Преди три години реших, че е добра идея да извадя Европейски здравноосигурителни карти на всички в семейството. Запънах се и в крайна сметка накарах НЗОК да приеме заявлението ми електронно. Година по-късно – през юни 2023-та вече бяха направили този процес официален и го описах подробно в статия. В последствие други допълваха със съвети – например, че може само с ПИК на НАП.

Голям недостатък си остана това, че заявлението беше Word документ, попълваше се трудно и доста хора се налагаше отново да го печатат и подписват. Днес в коментарите под статията ми Петър добави още една важна новина. От края на миналата година е възможно заявлението да се подаде изцяло през електронен формуляр.

Вече с изцяло електронен формуляр

За целта използва еФорми на портала на eGov. Може да прочетете подробно за услугата на страницата ѝ или направо да отворите формуляра. Използва се както с електронен подпис, така и с ПИК на НАП или която и да е друга форма на идентификация, която се поддържа. Тъй като за пръв път използвах този тип форми, ме пита за потребителско име и друга информация, след което даде грешка. При второ отваряне обаче нямаше проблем.

Избира се служба, която да изпълни услугата. Това би следвало да е автоматично, тъй като трябва да изберете тази по местоживеене. След това попълвате формуляра със същите данни, както тези в хартиения вид. Удобството е, че част от данните се попълват автоматично. Също така, изглежда че има възможност да се подава заявление за карта на дете само от единия родител – нещо, което беше усложнение в досегашния вариант.

Стъпка напред и все пак…

Един основен недостатък, която си остава, е това, което коментирах от самото начало. В случая определено виждаме напредък и подобрение в процеса, но отново се дигитализира и оптимизира нещо, което изначално не следва да съществува. В случая може да говорим за формуляра само, но дори принципът на работа на картите е сбъркан. Първо дори данните, които искат да попълваме ги имат вече в базите, знаят много добре къде живеем и къде сме поръчвали до сега. Целият процес би могъл да бъде с един бутон или дори по-лесно – опция за отказване и автоматично изпращане на картата при изтичане на старата.

Още по-добре би било да се удължи срокът на самите карти. Като аргумент защо са едногодишни за всички освен деца и пенсионери, отговорът на НЗОК беше, че така намаляват риска от злоупотреби. Т.е. някой да се лекува в чужбина при спрени здравни права. При запитване по ЗДОИ преди две години колко пъти това се е случвало при едногодишните карти, както и колко често се е случвало въобще на някой с валидна Европейска здравна карта да му изтекат правата по средата на периода, те отговориха, че не знаят. Всъщност, оказа се, че в никой момент НЗОК не може да каже колко хора са със здравни права. За всеки се прави индивидуална справка при нужда. Това далеч не е основният или дори от големите недъзи на НЗОК, но на практика с никакви данни и аргументи не могат да подкрепят решението срокът да е от една година, извън чисто чиновническия подход да се въвеждат забрани и ограничения. Така преди години са се опитали да намалят срока дори на шест месеца.

Защо въобще има пластика и липсва електронна система за проверка в реално време на правата при опит за използване на здравни услуги зад граница е отдавна стоящ въпрос. Отговорът за първото е, че форматът на ЕЗОК и въобще изискванията да е пластика и да се харчат толкова пари е междуведомствено решение на европейско ниво, което само чака някое председателство на ЕС да промени. Аналогично, електронна система за проверка на здравни права има и всяка каса може да сверява с друга, но не е автоматизирана и не е интегрирана за целите на това, което обсъждаме тук. Тоест има нужда от работа по решението, но инвестицията в такова решение ще е далеч по-малко, отколкото това, което отива за сега. Липсва политическа воля, а и има замесени интереси.

Въпреки че самите карти са безплатни за нас осигуряващите се, те струват доста на бюджета. Докато в миналото е имало някаква конкуренция в печатането им, в последните години дежурен кандидат и печелещ поръчката е печатницата на един конкретен депутат на БСП станал известен с лобизма си за запазване на прескъпите стикери за ГТП на колите, които отново той печата. Е, след като писах за спряната поръчка това лято и рискът да няма кой да печата картите, скоро беше пусната нова и отново същите я спечелиха на двойна цена спрямо предходните години.

Междувременно от електронният механизъм за поръчване на картата през първите шест месеца след статията ми и пускането на възможността се възползваха доста малко хора. Поисках данни в началото на 2024-та и имаше отчетливо увеличение. Ще поискам данните за цялата година и ще ги обобщя по-късно обаче, защото доста хора се сещат едва през юни и юли за тези карти – точно преди почивката си.

Затова ви препоръчвам да не чакате до лятото, а да се възползвате от електронната форма и доставка с куриер още в началото на годината, която натоварването и сроковете за обработка са по-малки.

В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.

Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.

Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.

Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.

Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.

Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.

Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.