Tag Archives: EU Law

Съвет на ЕС: защита на интелектуалната собственост в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  12 март 2018   се е състоял  Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.

Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети  заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.

В заключенията се разглежда пакет актове  на Комисията  от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера  и по-специално интернет”:

Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED.  Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата  и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).

Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.

Сега   Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.

Докладът на Групата на високо равнище за мерки срещу дезинформацията в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.

 

#CensorshipMachine: отново за чл.13 от проекта за директива за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.

Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя

Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.

Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица  – и означава още контрол на входа.

Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.

Оценката на организацията за цифрови права EDRi:

Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри.  За член 13 можем да кажем накратко –  “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.

А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.

Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.

Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения  – особено от големите компании. Фейбук наема.

Обществената телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики   на обществената телевизия:

•  високо качество (добре   финансирано и добре произведено съдържание);
•  оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или  закупено   съдържание);
•  иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
•  източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
•  широко достъпна (хората имат достъп).

Трите обещания на ръководството на обществените радио и телевизия в Швейцария, след  като спечелиха референдума за финансирането си преди дни:
•  50 на сто от финансирането ще бъде предназначено за новини;
•  ще предложат съдържание, съществено отличаващо се по качество и по начин на предоставяне (ще спрат рекламата) – от търговските медии;
•  ще използват пълноценно възможностите на цифровите технологии и платформите, ще отворят архивите си безплатно.
 .
Два цитата, колкото да поставят немощната немощност на духа в контекст.

Google и изключението за журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно  RTBF (правото  да бъдеш забравен).

Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето  трябва да се възползва  от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен,   обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:

Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва  от предвидените в член 9  дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.

И институционалната реакция:

Концепцията за журналистика  предполага процес, в който съдържанието се публикува  в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на   Google  журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите,  Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.

Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо.  Но тук нещата леко са се завъртели,  леко – на 180 градуса.