Влиза в сила Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание.
Малки стъпки напред към единен цифров пазар.
Федерацията на германските потребителски организации напомня това, което Юлия Реда обяснява в сайта си – и след Регламента за геоблокирането границите остават.
Във Франция потребителите могат да гледат Netflix, но не и ARD и ZDF – това трябва да приключи, казват германските понтребители.
Съветът на Европа прие Препоръка CM/Rec(2018) 2 за ролята и отговорността на интернет посредниците. В препоръката има позоваване на Истанбулската конвенция – съответно прилагането на конвенцията се оказва свързано и с отговорността за съдържанието онлайн.
Решението у нас (“Истанбулската конвенция няма да влиза в Народното събрание. Винаги съм се съобразявал с волята на хората, еле пък на църквата.” – премиерът Борисов пред бТВ) е в колизия и с новоприетата препоръка.
Същевременно в 24 часа работят срещу Истанбулската конвенция ето така:
Но какво ни е приготвила Конвенцията? Ето какво – създава се GREVIO – орган, който получава невероятни привилегии и имунитети. […] Този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно. Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българска юрисдикция! Което е грубо нарушаване на конституцията и по отношение на суверенитета, и по отношение на частта й за съдебната власт. Защото член 105 казва “Вътрешната политика се осъществява от правителството”. А член 117 постановява, че съдебната власт защитава правата и интересите на гражданите.
Загубили ли сме ние суверенитета си, като сме членове на ЕС, в случая на Съвета на Европа?!? Не сме.
Защото член 1 на Конституцията няма нужда от тълкуване, а там пише, че цялата власт произтича от народа. Не от Брюксел.
Какви привилегии и имунитети?
Какъв Брюксел?
Страсбург, Брюксел, препоръки, конвенции – кой ти гледа, подробности: конвенцията не е на Брюксел, но един залп по Брюксел никога няма да навреди.
Пропаганда по учебник.
На Европейския съвет (22-23 март 2018) се обсъжда и данъчното облагане в цифровата икономика – ето конкретните въпроси към участниците.
По темата има съобщение на ЕК COM(2017) 547 final.
На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”
Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.
Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане. Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:
– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,
– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,
– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.
Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.
Сайт на ЕК – данъчно облагане на цифровия сектор
Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор RTUK да контролира интернет съдържанието.
Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението от RTUK. За издаването на документите ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията. Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.
Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.
Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.
Натискът да се въведе “отговорност на платформите” измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.
На 12 март 2018 се е състоял Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.
Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.
В заключенията се разглежда пакет актове на Комисията от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера и по-специално интернет”:
Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED. Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).
Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.
Сега Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.
Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.
В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.
Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя
Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.
Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица – и означава още контрол на входа.
Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.
Оценката на организацията за цифрови права EDRi:
Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри. За член 13 можем да кажем накратко – “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.
А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.
Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.
Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения – особено от големите компании. Фейбук наема.
Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно RTBF (правото да бъдеш забравен).
Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето трябва да се възползва от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен, обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:
Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва от предвидените в член 9 дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.
И институционалната реакция:
Концепцията за журналистика предполага процес, в който съдържанието се публикува в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на Google журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите, Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.
Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо. Но тук нещата леко са се завъртели, леко – на 180 градуса.
На 7 март 2018 г. Съветът на Европа прие Препоръка относно ролите и отговорността на интернет посредниците. Ето пълният текст.
Препоръката въвежда принципа, че
Всяко изискване, настояване или друго действие от страна на публичните органи, адресирано до интернет посредниците, което засяга правата на човека и основните свободи, трябва да бъдат предписано от закона, да се упражнява в границите, предвидени от закона, и да представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество.
Държавите не трябва да оказват натиск върху интернет посредниците чрез неправни средства.
Организацията за цифрови права EDRi приветства Препоръката: EDRi ще работи за прилагане на препоръката и срещу приватизираното правоприлагане.
Съветът на Европа и EDRi – едно оптимистично сътрудничество.