В Комисията за журналистическа етика постъпи сигнал от Съвета за електронни медии по случая с разкритията на Христо Грозев срещу Диляна Гайтанджиева. Каква е тезата накратко: ГРУ (Главно разузнавателно управление) е централният орган на военното разузнаване на Русия, ГРУ има хакерско звено 29155, то използва външни връзки за разпространение на незаконно получена и вредяща информация, Диляна Гайтанджиева, българска журналистка, е тъкмо такава външна връзка.
СЕМ не е установил нарушение на Закона за радиото и телевизията от страна на БНТ, бТВ и Нова, но “доколкото преценката за съответствието с Етичния кодекс на българските медии е от компетентността на Комисията за журналистическа етика, медийният регулатор реши да сезира Комисията дали БНТ, бТВ и Нова са спазили Етичния кодекс на българските медии”, по-конкретно 1.1. Точност и 2.5.1. Дискриминация. Предложението е на Къдринка Къдринова, член на СЕМ от квотата на президента.
Комисията за журналистическа етика поиска становища от трите медии и получи такива само от търговските медии. БНТ не изпрати становище.
Съюзът на българските журналисти е потърсил за коментар Диляна Гайтанджиева, която е казала следното: „Благодаря на СЕМ, че защитава журналистическата етика и принципи. Търся правата си по съдебен път. А що се отнася до аргумента, че клеветите срещу мен са изречени от човек, участвал във филм, спечелил „Оскар“, и следователно те не трябва да се подлагат на съмнение, ще припомня, че и свързаните с „Ал Кайда“ в Сирия „Бели каски“ също взеха „Оскар“.“ Няма данни да е търсен за коментар Христо Грозев.
До този момент Комисията няма данни, че Гайтанджиева води дело по обсъждания въпрос. Това е важно, защото Етичната комисия не гледа жалби в случай, че по същия въпрос се води съдебно дело.
Никъде в решението не е записано че “твърденията на получили “Оскар” не трябва да се подлагат на съмнение“. Напротив, както всеки може да се убеди от решението, Комисията взема предвид както Оскара, така и множество аргументи и други източници.
Няма данни Гайтанджиева да е искала право на отговор и да й е било отказано.
Пламена Игнатова работи за Клуб Зет: “Днес питащата журналистика е на изчезване, систематично и удобно подменяна с неопитната. Или още по-лошо – със сервилната журналистика. Вместо една редакция да застане с името си, кадровия, финансовия си ресурс и с юридическата си подготовка зад своите задаващи въпроси журналисти, нейната работа вече вършат блогъри, влогъри и неправителствени организации. Т.нар. мейнстрийм медии се сведоха до новини без контекст и риалити формати за забавление на народа, но пък отказват да отстъпят претенцията си, че правят публицистика и представят максимално широк кръг от гледни точки. Дори афишират тази неистина със самочувствие.”
Кирил Фалин има интересен поглед на журналист от Кюстендил: “Някога в Кюстендил имаше 5–6 радиа – „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, седесарското „999“, вървеше още и Общинското радио с неговите радиоточки. Две радиа „бълваха“ и в Дупница. В руенския манастир „Св. Иван Рилски“ тръгна и веднага спря първото църковно радио в България. И всички сдадоха скоропостижно. Имаше и няколко вестника – „Сряда“, „Стримон“, „Нова България“, партийните „Посоки“, „Синева“ в предизборно време, предимно в областния град. И в Дупница ги имаше. Всичко приключи.”
Даниел Чипев и Антон Балтаков не са представени с организацията/медията, за която работят.
Даниел Чипев през същата тази изминаваща година е напуснал позицията на директор на новините на БНТ – не е ясно по какви причини, има само слухове – и според медии е консултант на Нова телевизия. Така че неговото мнение е не просто мнение на гражданин, а на човек от кухнята на новинарството – макар че Чипев и тук се въздържа от критични оценки, освен да препоръча новинарство “без пропаганда, директно и честно”. Защо, има ли пропаганда вместо новини?
Андон Балтаков напусна позицията си на генерален директор на Българското национално радио през август 2021 г. по дълбоко лични причини, също така не обявени публично. Той дойде да заеме позицията от САЩ и вероятно се е върнал отново в САЩ, с което може да се обясни неговият фокус върху американската журналистика.
Апелативен съд – София се произнесе по въззивна жалба на Теодора Георгиева от Прокуратурата на ЕС срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д. 4663/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: „Починалият“ Пепи Еврото до Кьовеши: Давах по 10 000 лв. на месец подкуп на европрокурорката Теодора Георгиева, публикувана на 17.10. 2023 г. на интернет сайта http://www.bgnes.bg.
Има възражение за преобладаващ обществен интерес и за нисък праг на защита срещу критика, тъй като Теодора Георгиева е публична фигура.
Според АСС не е спорно, че статията е публикувана, както и че съдържа въпроса “Коя е европрокурорката Теодора Георгиева, вземала подкупи в „Осемте джуджета“?”
Свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото. (РКС № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., РКС № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.).
ЕСПЧ винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (напр.- Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, № 44362/04; Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, № 25579/05, Решение от 15.09.2011 г. по дело Mosley v. the United Kingdom, № 48009/08). Като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 ЕКПЧ, през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); предмета на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното, от публикацията; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения; отговорностите и изискванията за упражняването на журналистическа дейност – посочвано е, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (вж. – Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v. the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08).
В решение № 253 по гр.д. 1251/2012 г. на ВКС, III ГО са обобщени решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Настоящият съд намира, че тези принципни разрешения важат и за електронните издания.
„Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ e въпрос, съдържащ твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно сигнала до Кьовеши. По делото не се установява твърдението да е истина. Ето защо, изявлението е противоправно.
Основателен е и искът за премахване на статията поради приетото противоправно засягане на честта и достойнството на ищцата. АСС присъжда обезщетение от 2000 (две хиляди) лева.
Рeшението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
В съобщениетo JOIN (2025) 791 финал се определят мерки за защита и насърчаване на силни и устойчиви демокрации в ЕС, като са включени действия в три направления: запазване на целостта на информационното пространство; укрепване на институциите, честни и свободни избори и свободни и независими медии; и повишаване на устойчивостта на обществото и ангажираността на гражданите.
Ще бъде създаден нов Европейски център за демократична устойчивост с цел предвиждане, откриване и реагиране на заплахи като чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и независима европейска мрежа на проверителите на факти на всички официални езици на ЕС.
В рамките на нова програма за устойчивост на медиите ще бъде предоставена засилена финансова подкрепа за независимата и местната журналистика, която ще свърже настоящата подкрепа за медиите с програмите за финансиране, предложени в новата многогодишна финансова рамка на ЕС.
За да спомогне за противодействието на манипулирането на информация, Комисията ще въведе мерки за насърчаване на медийната и цифровата грамотност за всички възрасти.
Предвидените мерки са разнообразни, амбициозни, с потенциал за промяна, като например
прилагане на EMFA u anti- SLAPP Directive,
редуциране на “новинарските пустини“, вкл. чрез програми за местната журналистика,
предоставяне на насоки за поддържане на конкуренцията и насърчаване на медийния плурализъм и многообразие в контекста на преразглеждането на правилата за сливанията,
ревизия на съществуващите правила за държавна помощ за обществени услуги за радио- и телевизионно разпространение в оценка на Съобщението за радиоразпръскване от 2009 г.,
програма за устойчивост на медиите в подкрепа на независимата журналистика и медийна грамотност,
засилване на мерките за безопасност на журналистите и борба със злоупотребите със съдебни спорове (SLAPP),
подкрепа за качествени независими медии и журналистика извън границите на ЕС; подкрепа за иновативните медийни проекти, предоставящи нови формати и съдържание на публиката в целия Съюз и извън него,
ревизия на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар, вкл. по повод използването на защитени с авторски права материали за обучение на модели с изкуствен интелект без разрешение,
ревизия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) в области като:
модернизиране на правилата за реклама с цел насърчаване на устойчивостта на медиите,
регламентация на инфлуенсърите,
обществените медии.
Наред с Европейския щит за демокрацията, Комисията представи днес и Европейска стратегия за гражданското общество. Това е инициатива за по-силна ангажираност, защита и подкрепа на организациите на гражданското общество. В предложението си за новата МФР Комисията предвиди значително увеличаване на финансовата подкрепа за НПО, като за програмата AgoraEU са предвидени 9 млрд. евро.
Между 24 и 26 септември 2025 г. В България беше проведена мисия от партньорските организации към Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (Media Freedom Rapid Response, MFRR) за установяване на състоянието на медийната свобода. В мисията участваха ARTICLE 19 Europe; Асоциацията на европейските журналисти (AEJ); Европейският съюз за радио и телевизия (EBU); Европейският център за свобода на пресата и медиите (ECPMF); Европейската федерация на журналистите (EFJ); Международния институт за пресата (IPI); Репортери без граници (RSF); Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) и Index on Censorship.
Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.
В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.
Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.
Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.
Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.
Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.
Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:
Видът на наказанието е неадекватен и непропорционален на евентуалното деяние. За разпространение на лична информация се предвижда до 6 години затвор и престъплението е от общ характер, тоест задейства се държавното обвинение, а когато информацията е невярна и позоряща (клевета по НК, престъпление от частен характер), предвиденото наказание е глоба.
Абсолютен характер на забраната. Дори GDPR предвижда дерогации и изключения (журналистическото изключение), но Тошко Йорданов – не. Разпространяваш ли лична информация – затвор.
Размерът на наказанието е определен така, че да стане възможно прилагане на СРС. Става възможно да се използват „технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
Практиката на ЕСПЧ очертава провала на България да създаде гаранции за защита на правата на гражданите при прилагане на СРС и да ги прилага, съдейки по поредицата дела пред ЕСПЧ, които България губи. Проблеми се съдържат и в докладите на Бюрото за контрол върху СРС. При проблематична защита на гражданите е опасно да се създават все нови и нови основания за използване на СРС, наскоро в този списък бяха включени престъпленията срещу интелектуалната собственост.
Дефинирането на личен живот е произволно и не е посочено как се съотнася с установената практика на ЕСПЧ и т.н.
На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.
Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.
А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.
И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).
Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:
щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“
На 6 октомври 2025 г. СГС – Търговско отделение, съдия Валерия Диева, е прекратил производството за несъстоятелност на Стандарт Нюз АД. Дружеството няма ликвидно имущество, което да покрие разходите по несъстоятелност, нито има висящи дела за попълване на масата, които да осигурят постъпления на средства в масата, следователно са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството, като дружеството се заличи от търговския регистър.
Съдът прекратява производството и заличава дружеството от търговския регистър.
„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев.
В Светая Светих на публицистиката на обществената телевизия се случи нещо, което не изненада никого. Интервюто на софийския кмет, излъчено тази събота, липсваше в така наречения пълен запис и от предходния събеседник се преминаваше към репортаж, следващ интервюто на кмета.
Интересът към интервюто беше голям, тъй като освен кризата с извозването на софийския боклук кметът засегна и критиката, идваща откъм Ново начало и Пеевски:
Точно господинът, който е фалирал всичко, до което се е докоснал – “Д като фалит”, не мисля, че е удачно да говори кой какво граби, защото той е най-големият грабител в държавата и е изключително некоректно да морализира кой защитавал интересите на народа. Като защитава интересите на народа, да се откаже от охраната, която струва колкото една детска градина. Аз си ходя по улиците за разлика от него.
Столична община пусна онлайн оригиналния запис, едва след известно време същото е направила и БНТ, като от пресцентъра на телевизията са заявили за Офнюз, че не става дума за цензура, а за “техническа грешка” при качването на записа. След като проблемът бил забелязан, интервюто било публикувано “в оригиналния му вид”.
Историята проследяват Дневник, Капитал, Медиапул, Офнюз, Клуб Z и др. Научаваме се, че възстановяването първо е било частично, без коментара на кмета за Пеевски.
Вземайки предвид факта, че операциите върху интервюто привлякоха вниманието на много зрители – “докато националната телевизия си мислеше, че може да контролира онлайн пространството, интервюто обиколи социалните мрежи” – Капитал уместно свързва отразяването на кмета с ефекта Стрейзанд (Стра̀йсънд според Уикипедия).
Но убийството очаквано беше използвано за цензура. До спирането на шоуто на Джими Кимъл доведе не казаното за Чарли Кърк, а зависимостта от правителството.
Не само Disney, собственикът на АВС, но и собствениците на местните станции, които купуват съдържанието на АВС – Nexstar (28 станции излъчват ABC) u Sinclair (38 станции излъчват АВС) – се нуждаят от одобрението на правителството. Техните планове за бъдещето зависят от това одобрение.
В България връзката на медиите с властта е още по-директна поради публичния ресурс (бюджет и европейски средства), насочван към лоялните медии. Законите позволяваха бартер публичен ресурс срещу проправителствено отразяване досега, но Европейският акт за свободата на медиите вече го забранява – остава да видим как ще се прилага.
Цензурата на FCC ще насочи зрителите към медии извън обхвата на действие на регулатора FCC и така капитулирането пред Тръмп ще ускори ерозията на ефирната телевизия. Зрителите са започнали бойкот на АВС и Disney. Напускам Disney+, обявява и Хауърд Стърн в последния час в радиошоуто си по SiriusXM. Ако Netflix купи правата за шоуто на Джими Кимъл, към Netflix ще се насочи голяма аудитория, обръщаща гръб на телевизиите, за да гледа предавания в относително свободна среда, върху която FCC няма юрисдикция.
Ерозията на ефирната телевизия има отрицателни ефекти за обществото като цяло: платформите активно насърчават конфликтите, поляризирането, радикализирането, конспирацията – защото това е в техния бизнес модел. Частните и лично свои по-рано мисли стават публични в платформите по начин и в мащаб, невиждан досега. Алгоритмите усилват нашите различия, нашето незнание, самоувереност и заблуди.Медийната грамотност и капацитетът на хората за разпознаване на дезинформацията са на ниски нива и изостават от капацитета на технологиите да произвеждат дезинформация. Защитата на цифровите права в глобалния свят е по-бавна и по-слабо ефективна, отколкото в епохата на добре регулираната телевизия.
Маклуън обърна внимание, че медията е съобщението. Свидетели сме на отстъпление на ефирната телевизия, към което цензурата я тласка, за сметка на платформите. И ако медиите са съобщението, не е чудно, че платформите са поляризиращи, манипулативни и лишени от прозрачност – такива са и алгоритмите.
В България цензурата е съчетана с непрекъснато редуциране на новините и публицистиката и превземане на големите телевизии, постепенно и обществената, от занимателните предавания и форматите. Капитулирането пред властта и комерсиализацията на големите телевизии са свързани – и в своята свързаност отблъскват най-младите зрители, култивират news avoiding и са един от факторите за културен, образователен и обществено-политически упадък.
23 септември
Disney обяви, че връща Кимъл на екран – след осъждането на свалянето на шоуто от американци от целия политически спектър – от Натали Портман и Роберт де Ниро до Тед Круз и Уолстрийт Джърнъл , протеста на петте холивудски синдиката с над 400 000 члена и вълната от спрени абонаменти за Disney+ и отменени посещения на Disney World.
Стана известно второ решение – отново по повод изказвания на Петър Волгин, този път на Софийския градски съд, съдия Боряна Магделинова, по колективни искове
за установяване, че с публичните си изказвания Волгин засяга паметта на жертвите на комунистическия режим;
за осъждане да преустанови публични изказвания, с които възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо всякакви проявни форми на обявения за престъпен комунистически режим, действал в Република България (1944-1989) и
за осъждане да заплати обезщетение на вреди.
Цитират се изказвания и публикации, в които Волгин твърди, че “На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива като свободна държава“.
Съдът:
Липсва положителна оценка на Народния съд. Препратката към посочените исторически събития е обусловена от неодобрението на автора на настоящото управление на страната, което му дава основание да призовава към промяна на статуквото с радикални средства, каквито са изполвани след 9 септември 1944 г. […] Тъй като ответникът към датата на процесните публикации не е бил член на политическа партия, той изразява личното си мнение като журналист и човек с активна гражданска позиция, както и възмущението си от начина, по който се управлява българската държава.
Правото за изразяване и разпространение на мнение по чл.39 от КРБ е ограничено единствено от регламентираната в ал.2 забрана това право да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Не може да се направи извод изразеното в процесните публикации лично мнение на ответника, да се е отразило на правата и доброто име на ищците, което да обуслови ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на настъпили вреди. Да се приеме, че е противоправно публикуването на мнение, с което журналист-политически анализатор изразява неодобрение от начина по който се управлява държавата и призовава за промени, би довело до ограничаване на регламентираните в КРБ основни права на граждани.
Исковете са отхвърлени. Решението не е окончателно.
Има разлика в заключенията на съдиите Андрей Георгиев и Биляна Магделинова. Според Магделинова нищо укоримо не се е случило, ако някой иска нов Народен съд. В пост във фейсбук по повод решението Волгин казва, че никога не е възхвалявал комунизма, но че иска наистина нов Народен съд.
