Tag Archives: Digital

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с мерките в Европа: “Германия прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Facebook и отговорността за съдържанието

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Facebook е на път да наеме 20 000 души, за да идентифицира речта на омразата, защото законите – като NetzDG в Германия – и медиите го изискват, пише професорът по журналистика Джеф Джарвис. В същото време общият брой на журналистите в Америка е бил 32 900 през 2015 г. и вероятно е под 30 000 днес. И тези числа са на път да се изравнят.

Какво се случва – и това ли е прочутото саморегулиране на платформите, за което всички говорят като перспектива – за да се избегне плашещата медиите нова регулация?

И кое е по-приемливо за аудиторията: съдебен контрол, следователно съдебна преценка, за законност на съдържанието – или собственият съд на компании като Facebook?

Самият Зукърбърг дава противоречиви сигнали, вероятно осъзнал ясно тежестта на отговорността да вземаш решения. Известната на медиите редакционна отговорност. И ето какво казва той към този момент (защото мненията му са доста динамични, например за 24 часа се преобърна становището му да не прилага принципите на EDPR):

Първо, прозрачността. В момента не мисля, че сме достатъчно прозрачни по отношение на проблемите на платформата. Както и по отношение на тенденциите и как се движим с течение на времето.

Второ, независим процес на обжалване. В момента, ако публикувате нещо във Facebook и някой го докладва, а екипът за преглед вземе решение съдържанието да се свали, решението не може да се обжалва. Мисля, че във всяка добре функционираща демократична система трябва да има начин да се обжалва. Мисля, че можем да изградим такова звено вътрешно като първа стъпка. Но в дългосрочен план това, което наистина бих искал да постигна, е обжалване пред независима структура, почти като Върховен съд, която е съставена от независими хора, които не работят във Facebook, и в крайна сметка правят окончателна преценка за това какво е приемливо слово в една общност, която отразява социалните норми и ценности на хората от целия свят.

Защото, да си спомним и друго интервю, Зукърбърг изпитва “фундаментален дискомфорт” да седи в Калифорния в един офис и да взема решения по отношение на съдържанието за хора от целия свят. Логичното очакване е, че ще се опита да запази привлекателните страни на властта и да се освободи от отговорността за много сложни преценки.

На 10 април Зукърбърг ще отговаря на въпросите на две сенатски комисии във Вашингтон. Сесията е обявена под заглавие Facebook, социалните медии, поверителността, използването и злоупотребата с данни.

ЕС: ще се изисква прозрачност на алгоритмите на търсене

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В интервю за EurActive Мария Габриел обявява законодателно предложение за онлайн платформите , което ще принуди търсачките да обяснят как се класират резултатите от търсенето. Според интервюто законодателното предложение ще бъде официално публикувано следващият месец и ще се съсредоточи върху три елемента –

прозрачност: какви са условията, как се прави класирането, как се продават продуктите им;
механизъм за обезщетение: да има редовен диалог с тези, които използват услугите, и при проблеми да има гарантирана реакция;
създаването на звено за мониторинг, Европейска обсерватория: защото всички решения трябва да сде основават на факти.

Наскоро експертната група към ЕК, която представи доклад за мерките срещу дезинформацията, препоръча повече прозрачност и относно това кой плаща за рекламата, която платформите поместват. Особено когато става дума за политическа реклама.

Геоблокиране в ЕС: границите остават

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Влиза в сила Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание.

Малки стъпки напред към единен цифров пазар.

Федерацията на германските потребителски организации напомня това, което Юлия Реда обяснява в сайта си – и след Регламента за геоблокирането границите остават.

Във Франция потребителите могат да гледат Netflix, но не и ARD и ZDF – това трябва да приключи, казват германските понтребители.

Исканията на федерацията

Интернет, Истанбулската конвенция и пропагандата в българските медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът на Европа прие Препоръка CM/Rec(2018) 2 за ролята и отговорността на интернет посредниците. В препоръката има позоваване на Истанбулската конвенция – съответно прилагането на конвенцията се оказва свързано и с отговорността за съдържанието онлайн.

Решението у нас (“Истанбулската конвенция няма да влиза в Народното събрание. Винаги съм се съобразявал с волята на хората, еле пък на църквата.” – премиерът Борисов пред бТВ) е в колизия и с новоприетата препоръка.

Същевременно в 24 часа работят срещу Истанбулската конвенция ето така:

Но какво ни е приготвила Конвенцията? Ето какво – създава се GREVIO – орган, който получава невероятни привилегии и имунитети. […] Този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно. Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българска юрисдикция! Което е грубо нарушаване на конституцията и по отношение на суверенитета, и по отношение на частта й за съдебната власт. Защото член 105 казва “Вътрешната политика се осъществява от правителството”. А член 117 постановява, че съдебната власт защитава правата и интересите на гражданите.

Загубили ли сме ние суверенитета си, като сме членове на ЕС, в случая на Съвета на Европа?!? Не сме.

Защото член 1 на Конституцията няма нужда от тълкуване, а там пише, че цялата власт произтича от народа. Не от Брюксел.

Какви привилегии и имунитети?

Какъв Брюксел?

Страсбург, Брюксел, препоръки, конвенции – кой ти гледа, подробности: конвенцията не е на Брюксел, но един залп по Брюксел никога няма да навреди.

Пропаганда по учебник.

Данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На Европейския съвет (22-23 март 2018) се обсъжда и данъчното облагане в цифровата икономика – ето конкретните въпроси към участниците.

По темата има съобщение на ЕК COM(2017) 547 final.

На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”

Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.

Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане. Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:

– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Сайт на ЕК – данъчно облагане на цифровия сектор

Турция: приет закон за интернет съдържанието

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението от RTUK. За издаването на документите ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията. Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

Приватизираното правоприлагане

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.

Натискът да се въведе “отговорност на платформите” измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.

Съвет на ЕС: защита на интелектуалната собственост в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 12 март 2018 се е състоял Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.

Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.

В заключенията се разглежда пакет актове на Комисията от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера и по-специално интернет”:

Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED. Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).

Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.

Сега Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.

Докладът на Групата на високо равнище за мерки срещу дезинформацията в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.