Tag Archives: Digital

Какво е Евронюз България? ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какво знаехме досега от сайта на ТВ Европа, който започна да се вижда онлайн на адрес https://euronewsbulgaria.com/ :

“Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.”

Какво научаваме сега от съобщение на същия сайт под заглавие “Уточнения около отношенията между Euronews SA и ТВ Европа”:

“ТВ Европа и Euronews SA са две отделни независими компании, като ТВ Европа не е филиал на Euronews SA. Те са свързани с договор за лицензиране на марка от 29 април 2021 г. за експлоатация на марката „Euronews Bulgaria“. Що се отнася до редакционния периметър, договорът налага строги, взискателни и фундаментални условия и на двете страни за спазване на редакционната харта на Euronews.”

По-нататък в изявлението се появява термин “редакционно пилотиране”, което не се поставяло под въпрос от страните. Какво означава това, не е известно:

“Под ръководството на Euronews SA, Главният редактор на Euronews България отговаря за ежедневното отразяване на актуалните новини и за редакционния избор на Euronews България, в съответствие с редакционната линия. Това редакционно пилотиране, което включва политическите новини, по никакъв начин не се поставя под въпрос от страните.”

И още по-нататък има нещо като обещание в бъдеще да има оценка на събитията, свързващи назначаването на Ваня Бедрова като програмен директор и напускането на хора от екипа:

“С оглед на ускоряване на икономическия си растеж, ТВ Европа възнамерява да разшири своя мениджърски екип и добавя нова програмна дирекция, отговаряща за програмната схема и за различните излъчвани формати и тяхната продължителност, извън новините. Euronews SA приветства това желание за развитие, което не би могло да накърни редакционните прерогативи на Главния редактор.

За да гарантира качеството и независимостта на информацията, договорът между ТВ Европа и Euronews SA въвежда различни механизми, които са доказали своята ефективност в развитието на международната мрежа на Euronews. Един от тях е Редакционният съвет, контролиран на 2/3 от Euronews SA, председателстван от Euronews SA и в който участва член, посочен от ръководството на ТВ Европа.

Този Съвет ще заседава съвсем скоро и ще разгледа въпросите, повдигнати напоследък в редакцията в София, както и тези, изнесени през последните дни в някои български медии. Евронюз и ТВ Европа потвърждават волята си да продължат и задълбочат съвместната си работа в професионална атмосфера, за да гарантират успеха на Евронюз България в рамките на препотвърдените тук общи ценности.”

В помощ на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В помощ на медийната грамотност: Войната Хамас / Израел от Кори Доктороу, канадски журналист.

Съвети в седем точки как да се отнасяме към това, което чуваме за войната Хамас/Израел.

 

 

 

Бърз (авторизиран) преразказ на част от съветите:

 

Заглавията

Заглавията не могат да обхванат всички нюанси на една история и често се пишат от редактори, а не от авторите, които са създали историята. Заглавията често са неточни, дори когато никой не се опитва да ви подведе  – между   императивите за бързина и краткост. Дори надеждни източници може да имат проблематични  заглавия  –  четете историята, не само заглавието.

Симптоматика на глупостта

Фактически невярната информация, която се разпространява особено интензивно, има тенденция да произхожда от много малък брой суперразпространители. Независимо дали тези хора действат преднамерено или не, няколко общи техни характеристики трябва винаги да ви водят до решение за допълнителна проверка: многократни публикации;  емоционалност на стила;   липса на връзки към оригиналните източници; означения като  „извънредни новини!“.

Не се доверявайте на екранни снимки

Защото е много лесно да бъдат фалшифицирани.  

Платформата, от която ползвате информация

Преди Twitter получаваше много първични оригинални данни,   докато Facebook  съдържаше коментари и повторни публикации. Днес Twitter е просто още един агрегатор. Сега за информация  от първо лице в реално време от местата на горещи действия се ползват Telegram  и  Instagram (в Израел  и на Западния бряг).

Внимание, актьори

Възможно е да се използват актьори като например  скърбящи членове на семейството.  Това е  солидна причина за постоянно блокиране на подобни източници.

Има инструменти за проверка на съмнителни изображения

TinEye, Yandex и Google Image Search са добри   за проверка дали това са стари изображения, извадени напмер от  предишни конфликти или събития, а понякога са просто от  видеоигри.

Мислете, преди да публикувате

Това, както и горното, е общо правило и не сотнася само за информацията по повод тази война. Медийната среда изисква скептицизъм и предпазливост.  „Наводнете зоната с глупости“ е тактиката на Стив Банън, която се използва и днес. Важно е да си критичен. 

Но не превръщайте критичната гледна точка  в нихилизъм.  Има как да различаваме истината от лъжата.

DSA и конфликтът Израел – Хамас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След реакцията на комисаря Тиери – ето и прессъобщение за официална реакция:

София, 19 октомври 2023 г.

ЕК изпрати искане за информация до „Мета“ и „ТикТок“ по Законодателния акт за цифровите услуги

Европейската комисия изпрати на „Мета“ и „ТикТок“ официално искане за информация съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията изисква от „Мета“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката на риска и смекчаване на последиците във връзка с честността на изборите и след терористичните атаки на Хамас в Израел, по-специално по отношение на разпространението на незаконно съдържание и дезинформация.

Комисията изисква от „TikTok“ да предостави повече информация относно мерките, които е предприела, за да изпълни задълженията си, свързани с оценката и намаляването на риска от разпространение на незаконно съдържание, и по-специално на терористично съдържание и реч на омразата, както и предполагаемо разпространение на дезинформация. Искането е свързано и с други елементи на Законодателния акт за цифровите услуги – в частност разпоредбите за защита на непълнолетни онлайн.

„Мета“ и „ТикТок“ трябва да предоставят исканата информация на ЕК до 25 октомври 2023 г. за въпроси, свързани с реакцията при кризи, и до 8 ноември 2023 г. относно защитата на честността на изборите. Въз основа на оценката на отговорите, Комисията ще прецени следващите стъпки. Това може да доведе до официално откриване на производство съгласно член 66 от Законодателния акт за цифровите услуги. Съгласно член 74, ал. 2 от Регламента, Комисията може да наложи санкции за неточна, непълна или подвеждаща информация в отговор на обикновено искане за информация. В случай на липса на отговор от платформите, Комисията може да поиска да се предостави информация с решение. В този случай липсата на отговор до крайния срок може да доведе до налагане на периодични имуществени санкции.

След определянето им като много големи онлайн платформи, „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са длъжни да спазват пълния набор от разпоредби, въведени със Законодателния акт за цифровите услуги, включително оценката и смекчаването на рисковете, свързани с разпространението на незаконно съдържание, дезинформация и всякакви отрицателни ефекти върху упражняването на основните права.

ЕК: Към по-издръжлива, конкурентоспособна и устойчива Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение на Комисията COM(2023) 558 final Към по-издръжлива, конкурентоспособна и устойчива Европа.

Два момента, свързани с цифровото общество и цифровата трансформация и с противодействието на дезинформацията:

Цифрова трансформация

ЕС предприе значителни стъпки към изграждането на цифрова икономика, която насърчава правата и принципите за ориентирана към човека цифрова ера и цифровото измерение на единния пазар. С програмата на политиката „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Европа разполага със стабилна рамка за цифровата си трансформация. Тя предприе решителни стъпки за укрепване на нормативната си рамка. С бързото приемане на Законодателния акт за данните , Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги Комисията определи стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и еднакви условия на конкуренция за предприятията, извършващи дейност на единния пазар. След като бъде приет, Законодателният акт за изкуствения интелект (ИИ) ще бъде първата в света всеобхватна правна рамка за ИИ, която ще осигури благоприятни за иновациите, основани на риска предпазни механизми и система за управление за насърчаване на надежден ИИ. ЕС е решен да продължи и засили активното си взаимодействие на различни международни форуми, по-специално процеса Хирошима на Г-7, и на двустранна основа да насърчава разработването и внедряването на надежден ИИ в световен мащаб.

За да засили водещата си позиция в областта на цифровите технологии, ЕС трябва да увеличи инвестициите си в ключови цифрови технологии. Комисията счита, че за постигането на целите в тази област са необходими значителни публични и частни инвестиции. По-специално необходими са инвестиции за ИИ, квантовите технологии, изчисленията в облак и 5G, както и за насърчаване на водещата роля на ЕС при разработването на стандарти за 6G и следващите технологии. Например в рамките на координирания план за изкуствения интелект целта е постепенно да се увеличат публичните и частните инвестиции в ИИ до общо 20 милиарда евро годишно до 2030 г. (увеличение от приблизително 12,7 — 16 милиарда евро през 2020 г.) . Освен това недостигът на инвестиции в гигабитова свързаност и свързаност чрез 5G ще изисква най-малко 174 милиарда евро кумулативно частно и публично финансиране до 2030 г. Както се подчертава в първия доклад на Комисията за състоянието на цифровото десетилетие, ЕС трябва да продължи да разработва по-суверенни цифрови технологии, като насърчава развитието и разрастването на иновативни екосистеми за стартиращи предприятия в ключови области . Освен това ЕС възприема по-стратегически подход към геополитиката на технологиите чрез цифровата си дипломация и партньорства с партньори със сходни възгледи, по-специално чрез своите цифрови партньорства и Съветите по търговия и технологии (СТТ) . Правилата за цифрова търговия, включително относно потоците от данни, ще стимулират икономическия растеж чрез балансиране на отвореността със защитата на нашите ценности и регулиране и ще осигурят проекция на подхода на ЕС в международен план за оформяне на правилата в световен план.

Ще трябва да продължат усилията за насърчаване на военната мобилност в целия ЕС и за справяне с киберзаплахите и хибридните заплахи. Новият план за действие за военната мобилност 2.0 разширява обхвата на работата в тази ключова област. През 2023 г. бяха отпуснати 790 милиона евро за проекти за инфраструктура с двойна употреба.

Като се има предвид жизненоважният принос на санкциите на ЕС за гарантирането на справедлив мир, Комисията допринася за еднаквото и ефективно прилагане в целия Съюз чрез обширни насоки и информационни дейности; обмен на информация и съобразена с нуждите подкрепа за правоприлагащите органи; както и координация с трети държави за справяне със заобикалянето на санкциите.

Дезинформацията и външната намеса са основна част от хибридните заплахи срещу Съюза, особено като се има предвид, че европейците ще гласуват през юни 2024 г. Ще бъдат необходими действия на всички равнища, за да се реагира бързо и конкретно на манипулирането на информация, заедно с подкрепата на свободните медии и подобряването на цифровата грамотност. Комисията и върховният представител работиха с държавите членки по инструментариума за борба с хибридните заплахи, инструментариума за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и понастоящем работят по бъдещите екипи за бързо реагиране при хибридни заплахи.

DSA и конфликтът Израел – Хамас: кореспонденцията на Тиери Бретон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дойче Веле публикува статия по повод  загрижеността на ЕС относно разпространяващата се в Европа дезинформация, свързана с конфликта Израел-Хамас. Еврокомисарят Тиери Бретон се обръща към интернет компаниите зад социалните медийни платформи X,   Facebook,  TikTok  и YouTube. Бретон говори за индикации, че платформата е била „използвана за разпространение на незаконно съдържание и дезинформация в ЕС“.

Оповестен е и отговорът от страна на Х, СЕО Linda Yaccarino. Тя казва, че повече от 700 уникални бележки, свързани с конфликта, са добавени към публикации в X. Дойче Веле коментира, че все пак това е по-малко от броя на гледанията, получени от подвеждащите публикации.

В свое съобщение ЕК изисква Х да предостави до 18 октомври 2023 г. информация за въпроси, свързани с активирането и функционирането на протокола за реагиране при кризи на X, и до 31 октомври 2023 г. – за останалите. След това комисията ще оцени отговорите и ще вземе решение какво следва.

Прави впечатление използваната лексика – “незаконно съдържание и дезинформация“. Вероятно по тази линия трябва да очакваме уточнения.

По-долу са четирите писма до компаниите и отговорът на Х.

Статията

Събитията в Израел и платформата Х

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писмо на Тиери Бретон до Мъск.

Една добра и една лоша новина:

Изглежда Законодателният акт за цифровите услуги ще върши работа.

Изглежда има повод да влезе в действие.

EDRi: Комисията по култура на ЕП дава зелена светлина на спорни поправки в EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 7 септември Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува окончателното си становище относно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Комисията одобри регламент, който създава нови правила в отношенията между доставчиците на медийни услуги (MSP) и много големите онлайн платформи (VLOP).

Какви промени одобри CULT според съобщението на сайта на ЕП: преди всичко, изискванията за прозрачност да се прилагат за цялото медийно съдържание, а не само за новините и текущите събития, както предлага Комисията. Освен това:

Защита на работата на журналистите

В приетия текст комисията забранява всички форми на намеса и натиск върху медиите, включително принуждаване на журналисти да разкриват източниците си, достъп до криптирано съдържание на техните устройства и използване на шпионски софтуер срещу тях.

За да защитят по-стабилно медиите, евродепутатите също така установиха, че използването на шпионски софтуер може да бъде оправдано само за всеки отделен случай и ако е разпоредено от независим съдебен орган за разследване на сериозно престъпление, като тероризъм или трафик на хора.

Евродепутатите също така предлагат ограничаване на публичната реклама, разпределена за един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка, до 15% от общия рекламен бюджет, разпределен от този орган в дадена страна от ЕС.

Задължения за прозрачност на собствеността

За да оценят независимостта на медиите, евродепутатите искат да задължат медиите да публикуват информация кой ги притежава и кой се облагодетелства от това, пряко или непряко. Те също така искат те да докладват за държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително когато получават публични средства от страни извън ЕС.

Евродепутатите също искат да задължат доставчиците на медийни услуги да докладват за всеки потенциален конфликт на интереси и за всякакви опити за намеса в редакционните решения.

Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи

За да гарантират, че медиите в ЕС са защитени от много големи онлайн платформи, които произволно изтриват или ограничават съдържанието им, евродепутатите въведоха процедура за самодеклариране и проверка, за да разграничат независимите медии от измамниците. Те също така предлагат 24-часов прозорец за преговори с участието на национални регулатори, преди голяма онлайн платформа да може да продължи със спиране или ограничаване на съдържание.

Икономическа жизнеспособност

Държавите членки трябва да финансират обществените медии чрез многогодишни бюджети, за да предотвратят политическа намеса и да осигурят предвидимост на бюджета, казват евродепутатите. Евродепутатите промениха и правилата за системите за измерване на аудиторията, за да ги направят по-справедливи и по-прозрачни.

По-независим медиен орган на ЕС

Депутатите искат Европейският съвет за медийни услуги (Съветът) – нов орган на ЕС, който ще бъде създаден с акта – да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа сам, а не само по искане на Комисията. И накрая, те искат независима „експертна група“, представляваща възгледите на медийния сектор и включваща гражданското общество, която да участва в работата на Борда.”

Какви рискове създава проектът според EDRi:

Организацията за цифрови права EDRi е загрижена за някои промени, които биха могли да разширят дезинформацията и вредното онлайн съдържание, като например must carry rule в член 17 на проекта.

EDRi смята, че това задължение ще попречи на онлайн платформите да спират или ограничават медийно съдържание 24 часа след публикуването му, дори ако то нарушава правилата и условията на платформите, като например разпространение на дезинформация. Това може да подкопае целта на Закона за цифровите услуги (DSA) да „определи единни правила за безопасна, предвидима и надеждна онлайн среда“.

EDRi смята, че must carry rule в член 17 на проекта не е попътно на прилагането на DSA и отваря вратата и за други заинтересовани страни (освен медиите), които искат подобни привилегии в политиките за модериране на съдържание.

Това изменение предполага, че (самодекларираната) медийна информация по своята същност е достоверна. Това не е вярно. Медийното съдържание не е имунизирано да бъде дезинформация , която може да стане вирусна и да причини вреда. В случай че тази поправка бъде одобрена от пленарната зала на Европейския парламент, медийното съдържание, евентуално засилващо дезинформацията, ще остане достъпно поне 24 часа в социалните медии.

Така EMFA въвежда специален режим на правила за модериране на съдържанието за медиите. Това се различава от DSA. По време на дебата за DSA е потвърдено, че нито един участник (в частност медиите) няма да има специално отношение към политиките за модериране на съдържание, тъй като медиите също могат да разпространяват дезинформация (вижте например RT или Sputnik). Механизмите на DSA за модериране на съдържание предвиждат бързи последващи мерки („своевременно“ и „без неоправдано забавяне“), а не предварителни мерки за модериране на съдържанието.

Предстои

обсъждане и гласуване в пленарната зала на Европейския парламент на сесията в началото на октомври. Това ще бъде последният етап за включване на подобрения в предложението, преди да се премине към триалози. Изборите за Европейски парламент през следващата година добавят допълнителен натиск върху дневния ред. В допълнение унгарското и полското председателство на Съвета на ЕС са съвсем близо. Липсата на време, политическият натиск и предвидимото несъгласие по време на унгарското и полското председателство са перфектният контекст неотложността да заглуши гласа на разума. Не трябва да позволяваме това да се случи. EDRi ще продължи да подчертава значението на постигането на редакция на EMFA в съответствие с принципите на DSA, се казва в изявлението на организацията, което е предадено накратко по-горе.

Новинарската индустрия 2023, доклад на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Засега в две държави от държавите в EBU – Гърция и Унгария – социалните медии водят като източник на новини, в останалите държави  първи източник остава телевизията.

Втората графика показва тревожно висок дял на хората, които са декларирали, че не се интересуват от новини.

В България те са повече от половината.

Източник: EBU 2023

Съвместно изявление на органи за защита на данни относно извличането на данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Службата на комисаря по информацията в Обединеното кралство и единадесет други органа за защита на данните и поверителността от цял ​​свят в съвместно изявление призовават за защита на личните данни на хората от незаконно извличане на данни/data scraping, което се извършва в сайтовете на социалните медии.

Data scraping е автоматизиран начин за извличане на големи количества информация от мрежата.

Капацитетът на технологиите да събират и обработват огромни количества лична информация на лица от интернет поражда значителни опасения дори когато информацията е публично достъпна.

Така информацията, която хората публикуват онлайн, се използва по причини, които хората не са предвидили или разрешили, за кибератаки или за измами, за монетизация чрез препродажба на данни на трети страни, включително на злонамерени лица, за събиране на разузнавателна информация. Компаниите за социални медии и другите доставчици, които хостват обществено достъпна лична информация, имат задължения за защита на данните по отношение на извличане от трети страни.

Съвместното изявление призовава компаниите за социални медии да защитават данните на хората от незаконно извличане на данни. Препоръчват се и стъпки, които хората могат да предприемат, за да сведат до минимум рисковете при споделяне на информация онлайн.

“Организациите трябва да имат законова причина да събират и използват данните на хората, дори когато те са публично достъпни.”

„Компаниите за социални медии имат задължения съгласно законите за защита на данните да защитават информацията, която хората публикуват на техните платформи.”

Съвместното изявление е подписано от дванадесет органа, обединени от Global Privacy Assembly.

  • Служба на комисаря по информацията в Австралия
  • Службата на комисаря по поверителността в Канада
  • Служба на комисаря по информацията в Обединеното кралство
  • Служба на комисаря по защита на личните данни – Хонконг, Китай
  • Федерален комисар по защита на данните и информацията – Швейцария
  • Орган за защита на данните – Норвегия
  • Служба на комисаря по поверителността – Нова Зеландия
  • Управление на промишлеността и търговията – Колумбия
  • Офисът на комисаря по информацията в Джърси
  • CNDP (Национална комисия за контрол на защитата на личните данни) – Мароко
  • AAIP (Агенция за достъп до обществена информация) – Аржентина
  • INAI (Национален институт за прозрачност, достъп до информация и защита на личните данни) – Мексико

DSA от днес се прилага за много големите платформи и търсачки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Законодателният акт за цифровите услуги — #DSA — влезе в сила на 16 ноември 2022 г. и ще се прилага директно в целия ЕС от 17 февруари 2024 г. Много големите платформи и търсачки ще трябва да изпълняват задълженията си по акта още преди това – в рамките на четири месеца след определянето им за такива. Европейската комисия изготви първи списък на много големите платформи на 25 април 2023 г.

Законодателният акт за цифровите пазари— #DМA — влезе в сила на 1 ноември 2022 г., а правилата започнаха да се прилагат от 2 май 2023 г. От 25 август 2023 г. много големите цифрови компании, определени от Комисията, трябва да се съобразяват с новите изисквания.