Днес британският регулатор Ofcom публикува на сайта си препоръки към правителството относно изработването на правни правила за подобряване на достъпността на регулираните аудиовизуални медийни услуги по заявка (video on-demand programme services, ODPS).
Искаме да гарантираме, че те могат да се използват и да се радват на възможно най-широка аудитория, независимо от увреждането, което позволява пълноценно участие и включване в социалния и културен живот, се казва в съобщението.
Обнародвана е Директива (EС) 2018/1972, с която се приема Европейски кодекс за електронни съобщения.
Мотивите и целите – от първите рецитали на новата директива:
Директиви 2002/19/EC , 2002/20/EC , 2002/21/EC и 2002/22/EC на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.
Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, а именно директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, по-специално с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.
В своето съобщение от 6 май 2015 г. за установяване на Стратегия за цифровия единен пазар за Европа, Комисията заяви, че в прегледа си на правната рамка за далекосъобщенията би се съсредоточила върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, би въвела по-съгласуван подход с оглед на вътрешния пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, би осигурила условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, би гарантирала ефективна защита на потребителите, равнопoставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, както и би осигурила по-ефективна регулаторна институционална рамка.
Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири директиви, а именно директиви 2002/19/EО, 2002/20/EО, 2002/21/EО и 2002/22/EО, и Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета . Всяка от тези директиви съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги в съответствие с регулаторната история на сектора, съгласно която предприятията бяха вертикално интегрирани, а именно предлагаха както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата пазарна реалност, при която предоставянето на съобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на този акт. Предложението за преработване се отнася до съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.
Настоящата директива създава правна рамка, която да гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива, и с евентуалните ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално с мерките относно обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве и в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).
Настоящата директива не засягат възможността отделните държави членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на престъпления, като се има предвид, че всички ограничения на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, и по-специално в членове 7, 8 и 11 от нея, например ограничения във връзка с обработването на данни, трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на тези права и свободи и да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност, в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата.
Конвергенцията на секторите на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати доколкото е възможно от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една единствена директива, с изключение на въпросите, които уреждат по-добре чрез пряко приложими правила, установени с регламенти. Необходимо е регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде отделено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи електронни съобщителни услуги, като например разпространяваното радио- и телевизионно съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и не засяга мерките, предприемани на ниво на Съюза или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие с правото на Съюза, с цел да се стимулира културното и езиковото многообразие и да се гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Регулирането на аудиовизуалната политика и на съдържанието има за цел постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на непълнолетните. Разделянето на регулирането на електронните съобщения от регулирането на съдържанието не засяга отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийният плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите. В границите на своята компетентност компетентните органи следва да допринасят за гарантиране на изпълнението на политиките, насочени към насърчаването на тези цели.
Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета към радиосъоръженията, но обхваща радиоприемниците за автомобили и потребителските радиоприемници, както и потребителското оборудване за цифрова телевизия.
Британският регулатор Ofcom информира, че информационната програма RT е нарушила правилата за телевизионните програми, като не е успяла да запази дължимата си безпристрастност в седем новинарски и актуални предавания за период от шест седмици.
По-рано тази година Ofcom стартира редица разследвания на RT, за да определи дали определени предавания са спазили изискванията за безпристрастност.
Регулаторът съобщава:
След като разгледахме предаванията и всички налични доказателства, включително писмените и устни изявления, направени от RT, стигнахме до заключението, че следните седем предавания нарушават изискванията за безпристрастност:
Спутник, RT, 17 март 2018 г., 19:30 ч .;
Новини, RT, 18 март 2018, 08:00;
Спутник, RT, 7 април 2018 г., 19:30 ч .;
Crosstalk, RT, 13 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 16 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 20 април 2018, 08:30; и
Новини, RT, 26 април 2018, 08:00 часа.
Три от анализираните предавания в посочения период не нарушават правилата.
Регулаторът е уведомил RT, че има намерение да обмисли налагането на законова санкция.
Broadcast and On Demand Bulletin issue number 369 (PDF, 2.15 MB).
В прессъобщение ЕК обръща внимание, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз след 100 дни. Предвид продължаващата несигурност в Обединеното кралство по отношение на ратификацията на споразумението за оттегляне, договорено между ЕС и Обединеното кралство на 25 ноември 2018 г., и призива на Европейския съвет (член 50) от миналата седмица за засилване на работата по подготовката на всички равнища и за всички сценарии днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение.
Така Комисията изпълнява своя ангажимент до края на годината да приеме всички необходими предложения във връзка със сценария, при който няма постигнато споразумение, както е посочено в нейното второ съобщение относно готовността за Брекзит от 13 ноември 2018 г.
Днешният пакет включва 14 мерки в ограничен брой области, в които липсата на споразумение ще доведе до значителни сътресения за гражданите и предприятията в ЕС-27. Сред тези области са финансовите услуги, въздушният транспорт, митниците и политиката в областта на климата.
ЕС се активизира да приеме множество законодателни предложения относно медиите, електронните комуникации и цифровата икономика преди изборите за ЕП 2019.
Днес в Официален вестник на ЕС са публикувани Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика. В констативната част четем:
Секторите на производство и разпространение на съдържание, които включват съдържание и творби от медиите (с аудиовизуално, печатно и онлайн съдържание), както и други сектори на културата и творчеството, са основни стълбове на общественото и икономическото развитие на Европа. Качеството и разнообразието на европейското съдържание са вътрешно присъщи на европейската идентичност и изпълняват съществена роля за демокрацията и социалното приобщаване, а също и за динамичния и конкурентоспособен характер на европейските сектори на медиите, културата и творчеството. Тези сектори освен това укрепват меката сила на Европа на световно равнище. Със своето комплексно въздействие те благоприятстват иновациите, творчеството и благосъстоянието в други области;
Цифровите и онлайн технологиите представляват голяма възможност за създаване на благоприятни условия за нова ера на европейското творчество. Освен това те предоставят възможност за по-голям достъп до европейско културно съдържание и за съхраняване, утвърждаване и разпространение на нашето европейско културно наследство, например посредством използването на виртуалната реалност. Цифровите технологии дават възможност на всички участващи страни да придобият нови умения и познания, да разработят нови услуги, продукти и пазари и да достигнат до нова публика. Онлайн платформите, по-специално социалните медии и платформите за споделяне на видеоклипове, осигуряват достъп до огромно разнообразие на съдържание, особено от трети страни, за безброй потребители в Европейския съюз и по целия свят;
Използването на цифровите и онлайн технологиите поражда предизвикателства за европейските сектори на производство и разпространение на съдържание като цяло. Всички участващи страни трябва да адаптират своите бизнес стратегии, да развият нови умения, да разширят своите познания, да преосмислят структурата на своите организации и да направят оценка на своите модели на финансиране и производство/разпространение. Увеличаващото се използване на данни все повече оказва въздействие върху веригите за създаване на стойност на всички равнища. Това развитие има и огромно влияние върху очакванията и поведението на потребителите;
Глобалните онлайн платформи оказаха съществено въздействие върху цифровата трансформация. По-специално основаният на алгоритми бизнес модел на тези онлайн платформи, предлагащи съдържание с културен и творчески характер, включително медийно съдържание, и основани на персонализираното разпространение на съдържание и на реклами, специално насочени към потребителите, породиха въпроси относно прозрачността, дезинформацията, медийния плурализъм, данъчното облагане, възнаграждението на създателите на съдържание, опазването на неприкосновеността на личния живот, популяризирането на съдържанието и културното многообразие.
В горния контекст се изтъкват следните политически приоритети в дневния ред на Европейския съюз:
Dело C‑619/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 2 октомври 2018 г. Европейска комисия срещу Република Полша се гледа по реда на бързото производство.
Поводът
е Законът за Върховния съд в Полша, който намали възрастта за пенсиониране за съдии от 70 до 65 години, предизвика масови улични протести. Една трета от общия брой на съдиите трябваше да се пенсионират. Очакваше се PiS да използва закона, за да назначи нови съдии, лоялни към управляващите. Малгожата Герсдорф (65), председател на Върховния съд на Полша, отказа да се оттегли. Тя заяви, че полската конституция й гарантира правото да изпълнява шестгодишен мандат, и нарече реформите “чистка”. Управляващите отрекоха обвиненията с тезата, че съдебната власт в страната не е била правилно реформирана след края на комунизма през 1989 г.
Европейската комисия
иска от Съда на ЕС да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е намалила възрастта за пенсиониране на съдиите във Върховния съд и прилага намалената възраст за назначените съдии във Върховия съд преди 3 април 2018 г., като също така е предоставила на президента на Република Полша право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, като ЕК твърди, че:
Временни мерки
В очакване на решението на Съда Комисията е поискала от Съда като временна мярка да се гарантира, че съдиите от Върховния съд на Полша могат да продължат да изпълняват задълженията си при условия на работа, каквито са имали преди Закона за Върховният съд да влезе в сила и Полша да се въздържа от назначаване на нови съдии.
На 17 декември Съдът на ЕС се произнесе в полза на исканите от ЕК временни мерки.
В Обединеното кралство – вж парламентарен доклад от 2018 г. и отговора на правителството – се обсъжда бъдещето на цифровите индустрии след Брекзит.
Брекзит в контекст: Обединеното кралство в контекста на аудиовизуалния пазар на ЕС е доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, представящ значението на Обединеното кралство за аудиовизията в ЕС.
Изследване, възложено от Европейския парламент, анализира Брекзит във връзка с регулаторната среда в ЕС.
Предизвикателствата пред европейските медии след Брекзит са предмет и на академични анализи (Тамбини, Харкорт).
В момента над 750 програми, базирани в ОК, могат да се разпространяват в целия Европейски съюз без ограничения, тъй като ОК е част от единния пазар на ЕС. Наближаването на датата 29 март 2019 принуждава базираните в Обединеното кралство доставчици внимателно да планират дейността си.
NBC Universal International Networks кандидатства за лицензии за шест международни телевизионни програми пред баварския медиен регулатор BLM. Говорител на компанията от NBC Universal International Networks потвърди, че също като други международни медии, регулирани досега от Ofcom, NBC се преориентира към лицензиране в други държави от ЕС.
Ирландският медиен регулатор BAI също е получил първото заявление за лицензия от базиран в Обединеното кралство тв доставчик.
На 4 декември 2018 г. стана известно решението на Съда за правата на човека по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary
Фактите
През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към интервюто в YouTube. Jobbik съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.
Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.
Становища
В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно, освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка, може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката. Дизайнът на интернет е предпоставка за свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.
Налагането на санкция означава да се приеме, че всяка хипервръзка сочи съдържание, което медиите могат да проверят.
Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]
Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати. Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини, г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]
Вижда се – богата аргументация в тази посока.
Съдът
Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]
Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].
Хипервръзките […] не представят свързани изявления и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].
Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].
Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].
Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].
В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото интервю. Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл. Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.
Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.
Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С – 160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.
Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците), се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.
На 4 декември стана известно заключението на генералния адвокат по дело C‑621/18 (Брекзит).
Предлагам на Съда на ЕС да отговори на поставения от Съда на публичната служба, Inner House, First Division (Шотландия) въпрос, както следва:
Когато държава-членка е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, член 50 от Договора за Европейския съюз позволява едностранна отмяна на това уведомление до сключването на официално споразумение за оттегляне, при условие че решението за отмяната е взето в съответствие с конституционните изисквания на държавата-членка, официално е уведомен Европейския съвет и отмяната не включва злоупотреба с право.
Под заглавие “Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма” Международната федерация на журналистите призовава унгарските власти да не дават ход на формирането на огромен медиен конгломерат, който поставя под съмнение медийния плурализъм.
Собствениците на мнозинството от проправителствените медии в Унгария заявиха в сряда, че даряват своите компании на фондация “Централноевропейска преса и медийна фондация”. Новият десен медиен конгломерат ще включва кабелни новинарски канали, онлайн новинарски портали, таблоидни и спортни вестници и всички регионални общински вестници, няколко радиостанции и многобройни списания.
Според медиите, повечето от медиите, дарени на Фондацията, са били придобити или основани от съюзниците на премиера Виктор Орбан през последните няколко години. Някои от тях се превърнаха от относително независими в проправителствени медии с обилна държавна и държавна реклама.
Медийните операции на фондацията ще бъдат ръководени от издател, известен с лоялността си към Виктор Орбан.
Според MPM 2017 “за унгарската медийна среда e характерен висок риск за медийния плурализъм […] чрез пряка и непряка намеса на правителството в медиите. В частния сектор на медиите все повече доминират олигарси, близки до правителството”.
IFJ и EFJ припомнят, че държавите от ЕС имат задължение да осигурят медиен плурализъм и среда, в която гражданите да могат да участват в обществения дебат и да изразяват идеи и мнения без страх. IFJ и EFJ призовават Европейската комисия като пазител на договорите да третира опитите на унгарското правителство да навреди на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт.
Подготвя се нов акт на консолидация – през 2014 г. парламентът прие изменение на закон, според който се обединяват всички държавни медийни компании, включително Magyar Televízió (MTV), държавната информационна агенция (Magyar Távirati Iroda – MTI) , Унгарското обществено радио (Magyar Rádió) и Duna TV, държавна медийна компания, излъчваща за унгарците в чужбина.
Сходните умове мислят сходно: и в Унгария, както авторите на оттегления тази седмица у нас законопроект за задължителния пренос (кой знае защо го наричат проекта Харизанов) – са се сетили да осигурят задължителен пренос (must carry) за проправителствените програми.