Честита да ни е 2026!
На децата, на родата!
На приятели, на мен самата!
Здраве, радости безчет!
Обич, слънце, берекет!
Не съм прекалила с шампанското. 
Нито ме е хванало Дунавското, че да не ме пусне. Просто си мисля, че след такава тежка година, каквато отмина, ми е ред и ми се пада нещо по-спокойно… Ще видим как спокойното ще продължи, ама започна с цъфтене!
Моите “полярни” кученца на балкона решиха, че онова увеличаване на деня след Игнажден (колкото грахово зърно) им стига, че да се изперчат в целия си блясък. Дотолкова, че да ме накарат снощи, докато съседите си пробват колебливо фойерверките, да грабна сандъчето и да окося най-лаещите, че да ги оставя на топло във водичка. Останалите продължват да растат доволно при минус 4-5 градуса.
Това е – сух студ и снежец, по-малко и от пудра захар по кекс! А какви зими имаше, а? Помня много ясно една от тях – 2012! Когато новият сняг покриваше стария и така няколко пъти! И сутрин, докато вървиш в бялата чистота и тишина, единствения звук е свежото хрупкане на стъпките в пъртината…
Да си пожелаем Синева! Докато я виждаме, докато и се радваме, докато я поемаме – пречистваща и вечна – и ние се чувстваме живи!
И където има синева – има и криле!
Да си пожелаем полет! Защото самата мисъл за това, означава да мечтаеш! Да се откъснеш от земното притегляне на ежедневието, за да стигнеш там, където само ти знаеш, че искаш да стигнеш. Да танцуваш с вятъра, да погалиш гривата на облаците, да крещиш като дете сред вълните… Дано!
И да си пожелаем Топлина! Защото иде Огнения кон – какво ако не Топлина поне трябва да носи! Да я имаме в сърцата си (както и в ставите и кокалите)! Да я раздаваме – за да е светло и уютно около нас.
… и по някой огнен къч да хвърляме от време на време. За тонус 
Ако друг ефект няма – поне ще хвърчат искри!
Да бъде, дружина!
