Комисията внесе предложение за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза с цел насърчаване на разработването, използването и навлизането на вътрешния пазар на изкуствен интелект, който същевременно осигурява високо равнище на защита на обществените интереси, като здравето и безопасността и защитата на основните права, признати и защитени от законодателството на Съюза. В този контекст следва да бъдат положени основите на единна система за управление на изкуствения интелект в Съюза, като се създаде структура, която да упражнява надзор върху развитието на моделите на изкуствен интелект.
Създава се Европейска служба по изкуствен интелект.
Службата е част от административната структура на генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“.
През 2017 г. Федералната служба за сигурност на Русия (FSS) започва да изисква от Telegram да споделя с властите криптирани съобщения на потребителите, за целите на борбата с тероризма.
Telegram отказва да изпълни заповед на FSS, защото „всяко разкриване на ключове за криптиране“ би засегнало „поверителност на кореспонденцията на всички потребители на Telegram“, заради което компанията е глобена и един съд дори е наредил приложението да бъде блокирано в Русия.
Руски потребител на Telegram твърди, че искането на FSS нарушава правата му на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията, както и правата на всички потребители на Telegram – и в последна сметка се обръща към ЕСПЧ. Делото Подчасов срещу Русия оспорва руския закон, задължаващ доставчиците на телекомуникационни услуги да съхраняват съдържание и комуникационни данни за определени периоди от време, както и заповед за разкриване на информация от 2017 г. от Руската федерална служба за сигурност, изискваща от компанията Telegram да разкрива техническа информация, която улеснява „декодирането на комуникациите“.
Според държавата „твърденията, че службите за сигурност са имали достъп до комуникациите на всички потребители“ са „необосновани“, тъй като искането им се отнася само до шестима потребители на Telegram. Освен това персоналът бил дискретен. Правителството твърди освен това, че терористична атака е била предотвратена по този начин, след като правителството открило, че атаката е била координирана чрез чатове в Telegram.
Експертите: не може да има “задна врата” за правителствата, без да засегнат всички потребители. Мерките, изискващи декодиране на криптирани комуникации, не могат да бъдат ограничени до това, което е необходимо в едно демократично общество, и неизбежно компрометират целостта и сигурността на комуникациите за милиарди потребители по целия свят.Дори ако правителствата никога не са използвали опцията за масово наблюдение на граждани, самата възможност има смразяващ ефект. Мерки, които се стремят да улеснят декодирането на криптирани комуникации, са сериозна намеса в правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията . Налагането на задължения на доставчиците на телекомуникационни услуги активно да променят софтуера, който предлагат на потребителите, чрез вмъкване на “задни врати”, които значително влошават сигурността, нарушава задължението на държавите да защитават правото на зачитане на личния живот и кореспонденция. Освен това “задните врати”, създадени за правоприлагането, „могат лесно да бъдат експлоатирани от терористи, кибертерористи или други престъпници“, потенциално излагайки потребителите на повече вреди, отколкото са ползите с цел подпомагане на разследванията. Към това се добавя, че “независимите прегледи, извършени в Съединените щати”, са установили, че “масовото наблюдение не изглежда да е допринесло за предотвратяването на терористични атаки, противно на по-ранни твърдения, направени от висши служители на разузнаването”.
ЕСПЧ приема, че има нарушение на член 8 ЕКПЧ, право на личен живот: „Поверителността на комуникациите е съществен елемент от правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията“, се казва в решението на ЕСПЧ. По този начин изискването съобщенията да бъдат дешифрирани от правоприлагащите органи „не може да се приеме за необходимо в едно демократично общество“.
Министърът на икономиката в телевизионни изяви се позовава на 2023 Special 301 .
Това е доклад в изпълнение на раздел 301 на Търговския кодекс на САЩ, който всяка година през пролетта, обикновено през април, очертава състоянието на защитата на интелектуалната собственост по държави.
Държавите се разделят – по този критерий – в зелена, жълта (Watch List) и червена зона (Priority Watch List). През 2023 България е между държавите в Watch List и това е проблем. По този случай миналата година се внасяха промени в закони.
В момента във Вашингтон се провеждат изслушвания с оглед подготовката на новия доклад.
Демокрацията в ЕС е изправена пред сериозни предизвикателства — засилващ се екстремизъм, намеса в избори, разпространяване на манипулативна информация и заплахи срещу журналисти.
Гражданите следва да могат да правят избора си на гласоподаватели в публично пространство, в което свободно могат да бъдат изразявани различни гледни точки. Свободните медии, академичните среди и гражданското общество трябва да играят своята роля за стимулиране на открит дебат, без намеса, независимо дали тя е външна или вътрешна.
Ето защо през 2020 г. ЕС представи Плана за действие за европейската демокрация и за да допълни и задълбочи това действие, през декември 2023 г. Комисията представи пакета за защита на демокрацията. Той съдържа: