Tag Archives: BG Media

Съдия Владислава Цариградска срещу ПИК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдия Владислава Цариградска съди ПИК за статии в сайта. Докъде стигна производството:

СРС се произнесе в нейна полза през 2021 г.

Софийският градски съд през 2023 г. потвърди решението на СРС – вж решението на СГС.

През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу сайта ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Твърденията, които включват обвинения, че съдийката е „свързана с организираната престъпност“, „свързана с престъпни дейности по Черноморието и в Плевен“ и има „тесни връзки с ъндърграунда“ или е „спечелила от престъпните връзки на съпруга си. ”, се считат за фактически твърдения, формиращи основание за отговорност. Определението не подлежи на обжалване. ВКС не допуска касационно обжалване по жалбата на ПИК в частта, с която Пик Нюз ЕООД е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищцата сумата 24900 лв. (частична претенция от 500000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази, съдържащи се в статии, публикувани в електронното издание „Информационна агенция ПИК“.

Предстои ВКС да се заеме и с важен правен въпрос, поставен от съдия Цариградска. ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с която е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата.

ВКС ще обсъди дали всеки гражданин има субективно право да иска премахване на клеветнически твърдения, публикувани онлайн. Първоинстанционният съд преди това отхвърли искането й за премахване на подобни изявления, заявявайки, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването им“. Този въпрос все още не е разглеждан в съдебната практика на Върховния касационен съд.

Както може да се проследи в първата препратка, Комисията за журналистическа етика се произнесе още през 2020 г. за нарушения на Етичния кодекс на българските медии от страна на ПИК. Борбата на Цариградска срещу клеветническата кампания е само елемент от по-широка картина, която Борис Митов описва в публикация за Свободна Европа:

“Съдия открито се изправя срещу мафията. Твърди, че властите са се сраснали с престъпни мрежи за влияние. Следват смъртни заплахи. Назначена ѝ е охрана, а за заплахите е обвинен един скитник. Месеци по-късно обвиняемият е на свобода, съдията е без охрана, а за мрежите за влияние вече никой не говори.

Ако искаш да спреш някого да говори, първо му спри достъпа до информация. Ако той все пак не спре да говори, създай условията да се чувства уязвим. Особено, когато е заплашен. Това се случва със съдия Владислава Цариградска. Тя публично разказваше за подземния свят, който притиска магистрати и остава безнаказан. Но за десетина месеца нещата се промениха.”

Невидимата ръка на медийната цензура на Балканите: доклад 2024 на BFMI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

The Balkan Free Media Initiative (BFMI) e неправителствена организация, базирана в Брюксел. Създадена е през 2021 г. от Антоанета Николова. В борда на организацията е посочена Меглена Кунева.

В края на 2024 г. е публикуван доклад на BFMI “The Invisible Hand of Media Censorship in the Balkans”, в който има и кратка оценка ( с.12-15) на състоянието на медиите и медийната свобода в България.

Докладът следва друг подобен доклад от октомври 2021 г.

AFP Провери: за собствеността на Нова и бТВ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

AFP Fact Check е отдел в рамките на Agence France-Presse (AFP). През 2017 г. AFP създава специален екип за проверка на факти и разследвания в цифрова среда, работи се на 26 езика, един от тях е български език. Проверката на факти е по утвърдени международни стандарти.

Резултатите от собствени проверки, както и от работата на други екипи, когато представлява интерес за българската общественост, са на сайта AFP Провери.

Една публикация на български език от Росен Босев относно собствеността на Нова телевизия и бТВ. Проверява се твърдението, че двете телевизии имат един и същ собственик.

Братя Халваджиян срещу Бареков и Евроком: решение на СГС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Софийския градски съд от 11 ноември 2024 г. по дело, водено от братя Магърдич и Джуди Халваджиян срещу Николай Бареков и Евроком.

Първоинстанционният съд е приел, че в предаване по Евроком и във фейсбук Николай Бареков не е разпространил клеветнически твърдения за продуцентите, а оценки за тях. Въззивният съд приема, че “изводът на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления представляват коментар и негативни оценки за предаването и за други предавания, продуцирани от ищците, за личността на самите ищци, които не подлежат на проверка за вярност, нито съдържат обиди”, е неправилен. Според СГС “въпросните твърдения по отношение на създателите на телевизионни продукции, когато са неверни, се явяват и позорящи предвид професионалната дейност на ищците като продуценти на телевизионни предавания, които следва да спазват посочените принципи. В изявленията на ответника Бареков се прави внушение, че дейността на ищците като продуценти на телевизионни предавания се определя от определени политически партии и техните лидери, че ищците имат финансова зависимост от политически партии и изпълняват политически поръчки при осъществяване на дейността си, както и че разпространяват фалшиви новини. […] Разпространяване на това твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален аспект.”

Също така СГС се произнася по отговорността на медията, като осъжда Евроком да заплати солидарно част от общо определеното обезщетение “в качеството си на доставчик на медийна услуга, в ефира на която са направени част от изявленията на първия ответник, довели до подлежащи на обезщетяване вреди на ищците.” Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо ТВ Евроком.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Пълен текст на решението на СГС по делото Халваджиян срещу Бареков и Евроком

Де факто пише и за друго спечелено дело – срещу Пик Нюз и Недялко Недялков като автор на статии в Пик и Ретро.

„Журналистика под стрес“: представяне на резултатите от проучване за свободата на словото в България през 2024 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Експлоатация, стрес, онлайн тормоз, депресия, загуба на обществен престиж, ниско заплащане – такива са наблюденията върху журналистите в поредния доклад на д-р Илия Вълков за Асоциацията на българските журналисти. Индивидуална професионална помощ за журналиста или обществена реакция, синдикална защита и мерки за защита на журналистическия труд?

Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 29 април – 10 юни, попълвана доброволно и анонимно от 206 представители на медиите в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа Рисърч“.

„Журналистика под стрес“ – годишно изследване за свободата на словото в България (2024)

Агресия и заплахи срещу журналисти в изборния ден и след него

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободна Европа съобщава за проявена агресия и заплахи срещу журналисти в различни населени места в деня на парламентарните избори 27 октомври 2024, неделя. Сайтът има препратка и към обобщение в изданието “Сега”. Посочените случаи:

Екип на бТВ е нападнат в Хасково.

Съобщава се и за агресия срещу податели на сигнал за купуване на гласове в Лом.

Кметът на община Никола Козлево Исмаил Ибрям заплашва репортерката от сайта “За истината” Дияна Желязкова.

Журналистката от Свободна Европа Дамяна Велева също е била обект на вербална агресия, но в село Долно Осеново в община Симитли.

Deutsche Welle описва работата на журналисти в изборния ден – “Казаха ни да се махаме” – и публикува следния Призив на българската редакция на DW:

“Лидер на политическа партия изпраща “целувки” на журналист. Друг обижда водещ на сутрешен блок в ефир. Трети призовава за бойкот на същия водещ. Четвърти казва, че 12 журналисти “тормозят цялото общество”.

Нападки, обиди и внушения

Това не е антиутопия, а са съвсем реални сюжети от последните дни на поредната предизборна кампания в България. Кампания, в която отново не се проведе нито един лидерски дебат между основните политически партии. И в която част от лидерите на парламентарно представените партии отказваха да отговарят на всякакви въпроси на журналисти.

Вместо да приеме поканите за интервю на журналистката Полина Паунова, Делян Пеевски ѝ изпраща иронични поздрави.

Вместо да отговаря по същество на въпросите на журналистката Мария Цънцарова, Костадин Костадинов я обижда в ефир.

Вместо да се включи в конструктивен предизборен дебат, Слави Трифонов отправя към същата журналистка обидни нападки.

Вместо да изрази възмущението си, лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов настройва обществото срещу представители на журналистическата гилдия, а нито една друга от водещите партии не реагира с официална позиция.

Вместо да се обявят в защита на свободата на словото, редица политици саботират медиите в изпълнението на обществената им функция да ги държат отговорни за действията им.

Когато политици се разправят с журналисти, които задават критични въпроси, това създава съвсем реална заплаха за демокрацията в България. Защото в една демократична среда медиите действат като коригиращ механизъм на политическата класа и като защитна стена срещу способите на тоталитаризма. Затова е толкова важно те да са независими, а обществото да реагира на всеки опит за натиск върху тях – независимо дали симпатизира на конкретен журналист или не. Както казва Албер Камю: “Свободните медии могат, разбира се, да бъдат добри или лоши, но със сигурност без свобода никога няма да бъдат нещо друго освен лоши”.

Затова Българската редакция на Дойче Веле декларира солидарност с гореспоменатите колеги, както и с всички журналисти в България, които срещат отпор при опитите си да задават важните за обществото въпроси към силните на деня. Призоваваме за пълно противопоставяне срещу всеки опит за натиск, заглушаване или оклеветяване на журналисти, защото това руши доверието в медиите и отслабва защитните механизми на обществото. И се застъпваме за отказ от порочната практика на еднопосочна комуникация от дивани, екрани и превозни средства.”

Списъкът може да бъде продължен и с изяви след изборния ден – Дневник публикува анализ от Велислава Попова “Автокрацията е в детайлите: “Възраждане” не допуска “Дневник”, БСП не харесва въпроси за Пеевски“.

За финал – да си спомним отново за Нери. Ето какво беше написала по същия повод преди време.

Казусът Диона и незаконното съдържание онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Диона шмърка. Клип онлайн показва как бял прах, според нея енергийна безвредна напитка, се консумира през носа. Диона се води инфлуенсър. Клипът е в Инстаграм, платформа за видеосподеляне.

Софийската районна прокуратура се самосезира, проверката е възложена на Националната полиция, ще се проверява дали има извършено престъпление срещу здравето, съобщава БТА.

Комисията за защита на потребителите обсъжда казуса от гледна точка на правилата за онлайн търговия и установява, че са нарушени – липсва адрес на производителя и форма за отказ от поръчката. Обмисля налагане на санкция на търговското дружество.

Служебният министър на здравеопазването разпорежда на Регионалните здравни инспекции да извършат проверки във физически обекти, за които има информация, че предлагат продукта, който няма разрешение за употреба от здравното министерство.

Назначени са проверки от експерти от Националния съвет по наркотични вещества и Агенцията за безопасност на храните – на тази база ще се реши дали продуктът да бъде ограничен или забранен за употреба.

Съветът за електронни медии получава 22 сигнала. Не за самото действие, а за рекламата на вещество, наподобяващо наркотично. СЕМ няма правомощия по закон, казва Наплатанова. Има превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, казва Симона Велева. Първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения, казва Галина Георгиева.

Според мен има две линии, по които може да се обсъжда медийната страна на казуса: по линия на юридическите и етичните задължения на платформите за видеосподеляне и по линия на юридическите и етичните задължения на инфлуенсърите.

Платформите

В Закона за радиото и телевизията има разпоредби, която засягат задълженията на платформите, тя въвежда Директива 2018/1808. Това е чл.19д, ал.1: Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове предприемат подходящи мерки:

1. за защита на децата от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудио-визуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, в съответствие с чл. 17а, ал. 1 – 3; […]

(3) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове вземат подходящи мерки за спазване на определените в чл. 75, ал. 1 и ал. 4 – 9 изисквания за аудио-визуалните търговски съобщения, които не организират и позиционират, а са генерирани от потребители, като се взема предвид ограниченият контрол, упражняван от платформите за споделяне на видеоклипове над тези аудио-визуални търговски съобщения.

(4) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове ясно информират потребителите на предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, съдържащи аудио-визуални търговски съобщения, когато потребителите са декларирали съгласно ал. 8, т. 1, че тези съобщения съдържат аудио-визуални търговски съобщения, или когато този факт е известен на доставчика.

(5) Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове се задължават да спазват нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение “Национален съвет за саморегулация”, включително, но не само, с цел ефективно да се намали излагането на деца на търговски съобщения за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. [,,,]

СЕМ отговаря за платформите под българска юрисдикция, а в случаи като Инстаграм може да се свърже със съответния медиен регулатор, като му предостави данни за незаконното съдържание, и да очаква реакция.

Инфлуенсърите

ЕС непрекъснато разширява обхвата на услугите в регулация с цел по-добра защита на аудиторията – отначало в регулация бяха линейните медийни услуги, след това бяха добавени нелинейните, след това услугите на платформи – и сега идва ред на инфлуенсърите. Франция, Нидерландия и други държави вече регулират и инфлуенсърите – и основателно, както се вижда от казуса с Диона. В Обединеното кралство са проучили инфлуенсърите в Инстаграм и настояват търговските им съобщения да бъдат означени.

Заедно с това медийната политика на държавите предвижда обучение за инфлуенсърите – които подобно медиите трябва да познават правните и етичните стандарти, и обучение за аудиторията – която трябва да е информирана за ролята на инфлуенсърите и създателите на онлайн съдържание като част от медийната екосистема.

На ниво ЕС също се води подготовка за ясни стандарти, вече имаме Заключения на Съвета за инфлуенсърите, в които “се призовават държавите и Комисията да разработят политики и инструменти за насърчаване на отговорно поведение от страна на инфлуенсърите спрямо тяхната аудитория, като същевременно продължат инициативите за укрепване на медийната и цифровата грамотност на аудиторията на инфлуенсърите.”

По съображения за пълнота – има и жалба до Комисията за журналистическа етика.

Така или иначе, не е като да няма възможност да се реагира срещу феномени като “Диона шмърка”. Доколкото става ясно, клипът вече е изчезнал от онлайн пространството – но стоят изказванията на Диона, че в нейния бранш това било нормално.

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“ (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

NovoNachalo.com – Ново начало с Делян Пеевски

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Сайтът

Съобщение на Ивайло Мирчев в социалните мрежи информира, че МВР е свалило novonachalo.com – нов сайт за политическа сатира, създаден от активисти на Да! България (наши активисти, пише Мирчев). От хостинг компанията съобщават, че сайтът е спрян по разпореждане на МВР (ГДБОП) и всякакви допълнителни въпроси да се отнасят към тях. Това е станало в 14.03 ч. на 14.08.2024 г. Има приложена кореспонденция на Мирчев с доставчика в потвърждение на казаното, изяснява се впоследствие, че това е СуперХостинг.

Малко по-късно сайтът тръгва отново, този път се хоства извън обсега на действие на ГДБОП – на сървър извън България.

Междувременно министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е намерен от журналисти и казва няколко неща: че ще даде подробна информация на другия ден, че сайтът се е асоциирал с двама политици, които са се разкрили по този начин (посочва Мирчев и Божанов), и че сайтът е фалшив. На въпроса защо е фалшив министърът отговаря с два въпроса: “Аз да съм част от някоя партия? Според вас фалшива новина ли е това?”

Съдържанието

Сайтът е вдъхновен от загадъчното ново начало, заявено от Пеевски, определен е от Мирчев като политическа сатира и съдържа както истински клипове с участието на Пеевски или свързани с Пеевски, така и пародийни материали, интервюта и други подобни. Очевидно не е опасен за националната сигурност. Бегло проследяване не показва сайтът да съдържа реч на омразата или лични данни или други предвидени от закона тайни. Единствената индикация за причините за свалянето е изказването на министъра, че сайтът е фалшив.

Безусловно е прието, че сатирата и пародията не са част от дезинформацията, вж например Кодекса на ЕС. Не е дискусионно, следователно, че материали с пародиен характер не се третират като незаконно съдържание.

Правното основание и причините

От началото се знае (от доставчика), че доставчикът е свалил сайта по искане на ГДБОП. Не се знае на какво правно основание. Тази информация е поискана писмено и от ГДБОП, и от министъра и има поет ангажимент от министъра за подробна информация.

Мерки по отношение на съдържание онлайн могат да се вземат, ако то е незаконно, тоест не е в съответствие с правото на Съюза или правото на съответната държава членка. Пародиите не се включват в обхвата на понятието дезинформация, така че остава неясно каква разпоредба от правото на Съюза или българското право е нарушена. Няма данни и това да е установено със съдебен акт.

Според Законодателния акт за цифровите услуги

54) Когато доставчик на хостинг услуги реши на основание на това, че предоставената от получателите информация е незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия, да премахне или да блокира достъпа до информация, предоставена от получателя на услугата, или по друг начин да ограничи видимостта ѝ или извличането на печалба от нея, например въз основа на сигнал или по собствена инициатива, включително единствено чрез автоматизирани инструменти, той следва да уведоми по ясен и лесноразбираем начин получателя на услугата за своето решение, за съответните причини и за наличните възможности за правна защита чрез оспорване на решението, с оглед на отрицателните последици, които тези решения могат да имат за получателя на услугата, включително за упражняването на основното му право на свобода на изразяване. Това задължение следва да се прилага независимо от причините за решението, по-специално независимо от това дали действието е предприето, тъй като докладваната информация се счита за незаконно съдържание или за несъвместима с приложимите общи условия. Когато решението е взето въз основа на получаване на уведомление, доставчикът на хостинг услуги следва да разкрие идентификационните данни на лицето или образуванието, подало уведомлението, на получателя на услугата само когато тази информация е необходима, за да се установи незаконосъбразността на съдържанието

И на финала – за пресконференцията на министъра

Вместо очакваната информация за правното основание и причините на свалянето на сайта, министър Калин Стоянов се е фокусирал върху обаждане на Божанов до ГДБОП. От известната ни кореспонденция между Да!България и доставчика на хостинга се вижда, че именно доставчикът насочва Мирчев да се обърне към ГДБОП за правното основание и причините за премахване на съдържанието – което е право на въпросните хора от Да!България (вж по-горе рецитал 54 от регламента).

Патетичното твърдение на министъра, че ГДБОП са си свършили работата, няма да може да мине без уточнението, че борбата със сатирични сайтове не им е работа.

Министърът е заявил, че трябвало да се прави разлика между свобода на словото и сайтове за разпространение на фалшива информация и манипулация. Само че пародията е извън обхвата на понятието за дезинформация, а поне засега друга причина за сваляне на сайта не се съобщава.

Случаят е в развитие, трябва да се следи по много причини. Когато Румен Петков като министър на вътрешните работи караше доставчиците да свалят съдържание, някои сваляха, а някои не сваляха, като привличаха външни експерти по въпроса незаконно ли е съдържанието, както е настоявал Румен Петков. Зависи колко убедителни са доказателствата за незаконност на съдържанието.

АЕЖ: Свалянето на сатиричен сайт от МВР е опасен прецедент

Също са обърнали внимание върху отговорността на доставчика да прецени законосъобразността на разпореждането.

Тече срокът за деклариране на медийната собственост за 2023

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министерството на културата информира, че до 30 юни следва да се декларират собствеността и финансирането на медии и разпространители на медийно съдържание. Министерството напомня на доставчиците на медийни услуги за тяхното задължение ежегодно да обявяват информация за собствеността и финансирането си съгласно изискванията на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. В своите декларации медиите посочват и всички договори, сключени с държавни и местни органи, както и с други възложители, подробно изброени в чл. 7а, ал. 4 от закона.

Задължение за обявяване на действителния собственик е предвидено и за разпространителите на периодични печатни произведения, които декларират и броя обекти за продажба на дребно, използвани от тях в търговската им дейност.

Декларациите се подават ежегодно до 30 юни, като финансирането и договорите на доставчиците на медийни услуги по чл. 7а, ал. 4 ЗЗДПДПОРДМУ се посочват за предходната (2023) година.

Подаването става изключително по електронен път с електронен подпис в специален портал в интернет-страницата на Министерството на културата. Подробни инструкции са публикувани в страницата на портала.

Подаването на декларациите е задължително, като санкцията за нарушителите е в размер от 10 000 до 15 000 лева.