За какво му е на Добрин Иванов национална рок радиомрежа?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Опитвам се да възстановя какво е станало с честотите на Радио Свободна Европа.

Свободна Европа беше първата лицензирана по ЗРТ (1998) медия в България през 1999 година. С ентусиазъм и желание – като обществено информационно радио, със съответна далекосъобщителна лицензия, за София-град, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Плевен, Стара Загора, Хасково и Велико Търново. На същите честоти в друг времеви слот, тъй като Свободна Европа нямаше 24-часова програма, се разпространяваше и Класик FM.

През 2003 г. американският конгрeс реши да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО през 2004 г. От 2004 г. Радио Свободна Европа прекратява излъчването си на български език, като освободените й честоти бяха естествен предмет на интерес. През 2019 Свободна Европа се върна в България като мултимедийна платформа – вж Иван Бедров: “Свободна Европа” работи там, където се усеща дефицит на качествена информация 21 януари 2019 .

Каква беше съдбата на честотите, дадени през 1999 на Радио Свободна Европа?

Първоначално на честотите на Радио Свободна Европа се появява Радио Нова Европа. Медийният регулатор разрешава програмата Радио Нова Европа да се разпространява на честотите на Свободна Европа, разрешава и съвместяването на тази програма отново с Класик FM. Зад новата програма стои Фондация Нова Европа. С управлението на Радио Нова Европа има връзка Моника Йосифова, по-късно Станишева.

На 4 септември 2006 г. на мястото на програма Радио Нова Европа се появява новата програма Z-Rock. Медийният регулатор разрешава промяната в лицензията. Разрешението на СЕМ е атакувано неуспешно в съда. Честотите на Радио Свободна Европа, получени от Фондация Нова Европа, се ползват от програмата Z-Rock. Понеже Z-Rock е 24-часова, програмата Classic FM от 5 септември 2006 намира нов дом – започва да се разпространява заедно с програмата Радио Алма Матер на университетските честоти за София по договор с университета.

Васил Димитров става управител в радиогрупата на БТВ и така- до 2017, когато е освободен. Изглежда, че Васил Димитров напуска БТВ Радио Груп заедно със Z-Rock – защото програма Z-Rock излиза извън БТВ Груп. БТВ публикува текст, в който твърди, че е подложена на натиск, споменава се Фондация Радио Нова Европа но все пак продължава онлайн разпространение на своя програма със същото наименование – и България се оказва с две програми Z-Rock.

Подобна съдба има програмата Classic FM – и тук се появяват две програми, но с различни имена – Classic FM се разпространява онлайн и остава в БТВ Радио Груп, която включва още четири радиостанции – N-JOY, bTV Radio, Jazz FM, Z-Rock, а Васил Димитров прави програма Classic А, която от 1 януари 2023 вече е на 88.0.

Фондация Радио Нова Европа в момента според регистъра на СЕМ има 15 лицензии за радиопрограма Z-Rock . Управлението на фондацията за кратко поема Мирослав Янев – вероятно същият, който с обещание за стабилизиране ликвидира БИТ и който се е предлагал на Кеймбридж Аналитика, компанията със скандала с профилирането на хората в мрежите.

Наскоро Мирослав Янев е освободен, управлението на Фондация Радио Нова Европа поема Добрин Иванов Иванов със сина си (вероятно) Иван Добринов Иванов и Константин Великов.

Добрин Иванов според регистъра на СЕМ е също и председател на борда на директорите на Евронюз България.

Добрин Иванов от компания Дипи, свързван в медиите с Дунарит, Пеевски, Магнитски – вж проучването и въпросите на Медиапул:

– Наясно ли сте с факта, че основният бизнес на г-н Добрин Иванов, с който финансира Телевизия Европа, е търговията с оръжия и през нея той е замесен в скандала с отравянето на друг български оръжеен търговец с “Новичок”?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов има общи бизнес интереси с г-н Делян Пеевски, олигарх, сочен като “айсберга на коруцпията в България и основен фактор за потъването на свободата на словото в България през последните 10 години?

– Наясно ли сте с факта, че г-н Добрин Иванов е получавал пари от офшорка свързана със скандала “Магнитски” – разкритие на Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ? 

В общи линии това е съдбата на честотите, първоначално определени за програмата на общественото Радио Свободна Европа в служба на демокрацията.

Може да се гадае за какво му е на Добрин Иванов от Дипи национална рок радиомрежа.

За RFE / RL : идеята за европейска помощ е интересна, но още в началото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американската агенция за глобални медии (USAGM) контролира подкрепяните от правителството на САЩ медии като Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL). Бюджетът на агенцията за фискалната 2025 г. е 950 млн. долара за RFE/RL, Voice of America, Radio Free Asia, Office of Cuba Broadcasting (Radio Marti), Middle East Broadcasting Networks (MBN) и Open Technology Fund.

Искането за бюджета за 2025 г. за самата RFE/RL е около 153 милиона долара (за 23 държави, на 27 езика). USAGM е федерална агенция, но RFE/RL е частна корпорация с нестопанска цел, установена в Делауеър. Въпреки че са финансирани от Конгреса, хората на RFE / RL не са служители на федералното правителство на САЩ.

Редуцирането на финансирането на Радио Свободна Европа / Радио Свобода е в изпълнение на акт (executive order) на Доналд Тръмп от 14 март 2025 за намаляване на финансирането на седем агенции – включително USAGM – в “максимална степен, в съответствие с приложимото законодателство”.

В момента се води дело, заведено от Радио Свободна Европа / Радио Свобода срещу Американската агенция за глобални медии (USAGM) заради непредоставянето на одобрената от Конгреса безвъзмездна помощ като част от усилията на агенцията да прекрати финансирането на RFE / RL. В иска се твърди, че отказът на достъп до средства, отпуснати от Конгреса за RFE / RL, нарушава федералните закони и Конституцията на САЩ, която дава на Конгреса крайната власт над федералните разходи. Паралелно се водят и други дела, напр. за финансирането на VOA.

RFE/RL иска от Окръжния съд във Вашингтон, окръг Колумбия текущо финансиране от отпуснатите от Конгреса средства и временна ограничителна заповед, която да предотврати приключването на дейността му – до окончателното решение на съда.

Европейската комисия прави задълбочена оценка как може да помогне в случая с Радио Свободна Европа, казва еврокомисарят по въпросите на търговията Марош Шефчович на пресконференция след заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси. Полският министър по европейските въпроси Адам Шлапка от името на Полското председателство на Съвета на ЕС е казал, че идеята радиото да продължи работа със средства, осигурени от ЕС или от отделни европейски държави, е интересна, но държавите са в началото на процеса. ЕК казва, че може да има европейска подкрепа, но “невинаги Европа може да замести САЩ в техните действия.”

Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд (видео)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дискусия на тема “Новите възможности пред съда да сезира Конституционния съд и паралели с приложимостта на правото на ЕС и КЗПЧОС”, организирана от Съюза на съдиите в България и Българският институт за правни инициативи, може да се види на около тричасово видео*.

*не може да се види, видеото не е достъпно повече.

Гл. ас. д-р Александър Цеков от СУ прави преглед на практиката на КС по допустимостта на исканията за обявяване на противоконституционност.

Съдията от СРС Константин Кунчев предлага тезата си за съотношението между принципа на непосредствено действие на Конституцията и правомощието на съда да сезира КС.

Съдия Александър Арабаджиев от Съда на ЕС и бившият съдия от ЕСПЧ Йонко Грозев информират за паралелите между процедурите по сезиране на КС и съответно на двете международни съдилища.

Видеозапис на дискусията

За другите три кули при мол Парадайс и защо липсват

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Малко много станаха постовете конкретно за „оная“ карта, но покрай темите в последните дни ми се налага да ѝ обръщам повече внимание.

Когато я започнах средата на миналата година въвеждах сграда по сграда сравнявайки с това, което е построено или поне видимо на пространствените данни и това, което е отбелязано в портала на НАГ. До тук има над 24 хиляди полигона – говорих за това през януари. Описал съм подробно методологията и проблемите свързани с нея. В рамките на това въвеждане се допитвах редовно до различни групи и организации запознати с конкретни казуси и темата като цяло, особено когато имаше проблем с качеството на данните, на които разчитах.

Специално за пространството около Черни връх, което нашумя тези дни, първоначално дори не бях въвел въпросната 215 метрова кула и други три от по 180 метра, за които ще стане дума тук, защото реших, че е грешка в изписването на слой Застрояване. Нямаше да е за пръв път и в такива случаи търся да сравня с налични документи. За това място не открих. Тогава разпитах по описания горе начин и ми обясниха, че е наистина текуща тема, наистина това е ПУП-а и е приет с решение на СОС. Конкретно за 2025-метровата кула писах вчера с линкове към становища и фактология.

Днес, след като обявих нови функции към 3D картата за застрояването, Борис Бонев попита защо не съм отбелязал трите кули от по 180 метра на мола Парадайс. Виждат се на картата горе показваща прословутия слой застрояване и с какво всъщност работя, за да създам визуализацията. Спомням си, че бяхме обсъждали региона средата на миналата година заедно с доста хора и повечето смятаха тогава, че за разлика от нашумялата кула, тези трите по-скоро няма да видят бял свят. Затова не ги бях добавил, както и не бях отбелязал, че молът е разрешено да се строи до 50 метра, което е значително над сегашната височина.

На мястото на мола към този момент намирам над 50 различни документа, които може да разгледате на картата ми с документите. Повечето са разрешително за строеж, но за преустройство на магазини и складове. Някои са от времето на Диков, когато голяма част от тази и редица други каши са бетонирани та да се чудим как да ги разбиваме сега. Не се намира оригиналния ПУП, доклад или решения.

В духа на картата и как много подобни сгради всъщност са отбелязани – като онази огромната на бул. Цар Борис, например – следва наистина и тези кули да са също на картата. Затова ги добавих и вече може да ги намерите там. Отново напомням – няма известно движение по тях, няма решения, разрешения или каквото и да е поне в последните 10 години в посока тези кули. Не се съмнявам, че ще има опити да се спекулира с това – включително произвеждане на фалшиви новини, както и от хора, които знаят много добре всичко, което описвам. Тези се използват напоително не в интерес на града, а за политически цели, атаки срещу кметството и районните администрации, както и отклоняване на енергия и внимание от други теми, които са наистина важни. Добавям ги с ясното съзнание за този риск, защото все пак щом още по времето на Диков са влезли в ПУП, значи че както сега обсъжданите и много други, някой някога може да развее едни хартийки, да си напазарува експерти и анализи, да си плати или заплашва държавни служители и накрая когато събере заветната папка да върви при едни конкретни административни съдии да придвижва нещата.

Впрочем, промяната, която обявих по-рано днес, беше че вече може да натискате върху отбелязаните сгради на 3D картата и тя ще се опита да открие последните известни документи там, ако има въобще такива. Дава и линк към картата с документите, където с филтрите да търсите по-стари. Повечето документи вероятно няма да имат общо със самия строеж, а последвали промени като рекламни елементи, преустройство и прочие. Добра отправна точка е обаче и функцията с най-много запитвания.

The post За другите три кули при мол Парадайс и защо липсват first appeared on Блогът на Юруков.

Assessment of DOGE and Musk’s Actions for Government Efficiency

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

The Trump administration began with a commitment to optimizing the efficiency of the government, introducing the so-called DOGE (Department of Government Efficiency) under Elon Musk. On the first day, I wrote that I would follow DOGE’s actions in optimizing the administration with interest. This is a task that we also face in my country, with electronic governance (of which I was the first minister a few years ago) being a tool for achieving it. On the very day of the executive order establishing DOGE, I wrote to colleagues that “the risky part is that every structure will have to provide them with all non-classified documents” and that they would likely be looking for “skeletons in the closet.”

This risk, stemming from the executive order, quickly materialized due to the actions of DOGE employees (or USDS, which is the U.S. government’s structure for IT services and administrative modernization, serving as DOGE’s main tool). The employees, who are 20-25-year-old IT specialists, gained access to the systems and databases of several key government agencies, even connecting external hard drives. This understandably sparked serious dissatisfaction.

I do not dispute the right of specialized units to access data and documents across the entire government structure. Nor do I deny the right to close down agencies or terminate funding — these are political decisions (subject to judicial oversight) that any administration has the authority to make (and anyone has the right to disagree and challenge them in court). Moreover, fraud and inefficiencies in spending certainly exist, and an external review of the data and systems can identify and eliminate them.

However, for the implementation of these political decisions to be legitimate, it must follow established rules. It appears that Musk and his team operate under the assumption that they are above the rules — that they can take over the information systems of key government agencies through “top-down orders.” These actions should be carried out properly, especially considering information security and data protection, which are at risk from such ad-hoc measures.

I will give a few examples from my time as a minister and earlier as an advisor, fully aware that the scale is different, but there are still direct parallels.

The first example is the SEBRA system (the Ministry of Finance’s budget payment system). Musk is essentially doing the same thing — extracting and potentially publishing all state payments. However, we did it properly — together with the Minister of Finance, we submitted a proposal to the Council of Ministers, designating payment data as a priority data set for publishing in compliance with the Access to Public Information Act. This decision mandated the Ministry of Finance to provide the data to the Ministry of e-Government in a specific format so that it could be processed, anonymized, and published. The Ministry of Finance assigned its contractor to extract the data and securely transfer it to the Ministry of e-Government, where the processing and anonymization code was published in an open-source repository. At the same time, a working group revised a regulation so that the system would automatically publish such data. If we had done it Musk’s way, I would have simply sent one of my advisors and told them, “Plug in your laptop and get access to the database.” And that would have been wrong.

In 2016, we opened up data from the Commercial Register and the Public Procurement Register. At the time, I was an advisor, but the data disclosure process involved official correspondence, and I never had direct access to the database — experts from the respective institutions wrote queries to the database, and I received a test database without real data to work on queries for extracting information. We also published the code for the anonymization tool used for the Commercial Register. This was all done based on formal communication and a valid legal basis under the Access to Public Information Act.

As a minister (after all, officially elected by parliament, not an unknown staffer), I requested to review systems, but someone else always had to show them to me while I only directed what should be extracted (even though I could have found it myself much faster). In these cases, the approach was always, “Sit here and show me,” or “Based on [legal grounds], please provide me with the following data,” rather than “Give me access to the database and leave.”

Yes, there is a risk of refusal or sabotage of these efforts, but there are other measures for that—those who sabotage can be reassigned or even dismissed if they do not comply with a lawful order. However, Musk is doing the opposite—his people (who have not been properly vetted) are acting unlawfully and are being stopped by the courts. In some places, internal teams correctly identified these actions as an “insider threat.” In principle, every access to databases should leave a trace, and access for usual personnel must be controlled because data misuse is not only a risk from external actors but also from internal ones.

The issue of access to institutional data is extremely serious and cannot be resolved with a blanket statement in a presidential executive order. It is serious because a modern state largely depends on its registers and databases. Their security and integrity are fundamental to many policies and their success or failure. “Seizing control” of registers and databases is a key instrument of power with significant negative potential.

Beyond this specific case, if DOGE had acted “properly,” it would have taken a few more months, but its actions would have had more legitimacy. However, in line with other actions and statements by the U.S. government, it seems that they are more interested in breaking things and disregarding the rules.

Government efficiency is important, and reducing unnecessary expenses is a valid political priority. But while it can be a legitimate goal, it can also serve as a cover for less honorable intentions. And although I come from the startup world, I do not agree with the approach that a government and administration can be run like a startup. In startups, the goal is to move fast, even at the risk of breaking things. In the public sector, it is more important not to break things, because lives and livelihoods depend on it, which is why processes take longer. And when you act by breaking the rules under the justification of political expediency, you do not build trust — you destroy it.

The post Assessment of DOGE and Musk’s Actions for Government Efficiency appeared first on Bozho's tech blog.

САЩ: Изтича ли времето на независимите агенции

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

“Президентът Тръмп предложи  да бъде подложен на импийчмънт един федерален съдия.

Друг съдия установи, че усилията на Тръмп да закрие федерална агенция (USAID) вероятно са нарушили Конституцията и са навлезли в правомощията на Конгреса.

Президентът беше обвинен, че е превишил изпълнителната си власт за пореден път, като е уволнил двама комисари от Демократическата партия от FTC, независим регулатор.

И това беше само във вторник.

Близо два месеца след началото на втория си мандат,   Тръмп се опитва да консолидира контрола върху съдилищата, Конгреса и дори в някои отношения  – американското общество и култура.”

Така започва публикация на Ню Йорк Таймс от седмицата. Отбелязвам специално темата за независимите регулатори. Федералната търговска комисия и Федералната комисия за комуникации имат по пет члена, обикновено трима от управляващите и двама от опозицията. Човекът на Тръмп стана председател и започна война с медиите, но това не е всичко. 

Един от десетките изпълнителни актове на Тръмп засяга поемането на контрола върху независимите агенции. “За да може федералното правителство да бъде наистина отговорно пред американския народ, длъжностните лица, които притежават огромна изпълнителна власт, трябва да бъдат контролирани и контролирани от избрания президент на народа”. Съгласно 90-годишен прецедент на Върховния съд комисарите на FTC и членове на много други двупартийни независими агенции могат да бъдат уволнени само for cause – при “пренебрегване на задълженията или злоупотреби в длъжност”, за разлика от изпълнителните агенции, чиито ръководители президентът може да освободи at will  – по свое желание. Сега министерството на правосъдието щяло да иска от Върховния съд да изостави това правило в полза на президента, се вижда от  писмо   от министерството. 

След което Тръмп уволни двамата демократи във Федералната търговска комисия.

През последните години FTC се очертава като основен регулатор на Big Tech,  започна антитръстови дела срещу Amazon и Meta,  справи се със събирането на данни и увеличи усилията за налагане на онлайн безопасността на децата. Според WP уволнението е в полза на онези, които бяха край президента при встъпването му в длъжност –   технологичните милиардери, включително Илон Мъск, основателя на Amazon Джеф Безос, изпълнителния директор на Meta Марк Зукърбърг и главния изпълнителен директор на Google Сундар Пичай. (Безос притежава The Washington Post.)

В статията има оценка на експерт от Нюйоркския университет: “Най-тревожното  е разширяването на изпълнителната власт, политизирането на другите клонове на правителството, демонтирането на структурите  за надзор и отчетност и преследването на тези, които се стремят да държат президента и неговите съюзници отговорни.  Крайният бенефициар   е самият Тръмп, защото това е разширяване на личната му власт. Мащабът и скоростта на това, което се случва, са ужасяващи.”

Превземането на регулаторите от изпълнителната власт не е само американски феномен, за съжаление. При това в ЕС независимостта на регулаторите има законова основа.

 

Трябва да се ядосаме, … а после?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Много се изписа като интерпретации на думите на Терзиев, притеснения какво е публично и какво не, както и идеи какво следва да се направи за ония небостъргач. Вярвам, че всички сме на една страна и съм убеден, че в администрацията има премного хора работещи за по-добра градска среда и в обществена полза. „Просто“ явно не си говорят достатъчно.

Днес се сетих как наскоро архитекти от съюзи и инвеститорски фирми ме обвиняваха, че картата ми за застрояване е лъжела и тия неща дето били в червено нямало да ги има или да са въобще така. Долу виждате не само 215 метровия небостъргач, а и всичко, което се планира около него. Всъщност, когато изготвях картата, пропуснах тази сграда, защото реших, че има грешка в данните на НАГ. Нямаше да е за пръв път и ми се стори невъзможно. Именно хората, от които сте чели днес за случая ми потвърдиха, че е вярно и гласувано от СОС.

Не знам дали общината или общинския съвет имат полезни ходове. Знам, че процесите са сложни с много замесени лица, регулации и врати в полето вложени в закона. Знам също, че тези, които не чухме днес да се изказват за проекта, се възползват прекрасно от тази сложност и къде с поставени лица, със заплахи и корупция си издействат лисчетата нужни за заветното разрешително. Знам, че отказите без основание лесно падат в администативните съдилища и плащаме обезщетения от данъците си, но и дори добре аргументираните в обществена полза също биват нелогично и в разрез със закона спирани поради аналогични на предишната ми точка причини. Знам и че в администацията има редица чиновници, които еднолично са натоварени с отговорността да контролират, но не го правят, както и че често натискът от инвеститори и недостига на хора на тези контролни функции прави надзора над подобни проекти, строителството и след това почти невъзможни.

Докато искаме намаляване на разходите в администрацията, контролът над всички недъзи на града, наглите по улиците, замърсяващите индустриално и прочие изисква голям човешки ресурс. Аналогично всеки ръководещ дори малка организация знае колко трудно е да изкорениш откровено вредните елементи от нея, особено когато трябва да ги замениш с квалифицирани такива рискова позиция със заплата по-ниска от продавач на вейпове.

Знам и че всичко това е до болка познато и като граждани на града искаме просто да се спре и някой друг да измисли как. Днес в парламента видяхме какво става когато хора успяват да прокарат икономическите си интереси през политическа власт. Ако не друго, това следва да покаже, че мотивацията на тези на власт е от голямо значение. Има много паралели между градоустройството в София и пробитата каца и обслужване на здравеопазването. Тук обаче искам на друго да наблегна.

По стечение на обстоятелствата съм се фокусирал много върху прозрачността именно на градоустройството в София и разбиране какво стои зад проблемите. Не като специалист, защото не съм, а като потърпевш на недъзите, натрупаните проблеми и липсата на видим напредък. Виждам как ще изглежда града, ако не направим нещо с постоянство и в широк спектър от сфери, закони, администрация и надзор. Има хора, които искат да подобрят положението с наличните инструменти и са готови да жертват сигурността и името си за това. Има също разминаване в разбиранията как следва да се случи и кой да носи отговорност. Липсва обща работа и комуникация, което първосигнално ескалира в надвикване, затваряне и мръщене от всички страни.

Отстрани това изглежда като „същото както другите“, а всъщност разликата е огромна. Въпросът е как да се решат тези заложени подводни камъни систематично без да си избождаме очите един друг. Та дори да не е баш по правилата, имайки предвид, че нито регулаторите, нито министерствата, нито съд и прокуратура, нито ДНСК или дори някои районни кметове работят според закона и задълженията си.

Не призовавам към търпение, а точно обратното – трябва да се ядосаме. Следва обаче да се научим, че онези със схема не са хората, които биха оправили наболелите проблеми, а ще се възползват от тях. Да се опитаме да различим хората с план от хората със схема и да накараме първите да работят заедно, защото решенията са трудни, мъчни и спорни, а схемите обединяват най-лесно и тихо и го виждаме премного в СОС и парламента.

Повече за случая може да прочетете мнения на районния кмет Димитър Божилов, Борис Бонев и Спаси София тук, тук и тук, Любо Георгиев от План за София. Това, което показвам в началото ще намерите в картата със застрояването.

The post Трябва да се ядосаме, … а после? first appeared on Блогът на Юруков.

Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) представя доклад Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (01.01.2024 – 31.12.2024 г.), създаден в рамките на инициативата „Европа срещу антидемократичната пропаганда“.

Пълна версия на доклада със свободен достъп се намира на страницата на ФХСИ  тук.

Затварянето на USAID вероятно нарушава Конституцията по няколко начина

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Федерален съдия в Мериленд във вторник временно блокира Илон Мъск и DoGE Service от предприемането на по-нататъшни действия за демонтиране на Агенцията за международно развитие и нареди да бъдат предприети стъпки, за да се позволи на агенцията да заеме отново централата си във Вашингтон, ако ищците спечелят делото, оспорващо действията на Мъск.

Усилията на Илон Мъск и екипа му да затворят за постоянно Агенцията вероятно нарушават Конституцията “по няколко начина” и навлизат в правомощията на Конгреса да наблюдава разпускането на създадена от него агенция, се казва в решението по делото на съдия Теодор Д. Чуанг от съда за окръг Мериленд.

Решението се занимава със статуса на Мъск. Cпоред Ню Йорк Таймс за първи път така ясно в съдебен акт се показва липсата на правомощия.

Информацията е кауза, която си струва да бъде подкрепена

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В САЩ достъпът до публични документи е по-важен от всякога в този момент, когато правителствени уебсайтове и записи изчезват, Министерството на правителствената ефективност прави всичко възможно, за да работи извън контрола на общественото мнение. Уволняват се служители в националната статистика, в контрола над климатичните промени, здравеопазването, образователните институти, системата на науката.

Без данни не могат да се изработват адекватни политики. Без данни не може да се управлява, а в основата на данните са тези, произвеждани и събирани от правителствата с публични средства.

Медиите също носят отговорност за качественото информиране. Новинарският бизнес не е просто бизнес – той е опора на  демокрацията. Медиите не могат да служат на демокрацията безплатно, качествената информация изисква средства – и  читателите на новини често се оказват блокирани от paywalls. Но неинформираният човек не може ефективно да изпълнява ролята си на гражданин.

Ако се върнем към САЩ, трябва да добавим и ограниченията за качествените медии, включително обществените NPR и PBS. Отново се призовава за премахване на цялото федерално финансиране за мрежата обществени медии. И в първия си мандат Тръмп се опита да спре финансирането на обществените медии, но без успех. По подобен начин се спира финансирането на мрежата медии, подкрепяни от U.S. Global Media Agency, между които Voice of America, Radio Free Europe and Asia, Radio Marti.

Друг отрицателен фактор е дезинформацията. Създаденото от човека съдържание става почти напълно заглушено от огромно количество некачествено генерирано от AI съдържание.

Затова трябва да се намери баланс между собствените интереси на новинарския бизнес и обществения интерес. Въпросът е как.

Технологичното списание  Wired обяви вчера намерението си да предлага безплатно публикациите си, които са основани главно на данните, получени от държавата и публични регистри. 404 Media  също предлагат безплатно своите доклади, базирани на FOIA.

Ето и изявление на фондация “Свобода на печата”, която се опитва да убеди издателите да предлагат повече информация безплатно.

Историята има американски контекст (закриване, съкращаване, уволняване, сваляне на правителствени сайтове), но посланието е валидно по принцип. Информационната екосфера трябва да се пренастрои така, че да гарантира информирани граждани.