Tag Archives: BG Law Making

Юнайтед Груп България/Булсатком: и ВАС разрешава концентрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

КЗК разреши сделката Юнайтед Груп България/Булсатком точно преди година. Към решението на КЗК е приложено особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, според което в резултат на планираната концентрация ще са налице негативни ефекти в конкурентната среда на съответния продуктов и географски пазари, защото ще се създаде предприятие с господстващо положение на пазара по смисъла на чл.20 от ЗЗК.

И Административен съд София-област (АССО), и Върховният административен съд с решение от 18 февруари т.г. отхвърлят като неоснователни жалбите против решението на КЗК.

Делото пред ВАС е образувано по четири касационни жалби, подадени от „А1 България“; „Цетин България“ ЕАД; „Йеттел България“ ЕАД и „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Поддържа се, че КЗК е следвало да забрани планираната концентрация, тъй като участниците в нея не са представили мерки за запазване на ефективната конкуренция и ограничаване на отрицателното й въздействие върху засегнатия пазар.

Според ВАС – по доклад на съдия Таня Дамянова – оплакването, поддържано от всички касатори, че при разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Следва да се приемат за правилни и обосновани изводите на КЗК, споделени и от АССО, че процесната сделка не би довела до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари. Тъй като оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, а е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Решението не подлежи на обжалване. По-рано съдът е потвърдил и допуснатото незабавно изпълнение.

Пеевски ще разчиства соросите, Костадинов иска списъци, Борисов не казва, че грантовете са лошо нещо

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 януари 2025 г. Пеевски и депутатите от ДПС – Ново начало внесоха Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техни фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавната власт.

Част от мотивите – компрометира се демокрацията, руши се държавата в частен интерес. Като овладени области чрез инфилтрирани лица се посочват администрацията, съдебната власт, университетите, медиите.

Проектът за решение  получи 62 гласа “за” (1 от ГЕРБ, 29 от “Ново начало”, 5 от БСП, 16 от ИТН и 11 от МЕЧ), 74 “против” (25 от ГЕРБ, 30 от ПП-ДБ и 19 от ДПС-Доган) и 43 “въздържал се” (36 от ГЕРБ и 7 от БСП).  “Възраждане” напусна, като по този начин допринесе за отхвърлянето на законопроекта. Обявеният мотив беше липсата на подкрепа за техния законопроект за чуждестранните агенти. 

Скоро след това Пеевски е обявил, че отново ще внесе решение анти-Сорос и ще освободи България от соросите. 

Паралелно Костадинов е обявил, че “още днес внася” в Народното събрание проект на решение за създаване на временна комисия, която да разследва дейността на чужди фондации- посочени са  “Отворено общество“, Институт “Отворено общество”, фондациите “Америка за България“, “Ханс Зайдел“, “Конрад Аденауер“, Норвежкия фонд и др. подобни организации. По думите на Костадинов  през последните 30 години  те са създали “мрежа от структури, които буквално паразитират върху гражданското общество и върху медийния сектор и имат своята откровена и неприкрита намеса в българското политическо пространство” –  “кои са стипендиантите, да получим списък, да ги обявим, да видим кой колко пари е взимал, защото тези фондации работят изключително непрозрачно”.

Големият апетит на политиците да правят списъци на представители на гражданското общество и медиите и да изнасят лична информация за активни граждани не секва.

Чуждестранно финансиране на неправителствения сектор и медиите съществува и в най-развитите демокрации, и в развиващите се държави. Средствата от ЕС също са публичен ресурс, който не е от българския бюджет. Тъй като и авторите на обсъжданите проекторешения, семействата им и пр. (видно от медиите) са получавали европейски, а може ли и други средства от чужди организации и лица, много трудно им се удава да разграничат укоримото от неукоримото. Не им се удава.

Борисов (който традиционно говори за грандове, вместо за грантове – безвъзмездно финансиране на проекти) вчера казва, че грантове повече няма да има, а днес казва че “по европейските програми има заделени пари, включително и за телевизиите, които са дадени от Европейската комисия. Всички правителства, не на Бойко Борисов, до едно са давали пари, които са по европейски програми за българските медии – за рекламни кампании, свързани с ЕС, както сега има пари за еврото. Всички сме го правили и то е бяло, официално и точно”.

Днес проблемът според Борисов е другаде: правителството дава “на много“, а грантовете се дават “само на някои“: “Аз не казвам, че грантовете са лошо нещо. Прави впечатление обаче, че тези грантове, ако си извадите справката по европейските програми, ще видите, че много медии са получавали, а по грантовете са само определен тип медии. Но когато си частна медия и защитаваш една политическа партия и получаваш дотации повече, отколкото другите политически партии, единственото, което съм казал, е, че много големи пари са влезли в тези медии.

Борисов, без да иска, е навлязъл в област, за която носи лична отговорност като дългогодишен шеф на ГЕРБ и премиер – разпределянето на държавната реклама. Отдавна се знае, че в раздаването на европейски пари и т.нар. държавна реклама за медии извън режима на ЗОП има проблем. Това позволява правителство и държавни субекти да финансират проправителствено отразяване на събитията, така и става. Парите, които се дават “на много”, според Борисов, най-често са пари за комфорт. И това е проблем, който ЕК ни посочва в докладите за върховенството на правото.

За четвърти път законопроектът за чуждестранните агенти беше гласуван и отхвърлен в НС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За четвърти път беше включен в дневния ред на Народното събрание и отхвърлен Законопроект за чуждестранните агенти.

Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти51-454-01-511/11/2024КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ;
2Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти50-454-01-8510/09/2024КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; и др.
3Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти49-354-01-1928/04/2023КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ; и др.
4Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти48-254-01-3627/10/2022КОСТАДИН ТОДОРОВ КОСТАДИНОВ; ПЕТЪР НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ; ЦОНЧО ТОМОВ ГАНЕВ;

Ограниченията – според последната версия

Два скандални опита за отстъпление от съществуващата правна рамка на достъпа до обществена информация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Публикацията “Сарафов поиска от Върховния административен съд да отмени достъпа до информация за разследвания и проверки на прокуратурата” е на сайта на Програма Достъп до информация и се отнася до искане на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов срещу съдебната практика, според която прокурорските постановления и други актове на прокурора по разследването са обществена информация с надделяващ обществен интерес и не могат да бъдат укривани от обществеността.

В един от предпоследните работни дни от 2024 и.ф. главният прокурор и единствен кандидат за длъжността „главен прокурор“ Борислав Сарафов поиска от Върховния административен съд (ВАС) да извади съществена част от дейността на прокуратурата от обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В искане до Върховния административен съд (ВАС ) и.ф. главният прокурор и поискал произнасяне по 5 въпроса, като твърди, че е налице противоречие в практиката на съдилищата. Според него, постановленията на прокурорите за прекратяване на досъдебно производство, както и свързаните с т.нар. проверки не представляват „обществена информация“. Твърди, че съществува практика на ВАС в тази посока и че административните съдилища са се отклонили от тази практика. Смята, че тестът за „надделяващ обществен интерес“, регламентиран в ЗДОИ през 2008 г. не следва да се прилага спрямо посочените прокурорски постановления.

Сарафов […]  всъщност е предприел реални стъпки за тълкувателно решение, чрез което да бъде покрита с булото на тайната и малкото информация за прокурорските разследвания и проверки, която обществото можеше да получи.

 

Засега този въпрос е открит.

2

Капитал обръща внимание и на друг опит за удар срещу прозрачността :

Служебното правителство първо предложи, а после свали скандален законопроект за промени в Закона за класифицираната информация (ЗККИ). След като проектът бе публикуван за обществено обсъждане на 2 януари със срок за консултации да началото на февруари и предизвика коментари и възмущение, в петък вечер текстът е бил свален от правителствения портал за обществени консултации.[…]

Самият текст предвижда нови сериозни правомощия на ДАНС, включително възможност да задейства процедура по предсрочно прекратяване на кметски мандати заради отказ на достъп до класифицирана информация, право да налага конфискации на вещи, с които е извършено административно нарушение, възможност за вечно засекретяване на информация до момента на унищожаването й, без обществото да има възможност да се запознае с нея и др.

Едно от най-скандалните нови правомощия на ДАНС беше идеята тя да може да сваля избрани кметове. В заключителните разпоредби на проекта се предвиждаше промяна в Закона за местното самоуправление и местната администрация, според която пълномощията на избран кмет се прекратяват “при неподаване на документи за проучване за надеждност в двумесечен срок от встъпването в длъжност, при отказ за издаване или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация”.

ЮЗУ и ректорът Марин водят SLAPPs срещу бивш преподавател

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Югозападният университет “Неофит Рилски” и ректорът му Николай Марин са завели три дела с характеристиките на SLAPP (strategic lawsuits against public participation, SLAPPs) срещу бившия преподавател в учебното заведение Стефан Дечев, съобщи Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). Исковете са почти идентични на обща стойност 650 хил. лева. Исковите молби са подписани Николай Марин – две в качеството му на ректор и една в лично качество.
През декември миналата година историкът и вече бивш преподавател в Югозападния университет доц. Стефан Дечев подава сигнал до Министерството на образованието и науката, в който твърди, че системно подписът му е бил фалшифициран под оценки от изпити, които никога не са се провеждали. Оценките са вписвани в главните книги, в които преподавателите нанасят оценките от протоколите.

След Лев Инс срещу Медиапул с иска за един милион и АЕЦ Козлодуй срещу медицинската сестра Наталия Кънчева за половин милион, това е поредна серия SLAPPs. Едното дело на ЮЗУ също е за половин милион.

Дневник с повече информация

КЗЛД обучава, не санкционира за разгласяване на лични данни, вкл. ЕГН-та, с цел стигматизиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за защита на личните данни не санкционира партия “Възраждане” за нарушаване на правилата за разгласяване на лични данни – за това съобщава изданието Сега в публикация “Възраждане” са помилвани след мащабна злоупотреба с лични данни.

През август 2022 г. ръководството на партия “Възраждане” оповестява списък с неправителствени организации и медии, които обяви за “октоподоподобна структура”, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. “Възраждане” и в този парламент внесе мракобесния си закон по кремълски образец за регистрация на чуждестранните агенти. Личните данни, вкл. ЕГН, на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии остават видими на сайта на партията от 11 август 2022 г. до януари 2023 г. – като “се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, “завладяна държава”, “злокобна фондация””, пише Сега.

В резултат санкция няма, има само препоръка да се спазват разпоредбите на GDPR. Решението още не е публикувано, Сега са стигнали до проекта.

Министерството на правосъдието отказва достъп на Съюза на съдиите в България до информация, свързана със законодателния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на годината става ясно, че Съюзът на съдиите в България (ССБ) обжалва изричния отказ на Министерството на правосъдието (МП) да бъде представена информация за начина на формиране и дейността на работната група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт.

Съюзът на съдиите в България научава от медиите и от публикувана на сайта на МП официална информация за формирането на нова работна група за изготвяне на изменения в Закона за съдебната власт със срок на дейност 30.11.2024 г., пише Дневник. За пръв път в последните десетилетия такава работна група е сформирана без участието на ССБ, който се явява най-старата и представителна професионална организация на съдиите в страната.

ССБ е поискал от Министерството на правосъдието информация за критериите, по които са подбрани участниците в същата работна група, копия от съответните заповеди и от представените становища в хода на дейността ѝ. МП издава отказ за представяне на исканата информация, под претекст, че същата имала вътрешнослужебен характер и била част от предварителната дейност по подготовка на проекта на законодателни предложения. ССБ обжалва отказа пред Административен съд – София град. Според жалбата Прозрачността на законодателния процес е основен принцип и предполага свободен достъп до цялата налична обществена информация. Посочена е категорична практика в тази посока на Върховния административен съд, формирана по приложението на ЗДОИ, и на Съда на Европейския съюз (СЕС) по законодателния акт на ЕС за достъп до официални документи – Регламент 1049/2001. Чрез позоваване на СЕС, в жалбата се подчертава: “С оглед този засилен принцип на прозрачност, общи презумпции за неогласяване на подготвителни документи може да има само за конкретно определени документи, свързани с административно или съдебно производство, но никога за законодателния процес”.

Мария Павлова е служебен министър от април т.г. Завършила Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1996 г. Работила е като заместник на главния прокурор непоследствено преди назначаването й за служебен министър на правосъдието.

Съюзът на съдиите в България е независима доброволна професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействуваща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси и за укрепване на престижа на съдилищата в България (чл.1 от Устава).

Прилагане на DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изготвен е и в края на 2023 г. беше публикуван за обществено обсъждане (15 декември 2023- 15 януари 2024) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), който има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).

Няма данни на сайта на Народното събрание за движение на законопроекта.

Достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–        национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

–        национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;

–    национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:

42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.

43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.

44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.

45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.

46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.

47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).

*

На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.

На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.

по темата

ПП Възраждане отново внасят Закон за регистрация на чуждестранните агенти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мотивите:

Законопроектът

Законът на Путин за сравнение

ЕСПЧ, според чието решение руският закон противоречи на ЕКПЧ – следователно и българският

Путинистки, мракобесен, закон за гражданската смърт – това са квалификациите в медиите. Журналисти са си направили труда да покажат, че ПП Възраждане и съпругата на Костадинов попадат в обхвата на чуждустранните агенти.

И молба към администрацията на парламента – изисквайте изпълнение на правилника на НС:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; […]