Tag Archives: Digital

КЗЛД: лични данни, обвиняеми, журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
КЗЛД прие становище в отговор на постъпило запитване от Главния прокурор на Република България, относно приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 при публикуване на прессъобщения и предоставяне на информация за журналистически цели от Прокуратурата на Република България.
В своето становище КЗЛД прави анализ на поставените въпроси при прилагане  на новите европейски правила за защита на данните, дефинирани в Регламент (ЕС)2016/679 (Общ регламент за защита на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.
В отговор на поставените въпроси, КЗЛД изразява следното становище:
„1. Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.
2. По правило не бива да се публикуват или разкриват по друг начин лични данни на други участници в досъдебното производство, като свидетели, вещи лица или свързани с тези категории трети лица и др., доколкото по отношение на тях не е налице законово задължение или надделяващ обществен интерес. Изключение би могло да има по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или друго лице, което поради естеството на своята дейност има влияние върху обществото, или когато публикуването на информацията защитава жизненоважни интереси на субекта на данните.
3. Във всички случаи на публикуване на лични данни на участници в досъдебното производство или предоставянето им на медиите следва да се спазват принципите за обработване на лични данни в чл. 5 на Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално принципите на свеждане на данните до минимум с оглед постигане на целта, точност на данните и ограничение на времето на съхранение.”

КЗЛД: Кога не е необходимо искане на съгласие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съобщение на сайта на Комисията за защита на личните данни:
В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги. В КЗЛД ежедневно постъпват сигнали и въпроси относно необходимостта да се иска и дава съгласие. Не трябва да се забравя, че както лесно е дадено, така лесно съгласието може да бъде оттеглено, поради което обработването на лични данни само въз основа на съгласие не винаги е най-удачен избор и е добре да се направи преценка дали не е налице друго правно основание.
Във връзка с повишения обществен интерес и явната значимост на този въпрос, КЗЛД изготви информационен материал относно случаите, в които администраторите / обработващите лични данни не следва да изискват съгласие от физическите лица, за да събират и обработват техни лични данни.
*

Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:

В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност. Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.
– лекари, зъболекари и фармацевти;
– адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.

EП гласува: директивата за авторското право през есента ще се обсъжда в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете  за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.

Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП,  и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.

За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.

Как са гласували българите – стр. 7:

Джамбазки подкрепя  проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ)  подкрепят.

Курумбашев   подкрепя, макар групата му да е разделена на две.

Малинов се е въздържал.

По партии:

5-7 large

 

ВС на САЩ: Личната неприкосновеност в цифровото време

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.

Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.

“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.

Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”

.
Ню Йорк Таймс  за решението

Ню Йорк Таймс за важните решения на ВС на САЩ през 2018

Решението с особените  мнения

 

#LinkTax, #CensorshipMashine – подкрепени в комисия JURI на ЕП. Какво следва?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

 

Албания: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 
Измененията на медийния закон в Албания  са изготвени от собствениците и директорите на четири местни и две национални телевизионни станции в Албания – колко интересно.

Едно от ключовите изменения е частните телевизионни оператори да получат част от таксата,  с която се финансира общественият радио- и телевизионен оператор  RTSH.

Според ОССЕ всяка система от държавни субсидии за медиите трябва да бъде обект на обществено допитване, включващо всички   заинтересовани страни.

Тези изменения  още не са приети.

 

са по път към приемане.

Беларус: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представителят на ОССЕ по свободата на медиите Aрлем Дезир изразява загриженост след приемането на законодателни промени в Беларус, които  ограничават свободата на медиите. Промените засягат работата на националните медии, интернет медии (наричани интернет ресурси) и чуждестранни медии и лица.

Законопроектът.

Когато бъде публикуван  окончателният текст, ще го добавя тук.

  • Измененията в закона осигуряват на Министерството на информацията строг контрол върху всички онлайн ресурси (член 51-1). Собствениците на онлайн медии  са задължени да “анализират” цялото съдържание, тъй като законът изисква   да предотвратяват разпространението на невярна информация.
  • Медиите носят отговорност, ако ресурсите им се използват за разпространяване на информация или коментари от потребители на интернет, които не са преминали през предварително идентифициране, както е определено от държавата (член 30-1).
  • Не може да действа като основател на средствата за масова информация чуждестранно юридическо лице, както и чуждестранен гражданин и лице без гражданство;   юридическо лице, в което  20% или повече, пряко или косвено   притежават чужда държава, чужда и (или) международна  организация,  чуждестранен гражданин, лице без гражданство (член 3-5 и 6).
  • В закона има  и други интересни  положения  –   национални квоти, забрани за участие в чужди медии, регистрации, акредитации и пр.

Асоциацията на белоруските журналисти възразява срещу промените.

Журналистиката възпява промените под заглавие  “Закон о СМИ: фактор национальной безопасности, свидетельство зрелости политической системы и гражданского общества Беларуси”.

Да се вгледаме в тази картина навреме. Ако не искаме да я видим и тук.

 

#link tax, #сensorship machine: интервю на Юлия Реда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kluwer Copyright Blog  е влиятелна медия в областта на авторското право.

Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.

Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.

В последния ден преди гласуването   Реда дава пространно интервю за Kluwer Copyright Blog, вижте го.

Българските членове на Комисията по правни въпроси са Ангел Джамбазки и Емил Радев.

Както става ясно, българските издатели подкрепят чл.11. Очевидно смятат, че ще работи за тях.

 

Доклад за цифровите новини 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Digital News Report 2018 на Reuters Institute.

Изследването обхваща тенденциите в 37 държави, за първи път е включена   България . 

Изследването e проведено от YouGov с помощта на онлайн въпросник в края на януари / началото на февруари 2018 година.

Според доклада доверието на потребителите в новинарските медии остава обезпокоително ниско в повечето страни, регистрират се високи нива на медийна поляризация и влияние върху медиите, както и високи нива на загриженост по отношение на така наречените “фалшиви новини” – а в  някои страни вече използват фалшивите новини като повод за ограничаване  на свободата на медиите. В структурата на изследването има отделна част за дезинформацията.

Изследването за миналата година е един от източниците, на които се позовава Европейската комисия в съобщението си за борбата с дезинформацията онлайн.

Един от изводите за България – по доверие води общественото радио, следвано от обществената телевизия.

 

…

Директива за аудиовизуални медийни услуги: ревизията пред финал

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Словашко, Малтийско, Естонско председателство – и на 13 юни 2018 посланиците на ЕС са потвърдили постигнатото на 6 юни 2018 г. споразумение  за модернизиране на съществуващите правила за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в Европа.

Директивата ще бъде представена на Европейския парламент за гласуване на първо четене и впоследствие за приемане от Съвета.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС, а държавите-членки ще разполагат с 21 месеца от влизането й в сила (20 дни след публикуването), за да я транспонират в националното законодателство.

Цялото прессъобщение

Австрийското председателство вече очаква началото, сайтът