Tag Archives: Digital

Беларус: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представителят на ОССЕ по свободата на медиите Aрлем Дезир изразява загриженост след приемането на законодателни промени в Беларус, които  ограничават свободата на медиите. Промените засягат работата на националните медии, интернет медии (наричани интернет ресурси) и чуждестранни медии и лица.

Законопроектът.

Когато бъде публикуван  окончателният текст, ще го добавя тук.

  • Измененията в закона осигуряват на Министерството на информацията строг контрол върху всички онлайн ресурси (член 51-1). Собствениците на онлайн медии  са задължени да “анализират” цялото съдържание, тъй като законът изисква   да предотвратяват разпространението на невярна информация.
  • Медиите носят отговорност, ако ресурсите им се използват за разпространяване на информация или коментари от потребители на интернет, които не са преминали през предварително идентифициране, както е определено от държавата (член 30-1).
  • Не може да действа като основател на средствата за масова информация чуждестранно юридическо лице, както и чуждестранен гражданин и лице без гражданство;   юридическо лице, в което  20% или повече, пряко или косвено   притежават чужда държава, чужда и (или) международна  организация,  чуждестранен гражданин, лице без гражданство (член 3-5 и 6).
  • В закона има  и други интересни  положения  –   национални квоти, забрани за участие в чужди медии, регистрации, акредитации и пр.

Асоциацията на белоруските журналисти възразява срещу промените.

Журналистиката възпява промените под заглавие  “Закон о СМИ: фактор национальной безопасности, свидетельство зрелости политической системы и гражданского общества Беларуси”.

Да се вгледаме в тази картина навреме. Ако не искаме да я видим и тук.

 

#link tax, #сensorship machine: интервю на Юлия Реда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kluwer Copyright Blog  е влиятелна медия в областта на авторското право.

Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.

Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.

В последния ден преди гласуването   Реда дава пространно интервю за Kluwer Copyright Blog, вижте го.

Българските членове на Комисията по правни въпроси са Ангел Джамбазки и Емил Радев.

Както става ясно, българските издатели подкрепят чл.11. Очевидно смятат, че ще работи за тях.

 

Доклад за цифровите новини 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Digital News Report 2018 на Reuters Institute.

Изследването обхваща тенденциите в 37 държави, за първи път е включена   България . 

Изследването e проведено от YouGov с помощта на онлайн въпросник в края на януари / началото на февруари 2018 година.

Според доклада доверието на потребителите в новинарските медии остава обезпокоително ниско в повечето страни, регистрират се високи нива на медийна поляризация и влияние върху медиите, както и високи нива на загриженост по отношение на така наречените “фалшиви новини” – а в  някои страни вече използват фалшивите новини като повод за ограничаване  на свободата на медиите. В структурата на изследването има отделна част за дезинформацията.

Изследването за миналата година е един от източниците, на които се позовава Европейската комисия в съобщението си за борбата с дезинформацията онлайн.

Един от изводите за България – по доверие води общественото радио, следвано от обществената телевизия.

 

…

Директива за аудиовизуални медийни услуги: ревизията пред финал

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Словашко, Малтийско, Естонско председателство – и на 13 юни 2018 посланиците на ЕС са потвърдили постигнатото на 6 юни 2018 г. споразумение  за модернизиране на съществуващите правила за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в Европа.

Директивата ще бъде представена на Европейския парламент за гласуване на първо четене и впоследствие за приемане от Съвета.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС, а държавите-членки ще разполагат с 21 месеца от влизането й в сила (20 дни след публикуването), за да я транспонират в националното законодателство.

Цялото прессъобщение

Австрийското председателство вече очаква началото, сайтът

Издателите срещу платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Издателите срещу платформите.

Така изглежда картината.

В Европейския съюз фронтът е отворен по повод Директивата за авторското право. Издателите са се мобилизирали за натиск особено върху ЕП ( при държавите е по-лесно за големите европейски лобисти) – и чакаме 20 юни, за да видим ще успеят ли да се обзаведат с ново сродно право противно на мнението на депутати, академията, неправителствен сектор, експерти на ЕК  (#linktax).

Сега се очертава втори фронт, този път за ролята на платформите.

В Конгреса казаха на Facebook, че е опасност за машината на демократичните избори и ще трябва да вземе мерки – за да не ги вземат държавите. И компанията се задвижи, при това по посока на препоръките за прозрачност. На 23 април – и с оглед идващите избори в САЩ през юни – компанията започна процес на верификация на рекламодателите с цел   прозрачност   на политическите реклами.  Проверява се  самоличност и  пощенски адрес на рекламодателите,  освен това рекламодателите ще трябва да разкрият кой плаща за политическите реклами. Заедно с това Facebook започна да показва платените съобщения – в Ирландия още през април заради референдума, а другаде от юни – Facebook обяви, че възнамерява да добави информация за това, кой плаща за рекламите, дали е гражданин или постоянно пребиваващ  в САЩ или не,  какъв обхват имат платените съобщения – и тази информация ще е в архив, и  в него ще може да се  търси, включително по теми –   абортите, гражданските права, престъпността, икономиката, образованието, околната среда, външната политика, оръжията, здравеопазването, имиграцията, военните, бедността, данъците, тероризма и “ценностите”.

И тогава дойде реакцията. Първо 2000 американски медии в открито писмо възразиха, че новите правила за рекламиране на Facebook не се прилагат само за политически кампании, а  за издатели на новини и за всеки, който иска да постави реклама на платформата, която реклама компанията може да сметне  за политическа. Facebook не е предвидил  освобождаване от новите правила.

В писмото си медиите предлагат Facebook да “освободи  новините от включването в архив и  етикетиране за политическо съдържание. ” На 11 юни подобно писмо до Facebook пристига вече от няколко обединения от Европа и Америка – все по същата  тема за освобождаване от включване в архива заедно с платените политически реклами.

Предлагат се и критерии, по които Facebook да освобождава новинарски организации – с професионален редакционен персонал и проверими източници на средства, включването в проверима асоциация на новините, включително и в седемте групи, подписващи писмото.

 

В отговор на писмото Камбъл Браун от Facebook  заявява: “Ние признаваме, че съдържанието на новини за политиката е различно от политическата реклама и   работим с издателите, за да формираме правилния подход”.

Накратко: на този втори фронт известно  сближаване на позиции има, известна видимост за рекламодателите има, известен напредък има  – но все още виждаме  “контурите само” на новата цифрова медийна екосистема, адекватна за 21 век.

Културното наследство в политиките на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС

В своите заключения от 14 декември 2017 г.  Европейският съвет призова държавите членки, Съвета и Комисията, в съответствие с областите им на компетентност, да продължат работата, с оглед да се възползват от предлаганата от Европейската година на културното наследство през 2018 г. възможност за повишаване на осведомеността относно социалното и икономическото значение на културата и културното наследство.

Държавите се приканват:

  • Да признаят ролята на културното наследство в имащите отношение национални секторни програми, съфинансирани от ЕС, с оглед на запазването на стойността и значението на културното наследство за местните хора и бъдещите поколения и пълно разгръщане на потенциала на културното наследство като ресурс за икономическо развитие, социално сближаване и културна идентичност;
  • Да продължат сътрудничеството си, като отчитат приоритетите и дейностите в новия Работен план за културата за периода след 2019 г., свързани с интегрирането на културното наследство в други политики на ЕС.

Държавите и Комисията се приканват:

  • Да изведат на преден план културното наследство в имащите отношение политики на ЕС и да повишат осведомеността сред заинтересованите страни относно взаимните ползи от интегрирането му в други секторни политики, както и относно възможностите за финансиране за културното наследство , включително чрез предоставяне на навременна информация на заинтересованите страни по отношение на наличните средства на ЕС, насочени към културното наследство.
  • Без да се предрешават преговорите по следващата многогодишна финансова рамка, да проучат възможностите за поставяне, когато е целесъобразно, на по-ясен акцент върху опазването и утвърждаването на общото европейско културно наследство в имащите отношение програми на ЕС. Това може да се направи чрез вземане под внимание на културното наследство при изготвянето и изпълнението на програмите, но също и чрез включване на културното наследство като стратегическа цел сред основните им приоритети.
  • Да стимулират иновациите, устойчивостта и социалното приобщаване чрез специфични ориентирани към културното наследство проекти с европейско измерение и социална добавена стойност и като се вземе предвид аспектът на равенството между половете.
  • Да поощряват сътрудничеството между европейските изследователи, специалисти и институции за образование и обучение с оглед насърчаване на висококачествени умения, обучение и трансфер на знания в традиционните и новите професии, свързани с културното наследство.
  • Да наложат в още по-голяма степен принципа на основано на участието управление на културното наследство чрез анализиране на текущите практики в управлението на културата, определяне на действия, по целесъобразност, за създаване на по-отворено, основано на участието, ефективно и последователно управление на културата, както и чрез обмен на най-добри практики.
  • Да определят добрите национални и международни практики и да улеснят обмена им чрез насърчаване на мобилността на специалистите от сектора на културата в Европа
  • Да задълбочат и разширят диалога с организациите на гражданското общество, европейските граждани, и по-специално с европейската младеж с цел постигане на по-задълбочено разбиране на приноса на европейското културно наследство към утвърждаването на общата европейска идентичност в цялото ѝ многообразие от култури, езици и наследства.
  • Да продължат да подкрепят културното наследство като важен елемент на стратегическия подход на ЕС към международните културни отношения, както и при насърчаването на междукултурния диалог.
  • Да прилагат съвместно с международни организации общи и координирани транснационални действия с цел съхраняване и опазване на културното наследство по устойчив начин и в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие
  • Да насърчават подпомагането на цифровизацията на културното наследство като инструмент за отворен достъп до културата и знанията, като по този начин се стимулират иновациите, творчеството и основаното на участието управление на културното наследство.
  • Да предоставят онлайн резултатите, докладите и оценките на финансирани от ЕС инициативи и проекти в областта на културното наследство по по-систематичен и лесен за намиране начин.
  • Да използват възможността, осигурена от Европейската година на културното наследство през 2018 г., за изграждане на обща и цялостна стратегическа визия за културното наследство и да гарантират неговото запазване чрез разработване на конкретни действия. Когато е възможно, следва да се търсят полезни взаимодействия с Европейската стратегия за културното наследство за ХХI век на Съвета на Европа.
  • Да оказват подкрепа за разработването на основани на факти политики, като продължават да работят с Евростат и националните статистически служби по събирането на надеждни данни относно социалния и икономическия принос на културното наследство и да допринасят към подобни усилия на международно равнище на организации като ЮНЕСКО и Съвета на Европа

#LinkTax : за подкрепа на отпадането на чл.11 от проекта на Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

Директива за авторското право: член 11,  за  правна уредба  на сродно право на издателите.

Повече от 100 от членовете на ЕП са против член 11 – нито един от българските депутати не е между тях – засега.  

Член 11 трябва да отпадне – ето малка част от аргументите, изтъквани от MEP и експерти, вж становището на  група експерти и преподаватели  от цяла Европа : 

  • Член 11 е неефективен:  той е опит да се възпроизведе на европейско равнище една идея, която  е доказано неуспешна в Германия и Испания.
  • Член 11 ограничава  свободата на изразяване и достъпа до информация:  не само на бизнеса, но и на отделни лица,   които публикуват новинарски фрагменти, напр. блогъри.
  • Член 11 ограничава споделянето  – включително на качествена журналистика. Качествената журналистика трябва да се насърчава, но не чрез „данък връзки“.
  • Член 11 обезкуражава иновациите в новинарството  и търсенето на нови бизнес модели.
  • Член 11 застрашава правото на свободно използване на защитени произведения.
  • С член 11 Европейският съюз се намесва в  противопоставянето на Аксел Шпрингер и  големите издатели  срещу Гугъл и големите платформи  – и заема  страната на издателските концерни, обясни при идването си в София Юлия Реда, МЕР. Подкрепа на качествената журналистика не означава подкрепа на  мощни лобисти, дори когато са  от ЕС. Ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на авторските права, проблемите са в друго и те трябва да се решават:  личните данни-> таргетираната реклама и т.н.

Чл.13   също остава в центъра на вниманието.

Какво можем да направим в оставащите дни до гласуването на 21 юни – Юлия Реда

ЕНОЗД: Неприкосновеност на личния живот by design – становище 5/2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е становище 5/2018 на Европейския надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД).

Становището е посветено на концепцията Privacy by design.

В началото на 2018 г. публичният дебат за обработката на лични данни  достигна безпрецедентно ниво на внимание, се казва в становището. Целта е да се разбере как  личните данни  се обработват и използват за проследяване на дейностите на гражданите в мрежата.  Въпреки огромния медиен интерес обществеността все още знае само за “върха на айсберга” по отношение на проследяването. 
ЕНОЗД вече анализира използването на лични данни за онлайн манипулиране  в неотдавнашното си становище и предостави препоръки.  Настоящото становище прави преглед на правните и технологичните постижения  в разглежданата област и дава препоръки за мерки, които допълнително ще подобрят защитата на личните данни и защитата на данните  by design.
Терминът означава  широка концепция за технологични мерки за осигуряване на неприкосновеност на личния живот.

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат Спунар по дело  C‑149/17 Bastei Lübbe GmbH & Co. KG / Michael Strotzer с предмет преюдициално запитване – Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана в семейството.

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe AG, дружество по германското право, е носител на авторските и сродните им права върху аудиоверсията на книга.  Г‑н Michael Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. този звукозапис е споделен за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че IP адресът принадлежи на г‑н Strotzer.  Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови нарушението на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.  Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище, но че доколкото му е известно, те не са имали аудиокнигата на своя компютър, не са знаели за съществуването ѝ и не са ползвали софтуера за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на разглежданото нарушение компютърът бил изключен.

Ако   член на семейството е имал достъп до въпросната интернет връзка, нейният притежател не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Генералният адвокат:

29.      Главното производство се отнася до извършено посредством интернет нарушение на правото на предоставяне на публично разположение. За носителите на права, нарушени по този начин, е трудно да установят самоличността на нарушителите и да докажат участието им. Всъщност извършените посредством интернет нарушения не оставят веществени следи(8) и позволяват до известна степен запазване на анонимността на виновните лица. Обикновено единствената улика, която е възможно да бъде намерена, е IP адресът, от който е извършено нарушението. Идентифицирането на притежателя на IP адреса, макар и да е точно, не е доказателство за отговорността на определено лице, особено ако съответната интернет връзка е била достъпна за повече от едно лица.

30.      Поради тази причина националните правни уредби често предвиждат мерки за облекчаване на тежестта на доказване, която лежи върху понеслите вреди носители на авторски права. Подобна мярка може по-специално да приеме формата на презумпция за виновност на притежателя на интернет връзката за нарушението, извършено от неговия IP адрес. Тези мерки позволяват да се осигури ефективността на правото на носителите на разглежданите права да търсят обезщетение за вреди в случаите на извършени посредством интернет нарушения. Съгласно информацията, която се съдържа в преюдициалното запитване, такава презумпция е въведена в германската правна система по пътя на съдебната практика.

31.      Задължението да се установи подобна презумпция, не е предвидено изрично нито в Директива 2001/29, нито в Директива 2004/48. Ако обаче тази мярка е основното средство, уредено от националното право с цел да се гарантира ефективността на предвиденото в член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 право да се търси поправяне на понесените вреди, тя трябва да се прилага последователно и ефикасно. Посочената мярка не би могла да постигне целта си, ако е твърде лесно да бъде оборена презумпцията за виновност, като по този начин засегнатият носител на права бъде оставен без друга възможност да предяви правото си на обезщетение за претърпените вреди. В подобен случай това право би станало илюзорно.

32.      Ето защо, макар член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 да не предписва никакво конкретно средство за осигуряване на ефективността на правото да се търси обезщетение за вреди, според мен от тази разпоредба следва, че наличните мерки трябва да се прилагат последователно и ефикасно. В това отношение националните съдилища имат първостепенната роля да преценяват доказателствата и да претеглят различните съществуващи интереси.

33.      Следователно, ако запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването и прилагането на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), свързана с отговорността и задълженията на притежателите на интернет връзка, тя трябва да даде предимство на онова тълкуване и прилагане, което позволява най-добре да се гарантира ефективността на защитата на правата върху интелектуална собственост.

Що се отнася до баланса на права:

46.      При това положение запитващата юрисдикция трябва да провери дали г‑н Strotzer не злоупотребява с правото на закрила на семейния живот, като се позовава на него не за да предотврати евентуалното подвеждане на членовете на семейството му под отговорност за нарушението на авторските права, с което те очевидно нямат никаква връзка, а единствено за да избегне самият той да бъде подведен под отговорност за същото нарушение. Ако случаят е такъв, правото на закрила на семейния живот не би следвало да възпрепятства защитата на интелектуалната собственост на носителите на тези авторски права.

Ето какво предлага ГА – и отново става ясно  колко е съществена ролята на националния законодател.

 Заключение

47.      С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 8, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 13, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват във вътрешното право на държавите членки да се въведе презумпция за отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушенията на авторските права, извършени посредством тази връзка. Ако обаче вътрешното право предвижда такава презумпция с цел да осигури защитата на посочените права, тази презумпция трябва да се прилага последователно, за да се гарантира ефективността на защитата. Правото на зачитане на семейния живот, признато в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не може да се тълкува по начин, който би лишил носителите на авторски права от всякаква реална възможност за защита на правото им на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата на основните права“.

Този тип казуси за баланс интелектуална собственост – лична неприкосновеност  не са нови, но сега Спунар обръща внимание върху ролята на държавата  – да въведе презумпция за отговорност или не.