Политическата партия Има такъв народ на Слави Трифонов, представена в Народното събрание на първо място от сценаристите му, внесе законопроект 51-554-01-178 от 7 октомври 2025 г. за изменение на Наказателния кодекс.
Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.
В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.
Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.
Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.
Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.
Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.
Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:
На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.
Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.
А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.
update 13 октомври
Законопроектът е изтеглен. Засега. Слави Трифонов продължава да го защитава и косвено потвърждава, че става въпрос “никой да не бъде изнудван чрез лични снимки, както правят много нечистоплътни хора в момента”. Ако става дума за revenge porn, нека законопроектът да бъде срещу revenge porn, а не да заплашва практически всекиго със затвор.
И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).
Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:
щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“
Правителството не изглежда да има програма за ограничаване на разходите и за стимулиране на икономиката. Напротив, изглежда ще продължат да харчат и да наливат пари в неефективни и нереформирани системи.
Затова ние, като алтернатива на управлението, предлагаме пакет от десни мерки, за да не се окажем в спирала от растящ дефицит, което да доведе до вдигане на данъците.
Мерките са разделени в три групи: Ограничаване на неефективни разходи, ограничаване на корупционно изтичане на средства и подобряване на бизнес средата. Ето някои от тях:
Всичко това, и други мерки, формират нашата визия за бюджета: ограничаване на разходи, ограничаване на корупция, и облекчаване на бизнеса.
Материалът Необходимите десни мерки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
На 6 октомври 2025 г. СГС – Търговско отделение, съдия Валерия Диева, е прекратил производството за несъстоятелност на Стандарт Нюз АД. Дружеството няма ликвидно имущество, което да покрие разходите по несъстоятелност, нито има висящи дела за попълване на масата, които да осигурят постъпления на средства в масата, следователно са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството, като дружеството се заличи от търговския регистър.
Съдът прекратява производството и заличава дружеството от търговския регистър.
Но сайт СтандартНюз съществува, а в регистъра за действителните собственици изданието се води на Екрит Медиа ООД, действителен собственик Славка Бозукова.
Свободна Европа проследява историята на финансирането на това издание и връзката с КТБ.
Едно интервю от 2015 г. на Цветан Василев след фалита на КТБ:
„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев.
Александър Морфов беше дисциплинарно уволнен от Народния театър, обжалва и спечели делото на първа инстанция. Съдът го възстанови, но позицията беше междувременно закрита. Морфов не е в Народния театър.
Решението е обжалвано. Решението № 5977 от 3 октомври 2025 на СГС потвърждава изводите и заключението на първата инстанция.
Съдът установява, че Морфов (М.) е трябвало да отговаря писмено на въпроси на директора Василев (В.В.), между които “надраскал ли е на 08.01.2023 г. служителят вратата на кабинет № 304 на директора на Народния театър, задраскал ли е табелата с надпис „директор“ на същия кабинет и показал ли е на трети лица надрасканата врата на кабинета; давал ли е служителят интервю за интернет сайт , публикувано на 09.01.2023 г., със заглавие „А. М.: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Б.“, в което на въпрос: „Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Народния театър, г-н М., този път и върху вратата на директора В.В.?“ служителят отговорил: „Да и неговата, все пак основната фигура срещу която е насочен протестът, е този директор“, както и отговорил ли е в същото интервю на въпроса „Вие как общувате с В.В.?“ с думите „Аз с нищожества не общувам“.
Видно от дадените обяснения, служителят е заявил, че няма да отговаря на въпросите, защото същите са „несъстоятелни, абсурдни и откровено глупави“.
Освен другото, уволнението е наложено (според заповедта) заради “уронване доброто име на
работодателя, изразяващо се в надраскване на вратата на кабинет № 304 на директора В.В. с надпис „официален офис на ДПС“, задраскване на табелата с надпис „директор“ и изписване вместо това на „ДПСЕ ректор“ и показване надписите на трети лица, както и използвани и негативни квалификации към представляващия Народен театър „Иван Вазов“ в интервю”.
Съдът приема преди всичко, че “обстоятелството, че ищецът на процесните дати не се е намирал физически в сградата на театъра, не е равнозначно на това да не е изпълнявал работните си задължения. Отново следва да бъде съобразена спецификата на работата на ищеца, която, както бе посочено, освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци и т.н. Очевидно и житейски логично е, че тези дейности не биха могли да бъдат извършвани единствено от кабинет в сградата на театъра
при работно време 8 часа дневно и 40-часова работна седмица.”
Установено е, че ищецът е “написал на вратата на кабинета на директора на Народния театър надписите „ДПС ректор“, „официален офис на ДПС“, „ДПС“. Според настоящия съдебен състав обаче чрез тези си действия ищецът е изразил своята гражданска позиция и личен протест срещу фигурата на директора на Народния театър, следователно същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина.”
При преценка осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение „уронване на доброто име на работодателя“ чрез израза „Аз с нищожества на контактувам“ следва да бъде посочено, че работодател на ищеца е Народен театър „Иван Вазов“, а не неговият директор В.В.. По делото не се установяват действия на ищеца, които обективно са от естеството да уронят доброто име на Народния театър или да накърнят репутацията му. Използваният израз по отношение на директора представлява по-скоро оценъчно твърдение, което е от естество единствено да засегне честта и достойнството на директора В.В., но не и да урони доброто име на Народния театър.
Що се отнася до оплакването на въззивника, че при преценка дали ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение районният съд не е обсъдил изявлението, направено от ищеца, в интервю, публикувано на 09.01.2023 г., в което е заявил, че Народен театър „Иван Вазов“ е дъщерна фабрика на сараите на А.Д. и Б., следва да се посочи, че според настоящия състав чрез изявленията във въпросното интервю ищецът е упражнил конституционното си право на изразяване на мнение. В случая не са причинени вреди на работодателя, като поведението на ищеца не е и противоправно, доколкото всеки гражданин има право да изразява гражданската си позиция.
Не може да бъде споделено становището на въззивника, че действията на ищеца са се отразили
изключително зле на имиджа на Народния театър, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в този смисъл.
СГС потвърждава изцяло решението на СРС.
Решение на СГС по делото Народен театър срещу Александър Морфов
Народният театър може да обжалва през ВКС.
Европейската комисия днес реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2019)2136), Ирландия (INFR(2019)2235) и Испания (INFR(2018)2197) поради нетранспонирана Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и детска порнография.
ЕС има строги правила за криминализиране на сексуалното насилие над деца, сексуалната експлоатация на деца и материалите за сексуално насилие над деца в цяла Европа. Директивата включва минимални правила относно определянето на престъпления и санкции и въвежда разпоредби за засилване на предотвратяването на тези престъпления и защитата на децата жертви.
Директивата също така изисква от държавите да гарантират, че на нарушителите се предоставят ефективни програми за интервенция или мерки.
Поради липса на правилно транспониране на всички тези правила Комисията реши да изпрати мотивирано становище на тези три държави, които разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да отнесе делата до Съда на Европейския съюз.
Преди само седмици Министерството на войната на САЩ обяви нова политика за медиите, която предвиждаше разрешителен режим за публикуване дори на некласифицирана информация.
Министерството на отбраната е облекчило и изяснило новите си ограничения за достъп на медиите до Пентагона след повече от две седмици преговори с националните новинарски организации. Отпада изискването журналистите, акредитирани в Пентагона, да се нуждаят от одобрение от ведомството, преди да публикуват статии с информация, която не е официално публикувана.
Не е отпаднала обаче възможността един журналист да се обяви за „риск за сигурността“ и да му бъде отнета акредитацията. Отнети са традиционните работни пространства на The Times, NBC News, Politico и National Public Radio, а са дадени такива на Breitbart, The Daily Caller, Newsmax, One America News Network и The Washington Examiner.
Новинарските издания, които искат достъп до Пентагона, ще имат седмица, за да решат дали да подпишат предложеното споразумение с правила – в противен случай няма да бъде даден достъп, пише NYT.
В Светая Светих на публицистиката на обществената телевизия се случи нещо, което не изненада никого. Интервюто на софийския кмет, излъчено тази събота, липсваше в така наречения пълен запис и от предходния събеседник се преминаваше към репортаж, следващ интервюто на кмета.
Интересът към интервюто беше голям, тъй като освен кризата с извозването на софийския боклук кметът засегна и критиката, идваща откъм Ново начало и Пеевски:
Точно господинът, който е фалирал всичко, до което се е докоснал – “Д като фалит”, не мисля, че е удачно да говори кой какво граби, защото той е най-големият грабител в държавата и е изключително некоректно да морализира кой защитавал интересите на народа. Като защитава интересите на народа, да се откаже от охраната, която струва колкото една детска градина. Аз си ходя по улиците за разлика от него.
Столична община пусна онлайн оригиналния запис, едва след известно време същото е направила и БНТ, като от пресцентъра на телевизията са заявили за Офнюз, че не става дума за цензура, а за “техническа грешка” при качването на записа. След като проблемът бил забелязан, интервюто било публикувано “в оригиналния му вид”.
Историята проследяват Дневник, Капитал, Медиапул, Офнюз, Клуб Z и др. Научаваме се, че възстановяването първо е било частично, без коментара на кмета за Пеевски.
Вземайки предвид факта, че операциите върху интервюто привлякоха вниманието на много зрители – “докато националната телевизия си мислеше, че може да контролира онлайн пространството, интервюто обиколи социалните мрежи” – Капитал уместно свързва отразяването на кмета с ефекта Стрейзанд (Стра̀йсънд според Уикипедия).
Твърди се, че думите “Equal Justice Under Law” на сградата на Върховния съд на САЩ са от фраза в решение с автор председателя на ВС на САЩ Melville Fuller по делото Caldwell v. Texas, 1891, според което никой не може да бъде лишен от “equal and impartial justice under the law”.
В публикация в Ню Йорк Таймс от 6 октомври т.г. бившият съдия Антъни Кенеди излага виждането си, че тази велика фраза е измислена от архитекти, а не от съдия или юрист. Архитектите на сградата са писали на председателя на ВС по време на изграждането й Чарлз Хюз/Charles Evans Hughes, че тази фраза е с подходяща дължина, а той я е одобрил, става ясно от проучената кореспонденция между тях.
След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.
Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.
Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.
Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.
На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.
В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.
Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.
Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.
The post Карта на собствеността на парцелите в Елените first appeared on Блогът на Юруков.