Терористично съдържание онлайн: ЕК изпраща мотивирано становище до България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията призовава БЪЛГАРИЯ, КИПЪР и СЛОВЕНИЯ да изпълнят задълженията по силата на Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн  
Европейската комисия реши днес, 13 март 2024, да изпрати мотивирани становища на България (INFR(2022)2113), Кипър (INFR(2022)2114) и Словения (INFR(2022)2132) за неизпълнение на определени задължения съгласно Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент за ТСО, Регламент (ЕС) 2021/784). Регламентът за ТСО, чието прилагане започна на 7 юни 2022 г., изисква терористично съдържание онлайн в ЕС да се сваля от онлайн платформите в рамките на един час от постъпване на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки. Това помага да се противодейства на разпространението на екстремистки идеологии онлайн, което е от ключово значение за предотвратяването на нападения и справянето с радикализацията, като същевременно се защитават основните права. Комисията започна няколко на брой производства за установяване на нарушения през януари 2023 г., като изпрати официални уведомителни писма на 22 държави членки. Комисията счита, че България, Кипър и Словения не са изпълнили едно или повече задължения съгласно Регламента за ТСО.

Поради това Комисията реши да изпрати мотивирано становище на България, Кипър и Словения, които сега разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки.  В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.    

Путин забранява реклама на „чуждестранни агенти“ и реклама в медиите им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин e подписал закон, който забранява на рекламодателите да работят с „чуждестранни агенти“ – и по този начин засяга финансирането на независими медии, засегнати от означението.

Според новия закон бизнесът вече не може да рекламира продуктите и услугите си с физически и юридически лица, които Министерството на правосъдието квалифицира като „чуждестранни агенти“. 

Също така, на „чуждестранните агенти“ – които включват журналисти, блогъри, новинарски уебсайтове и страници в социални медии – е забранено да рекламират свои собствени продукти и услуги.

Физическо лице, което наруши закона, може да получи глоба до 50 000 рубли (552 долара), докато юридическите лица могат да бъдат глобени до 500 000 рубли (5 520 долара). Нарушаването на закона два пъти за една година може да доведе до лишаване от свобода за две години. 

The Moscow Times сочи примери за журналисти, които са обявили, че закриват медиите си.

Как се пише: състояние или састояние?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише състояние, мн.ч. състояния. Думата има представка съ-. Младостта не е период от живота, а състояние на духа. Продавам оборудване за хранителен магазин в много добро състояние. Състоянието на държавните финанси леко се подобрява, но рискът от популистки решения остава. В ежедневието може да се наблюдават четири агрегатни състояния: твърдо, течно, […]

Как се пише: лакътят, лакътя или лакътът, лакъта?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише лакътят, лакътя. Лакътят е става, в която се свързват три кости – лъчева, лакътна и раменна. Преди употреба нанесете малко количество от депилатора на лакътя и оставете да действа 10 минути.

Как се пише: велотуризъм или вело туризъм?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – велотуризъм, защото е образувано от съкратено прилагателно име (вело < велосипеден) и съществително име (туризъм). В България велотуризмът все още не е масов, както не е масово и придвижването с велосипед в населените места. Районът около Велика е подходящ за туризъм, велотуризъм, а също и за спортен […]

Как се пише: бизнес среща, бизнес-среща или бизнессреща?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – бизнес среща, мн.ч. бизнес срещи, или слято – бизнессреща, мн.ч. бизнессрещи. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, има чужд произход и се употребява като самостоятелна дума, съществителното се пише или слято, или разделно. Подготовката за бизнес срещата/бизнессрещата всъщност е от голяма важност. Нашият хотел […]

Акт на ЕС за солидарност в кибернетичното пространство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Европейската комисия приветства постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Актa на ЕС за солидарност в кибернетичното пространствo, предложен от Комисията през април 2023 г.

Актът ще спомогне за по-ефективно разкриване и реагиране при киберзаплахи и инциденти и подобряване на киберсигурността в ЕС. Актът предвижда създаването на Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността, състояща се от мрежа от национални и трансгранични киберцентрове, която ще използва съвременни инструменти и инфраструктури за навременно откриване на киберзаплахи и инциденти.

С акта се създава и Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, който ще подобри готовността и способностите за реагиране при значителни и мащабни киберинциденти. С предложението се създава също така Европейски механизъм за преглед на киберинциденти с цел мониторинг и оценка на мащабни инциденти и предоставяне на препоръки за по-добра киберсигурност.

Законодателният акт ще увеличи финансирането за действия в областта на киберсигурността по програмата „Цифрова Европа“ за периода 2025—2027 г.

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие и по изменението на Акта за киберсигурността, което дава възможност за приемане на европейски схеми за сертифициране на управляваните услуги за сигурност. Това ще спомогне за осигуряването на рамка за създаване на доверени доставчици на услуги в областта на киберсигурността.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Актуализиран Наръчник по киберсигурност за изборите за ЕП 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Актуализиран наръчник за това как да се опази честността на изборите от гледна точка на киберсигурността бе публикуван днес с подкрепата на Европейската комисия и на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA).

Сборникът за киберсигурността и изборите чието първо издание бе през 2018 г., представя потенциалните киберзаплахи на всеки етап от изборния цикъл. Той е изготвен от Групата за сътрудничество в областта на сигурността на мрежите и информационните системи.

В сравнение с предишните избори за Европейски парламент през 2019 година, положението с киберзаплахите е усложнено: умножават се действията, извършени от хактивисти-наемници, а използваните методи стават все по-сложни. В същото време изборните процеси претърпяха сериозен технологичен напредък.

Ето защо актуализираното издание на наръчника включва теми като: актуализирана карта на изборните киберзаплахи, анализ на нови случаи, добри практики, както и проучване на потенциалните заплахи, произтичащи от нововъзникващи технологии, които биха могли да засегнат устойчивостта на изборния процес, а именно: чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, дезинформацията в социалните медии, изкуствения интелект и дийп-фейка.

Новият сборник представя препоръки към държавите членки и полезни съвети за справяне с потенциални киберинциденти по време на изборите. Предложените мерки включват: добри практики в обмена на информация, повишаване на осведомеността и обучението, управление на риска, подкрепа за киберсигурността за кампании, партии и кандидати, както и технологии за електронно гласуване.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Какви да са партидите в Имотния регистър?

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа.

Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър.

Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот.

В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които са виртуалната реализация на папките в кашоните – подреждане по определен ред, за да може да бъде търсено по-бързо. („Сделка“, разбира се, е опростено, защото има много хипотези за придобиване – наследство, делба, давност…). Именно така е реализирана информационната система ИКАР, в която след 2009 г. се вписват извършените имотни прехвърляния.

Представете си три групи кашони. В единия са номерата на актовете, а в другите два – ЕГН-та и идентификатори/адреси на имоти, като във вторите два, в папката на всеки човек и на всеки имот се вписват само номерата на актовете от първата група кашони. Това заема доста място и е сложно за водене в хартиения свят. Но в електронните е най-елементарното нещо.

Действащият Закон за кадастъра и имотния регистър предвижда имотни партиди: „чл. 3. (1) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти“. За мен това трябва да се преосмили – имотният регистър е съвкпуността от актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Логическата организация на тези актове по партиди – имотни и персонални – е подробност. Чрез информационната система на имотния регистър могат да бъдат постигнати целите на партидите без да ги уреждаме нормативно като такива.

Сигурен съм, че това е непопулярно и дори еретично мнение и че „не може ИТ-та да определят как ще работи един толкова важен регистър“. Но смятам, че следва технологичните възможности да бъдат отчетени при избор на концептуалния модел на регистрите – нещо, което е било невъзможно или непрактично преди, сега вече е тривиално. А от позицията на нотариалната камара е видно, че електронен имотен регистър, след толкова години действащ Закон за кадстъра и имотния регистър, официално няма.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се предвижда дигитализация на хартиените архиви на Имотния регистър и според мен трябва да обсъдим задълбочено концептуалните положения в закона, за да не се окажем и след това с половин имотен регистър. Защото по ПВУ ще се сканират документи, но тяхната правна стойност ще остане под въпрос. Запазването на настоящия концептуален модел само по себе си не е пречка пред реализирането на истински имотен регистър, но според мен е пречка пред цялостното осмисляне на начина, по който данните се съхраняват и търсят в електронен вид.

Материалът Какви да са партидите в Имотния регистър? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Прекратява се специалният раздел за новини Facebook News за САЩ и Австралия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook обявява на сайта си, че от началото на април 2024 г. прекратява Facebook News – специален раздел за новини – в САЩ и Австралия. От септември 2023 г.   Facebook News не се предоставя в Обединеното кралство, Франция и Германия.  

Като причини се посочват “продължаващите усилия за по-добро съгласуване на инвестициите с продукти и услуги, които хората ценят най-много”. Компанията насочва ресурсите си “към неща, които хората казват, че искат да виждат повече на платформата, включително видеоклипове в кратка форма.” Хората не идват във Facebook за новини и политическо съдържание, се казва в съобщението, те идват, за да се свържат. Новините съставляват по-малко от 3% от това, което хората по света виждат в своя канал във Facebook, и са малка част от изживяването във Facebook за огромното мнозинство от хората.

Издателите на новини ще продължат да имат достъп до своите Facebook акаунти и страници, където могат да публикуват връзки към своите истории и да насочват хората към своите уебсайтове, по същия начин, по който всяко друго лице или организация може.

Това съобщение не засяга споразуменията с издатели в Австралия, Франция и Германия. Тези сделки вече са изтекли в САЩ и Обединеното кралство.