Вчера подпитах в коментар поредния проект над 50 метра дали са си „подсигурили“ предварително акт 16 предвид кой кадър е в ДНСК и дали нямат още проблем да продадат всички апартаменти предвид колко са още свободни и не изглежда да намаляват. Днес виждам, че са пуснали реклама успокояваща, че през 2026-та ще има акт 16. Може би дори сте попадали на нея. Със сигурност е било случайност.

Ако ви се струва, че доста строежи в София затихват по някое време след акт 14, това е така. Много инвеститори имат проблем да продадат докрай пространствата, а от там нямат капитал да достроят сградите. Прибират парите на акт 14 и зарязват довършителните работи докато се концентрират върху нови проекти, които да докарат пак на акт 14. Лесно се набиват на очи поне няколко такива, ако се разходите из града. Има и все повече случаи на фалити, които остават купувачите да се оправят със съд, разрешителни и допълнителни разходи години наред. Очаквайте все повече от последните в скоро време.

Два съвета в тази връзка

Първо, разгледайте портфолията на тези, от които планирате да купите. Разходете се да видите старите им сгради – дали са готови или как изглеждат след няколко години експлоатация.

Второ, разпитайте живеещите в старите им проекти, както и кранистите и багеристите на сегашните – ако са прецаквали купувачите и работниците си, как очаквате да са честни с вас дори с договор? Занимавка е, но давате стотици хиляди все пак. Отделно, ако не плащат редовно на най-квалифицираните си работници, това е ранен знак, че са пред фалит. Също, ако се опитват да ви пробутат   или схема за избягване на данъци, т.е. мамят с регулациите, как очаквате да не са мамили където не виждате по конструкцията и е критично важно?

Схемичките излизат скъпо накрая и всичко ще е за ваша сметка.

The post Знанието, че мамят другите срещу илюзията, че ще са честни с вас first appeared on Блогът на Юруков.

Пролетна ваканция. Хотелче. Сауна. Жега. Опитваш се да абстрахираш от липсата на хигиенни навици у хората и шумните им разговори сякаш няма никой наоколо. Някои обаче правят трудно това абстрахиране – както от хигиената им, така и от разговорите.

Ония ден писах, че сауните в България са неприятно добър начин да научиш за хората със схемите и схемите на хората. В случая двама се оказаха архитекти и обсъждаха надълго и широко главните архитекти в различни градове около София. Кой до кога бил, кой нямало да си тръгне докато „ония къщи“ не са пуснати, кой къде отивал, за да довърши „поръчката“, кой на кого бил човек и след вота какви пари щял да направи на поста и прочие. Говориха си и за София и как цитирам „компроматите срещу кметството потекоха масово, така че ще стане работата“ и как определени хора „от техните“ неочаквано много помагат на въпросната „работа“. Говориха как едни си плащали, а други били пред фалит, но събирали депозити като за последно.

Такива разговори са глупави и на тяхна база трудно да разберем нещо конкретно. Още повече, че рядко има споменати имена, а и честно казано като правило не ни пука. Тук обърнах внимание, защото случайно темата ме занимава. Доколкото не може да се правят изводи на база подобни подхвърляния, случаи като този затвърждават впечатленията ми от години, че въпреки хората в системата, които се опитват да си свършат работата съвестно напук на критика, заплахи и тормоз от началници и съд, има една клика от най-вече архитекти, които диктуват какво ще се случи с градовете ни в ущърб на бъдещото през наместване на ключови позиции, влиятелни организации, регулатори и овладяване на формалния процес.

Показва и за пореден път, че хората със схема в България до толкова не се притесняват, че някой може да ги санкционира, че не се свенят да обсъждат където и да е и както и да е как ни прецакват всички, точат пари и им се разминава. Какво ще направите? Кой следва да го направи? Затова говоря, че работещите институции са това, което подобрява живота на хората. Не парадиране в студия, гръмки обещания и веене на идеалистични знамена, а скучни чиновници извън прожекторите, които работят за това законът да се спазва независимо кой си и чии си. Това работи само когато са защитени и спокойни да го правят извън политически турболенции и претенции. Затова едни толкова работеха да ги овладеят и цялата машина от компромати работи за задържане на това статукво.

Толкова сме свикнали с това поведение на ония със схеми, че в един момент се зачудих дали са ми по-досадни шумните им брътвежи или липсата им на хигиена и на другите преди тях карайки мястото да мирише на мръсни чорапи постоянно. Може би последното всъщност беше подходяща атмосфера за отношението към собствената им работа и обществото като цяло. Напомни ми за аналогична ситуация, която имах преди години, но с куп хора от АПИ. Тогава и за любовниците на шефовете си говориха.

Та ако търсите ранна индикация, че нещо се променя, че прокуратура и регулатори са започнали да вършат нещо, то изчезването на подобни разговори от публичното пространство е една такава – за схеми в строителството, еврофондове, поръчкови дела срещу конкуренция или просто покриване на проверки. Не задължително само от сауните – понякога придобива формата на крещене по „мобифона“ пред G класата пльосната върху пешеходна пътека или ехидни разговори в кафенетата около административните съдилища. Ако същите започнат да се оглеждат нервно и замислят, значи сме на прав път. Не го видях това онзи ден.

The post За хората със схемите и дъх на мръсни чорапи first appeared on Блогът на Юруков.