Tag Archives: Digital

Европейската комисия призовава България да спазва правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия реши днес да открие процедура за нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на България и още 18 държави членки, тъй като не са предоставили пълна информация относно начина, по който преразгледаните правила на ЕС за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024) се транспонират в националното законодателство. Държавите членки трябваше да включат тази директива в националното си законодателство и да уведомят Комисията за мерките за транспониране до 17 юли 2021 г.

Директивата относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, приета на 20 юни 2019 г., има за цел  огромният и ценен набор от данни, генерирани от публични органи, да бъде на разположение за повторна употреба. Директивата стимулира разработването на иновативни решения, като например мобилни приложения, насърчава прозрачността чрез предоставяне на достъп до публично финансирани научноизследователски данни и  подкрепя новите технологии, вкл. изкуствения интелект.

ЕС: Курс към цифрово десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предложи Курс за цифровото десетилетие — конкретен план за осъществяване на цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г. Предложеният Курс за цифровото десетилетие ще съдържа практични решения за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Създава се рамка за управление въз основа на годишен механизъм за сътрудничество с държавите членки за постигане на целите за цифровото десетилетие в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги на равнище ЕС до 2030 г.

За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за наблюдение на напредъка въз основа на подобрен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Комисията първо ще разработи прогнозни криви за ЕС по отделните цели заедно с държавите членки, които на свой ред ще предложат национални стратегически пътни карти за постигането им. Всяка година Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ с цел:

  • представяне на отчетените резултати в областта на цифровите технологии спрямо прогнозните криви;
  • отправяне на конкретни препоръки към държавите членки за постигане на целите за 2030 г., отчитайки обстоятелствата в отделните страни.

От сайта на ЕК:

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза: Курс за цифровото десетилетие

Информационен документ — Курс за цифровото десетилетие

Представяне — Курс за цифровото десетилетие

Предложение за решение относно Курс за цифровото десетилетие

Работен документ на службите на Комисията

Цифров компас

Image-1

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През септември председателят на Европейската комисия произнася пред Европейския парламент реч за състоянието на Съюза. В нея се прави равносметка на постиженията през изминалата година и се представят приоритетите за следващата година, както и  идеи за  бъдещето на ЕС.

На 15 септември 2021 Урсула фон дер Лайен  произнесе своята втора реч.

Между основните теми са цифровият единен пазар и киберсигурността, ето два фрагмента от речта:

Цифров единен пазар

Единният пазар е двигател за добри работни места и конкурентоспособност за възстановяването ни.

Това е особено важно за цифровия единен пазар. 

През последната година представихме амбициозни предложения.

  • За контролиране на способността на големи платформи да действат като пазачи на информационния вход;
  • За засилване на демократичната отговорност на тези платформи;
  • За насърчаване на иновациите;
  • За канализиране на мощта на изкуствения интелект.

Цифровите технологии са ключът към успеха или към провала. Държавите членки споделят това виждане. Разходите за цифрови технологии по линия на NextGenerationEU ще надхвърлят целта от 20 %, която си поставихме.

Това отразява възможностите, но и важността на инвестициите в технологичния суверенитет на Европа. Необходимо е да удвоим усилията си, за да може цифровият ни преход да съответства на нашите правила и ценности.

Позволете ми да се спра на полупроводниците — тези миниатюрни чипове, благодарение на които всичко функционира: от смартфоните и електрическите скутери до влаковете и цели заводи, оборудвани с интелигентни технологии. Без чипове няма цифровизация. Докато говорим, цели производствени линии работят с намалена мощност въпреки нарастващото търсене, заради недостига на полупроводници. Докато световното търсене рязко се увеличи, делът на Европа по цялата верига на стойността — от проектирането до капацитета за производство — намаля. Ние зависим от чипове със съвременни технологии, произведени в Азия. Така че не става въпрос само за нашата конкурентоспособност. Става въпрос и за технологичен суверенитет. Затова нека съсредоточим всичките си усилия върху това. Ще предложим нов европейски законодателен акт за чиповете. Трябва да създадем връзки между капацитета ни от световна класа за научни изследвания, за разработки и за изпитвания. Трябва да координираме инвестициите на ЕС и националните инвестиции по веригата за създаване на стойност.

Киберотбрана

Не можем да говорим за отбрана, без да споменем кибертехнологиите. Ако всички устройства са свързани, всички те могат да станат обект на хакерска атака. Тъй като ресурсите са оскъдни, трябва да обединим силите си. Освен това не трябва да се задоволяваме просто да се справим с киберзаплахите, а трябва да се стремим да се превърнем в лидер в областта на киберсигурността.

Инструментите за киберотбрана трябва да се разработват тук, в Европа. Ето защо се нуждаем от европейска политика за киберотбрана, включително от законодателство за общите стандарти в рамките на нов европейски законодателен акт за киберустойчивост.

Така че можем да направим много на равнището на ЕС. Но държавите членки също трябва да направят повече.

Процесът започва с обща оценка на заплахите, пред които сме изправени, и с общ подход към справянето с тях. Предстоящият стратегически компас е ключов процес от тази дискусия.  

Франция/Google по въпроса за правата на издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През юли 2021 г. фрeнският орган за защита на конкуренцията е наложил санкция от 500 милиона евро на Google  за неспазване на  предписания, свързани с предходно решение на органа (от април 2020) за необходимостта от преговори между Google и издателите  с цел определяне на справедливо възнаграждение  за използване на защитено съдържание.

Първоначално Google  спря да показва фрагменти от съдържанието заедно с връзки към тях (snippets), за да избегне заплащане на възнаграждение.  Но според органа по конкуренцията това  е злоупотреба с господстващо  положение, поради което на Google беше наредено да не  заобикаля закона и да преговаря с издателите, съдът потвърди решението на органа по конкуренцията.   Компанията тогава потвърди, че ще плаща на издателите на новини „за създаване и подреждане на висококачествено съдържание“, което се появява в платформата – в рамките на един милиард долара, които били отделени от Google за тази цел глобално.

В резултат компанията Google   е поела ангажименти към група от 121 издатели за заплащане на  76 милиона долара за три години, по данни на Ройтерс.

Асоциацията APIG, която представлява повечето големи издатели на печатни новинарски издания (Le Figaro, Le Monde и др.),   и синдикалната организация SEPM, която представлява издатели на списания, както и информационната агенция AFP продължават да смятат, че не е намерена справедлива обща основа за възнаграждение за новинарското съдържание онлайн. Именно те са сезирали органа по конкуренция. Според неговото решение  Google се стреми едностранно да наложи своите условия, освен което предоставя на издателите  „частична“ и „недостатъчна“ информация.

Санкцията е съществено по-висока от сумата по споразумението.
 
Google разполага с два месеца,  за да представи предложения за компенсиране на информационните агенции и други издатели за използването на тяхното съдържание съгласно  директивата за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. Освен глобата от половин милиард евро има и  предупреждение към Google, че ще се налагат ежедневни глоби до 900 000 евро на ден, ако продължи да пренебрегва предписанията и да не предоставя информация.
 
Медиите обръщат внимание върху цялостната политика на Франция към глобалните платформи, която понякога определят като настъпателна и агресивна – само по отношение на Google в последните години са наложени санкции за злоупотреба в сектора на рекламата онлайн – 220 милиона евро, за използването на бисквитки без съгласие на потребителите – 100 милиона евро, за нарушения на личната непрекосновеност.

Фейсбук готви експертна комисия по въпроси на изборите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс информира, че компанията Facebook се насочва към създаване на експертно тяло (комисия) към компанията по въпроси, свързани с избори в глобален план.

Facebook разговаря с  учени и експерти   – ход, който би позволил  част от вземането на политически решения, с9вързани с различни избори по света,  да се възложи  на консултативното тяло  – политически реклами,   дезинформация, свързана с изборите, и други.

Това е вид отговор и на критиките за пристрастност. Марк Зукърбърг, изпълнителен директор на Facebook, не иска да бъде разглеждан като единственият вземащ решения относно политическото съдържание,  според източниците на изданието. Критиките идват от консерваторите, но и от групи за граждански права и демократи, според които се позволява на политическата дезинформация да се разраства и разпространява онлайн.

Очаква се Facebook да обяви комисията тази есен в периода на подготовка за междинните избори в САЩ през 2022 г.,  въпреки че информацията е предварителна.  Компанията е окуражена от работата на създадения експертен Надзорен съвет/Oversight Board, който обсъжда  възникнали казуси, между които казуса Тръмп

Първи доклад за най-гледаното съдържание във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е първият тримесечен доклад, описващ най – гледаното съдържание  във Facebook. Докладът е първи от серия доклади, които компанията ще публикува с цел повече прозрачност. Декларира се, че   бъдещите издания на този доклад ще  обхванат повече страни  и ще продължат да се появяват заедно с  доклада за прилагане на общностните стандарти.

Първите реакции на изследователите съдържат разочарование.

Докладът е наричан “театър за прозрачност”:

(ethanzuckerman.com)

Какво става тук? Не знам. И това е цялостната ми реакция на доклада за прозрачност на Facebook. Той споделя няколко интересни цифри, които подсилват извода, че Facebook е повече за публикации от приятели и семейството, отколкото за новини. Но не споделя достатъчно данни, за да можем да стигнем до някакви смислени заключения.

Откровено жалко е  – предвид важността на тези въпроси – изследователите да чакат тези малки фрагменти от информация от гиганти като Facebook. Време е да разберем как – зачитайки личната неприкосновеност на потребителите и етиката на изследванията – да получим необходимите данни, за да разберем какво се случва с тези платформи.

Конкретни препоръки за начина на представяне, обхвата на данните, както и за необходимостта за достъп до тях в реално време, а не на тримесечия, тук:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Общностните стандарти на Инстаграм и плакатът на последния филм на Алмодовар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Филмовият фестивал в Ню Йорк закрива, а филмовият фестивал във Венеция открива с последния филм на   Педро Алмодовар  Parallel Mothers, Madres paralela.

Пенелопе Крус си сътрудничи с Алмодовар в „ Паралелни майки“, като играе една от двете жени,  които се оказват свързани поради общата си съдба.

Но интересното е, че Инстаграм цензурира плаката на филма поради нарушаване на общностните стандарти, ето Алмодовар и плакатът (от сайта на  yahoo) :

5696e67c7b6be569ee38bd88f8a70dd6

Впоследствие – след реакция на потребителите – плакатът е възстановен с обяснение и извинение:

„По изключение позволяваме изображения, съдържащо голота при определени обстоятелства, включително когато има ясен художествен контекст. Затова възстановихме публикации, споделящи афиша на филма на Алмодовар в Instagram и наистина съжаляваме за причиненото объркване “, се казва в изявление на компанията до Асошиейтед прес.

Движението #FreeTheNipple преди време защити възможността да се показват изображения на кърмещи жени и други подобни изображения.

Twitter в партньорство с AP и Reuters за противодействие на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Компанията Twitter  ще си партнира с Associated Press и Reuters за  предоставяне на достоверна информация на сайта за социални мрежи като част от усилията за борба с разпространението на дезинформация, съобщава Ройтерс.

По-рано тази година Twitter стартира програма, наречена Birdwatch, обръщайки се и към своите потребители да помогнат за идентифициране и проверка на подвеждащи туитове. Прочетете още

Twitter заяви, че ще си сътрудничи с новинарските организации,   за да добави точен контекст, който може да се появи на различни места в Twitter, като например в етикет, прикрепен към туитове за събитието.

Twitter ще работи отделно   с AP  и с Reuters, подразделение на компанията за информационни услуги Thomson Reuters Corp. 


Правилник за организацията и дейността на НС, обн. ДВ 6 август 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародван е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, приет вчера – днес е вече в Държавен вестник и на сайта на Народното събрание.

Законът за нормативните актове не урежда широк кръг въпроси, чиято нормативна основа остава този правилник.

Затова заслужава анализ и внимание.  Ето тук приятелски поздрав с Глава Осма.

Глава осма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;
2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.
Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“.
(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).
(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.
(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Чл. 71. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението.
(2) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1, който се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 72. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.
(2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.
(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.
(6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България.
(7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.
(8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(9) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта.
(10) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.
Чл. 74. (1) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 е получено становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия взема решение, в което:
1. посочва органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи в съответствие със становището по чл. 73, ал. 2;
2. определя кога законопроектът да бъде изпратен за нотифициране.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на органа по ал. 1, т. 1, който изготвя нотификационните документи и ги предоставя на министъра на икономиката за нотифициране на Европейската комисия.
(3) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 не е получено становище, се смята, че законопроектът е съгласуван без бележки и не трябва да се нотифицира.
Чл. 75. (1) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, ресорният министър предоставя на водещата комисия получените становища.
(2) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, не е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, се прилагат чл. 73, ал. 2 и чл. 74.
(3) Когато е постъпило становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, че по внесен нотифициран законопроект е необходима нова нотификация, водещата комисия го изпраща на органа, изготвил първата нотификация, по реда на чл. 74.
Чл. 76. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Чл. 77. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.
Чл. 78. (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.
(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 79, ал. 1, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
(3) Предложения, направени по реда на чл. 79, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от съобщаването му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1. Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение, като приетите за недопустими предложения и мотивите за това се вписват в доклада по ал. 6. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) Предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. В този случай предложението трябва да бъде прието с мнозинство от присъстващите членове на комисията.
(3) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(4) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.
(5) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(6) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.
(7) Докладът по ал. 6 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.
(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.
Чл. 81. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.
Чл. 82. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.
Чл. 83. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър „Проекти за решения, декларации и обръщения“.
(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.
Чл. 85. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.
Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.
(6) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.
(7) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(8) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(9) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(10) Предложенията на народните представители по ал. 8 се гласуват по реда на чл. 63.
(11) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.
Чл. 87. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Обсъждането на докладите се извършва по реда на чл. 86.
Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.
Чл. 89. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия.
(2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура.
(3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго.
(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(6) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор.
(7) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
(8) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.
Чл. 90. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.
(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.