Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.
Ще разберем по новините какво се случва.
Полина Паунова в Капитал по темата.
КЗК с решение от 15 февруари 2024 г. разрешава концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на Емирейтс Телекъмюникейшънс Груп Къмпани Пи Джей Ес Си (идентификационен № CN-2031235, e&) на пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В. (рег. № 59009187).
Комисията постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1.
Нотифицираната сделка е свързана с намерението на e& да придобие пряк едноличен контрол върху Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., като придобие 50% от дяловете плюс един (1) дял в Придобиваното предприятие. Останалите дялове ще останат собственост на настоящия едноличен собственик на Придобиваното предприятие – Пи Пи Еф Груп Н.В. В обхвата на сделката попадат изброените в Приложение 1 към Договора дъщерни дружества на Пи Пи Еф Телеком Груп Б.В., сред които са и оперативните дружества: „Йеттел България“ ЕАД, „Цетин България“ ЕАД, „Йеттел Унгария“, „Йеттел Сърбия“, „O2 Словакия Нетуъркс“ с.р.о., „O2 Словакия“ с.р.о., „O2 Бизнес Сървисиз“ а.с., „Теско Мобайл Словакия“ с.р.о., „O2 Словакия Телеком“, „Цетин Унгария“, „Цетин Сърбия“.
e& е телекомуникационен оператор със седалище и адрес на управление в Абу Даби, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и предоставя услуги на 159 милиона абонати в 16 държави в Близкия изток, Азия и Африка. Дружеството е регистрирано на фондовата борса в Абу Даби.
e& не извършва съществена търговска дейност в ЕС.
Както знаем, очакваше се решението за концентрацията на медийния пазар, ето го с дата 1 февруари 2024 г. Без изненади: КЗК разрешава на „Юнайтед Груп България“ ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД, „Булсатком –Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1. Към решението е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК.
Икономическата група, към която принадлежи „Юнайтед Груп България“ ЕООД, осъществява контрол върху следните предприятия с регистрация в България:
„Вива Корпорейт България“ ЕООД упражнява непряк едноличен контрол
върху следните предприятия с регистрация в България:
“КЗК не приема за основателни изразените от конкуренти на Виваком опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните засегнати пазари. На разгледаните пазари има участници с пазарни дялове, които са сравними с тези на Виваком, като тази пазарна ситуация няма да се промени в резултат на нотифицираната операция”, смята регулаторът.
Особеното мнение
Членът на КЗК Димитър Кюмюрджиев смята, че издаденият административен акт на КЗК (Комисията, Регулаторът), е неправилен и незаконосъобразен, като Комисията е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно е приложила материалния закон – Закона за защита на конкуренцията, и европейския Регламент (ЕО)139/2004 г. на Съвета, относно контрола върху концентрациите, а също така и националните и европейски подзаконови нормативни актове, като: Методика за проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар и Насоки, относно оценката на хоризонталните сливания, съгласно Регламента на Съвета, относно контрола върху концентрациите (2004\C 31/03).
Изводът на КЗК, че нотифицираната сделка няма да засегне ефективната конкуренция на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно и свързания пазар на разпространение на телевизионно съдържание на едро, както и на пазара на достъп до фиксиран интернет на дребно, не намира опора в приобщените по административната преписка доказателства. Преценката на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, насочват към друг извод – че в резултат на
планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.
Конкурентите на това предприятие със значителна пазарна сила няма да бъдат в състояние да имат пазарно възпиращо влияние върху поведението на доминанта, като по същество ще го направи независим от своите доставчици и клиенти, т.е. ще е налице „класически пример“ на пазарна мощ на доставчика.
Разглежданата концентрация ще доведе до вертикална интеграция между безспорния пазарен лидер на пазара на разпространение на тв програми на едро – „Нова Броудкастинг Груп“ и най-големия купувач на права на пазара на разпространение на телевизионни програми на дребно, т.е. ще се установи господстващо положение на придобиващата група на два вертикално свързани пазара, където вторият по големина конкурент на пазара на едро (БТВ Медиа Груп) е с двойно по-ниски пазарни дялове по показател приходи, а вторият по големина конкурент на пазара на дребно –„ А1“, ще бъде с двойно по-ниски пазарни дялове спрямо комбинирания пазарен дял на „Виваком
България“ и „Булсатком“ЕООД.
След осъществяването на концентрацията, групата ще разполага с най-големия купувач на права на пазара на дребно и ще осигури пазар на програмите до широка аудитория до 60% от пазара на платена телевизия, което ще направи „Нова Броудкастинг Груп“ независимо от конкурентите и клиентите му.
Нотифицираната сделка ще доведе до установяване на господстващо положение на придобиващата група на пазара на дребно на разпространение на телевизионни програми, тъй като комбинирания пазарен дял на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД ще бъде в размер над 60% на съответния пазар. Съгласно данните от Годишния доклад на КРС за 2022 г. общият пазарен дял на двете предприятия на пазара на дребно за 2021 г. е 61.5%, а за 2022 г. – 61.06%.
Изчислените по този начин пазарни дялове на участниците на пазара на дребно, с включени ОТТ доставчици, не са достоверни, защото ОТТ доставчиците не участват в същия продуктов пазар.
Изводите, че А1 и „Йеттел България“ като новонавлизащ оператор на пазара ще са в състояние да противостоят на пазарната сила на комбинирания пазарен дял от 60% на „Виваком България“ и „Булсатком“ЕООД, не съответстват на данните, предоставени от предприятията и КРС.
В резултат на сделката ще настъпи вертикална интеграция с водещия телевизионен оператор – „Нова Броудкастинг Груп,“ чийто пазарни дялове на пазара на едро са близки до индикацията за господстващо положение, завършва особеното мнение.
*
Чии интереси стоят зад решението на КЗК можем само да спекулираме, но – когато приема подобни решения без убедителна обосновка – регулаторът изглежда метаюридически мотивиран.
*
В заключение ще добавя, че ЕС е на прага на приемане на медийния регламент, който изисква двоен контрол при сливане и придобиване, като към икономическия анализ се прибави и анализ за медиен плурализъм:
“При оценката на концентрации на медийния пазар се вземат предвид следните елементи:
a) очакваното въздействие на концентрацията на медийния пазар върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия;
б) гаранциите за редакционна независимост, включително мерките, предприети от доставчиците на медийни услуги с цел гарантиране на независимостта на редакционните решения;
в) дали при липсата на концентрация на медийния пазар съответните страни, участващи в концентрацията на медийния пазар, ще продължат да бъдат икономически устойчиви и дали съществуват възможни алтернативи за гарантиране на тяхната икономическа устойчивост;
г) когато е целесъобразно, констатациите в годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона по отношение на плурализма и свободата на медиите; и
д) когато е приложимо, ангажиментите, които всяка от страните, участващи в концентрацията на медийния пазар, може да предложи за защита на медийния плурализъм и редакционната независимост.”
Поради редица причини се налага да мигрирам сървъра си. Оставам отново на Superhosting, но трябва да променя структурата на сайтовете си и да пресъздам някои като част от миграция. За последно направих това преди 12 години когато Superhosting ме подпомогнаха. Това означава, че блогът, всички сайтове с визуализации и отворени данни, сайтът за безследно изчезналите и други ще претърпят спиране за известно време. Ще оставя GovAlert за последен, тъй като е най-сложен.
Вече прехвърлих сайтът за безследно изчезналите и портала в помощ на гласуващите зад граница. Ще задействам последния за европейските избори съвсем скоро. Ще пиша отново когато има промени, но миграцията би трябвало да е готова в рамките на месец.
The post Миграция на хостинга first appeared on Блогът на Юруков.
В Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент (ЕС) 2024/741 на Съвета от 20 февруари 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 216/2013 относно електронното публикуване на Официален вестник на Европейския съюз.
В интерес на правната сигурност се гарантира, че електронното издание на Официален вестник, до което се предоставя обществен достъп на уебсайта EUR-Lex, е единственото автентично издание. Регламент (ЕС) 2016/2013 се допълва в смисъл, че електронните издания на Официален вестник, съответстващи на автентичните печатни издания на Официален вестник, публикувани след 1 юли 2013 г., също се считат за единствените автентични издания от 14 март 2024 г.
Записва се още, че електронното издание на Официален вестник на ЕС се публикува при технически условия, които гарантират автентичността, целостта и неизменимостта на неговото съдържание. Въведената система за гарантиране на автентичността се документира на уебсайта EUR-Lex и позволява лесна проверка на автентичността на електронното издание на Официален вестник.
През 2013 г. съм написала, че “Раздялата с етапа “Хартията носи правото” е толкова радикална, че няма да минем сега без празноти, а после – без рудименти.” Е, този регламент запълва празнота.
Европейската комисия приветства приемането на 13-ия пакет от санкции срещу Русия, одобрен от правителствата на ЕС. Две години след бруталното нахлуване на Русия в Украйна подкрепата на ЕС за украинския народ остава непроменена. Европа е обединена и решена да продължи да защитава своите ценности и основополагащи принципи.
В някои предходни пакети (трети, шести, девети, десети и единадесети – не и в този) са включени ограничения към серия медии под пряк или непряк контрол на Руската федерация, осъществяващи прокремълска пропаганда, които са добавени към медиите по Приложение XV на Регламент 833 от 2014 г.
ЕС е въвел три типа мерки, засягащи медиите – към медиите (лица, свързани със съдържанието), към разпространението на това съдържание по какъвто и да е начин в каквато и да е среда и към рекламата, която би финансирала медии под ограничение.
Threads е продукт на компанията Meta. Надзорният съвет на Meta обявява, че освен решенията по модериране, засягащи съдържанието в другите продукти на Meta – Facebook и Instagram – ще обсъжда и решения за модериране на съдържание в новото приложение Threads.
Съветът, който се финансира от Meta, но взема решения независимо, преди това е издавал становища само за публикации във Facebook и Instagram – така че предстои разширяване на обхвата на действието на експертния орган, действащ от 2019 г.
Meta стартира Threads през 2023 г. като алтернатива на X и вече има повече от 130 милиона активни потребители месечно.
Надзорният съвет преценява как социалните мрежи на Meta се справят с широк набор от спорни въпроси: от спирането на акаунта на бившия президент Доналд Тръмп до обработката на публикации, свързани с инвазията на Русия в Украйна. Съветът е критикуван, че се движи твърде бавно при издаване на решения и отказва да отговори на някои от най-трудните въпроси относно свободата на изразяване. /WP
Приехме закон за скрининг на рискови чуждестранни инвестиции. Тъй като той е много важен за инвестиционния климат, по него имаше процедурни особености – мина два пъти на второ четене в комисия, за да сме сигурни, че няма да създадем административни пречки пред чуждестранните инвестиции.
Със закона (който въвежда текстове в Закона за насърчаване на инвестициите) се предвижда задължение за разрешение от междуведомственя комисия за скрининг за пряка чуждестранна инвестиция в секторите, свързани със сигурността и обществения ред. Приемането на закона е задължение на България по европейския Регламент (ЕС) 2019/452, но регламентът дава възможност на държавите да го адаптират спрямо своите приротитети и нужди. Скринингът цели да ограничи т.нар. корозивен капитал – капитал с неясен произход, със спорна пазарна ориентация, мотивиран от екплоатирането на административни пропуски в държавата, където се осъществява инвестицията и придобиване на контрол върху стратегически обекти. Тези рискови инвестиции, според регламента на ЕС, трябва да бъдат подложени на скрининг.
Това, което успяхме да постигнем (от ППДБ) за облекчение на инвестиционния процес, са следните неща:
На задължителен скриниг подлежат инвестиции от Русия и Беларус, както и от компании, в които има 25% собственост на лица от тези държави. Руските капитали са най-корозивни, и когато става дума за национална сигурност в контекста на войната, е нужен специален ред за тях. За останалите трети страни се прилага изискването за контрол – т.е. 50%+1, пряко или непряко, вкл. чрез група лица, всяко от които под 50%.
Регламентът предвижда задължителен скрининг на т.нар. „критични технологии“, като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и др. В нашия закон има специфична разпоредба за високотехнологични компании в секторите, свързани със сигурност и обществен ред, като единствената разлика спрямо останалите инвестиции е в праговете за скрининг. Но високотехнологични инвестиции от нискорискови държави също не подлежат на скрининг, така че технологичната ни индустрия няма да има повишена административна тежест за привличане на капитал.
Законът не е е перфектен, но тъй като такъв тип закони се въвеждат в Европа за първи път, все още европейските държави, вкл. България, намират правилния баланс. Смятам, че ние намерихме добър баланс между гарантиране на националната сигурност чрез ограничаване на корозивен капитал и свободата на движението на капитали и свободния инвестиционен климат.
Материалът Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Съдия Цариградска днес и в предходни дни разказва в различни медийни изяви за намесата в работата на независимата съдебна власт и натиска върху магистратите, които изнасят данни за намесата.
В потвърждение на казаното публикувам решение на Комисията за журналистическа етика по жалба на съдия Цариградска от юни 2020 г.
В жалбата по повод публикация в ПИК се подчертава, че се засяга действащ съдия, чиято обществена функция е базирана на доверието в интегритета и почтеността му – и по този начин се засяга професионалната роля на жалбоподателя, но и се нанасят вреда на доверието в съдебната власт в цялост и оттам – подкопават държавността и установения правов ред. Според жалбоподателя, налице е съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства и приписването на престъпления. „Вредите, които ми бяха нанесени и продължават да ми бъдат нанасяни, са изключително сериозни, защото съм действащ магистрат и хвърлянето на безпочвено съмнение върху моя интегритет и почтеност засяга същността на упражняваната от мен функция да правораздавам.“, се казва още в жалбата. В жалбата се отправя искане към Комисията по журналистическа етика да бъде констатирано нарушение на Етичния кодекс на българските медии.
Комиисята намира жалбата срещу ПИК НЮЗ ЕООД по повод публикация от 12 януари 2020 г. за основателна и констатира нарушение на Етичния кодекс на българските медии по следните разпоредби: 1.1.1. точност, 1.1.4. разграничаване на факти от коментари, 1.1.6 право на позиция на засегнатото лице, 1.3.1. проверка на информацията преди публикуване, 2.3.5. личен живот, 2.7.1. благоприличие и 4.4. авторско право.
Комисията намира за необходимо да отбележи, че това не е първата жалба срещу публикации, засягащи авторитета на представители на съдебната власт, която намира за основателна.
Конвенцията за правата на човека и основните свободи предвижда изрично в чл. 10, ал. 2, че упражняването на свободата по чл. 10 (свобода на изразяване), „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество […] за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.“ Свободата на словото не е бланкетно разрешение за неоснователни и непочиващи на факти вербални атаки срещу магистрати.
Комисията приема, че критикуването на съдебната власт е възможно и допустимо, но по начин, който не допуска накърняване на независимостта и безпристрастността на съдебната власт. В конкретния случай става въпрос за съвършено неоснователни и деструктивни атаки, поради
което статията е в нарушение на Етичния кодекс.
Комисията обръща внимание, че съдебната власт има отговорност пред обществото и медиите са гарант на гражданското общество за реализирането на тази отговорност, но от това не следва, че чрез лишени от фактическо основание нападки медиите могат да застрашават способността на съдебната власт да упражнява конституционната си роля.
От 17 февруари 2024 регламентът за цифровите услуги (DSA), който цели да направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна, започва да се прилага за всички онлайн платформи с потребители в ЕС, с изключение на малки и микропредприятия, в които работят по-малко от 50 души и с годишен оборот под 10 милиона евро.
От края на август 2023 г. DSA вече се прилага към 19-те много големи онлайн платформи (VLOP) и търсачки (VLOSE), определени през април 2023 г. (с повече от 45 милиона потребители месечно). Три други платформи, определени като VLOP през декември 2023 г. (Pornhub, Stripchat, XVideos), трябва да изпълнят съответните задължения за VLOP по DSA до края на април. Те обаче ще трябва да спазват общите задължения за DSA от 17 февруари.
Платформите, които не са определени като VLOP или VLOSE, ще бъдат наблюдавани на ниво държава членка от независим регулатор, действащ като национален координатор за цифрови услуги (DSC). DSC ще контролират и прилагат DSA за платформите, установени на тяхна територия.
Координаторите се обединяват в Европейски съвет за цифрови услуги, който ще заседава за първи път на 19 февруари 2024 г., разбираме от сайта на ЕК.
През март ЕК възнамерява да приеме Насоки във връзка с мерките за намаляване на риска за изборните процеси.