Когато се чудиш дали има нещо, което се характеризира със завидно постоянство в природата,… освен взаимното разположение на звездите в Орион, изпружил се безсрамно в югозападна посока около 3-4 посреднощ, тогава се сещаш за Нея.

Джанката! Придворна дама на Нейно величество Пролетта. Друго може да не се случи, но едно е сигурно – винаги има Пролет. И с нея винаги вървят за фон две песни, които тези дни ми пълзят между неспокойните мисли за мазилки, изкопи, местене на мебели и неприятности, свързани с тъмната страна на човешката природа.

Но… “аз дочаках пролетния Дъжд, измил нещата и душите”.

Обичам я тази песен! И не мога да спра да се усмихвам, докато обикалям квартала, па макар и да си рискувам безценните съкровища, като снимам изпод чадъра.

…”Перуниково синьо цвете омагьосало е ливадите. И текат, текат към дерето мътни вади”

Перуниките още спят, но Марги Хранова вчера шляпаше в локвите с мен. Факт, че още я помня толкова добре, явно съм стара поне колкото тия джанки зад блока

Каквото и да тежи, каквито и простотии да ви задушават, просто поемете дълбоко дъх – това няма да го усетите вдругиден, или след седмица. Сега е мига! Точно в тоя миг дъжда и цветовете ви даряват този дъх на младост, на мокър прашец и мед, на озон и чистота!

“И как се връщат тихи над света зелените лъчи на Светлината”…