Tag Archives: Digital

И Русия със закон срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През пролетта е приет на първо четене руски закон срещу фалшивите новини.

Всички големи социални мрежи ще работят в Русия чрез местни юридически лица.

Всички големи социални мрежи трябва да прекратяват достъпа до неакуратна информация  и недостоверни обществено значими сведения, прикрити като достоверни съобщения.

Голяма социална мрежа е мрежа, която за половин година има не по-малко от сто хиляди потребители от територията на Русия.

Недостоверни съобщения е термин, който създава затруднения предимно от гледна точка на субекта, който ще преценява какво е достоверно. Но ако мрежата не оцени едно съдържание като недостоверно, държавата /Госкомнадзор  има последната дума  – и може да прекрати достъпа (може – ако може, казват експертите).

Повече –

 Ако вече прочетохте прессъобщението на ВМРО за техния аналогичен проект срещу фалшивите новини, ще установите  сходства  в патоса.

Борба с дезинформацията онлайн: проект за кодекс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Работната група към ЕК  за онлайн дезинформацията представи проект на кодекс за борба с онлайн дезинформацията.

Кодексът   (Code of Practice)  и  Приложението (Аnnex)    описват целите на Комисията, очертани в съобщението  за онлайн дезинформацията и следва да доведат до измеримо намаляване на дезинформацията в онлайн среда.

Окончателен текст  се очаква през септември.

Повече информация – на сайта на Европейската комисия

КЗК: решението за продажбата на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.
Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.
С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
.
Още две обстоятелства за контекста на забраната:
  • тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
  • тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.

 

Измененията на Закона за защита на личните данни по GDPR – внесени в парламента

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на парламента –

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Както ще установите,  с пар. 25 и следващите се предлагат изменения в десетки други закони.  В голяма част от тях препратката към Закона за защита на личните данни се заменя с  „изискванията за тяхната защита“, но в някои закони има и по-обстойни промени.

Мотивите започват необичайно, с теоретична рамка – четвъртата индустриална революция

Всеобхватната дигитализация на света около нас, известна още като „4-та индустриална революция“, налага цялостно преосмисляне на подходите към защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Целите на проекта са описани така:

Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

Какво съдържа проектът:

С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.

и в частност:

Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.

Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.

Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.

Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

Обединено кралство: OFCOM: доклад за състоянието на медиите Media Nations 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на регулатора за електронни съобщения и медии в Обединеното кралство е публикуван първи годишен доклад на OFCOM за медиите – Media Nations 2018.

Не че досега най-хубавите количествени анализи за състоянието на медиите не бяха отново на OFCOM, но това е нов формат, вече може да се разглежда и интерактивно.

В доклада се разглеждат основните тенденции в  сектора радио и телевизия, включително VOD и стрийминг.

 

Съвет на Европа: Препоръка Rec (2018)7 за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие на 4 юли 2018 г.  Препоръка CM / Rec (2018) 7   към държавите-членки  относно насоките за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда.

Препоръчва се на правителствата:

1. да преразгледат своето законодателство, политики и практика, за да гарантират, че те съответстват на препоръките, принципите и допълнителните насоки, посочени в приложението към настоящата препоръка, да насърчават тяхното прилагане във всички съответни области и да оценяват ефективността на мерките, интервали, с участието на съответните заинтересовани страни;

2. да гарантират, че настоящата препоръка, включително насоките в приложението, се превежда и разпространява възможно най-широко между компетентните органи и заинтересовани страни, включително парламентите, специализираните публични агенции и организациите на гражданското общество, както и децата, и чрез достъпни средства, начини и формати на комуникация;

3. да изискват от предприятията да изпълняват своята отговорност за зачитане на правата на детето в цифровата среда и да предприемат мерки за прилагане и да ги насърчават да си сътрудничат със съответните заинтересовани страни, организациите на гражданското общество и децата, като вземат предвид съответните международни и Европейски стандарти и насоки;

4. да си сътрудничат със Съвета на Европа, като създават, прилагат и наблюдават стратегии и програми, които зачитат, защитават и изпълняват правата на детето в цифровата среда и редовно споделят примери за стратегии, планове за действие, законодателството и добрите практики, свързани с изпълнението на тази препоръка;

5. да проучват прилагането на тази препоръка и насоките в приложението към нея в рамките на Комитета на министрите и с участието на съответните заинтересовани страни най-малко на всеки пет години и, ако е целесъобразно, на по- малки интервали от време.

 

 

 

Fake news is…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

img_0546.jpg

Зукърбърг отказа изслушване  в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.

КЗЛД: лични данни, обвиняеми, журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
КЗЛД прие становище в отговор на постъпило запитване от Главния прокурор на Република България, относно приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 при публикуване на прессъобщения и предоставяне на информация за журналистически цели от Прокуратурата на Република България.
В своето становище КЗЛД прави анализ на поставените въпроси при прилагане  на новите европейски правила за защита на данните, дефинирани в Регламент (ЕС)2016/679 (Общ регламент за защита на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.
В отговор на поставените въпроси, КЗЛД изразява следното становище:
„1. Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.
2. По правило не бива да се публикуват или разкриват по друг начин лични данни на други участници в досъдебното производство, като свидетели, вещи лица или свързани с тези категории трети лица и др., доколкото по отношение на тях не е налице законово задължение или надделяващ обществен интерес. Изключение би могло да има по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или друго лице, което поради естеството на своята дейност има влияние върху обществото, или когато публикуването на информацията защитава жизненоважни интереси на субекта на данните.
3. Във всички случаи на публикуване на лични данни на участници в досъдебното производство или предоставянето им на медиите следва да се спазват принципите за обработване на лични данни в чл. 5 на Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално принципите на свеждане на данните до минимум с оглед постигане на целта, точност на данните и ограничение на времето на съхранение.”

КЗЛД: Кога не е необходимо искане на съгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съобщение на сайта на Комисията за защита на личните данни:
В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги. В КЗЛД ежедневно постъпват сигнали и въпроси относно необходимостта да се иска и дава съгласие. Не трябва да се забравя, че както лесно е дадено, така лесно съгласието може да бъде оттеглено, поради което обработването на лични данни само въз основа на съгласие не винаги е най-удачен избор и е добре да се направи преценка дали не е налице друго правно основание.
Във връзка с повишения обществен интерес и явната значимост на този въпрос, КЗЛД изготви информационен материал относно случаите, в които администраторите / обработващите лични данни не следва да изискват съгласие от физическите лица, за да събират и обработват техни лични данни.
*

Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:

В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност. Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.
– лекари, зъболекари и фармацевти;
– адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.

EП гласува: директивата за авторското право през есента ще се обсъжда в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете  за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.

Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП,  и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.

За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.

Как са гласували българите – стр. 7:

Джамбазки подкрепя  проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ)  подкрепят.

Курумбашев   подкрепя, макар групата му да е разделена на две.

Малинов се е въздържал.

По партии:

5-7 large