повече от един уикенд свободно време. Всъщност, не съжалявам за това. За час стигнахме с колата, а лодката под наем наложително се оказа като основното ни средство за придвижване из старата част на селото. Всяко зло за добро. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption]

Гитхорн (на холандски език Giethoorn)

(правилното произношение е Хийтхоорн) се намира в северна Холандия, провинция Оверайсел, на север от областния център Зволе. Близостта на селото до две големи езера прави възможно прокопаването на канали из цялата местност на площ от няколко десетки квадратни километра, което допринася за изграждането на малки пристанища и развитието на воден и селски туризъм, както и за живот по венециански в Гитхорн, а в съседните нему села и градове- почти по венециански. [caption id="" align="aligncenter" width="636"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="666"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Живописното холандско село е изградено в настоящия си вид още преди 3 века. Най- старите надписи по табелите, окачени над входните врати на къщите и фермите са с дати от 18 и 19 век. Къщите се издигат червеникави и със сламени покриви сред красиви зелени морави, заобиколени от градини, обрасли с хортензии, чемшири, кипариси, цветя и храсталаци. И съвсем близо до тях шумоли хладната въздишка на водата, която кротко и бавно пълзи из каналите. Лятото преливаше в градините във всички оттенъци на цветовете и ухаеше тръпчиво на прясно окосена трева. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхотн, Холандия[/caption]

Селото е с хилядолетна история,

която разказва за пристигането на заселници от средиземноморието, които след едно голямо природно бедствие и последвало наводнение (през 1170 год. сл. Хр.) го напускат за около половин век. Завръщайки се в опустошените земи, по рехавата пръст намират само разпилени рога на кози (Giethoorn). И хората започнали да отново да опитомяват земята и водата, изграждайки канали и извличайки торф. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] В наши дни дължината на каналите около селото е близо 8 км, някои от тях отвеждат до съседните села и пристанища, а други- още по далече към Амстердам, Зволе и Гронинген. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Да, живот по венециански, защото Гитхорн е село известно и в Холандия, а и по света като

„Холандската Венеция”

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] За разлика от всеобщата дефиниция или очакване, първата ми асоциация, разглеждайки пасторалните пейзажи на селото съвсем не беше Венеция, а по-скоро едни други села, изгубени из горите и блатата на Шпреевалд в Саксония и Бранденбург (Германия), в които живее малката етническа група Die Sorben*. И наистина по архитектурен стил, по начин на живот и поминък, по селищна инфраструктура, Гитхорн беше идентично повече с блатистата низина Шпреевалд, населявана от немската малцинствена група хора, отколкото с Венеция. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Горещ и задушен се оказа августовският уикенд. Синоптиците обещаваха най- после дъжд, но от дъжда нямаше и следа. Само небето помръкна и смръщи синьото си, задухът и горещината останаха. В такова време опознавахме Гитхорн и уточнявахме приликите и разликите му с Венеция, обикаляйки улиците с лодка или разхождайки се пеша из тесните пътечки покрай каналите и къщите. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption]

Каналите не са дълбоки,

само изглеждат така, заради мътната зеленикаво- кафява вода дъното им не се вижда. В най- оживените отсечки дълбочината не надвишава метър и двадесет сантиметра, примерно. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Giethoorn, Nederland[/caption] И така: на пръв поглед нищо общо с Венеция, освен тези канали, които обикалят около къщите и изпълняват функцията на улици. Всъщност придвижването из селото не се осъществява само с лодки; няма как в Холандия да има по- важно транспортно средство от велосипеда. Тесни и къси асфалтирани алеи, които са обозначени с пътни знаци за суша и вода, позволяват на местните жители и на посетителите да се придвижват и с велосипеди. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Giethoorn, Nederland[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Алеите са свързани една с друга посредством изгърбени над каналите стръмни дървени мостове. Такива мостове отвеждат и към всяка една от къщите. Това е и причината не всеки един от мостовете да е достъпна зона за всички хора. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Giethoorn, Nederland[/caption] За разлика от новата част на селището, в старата част всъщност няма пътища,

тук с автомобил не може да се пътува

Но пък може да се вземе под наем за час или за повече велосипед или лодка. За предпочитане са лодките: канута, лодки с гребла или моторни лодки, на цена от 3 до 12 евро на час. Онези, които не биха се сприятелили с лодката, могат да се движат с градския транспорт- лодка, с цена на билета 2,50 евро. С тези големи пътнически лодки панорамно се обикаля цялото село и околностите му. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] А околностите не са много по- различни: вода и тръстики отвеждат до малък остров, където казват е място за ловци и риболовци. На сушата, откъдето може да се наеме и по- голяма лодка, има ресторант с форма на правилен деветоъгълник „Smits Paviljoen”, построен върху платформа със същата форма. Това е един от най- претъпканите ресторанти, вероятно заради панорамната гледка към езерото и острова. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] От платформата във всички посоки из езерото се протягат бетонни пристани, на които акостират идващите от езерото лодки, пътниците им спират за почивка на това, оказващо се емблематично за Гитхорн място. На около стотина метра от ресторанта навътре в езерото се намира покрита сцена, която отдалеч наподобява кораб с бели платна. Това е една от атракциите в селото, на която се провеждат традиционните августовски рок концерти. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption]

Мястото е толкова ветровито,

че не знам как някой би се задържал за сцената. Поради същата причина дългото застояване на терасата в ресторанта ми се стори нездравословно. Точно тук, около този ресторант в покрайнините на селото се намира и най- голямото ваканционното селище в района с бунгала, които се отдават под наем или продават. Само спомени не се продават тук, те си остават строго лични. [caption id="" align="aligncenter" width="624"]

Гитхорн, Холандия[/caption] Крайбрежните малки вълни се доближаваха до бетонните ръбове на пристаните в стройна процесия. Отвъд тях езерото се простираше до тръстиките на острова, които изглеждаха като мъгляво сив пояс на фона на хоризонта. Над езерото кръжаха патици и надаваха тревожни пронизителни крясъци. Други шумове нямаше. Усещането за време тук се топеше, обгръщайки всеки и всичко с абсолютно спокойствие. [caption id="" align="aligncenter" width="623"]

Гитхорн, Холандия[/caption] in Netherlands Панорама Гитхорн, Холандия (следва продължение) *сорбите са западнославянски народ, единственото официално славянско малцинство в Германия – бел.Ст. Автор: Янита Николова Снимки: авторът Други разкази свързани с Холандия – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 3): Буря на острова

от Пътуване до...

лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с четвъртата серия от поредицата е Залези над гръцките острови. В първата й част се отправихме към остров Закинтос в Йонийско море, за последно акостираме на най-известния му плаж – Навагио. Днес ще прекараме деня на плаж Навагио и ще видим какво значи буря в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови: Закинтос

четвърта серия – трета част

Буря на плажа Навагио

Времето беше горещо, слънцето изливаше жупел върху скалите и нас, ние си казвахме „Наздраве” и всичко течеше по мед и масло... С напредването на времето и чашките плажът все повече опустяваше...

Изчакали да си тръгне и последната лодка, видимо почерпени, ние изиграхме на пустия плаж

GANGNAM STYLE by NAVAGIO...

Още няколко чашки добавиха интренационален привкус на настроението ни и ето – казачок „Навагио” ...

Най-добро е все таки нашенското... Отиващото си слънце беше изпратено в ритъма на класиката – „Градил Илия килия...“

Тръгнахме си от този прекрасен плаж, намирайки място за нощувка в непосредствена близост –

Само че се появиха вълнички, и то немалки, и затова изкарахме бойните кораби на сушата –

Поглед от плажа нагоре...

В очакване на залеза...

който дойде бързо с все по-нарастващи вълни...

Разквартируваме личния състав –

Дотук добре, но се оказа, че сме

хванати в капан –

вълните се усилиха дотолкова, че заливаха почти половината плаж (даже нахлуха пред нощта в палатката на Стоян) и се налагаше на два пъти да местим лодките все-навътре на сушата. [geo_mashup_map zoom='8'] [geo_mashup_location_info] Хубаво, обаче пък на останалата половина от плажа започнаха да падат камъни – от лешник до такива колкото юмрук, и то от доста високо. Рано сутринта се откъснаха от скалата два камъка – ето оттук –

и паднаха на около десетина метра от палатката на Стоян. Плажът потъна в прах и пушек. Все едно бяхме под вражески обстрел...

А вълните станаха доста сериозни – дотолкова, че не можеше и да си помислим за влизане в морето.

Нямаше никакви корабчета в морето, които да отиват към Навагио – по едно време мина пред нас най-големия туристически кораб, събиращ повече от двеста туристи – повъртя се, не успя на акостира от силното вълнение и се прибра обратно...

Гневното, красиво Йонийско море...

Изкарахме деня на плажа, около нас свистяха камъчета, едно от тях падна на масата на Дидо и му изкриви алуминиевите плоскости – бягахме с багажа насам-натам по плажа, докато морето си бушуване преспокойно съвсем близко до нас ...

Даже ласкавите лъчи на залязващото слънце не умилостивяваха неуморните вълни...

Бавно и неусетно морето погълна слънчевия диск...

А за нас остана опцията „Ха наздраве, другари !“ :) :) Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе