Правилно е да се пише каросерийна, каросерийно, каросерийни, каросерийният, каросерийния. В Bentley обсъждат създаването на ново каросерийно ателие за индивидуални поръчки на състоятелни клиенти. Каросерийните ремонти са важна част от работата в автосервизите.
Изкуственият интелект (големите езикови модели) носи потенциал за сериозна трансформация в много сфери. Носи и рискове, които са трудно оценими, а самият разговор за потенциала и за рисковете има трансформиращи ефекти.
За да бъдем защитени в дигиталния свят, особено в свят с напреднал изкуствен интелект, трябва в сферата на киберсигурността да има сериозни развития – и на технологично, и на организационно ниво. Основни вектори за атака са все още нерешени на достатъчно добро и масово ниво – phishing, ransomware – и това струва милиарди на икономиките.
Онзи ден пък излезе поредна статия как китайски учени успели с квантов компютър да разбият традиционна криптография (която защитава всичко в съвременния интернет). Засега не изглежда опасността да е сериозна, но развитието на квантовите технологии продължава.
Потенциалът на блокчейн беше преувеличен, но технологията е тук и работи, и макар това да е в ограничени сценарии, инвестициите в нея до момента могат всеки момент да я доведат до сериозни ползи.
Състезанието в производството на чипове, и на машини за производство на чипове, е осъзнато отдавна, и макар да звучи нишово, вероятно ще е определящо за бъдещото развитие на технологиите.
На този фон, с много рискове и много възможности, много потенциал за трансформация и много страхове от нея, България е в пълна невъзможност да взема стратегически решения. Аутсорснали сме ги на Брюксел, но това невинаги работи добре.
Няма да правя предизборни заключения от това, но ми се ще да се занимаваме повече с тези стратегически технологични въпроси, вниквайки в тях извън маркетинговите заглавия, и по-малко с полиически битовизми.
Ще гласувам в неделя. Ще гласувам с номер 26 и с преференция за Божидар Божанов (107). Нека обясня защо.
Преди осем години бях поканен да участвам в основаването на Да, България. В разговорите тогава дадох да се разбере, че ще изляза в момента, в който видя, че нещата отвътре тръгват в лоша посока или се търсят само постове и оставане в прожекторите. Многократно съм изтъквал, че във всякаква обществена дейност е важно да имаш план и да работиш за това да станеш излишен или най-малкото да подобриш положението спрямо началната точка. Това важи особено много за неправителствените организации, но също и за политически партии и други формации. В противен случай рискуваш с времето да станеш част от проблема.
За тези осем години не бях съгласен с доста неща. За някои като lgbtq+ темата писах тук. При други съм бил съгласен като принцип с хора напуснали организацията и/или понякога активно работещи в публичното пространство срещу нея, но далеч несъгласен с действията или реакцията им. Вярвам, че абсолютизмите не водят до нищо и политиката е процес на съгласуване и намиране на компромиси с откриване на някаква обща цел или каквото и да е върху което да стъпиш. Вярвам също така и съм бил свидетел как много хора пророкуват принципи и решения без да са готови да извървят пътя до тях или да се опитат да разбират какво всъщност се изисква като процес или съгласие, за да се постигнат.
През всичко това и изминалите години съм виждал немалко стъпки назад и грешки, гласувал съм против определени действия и коалиции именно защото това е част от демократичния процес. Не съм видял обаче нещо, което да ме накара да стана и да си тръгна, както предупредих преди осем години. Почти всичко, което виждам в Да, България е грижа и мисъл за общото благо не заради, а въпреки постове и его. Доколкото това видимо не е било достатъчно до сега да се постигнат предизборни обещания и заявки, в контекста на огромна част от цялата политическа ни класа е нещо за което следва да настояваме. Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения и са прави понякога. Остава неизказано и правим редовно грешката да забравим, че лошите намерения никога никъде другаде не са водели освен в ада.
Отделно ми направи впечатление една формулировка от дебат покрай изборите в щатите. Когато изборния процес, свободата на словото и върховенството на закона са под въпрос всякакви други политики, различия, ляво или дясно остават на заден план. Не защото не са важни, а защото стават безпредметни когато място в парламента, на съдебната скамейка или пред бюджетната каца може просто да се купят. С това се борим в България от десетилетия, но не е чуждо на други страни. Всеки спор и мярка в крайна сметка опира до прокуратурата и съда като имунна система на обществото. Същото важи и за много от темите, които съм обсъждал нашироко в този блог, включително градоустройството.
Затова ще гласувам в неделя отново въпреки несъгласието си с някои от позициите на отделни кандидати от широката листа, въпреки очакваното разпределение на шахматната дъска на парламента и въпреки огромния натиск. Гласувам за хора, в които вярвам и които са показали, че са последователни в усилията и правят всичко за правилните причини.
Повече от заявките на Божидар (номер 26 преференция 107) конкретно ще откриете в блога му.
Макар да сме казвали всичко това многократно в последните седмици, нека и в последния ден на кампанията да обобщя, почти телеграфно:
Редовно правителство трябва да има. Но тъй като в момента Пеевски е на власт, всеки опит за съставяне на правителство трябва да има за цел той да не е на власт, иначе няма смисъл само да се печатат нови визитки и да се сменят табели на вратите на кабинетите.
Приемането и изпълнението на амбиционна и много конкретна антикорупционна програма е условие за наша подкрепа за следващ кабинет.
Относно фигурата на премиера, той трябва да е взаимноприемлив и да не бъде поляризиращ, за да може да бъде намерено съгласие в среда на дългогодишно остро политическо противопоставяне.
Парламентът трябва да избере нов състав на Висшия съдебен съвет, по прозрачна процедура, без партийни квоти и без квота на Пеевски. И по този начин да стартира нов избор за главен прокурор.
Горното важи и за регулаторните и контролни органи с изтекли мандати, които трябва да бъдат избирани по предварителено определен график. Там не трябва да има партийни фигури или партийно-обвързани лица, защото това не работи добре и руши доверието в процеса.
Всякакви подробности относно евентуален бъдещ проговорен процес, поне от гледна точка на Да, България, ще бъдат решени на заседание на националния ни съвет след изборите, в светлината на изборния резултат.
Следващият парламент ще започне работа със Закона за бюджета и там трябва да ограничим всякакъв бюджетен популизъм, за да не поставим под риск стратегически цели като еврозоната.
В неделя правим поредния важен избор за страната. А в тази спирала от избори, всеки избор може да е решаващ за посоката на страната.
„Предизборен туризъм“. За сега на учениците само тъй като училищата трябвало да се подготвят за вота в неделя и на практика няма да учат днес и в понеделник. Та са се юрнали всички по екскурзии. Тук изникват няколко въпроса:
Защо отнема толкова много време и усилия подготовката на изборите и броенето след това? Отговорът е лесен – хартиеният вот от край време носи със себе си забавяне, грешки и възможност за злоупотреба. Когато стана ясно, че с машините за гласуване последното е невъзможно, ясно доказуемо и проследимо, направи се всичко, за да бъде спряно. Кампанията за това продължава и сега и на този вот машините ще са просто принтери и ще се брои отново на ръка. Показват все пак колко грешки има в този метод на броене, а затворените училища и спящи комисии по пейки – колко неефективно е всичко.
Второто е защо автобусите са точно на това място и редовно при подобни екскурзии блокират кръстовището? Същото кръстовище ще стане многократно по-натоварено и без автобусите, защото четири огромни сгради се планират около него в близките години. Едната вече е на груб строеж, но е замразена от поне 6 месеца, тъй като строителите са си прибрали лъвския пай от плащането „на зелено“. Друга по-малка сякаш има шанс да я завършат, но вече им се наводняват гаражите от р. Новачица. Третата е предвидена, а четвъртата чака инвеститорски интерес.
За автобусите конкретно обаче трябваше да има алтернатива. Още преди години се говореше колко се блокира другия край на кв. Дианабад от всички автобуси на спортни федерации от България и чужбина при състезания или тренировки в комплекс Диана. Доколкото комплексът ефективно се разпродаваше на части от „частното“ ЕОД собственост на спортното министерство се знае и това би намалило спорта в комплекса и автобусите. Имаше обаче планиран паркинг именно за тази цел – за да слизат безопасно спортистите, които често са деца. Мястото за паркинга обаче един министър на спорт на ГЕРБ тръгна да прави автомивка. Попитан защо, Кралев отговори, че искал да си мие колата и си е негово. Тогава и районният кмет дори идва да ходатайства да не правим проблем и да не го огласяваме, а после и разни от ГЕРБ. В действителност, нито спортното министерство, нито НСБ имат право да оперират автомивка. Готвеха договор със Сталийски да оперира и пере с автомивката срещу жълти стотинки, както му бяха дали басейна и построили ресторант в същия комплекс. Разбира се – за да си мият колите аверчетата на Борисов докато ритат футбол там или прекрояват схемите с КОЙто трябва на вечеря срещу фалшивата камина.
Автомивката я спряхме. Няма и паркинг за спортистите и автобусите им, защото не пасва в ничия схема – само помага на спорта и хората. Би помогнало и на учениците зад автобусите на снимката долу да не притичват между сънените погледи стрелкащи ги от колите сутрин.
Та в една снимка може да видим много неща, когато знаем къде да търсим и има прозрачност. В същото време едни се карат на журналисти, че търсят и питат и правят списъци с такива.
Това е нещо, което определено трябва да се отбележи, защото е някаква стъпка напред. Снощи Министерство на външните работи е публикувала карта на секциите в чужбина. Намерих я случайно, защото по няколко пъти на ден преглеждам мястото, където публикуват таблица с адресите на секциите. Когато има промяна я отразявам директно на моята карта. Същият процес следвам последните няколко вота, докато преди това се налагаше да преглеждам индивидуалните сканирани на PDF заповеди на всяко консулство и да сверявам с доброволци на място.
Вчера сутринта са започнали картата съдейки по метаданните. Публикувана е след 18:00 снощи, тъй като тогава последно проверих сайта им. Съдържа практически същите данни като моята. Тъй като са първоизточника и за пръв път публикуват не само адреси, но и географски координати, ще сравня отново данните с моите. Ще е добро упражнение да проверя с колко метра е отклонението на моята карта. Ще пусна резултатите в близките дни.
Вярно е, че публикуват картата около два дни и половина преди началото на изборния ден и закъсняха малко с адресите този път, но все пак е стъпка напред, за която трябва да ги поздравим. Дава ни надежда, че ще стане практика от доста по-рано за следващия вот. Преди години на поне един вот използваха версия на моята карта като официална след като изрично ме питаха за това. Предоставих я с удоволствие.
Винаги съм казвал, че целта на всяка инициатива следва да бъде да стане излишна. Същото целях с Lipsva, с отворените данни и GovAlert. Картата за изборите в чужбина се налага вече 12 години да я поддържам дори да не живея вече зад граница. Може би този експеримент на Външно да е знак, че това, което правя ще се разпознае като полезно и официален процес на администрацията. От друга страна, постоянството и приемствеността не са силните черти на по-голямата част от публичната сфера, както видяхме с нещо просто като акаунтите @GovBulgaria и @MIBulgaria, които се използваха като официални от Министерски съвет и МВР известно време. Та ще трябва да мине време и няколко вота, за да видим.
Да разочаровам недоучилите журналисти – не винаги преди “че” се пише запетая. Не винаги преди “като” се пише запетая, нито и винаги пред “така”.
Имената на народите не се пишат с главна буква. Изобщо – в българския език главни букви, освен в началото на изречения, се пишат в малко на брой случаи. Не вярвам да не сте способни да ги запомните. И не, правилото не е “с главна буква е това, което смятам за по-важно”.
И даже не се обръщам към тези, които са учили технически специалности и имат някакво формално оправдание за неграмотността си. Но да си учил неща като журналистика или филология и да не знаеш как се пише, е жалко.
Лесно е да намерите такива жалки специалисти, само трябва да погледате телевизия. Големи находища са профилите на медийни хора в социалните мрежи. Не че в телевизиите им пука повече, просто в мрежата с развихрянето на графоманията грешките се множат.
И после на някои им е труден пълният член. Или не разбират разликата между бройна форма и множествено число. Не знаят кога да кажат “кой” и кога – “кого”. Те прости неща като запетайки и главни букви не вдяват, пък…
Правилно е да се пише завладени. Към 990 г. Вроцлав и цяла Силезия са завладени от полския княз Мешко I. Руската армия е минирала завладените територии с противотанкови и противопехотни мини. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се […]
Електронна идентификация. Или „как да ползваме е-услуги по начин, по който да докажем онлайн кои сме по удобен и сигурен начин“.
Историята на тази битка е дълга и за съжаление 8 години след като имаха готова техническа документация, МВР все още няма готов продукт. Проектът за мобилно приложение, който стартирах като министър, също беше спрян след края на мандата ми, не без помощта на МВР.
След множеството ми въпроси и срещи по темата, нямам очакване, че в края на годината МВР ще покаже добър продукт, вкл. защото 8 години по-късно той е поостарял.
Затова ще предложим въвеждане на национален цифров портфейл, в изпълнение на новия европейски регламент, но с допълнителни възможности.
Един позиивен елемент е, че приехме законова промяма, с която изрично казваме, че квалифициран електронен подпис не се изисква за подписване на заявленията, за да премахнем тази бариера и позването на е-услуги ще е възможно с мобилното приложение.
Освен, че ще можем да се идентифицираме за всички услуги, вкл. в други държави-членки, ще можем в същото приложение да виждаме цялата информация, която държавата има за нас, да получаваме глоби, писма от администрацията и да го ползваме като входна точка за всички е-услуги.
Това най-накрая ще направи електронното управление достъпно за много повече хора и неговите ползи ще започнат да се усещат не само от ентусиастите.
На 16 септември 2022 г. Комисията представи предложение за регламент за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски акт за свободата на медиите, EАСМ) и Препоръка на Комисията относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор.
В законодателното предложение се акцентира върху ограниченото приложно поле на въпросите, хармонизирани на равнището на Съюза чрез Директива 2010/13/ЕС (т.нар. координирана зона), и обстоятелството, че директивата се ограничава до аудиовизия. Вече приет и влязъл в сила, Регламентът съществено разширява координираната зона, в която се извършва хармонизиране на националните правила.
Новият инструмент на медийното право на ЕС е ориентир за посоката на развитие на националните законодателства на държавите от ЕС. Какво е очакваното отражение на регламента върху българското медийно право е предметът на моя публикация в юбилейния сборник “25 години Европеистика” със съставители Станислав Костов и Любомира Попова.
Тезата ми е, че се налагат промени в законодателството – и то сериозни, например създаване на рамкови условия за реализиране на правото на достъп до качествена журналистика (чл. 3 ЕАСМ).
Как се пише: каросерийна, каросерийно, каросерийни или каросериина, каросериино, каросериини ?
