Tag Archives: Digital

Обединено кралство: трите приоритета за медийна грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медийната грамотност ни помага да мислим критично за съдържанието, което създаваме и използваме онлайн и офлайн. Медийната грамотност е в основата на личната устойчивост срещу вредно съдържание, финансови измами и онлайн атаки от нсякакъв вид.

Необходими са спешни действия за подобряване на медийната грамотност в Обединеното кралство. Такъв е изводът от доклада на парламентарната комисия за медии и комуникации. Тя призовава правителството спешно да:

  • включи медийната грамотност в националните учебни програми на всички нива;
  • изисква още повече от платформите;
  • приоритизира медийната грамотност на държавната администрация.

Това са трите британски препоръки, те са резултат от сериозна наука, дано да има кой да им обърне внимание и в България. Или поне да се запознае с британските изследвания. Те правят и curriculum and assessment review, преглед на учебните програми.

Британското правителство трябва да отговори на препоръките на парламентаристите в двумесечен срок.

the full report

the inquiry

Тръмп се е захванал с AI и авторските правa: “звучи като CEO на OpenAI”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп застава на страната на големите технологични компании, става ясно от речта му по време на обявяването на плана на правителството за AI, съобщава WIRED.

Един цитат в потвърждение: “Не може да се очаква да имате успешна програма за изкуствен интелект, когато трябва да платите за всяка една статия, книга или нещо друго, което сте прочели или учили. Когато прочетете книга или статия, вие придобивате знания. Това не означава, че нарушавате законите за авторското право.”

Медиите са проследили основните положения в Плана за действие за AI . Акцентът е върху намаляване на регулирането на AI и премахване на политическите пристрастия. Още за Плана в нова публикация на CNN.com по темата.

А в същото време четем, че AI на Google унищожава търсенето, интернет и мозъка ви… Става дума за резюметата на Google – Pew e публикувал доклад, базиран на интернет сърфирането в САЩ, който установи, че потребителите на Google, които се сблъскват с резюме на AI, е по-малко вероятно да кликнат върху връзки към други уебсайтове – и по -точно, само един от сто кликва.

America’s AI Action Plan

Европейски организации обвиниха Х в нарушаване на законодателството на ЕС за неприкосновеността на личния живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според девет организации на гражданското общество платформата Х използва потребителски данни за таргетирана реклама в нарушение на технологичните правила на ЕС. Организациите – AI Forensics, Centre for Democracy and Technology Europe, Entropy, European Digital Rights, Gesellschaft für Freiheitsrechte e.V. (GFF), Global Witness, Panoptykon Foundation, Stichting Bits of Freedom и VoxPublic заявиха, че са отнесли жалбата си до Европейската комисия и френския медиен регулатор Arcom, информира Ройтерс.

Доказателствата, събрани от X’s Ad Repository, показват, че много организации – включително големи компании, правителствени агенции и финансови институции – имат таргетирана реклама въз основа на чувствителни категории лични данни. Тези категории включват политически мнения, сексуална ориентация, религиозни убеждения и здравен статус. DSA, в сила в края на 2023 г. за големи онлайн платформи като X, изрично забранява използването на тези специални категории данни за таргетирана реклама, базирана на профилиране. Като пример, X е позволил на енергийната компания Total Energies да таргетира потребителите според ключови думи, свързани със зелени политици.

ЕС: Защита на децата онлайн и проверка на възрастта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК представи Насоки за мерки за децата онлайн.

Заедно с това ЕК обяви, че се тества софтуер за проверка на възрастта, който се разработва като част от по-широка стратегия за защита на непълнолетните онлайн в 27-те държави от ЕС. Дания, Франция, Гърция, Италия и Испания участват в пилотен тест на приложение за проверка на възрастта. Пилотният тест се разглежда като основна стъпка в прилагането на мерките, насочени към защита на непълнолетните онлайн, залегнали в Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA) от 2022 г.

Разработването на приложението се извършва от консорциума T-Scy, съставен от компанията Scytales AB (Швеция) и доставчика на ИТ услуги T-Systems International GmbH (Германия), по силата на двугодишна поръчка, възложена от Комисията в началото на 2025 г.

Комисията заяви, че ще бъде възможно решението за проверка да се разшири до други възрастови граници или до други случаи на употреба, като например закупуване на алкохол. Миналият месец например френският президент Еманюел Макрон заяви, че обмисля обща забрана за социалните мрежи за лицата под 15 години във връзка с престъпления, извършени от непълнолетни.

Приложението за проверка на възрастта трябва да бъде на разположение в целия ЕС през 2026 г., във връзка с желанието на ЕС да предостави на всеки гражданин портфейл на ЕС за цифрова идентичност, осигуряващ сигурна форма на цифрова идентификация за всички в Европа.

ВС на САЩ: проверката на възрастта за достъп до съдържание за възрастни не противоречи на Първата поправка на Конституцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Могат ли държавите да ограничават достъпа до онлайн съдържание в името на защитата на децата? За Европейския съюз отговорът е положителен, за САЩ се наложи Върховният съд да решава.

Закон в Тексас (H.B. 1181) изисква от Pornhub и т.нар. компании за възрастни да прилагат методи за установяване, че потребителят е над 18 години, за да може да има достъп до съдържанието. Дружествата, които не прилагат мерки за проверка на възрастта в нарушение на закона, могат да носят отговорност за вреди, претърпени от непълнолетен. Законът също така оправомощава главния прокурор на Тексас да налага граждански санкции от 10 000 долара на ден към сайтове, които не спазват изискването.

Законът е трябвало да влезе в сила на 1 септември 2023 г., но е атакуван и скоро достига до ВС на САЩ. В Пети окръг е решено, че законът не е противоконституционен, защото има обществен интерес от предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнография. Коалицията за свободно слово – търговска асоциация, представляваща развлекателната индустрия за възрастни – защитава тезата, че законът налага инвазивни и обременяващи изисквания, които представляват значителни рискове за неприкосновеността на личния живот за възрастните. Освен това, дори да има легитимна цел в защитата на децата от сексуално съдържание на материали онлайн, законът нарушава Първата поправка, защото има по-ефективни и по-малко рестриктивни начини за постигане на тази цел.

Въпросът към ВС по делото Free Speech Coalition et al. v. Пакстън е какви ограничения могат да бъдат налагани с цел защита на децата.

Решението на ВС е важно, защото поне 19 щата вече имат законодателство, предвиждащо възрастова идентификация. Върховният съд на САЩ в края на юни 2025 се произнася в полза на щата Тексас. В становището на мнозинството, представено от съдия Кларънс Томас, съдът определя, че H.B. 1181 не е “противоконституционен съгласно Първата поправка”. В становището се потвърждава, че “правомощието да се изисква проверка на възрастта е в рамките на правомощията на държавата да се попречи на децата да получат достъп до сексуално съдържание”.

В особеното мнение на Елена Кейгън, към която се присъединяват съдия Соня Сотомайор и съдия Кетанджи Браун Джаксън, се приема, че съдът не е обсъдил дали законът е минимално ограничителното средство за постигане на целта: дали Тексас може да постигне своя интерес, без да се намесва в конституционно защитените права на възрастните, с други думи, не е обсъдена пропорционалността на мярката.

Решението на Съда подготвя почвата за продължаване на съдебните битки за това колко далече федералното правителство и щатите могат да стигнат в регулирането на достъпа на децата до цифрово съдържание, смятат юристи.

Съд на ЕС: Заключение на генералния адвокат по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Цифровата революция доведе до драстичен спад на приходите на издателите, застрашавайки техния бизнес модел и ключовата им роля в демократичните общества. По този повод са предприети различни законодателни инициативи в трети държави като Австралия, в държави от ЕС като Германия и Испания, а също и на ниво ЕС. Директивата за авторското право в цифровия единен пазар въвежда ново специфично сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество – като дружеството Meta Platforms Ireland Limited, което управлява социалната мрежа Facebook. За отношението между медийното съдържание и платформите в представения по-долу акт се казва следното:

Положението на издателите на публикации в пресата по отношение на онлайн платформите всъщност не е толкова просто, колкото изглежда. Макар тези платформи да вредят на интересите на издателите, по-специално посредством „ефекта на заместване“, и конкуренцията, която осъществяват, те имат също и положителен „ефект на експанзия“, като привличат нови потребители. Оказва се обаче, че навиците на ползвателите са се променили до такава степен, че много значителна част от тях си осигуряват достъп до журналистическо съдържание само посредством различните платформи. Следователно издателите до голяма степен зависят от тези платформи за спечелването на нови клиенти, поради което наличието на тяхното съдържание на тези платформи е необходимо. Обратното обаче не е вярно: наличието на това съдържание не е от основно значение за онлайн платформите. Следователно издателите са в уязвимо положение спрямо тези платформи, в резултат на което ефективността на опитите да се излезе от това положение, чрез предоставянето на тези издатели на нови права на интелектуална собственост, е малка. От друга страна, всички издатели на публикации в пресата не са еднакво засегнати: ако големите заглавия са засегнати в по-голяма степен от ефекта на заместване, малките издатели, по-специално локалните такива, се ползват по-скоро от ефекта на експанзия, като достигат до читатели, до които не биха могли да достигнат с традиционните способи.

Meta подава жалба пред Регионалния административен съд Лацио (Италия) за отмяна на решение на италианския орган за регулиране на съобщенията (AGCOM), като оспорва съвместимостта на това решение и на приложимото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като счита, че тези въпроси пораждат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза, италианският съд решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Той поставя въпроси по-специално относно естеството на това право, задълженията на доставчиците и ролята, възложена на AGCOM в рамките на преговорите между издателите и платформите.

Публикувано е заключението на генералния адвокат Maciej Szpunar по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland. Според ГА правата, които законодателят на Съюза е желал да предостави на издателите на публикации в пресата, нямат общия характер на авторското право или на други сродни права. Всъщност те нямат за цел просто да позволят на издателите на публикации в пресата да се противопоставят на използването на техните публикации от доставчиците без насрещна финансова престация, това би било по-вредно за издателите, отколкото за доставчиците. Целта на посочените мерки е по-скоро да се установят условията, при които тези публикациите се използват ефективно, като същевременно се даде възможност на издателите да получават справедлив дял от приходите на доставчиците от това използване.

Ето защо държавите трябва да разполагат със свобода на действие, за да гарантират ефективността на тези права. Така мерки като задължението на доставчиците да започнат преговори, да предоставят определена информация или да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите по време на тези преговори по принцип не противоречат на Директивата, тъй като не задължават да се сключи договор или да се извърши плащане без реално или предвидено използване. Според ГА предоставените на AGCOM правомощия — включително определянето на примерни критерии за възнаграждение, разрешаването на разногласия и упражняването на контрол върху задължението за предоставяне на информация — са допустими, ако остават в рамките на подпомагането и не лишават страните от свободата им на договаряне. Тези механизми имат за цел да възстановят равновесието на пазара, който се характеризира със силна асиметрия между платформите и издателите.
Според ГА така въведените ограничения не засягат свободата на стопанска инициатива, защитена от Хартата, тъй като преследват цел от общ интерес, призната от европейския законодател: засилване на икономическата жизнеспособност на пресата като основен стълб на демокрацията.

Заключението –

„Член 15 от Директива (ЕС) 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби на държава членка, които

–        предвиждат за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използването на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

–        налагат на доставчиците на услуги на информационното общество, които желаят да използват такива публикации, определени задължения в областта на преговорите с издателите, за огласяване на информация и за добросъвестност по време на преговорите,

–        предоставят на публично образувание правомощия за регламентиране, за надзор и за налагане на санкции, включително възможността да предлага критерии за определяне на дължимото на издателите възнаграждение или размера на това възнаграждение,

при условие че тези разпоредби не лишават издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го дадат безвъзмездно, че не налагат на доставчиците на услуги на информационното общество никакво плащане, което няма връзка с ефективно или предвиждано използване на такива публикации, и че не ограничават по задължителен начин свободата на договаряне на страните“.

AI модели с общо предназначение: публикуван е Кодекс за поведение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект с общо предназначение.

Моделите на изкуствен интелект (AI) с общо предназначение (GPAI) могат да изпълняват широк спектър от задачи и се превръщат в основа за много системи с AI в ЕС. Някои от тези модели биха могли да носят системни рискове, ако са много способни или широко използвани. За да се гарантира безопасен и прозрачен AI, със Законодателния акт за изкуствения интелект  (Регламент (ЕС) 2024/1689) се въвеждат правила за доставчиците на такива модели. Това включва прозрачност и правила, свързани с авторското право. За модели, които могат да носят системни рискове, доставчиците следва да оценяват и ограничават тези рискове.

Правилата на Законодателния акт за изкуствения интелект относно изкуствен интелект с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. Службата по изкуствен интелект подпомогна изготвянето на кодекс за поведение, в който подробно се описват тези правила.

Кодексът представлява доброволен инструмент, изготвен от 13 независими експерти, предназначен да помогне на индустриите да спазват правилата на Законодателния акт за изкуствения интелект относно изкуствения интелект с общо предназначение.  Състои се от три глави:

Transparency chapter

Copyright chapter

Safety and Security chapter

Главите за прозрачност и авторско право предлагат на всички доставчици на модели с общо предназначение начин да демонстрират спазването на задълженията си по член 53 от Законодателния акт за изкуствения интелект.

Главите за безопасност и сигурност са от значение само за малкия брой доставчици на най-модерните модели, за които се отнасят задълженията по член 55.

През следващите седмици държавите-членки и Комисията ще оценят Кодекса. Той ще бъде допълнен от Насоки на Комисията относно ключови понятия, които се очаква да бъдат публикувани още през юли.

Инцидентът Грок

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чатботът Грок, разработен от стартъпа на Илон Мъск xAI, внезапно започва да разпространява съобщения за втори Холокост и конспиративни теории за евреите. В рамките на няколко дни инструментът повтаря неонацистки тези и призовава за масово задържане на евреи в лагери. Уил Стансил, либерален активист,   лично става мишена на Грок: “Сякаш сме на влакче в увеселителен парк и Мъск реши да свали предпазните колани”, казва той за подхода на Мъск към AI. “Не е нужно да си гений, за да знаеш какво ще се случи. Ще има жертва. И просто се случи да съм аз.”

Вашингтон Пост подчертава, че инцидентът, който  е ужасяващ дори по стандартите на платформа, превърнала се в рай за екстремни речи, повдига въпросa за отговорността, когато чатботовете с изкуствен интелект станат опасни.

Компанията реагира, като изтрива някои от тревожните публикации и  прави изявление, че чатботът просто се нуждае от някои алгоритмични настройки. Главният изпълнителен директор на X Линда Якарино подава оставка, но няма индикации, че напускането й е свързано с Грок. Според WP инцидентът може да вдъхнови други компании да спестят дори от основни проверки за безопасност, като имат предвид минималните последици от пускането на вреден AI. 

Проблемът е в непрозрачността на алгоритмите. Компаниите могат да оформят поведението на чатбота по множество начини, което затруднява външните лица да определят причината. Възможностите включват промени в материала, използван от xAI за първоначално обучение на AI модела или източниците на данни, до които Грок има достъп, когато отговаря на въпроси, корекции въз основа на обратна връзка от хора и промени в писмените инструкции, които казват на чатбота как трябва да се държи като цяло. Има предположение, че xAI да е актуализирал Грок, за да даде еднаква тежест на надеждни академични източници и крайнодесни публикации.

Със скоростта, с която технологичните фирми бързат да произвеждат продукти с изкуствен интелект, технологията може да бъде трудна за контролиране от създателите й и податлива на неочаквани повреди с потенциално вредни резултати за хората. А липсата на смислено регулиране или надзор прави последиците от грешките с изкуствен интелект относително незначителни за компаниите. Те    тестват експериментални системи в глобален мащаб, независимо кой може да пострада. “Навлизаме в по-високо ниво на реч на омразата, която се движи от алгоритми, и затварянето на очите или пренебрегването на проблема е грешка, която може да струва скъпо човечеството в бъдеще”, казва полският министър на цифровите въпроси в  интервю. Полското правителство  ще настоява Европейският съюз да разследва случая и обмисля да настоява за национална забрана на X, ако компанията не сътрудничи.

В Турция съдът е разпоредли Грок да бъде блокиран в цялата страна, след като чатботът e засегнал президента Реджеп Тайип Ердоган.  

Повече подробности и обсъждане на въпроса за отговорността и приложимостта на пар. 230 CDA – в тази публикация на WP. Казусът Грок съвпада с обсъждането на предложения мораториум върху регулирането на AI, който отпадна от бюджетния закон.

САЩ: Сенатът отхвърли идеята за мораториум върху регулирането на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Големият Красив Законопроект (ВВВ) на президента Тръмп съдържаше десетгодишен мораториум върху щатското регулиране на изкуствения интелект.

Регулирането е било  спасено в последния момент преди приемането от Сената на законопроекта на Тръмп. Сенатът е направил изменение в ВВВ и е гласувал с  99-1 за изваждане  на този мораториум (“AI Enforcement Pause”)  от закона.  Ако мораториумът не беше заличен, федералното правителство щеше да има контрол върху законите за изкуствения интелект на всеки щат. Според Националната конференция на държавните законодателни органи, към 2025 г. всички 50 щата са въвели законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Значително държавно законодателство за изкуствения интелект ще влезе в сила през 2026 г., включително:

  • Законопроектът  на Калифорния 2013, който изисква цялостна прозрачност в данните за обучение на изкуствен интелект;
  • Законопроект 205 на Сената в Колорадо, който изисква подробни разкрития и горонции срещу дискриминацията при “високорисков” AI;
  • Наскоро приетият Закон за отговорно управление на изкуствения интелект в Тексас, който категорично ограничава внедряването на изкествен интелект за определени цели.

В допълнение към държавните законодателни действия, разработчиците  трябва да продължат да обръщат голямо внимание на действията по правоприлагане на държавата. Главният прокурор на Калифорния издава две препоръки през януари 2025 г., като дава да се разбере, че неговата служба ще защити потребителите в областта на изкуствения интелект. По същия начин главният прокурор на Орегон заявява в документ с насоки от декември 2024 г., че неговата служба също ще използва  Закона за защита на потребителите в Орегон, за да защитава потребителите на AI.

Мораториумът се провали, защото има двупартийна подкрепа за регулиране на безопасността и неприкосновеността на личния живот  и това вероятно ще продължи  и през следващите години.

Google AI Overviews унищожават новинарските медии, според жалба на издатели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите  над резултатите от търсенето.  Група независими издатели настояват за спешна  временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.

Обобщенията с помощта на АI   се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение  при онлайн търсенето и причинява  значителни вреди на издателите, включително издателите на новини,  под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели,   Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите  им за обучение на голям езиков модел на Google и/или   за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.

Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на  още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията:  “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.

Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.

%d bloggers like this: