Днес Янита ще ни води до един от скритите замъци на Холандия – кастел де Хаар. Приятна разходка:

Пътуване до замъка Де Хаар

провинция Утрехт, Холандия

В сърцето на Холандия, съвсем близо до град Утрехт, се намира най- големият замък в Ниската земя, който няколко пъти се е възраждал като феникс от пепелта на руините си. Това е средновековният баронски замък Де Хаар (Kasteel De Haar), един архитектурен шедьовър, оцелял въпреки природни или социални бедствия; един от най- луксозните замъци в Европа, който придобива модерния си нео- готически облик в края на XIX век и от тогава до днес е една от културно- историческите забележителности в Холандия.

Замъкът се намира на около двадесеттина километра западно от Утрехт в провинция Фльотен де Меерен (Vleuten-De Meern), насред ливади, стопанисвани от жителите на няколко села. Съвсем невидим за преминаващите по провинциалните пътища наоколо, скрит зад високите дървета на широколистна гора и зад непристъпната си каменна ограда. Районът е изключително спокоен за разходка по всяко време на годината, заради това и замъкът е с целогодишно работно време. Посещавала съм Де Хаар няколко пъти и през всички годишни сезони. Познавам мястото отлично и въпреки това, без никаква досада се завръщам там всеки път с едно и също удоволствие. Дори при нежелание да се забърквате с историята на мястото или със събитията, случвали се тук през вековете; дори при нежелание да разгледате интериора, пристъпвайки прага на замъка- то непременно се разходете сред природата в градините на имението. Горещо го препоръчвам на всеки.

Имението Де Хаар

има няколко последователни портала за достъп. Първата порта е при преминаването на крепостните заграждения. Срещу нея, от другата страна на улицата, се намира огромен платен паркинг. (При закупуване на билети за вход, докладвайте, че сте с автомобил, за да приспаднат таксата от 6 евро (без значение престоя време) към цената на билетите и да получите жетон, с който се отваря бариерата при напускане на паркинга).

Билетните каси се намират в дясната част на голям затворен двор с кръгла форма, в който се влиза след преминаването на първата крепостна порта; там се намира още информационният център и малък кафе- ресторант с изключително приятна атмосфера. Паркингът за велосипеди и скутери- също.

След преминаването и на втората порта, се озовавате на широка асфалтова алея, която отвежда до гордостта на замъка- градините. Разположените непосредствено до стените за замъка градини, са по- малки на площ и са с добре поддържани цветни лехи, ниски или високи увивни храсти и зеленина. Прилежащият към замъка парк отвъд изкуствения канал е по- голям на площ, но липсва цветно разнообразие, защото е в естествения си природен вид: само дървета, трева и малки езера. Самият Де Хаар е издигнат също в средата на не особено дълбоко езеро, което го обикаля грижливо от всички страни, а гледката е величествена и поразяваща. В мъгливо време езерото изглежда едновременно мистично и загадъчно, заради пълзящите над спокойните му води изпарения. През зимните студени месеци е винаги огледално заледено.

От осем века замъкът носи името на семейство Ван дер Хаар – богати благородници, които решават да издигнат отбранителни съоръжения около територията, която притежават. Резултатът от строежа е един малък замък с типичен средновековен облик. Собствениците дават на съградения си дом своето фамилно име. Де Хаар е построен през 1300 година, а първото споменаване на крепостта в историческите документи е около деветдесет години по- късно. Аристократът барон Ван дер Хаар е бил на служба при епископа на Утрехт и със сигурност е бил много уважавана личност, за да има дързостта да построи такав укрепен замък, който по вид и архитектура наподобява съвсем кралския дом.

Век по- късно Йосина, единствената наследница на рода Ван дер Хаар, се омъжва за един от синовете на Дирк ван Зяюлен, така красивото имение става собственост на други заможни аристократи, които в близост стопанисват един друг замък- Зяюлен (Kasteel Zyulen) и които епископът на град Утрехт съвсем недолюбвал. Поради един от обичайните конфликти между семейството и епископията, около края на XV век, крепостните ограждения и част от замъка Де Хаар са разрушени, заради наказателна акция срещу собствениците. Разбирайки добре своя горчив урок, че съвкуплението и съединението правят силата, наследниците Ван Зяюлен се мобилизират и за два века рода им нараства до 15 колена. Заедно с това и тяхната власт, която им осигурява абсолютна и авторитарна диктатура в региона. През ХVІ век членовете от многобройната рода на семейството вече заемат всички видове ключови позиции на официални, светски, религиозни и военни места в Утрехт. Така фамилният палат бива изграден отново, но вече съвсем подобаващо за новите грандомански претенции: още по- голям, по- укрепен и по- висок от преди, и още по- богато и пищно обзаведен. ?

Възмездието не закъснява– от от всичките 15 колена родственици за около двеста години остава само един род. И отново следва брак по сметка, както и промяна в собствеността на замъка. Новите стопани са семейство Ван Стембор, чиято дъщеря Антония се омъжва за Рудолф, последният от рода Ван Зяюлен. Единственият им син Антониус умира през 1801 година, без да остави свои преки наследници. Така замъкът Де Хаар отново осиротява и по закон става наследствена собственост на един барон, далечен братовчед на Антониус ван Стембор. Благородникът обаче изобщо не се е вълнува от стопанисването и съдбата на наследството си, тъй като няма нужните средства за поддръжката на имението. Така малко по малко от някогашната слава и красота на замъка за две поколения време не остава и следа; след пожари и природни бедствия всичко тъне в мизерия и разруха, и само грамада камънаци напомнят за мястото, на което се е издигал величествено Де Хаар. И тази грозна каменна руина започва да се предава по наследство, без да предизвиква никакъв интерес за новите си собственици: каменните блокове са разграбвани, за да се изграждат къщите, сградите и улиците на зараждащите се околни села, градините са наводнени и заблатени.

След около стотина години безхаберие, в края на XIX век собственик на руините става барон Етиен, който се озовава в роля като министър без портфейл: също наследствен благородник, но нито заможен, нито авторитетен, нито пък известен. За разлика от предшествениците си обаче, баронът е хитър, коварен и съобразителен, той има ясна визия за възродителните промени на наследството си, но няма абсолютно никакви финанси за тяхната реализация. Както казва Атанас Буров: „В парата, в бизнеса се влиза с три неща: с взлом, с ум или с женитба“. Етиен се оказва голям късметлия с най- лесното влизане в света на богатите- с женитба. Съвсем случайно той е поканен на бал с маски в Париж. В тази покана за среща с отбрана аристокрация от Европа, барон Етиен вижда своя съдбовен пръст, приема поканата с радост и с надежда. С големи заеми инвестира пътуването си до Франция. В съдбовния ден се преобразява като Херкулес и пленява сърцето не на коя да е, а точно на богатата френска баронеса Хелене де Ротшилд. Любов, корист и интереси бележат връзката им и въпреки, че и двете семейства са против сключването на брак, влюбените се женят през 1887 година.

По същото време, известната из цяла Европа фамилия Ротшилд, се занимава с инвестиции в цялостното изграждане и реставрация на големи замъци и къщи на стария континент, като в реставрационните планове се включва и обзавеждането им: с красиви колекции от порцелан, сребро и злато, живопис, гоблени и мебели. Хитрият барон Етиен не случайно избира за семейно гнездо замъка Де Хаар. В продължение на цели двадесет години династията Ротшилд плаща приумиците и капризите му, като инвестира огромно богатство за възстановяването на семейното му имение край Утрехт в Нидерландия, в което после Хелене и Етиен заедно до смъртта си ще живеят авантюристично в охолство, в разточителство, в лукс и в разкош.

Вдъхновени и влюбени, баронът и баронесата са заети не само с архитектурата, но също и с интериора на замъка. По време на своя меден месец, а и след това, (за още по- голяма „радост“ на семейство Ротшилд), те се отдават на продължителни и скъпи пътешествия из Средния и Далечния Изток, от които се завръщат с всякакви ценности: антични китайски и японски керамики, сувенири и копринени тъкани, антикварни произведения на изкуството- мебели, картини, гоблени, килими и т.н.

Барон Етиен иска да възстанови двореца и парка не само така, както е изглеждало имението в миналото по време на своя разцвет, а още по- модерно и по- луксозно, затова влага много средства не само в изискания и скъп декор, а и за цялостния облик на Де Хаар. За архитект е поканен не кой да е, а Пиер Кяюперс, проектантът на Райксмузеум и на централната гара в Амстердам. Кяюперс се справя блестящо със задачата по възраждането на имението Де Хаар, той създава един шикозен неоготически архитектурен шедьовър, оборудван с модерни и скъпи за времето си технически съоръжения и удобства: топла и студена течаща вода, централно отопление, електричество, турска баня, хипермодерна кухня и дори асансьор за пътници. Дворцовият комплекс разполага с около 200 стаи, включително около 25 бани. В края на XIX век всичко това за страна като Холандия е невероятно и много екстравагантно. Дори кралицата на Нидерландия не разполагала толкова блясък, удобства и лукс.

И така от просешката тояга Етиен с шеметна бързина се завръща в света на заможните аристократи, като в тези среди до края на живота му името му се свързва със страстта му към автомобилите и ревностното им колекциониране. Етиен е дългогодишен председател на клубовете „Автомобил дьо Франс“ и „Аероклуб де Франс“, а по- късно, след организирането на автомобилно шествие между Париж (Франция) и Антверпен (Белгия) през 1898 година, той става и почетен председател на холандския атомобилен клуб.

В наши дни само едно от крилата на огромния замък е отворено за посещения. Туристическата обиколка има само един маршрут. Той се обхожда за около час и се извършва под строгото наблюдение на гидове, които са на дежурство из стаите за достъп и които с охота на няколко езика разказват истории или отговарят на въпроси. Посетителите влизат през официалния вход на замъка, като задължително оставят в безплатни трезори личните си вещи, чанти или връхни дрехи. Според правилника, в музейното пространство може да се влезе само с фотоапарат или с телефон. От множеството ми посещения в замъка съм забелязала различни правила за допускане до вътрешните пространства; правилата се променят към все по- свободен достъп, но все пак препоръчвам оставянето на личните вещи в предназначените за целта сейфове. Контролът е много строг и заради осигуряване сигурността на експонатите, трезорите са задължителни. Преговори и разправии с уредниците са напълно излишни. От скоро в главното фоайе се помещава и щандът за сувенири, което не намирам за много добра идея, но разбирам търговската и комерсиална цел на това решение. В миналото този щанд беше до входа и билетните каси, но тъй като изходът на имението е на съвсем различно място, явно на посетителите им е било досадно връщането отново до билетните каси, за да си купуват сувенири.

Широка алея от дребен чакъл отвежда до замъка, като преминава първо покрай френската градина и продължава напред до малък параклис, над който също се издига кула. За съществуването му се споменава за пръв път през 1420 година. Храмът, който днес е протестантски, е разрушаван и възстановяван няколко пъти заедно със замъка. В него се намират мраморните гробници на рода Ван Зяюлен. И в наши дни църквата е действаща, тук се извършва т. нар. брачен туризъм-? отлично развит местен бизнес, който привлича младоженци от цяла Холандия. Интериорът на храма е съвсем скромен, типично за реформаторските готически църкви. За младоженците, избрали замъка Де Хаар за сключване на брак, брачната церемония се провежда точно тук, където могат да се поберат до 120 гости.

При параклиса се намира втората контролно пропускателна порта на имението, преминаването й става през подвижен мост, под който има крепостен канал. Нататък по алеята, преминавайки покрай още една малка градина, се стига и до третата порта. Последната. Тя всъщност е входната врата на огромната сграда, доста добре укрепена. Отново има подвижен мост над още по- дълбок и стръмен крепостен ров, а после обичайното за замъците: решетъчна падаща врата, зад която още една- масивна от ковано желязо и изобщо сериозен силов фитнес ще да е било отварянето и затварянето на всички по ред.

Туристическата обиколка започва със спускане в подземния етаж на замъка. В миналото в това неугледно, влажно и клаустрофобично подземие всички стаи са били предназначени само за обслужващия замъка персонал: готвачи, дегустатори, винари, сомелиери, цветари, камериери, икономи и изобщо всякаква друга прислуга. В мазето има различни по големина сводести ниши, обособени в сервизни помещения без врати. Всички те се намират около централната зала, така че достъпът до нея да е бърз и обратно: това е позволявало упражняването на директен контрол върху работата на прислугата.

Основната зала на партера има вид на хотелско лоби и функцията й е била точно такава: място еднакво близко до стаите на гостите, тъй като е вътрешно пространство между всички стаи; място за срещи, за дискусии или за аперитив в края на деня. Навсякъде има уютни ъгли с кушетки, около които са разположени палми и аранжирани естествени цветя в огромни вази, ниски маси с удобни столове, приглушено осветление и импровизиран бар. За събирането на гостите в тази зала е приканвала тибетска камбана с особен звук като гонг. Залата е изключително красива с бароковите форми на архитектурния си интериор в капризно бяло. По сените са окачени най- големите гоблени, които бях виждала до този момент в цвят сепия, съвсем в тон с меките червени персийски килими на пода. Най- често срещаните теми в декорацията на вътрешното пространство са рицарски етюди или християнство; средновековните изображения на флора и фауна, които преминават границата на реалното, изобразявайки още митични животни, растения и цветя.

Балната зала в съседство е в същия стил. Декорът представя друг аспект от средновековния живот: трубадурите, наред със сътворението на света и всичко това отново в ослепително бяло, успокояващо в сепия, заинтригуващо в червено и разливащо се в златно; гоблени и килими от 16 век с изключително голяма художествено- историческа стойност. В тази бална зала барон Етиен и баронеса Хелена наред с различните балове и светски събития са организирали и любимия си бал с маски, често пресъздавайки мигът на собственото си запознанство. Техни важни гости са били знаменити хора- Коко Шанел, Брижит Бардо, Джина Лолобриджида, Джоан Колинс, Ив Сен Лоран, Роджър Мур, Грегъри Пек и Мария Калас. Техните автографи могат да бъдат видяни в книгата за гости. Кралицата на Нидерландия Ема е също сред известните посетители на замъка.

Аристократичното семейство не само иска да впечатли тогавашната висша социална класа, а и да я задържи около себе си. Планът им успява и имението Де Хаар става наистина едно от предпочитаните места за богаташи, банкери, бизнесмени, индустриалци, интелектуалци: художници и писатели. В началото на ХХ век всеки вестник в статиите си за светски клюки описва забавленията на аристокрацията, посещаваща Де Хаар. В специална книга са събрани всички заглавия, както и част от поканите, печатани за видни гости.

Туристическата обиколка из дворцовата обител продължава през спалните на домакините и гостите, през трапезарията. Една от най- неугледните, но пък централни стаи е тази на проектанта Пиер Кяюперс: съвсем скромна, оскъдно и бедно обзаведена тясна стая, наподобяваща монашеска килия. Стаята на проектанта се намира точно до шикозната спална на барона, но няма нищо общо с никоя от другите стаи в палата: само легло, стол и маса за писане; само един малък и тесен прозрец, през който едва- два се промъква дневната светлина.

Безспорно най-голям интерес сред посетителите предизвиква кухнята. Според музейния служител, в помещението температурата понякога е надхвърляла поносимата, стигала е до критични висоти и е ставало толкова горещо, че готвачите са умирали от жега или изтощение. И наистина, по протежение на цялото готварско помещение има две солидни тухлени печки на въглища с дебелина на стените около един метър. За капак на всичко, в помещението има и камина, която се е ползвала също за готвене. Липсата на всякаква вентилация и работна температура в помещението, която вероятно е надвишавала 50 градуса, са съвсем логични причини за нещастните случаи на това място. Любопитство представляват медните готварски съдове, специално поръчани и изработени във Франция. Модернизация на кухнята е имало едва през 1970 година, твърде закъсняла, тъй като замъкът вече е със затихващите функции на място за привличане на богаташи.

Обиколката завършва на същото място, откъдето е започнала, но изходът от замъка е съвсем друг: едно тясно дървено мостче протегнато над водата отвежда до външна порта, от която се излиза навън към парковите пространства на имението. Достъпът до градините, както и до целия прилежащ на замъка парк, заобиколен с вековни дървета и езера е напълно разрешен. Паркът, с площ около 55 хектара, е запазил ландшафтния си вид от 1895 година, когато градинският архитект Хендрик Копин го изгражда като тип английски пейзажен парк, около който са разположени градини във френски стил, а също има и зеленчукови градини, чиято продукция се е ползвала за нуждите на кухнята. Пристройката в този край на замъка обаче е затворена за посетители и се предоставя за лично ползване само от потомствените наследници, а те не са много.

Барон Етиен и баронеса Хелен имат двама сина – Елин и Егмонт. По-големият Елин, наследил автомобилната страст от баща си, на 24-годишна възраст загива в автомобилна катастрофа в Белгия- съвсем нелеп трагичен инцидент, за който напомня една пресечена мемориална колона, поставена в негова памет във френската градина на замъка.

След Втората световна война

единственият наследник барон Егмонт стопанисва замъка, като продължава семейните традиции, но по доста по- скромен начин, от мястото за скъпи забавления остава само старата слава. Популярна и гореща европейска точка за забавление на аристокрацията, замъкът Де Хаар става отново за малко, когато Тиери, синът на Егмонт, го онаследява. Той има намерение да направи зоопарк в един от парковете, за да привлича и семейства, но планът му не се осъществява до 2011 година, когато умира.

В наши дни наследници на замъка Де Хаар са пет баронеси,

(дъщери на барон Тиери и правнучки на Етиен и Хелен), които предпочитат славната семейна история пред аристократичните забавления. По тяхна инициатива се открива музейната публична част в имението, отворена целогодишно за посещения. За целта през 2000 година собственик на замъка става една фондация- „Кастел де Хаар“. Новият собственик се задължава да съхранява замъка, като го държи отворен за обществен достъп. Семейството си запазва едното крило за лично пространство, където има право да остава в рамките на около един месец годишно.

Това е накратко историята на замъка Де Хаар. Тя се дописва и в наши дни, част от която може да е всеки, посетил това място.

Малко полезна информация:

работното време е целогодишно в работните дни от седмицата от 11.00 до 17.00 часа. Изключения има само по празници. Градините, касите и сувенирните магазини са отворени до час по- късно: 18 часа. Последната обиколка на замъка е в 16 часа, след този час вътре посетители не се допускат, но достъпът до градините и парковете все още е възможен. Цените на билетите за вход са различни: за възрастни 16 евро за посещение на замъка, за деца под 4 години достъпът е безплатен. Децата от 4 до 10 години следва да заплатят по 10 евро входна такса. Билет закупен за разглеждане на замъка вътре, автоматично става валиден и за разглеждане на парковете и градините. В допълнение към билета има безплатна брошура с информация и с карта на музея и парковете.

При желание за посещение само на градините и парковете, цената на билета за възрастни е 6 евро, за деца от 4 до 10 години – 10 евро, а за деца под 4 години – входът е свободен. Като екстри към билета се предлага аудио озвучаване по време на обиколката из интериорните пространства, за целта се доплаща 3 евро допълнително.

Комплексът разполага с удобен платен паркинг от ?400 паркоместа, който е в непосредствена близост до замъка. Престоят няма значение, цената за автомобил е 6 евро, плащането е предплатено и се извършва на касата, където получавате жетон необходим за напускане на паркинга.

До замъка Де Хаар може да се пътува и с автобус на градския транспорт с номер 9 от централна гара Утрехт (само в уикендите и по време на ваканциите) или с автобуси с номера 111 и 127 (във всички останали дни) от Vleuten в посока Kasteel De Haar или Breukelen (спирка Brink в Haarzuilens, 15 мин пеша до замъка).

Адресът на замъка Де Хаар е Kasteellaan 1, 3455 RR, Haarzuilens. Снимането вън и вътре е позволено без съобразяване с някакви задължителни или ограничителни правила или регламенти за авторските права над кадрите.

Автор: Янита Николова
Снимки: авторът  

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова