Tag Archives: Digital

ВС на САЩ връща във федералните апелативни съдилища делата за щатските закони за модериране на съдържание в платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2024 по данните за 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните десет години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад MPM2024 представя картината за 2023 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Въпросникът ce актуализира, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда, но данните позволяват сравнимост по години и по държави.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

България участва в изследването от началото (пилотното изследване за 2014) – 2024, 2023, 2022, 2021, 2020, 2017, 2016 и 2014 година.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция.

Докладът за България е изготвен от български екип.

Най-нисък риск е определен по базовите показатели – законодателна рамка. По-висок е рискът в другите три области – политически показатели, пазарен плурализъм и социално включване. По-подробно аргументацията може да се види в доклада за България, тук – на български език.

Главният здравен инспектор на САЩ призовава за предупредителни етикети на видно място в социалните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американските медии широко отразяват призива на Вивек Х. Мърти за поставянето на предупредителни етикети (подобно на тези върху тютюневи изделия) на видно място в социалните медии, за да предупреждават потребителите, че платформите могат да навредят на психичното здраве на децата, ескалирайки своите предупреждения за ефектите от онлайн услуги като Facebook, Instagram и TikTok.

Мърти призовава Конгреса да приеме законодателство, изискващо социалните медийни платформи да включват съобщение за „редовно напомняне на родителите и юношите, че социалните медии не са доказано безопасни“.

Той цитира доказателства, че подрастващите, които прекарват много време в мрежите, са изложени на по-голям риск от тревожност и депресия. Мърти казва, че е доказано, че предупредителните етикети, като тези върху тютюневите и алкохолните продукти, променят поведението на хората.

Изследователи и държавни служители настояват за увеличаване на федералното финансиране за изучаване на темата и критикуват технологичните компании, че не предоставят повече вътрешни данни по въпроса на обществеността.

Но Мърти и други държавни служители твърдят, че има достатъчно доказателства, които предполагат, че социалните медии могат да бъдат опасни, независимо от пропуските в изследванията.

„Един от най-важните уроци, които научих в медицинското училище, беше, че при спешни случаи нямате лукса да чакате перфектна информация“, казва Мърти.

EK прилага Законодателния акт за цифровите пазари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От ЕК съобщават за активизиране на проверките за прилагане на DMA. Комисията вярва, че DMA е от полза за малкия бизнес и иноваторите, защото не добавя регулаторна тежест за по-малките компании. Новите отговорности са само за най-големите играчи, т. нар. gatekeepers. Това обикновено са мултиплатформени екосистеми. Праговете за тях са значителни: клиентска база от около 10% от населението на ЕС. Досега са определени само седем основни играча, покриващи 24 основни платформени услуги. Те включват търсачки, социални мрежи, платформи за споделяне на видео и операционни системи – Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft, Samsung.

Компаниите не трябва да предпочитат собствените си продукти или услуги пред подобни предложения на трети страни. Те трябва да позволяват на потребителите да преместват данните си на други платформи или да споделят данните си между различни платформи. Също така те трябва да отворят своите екосистеми, за да позволят на по-малките компании да работят и да предлагат своите услуги на потребителите.

Според ЕК “топката сега е в полето на компаниите”. Те трябва да ни убедят, че мерките, които предприемат, са в пълно съответствие с DMA. В рамките на един месец след крайния срок за съответствие, ЕК е открила различни случаи на несъответствие. Според Комисията Apple е проектирала своя нов бизнес модел, като ограничава разработчиците на приложения и крайните потребители да се възползват от възможностите, предоставени им от DMA. ЕК посочва, че техните нови условия не отговарят на изискванията на DMA по отношение на насочването на потребителите към опции извън Apple App Store. Според ЕК тези нови условия не позволяват на разработчиците на приложения да общуват свободно с крайните си потребители и да сключват договори с тях. От своя страна Apple обвинява регулаторната несигурност, свързана с DMA, за забавянето на пускането на основните функции на iOS 18 за европейските потребители.

ЕК продължава антитръстовите разследвания на цифровите пазари по отношение на Apple, Facebook, Microsoft и Google. Европейската комисия информира Microsoft за своето предварително мнение, че Microsoft е нарушила антитръстовите правила на ЕС, като е обвързала своя продукт Teams с популярните си приложения, включени в пакетите за бизнеса
Office 365 и Microsoft 365 .

Ако Комисията заключи, след като компанията е упражнила правото си на защита, че има достатъчно доказателства за нарушение, тя може да приеме решение за забрана на поведението и налагане на глоба в размер до 10% от годишния световен оборот на компанията. Комисията може също така да наложи на дружеството каквито и да е корективни средства, които са пропорционални за ефективно прекратяване на нарушението.

Няма законов срок за Комисията да завърши антитръстови разследвания на антиконкурентно поведение. Продължителността на антитръстовото разследване зависи от редица фактори, включително сложността на случая, степента, в която засегнатите компании сътрудничат на Комисията и упражняването на правото на защита.

 

Противодействие на чуждестранна намеса: доклади на Meta u TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Координирано неавтентично поведение (CIB) се определя като координирани усилия за манипулиране на обществените дебати – като координацията е на хора, които използват фалшиви акаунти, за да заблуждават другите относно това кои са и какво правят в социалните медии.

Мета публикува данни за т.нар. координирано неавтентично поведение (CIB) с произход Русия за пръв път преди около шест години. За по-цялостен поглед върху рисковете компанията публикува доклади за подобни заплахи като част от тримесечните си отчети. Докладът от м. май 2024 споделя тенденции и разследвания, за да информира общността за заплахи, които се появяват.

Център за прозрачност: https://transparency.fb.com/data/.

TikTok също публикува доклади за установени опити за намеса, последните месечни доклади могат да се видят тук.

ВС на САЩ: Могат ли държавни служители да трият коментари към свои публикации в социалните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на Съединените щати постанови, че държавни служители могат да попречат на хората да коментират в профилите и на страниците на държавните служители в социалните медии, когато тези служители действат в частно или лично качество.

Джеймс Фрид е общински служител в Мичиган и публикува лична и официална информация в профила си, след това в страницата си, във Фейсбук . Кевин Линдке, потребител на Фейсбук, коментира публикуваното, след което Фрид изтрива коментарите на Линдке и го блокира. Линдке твърди, че Facebook на Фрид е публичен форум, защото той е държавен служител, и като изтрива неблагоприятни коментари и блокира хората, които са ги написали, Фрид нарушава свободата му на изразяване съгласно Първата поправка.

Фрид отговаря, че е действал в личното си качество, а не като държавен служител.

Върховният съд постановява, че държавен служител участва в държавна дейност само ако (1) притежава действителната власт да говори от името на държавата по конкретен въпрос и (2) има за цел да упражнява тази власт, когато говори в съответните публикации в социалните медии. Ако тези две условия не са изпълнени, тогава действията не могат да бъдат приписани на държавата и следователно не може да има нарушение на Първата поправка.

Върховният съд не разрешава конкретния случай, а отменя решението и го връща за по-нататъшно производство на по-ниска инстанция. В решението се признава правото на Фрид да трие коментари към статусите му като частно лице, но когато става дума за блокиране, съдът смята, че има риск – защото блокирането е по отношение на целия профил/страница, следователно и по отношение на статусите като официално лице – а това вече би представлявало нарушение на Първата поправка.

В становище per curiam съдиите гледат подобен случай, Garnier v O’Connor-Ratcliff, № 22-324, който включва двама членове на училищния съвет в Калифорния, които блокират родители в социалните медии. Съдът отменя решението, че членовете на училищния съвет са действали „в съответствие с държавния закон“ и връща делото „за по-нататъшно производство в съответствие с решението Lindke.

Opinion for Garnier v. O’Connor-Ratcliff.

Решението

Стрес тестове за готовността на платформите за избори съгласно Закона за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия съобщава, че работи с определени платформи, координатори на цифровите услуги и организации на гражданското общество, за да тества тяхната готовност срещу изборна манипулация и намеса във връзка с европейските избори. Стрес тестът включва поредица от фиктивни сценарии, базирани на предишни опити за изборна манипулация и намеса, както и кибернетично манипулиране на информация и хибридни заплахи, за да се тества готовността на платформите да се справят с манипулативното поведение, което може да възникне в навечерието на изборите, по-специално:

  • Манипулиране на информация чрез deep fake или чрез употреба на изкуствен интелект за манипулиране на аудио-визуално съдържание, 
  • Тормоз и заплахи онлайн, 
  • Умишлено разпространяване на невярна информация за изборния процес с цел заблуда на избирателите, 
  • Онлайн подбуждане към насилие въз основа на манипулирана информация,
  • Киберактивност, която се използва за манипулиране на информация. 

Въз основа на сценария участниците: 

  • тестват ефективността на мерките, процедурите и структурите, които платформите имат за изборите за Европейски парламент при различни сценарии; 
  • откриват пропуски в светлината на насоките относно DSA , издадени от Комисията, и идентифицират как се прилагат разпоредбите; 
  • обсъждат укрепване на сътрудничеството между участващите заинтересовани страни. 

Европейският съюз разполага със силен и безпрецедентен инструмент за смекчаване на рисковете при много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) с оглед на предстоящите европейски избори. Успехът на Закона за цифровите услуги зависи от редица заинтересовани страни, включително VLOP и VLOSE, координаторите на цифровите услуги – националните регулатори – и организации на гражданското общество. Всички заинтересовани страни трябва активно да си сътрудничат и да са наясно с ролите си съгласно DSA.   

Служба за изкуствен интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Информация от Комисията:

Европейската комисия разкри Служба за изкуствен интелект, която има за цел да даде възможност за бъдещото разработване, внедряване и използване на AI по начин, който насърчава обществените и икономическите ползи и иновациите, и ограничава рисковете от неговото използване. 

Службата ще играе ключова роля в прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект– първия в света всеобхватен закон в тази област, който влиза в сила в края на юли 2024 г. – особено по отношение на моделите на AI с общо предназначение. Тя ще работи също за насърчаване на научните изследвания и иновациите и за позициониране на ЕС като лидер в международните дискусии.

Службата за AI ще координира изготвянето на кодекси за поведение, ще провежда изпитания и оценки на AI-модели, както и ще налага санкции при необходимост. Службата се състои от звена за регулиране, безопасност, високи постижения и за иновации и в нея ще работят 140 служители. Първото й заседание се очаква да се проведе до края на юни 2024 г.

През януари 2024 г. Комисията стартира пакет от мерки  в подкрепа на европейските стартиращи предприятия и МСП при разработването на надежден AI. Като част от тези мерки беше прието решение на Комисията за създаване на Служба за AI.

Cъобщението за медиите.

Рекламата на хазартни игри онлайн – забранена, но за кои услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.

Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.

Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]

При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).

Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет,  важна е забраната на рекламата на хазартни игри  „в радио -и телевизионни програми“ и  „в електронни медии, включително и интернет страници“:

Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн.  Рекламата на хазарт   е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн.  Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.

Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК):   „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;  бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция  в ЗХ.

Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии.  Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“  включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.

Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта  социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне?  В  Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс,  социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично   нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.

В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно.  Забраната за реклама на хазарт е логично да  се отнася  до медийното  съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за  реклама на хазартни игри  (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства– тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.

Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.

Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като    „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.

ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност  и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои  сайтове – и то при определени условия.

Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.

Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.

Eurobarometer: Откъде се информират европейските граждани

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиите играят основна роля в информирането на европейските граждани за дейността на Европейския съюз и неговите институции. Специален Flash Eurobarometer, поръчан от Европейския парламент, разглежда задълбочено медийните навици, включително доверието в различни медийни източници (публ. в края на 2023 г.)

Информираност: 68% от анкетираните наскоро са чели, видели или чули нещо за Европейския съюз в пресата, в интернет, телевизията или радиото.

Медийни навици: За 71% от анкетираните телевизията е една от най-използваните медии за достъп до новини през последните дни. Телевизията е следвана от онлайн пресата и/или новинарските платформи (42%). Радио и социални медийни платформи (и двете 37%) са на трета позиция, следвани от печатната преса (21%). В сравнение с проучването „Медии и новини“, проведено през 2022 г., във всички възрастови групи се наблюдава увеличение на общия дял на респондентите, които споменават социални медийни платформи за достъп до новини.

Доверие в медийни източници: 48% от гражданите на ЕС избират обществените телевизионни и радиостанции (включително тяхното онлайн присъствие) като източник на новини, на който имат най-голямо доверие. Следва пресата (вкл. тяхното онлайн присъствие), на която се доверяват 38% от анкетираните, докато частните телевизии и радиостанции се споменават от 29%.

България

60 на сто от лицата, използващи социални медии, са посочили, че следят новини и текущи събития в социалните медии. Като вземем предвид, че има към 4.5 млн потребители на фейсбук в България, можем да направим извод, че става дума за милиони.

Втората графика показва, че за ЕС средно 37 на сто следят новините в социалните медии, докато в България този процент е съществено по-висок.

В доклад на британския регулатор има изводи за качеството на новините в социалните медии: