Тук проследявам описание на класически проблем с озеленяването в София в две части.

---

4-ти ноември 2024

Понякога дяволът е в детайлите и на вид дребни неща разкриват системни проблеми. Ето още нещо такова.

Преди време забелязах, че на няколко новостроящи се обекти и други вече пуснати в експлоатация в район Изгрев задължителното озеленяване е бутафорно, а скоро след пускането дори бутафорното се бетонира. Подадох няколко сигнала до районното кметство. Отговорите варираха от „като го построят ще видим“ до „вече е построено и не може да направим нищо“. Имаше санкция за конкретен случай, но не и за „определени“ строителни фирми.

Такъв обект, където озеленяването е вече паркоместа, а където го има не отговаря на изискванията, е една от скорошните сгради на Артекс. При сигнала районния кмет д-р Георгиев първо е искал плана за озеленяване и навярно разбирайки, че трябва все пак да вземе мерки, излезе с извинението, че са минали две години гаранционен срок и каквото било – било. Всъщност, този гаранционен срок е за купувачите. Общината в негово лице има задължение до 5 години след пускане е експлоатация да проверява дали озеленяването е в същите параметри.

При бетонирането на няколко зелени алеи се видя, че на останалите има едва 10 см. пръст, а дърветата са във вкопани кашпи. Така Артекс декларират степен на озеленяване на бъдеща корона на дърветата, които никога няма да пораснат най-малкото, защото нямат изисканите по наредба почва и отстояние. Отделно почвата на други места е около 15 см. както стана ясно при течащото сега изравяне с цел бетониране на зелена площ (снимките). Изискванията са за много повече.

Следва строителят да възстанови зеленината, но няма кой да ги накара. Както писах преди, проблемът е масов и не е защото някой му харесва да е зелено, макар и това да е фактор за градската среда. Изискванията са за предотвратяване на наводнения, ерозия на почвата, намаляване на шума и замърсяване на въздуха.

Идентичен проблем вече се вижда в новата ию сграда, строителството на която си подсигуриха с машинации от екипа на Фандъкова. Рекламират я като изключително зелена с много дърветата по терасите и в двора. В последния обаче се лее бетон на нивото на улицата, няма планове за издигнат двор, което значи, че задължителните 1.2 метра почва за дърветата няма да ги има и тук.

София е опасана от сгради с бутафорно и направо комично озеленяване. Именно районните кметове имат задължение да го санкционират, а специалисти в администрациите им – да не пускат акт 16 на първо време. Аналогично, районните кметове подписват заповедите за сеч на дървета в районите им и някой от администрацията им следва да присъства, за да гарантира, че се сече само позволенито, а от това има протоколи. Длъжни са да публикуват и всички тези документи на страниците им, но даже по ЗДОИ е трудно да се получат, понякога защото ги няма.

Конкретната градинка може би попада в категорията „това ли е баш най-големия проблем“. Но поведението, допускането и отказът от отговорност довела до нея е системен проблем с ефекти умножени в цяла София. Та ако се чудите защо има дървета под стрехи, градинки се бетонират, пръчки забодени в педя земя или подвижна кашпа се водят за озеленяване, а наводненията и въздухът се влошават, това е една от основните причини.

---

18-ти ноември 2024

Когато виждате реклами на бъдещи „елитни“ строителни обекти окъпани в зеленина, сетете се за това.

Преди точно две седмици писах за нещо приемано за тривиално и до болка познато – бетониране на зелена площ. Проблемът е случая е, че става дума за част от задължителното озеленяване на сграда, където както при много други, и без това се виждат проблеми с просто око.

Та развитието е следното – август тази година е имало на мястото дърво, което е участвало в оценката за озеленяване, за да може да мине въобще акт 16. Септември вече няма дърво и храсти отзад. В края на ноември изгребват пръста, която се оказва само 10 см. със закопани малки кашпи колкото да не паднат дърветата, бетонират пространството и слагат плочи за паркинг. Отдолу няма пръст, а направо бетон, но често тази комбинация с малко пръст в дупките се използва като „озеленяване“, когато си имаш човек в районната община да ти се подпише.

След подаден сигнал, районната община първо иска плана за озеленяване, но после се извинява, че били минали две години от строежа и не били длъжни да проверяват. Всъщност, говорят за гаранцията на озеленяването за собствениците, а задължението за районния кмет по ЗУТ е 5 години. Въпреки първоначалния бърз отказ, последвалите въпроси включително тук остават без отговор.

Ефект обаче има, макар не желаният. Изглежда по неведоми пътища строителите са разбрали, че има риск от проверка и освен, че точно ден след отговора на районния кмет са боцнали едно допълнително дърво отзад на сградата, но са покрили паркинг плочите с три сантиметра пръст и трева, за да не се вижда какво са сътворили отдолу. Като мине проверката ще може спокойно да си паркират коли и там, тъй като проверките явно са бутафорни като озеленяването и никой не следи дълбочината на почвения слой.

Отново – това е капка наглост в блатото, но е показателно как отделни чиновници в местната власт мижат за проблемите. През подобно мижене често минават огромни строежи, злоупотреби и дори корупция. Проблемът е структурен и на прозрачност и далеч не е само в Изгрев или София.

The post Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда first appeared on Блогът на Юруков.

Ще гласувам в неделя.
Ще гласувам с номер 26 и с преференция за Божидар Божанов (107).
Нека обясня защо.

Преди осем години бях поканен да участвам в основаването на Да, България. В разговорите тогава дадох да се разбере, че ще изляза в момента, в който видя, че нещата отвътре тръгват в лоша посока или се търсят само постове и оставане в прожекторите. Многократно съм изтъквал, че във всякаква обществена дейност е важно да имаш план и да работиш за това да станеш излишен или най-малкото да подобриш положението спрямо началната точка. Това важи особено много за неправителствените организации, но също и за политически партии и други формации. В противен случай рискуваш с времето да станеш част от проблема.

За тези осем години не бях съгласен с доста неща. За някои като lgbtq+ темата писах тук. При други съм бил съгласен като принцип с хора напуснали организацията и/или понякога активно работещи в публичното пространство срещу нея, но далеч несъгласен с действията или реакцията им. Вярвам, че абсолютизмите не водят до нищо и политиката е процес на съгласуване и намиране на компромиси с откриване на някаква обща цел или каквото и да е върху което да стъпиш. Вярвам също така и съм бил свидетел как много хора пророкуват принципи и решения без да са готови да извървят пътя до тях или да се опитат да разбират какво всъщност се изисква като процес или съгласие, за да се постигнат.

През всичко това и изминалите години съм виждал немалко стъпки назад и грешки, гласувал съм против определени действия и коалиции именно защото това е част от демократичния процес. Не съм видял обаче нещо, което да ме накара да стана и да си тръгна, както предупредих преди осем години. Почти всичко, което виждам в Да, България е грижа и мисъл за общото благо не заради, а въпреки постове и его. Доколкото това видимо не е било достатъчно до сега да се постигнат предизборни обещания и заявки, в контекста на огромна част от цялата политическа ни класа е нещо за което следва да настояваме. Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения и са прави понякога. Остава неизказано и правим редовно грешката да забравим, че лошите намерения никога никъде другаде не са водели освен в ада.

Отделно ми направи впечатление една формулировка от дебат покрай изборите в щатите. Когато изборния процес, свободата на словото и върховенството на закона са под въпрос всякакви други политики, различия, ляво или дясно остават на заден план. Не защото не са важни, а защото стават безпредметни когато място в парламента, на съдебната скамейка или пред бюджетната каца може просто да се купят. С това се борим в България от десетилетия, но не е чуждо на други страни. Всеки спор и мярка в крайна сметка опира до прокуратурата и съда като имунна система на обществото. Същото важи и за много от темите, които съм обсъждал нашироко в този блог, включително градоустройството.

Затова ще гласувам в неделя отново въпреки несъгласието си с някои от позициите на отделни кандидати от широката листа, въпреки очакваното разпределение на шахматната дъска на парламента и въпреки огромния натиск. Гласувам за хора, в които вярвам и които са показали, че са последователни в усилията и правят всичко за правилните причини.

Повече от заявките на Божидар (номер 26 преференция 107) конкретно ще откриете в блога му.

The post Ще гласувам в неделя с номер 26 first appeared on Блогът на Юруков.

През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

The post Триизмерна карта на бъдещото строителство в София first appeared on Блогът на Юруков.

Миналата година писах как може да си изкарате Европейска здравна карта изцяло дистанционно през Системата за сигурно електронно връчване и да я получите през куриер. Този метод използвах и тази година и отново се запитах колко са се възползвали от него и как върви процесът въобще.

През октомври писах, че към онзи момент едва 0.78% от подадените заявления са подадени през интернет. През първите четири месеца на 2024-та процентът вече скача на 1.84% или 859 от 46576 заявления. Това все още е много малко в сравнение с двете посещения на банков клон, който остава по-удобен за доста хора.

Колко карти се издават годишно?

В получените данни от НЗОК забелязах нещо любопитно, което засегнах миналия път. Има доста повече издадени наново карти, отколкото подновени. Причината за това е изглежда е, че много хора се сещат да ги подновят едва след като са изтекли и тогава вече се броят за нова карта, а не за обновяване, тъй като няма активна през това време. Припомням, че според наредбата на НЗОК, карта може да се обнови само месец преди да изтече и това трябва да бъде направено изрично.

Все пак, ако сравним активните карти от началото на 2023-та до сега, ще видим, че техният брой е по-малко от 165 хиляди. В това изчисление приемам, че всички карти изтичат след една година, което не е така при картите за деца и пенсионери. Нямам данни за тях, но би било логично да приемем, че по-малко от 160 хиляди карти е нужно да бъдат обновени всяка година съдейки по данните в последните години.

Справката на НЗОК показа, че през 2022-ра са издадени малко над 136419 карти. През 2023-та обаче са издали 163102 карти. През първите месеци на 2024-та са издадени идентичен брой карти спрямо същия период на 2024-та. Това може да означава, че общия брой българи искащи европейска здравна карта расте и догодина ще са още повече желаещите да обновяват картата си.

Все пак плащаме и то на една конкретна фирма

Тук идва въпросът кой прави това. Когато исках справката от НЗОК забелязах, че са пуснали обществена поръчка през май за фирма, която да приема заявленията, да издава картата и да я изпраща. Също да поддържа разпространителна мрежа, която до сега е ставала в партньорство с банки. Припомням, че ЕЗОК е безплатна за нас като застраховани, но на практика пак плащаме през бюджета на здравната каса.

Въпросната поръчка от май ще намерите на портала и не е успешна. НЗОК иска някой да издаде 160 хиляди карти за една година при цена от 2.2 лв. на карта. В тази цена се включва всичко – обработване на заявления, мрежа за разпространяване, издаване и изпращане. Общата цена така излиза на 352 хиляди лева. Има една оферта и тя е с 220% по-скъпа – 4.8 лв. на карта.

Офертата е на единствената фирма, която е кандидатствала и печелила пръчките до сега. Макар банките, където се подават заявения, а и навярно куриерите фирми и печатницата на картите да са били сменяни, фирмата печелеща поръчката е същата в последните поне десет години. Тя изглежда би трябвало организира и координира издаването между НЗОК, печатницата и банките. Според публичната информация това е единствения тип обществени поръчки, които взима в този период. Пише, че се занимава със софтуер и други услуги според дружествения договор, но не открих друга информация, сайт или нещо подобно даващо сведения за друга дейност.

В запитването си до НЗОК поисках отговор какво ще правят при условие, че сегашният им договор изтича на 30-ти юни. Седмица след въпросът ми и ден преди да ми отговорят са публикували нова обществена поръчка. Този път е с оценка 2.3 млн. лв., срок от три години и цена за една карта от 4.8 лв. Така остава оценката, че на година ще се вадят средно по 160 хиляди карти. Т.е. това, което фирмата изпълнител до сега е искала, но заключвайки цената за една година. Срокът за подаване на оферти е днес в полунощ и няма публикувани такива.

Интересно е развитието до сега на цената на тези карти. През 2014-та цената е била 2.37 лв и срокът е бил за три години. При преподписването през 2017 цената става 2.4 лв. и срокът е отново три години. Същите условия се запазват и през 2020-та. През 2023-та обаче срокът се намалява на година и цената спада на 2.2 лв. на карта. През целият период бюджетът на поръчката се изчислява при индикативни 160 хиляди карти на година и се заплаща само това, което е издадено. Договорът се прекратява докато свърши срокът или бюджета.

Всъщност, ако отворим стария портал за обществени поръчки и прегледаме тези от влизането ни в ЕС до сега, виждаме поръчките от 2007-ма, 2008-ма, 2011-та прекратена и успешна и 2012-та. През 2011-та за година изпълнителя е друг. Преди това обаче същата фирма и още една подават оферти и са отстранени. Сегашният изпълнител е единственият приет, но НЗОК решава тогава, че ще прекрати поръчката поради липсата на конкурентни оферти. Това явно не е пречка в последните 10 години за новото ръководство на касата. Преди и след 2011-та година изпълнителят е един и същ.

Не знам с какви причини НЗОК са решили да увеличат разхода по това издаване над два пъти. Несъмнено изискванията не са просто, особено предвид сроковете за издаване и сверяването с НЗОК. От друга страната дори инфлацията не може да обоснове такъв скок в цената. Във всеки случай освен, ако няма допълнителни уговорки и анекси, за които не знаем, в последните две седмици в един от най-натоварените месеци не се издават карти. Факт е, че само една фирма е подавала винаги оферти и е избирана, което буди притеснение как се е провеждала процедурата до сега. Предполагам, че до края на седмицата ще разберем дали издаването на ЕЗОК ще продължи въобще или НЗОК ще бъдат длъжни да издават на всеки по пощата отделен документ-заместител на картата.

The post Двойна цена за Европейски здравни карти от НЗОК, но без изпълнител first appeared on Блогът на Юруков.

Поради редица причини се налага да мигрирам сървъра си. Оставам отново на Superhosting, но трябва да променя структурата на сайтовете си и да пресъздам някои като част от миграция. За последно направих това преди 12 години когато Superhosting ме подпомогнаха. Това означава, че блогът, всички сайтове с визуализации и отворени данни, сайтът за безследно изчезналите и други ще претърпят спиране за известно време. Ще оставя GovAlert за последен, тъй като е най-сложен.

Вече прехвърлих сайтът за безследно изчезналите и портала в помощ на гласуващите зад граница. Ще задействам последния за европейските избори съвсем скоро. Ще пиша отново когато има промени, но миграцията би трябвало да е готова в рамките на месец.

The post Миграция на хостинга first appeared on Блогът на Юруков.

Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.

В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.

Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.

За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.

Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.

Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.

The post Шахтите на София first appeared on Блогът на Юруков.

Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.

The post Нагледно какво ще се строи в една част на София first appeared on Блогът на Юруков.