Извън Надежда

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

За нас си е значимо и определящо – вече не сме в “Надежда”. Не че няма надежда за нас, напротив – това е част от движението напред, все натам, към мечтите. Част от по-добрата грижа за децата ни, част от решението след достатъчно дълго търпене на неправилни неща, вече просто да не ги позволяваме. Преместихме се от Надежда в центъра. Или почти в центъра – преди сто години си е било поле далеч извън града, после дълго е било с малко къщи, а сега не знам къде да си паркираме колата. Живея на улица с име на български цар с моето име. Ха сега да ви видя! :)

Невъзможността да паркирам близо до жилището си е огромно неудобство. Мъкненето на торби през две-три пресечки е ужасно – няма проблем, ако са торби с покупки за деня, но когато се налага да се допренася покъщнина, книги, дрехи или просто да се пазарува за седмица напред е остро неприятно. Най-малко коли има в неделя привечер – когато са най-малко колите на работещите в центъра и цялата армада служебни коли. Понеже сега вече ходя на работа пеша (два километра в самия център, в посока към “зоните” – няма как иначе), колата си стои по цяла седмица където съм я оставил в неделя вечерта. Интересното идва, когато през седмицата ни се наложи да идем някъде – я на пазар, я нещо друго – тогава паркирам на още по-далечно място, където успея да намеря свободно. Лош момент е и това, че вече сме под наем, но се надявам да го преодоляваме леко.

Всичко ни е близо, има много магазини, макар и скъпички, има много транспорт, макар и неуреден, тротоарите са изпотрошени, улиците са с дупки или с разкривени павета. Кина почти няма, но утехата е, че “ей-къде ни е операта, ей-къде са ни театрите”. Мда. Но пък има неща за децата наблизо – Светко вече ходи на английски и шашва госпожата със знанията си. И училището, където е на предучилищна, е близо и е ОК, поне засега.

Имаме парк на по-удобно и близо място от Северния в Надежда. Надежда и Северният парк са си страхотни, но просто ни беше далече, в другия край на квартала бяхме. Имаме и повече спокойствие сега – няма диви селяни под нас, а и стените не са панелни, та и да вдигаме тупурдия с децата, пак не е толкова критично, надявам се.

И те така. Бавно, славно. Скоро пък и фирмата се мести в нов офис и ще работя на две-три минути от нас. Ако някой ден стане възможно да работя отдалечено, още по-добре.

Среща с Рама

от Палатков лагер зa пингвини

лиценз CC BY-ND

Среща с Рама

Артър Кларк

Вече забравих преди колко месеца я прочетох. Помня колко смислена и лаконична е книгата. И колко въобрaжение може да се изсипе, дори когато трябва да спазваш всички физични закони на Вселената.

Огромен непознат обект се появява в Слънчевата система и приближава слънцето. Произходът му не е естествен, видно от перфектната цилиндрична форма с размери 50км. дължина и 20км. в диаметър. Хората не са сигурни дали цялата ситуация е закачливо намигване или тик, но решават да изпратят кораб, който да провери дали това е събитието на столетието или на събитието на хилядолетието. Кръщават кораба Рама.

Представете си, че влизате в мрака на такъв цилиндър. Сега си представете, че нещо започва да свети. И че няма никакво време, защото Слънцето е все по-близо, а заледеното море се връща към живот.

Стегнато, умно, смислено, логично. В мрака на Рама вселенските правила също трябва да се спазват. Променливата гравитация ще се отрази на физическата ви издръжливост, а метеорологичният модел на завихрящите се въздушни маси в сърцето на космически кораб не е майтап.

Препоръчва се на мислещи хора в научно-популярно настроение. Да се избягва от търсачи на високи литературни скокове.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - А, пасатите!

Still standing…

от Йордан Радунчев

лиценз CC BY

Помните ли, как през лятото си трансформирах работното място? Сигурно се чудите какво става и дали все още работя прав. Да, все още работя прав. Не, нямам никакво намерение да сядам отново. Защо? Разгледайте отново снимките, които съм направил на 2012-06-25... А сега разгледайте тази снимка:

Дали намирате някаква разлика, а :)

Естествено тази промяна не се дължи само и единствено на прехода от седнало към изправено положение. Дължи се най-вече на строг режим на хранене и повишена физическа активност. Но част от тази повишена физическа активност е именно прекарването на 8-9 часа дневно изправен на крака, вместо седнал на задник. Смятам за момента да спра до тук с привеждането на факти за ползата от правостоящото работно място в сравнение с офисния стол. Смятам, че този "факт" на днешната снимката, въпреки че е с двадесет килограма по-лек от онзи на снимките, правени преди три месеца, тежи достатъчно.

Отворените данни в страната на Линукс

от Йордан Радунчев

лиценз CC BY

Тези дни от Държавния архив направиха данните за всички загинали в Балканската война достъпни на специален Интернет сайт: http://archives.bg/balkanwars/. Наистина не по най-удобния за използване и обработка начин, но не им се сърдя - те също се учат в движение, достатъчно е, че са тръгнали в правилната посока. Боян Юруков, който вероятно влага най-много усилия в каузата "Отворени данни" у нас, е изтеглил всичката информация от сайта и след допълнителна обработка, я е публикувал на този адрес: http://opendata.yurukov.net/balkanwars/, като CSV файл с табулация за разделител на полетата. Целта на този текст е да ви покаже как може да използвате основни Линукс инструменти за обработка на подобни данни.

И така, имаме CSV файл. Тоест - обикновен текстов файл съдържащ данни, структурирани по определен начин. Всеки ред от този файл представлява запис за един човек. Всеки запис се състои от няколко полета, разделени с табулация едно от друго. Първият ред-запис във файла представлява всъщност списък с етикетите на отделните полета в реда по който са подредени във всеки ред-запис. Ако сте изтеглили файла с данните от сайта на Боян, можете да го отворите и да погледнете - петото поле на всеки ред-запис съдържа фамилията на човека, за когото е записа. Дванадесетото - датата на смъртта му. И така нататък. Така са организирани данните.

В Линукс, когато стане дума за текстов файл, записи по редове, данни по полета - веднага се сещаме за awk. С негова и на приятелите му помощ, можем да извлечем информация от данните. Приятелите на awk са sort и uniq. И така - може би ви интересува в битките при кои населени места, българската армия е дала най-много жертви? Във файла информацията за мястото на смъртта се съдържа в поле 13 от всеки запис. С awk можем да извадим само него от всички данни. Със sort ще сортираме резултата от работата на awk. Инструмента uniq, извикан по подходящ начин, ще преброи колко пъти се среща всяко име в подредения от sort списък. Резултата от uniq ще дадем отново на sort, като този път го помолим да го сортира в обратен ред - от най-голямата стойност към най-малката. И тъй като ни интересуват само най-големите стойности, ще извикаме head и ще поискаме от него само първите десет стойности от списъка, изготвен от sort. Следите ли мисълта ми? Ето я цялата операция в един команден ред:

awk 'BEGIN{FS="\t"}{print $13}' zaginali.csv | sort | uniq -c | sort -nr | head -n 10

Красиво :) Резултата от изпълнението изглежда така:

    2659 
    1684 Чаталджа
   1502 Одрин
   1168 Чорлу
   1156 София
   1044 Бунар Хисар
    817 с. Тарфа
    801 Лозенград
    739 с. Калфа кьой
    718 Хисар

За 2659 от загиналите липсва информация къде са загинали. 1156 са починали в София - вероятно става дума за ранени и болни, евакуирани и починали в болници.

Малко по-подробен поглед върху awk частта... Това което е оградено с '' представлява "програмата", която искаме awk да изпълни върху всеки ред от файла, който му даваме. Ето съставните й части и коя какво прави:

BEGIN{FS="\t"} - указва на awk, че за разделител между полетата в записа използваме табулация. Налага се, защото по подразбирне awk използва интервал за разделител. BEGIN казва на awk да изпълни инструкциите в следващия блок {} преди да започне да обработва файла.
{print $13} - инструктираме awk да отпечата 13 поле от всеки ред-запис във файла zaginali.csv.

Това е почти най-простия начин да се използва awk. Толкова прост, че чак е обиден за него и вероятно тук бихме могли да използваме cut вместо awk.

Със същия команден ред, като го насочим към друго поле от данните, можем да извадим различна информация. Например за това кой войнишки набор е дал най-много жертви в Балканската война - набора на загиналите е посочен в седмото поле..

awk 'BEGIN{FS="\t"}{print $7}' zaginali.csv | sort | uniq -c | sort -nr | head -n 10

    14337 
    2985 1906
    2326 1908
    2300 1907
    2297 1905
    1886 1904
    1807 1909
    1640 1911
    1615 1910
    1512 1912

За 14337 души липсва информация от кой набор са. От останалите, за които има такава - най-голям брой жертви е дал набор 1906 - 2985 човека. До тук видяхме, че с прости и достъпни във всяка Линукс дистрибуция инструменти, можем да извличаме информация от данните, задавайки прости въпроси. А ако искаме да зададем по-сложен въпрос, който да ни даде по-специфична информация? Например - кой войнишки набор е дал най-много жертви в боевете при Одрин? На практика комбинираме двата прости въпроса, които използвахме в примерите до сега. Истината е, че в примерите до сега не сме използвали и 5% от мощта на awk. За него подобни задачи са тривиални.

awk 'BEGIN{FS="\t"}$13~/Одрин/{print $7}' zaginali.csv | sort | uniq -c | sort -nr | head -n 10

    476 
     77 1906
     66 1905
     62 1894
     59 1912
     59 1895
     57 1908
     56 1904
     50 1910
     45 1893

Въобще не го затруднихме - поискахме полетата с набора, но само на записите в които полето за място на смъртта съдържа Одрин. И после sort, uniq и head свършиха своята част от задачата. Най-много жертви при Одрин е дал набор 1906... А къде е дал най-много жертви въпросният героичен набор 1906? Да попитаме:

awk 'BEGIN{FS="\t"}$7~/1906/{print $13}' zaginali.csv | sort | uniq -c | sort -nr | head -n 10

    118 
    101 Чаталджа
     91 Чорлу
     78 с. Тарфа
     75 Бунар Хисар
     71 Одрин
     61 Щип
     52 Хисар
     48 с. Криволак
     46 Лозенград

В боевете при Чаталджа...

Тъй като в последните два примера усложнихме въпроса, инструкциите към awk също леко се усложниха.

BEGIN{FS="\t"} - това вече го знаем. Уведомяваме awk, че разделителя в нашия файл е табулация.
$7~/1906/{print $13} - тук отново искаме от awk да отпечата поле №13, но под условие! Условието е поле №7 да съдържа 1906 - ако там има друга, различна година, не го искаме. За това пред инструкцията за отпечатване на поле №13 сме сложили условието $7~/1906/... Сега awk ще погледне какво има в поле 7 и ако там стои 1906, ще продължи с изпълнението на инструкциите в блока {}, ако няма 1906 - ще мине направо на следващия ред-запис, без да отпечата нищо.

Виждате, че Linux има всичко необходимо, за да отговори на въпросите ви, стига вие да можете да ги формулирате правилно и да му дадете база от данни, от която да извлече отговора. А ако впрегнете и gnuplot - ще се сдобиете и с красиви графики, които да визуализират информацията ви. Но за това друг път.

Първи ден в CloudSigma

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Уморен съм, но си мисля, че умората няма много общо с тази в някои предишни ми местоработи. Последните час-два ми дойдоха много чисто физически, но не чаках с нетърпение и отвращение денят да свърши. Напротив – да не казвам голяма дума, но мисля, че най-накрая започвам да намирам своето си място и въпреки че определено не е лесно и има много за разучаване и научаване, все пак е интересно. Достатъчно интересно, за да ме зареди със сили утре сутринта да взема метрото и да ида на работа отново. Знам, че в края на деня пак ще съм гроги, но с това ще свикна и ще преодолея, а нещата, които сега ме затрудняват, с времето ще започна да разбирам и надграждам. Досега не съм се занимавал по-мащабно с виртуализация, нормално е.

Трябва да си взема кафе, защото в офиса няма. Ще има в новия офис, но сега две-три седмици ще трябва да крача към работата с чаша кафе. Жалко, че нямам плеър, за да си слушам музика в метрото и по тротоарите. Трябва да си взема, но все не намирам кога. Определено ще е добре – преди трябваше да шофирам (понякога над час) и карането на кола ме успокояваше и ме вкарваше в ритъма за деня. Малко ми липсва, но пък разходът за бензин и ядосването в тоя неподходящ за коли град ми идваха в повече. А и няма смисъл сега – по-близо ми е. Иначе метрото, уважаеми зрители, е ужасно. Съжалявам, но за всеки, изкушен от предимствата на индивидуалния транспорт това е кошмар. Да, сто пъти по-удобно е от икаурсите и старите трамваи, но е сто пъти по-неудобно от кола. Отново жалко, че София (и не само тя у нас) е анти-автомобилен град. Нищо, и с метро става. Записвам си – плеър. Тананиках си Infinite Dreams на ~~Accept~~ Iron Maiden. При ходене пеш, след първия куплет всяко тананикане ми преминава в тотална импровизация наум. Може би е заради ритъма на крачките.

Елон Мъск обяви свръхбързите зарядни станции на Tesla (сайт, видео). Епохално. Тоя човек няма спирка. PayPal, Tesla Motors, Solar City, SpaceX… Искам да си поръчам Model S с голяма батерия и да има supercharger-и в България и наоколо. Но нито имам пари за Модел Ес, нито родната мафия ще разреши такива станции. Пак си мислех за емигрирането… пак четох коментарите към 36-тия ден-ден и пак се чудех защо се залъгвам, че тук изобщо може да стане нещо. Вярно – имам добра работа, нещата около нас вкъщи се понареждат, децата са добре. Но имам чувството, че истински ентусиазиращите неща стават някъде другаде, някъде навън. И не знам дали ме чакат да дойда или ще вземат да започнат купона без мен… От друга страна – има много време, млади сме. ;)

И да се върна на темата – CloudSigma FTW! :)

Офис Фитнес 8

от Йордан Радунчев

лиценз CC BY

Какво е вашето извинение за лошата форма и занемареното тяло? Нямате време за посещение на фитнес зали и упражнения? Глупости. Изобщо не е задължително да ходите на специално място в специално време, за да се поддържате в прилично здраве. Можете да го правите и в офиса. Вярно е, че нямате на разположение уреди и не сте спортно екипирани, но и тези условия не са задължителни. Имате основния уред, без който не можете да минете - собственото си тяло. И само с него можете да постигнете много.

Ето една лека комбинация, която отнема само осем минути, подходяща е за изпълнение в офис и не изисква да сте в спортно облекло. Трябва ви стена, под и хронометър. Първите две са на разположение във всяка бизнес сграда, с третото разполага всеки съвременен мобилен телефон.

Започвате с "китайска почивка" - една минута. После падате за планк - също една минута. След него почивате една минута. Повтаряте комбинацията още два пъти. Китайска - планк - почивка - китайска - планк - почивка - китайска - планк. Точно осем минути, които ще ви направят една идея по-здрави.

При китайската почивка работят квадрицепсите (бедрата) и глутеусите (задника), което прави упражнението много полезно за офисни плъхове, които по цял ден са седнали и не мърдат от стола си. Ако след време станете толкова добри, че 60 секунди в тази поза вече не представляват никакво натоварване за вас, можете да пробвате да вдигнете единия крак от пода и да поседите на другия 30 секунди, после сменяте крака за още 30 секунди.

Планкът натоварва гърба, корема, раменете и още много мускули и мускулни групи. Което го прави едно много добро и полезно упражнение. Световния рекорд по планк е 1 час 20 минути и 5 секунди, поставен е от 54 годишния Джордж Худ. Когато го подобрите, можете да минете на следващото ниво - страничен планк.

И двете упражнения са много полезни за хора, упражняващи "седящи" професии, при които долните крайници се обездвижват за дълъг период от време, гърбът се изкривява, раменете се извиват напред - програмисти, адвокати, счетоводители и така нататък. Отделяйте им ежедневно по осем минути и гарантирано ще подобрите позата, общата физическа издръжливост и здравето си.

Комфорт в терминала

от Владимир Колев

лиценз CC BY-NC-ND

Със следната статия ще ви покажа как да направите ползването на терминала малко по-удобно и разбира се приятно. Все още много потребители намират ползвато на текстовата работна среда за неудобно и стряскащо, но моето лично мнение е, че тя може да бъде доста приятна и примамлива, също както едно време беше модерно на графичната среда да се активират какви ли не ефекти, което спомогна за популяризирането на някои десктоп Линукс базирани дистрибуции.

Инстументите, които ще покажа тука са следните: zsh и tmux (други мисля, че вече сме си споменавали в по-стари статии като cmux, irssi, alpine).

Zsh (Z Shell)

Е алтернатива за bash (bourne-again schell), но много по-конфигурируема и също така разпространена. С какво обаче е по-различен и за предпочитане пред инсталирания по подразбиране в много дистрибуции bash:

Функционира изключително близко до bash, което позволява на потребителите да не се налага да се учат на ново как да го ползват
Предлага корекция на правописа. Предполагам ви се е случвало в бързината да напишете команда и да изпуснете/заместите буква. Zsh се опитва да разпознае командата и ви предлага да я замести преди да се опита да изпълни сбърканата от вас команда.
Изключително конфигурируем (както, между другото, вече споменах).
Много добро и коректно допълване с клавиша [Tab]
Споделена история между сесии – ако сте стартирали няколко zsh-сесии едновременно, то те ще си споделят историята
Вграден пейджър – това можете да го разбирате като вградена less функционалност. Така можете да напишете <README вместо cat README | less
Красив и разширяем – освен по-подредения синтаксис, към zsh можете да иснталирате пакет oh-my-zsh, с който инсталирането и конфигурирането на обвивката става изключително бързо и лесно. Смяната на контролната лента е просто като да смените темата на десктоп средата (не говоря за Gnome3, където това е чиста висша акробатика).

Повечето дистрибуции идват с преинсталиран bash, и ако искате да го смените ще трябва да извършите няколко машинации, които далеч не са нещо особено сложно:
- Инсталирате пакет zsh: В ArchLinux това би било pacman -S zsh
- Смяна на шела по подразбиране за настоящия потребител – в почти всички дистрибуции това става с командата chsh [change shell]:

chsh -s /bin/zsh

- Добавяне на oh-my-zsh: Това може да стане по два начина:
Автоматизирано с curl:

curl -L https://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh/raw/master/tools/install.sh | sh

Ръчно с извличане на git хранилището:

git clone git://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh.git ~/.oh-my-zsh

Тук обаче ще се наложи ръчно да създадете .zshrc файла, по образеца в ~/.oh-my-zsh

След като рестартирате терминала би трябвало да бъдете поздравени с промпта на zsh, от там следва една бърза настройка като разрешите някои добавки за вашата дистрибуция или често ползвани приложения. Можете да смените и командния промпт,с друг по-шарен, или по-полезен за вас.

Списък с предлаганите теми към oh-my-zsh можете да намерите на адрес: https://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh/wiki/Themes
Списък с предлаганите добавки и кратко обяснение за какво са: https://github.com/robbyrussell/oh-my-zsh/wiki/Plugins

И един бонус, който мен лично доста ме ядосваше в началото е пействането от clipboard с клавишната комбинация Shift+Ins за целта трябва да добавите следното във вашия .zshrc файл:

# Create a widget from the function paste-from clipboard.
# Note that /dev/clipboard will give you access to the clipboard
# if you are on cygwin.
paste-from-clipboard() {
CLIPOUT=`cat /dev/clipboard`
BUFFER=$LBUFFER$CLIPOUT$RBUFFER
}
 
# Bind a widget with the same name as the function
zle -N paste-from-clipboard paste-from-clipboard
 
# Make insert paste from clipboard by binding it to the widget.
# If you hit ctrl-v and then the key, it shows you the extended code to use.
bindkey "\e[2~" paste-from-clipboard

Общо взето това е – мисля, че останалото бихте могли сами да разучите.

Tmux (Terminal Multiplexer)

Накратко по-добра алтернатива за screen и byobu, позволява ви да стартирате една или повече инстанции на шела в една програма, като ги разделяте по екран или по прозорци – всичкото в една програма. Представете си ползвате компютъра без графична среда. Няма прозорци, които да минимизирате, няма табове – за запознатите – тук влиза в употреба screen. В случаят при мен влиза в употерба tmux. И защо е за предпочитане – защото позволява с прости клавишни комбинации да разделяте екрана, както пожелаете. В screen например разполагате с прозорци и толкова (или пък аз не съм достатъчно запознат). Докато в tmux можете да разделяте допълнително прозореца на дялове. По този начин можете да изпълняване няколко неща директно от един екран (особено за разработка това е страхотно (ляво: терминал, дясно: vm, долу: gdb). Разбира се бихте могли да си нацепите по този начин и vim, но за някои от функциите ще трябва да се погрижите за подходящи добавки.

Важно да кажем за някои от характеристиките на tmux:
- Поддържа utf-8 и 256 цвята
- Панели и прозорци, като всеки панел може да бъде разделят многократно
- Смяна на прозорци, чрез търсене на по индекс
- Заключване на терминала – ръчно или автоматично след определен период от време и т.н.

Инсталирането на tmux става от пакетния мендиджър на почти всяка дистрибуция.

За да не преписвам клавишните комбинации ще добавя една Ctrl+b+…. – това е командната клавишна комбинация, след което следва командата.
На пример ако искате да разделите екрана на две полета ляво/дясно Ctrl+b+!
Ctrl+b+" – разделя екрана/полето на две горе/долу
Ctrl+b+<стрелки за движение> – можете да се движите между полетата
и т.н. пробвайте с man tmux за да ги разучите

Щеше ми се да допълня и малко повече за настройката на vim посредством bundles, но мисля, че за това ще трябва допълнителна статия.

Надявам се информацията да ви е била полезна.

P.S. BulTux.Org rises from the dead

Свободни кубчета в космоса

от Lindeas

лиценз CC BY

photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

—

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

Share/Bookmark

Набързо за aptitude

от Lindeas

лиценз CC BY

По случай скорошния рожден ден на проекта Debian, нека кажем нещо за търсенето в aptitude. Aptitude е някак странна програма – ползва се за основни неща от тези, които не искат да се задълбават в подробностите на apt, dpkg и пакетното управление в Debian. От друга страна пък се ползва и от напреднали хакери и разработчици на пакети. Едните ползват два, максимум три клавиша – u за обновяване, f за забравяне на новите и g за инсталиране на отбелязаните – а другите използват всякакви подробни клавиши, съкратени търсения и превключване на изгледите, от които на нормалния човек му се завива свят. Е, или поне му става като в Emacs (приятелска закачка към емаксаджийте, не се сърдете).

Да видим някои от най-полезните клавиши за ежедневна работа и някои основни търсения и шаблони за търсене, които може да са ни полезни. Без претенция за изчерпателност, разбира се – аз самият дълги години вече не съм седнал да дочета наръчника за програмата… Действам на принципа “колкото ми стига – толкова”.

Клавиши:

u – обновяване на списъка с пакети. Същото като apt-get update, или по-точно aptitude update. Някои си го настройват в cron, други инсталират cron-apt, apticron и подобни. Трети, като моя милост, натискат u при влизане в aptitude, за да се радват на запълващите се зелени и оранжеви стълбчета.

f – забравяне на новите пакети (aptitude forget-new). Когато повече от веднъж видите един и същи пакет в графата “New Packages”, си е досадно. Може да се настрои автоматично да ги отбелязва като нови след инсталиране на нещо, но къде отива удоволствието да гледаш как една програма “забравя”?

g – при първо натискане дава списък с действията по пакетите и при повторно – започва да ги действа. Пак стълбчетата.

e – ако има неразрешени зависимости, се опитва да ги разреши автоматично. Ако първият списък не ви харесва, натиснете “>” за следващо предложение. И пак, и пак – докато намерите комбинация, която ви устройва. Назад в тази поредица предложения се връщате с “<”. Понякога спестява време вместо ръчно да оправяте конфликтите с избиране на всеки пакет, да ползвате “e”. Но и често не върши работа – логиката е такава, че няма тотален приоритет на вече инсталираните пакети и неведнъж може например за едно малко програмче да ви предлага да махнете целия X с цяла страница пакети. Не разчитайте сляпо на тая автоматика.

M – ръчно отбелязване на отделния пакет като “автоматично инсталиран”.

m – ръчно отбелязване на отделния пакет като “ръчно инсталиран”. Тези последните две са полезни при бъдещо обновяване или премахване на пакети, които са в зависимост от въпросните. Казано накратко, “автоматичните” се повличат от зависещите от тях (не е толкова просто, но ни стига за момента). Разработчиците описват зависимости, но понякога ръчната донастройка на това си е полезна.

Бързи търсения:

b – търси счупени зависимости (от “broken”). Същото като “/~b”.

/ – влиза в режим търсене. Най-простото е да въведете някакъв низ, който смятате, че се съдържа в името на пакета, защото по подразбиране търси в името. Може да шикалкавите с ^ за търсене в началото и ! в края на името.

/~ – специални търсения. Тук темата е широка и не ни стига малкият сайт. Накратко някои полезни – /~dtext търси за “text” в описанието на пакета; /~mtext търси в полето за пакетиралия разработчик; /~atext търси зададено действие за пакет (“text” може да е install, upgrade, hold и т.н.); /~stext търси в секцията “text”; /~Atext търси в конкретен архив на хранилището “text” (stable, unstable и т.н.); /~Otext търси в хранилището на “text”… Май за тези се сещам…

Да не търсим повече шаблони за търсене, мисля че има още доста, но и тези са предостатъчно. Особено като се има предвид, че едно от удобствата на aptitude е визуалната работата с интерфейса – стрелки, enter, q. Каквото е mc за командния ред.

Може би тук е моментът да спомена, че съкращенията с ~ си имат несъкратен аналог с ? – например на d отговаря description, на b – broken и т.н. Рядко съм ги ползвал, но ако някъде видите да се споменават, да знаете, че са същите като кратките. Може би е някакво удобство да виждаш изписана цялата дума и така да не я грешиш, не знам.

Също така всяко от тези условия за търсене може да се обръща с “!” – тоест /!text търси за пакети, които НЕ съдържат “text”.

И сега нека честитим рождения ден на Дебиан, като пуснем следното търсене:

/~i!~Odebian

Това ще ви даде пакетите, които са инсталирани и не са от официалните хранилища на Debian. От пакет на пакет може да минавате с “n” (от “next”). А списък с всички тези пакети наведнъж може да получите от команден ред така:

# aptitude search '~i!~Odebian'

Ако като мен използвате към официалните хранилища и тези на Siduction, тогава:

# aptitude search '~i!(~Odebian|~Osiduction)'

Всичко останало са пакети от рожденика

Share/Bookmark

Неделно видео

от Lindeas

лиценз CC BY

Малко неща за гледане през уикенда:

Лекцията на Цветан Узунов от Олимекс (за които писахме наскоро) на тема “Свободен хардуер и има ли място за бизнеса в него”

Ето и презентацията от лекцията. Вижте и споменаването на OLinuXino в InitLab в началото на март 2012г. Тия дни ядрото Линукс стана на 21г. – може би донякъде двете споменавания си приличат.

Лекцията на Симеон Янчев от robotev.com на тема “Платформата Ардуино – хардуер с отворен код”

Лекциите са от миналогодишния OpenFest 2011. Припомням, че тази година OpenFest 2012 ще се проведе на 3 и 4 ноември в Интерпред в София. Входът е свободен, а програмата се очертава да е интересна, както всеки път – засега бяха казали за лектори от GitHub. За крайната програма ще трябва всеки да следи сайта – не го казвам с лошо чувство, но OpenFest от самото начало е бавен в публичността. Но пък събитието си заслужава.

За десерт ето още неща за Arduino на български, представени пак от Симеон Янчев – урок “Вградени системи и Ардуино” от Telerik Academy.

Share/Bookmark