България е в Шенген. В края на март отпада граничният контрол, освен по суша.

За шест месеца това правителство и мнозинството в парламента свършихме много работа за това България да бъде приета най-накрая в Шенгенското пространство.

Холандия се притесняваше за върховенството на закона. Приехме антикорупционно законодстелство и най-вече – изменения в Конституцията, с които Холандия прие, че се движим с бързи крачки в правилна посока и свали ветото си.

Австрия има резерви за нашия граничен контрол, поради което бяха положени много усилия от правителството.

Това не са просто дипломатически усилия (каквито имаше много), не са и молби „айде махнете ветото“, както някои си представят. Това е систематична работа на много институции в обща посока.

Да, България не получава засега Шенген по суша. Предстои още работа на Гранична полиция, за да доубедим Австрия. Да, вероятно преминават мигранти през т.нар. „зелена граница“, а каналджийството, за което приехме сериозни промени в Наказателния кодекс, сигурно не е изчезнало. Но с помощта на технологиите, видеонаблюдението на границата, обхождането с дронове и централизирания анализ, скоро ще сме отвъд техническите изисквания, които отдавна покриваме.

Не, не сме се съгласявали да приемаме повече мигранти. Дъблинският регламент, който сме длъжни да прилагаме от 2013 г., остава в сила непроменен.

Ясно е, че опозицията винаги ще търси кусури и ще опитва да каже на бялото черно. Ще си измисля, ще преиначава и ще омаловажава. Но нека опитат да не очернят този успех за страната заради партийни интереси.

Критичните по принцип избиратели и сега ще са недоволни, мнителни и ще иронизират успеха (най ми харесаха „подземния Шенген“ и „тази година полушенген, догодина – цял Шенген“). Това е тяхно право, но и тях призовавам да не са напълно черногледи.

В крайна сметка хората ще усетят ползата от отпадането на граничния контрол. И твърденията, че сме „втора ръка европейци“ ще са все по-безпочвени. А репутацията на държавата ни ще се подобри, защото приемането в Шенген не е просто въпрос на граничен контрол, а е атестат за институционален напредък.

От днес България в по-интегрирана в Европа, а от това ползите са огромни.

Материалът България е в Шенген е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията.

1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол?

Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“.

С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване.

С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета.

2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние?

В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години) да се включи в политическия без бюрократични пречки и усложнения.

Изискването да нямаш двойно гражданство, за да си депутат/министър, не е пречка за чужди агенти на влияние да заемат позиции, както някои се надяват. Пример е Георги Димитров, който преди да се върне и да превърне България в съветска колония, се отказва от съветското си гражданство. Борбата с чуждото влияние е работа на службите, а не на формално конституционно ограничение.

Има няколко вида българско гражданство – по рождение (ако си се родил с българско гражданство или си дете на български гражданин), по произход (от историческите територии, на които е имало българско население) и по натурализация (ако сиsigna живял поне 5 години в България и отговаряш на допълнителни изисквания по закон). Няма хипотеза, в която някой чужденец получава българско гражданство без да е чувал за България, така че тези притеснения са неоснователни.

3. Защо с обикновено Народно събрание приемате изменения, за които се изисква Велико Народно Събрание, съгласно решение на Конституционния съд?

Решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд, по искане на тогавашния главен прокурор (който публично се е хвалел с влиянието си в Конституционния съд във връзка с това решение), определя как се тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Констиуцията, а именно, какво значи „формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тезата, че обикновено Народно събрание не може да разделя Висшия съдебен съвет на два съвета и да премахва правомощия на главния прокурор, се базира на това решение.

Има обаче и друго решение – номер 8 от 2005 г., което казва, че може да има повече от едно тълкувателно решение по една норма, и че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, [..] които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление“

И двете решения са тълкувателни – по искане на главния прокурор и по искане на ВКС. Те дават рамка, но както посочва Решение 8, трябва да се извърши преценка на конкретни изменения, за да се прецени нюанса и баланса. Иначе казано, не може да се твърди, че Решение 3 прави настоящите изменения противоконституционни.

Всички тези аргументи са изказвани в комисия и в пленарна зала. Аз лично смятам, че измененията в Конституцията са добри, водят до по-независим съд и по-отчетна прокуратура. Критиките към проекта бяха отчетени с измененията между първо и второ четене, като бяха обсъждани с професионалните общности в двата месеца между двете първи гласувания. Подхождаме към Конституцията с огромно внимание и с разбиране за отговорността, която носим. Ако някой е прочел някоя критична статия или е чул изказване на някой от опозицията или е извадил едно-две критични изречения от три страници становище на някоя институция, призовавам към по-задълбочен прочит. И на контекста, и на дебатите в комисия и в зала.

Материалът Три отговора за Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната.

Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има).

А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор.

Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони.

Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.

Материалът Приехме измененията в Конституцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

С редица законодателни промени в последните месеци беше даден нов тласък на електронното управление. Разбира се, както се е доказвало многократно през годините, обнародването на един хубав текст в Държавен вестник не означава, че той ще бъде реализиран на практика, поради което предстои сериозна работа в изпълнителната власт.

Измененията в Закона за електронното управление бяха изготвени в Министерството на електронното управление (МЕУ) в предходното редовно правителство и приети през септември. В тях има редица подобрения, които изискват от администрацията сериозна работа.

Едно от тези изменения е приравняването на служебните справки по електронен път на удостоверенията, които администрацията изисква от гражданите. Задължението за администрацията да събира по служебен път информация, с която държавата вече разполага, е в Закона за електронното управление от 2009 г. За съжаление, практиката е, че администрациите цитират специалните закони, по които работят, и казват, че те се прилагат, а там по инерция законодателят е сложил изискване на удостоверения. За да не трябва да променяме цялата нормативна уредба, с измененията в закона се приравнява служебната справка на удостоверенията, изисквани по специалните закони. В допълнение се въвежда забрана за това в подзаконов акт да се предвижда изискване на удостоверения, както и гаранции за сигурността на служебното събиране, като по този начин удостоверенията, на които гражданите и бизнесът са куриери, най-накрая трябва да отпаднат. Това ще се случи, след като изпълнителната власт преправи наредбите си в съответствие със закона, за което Министерството на електронното управление е поело ангажимент.

Друга важна промяна е отпадането на изискването за квалифициран електронен подпис при заявяване на електронни услуги от физически лица. Електронният подпис е сигурен, но много неудобен и това през годините е било бариера пред използването на наличните е-услуги. С изменението вече няма да се изисква заявленията да бъдат подписвани, което ще позволи заявяване след идентификация по множество различни начини – вкл. с бъдещата електронна идентификация, с ПИК и др. Това означава надграждане на системи, така че те да позволят по-широко използване, но този процес вече започва.

Със същите изменения се предвижда догодина всички регистри, които държавата води, да станат електронни. За целта се създава централизирана система за управление на регистри, така че да не се налага всеки регистър да се електронизира поотделно с отделна обществена поръчка, а разходите за бюджета да станат непосилни. Централизираната система ще позволява създаването на нов регистър с няколко клика. Всички тетрадки, екселски таблици и остарели информационни системи ще могат да бъдат мигрирани към съвременна система, която да е достатъчно защитена, да се грижи за резервните копия, за връзките с други регистри, за публикуване на отворени данни, за проследимост на действията в тях – все неща, които една екселска таблица не може да предостави.

Споменавайки електронната идентификация, трябва да дадем повече детайли – след като процедурата за нови лични документи на МВР беше обединена с процедурата за електронна идентификация, общата такава „заби“ в съда в Люксембург. Това наложи Министерството на електронното управление през 2022 г. да възложи изграждане на мобилно приложение за електронна идентификация, какъвто е правилният подход от няколко години насам. За съжаление, през лятото на 2022 г. МВР не даде достъп на министерството до данни, необходими за функционирането на приложението. Едва в края на 2022 г. съдът на Европейския съюз и съответно Върховният административен съд позволиха сключването на договор от страна на МВР. В момента МВР изпълнява своя проект, подготвен през 2016 г., като Министерството на електронното управление опитва да му предостави вече изграденото по мобилното приложение през изминалата година, за да могат гражданите да получат електронна идентичност в мобилните си устройства дори без нужда от смяна на личните си карти. Когато такова приложение е налично, в комбинация с отпадането на изискването за подпис всеки гражданин ще може да ползва всички налични електронни услуги.

На следващо място през септември бяха приети измененията в Кодекса на труда, с които се предвижда отпадане на трудовата книжка. Данните от нея ще се въвеждат в регистър в НАП, който ще бъде базиран на настоящия регистър на трудовите договори. НАП има срок до юни 2025 г. да направи бизнес анализа, да измени подзаконовата уредба и да надгради регистъра. Когато това се случи, трудовите книжки ще се ползват само при пенсиониране, и то само от служители, които имат стаж през миналото хилядолетие. Причината за това е, че масовото дигитализиране на старите хартиени трудови книжки, в които има доста грешки и злоупотреби, и за които отговорността е на служителите, е почти непосилна задача за реализиране в мащаб. Важното е, че избраният подход ще позволи трудовата книжка да отпадне от ежедневието и на бизнеса, и на служителите.

Други важни промени, които ще бъдат усетени от гражданите, са измененията в Закона за движението по пътищата. Те отварят път за електронно връчване, получаване на известия по имейл или sms за издадени електронни фишове, както и възможност за плащането им с карта онлайн още преди да бъдат връчени официално. Всички тези мерки ще позволят на добросъвестните водачи да си плащат глобите. Отпадането на синия талон от своя страна освен символно значение на скъсване с хартиеното минало прави възможно изцяло електронен процес по административно наказване по Закона за движението по пътищата – нещо, което синият талон спираше заради нуждата да бъде отнет и съответно върнат.

Не можем да пропуснем и измененията в Закона за достъп до обществена информация – на пръв поглед скучно транспониране на европейска директива, но на практика въвеждащ задължения за всички администрации да поддържат отворени данни в реално време чрез програмни интерфейси. Макар досега да имаше такива текстове, те бяха в наредба и тя рядко се спазваше. Оттук нататък липсата на такива интерфейси ще може да бъде санкционирана, а ползата от тях е безпрецедентна прозрачност. Един пример – данните за всички плащания на държавата през системата СЕБРА, които отворихме еднократно през 2022 г., сега ще трябва да бъдат достъпни в реално време.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) също предстоят важни проекти и мерки. Вече описахме напредъка по една от тях – за дигитализация на всички регистри. Първият голям проект е за дигитализация на хартиените архиви на имотния регистър, регистъра на населението и кадастъра. Там за разлика от трудовите книжки хартиените документи се съхраняват от администрацията по определен ред и подлежат на систематично привеждане в цифров вид заедно с необходимите метаданни. Това ще позволи най-накрая да имаме истински имотен регистър, да не трябва да заявяваме удостоверение за наследници по постоянен адрес (защото наследниците се установяват и чрез „ровене“ в хартиените картони за гражданска регистрация), ще бъдат усетени и много други ползи.

Вторият голям проект по ПВУ е осигуряването на високоскоростна свързаност за всички региони в страната. Мрежата на Министерството на електронното управление ще достигне до всички 265 общини, а телекомите и интернет доставчиците ще осигурят покритие с висока скорост на слабо населените места. Така например в пощенските клонове ще могат да бъдат предоставяни административни услуги, като пощите ще бъдат в ролята на посредник (отново изменение, прието с промените в Закона за електронното управление). За съжаление, поради забавяне, натрупано при служебния кабинет, големият проект за дигитализация на пощите отпадна от ПВУ, но не отпада и възможността те да предоставят услуги, за да не трябва хората в малките населени места да ходят до областния град, за да ползват административни услуги.

Продължава да има нужда от подобрения в много закони, но основната работа е свършена в последните месеци. Сега предстои изпълнителната власт и администрацията да използват политическата подкрепа, която има за тези мерки, за да може след две години да имаме променена държава – по-електронна, по-ефективна, по-удобна за гражданите и бизнеса, по-сигурна и по-защитена от корупционни практики.

За да изпълни всичко това обаче, държавата трябва да организира по-добре възлагането на софтуер и други информационни и комуникационни технологии. Това е важна точка в програмата на правителството, без която изброените мерки могат да се окажат затлачени от безкрайни процедури, недобросъвестни изпълнителни, липса на вътрешен капацитет за управление на проекти, саботаж и административно безвремие. В програмата на правителството е включена промяна на начина, по който държавата ползва ИТ, като би трябвало тази промяна да намери своето законово изражение догодина.

Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно – нужна е сериозна работа и активна политическа подкрепа, иначе има риск добрите намерения, макар и обнародвани в Държавен вестник, да не постигнат желания резултат.

(Статията е написана специално за сп. Мениджър)

Материалът Електронното бъдеще е възможно, но не е неизбежно е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

На последното заседание на комисията по електронно управление беше повдигнат въпроса за кадровото осигуряване в администрацията във връзка с информационните технологии и електронното управление.

Това е сериозен дългосрочен проблем, който има нужда от стратегическо решение. Да, държавата аутсорсва ИТ дейности, но дори управлението на аутсорсинга изисква вътрешен капацитет. Още повече, че има стратегически функции, които държавата трябва да може да обезпечи сама.

В тази посока направихме две първи стъпки преди година и нещо: да дадем възможност за заплати с над 80% спрямо нормата за администрацията за определени категории ИТ специалисти и да започнем централизирането на т.нар. service desk услуги в изпълнителната агенция към МЕУ.

Но трябва много по-широк обхват на реформата. Имам разписана базова концепция, която стъпва на принципа на „споделените услуги“ и разделя тези услуги на пет групи:
Разработка на софтуер, инфраструктура (мрежи и хардуер), системна администрация и интеграция, мрежова и информационна сигурност, service desk.

Разпокъсаността на експертите по различните структури в държавата не е ефективна и трябва да се премине към консолидация и споделени услуги. Това обаче трябва да се претегли спрямо секторната експертиза, която се изисква в някои администрации.

Такъв подход ще позволи не просто по-високи заплати, а създаване на екипи и структури, които могат да привличат повече хора, да гарантират кариерно развитие. Иначе казано – да не са типична администрация, а ИТ организации, с мислене и начин на работа на ИТ организация.

В следващите месеци ще обсъждам и развивам тази концепция, докато тя стигне до своето законодателно изражение. Защото без да създадем подходяща институционална среда, ще продължаваме да си говорим, че „няма хора“.

Материалът „Няма хора“ за ИТ в държавната администрация? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Получих отговор от МВР, че изходният код на системата за електронна идентификация нямало да е публично достъпен ако изпълнителят не разреши и те нямали задължение да спазват Закона за електронното управление. Нищо, че в договора и в техническата спецификация има задължение системата да се разработва като софтуер с отворен код.

На друг мой въпрос, МВР отговарят, че чакат изпълнителят да отговори за въвеждане на съвременни функционалности на планираното в далечната 2016 мобилно приложение. Т.е. чакаме изпълнителят да каже дали ще можем да ползваме телефона за идентификация без да трябва задължително всеки път да допираме лична си карта (и то след като я сменим).

Това са индикации за проблеми, свързани както с работата на МВР, така и с работата на Министерство на електронното управление – МЕУ е органът, натоварен с политиката по електронна идентификация и фактът, че не е упражнен контрол и не е наложена съвременна визия, води до риск отново да нямаме адекватна електронна идентификация.

Ще ползвам тези проблеми да обърна внимание и на това, което като цяло се случва в Министерството на електронното управление.

При избора на правителството написах, че смятам, че министър Йоловски ще се справи и че има моята подкрепа. Към онзи момент това беше именно така. Оттогава съм опитвал да помагам на министерството в поставените задачи в правителствената програма и по други текущи проблеми, с целия си опит и знания – включително проведохме тристранна среща с министър Стоянов за развитието електронната идентификация, по моя инициатива. За съжаление, с течение на времето, виждах все повече, че министърът на електронното управление няма необходимия фокус и нещата не вървят добре.

Като започнем от абдикацията на МЕУ от електронната идентификация (илюстрирано от отговорите на МВР), от прозрачността (напр. на данните за плащанията в СЕБРА), от хибридните заплахи; минем през не докрай обмисленото съгласуване на процесите с електронните бележки и рецепти, през липсата на напредък по невидимите, но важни второстепенни задачи, без които не може, и стигнем до тормоза на служители с постоянни проверки на инспектората и съответното напускане на служители (видно от отговори на други парламентарни въпроси).

Срещата, която с Кирил Петков проведохме с министъра в началото на октомври беше именно с оглед на това – за да работим по-добре съвместно и за да е сигурен министърът, че има политическа подкрепа (ако в турбулентния период се е зародило някакво съмнение за това). За съжаление месец след срещата, министърът явно беше решил, че това не е било даване на подкрепа, а заплаха.

В светлината на горните проблеми все по-малко смятам, че МЕУ ще се справи със задачите и с очакванията, които всички имаме към него. Това, разбира се, не освобождава МВР от отговорност за електронната идентификация, но то е само част от картината. Длъжен съм да предупредя за тези рискове.

Искам да благодаря на служителите в министерството на електронното управление, които продължават съвестно да изпълняват задълженията си въпреки дисциплинарния произвол и хаоса.

Ще продължавам да работя за електронизация на процесите в държавата и да подкрепям и взаимодействам с изпълнителната власт. Защото тази цел, която включва повече ефективност, прозрачност и удобство, е над политическите интриги.

А по темата с електронната идентификация – разчитам на експертите в МВР да защитят обществения интерес, да изискат спазването на закона и въвеждането на съвременни функционалности. Иначе рискуваме да стигнем до същия казус като с тол-системата и да се чудим „къде е кодът“. Или дори по-лошо – никой да не търси кода, защото системата не се ползва.

За да се върнем в правилния път, предлагам (най-малко) следното:

1. МЕУ и МВР да определят съвместно какво трябва да получат гражданите от електронната идентификация – според мен това трябва да е мобилно приложение, с което да могат да се идентифицират без непременно нужда от нов личен документ, с ниво на осигуреност „средно“ по подразбиране, и „високо“ при регистрация с нова лична карта или след посещение на място.

2. Да бъдат наваксани забавянията по проектите по плана за възстановяване и устойчивост.

3. МЕУ и МФ да приемат изменения в наредбата за СЕБРА за регулярен експорт на данни за плащанията от държавата чрез СЕБРА (оставих проект за такова изменение още миналата година).

4. МЕУ да съдейства на МОН и МЗ за въвеждане на възможност за извинение на отсъствия по преценка на родител до определен брой дни, както и да се работи по доклада, който подготвехме преди година и половина, за отпадане на всякакви бележки и хартийки в системата на образованието.

5. МЕУ да координира въвеждането в продукционна среда адаптерите за обмен на данни с новия ТЕЛК-регистър и нови адаптери за регистрите на Агенция по вписванията (нещо, по което беше начертан план преди година и половина)

6. С проекта на устройствен правилник на МЕУ да не бъдат заличавани функциите, свързани с дезинформация,  хибридни заплахи и стратегически комуникации.

7. Да бъде извършен анализ на подзаконовата нормативна уредба, която противоречи на последните изменения в Закона за електронното управление.

8. Да бъде приета подзаконова уредба и съответните правила за използване на държавния облак, държавната мрежа и защитения интернет възел – особено облакът в момента почти не се използва заради липсата на подходящ процес.

9. Да бъде спрян тормоза над служители чрез инспектората на министерството, защото това драстично намалява капацитета за продуктивна работа на министерството.

Въпреки абсурдната ситуация съм конструктивен и се надявам критиките и притесненията ми да бъдат възприети именно така. Без промяна в подхода няма да бъдат постигнати целите, които всички сме си поставили за по-ефективен и прозрачен публичен сектор.

Материалът Рискове и притеснения, свързани с Министерството на електронното управление и електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното:

България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки.

Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини:

1. Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата.
2. Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент)
3. Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава.
4. Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата, чийто изходен код липсва, показва защо това е важно – АПИ в момента не може да одитира в дълбочина собствената си система.
5. Ценова ефективност – има два аспекта на отворения код, свързан с цената за държавата, и по-точно за общата цена на притежаване (total cost of ownership). Първият е, че когато използваш готов продукт с отворен код, той е безплатен (спрямо цената на лицензите или абонамента за платен такъв). Но вторият аспект е, че когато нямаш кода да даден софтуер, или нямаш права да го модифицираш, си до голяма степен заключен за един доставчик. Ако лицензът на кода позволява модификации (каквото позволят всички open source лицензи), софтуерната компания, която го поддържа, може да бъде сменена, което пък означава конкуренция и съответно – по-ниска цена.

Имаме закона, имаме съответната наредба и шаблона за технически задания, имаме и правомощията за контрол по прилагането и съгласуване на заданията, така всички нормативни и процесни предпоставки са налице. Не е налице още културата и пълното разбиране у възллжителите защо това е важно (пример за това е моят въпрос до МВР защо по проекта за електронна идентификация все още няма публикуван изходен код, въпреки че се работи по него). Тук е моментът да отбележа, че мобилното приложение за електронна идентификация, която аз възложих като министър, също няма публикувана работната версия на код, защото проектът беше спрян в служебния кабинет и ключови негови части блокирани заради отказ от предоставяне на достъп до данни от МВР. Ако проектът беше продължил, щях да настоявам за работа именно в хранилището на МЕУ.

Освен честото неспазване на изискванията, имаме и притеснения от страна на службите за сигурност, които виждат риск в разкриването на изходния код. Аз не съм съгласен с тези притеснения, тъй като не се публикува нищо, свързани с оперирането на системата в продукционна среда – нито криптографски ключове, нито пароли, нито мрежови настройки. Да, съществува риск от наличие на уязвимости в кода, които да бъдат видени от хакери, но криенето на кода не означава, че уязвимостите не са там. Криенето, обаче, може да попречи на „белите хакери“ да ги докладват преди да бъде злоупотребено с тях.

Невинаги е възможно да се възлага разработка на софтуер с отворен код – понякога се придобива нещо готово, за което се купува лиценз или абонамент. Трябва предварително да е ясно на възложителя какво си поръчва – готов софтуер, разработка „на чисто“, или хибрид (готов софтуер с надграждане със специфични модули). Именно последното е случаят с тол системата, но държавата не е знаела какво поръчва, и вместо да получи кода на доработените за нея функционалности, е получила само лиценз.

Готовият софтуер е нещо хубаво и удобно, защото зад него стои производител и неговите партньори за внедряване. Но колкото и привлекателно да изглежда, трябва да се направи преценка дали са налични достатъчно добри алтернативи с отворен код. Понякога няма такива, или са твърде далеч като възможности. Понякога има, но няма достатъчно експерти с познания за тях.

Има и случаи, в които изпълнителят твърди (с право или не), че определени библиотеки, съдържащи основни функционалности, са си негови и той само дава лиценз за тях. Това е възможно, като в такива случаи (какъвто би следвало да бъде и този с тол системата), държавата може да поиска една от две опции. За предпочитане е т.нар. code available, вкл. с право на модификации. Т.е. кодът не се публикува, изпълнителят запазва авторските си права, но предоставя кода на възложителя, както и правото той да възложи надграждане на друг. Това е сложно за уреждане, и включва риск от „падане на гаранция“ („не знам какво сте му правили, при нас си работи“). Втората опция е т.нар. source code escrow – кодът се депозира в трета страна, която го предоставя на държавата в случай, че производителят фалира или спре работата по продукта. Това е по-малко желателният подход, тъй като обвързва държавата с един доставчик, но поне „фаталните“ сценарии са покрити.

Остава и казусът с т.нар. „софтуер като услуга“ (SaaS). Там държавата може да поиска достъп до кода, за да го одитира, но нито може да го публикува, нито да го надгражда (освен ако самата система няма plug-in архитектура). Много съвременни софтуерни компании предпочитат „софтуер като услуга“, защото това им дава повторяем приход, по-лесно управление на клиентите и по-добра видимост върху използването. Само че SaaS е оперативен разход, а не капиталов. SaaS представлява задължително заключване за един доставик. Ползите са удобството и нулевата инвестиция в хардуерна инфраструктура. В някои случаи SaaS е валиден подход, но според мен софтуерните компании могат да предоставят т.нар. self-hosted версии на своите продукти, което би било от полза за обществени организации.

Софтуерът с отворен код е най-силен в основните технологични решения – системи за управление на бази данни, операционни системи, уеб сървъри. При този тип софтуер много рядко има причина за комерсиални решения, особено ако има корпоративна поддръжка за софтуера с отворен код „на една ръка растояние“. Затова бих насърчил всички да използват напр. Linux, PostgreSQL, NginX.

При всички положения, когато държавата използва софтуер, който е с отворен код, трябва да дефинира процеси по неговото развитие и управление, напр. механизъм за предлагане на подобрения от участници, различни от избрания изпълнител. Всъщност, в наредбата, която подготвихме през 2016 г., в чл. 60 такъв процес е предвиден, но досега той не е реализиран.

Закупуването на софтуер, неговото управление и поддръжка, изчисляването на цената на собственост и всички останали аспекти са сложни. В един блогпост или няколко изказвания на конференция не могат да покрият всички тези сложности. За да не допуска държавата грешки, трябва да има достатъчно познание по тези въпроси в нейните структури. Министерство на електронното управление и структурите към него могат да бъдат център за такова познание, но не следва да са единствените. Затова обмисляме предлагането на фигурата на Chief information officer (CIO) за администрациите, които да са не просто ИТ директори, отговарящи за оперативните ИТ задачи, а които да имат директна комуникация с органа на власт и да изграждат стратегията и да водят дигиталната трансформация на администрацията.

С времето ще се формират добрите практики, ще се натрупа опит и няма да се допускат грешки, които струват на държавата скъпо, и от които понякога губим години в дадена сфера. А отвореният код ще бъде важен инструмент за дигиталната трансформация.

Материалът Отворен код и придобиване на софтуер от държавата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“.

Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата.

Аз предложих пет неща на срещата:

1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря.

2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха.

3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване.

4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете.

5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството.

Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април.

Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават повече видимост и възможност за провеждане на здравни политики. Помагат с преодоляването на проблема с антибиотичната резистентност. Затова тези усилия на всички страни си струват.

Материалът Предложения за електронните рецепти е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Малко понятия за анализаторите, които днес ще коментират темата:

• хеш / хеш код / чексума / криптографски идентификатор – това е сравнително кратък низ от символи, който представлява уникален отпечатък на даден софтуер или файл. Той е видим за всички, по закон е публичен и се публикува на сайта на ЦИК . И трябва да е еднакъв за всички машини.
• изходен код – това е серия от инструкции, които описват поведението на софтуера. Той е доста редове (вероятно над половин милион за софтуера на машините). Той се представя в цялост на партиите и коалициите по закон, т.е. всички сме го виждали официално, пред представители на ДАНС.
• парола – паролата всички знаят какво представлява. В този процес тя се ползва само за допълнителна защита на ключа (и са три пароли, на трима членове на ЦИК). Писането на пароли не се вижда на екран – дори звездички не се виждат.
• ключ / криптографски ключ / частен ключ – това е последователност от символи (реално – байтове), чрез която се подписва софтуера на машините. Машините зареждат само софтуер, подписан с ключа на ЦИК. В процеса по изграждане ключът не се визуализира на екран. Записва се на диска, защитен с комбинация от три пароли. При ново изграждане се генерира различен ключ всеки път, на случарн принцип, като той не дава достъп до машините. Възможност (индиректна) да се инсталира софтуер на машините дава ключът на ЦИК за тези избори и ключът от предните избори (заради процес, който е извън обхвата на обяснението на понятията).

Накратко – всичко, което е видимо на екран, е публично или частично публично (за регистрираните партии) по закон. Всичко, което трябва да е тайно – ключът+паролите, не се показва на екран, а повторно генериране не дава достъп до машините.

Тези разяснения вероятно са излишни, защото въпросът беше превърнат в политически. Но тъй като днес е ден за размисъл и по студията няма да има политици, се надявам анализаторите да са по-прецизни.

Материалът Хеш, код, ключ – обяснение на понятия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.