Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд)Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн :)Приятно четене:
Виктуалиенмаркт, Мюнхен
Viktualienmarkt, München
В сърцето на стария град в Мюнхен се намира
Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя
Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.
Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.
По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.
През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,
Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите
А също напоследък и за фудитата*
Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.
Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.
Лангусти, стриди, скариди и миди.
Чудесен тон за стек и розова ципура.
Хванахме и
сезона на аспержите – Spargelzeit,
който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.
Сирената са особено на почит,
което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.
В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.
Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?
Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.
Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.
Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.
Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.
Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.
Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.
Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.
И пресни артишоци.
На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.
Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен –
има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.
Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.
Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и
място, където да се отбиеш след работа за по питие,
за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.
Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.
Автор: Магдалина ГеноваСнимки: авторът *фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст. Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2217"] – на картата:
[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2217" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"][geo_mashup_category_name map_cat="2217"]
Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :)Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:
Mammouth bourguignon (a la bière)
Мамут по бургундски (с бира)
13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.
Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван
Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. Continue reading →
В последния брой на Капитал Light е излязла, смея да твърдя, много симпатична дописка и за нашия сайт :)
Докъде го докарахме, мили деца, да пишат за нас по лайф-стайл приложенията към сериозните вестници ;)
Бегом всички по реповете, а който няма пари да чете линка :)
http://www.capital.bg/light/neshta/2013/06/08/2076285_putniko_sviden/?sp=2#storystart
Както каза Комитата тази сутрин: „Олигархията показва себе си на стр. 3, където се вижда кой буни истанбулските нетрудещи се. Така, така, само така!“ :)
През изминалата седмица всички, които обичат „Куинс Парк“ бяха потресени от новината за внезапната загуба на дългогодишния привърженик на клуба – Мартин Кели. След едно пътуване на отбора на привържениците на „Куинс Парк“ до Лондон през уикенда, Мартин не се е почувствал добре, като по-късно не е могъл да се възстанови и е починал. Само на 27 години, Мартин беше гласът на онлайн телевизията на КП, пишеше редовно статии за официалната програма на клуба, както и за националните медии в Шотландия. През следващия месец той щеше да завърши образованието си по журналистика в Глазгоу.
Всички ние от групата на привържениците на „Куинс Парк“ в България искаме да изкажем своето съжаление за тази трагична загуба на цялото семейство на Мартин Кели и на неговите близки и приятели. Почивай в мир, Мартин!
В последните седмици, след края на сезона в Трета дивизия, станаха известни и някои от имената на играчите на “Куинс Парк”, които остават в тима и през следващия сезон, както и на тези, които се разделят с черно-бялата фланелка. Добрите новини, както се знаеше от по-рано, са, че Дейвид Андерсън подписа за още една година с “паяците”. През изминалия месец той беше избран и за Играч на годината в Трета дивизия, дори пред скъпоплатените професионални “звезди” на “Дъ Рейнджърс”, едно голямо признание за самия Дейви, както и за клуба като цяло. При “Куинс” остава и Майкъл Кийнън, който пък спечели наградата за гол на месец април на ШФЛ. Сред напускащите за съжаление са две от младите звезди на “Куинс Парк” – Ейдън Конъли и Андрю Робъртсън, като и двамата подписаха договори с отбора на “Дънди Юнайтед” от Висшата лига.
Ето и движението в отбора от последните седмици:
Преподписали:
Дейвид Андерсън
Тони Куин
Шон Бърнс
Майкъл Кийнън
Блеър Спитал
Лий Дейвисън
Джеймс Бръф
Крис Геби
Конър Маквей
Пол Галахър
Блеър Локхед
Бърнард Кол
Напуснали:
Ейдън Конъли – Дънди Юн.
Андрю Робъртсън – Дънди Юн.
Нийл Пари – Албиън Роувърс
Джейми Лонгуърт – Странрар
Питър Брадли – Анан Атлетик
Алан Ъркарт
Тони Макпарланд
Отборът на резервите на “Куинс Парк” (a.k.a. „Strollers“) приключи участието си през този сезон в официалните турнири. В първенството за резервните отбори “паяците” завършиха на 4-то място от 14 участника, с равни точки с третия, а шампион стана “Дъ Рейнджърс” само на точка пред резервите на “Мортън” (Грийнък). „Куинс“ направиха редица добри мачове и регистрираха няколко разгромни победи над съперници от по-горните дивизии. Паметни останаха резултатите срещу „Дъмбартън“ 5-1, „Рейт Роувърс“ 7-2, „Каудънбийт“ 5-2 и „Ийст Файф“ 8-3. В резервния тим участие взимаха основно играчи, който нямаха редовно място в първия състав, както и редица състезатели от младежките отбори, който търсеха място за пробив в мъжкия състав.
В другото състезание – турнира за Купата на Лигата при резервите „Куинс Парк“ постигнаха още по-добри резултати. Те завършиха втори в Западната секция при равни точки с „Дъ Рейнджърс“ и се класираха за полуфиналите, които обаче по решение на ШФЛ ще се изиграят в началото на следващия сезон. Там „Куинс“ ще играят с победителя от Източната секция – „Ливингстън“. В другия полуфинал „Дъ Рейнджърс“ ще се срещне със „Стенхаусмюър“.
Юношеският отбор на “Куинс Парк” до 19г. записа един много силен сезон. Още в края на миналата година те успяха да спечелят шампионската титла в дивизията, изпреварвайки “Еърдри” и “Стърлинг”. За този исторически успех те постигнаха и редица впечатляващи резултати като 7-0 срещу “Форфар”, 6-2 срещу “Ийст Файф”, 5-0 с “Еър” и разгромното 6-2 в директния сблъсък с прекия им конкурент “Еърдри”. Това беше първа титла за “Куинс Парк” в тази възрастова група от стартирането на Лигата през 1993-94 г. Преди това те 2 пъти са били носители на Купата на Лигата (2004 и 2005 г.).
Добро представяне младите “райета” отбелязаха и в тазгодишното издание на турнира за Купата на лигата, където завършиха на трето място в Западната секция след силните юношески формации на “Хамилтън” и “Ливингстън”. “Куинс” постигнаха 5 победи и 1 равенство, срещу 3 загуби в надпреварата. До финала пък достигнаха “Форфар” и “Хамилтън”, като “Академикъл” взеха купата след успех с 5-2.
Днес започваме една автомобилна обиколка на Грузия. Наш водач в двата смисъл ще бъде Валентин.
Приятно четене:
През Грузия с Опел
Погледът на един автотуристот Перник (2012 г.)
Преди да достигна основната си цел ИРАН, разгледах Черноморското крайбрежие на Турция и три Кавказки републики. Първата от тези републики беше Грузия.
Грузия е с население близо 5 млн., а територията й е 2/3 от нашата.
Моето впечатление е, че средното жизнено равнище не е високо и е на нивото на нашето около 2000-та година. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 2 и 5 лева. Цените на автомобилните горива са около 85% от нашите.
Официалната политика е прозападна. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих анти-руско отношение сред хората.
Грузинският език е напълно неразбираем. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски.
Хората са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат.
Престъпността е незначителна и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение.
Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите са любезни, когато ги питаш. Никой не спира автомобилите за проверки и не се следи за превишаване на скоростта.
Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през планината Кавказ.
На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти.
Страната обикалях шест дни като изминах 1300 км. и похарчих 350 лв., в т. ч. 125 лв. за ремонти на автомобила. Разходите са малки, тъй като не плащам за хотели, а спя в колата. Основната част от храната си нося от България.
Следват снимки от някои от посетените места в Грузия, в хронологичен ред, с кратки пояснения.
Влизане в Грузия при гр. Сарпи на Черно море
Преминаването на границата от Турция става бързо и без проблеми.
Първата ми изненада беше, че не се иска застраховка Гражданска отговорност за автомобила. След настоятелните ми питания на 2-3 места един грузинец ми каза: „Тук никой не ти иска застраховки. Имаш ли пари, живей си живота и това е.“
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плажът при гр. Сарпи Източното крайбрежие на Черно море[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Останки от римската крепост Гонио. Крепостта е разположена на крайморския римски път в древна Колхида (старото име на сегашна западна Грузия)[/caption]
Батуми
Първият град, който ме впечатли и ме изненада приятно е Батуми. Разположен е на Черно море и е столица на автономна република Аджария. Централната част на града е очароваща и не отстъпва на Ница (главен град на Френската Ривиера) и на Брайтън (главен курортен град на южното Английско крайбрежие).