Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

• с кораб или

• с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

• Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

• Bingen-Rüdesheimer – http://www.bingen-ruedesheimer.de/timetable/?lang=en – друго параходство, базирано в Бинген. Правят круизи по част от долината.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

• Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.

• Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

• Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/ – плават от Кобленц до Кохем.

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

На юг оттук има доста американски бази

(вкл. и прочутата Рамщайн, която е само на 80 км) и явно тази най-близка забележителност ги привлича. Всъщност, основните гости на корабите по Рейн бяха азиатци и американци (САЩ и Канада). Имаше известна бутаница, най-вече обаче не по долните, а по горните палуби, където всеки се редеше за снимка. Нали трябваше да правя пътепис, и аз се бутах с тях.

И тъй, корабът дойде, аз обясних на хората, че няма да сляза на последната спирка в Кобленц, а в Бахарах (Bacharach), и те не ми взеха билета (иначе откъсват половината и не можеш да се качиш обратно, по принцип трябваше да ми дадат нов билет само за част от пътуването, но явно това беше последната грижа.

Само след няколко минути се озовахме до първия замък (руина) –

Еренфелс (Ehrenfels)

Японците и китайците видимо доволни започнаха да щракат.

Слеуд първия десен завой по течението на Рейн стигнахме и до

Асмансхаузен (Assmannshausen) –

едно от винарските селища:

Селото е популярно като изходна точка за околните замъци, до които има и лифт, както и за дегустация на вина. Пешеходният път минава през лозята.

Производството на вино е традиция

и за двете реки, като поради северното си разположение в Германия се отглеждат предимно бели сортове. Червеното грозде изисква значително повече слънце и германците предвидливо са оставили производството му на по-южните си съседи. Долините на реките пък са подходящи за лозарство, тъй като вятърът сред хълмовете е по-малко и слънцето може да огрява повече време.

След мъничко достигнахме и до втория замък по пътя ни –

Райнщайн (Rheinstein)

Между Бинген и Кобленц има 32 замъка и руини, а причината в Средновековието да са ги строели толкова много е проста – по реката постоянно е имало трафик и ако имаш замък е можело да обстрелваш или препятстваш пътя на търговците. Затова замъците служели за да карат корабите да плащат такса на собственика им. От събраните пари пък можело да се закупят материали за още замъци и така да се събират още повече такси. С течение на времето това станало доста печеливша индустрия, но друг избор почти нямало, тъй като реката била единственият бърз и евтин път за превоз на стоки. С течение на времето, когато германските княжества се окрупнили и станали по-големи, новите феодални господари къде доброволно, къде доброзорно принудили дребната аристокрация да спре да събира такси и така

след 17. век замъците започнали да опустяват

Едва през 19. век с възраждането на интереса към Средновековието покрай романтизма и зараждащия се идеал за германска нация интересът към замъците се завърнал. Те били препостроени като луксозни богаташки вили или хотели, а някои си останали в руини. От цялата работа обаче най се е облажила туристическата индустрия.

След малко стигнахме и до шареното

село Нидерхаймбах (Nederheimbach)

Тук се вижда и един от фериботите, които осигуряват преминаването на моторни превозни средства през реката. Между Бинген и Кобленц на Рейн няма мостове, за да не се нарушава пейзажът в долината.

Корабоплаването стана по-интензивно с напредване на деня:

Освен туристически кораби постоянно се точеше и върволица от шлепове под германско, френско или холандско знаме. Явно в Западна Европа речният транспорт е доста по-използван отколкото у нас.

Малко по-късно стигнахме и до следващото

винарско селище – Лорх,

над което се намират руините на

замъка Нолиг

Поради есенното маловодие корабът ни не спираше в по-малките селца. Разписанието не позволява и слизане във всички тях, тъй като на ден минават само по четири кораба на едно параходство. Това налага и внимателно планиране с разписанията, за да се подберат добри спирки. Малко по-надолу по реката се откри тази гледка:

Селото Лорххаузен

има много красиво разположени готически църквички, както и поредната порция лозя.

Времето се проясни и дойде време и за моята първа спирка –

Бахарах (Bacharach):

Това малко градче е запазило по-голямата част от средновековните си сгради, а над него е реставриран

замъкът Щалек (Stahleck),

кръстен на един граф на Пфалц (област в югозападна Германия) от XII век. Този граф си извоювал независимост от предишните господари на земята – епископите на Кьолн, и започнал да управлява земите си именно оттук. Бахарах забогатял и през 1344-та година дори се сдобил със стена. Всичко това оцеляла до Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), когато градът няколко пъти бил сриван от различни армии, за последно – френската. Германците обаче после старателно възстановили всичко и сега в центъра се намират множество улички със средновековен вид. Разбира се, има и модерни сгради с някакъв опит да се впишат в оригиналния стил:

Реших обаче да се поизкача нависоко (време за поход чак до замъка нямах, пък и бях с тежичка раница) и да понадникна отвъд старата градска стена:

Отвъд нея започват лозята, но има и много хубава гледка към Рейн. Тъкмо в този момент и слънцето започна да си пробива път през облаците. Вдясно горе се виждат готическите руини на параклиса на Вернер (името на графа, който го е построил), а в центъра е църквата „Св. Петър“. В миналото Бахарах имал важно стопанско значение, защото тук претоварвали виното от по-малките кораби, които минавали през плитчините при Бинген, към по-големи, които го сваляли по течащата на север река.

Последва бързо слизане и гонене на следващия кораб, тъй като най-удобният за мен не се движеше в този ден (резултат от маловодието и плановете на германците). Пълно щастие явно няма. Престой по обедно време в Бахарах обаче би бил добра идея – има доста малки ресторантчета и очарователни улици със средновековна архитектура.

Следващото градче по пътя на кораба надолу по течението беше

Кауб (Kaub)

Тук на остров в реката е

замъкът Пфалцграфщайн,

а на склона се намира друг –

замъкът Гутенфелс

Малко по-надолу се виждат есенните цветове по склоновете: тук сме малко по на север и листата са се оцветили от по-рано:

Приближаваме към

Обервезел (Oberwesel)

един от другите по-големи градове в долината. Той е обграден от почти запазени крепостни стени от XIV век, а над него се издига

замъка Шьонебург

В централната му градска част има руини от няколко кули, както и няколко стари църкви. за съжаление не можах да сляза, тъй като това щеше да ме лиши от останалите ми спирки по пътя.

След Обервезел на север (надолу по течението) реката преминава през по-стръмни брегове и тук се намират две скални групи. Първата са т.нар.

„Седем деви“:

След тях реката прави един голям завой и от дясната ѝ страна (по посока на течението) се извисява високата 132 метра

скала на Лорелай

(вдясно на снимката):

Тази скала представлява много опасно място, тъй като течението преминава близо до нея, а отдолу се образуват плитчини. Затова в Средновековието много от претоварените кораби с вино се разбивали тук. Така се появила и

легендата за Лорелай (Loreley) –

чудно красива девойка, която била влюбена в също толкова красив младеж. Всъщност, историята измислил един германец през 19. век, Клеменс Бертано, който разказал как една обвинена във вещерство девойка била осъдена да отиде в манастир, а по пътя видяла любимия си от скалата и се хвърлила в реката долу. Хайнрих Хайне си я представил като красива самодива, която реши русите си коси върху скалата и така омайва моряците да влязат във водовъртежа под нея. По неговото стихотворение Фридрих Шилер написва песен, която става изключително популярна. Затова и до днес скалата е позната на почти всички в Германия. Ето я от по-близо:

Малко на север от Лорелай се намират градовете

Санкт Гоар (Sankt Goar) –

на левия бряг (запад), и

Санкт Гоархаузен (Sankt Goarhausen) –

на десния бряг (изток). Светецът, на когото са кръстени, живял в VI век като монах тук и станал много почитан. Днес двата града са в центъра на туризма по Рейн и ресторантите и хотелите наоколо се възползват от това, като посрещат стотици гости всеки ден. Над Санкт Гоархаузен се намира и

замъкът Кац:

Както обаче може да се види от тази снимка, направена от замъка Райнфелс, по-големият от двата града е Санкт Гоар:

В Санкт Гоар освен туристическата и търговска зона има и две малки готически църкви, които са по-красиви отвън, отколкото отвътре. Ресторантите предлагат местни специалитети, като лучен сладкиш и различни ястия със свинско. Между двата града можете да преминете и с ферибот, който ще ви струва по около 2 евро в посока, а туристическите кораби спират и в двата града.

Над Санкт Гоар пък се намира превърнатия в хотел

замък Райнфелс,

откъдето има прекрасна гледка и към двете градчета:

След известна хранителна подкрепа в Санкт Гоар, хванах третия си кораб на север. Преминахме покрай още няколко малки градчета и поредната порция замъци:

Докато плавах по реката и двете жп линии – от лявата и дясната страна бяха постоянно преминавани от различни товарни и пътнически влакове. Този трафик пречи на местните, тъй като вдига доста шум, но ако жп линиите се прекъснат, половин Германия ще остане без транспорт. Мислейки си за това, видях на десния бряг и

двата съседни замъка Либенщайн и Щеренберг:

Времето започна да се заоблачава все повече и отиваше към валеж. Слава Богу, последната ми спирка за днес – Бопард, беше близо. По пътя минахме още едно градче –

Борнхофен,

до което има и един манастир:

Тъкмо на влизане в

Бопард (Boppard)

дъждът започна да плющи.

Бопард е най-големият курорт в долината

и е разположен на едно по-широко място. Градчето не е запазило много от средновековния си облик, но предлага по-курортно преживяване – с много хотели, ресторанти, кафенета, лифт до съседния замък и т.н. В един от кварталите му има дори и минерален извор. В града не успях да направя много снимки заради дъжда, но срещнах нещо, което често се виждаше и по Мозел – засаждането на лози по улиците за украса:

Денят вече напредваше и затова реших да не пътувам с кораб до Кобленц (пък и трябваше доста да чакам), а си хванах влака към Трир, откъдето щях да поема по Мозел. Оттук до Кобленц по реката има още един голям завой, а зад него е може би най-посещавания от туристите замък Щолценфелс. Долината след това става значително по-полегата, макар че замъците продължават чак до Бон, който се води официален северен край на Долината на Среден Рейн.

Очаквайте продължението
Автор: Андрей Георгиев 
Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев