Tag Archives: Иран

През Иран с Опел (10): Персеполис и Шираз

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран, през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанзпосетихме Исфахан, а така също – през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак, а за последно бяхме в Язд, Абарку и Пасаргад.

Днес ще посетим древния Персеполис и Шираз

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част десета

Персеполис и Шираз

Персеполис

Поредната ми спирка беше

древната персийска столица Персеполис –

античната „перла“ на Иран. Строителството на града е започнато през 518 година преди новата ера от цар Дарий I, наречен Велики. При изграждането са използвани тъмно сиви мраморни блокове, добивани от близките планини. Желанието на Дарий е било като нова столица Персеполис да надминава по блясък всички столици на древността. Градът е бил върхът на персийската архитектура и център на културния живот. Тук се е намирала съкровищницата на персийските царе като даровете за тях са донасяни от всички краища на обширната империя. Александър Македонски опустошава града след като го превзема през 330 година преди новата ера. Това е било неговото отмъщение за опожаряването на Атина от персийския цар Ксеркс 150 години по-рано.

Разкриването на Персеполис започва едва през 30-те години на миналия век от американска археологическа експедиция.  В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя.

През 1979 година останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Всъщност Персеполис е гръцкото име на древния  персийски град Парса.

Към архитектурния комплекс води

Голямото стълбище,

което създава усещане за величие.

Голямото стълбище

Голямото стълбище

Едно от първите неща, които се виждат, е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи. Наричали са я Порта на народите тъй като от тук са минавали делегациите от всички народности населявали обширната Персийска империя.

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Портата на народите със скулптурни групи и древни надписи

Ето и общ изглед към комплекса:

  • а) от ляво е двореца Ападана.
  • б) от дясно е Портата на народите.
Общ изглед – Персеполис, Иран

Общ изглед

 

 

Във величествения

дворцов комплекс Ападана

царете са посрещали важните си гости и посетители. Забележително съоръжение е залата за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 метра, която побирала 10 000 души. Запазени са стотици барелефи с различни мотиви от живота в Персийската империя.

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Барелефи на посетители от различни националности, които носят подаръци за владетеля

Впечатление правят барелефите на делегации от различни националности, които носят дарове за владетеля.

Персеполис, Иран

 

Запазени са няколко

скулптури и скулптурни групи

Забележителностите в археологическия комплекс следват една след друга и просто не те оставят да си поемеш дъх.

 

Добре запазена скулптура

Добре запазена скулптура

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Барелеф, отразяващ моменти от живота

Сред  руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Сред  руините на Дворците в Персеполис

Сред руините на Дворците в Персеполис

Ето още един панорамен поглед към Персеполис. В близък план е

Двореца със стоте колони

 

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

Панорамен поглед към Персеполис. В близък план е Двореца със стоте колони

 

В скалите над Персеполис се намират

гробниците на царете Артаксеркс ІІ и Артаксерск IІІ

Те са във формата на кръст и са украсени с множество барелефи. В най-високата част са зороастрийски символи, включително и крилатото слънце Фаравахар

 

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Барелефи над гробницата на Артаксеркс IІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

Гробницата на владетеля Артаксеркс IІІ

 

Пренощувах в Персеполис на огромния паркинг, заедно със стотици ирански туристи, които бяха опънали палатките си наоколо. През нощта ме изтормозиха многото комари, на които спрейовете не можаха да подействат. Потеглих рано сутринта по тъмно за да стигна до историческия град Шираз на разсъмване.

 

 Шираз

През Средновековието Шираз е бил един от най-важните градове в ислямския свят. Той е иранска столица по време на династията Занд (1747 г – 1779 г), когато са построени повечето от красивите му сгради. Тук са израстнали много популярни поети, философи, художници и артисти. Градът е известен с розите и виното.

С населението си от 1,5 милиона жители Шираз е петият по големина град в страната. Той е

регионална столица на провинция Фарс

и голям научен център с един от най-известните университети в Иран. Сред основните забележителностти са крепостта на Карим хан, градините, гробниците и мавзолеите, дворците, джамиите и обществените бани.

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

По улиците и площадите на съвременния Шираз

Крепостта на Карим хан

от 18-ти век се намира в центъра на града.

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Крепостта на Карим хан от 18-ти век

Пред крепостта на Карим хан

Пред крепостта на Карим хан

В крепостта е разположен

дворцовият комплекс

с цитрусови градини и езерца.

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворцовият комплекс с цитрусови градини и езерца

Дворецът на Карим хан е отворен за посещения и в залите му са разположени музейни експонати.

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан, сега превърнат в музей

В двореца на Карим хан

В двореца на Карим хан

Наричат Шираз град на поетите, виното и розите

Едноименният сорт грозде Шира

се отглежда в много страни и се продава по сергиите, докато виното като алколна напитка днес е забранено от ислямския режим.

Иранците са хора влюбени в поезията

и се прекланят пред своите поети, живяли през различни исторически периоди. Когато попитали немския поет и философ Гьоте: „Какво толкова Ви кара да се прехласвате по персийските поети?“, той лаконично отговорил: „Те са по-добрите.“. Може би това е една от причините Шираз да бъде побратимен с германския град Ваймар, където Гьоте е живял и творил в продължение на много години. През този период той е изучавал персийски език и се е запознал с творчеството на персийските поети и с Корана. Най-известният местен титан на поетичното слово е Хафез Ширазки (живял през 14-ти век), който е черпел вдъхновение и от виното. В едно свое стихотворение той задава въпроса кой е по-грешен: пияницата, напоявал щедро мозъка си с вино, или проповедника, обирал парите на трезвениците.

Обществената баня (хаммам) „Вакил“

в град Шираз е реставрирана и превърната в музей.

 

 

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

Реставрираната и превърната в музей обществена баня (хаммам) Вакил в град Шираз

 

В мюсюлманските общества хигиената и баните са на особена почит. Още пророкът Мохамед е обявил къпането за задължително, като е казвал: „Чистотата е половината от вярата“. Наименованието „хаммам“ произхожда от думата „хам“, означаваща „горещо“. Посещението на обществени бани е било свързано с ислямските традиции и е било своеобразен ритуал. Срещите в хаммама са били част от обществения живот, където са разменяни новини и са обсъждани важни въпроси.

 

След Шираз продължих на изток, преминавайки през обширни пустинни области, покрай пресъхнали солени езера и пресичайки планината Кух-е Руд.

 

 

 

 

 

Август – Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, посетихме Исфахана за последно минахме през Мейбод, пустините,  Чак-чак и призрачния град Харанак.

Днес на ред са Язд, Абарку и Пасаргад

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част девета

Язд, Абарку и Пасаргад

Язд

Язд е един от най-древните градове в света

и съществува още през третото хилядолетие преди новата ера, а по-късно е описван като град в Мидия. Изграден е около оазис и неговата стара част е със запазени сгради, иззидани от кирпичени тухли и измазани с глина. По време на монголските нашествия тук са се укрили и заселили много персийски учени, художници и поети. През 1272 година Марко Поло посещава Язд и го описва като процъфтяващ град с развито производство на коприна, килими и голям търговски център.  В по-ново време градът е известен с договора от 1907 година между Руската империя и Великобритания за разграничаване на сферите им на интереси в Иран. Териториите северно от Язд се определят като сфера на руско влияние, а земите на юг от града – на британско.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта няма никакви хора. Петък е почивния ден в Иран.

Рано сутринта в град Язд

Рано сутринта в град Язд

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Религиозния комплекс с джамия Амир Чакмак

Мюсюлмански клуб

Мюсюлмански клуб

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

По улиците на стария исторически Язд с вековни кирпичени сгради

Днес Язд е с население от 550 хиляди жители и е един от най-посещаваните от туристи ирански градове. „Визитна картичка“ на града са Вятърните кули (Бадгири), предназначени за охлаждане на въздуха в помещенията. Във всяка кула има изградена сложна система за завихряне на въздуха, позволяваща постоянната му циркулация.

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните Вятърни кули

Обикаляйки стария град навсякъде над сградите виждаме охладителните вятърни кули

 

В района на Язд живее най-многобройната общност от зороастрийци в Иран. Наричат града

столица на зороастризма.

Тази религия учи човек да бъде полезен за обществото, честен и  добър към другите. Мотото на вярата е: „Добри мисли, добри думи, добри постъпки”.

 

 

Деца играят футбол в стария Язд

Деца играят футбол в стария Язд

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Петъчната джамия от 14-ти век

Сградата на някогашен затвор, превърнат по-късно в училище, сега е малък музей.

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

В двора на музея, на преден план съд за питейна вода

Вентилационна шахта на подземните помещения

Вентилационна шахта на подземните помещения

В историческия център на града стар хан е преустроен в луксозен съвременен хотел с естетично оформен вътрешен двор.

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Шадраван в двора на стария хан, сега модерен хотел

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Ресторанта на хотела в типичен персийски стил

Не пропуснах да хвърля поглед и на новата част от града.

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

Съвременна джамия в един от новите квартали на града

 

В Язд си направих „ревизия“ на оставащото ми време и на оставащите за разглеждане туристически обекти в Иран. Осъзнах, че времето „хвърчи“ и няма да успея да обиколя навсякъде. Реших да подминавам по-незначителните места и да икономисвам от времето за почивки.

 

Абарку

Градът е разположен на 1500 метра надморска височина в пустинна равнина на пътя между Язд и Шираз. Спрях само за 15 минути за да погледна древната крепост, като през това време си починах от шофирането в горещия следобед.

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

Крепостта в Абарку

 

Пасаргада

Пасаргада е древен персийски град, чието строителство започва през 546 година преди новата ера. Тук персийският владетел Кир II Велики пренася своята столица. В археологическата зона са разположени гробницата-мавзолей на Кир, Крепостта Тал-е Такхт, руините на два царски двореца и на дворцовите градини. Архитектите и строителите са изградили града така, че да издържа на силни земетресения. Пасаргада е бил столица на Персийската империя, която се е простирала от източното Средиземноморие и Египет до река Инд. Това е първата мултикултурна империя в западна Азия, която зачита културните различия между отделните общности в границите й. Кир II Велики създава общи правила за различните националности и култури, наричани от иранските историци първата „Харта на човешките права”. Архитектурата от този период обединява структурни елементи, заимствани от различни култури.

[geo_mashu_location_info]

След като завладяват града през 7-ми век, арабите наричат някои от обектите на името на цар Соломон и неговата майка. За арабите Соломон е пророкът Сюлейман.

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Руините на Двореца за официални приеми с високата 18 метра колонна зала

Крепостта Тал-е Такхт  с трона на майката на Соломон

Крепостта Тал-е Такхт с трона на майката на Соломон

Затвора на Соломон

Затвора на Соломон

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Гробницата-мавзолей на Кир II Велики

Мавзолеят на Кир II Велики в Пасаргада, стъпаловидната пирамида на египетския фараон Джосер и зигуратите от Месопотамия дават архитектурната идея при изграждането на мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва.

По-късно Дарий I построява величествения Персеполис и пренася столицата там. Очаквах да видя нещо повече в Пасаргада, поради което останах малко разочарован. Щях да бъда напълно разочарован, ако бях разгледал руините на този град след Персеполис.

 

Следващата ми спирка беше древната персийска столица Персеполис – античната „перла“ на Иран.

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

 

През Иран с Опел (8): Мейбод, пустините, Чак-Чак и Харанак

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

 Продължаваме пътешествието из Иран с опела на Валентин. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,   минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз, а за последно посетихме Исфахан. Днес ще минаме през Мейбод, през иранските пустини, ще посетим зороастрийското светилище Чак-чак и призрачния град Харанак.

Приятно четене:

 

През Иран с Опел

част осма

За Мейбод, пустините, светилището Чак-Чак, зороастризма, християнството и Харанак

 

След Исфахан продължих изучаването на централната част на страната, където в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.

 

Мейбод

Мейбод е исторически град, с изградени от кирпичени тухли сгради и запазена средновековна атмосфера.

Мейбод

Панорамен поглед от крепостта към града

Панорамен поглед от крепостта към града

Основните забележителности са хилядолетната крепост и вековните сгради на кервансарая, пощенската станция и прохладния дворец.

Крепостта Нарин в Мейбод

е най-старата строителна конструкция от кирпичени тухли в Иран. Първата крепост на това място е от третото хилядолетие преди новата ера, след което тя постоянно е обновявана и разширявана.

Крепостта Нарин в Мейбод

Крепостта Нарин

Крепостта Нарин в Мейбод

 

Кервансарая

е бил място за подслон и отдих на търговските кервани с камили, пренасящи разнообразни стоки. Сега там има експозиция на старинни килими.

 

Кервансарая – Крепостта Нарин в Мейбод, Иран

Кервансарай

Експозиция на старинни килими в реставрирания кервансарай

Експозиция на старинни килими в реставрирания кервансарай

Някогашната

пощенска станция

сега е раставрирана и в нея е разположена музейна експозиция.

Пощенската станция

Пощенската станция

В пощенската станция

В пощенската станция

В съвременния център на Мейбод е разположен голям

мюсюлмански религиозен комплекс,

изграден по времето на династията на Сафавидите.

Мюсюлмански религиозен комплекс

Мюсюлмански религиозен комплекс

Мюсюлмански религиозен комплекс

 

Продължих обиколката си на Иран, ръководейки се от подробния туристически пътеводител на издателство Lonely planet. Препоръчвам на всички мои приятели пътеводителите на това издателство, защото са най-практични за индивидуални туристи, които обикалят забележителностите без екскурзоводи.

 

Пустинни области на Иран

Пътят през централната част на страната към следващите туристически обекти минаваше през обширни пустинни области с лишени от растителност планински хълмове.

 

Пустинни области с голи планински хълмове

Пустинни области с голи планински хълмове

Пустинни области с голи планински хълмове

Пустинни области с голи планински хълмове

С Опел през пустинята

 

Чак-Чак

Чак-чак е най-свещеното място за зороастрийците. Зороастризмът е религията на древна Персия до арабската инвазия.

През първата половина на 7-ми век от новата ера арабските нашественици завладяват страната и налагат мюсюлманството като официална религия. Много зороастрийци бягат в Индия и други държави, а част от тях тайно продължават да изповядват религията си. Според легендата, бягайки от арабите сасанидската принцеса Никбану, заедно със своите придворни, идва в тази отдалечена пустинна местност. Заселват се високо сред скалите, където е осигурена естествената им защита, а в пещерата има достатъчно вода. Тук те успяват да съхранят религията си и свещения зороастрийски огън.

Днес зороастрийците са сравнително малко, а най-голямата им общност е в Индия. Тяхната религия е официално призната в Иран и имат запазени места в Парламента (Меджлис).

Чак-Чак е място за поклонение, където ежегодно в средата на юни хиляди вярващи зороастрийци от Иран, Индия, Афганистан и други страни се стичат в

храма на огъня Пир-е Сабз

Както Божи гроб в Ерусалим е свещено място за нас християните, а Свещената джамия с черния камък Кааба в Мека е светилище за мюсюлманите, така и Чак-Чак с разположения в пещерата храм на огъня Пир-е Сабз е свещеното място на зороастрийците.

 

В подножието на величествената скалиста планина с Чак-Чак

В подножието на величествената скалиста планина с Чак-Чак

Над автомобила ми се виждат сградите за настаняване на поклонниците.  Над сградите, в ляво, е входът на пещерата, която е храм на огъня Пир-е Сабз.

 

Входът на храма на огъня Пир-е Сабз

Входът на храма

 

Изкачването към пещерата с храма на огъня Пир-е Сабз става по 320 стъпала, които свършват под надвесеното вековно дърво. Входът на храма се затваря с две бронзови врати с барелефи на персийски воини с копия, които „охраняват“ свещенния огън.

Зороастрийците са поклонници на бог Ахура Мазда,

който е създал идеалния свят. Според тях злото е привнесено в последствие отвън и ще бъде пречистено с огън, поради което огънят е издигнат в култ в зороастрийската традиция. Съществували са храмове на огъня, където зороастрийците са извършвали своите молитвени ритуали. Тези храмове представлявали каменни олтари, на които горял „вечен огън“. Тайната на „вечния огън“ била, че храмовете се строели върху газови находища и газът от земните недра поддържал пламъка неугасим. Такъв свещен храм днес е пещерата на Чак-Чак, наричана храм на огъня Пир-е Сабз.

В голата скалиста планина се задържа влага, която се стича в пещерата като капеща вода. Пещерните сводове са влажни, по стените се стичат едва забележими струйки вода, а на няколко места водата капе от тавана. В буквален превод „чак“ означава „капене“, откъдето произлиза и името „Чак-чак“ (в превод „Кап-кап“).

Свещеният „Вечен огън“

Свещеният „Вечен огън“

 

 

Храмът на огъня Пир-е Сабз

Храмът на огъня Пир-е Сабз

 

В храма на огъня Пир-е Сабз се влиза без обувки. Поклонниците зороастрийци са с традиционни бели дрехи и бяла шапчица на главата (мъжът на горната снимка, вдясно). Жените традиционно би трябвало да бъдат с бели забрадки.

Пода на светилището е покрит с мрамор, който е плесенясал от постоянната влага. Поставени са съдове, в които се събира капещата от тавана на пещерата „свещена“ вода. Стените са потъмнели от пламъците на постоянно горящия огън.

 

Авторът до „Вечния огън“ в храма

Авторът до „Вечния огън“ в храма

Поглед от входа на храма Пир-е Сабз

Поглед от входа на храма Пир-е Сабз

Крилатото слънце (Фаравахар)

Крилатото слънце (Фаравахар)

 

Един от най-известните символи на зороастризма е Крилатото слънце (Фаравахар). Може да се направи аналогия между крилата на Фаравахар и емблемите на петлиците на пилотите в много държави. Вероятно намираме отговора на въпроса за произхода на авиаторските емблеми.

 

Зороастризъм и християнство

Считам, че нашата християнска религия е възприела отделни елементи от персийската религия Зороастризъм, която също е монотеистична. Това е естествено, тъй като от Историята на религиите знаем, че всяка нова религия се е развила върху основите на предишни религиозни вярвания. Хората са възприемали по-лесно новите религиозни учения, свързвайки ги с познати образи и символи от досегашните. Така и християнството, възникнало в земите на днешен Израел, заимства много елементи от съседните му по-стари религии: Зороастрийската на изток, Египетската на запад, Гръцката и Римската на север. От зороастризма е възприет монотеизма, т.е. наличието на един бог, доразвит после в триединството на Отец, Син и Свети дух. Пак оттам е привнесен елемента на „съдене“ на хората след смъртта им и изпращането им в Рая или Ада. От религията на древните египтяни, например, е възприет образа на „Богородица с Младенеца“, копирайки изображенията на египетската богиня „Изида със сина си Хор“. Образът на нашия християнски Бог Отец (Господ) копира образите на най-разпространените към онзи момент богове: гръцкия Зевс и римския Юпитер. По-този начин психологическият преход при първите християни от изображенията на Зевс и Юпитер към изображението на Бог Отец (Господ) става доста по-лесен.

Някои наши учени твърдят, че с иранците/персите имаме много общи неща по отношение на произхода и културата. Като турист не забелязах никаква взаимна връзка в каквото и да било отношение. Считам, че тези български учени, които пишат за общ произход, общи културно-исторически източници и т.н. имат за цел само да си оправдаят командировъчните разходи при обиколките си из Иран.

Според мен, има само връзка по отношение на обмяната на културни и материални ценностни елементи, при това ние сме заимствали от персите. Например, имаме отделни общи думи, които от персийския език са преминали в турския, а оттам и в българския. Персийската кухня оказва влияние върху арабската и турската, откъдето пък рецептите за някои ястия и сладкиши се предават и в българската кухня. Изображения върху съдове (персийската Марликска чаша, например) са възприети от Траките. Разпространените в древна Персия скални барелефи на конник, който пронизва с копието си лъв, намират интерпретация в Мадарския конник у нас.

 

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мои снимки на Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Персийски барелефи на конник с куче, пронизващ лъв

Мадарски конник - България

Мадарски конник – България

 

Според иранските историци Мадарският конник в България е „наследник“ на аналогичните персийски барелефи, а не на Тракийските конници, както смятат повечето български учени. Основание за това им дава наличието на стреме при конника от Мадара, каквото в антична Европа и при траките не е познато, докато при персите го има.

Haranak, Иран

Харанак

Призрачният Харанак е на едно хилядолетие, а на това място е имало селище още преди 4000 години. Къщите са изграждани от кирпичени тухли и измазвани с глина. От десетилетия там не живее никой, жилищата се рушат, а по тесните улички се разхождат само туристите. Сравнително добре е запазена джамията от 17-ти век.

Най-голямата атракция е клатещото се минаре на джамията,

чиято гъвкава конструкция му позволява да се люлее без да се срутва. Районът около селището е истински оазис на фона на голите планини в съседство. В долината е запазен древния аквадукт, построен за напояване на околните ниви и градини.

Крайните сгради приличат на полуразрушен замък от глина

Крайните сгради приличат на полуразрушен замък от глина

Поглед към долината с акведукта

Поглед към долината с акведукта

Ходенето по покривите на полуразрушените сгради е приятно, но и опасно.

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По покривите на полуразрушените сгради

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

По улиците на призрачния град

 

 

При минарето

един младеж ми предложи да ме изкачи на върха, срещу заплащане естествено. Разбира се, че приех без колебание. Той отключи малка вратичка и по тесните спираловидно извиващи се стълби, триейки се в стените, стигнахме най-горе. Младежът попита дали искам да ме полюлее и без да се замислям отговорих утвърдително.

Той застана изправен на върха (там диаметърът на отвора е около един метър) и започна да клати минарето. То се залюля с доста голямо отклонение от оста, а пък аз се стреснах и изплаших. Виждайки това, младежът спря с клатенето и ми обясни, че минарето е на близо 4 века и е устояло на поривите на вятъра и на земетресения. Много туристи е люлял на него и досега не се е срутило. Помислих си, че все от нещо ще се мре и му казах да продължи да клати. Стана ми приятно и дори се радвах като малко дете докато се люлеех на върха на минарето високо над порутения град.

 

 

 

Клатещото се минаре

Клатещото се минаре

На минарето

На минарето

 

 

Очаквайте продължението

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

През Иран с Опел (7): Исфахан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,  а за последно минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз.

Днес на ред е нак-красивият ирански град – Исфахан.

Междувременно дойде една приятна новина – настоящият разказ, във вариант на руски, е спечелил втора награда в конкурс на руския сайт http://www.awaytravel.ru/. Честито на Валентин!

Сега: приятно четене: 

През Иран с Опел

част седма

Исфахан

Исфахан е третият по големина град в Иран с население 1,75 милиона души. Основан e през 3-ти век преди новата ера. Той е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сафавидите през периода 16-ти – 18-ти век. Исфахан е разположен в централната част на страната, на 1580 метра надморска височина. Тук са някои от най-значимите забележителности в Иран. Великолепните архитектурни обекти на ислямската култура са построени през периода 11-ти – 19-ти век. Много от сградите са покрити с глазирани сини керамични плочки с мюсюлмански орнаменти.  

Площадът на имамите

е „визитната картичка“ на Исфахан. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Плащадът на имамите Плащадът на имамите[/caption] Иранците твърдят, че с размерите си 512 метра на 163 метра това е втория по големина площад в света (след Тянанмън в Пекин). Старото му наименование е „Накш-е Джахан“, което в буквален превод означава „Модел на Света“. Това име дава основание на френския поет Рение да нарече Исфахан „половината свят“.

Джамията на имамите

е една от най-забележителните сгради в Исфахан. Разположена е в южния край на едноименния площад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Джамията на имамите Авторът пред Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно) Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Интериор в Джамията на имамите Интериора в Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Интериор в Джамията на имамите Интериора в Джамията на имамите[/caption]

Дворецът Али Капу

е разположен в западната част на площада. Интериорът в залите на двореца не можа с нищо да ме впечатли. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворецът Али Капу Дворецът Али Капу[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворецът Али Капу Дворецът Али Капу[/caption]  

Джамията Шейх Лотфоллах

се намира в източната част на Площада на имамите. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Джамията Шейх Лотфоллах Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Джамията Шейх Лотфоллах Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   Наричат Исфахан „скъпоценният камък“ на Персия. Смята се, че той е един от най-красивите градове в ислямския свят. Релаксиращата му атмосфера се дължи не само на великолепната ислямска архитектура но и на многото градини и паркове. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Впечатляващ е дворцовият комплекс от 17-ти век

Чехел Сотун

(в буквален превод „Четирдесет колони“). Той включва голям парк, шадравани, дворцова сграда, музейна експозиция. Построен е от шах Аббас II и се използвал за официални приеми и забавления. Многобройните пана от керамични плочки отразяват радостта от живота и любовта, а така също и исторически събития. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворцовият комплекс Чехел Сотун Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]  

В двора на Чехел Сотун

двадесетина майстори на приложните занаяти изработваха и продаваха най-различни произведения. Удоволствие беше само да се наблюдава тяхната усърдна работа над изящните сувенирни изделия. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Майстори на приложните занаяти Майстори на приложните занаяти[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Майстори на приложните занаяти Майстори на приложните занаяти[/caption]  

В Музея на съвременното изкуство

бяха изложени предимно модернистични картини, от които нищо не можах да разбера. Запомних го и с това, че беше най-скъпият музей, който посетих в Иран. Входната такса от цели 2 лева, е 5 пъти повече от стандартните входни такси за тамошните музеи и забележителности. Единствено вътрешният двор на сградата създаваше приятна атмосфера [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Музей на съвременното изкуство Музея на съвременното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Музея на съвременното изкуство Музея на съвременното изкуство[/caption]

В  Природо-научния музей

имаше доста интересни експонати [caption id="" align="aligncenter" width="553"]В Природо-научния музей В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="553"]В Природо-научния музей В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В Природо-научния музей В Природо-научния музей[/caption]   Музеят с произведения на декоративното изкуство  си заслужаваше посещението. Разглеждането на експонатите доставяше истинско естетическо удоволствие. [caption id="" align="aligncenter" width="567"]Музей на декоративното изкуство Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="587"]Музей на декоративното изкуство Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602"]Различни експонати в Музея на декоративното изкуство Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]  

Многобройните паркове на Исфахан

са чудесно място за отдих. Жителите на града с удоволствие си почиват и обядват върху зелените площи. Други пък практикуват любимото си хоби. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В парковете на Исфахан В парковете на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В парковете на Исфахан В парковете на Исфахан[/caption] Има какво да се види и в останалата част от града. Заслужава си разходката по

централните булеварди

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В централната част на Исфахан В централната част на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]В централната част на Исфахан В централната част на Исфахан[/caption] Разглеждайки архитектурните и исторически забележителности на Исфахан не бива да забравяме, че той е и

голям индустриален център

Тук СССР е построил металургичен комбинат за добив на стомана и завод за производство на самолети по лиценз на съветските „Ан“. Изградена е голяма нефтена рафинерия и завод за производство на ядрено гориво за АЕЦ. В града има експериментален ядрен реактор. Произвеждат се изделия от текстил и персийски килими. В района на базара е разположена

Петъчната джамия (Масджид-е Джаме)

Тя впечатляваща със своите размери и с интериора си. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Петъчната джамия Петъчната джамия[/caption] Не може да се пропуснат историческите каменни мостове над река Заянде, която през август вече беше пресъхнала. Най-красив и величествен е

моста  Хаджу

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"]Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption]  

Мостът Пол-е Си-о-Се

е най-натоварен и свързва историческата стара част с новите квартали на града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="584"]Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   Не пропуснах да „хвърля поглед“ и на новата част от града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Новата част на Исфахан Новата част на Исфахан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Новата част на Исфахан Новата част на Исфахан[/caption]   По мое мнение, Исфахан е най-красивият град в Иран и един от трите града, които ми харесаха най-много при тазгодишното ми пътешествие на Изток (другите два са Батуми в Грузия и Арменската столица Ереван).     Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg     Други разкази свързани с Иран – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

През Иран с Опел (6): Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , а за последно рагледахме Техеран

Днес на ред са Кашан, Градините Фин, Абяне и ядрения завод в Натанз *

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част шеста

Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

    След Техеран продължих на юг, където в централната част на страната в  района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни  от основните исторически забележителности на Иран. [caption id="" align="aligncenter" width="596"]Карта на Иран Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.[/caption]   Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева**).  

Кашан

Със своите дворци на ханове от 19-ти век Кашан е една от „туристическите перли“ на Иран.     [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Дворецът на хан Абасиан Двореца на хан Абасиан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Кашан, Иран Двореца на хан Абасиан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двореца на хан Абасиан Двореца на хан Абасиан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двореца на хан Табата бей Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"]Двореца на хан Табата бей Двореца на хан Табата бей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двореца на хан Табата бей Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двореца на хан Боруджерди Двореца на хан Боруджерди[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двореца на хан Боруджерди Двореца на хан Боруджерди[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двореца на хан Боруджерди Двореца на хан Боруджерди[/caption]  

Като архитектурен стил

тези дворци имат доста общо с дворцовия комплекс Алхамбра в Гранада, Южна Испания.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Куполите на банята за осветление и вентилация Куполите на банята за осветление и вентилация[/caption]   Сред историко-архитектурните забележителности на Кашан е

религиозния комплекс Ага Бозорг,

включващ джамия и медресе (полурелигиозно училище). [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Религиозния комплекс Ага Бозорг Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Религиозния комплекс Ага Бозорг Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Религиозния комплекс Ага Бозорг Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] 350-хилядният Кашан е изграден на място, където е имало селище още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. През средновековието градът става известен с произведенията си от текстил, керамика и глинените глазирани плочки "каши".

Крепостните стени

са издигнати през 10-ти век, два пъти са разрушавани от нашественици, а през 1779 година са сринати, заедно с целия град, от опустошително земетресение. В последствие са възстановени в първоначалния си вид по традиционната за страната строителна технология с кирпичени тухли и измазване с глина. И тухлите и глината за измазване се смесват с парчета от слама, която служи за своеобразна укрепваща арматура.   [caption id="" align="aligncenter" width="675"]Крепостните стени на Кашан Крепостните стени на Кашан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="665"]Крепостните стени на Кашан Крепостните стени на Кашан[/caption]   Кашан беше градът с най-добрата система от указателни табели за ориентиране на туристите, за което се възхищавам на местните власти.  

Градините при село Фин

  Изящните градини при село Фин (Бах-е Тарики-йе Фин) отразяват класическите Персийски представи за Рая. Комплексът включва паркова зона с дървета, цветя, басейни, фонтани, дворцови павилиони, баня, музейна експозиция, чайна и ресторант.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Градините при село Фин Градините при село Фин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Градините при село Фин Градините при село Фин[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Градините при село Фин Градините при село Фин[/caption] Според някои ирански лингвисти от името на селото с градините произхожда думата фин (фин, изящен, красив), на английски „fine“.  

Абяне

Това село е разположено в живописна долина, открояваща се със своята зеленина на фона на околните голи планини. Надморската му височина е 2200 метра и е в подножието на високия 3900 метра връх Каркас. Абяне е на възраст 15 века, а тесните му наклонени улици образуват лабиринт между вековните къщи. Тези сгради са изградени от червени кирпичени тухли, измазани са с червена глина и са характерни с дървените си балкони и решетки на прозорците.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Абяне с къщи, измазани с червена глина Абяне с къщи, измазани с червена глина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Типична двуетажна къща Типична двуетажна къща[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"]Типична двуетажна къща Типична двуетажна къща[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Двора на джамията от 11-ти век Двора на джамията от 11-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Сувенири от местна керамика Сувенири от местна керамика[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Новия квартал на Абяне Новия квартал на Абяне[/caption]  

Натанз

Този малък планински град е известен преди всичко със завода за обогатяване на уран, изграден под земята, на няколко километра по-нагоре в планината. На кръстопът, близо до завода беше разположена батарея зенитни оръдия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Главната архитектурна забележителност на Натанз е

религиозния комплекс,

включващ джамия с изящно минаре и мавзолея на шейх Абд ал-Самад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Религиозния комплекс в Натанз Религиозния комплекс в Натанз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Натанз - поглед към хълма над града Натанз - поглед към хълма над града[/caption]   Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg * майтап бе! няма да ходим в завода ;) – бел.Ст. **3,60 се ядва – по-скорошните цени гонят 4 и неща за  литър – бел.Ст.       Други разкази свързани с Иран– на картата:   За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)  

През Иран с Опел (5): Техеран

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин 

Днес на ред е столицата Техеран.

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част пета

Техеран

Столицата Техеран

  Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при

кулата Азади,

която е един от символите на иранската столица. [caption id="attachment_42099" align="aligncenter" width="402"]Кулата Азади (Свобода) – Техеран, Иран Кулата Азади (Свобода) е открита през 1973 година
по случай 2500-годишнината на Персийската империя[/caption]     Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти. Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата. Continue reading

През Иран с Опел (4): През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. Днес продължаваме с Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част четвърта

През Астара, Бандар-е Анзали, Рещ, Фюман, Мазулех, Рудбар и Казвин

 

Астара

  Астара е град на Каспийско море с граничен КПП за преминаване в Азербайджан. От другата страна на границата е азерския град със същото име. Впечатляват многото магазини и оживената търговска дейност, което е естествено за граничен град

Астара, Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="563"]Астара, Иран Астара[/caption]     Плажът на

Каспийско море

беше покрит с боклуци. Морската вода пък беше доста мръсна, поради което никой не смееше да се къпе.

Плаж на Каспийско море, Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="626"]Плаж на Каспийско море, Иран Плаж на Каспийско море[/caption]  

 

  Останах с впечатлението, че

морският туризъм е слабо развит в Иран Continue reading

През Иран с Опел (3): От Джолфа през Тебриз до Ардебил

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част трета

От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.

Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.   Влизане от Армения в

Иран

  След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.

Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща

поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар. [caption id="" align="aligncenter" width="440"]Карнет дьо пасаж за Иран За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]   Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно.  Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила. После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“.  Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.

С облекчение му дадох 10 долара,

а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил. След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна

обиколката на Ислямска република Иран

С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.  ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Път, Иран Между Армения и Табриз[/caption]   Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна

азербайджанския анклав Нахичеван*,

разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език. След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.  

Джолфа

  15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.  За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут.  28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.   Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="618"]Каньон на червените скали, Иран Каньон на червените скали[/caption]  

Кандован

  Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства. Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Кандован, Иран Скалното село Кандован[/caption]

Кандован, Иран

 

Кандован, Иран

    Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

Кандован, Иран

Кандован, Иран

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките. [caption id="" align="aligncenter" width="567"]Скалното село Кандован, Иран Сувенири[/caption]

Скалното село Кандован, Иран

Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява 

Скалното село Кандован, Иран

 

Оску

  Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно. [caption id="" align="aligncenter" width="645"]Оску, Иран Оску[/caption]

Оску, Иран

  Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.  

Тебриз

  Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.

Градът е бил столица на няколко династии владетели,

започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като

втория по значимост икономически център на страната

след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“). [caption id="" align="aligncenter" width="660"]Тебриз, Иран В парка[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="620"]Кметство – Тебриз, Иран Сградата на общината[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="626"]Парк – Тебриз, Иран Парк Хакани[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="615"]Тебриз, Иран Пешеходната зона[/caption]

Тебриз, Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="531"]Тебриз, Иран Експонати в Азербайджанския музей[/caption]

Тебриз, Иран

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

  

Една от основните забележителности на Тебриз е

градският покрит пазар,

за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пазар – Тебриз, Иран Градският покрит пазар[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пазар – Тебриз, Иран Пазарът[/caption]  

Ардебил

  Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция. През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град.  Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран. Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и

мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин

[caption id="" align="aligncenter" width="647"]Ардебил, Иран Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]

Ардебил, Иран

  [caption id="" align="aligncenter" width="645"]Ардебил, Иран Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]   Очаквайте продължението Август ÷ Септември  2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg  Снимки: авторът *Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там. Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст. **Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид :) – бел.Ст.   Други разкази свързани с Иран – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Азербайджански музей в Тебриз, Иран Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Исторически музей в Казвин, Иран Историческият музей в Казвин[/caption] Continue reading

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Азербайджански музей в Тебриз, Иран Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Исторически музей в Казвин, Иран Историческият музей в Казвин[/caption] Continue reading