Tag Archives: Media Law

Съд на ЕС: Schrems II

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 юли 2020 стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C-311/18 Data Protection Commissioner/Maximillian Schrems et Facebook Ireland (Schrems II).То засяга експорта на лични данни от ЕС към САЩ.

Г-н Maximillian Schrems (Австрия)   е потребител на Facebook от 2008 г. Личните данни на г-н Schrems изцяло или частично се предават от Facebook Ireland към разположени на територията на Съединените щати сървъри на Facebook Inc., където се обработват. Г-н Schrems подава жалба до ирландския надзорен орган, с която по същество иска забрана на експорта. Той твърди, че правото и практиките на Съединените щати не предлагат достатъчна защита срещу достъпа от публичните органи до данните, предавани на тази държава.Тази жалба е отхвърлена, по-специално тъй като в Решение 2000/5205   Комисията е констатирала, че Съединените щати гарантират достатъчна степен на защита.

С решение, постановено на 6 октомври 2015 г., Съдът, сезиран с преюдициално запитване от High Court (Висш съд, Ирландия), обявява това решение за невалидно (наричано по-нататък „решението Schrems I“)

Максимилиян Шремс   поддържа, че Съединените щати не предлагат достатъчна защита на експортираните към САЩ данни и  иска да се спре или да се забрани за в бъдеще предаването на личните му данни от ЕС към Съединените щати, което Facebook Ireland извършва понастоящем въз основа на стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението към Решение 2010/877. Тъй като счита, че разглеждането на жалбата на г-н Schrems зависи по-специално от валидността на Решение2010/87, ирландският надзорен орган инициира производство пред High Court (Висш съд) с цел последният да отправи преюдициално запитване до Съда.

След започването на това производство Комисията приема Решение 2016/1250 относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (т.нар. решение„Щит за личните данни“). С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция отправя до Съда въпроси за приложимостта на GDPR  спрямо предаването на лични данни, основано на стандартните клаузи за защита, съдържащи се в Решение 2010/87, за изискваното от този регламент ниво на защита в рамките на такова предаване и за задълженията на надзорните органи в този контекст.

Освен това High Court поставя въпросаза валидността както на Решение 2010/87, така и на Решение 2016/1250 (новия механизъм).

Обстойното заключение на Генералния адвокат от декември 2019,  според което новият механизъм и прилагането на така наречените стандартни договорни клаузи (SCCs), се приемат за юридически валидни.

Но с решението си от 15 юли 2020 Съдът  на ЕС  обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Съдът приема, че правото на Съюза, и по-специално GDPR, се прилага за предаване на лични данни за търговски цели от икономически оператор, установен в държава членка, към друг икономически оператор, установен в трета държава.

Съдът приема, че освен ако съществува надлежно прието от Комисията решение относно адекватното ниво на защита,   органите за защита на данните   са задължени да спрат или да забранят предаването на лични данни на трета държава, когато преценят с оглед на  Решение на Комисията от   2010 година относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО, изменено с Решение   на Комисията от   2016 г., че стандартните клаузи за защита на данните не са или не могат да бъдат спазени в тази трета държава и че защитата на предаваните данни, изисквана от правото на Съюза, не може да бъде осигурена с други средства.

Съдът проверява валидността на Решение2016/1250 с оглед на изискванията, произтичащи от GDPR, разглеждан във връзка с разпоредбите на Хартата, гарантиращи зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните даннии правото на ефективна съдебна защита.

Според Съда ограниченията на защитата на личните данни, които произтичат от вътрешноправната уредба на Съединените щати относно достъпа и използването от американските публични органина такива данни, предадени от Съюза на тази трета държава, и които Комисията е оценила в Решение 2016/1250, не са определени по начин, който да отговаря на изисквания, които по същество са равностойни на предвидените в правото на Съюза съгласно принципа на пропорционалност, тъй като програмите за наблюдение, основани на тази правна уредба, не са ограничени до строго необходимото.

Що се отнася до изискването за съдебна защита, Съдът постановява, че противно на приетото от Комисията в Решение2016/1250, посоченият в това решение механизъм  не предоставя   способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Поради всички тези причини Съдът обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Пет години по-късно и  „Щитът за поверителност“ последва съдбата на  „Безопасното пристанище“.

ЗИД ЗРТ: Рашидов оттегля, почти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

На 14 юли 2020 Вежди Рашидов еднолично внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (054-01-68). Законопроектът засягаше въпроси, свързани основно с конституирането и функционирането на ръководствата на обществените медии и Съвета за електронни медии. Част от тях (мандатност) са предмет и назаконопроекта, изготвян от работна група, създадена със заповед на Министъра на културата, за поставяне на ЗРТ в съответствие със Съобщението на ЕК за държавната помощ.

Какво е наложило Вежди Рашидов да внесе самостоятелно проект, частично съвпадащ с готвения проект, който ще бъде внесен от МС, е открит въпрос. Възможен отговор е за ускорено приемане на част от промените, свързани с БНР и БНТ. Още повече, че  веднага – в средата на следващата седмица – беше насрочено заседание на парламентарната медийна  комисия.

2

Прилича на достоверно, ако в законопроекта нямаше и промени, свързани със СЕМ – ново основание за предсрочно прекратяване на правомощията на член на СЕМ при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения – чл.30, ал.1, нова т.5. То се извършва от “органа по избора, съответно назначаването”.

Важно за разказа е, че в следващата алинея 2  са изброени хипотезите на продсрочно прекратяване на мандат, при които основанията се обявяват от председателя на Народното събрание:  новата т.5 не е между тях.  Това оставя неяснота как точно се установява нарушението и неизпълнението по т.5.  Съответно  какъв би бил евентуалният контрол върху актовете, с които “органът по  избора, съответно назначаването” предсрочно прекратява мандата.

Основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на СЕМ според ЗРТ се прилагат още в две хипотези:

а) по чл.67 – за предсрочно прекратяване на мандата на генералните директори на БНР и БНТ:

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
б) по чл.61 – за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС на БНР и БНТ:
Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.
Посочената каскада от нови опции за предсрочно прекратяване на мандати  е проблематична – или поне крайно противоречива –  от гледна точка на принципа на мандатността и на независимостта на СЕМ и ръководствата на БНР и БНТ.  Досега подобно основание винаги е било отхвърляно в хода на дискусиите, защото се е смятало, че запазва прекалено  силна връзка между органа, който избира/назначава, и  избрания/назначения.
3
На преден план – като спорно – журналистите изведоха друго изменение –   позволяващо генералните директори да имат два пълни мандата, а действащите – и да довършат мандата си.
Не е непозната практика ръководствата на обществените медии да се задържат по-дълго на постовете си, отколкото  2 по 3 години, което позволява ЗРТ сега.  Но предложението за удължаване  получава специфични интерпретации  поради факта, че  на едната от позициите (ГД на БНТ) е Емил Кошлуков – политик, бивш депутат, бивш директор на ТВ7, бивш програмен директор на партийната телевизия Алфа.
Законопроектът създава правна възможност  Кошлуков да остане начело на обществената телевизия до 2032   в момент, когато тече подписка за оставката му. Кошлуков казва за 24 часа, че няма да позволи на политическа сила да диктува програмната политика на БНТ.  Това може само да се приветства – но  въпросната подписка, както и протестите пред БНТ, не са работа на партии,  а на граждани – които имат всички основания, право и задължение, да се произнасят по програмната политика, управлението и финансирането на обществената телевизия.
4
Два дни след внасянето на проекта – на 16 юли – Вежди Рашидов оттегли проекта – тъй внезапно, както и го внесе.  Има слухове какво е довело до оттеглянето, но няма потвърждение за нито един от тях.

1. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на публичните средства и дейността на Българската национална телевизия, като първостепенен разпоредител с бюджет и одит за ефективността на надзорната дейност, осъществявана от Съвета за електронни медии върху националните обществени доставчици на медийни услуги, № 054-02-34, внесен от Мария Илиева и група народни представители на 15.07.2020 г.

2. Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14.07.2020 г.

Какво налага ГЕРБ да иска одит на БНТ и СЕМ не е ясно, проектът на решение не е публичен, мотиви не са оповестени, и резултатите от гласуването не са оповестени  – нито дори дали заседанието е проведено.
По втора точка е внесен нов ЗИД ЗРТ – този път с единствен член –
Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страниците на Народното събрание.
5
Законопроектите, които са качени на сайта на НС, са във формат пдф, който не подлежи на копиране – ако човек реши да препише текст от законопроекта, трябва да го набере на ръка. Не мисля, че това има каквото и да е общо с принципите на отвореното управление.

Посланик Айххорн: Върховенството на закона – условие за парите от Брюксел

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю на Кристина Баксанова с посланика на ФРГ в началото на Германското председателство на Съвета на ЕС.

Гражданите имат особено важна роля: да проявяват бдителност и да изискват запазване на високи стандарти в журналистиката.

Посланик Айххорн продължава традицията посланиците на Германия да застават категорично на страната на свободата на изразяване. Посланик Матиас Хьопфнер беше този, който реагира на опита на Монитор да го цензурира: “Не толерирам опити за подтискане на критика”.

Посланик Айххорн и посланик Мустафа са провели среща с парламентарната комисия за култура и медии.

ЗИД ЗРТ, Рашидов внася

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес е внесен пореден законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Особеното е, че е с единствен вносител – физическото лице Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии.

Какво предлага г-н Рашидов –    някои от съществените идеи:

за СЕМ:

  • ново основание за предсрочно прекратяване на мандата – 5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

за БНР и БНТ:

  • Мандатите на ръководството на БНР и БНТ стават петгодишни;
  • Придобива  се право на два пълни последователни мандата;
  • Мандатите на генералните директори се синхронизират  с мандатите на управителните съвети.
  • Избраните генерални директори се запазват.  Избират се нови членове на управителните съвети.

 

 

Германско председателство 2020: Медиите в цифровото общество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германско председателство на Съвета на ЕС – второ полугодие на 2020, ангажимент към свободните и демократични медии и медийния плурализъм, един от европейските центрове е в Лайпциг.

Откриваща конференция. Програма.  Адресът, където ще бъде публикуван запис на събитието. Следва още  поредица от събития.

Вера Йоурова казва, че докладът МРМ 2020 ще бъде публикуван в края на юли.

Не се съмнявам, че се нуждаем от силен и плуралистичен медиен сектор. За съжаление имаме много причини да се притесняваме. Това е резултатът от изследователския доклад, съфинансиран от ЕС,  за мониторинга на медийния плурализъм МРМ 2020, който ще бъде публикуван до края на юли.

Йоурова посочи парадокса на съвременната журналистика – все по-голяма аудитория и все по-ниски приходи:

Аудиторията е рекордно висока –  приходите са рекордно ниски. Това е не само вина на пандемията. Това е дългосрочна тенденция, свързана с цифровизацията и появата на онлайн платформите. Почти половината от гражданите на ЕС разчитат на онлайн новини като основен източник на информация за националната и европейската политика  – но рекламата  онлайн поставя  създателите на съдържание, журналистите, в трудна ситуация.  Тази тенденция излага на особен риск местните медии, най-близките до гражданите.

И риска при борбата с дезинформацията – лечението да е с по-нежелани резултати от болестта:

Трябва да работим заедно, за да направим цифровия свят и платформите по-прозрачен и по-отговорен. Цифровият Див Запад с актьори като Cambridge Analytica трябва да приключи. Но трябва да сме сигурни, че лечението не е по-лошо от самата болест. Мерките за борба с дезинформацията не могат да подкопаят свободата на словото. Не трябва да създаваме Министерство на истината.

Перспективата:

През септември  като част от новия ни доклад за върховенство на закона – ще представим анализ на положението на медийния плурализъм за всяка страна в ЕС.

Въз основа на този анализ   ще предложим мерки за засилване на свободата и плурализма на медиите съгласно нашия План за действие за европейска демокрация до края на тази година. Този план също ще предложи мерки, свързани с целостта на изборите, включително прозрачността на политическата реклама и борбата с дезинформацията.

Успоредно с това работим по специален план за действие в подкрепа на конкурентоспособността и цифровата трансформация на медийния сектор и ще изясним отговорността и отчетността на онлайн платформите, по-специално чрез Digital Services Act (DSA).

Също така разглеждаме въпроси, свързани с плурализма в медийния сектор.

Решени сме да продължим да съфинансираме поредица от проекти, които подкрепят трансграничната разследваща журналистика и предоставят правна помощ на тези, които се нуждаят от нея.

Виждам силна ангажираност и желание нещата да се променят.

Приветствам по-специално ангажимента на германското председателство.

От страна на Комисията – ние сме готови да действаме.

За  финал – цитат от Мария Реса – “If we can’t hold power into account, we can’t do anything”.

Тук водещата постави бърз въпрос за кратък отговор: Какво ще правите за утвърждаване на устойчив бизнес модел?

Добър въпрос, не че на Комисията й е работа. Като излезе записът, ще цитирам по-точно отговора. По мое впечатление отговор няма – но “Ще предложим DSA”, каза Йоурова.

Добро събитие – с добра динамика, добре подбрани участници  (ACT u EBU, както и Axel Springer, както и млади изследователи).

Медийно право за звезди

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Лондон се открива процес за клевета с участието на Джони Деп. 

Важно за разказа е, че делото се гледа от  Justice Nicol (Sir Andrew George Lindsay Nicol, styled The Hon. Mr Justice Nicol, judge of the High Court of England and Wales) , който заедно с Робертсън е автор на много известен (или най-известния) учебник по Медийно право отсам Атлантика.

57-годишният Деп съди издателя на News Group Newspapers  (NGN)    и Дан Уотън (Sun) за статия, публикувана през 2018 г., която посочва филмовата звезда като  побойник в заглавие – How can JK Rowling be ‘genuinely happy’ casting wife beater Johnny Depp in the new Fantastic Beasts film?

Статията засяга твърденията, отправени срещу Деп от бившата му съпруга Амбър Хърд, че той е използвал сила към нея по време на брака им.

  • Неговата стратегия: категорично отрича твърденията. Съди  Хърд   в САЩ   (за 50 милиона –  за обвинeния в домашно насилие пред Washington Post), делото е насрочено за 2021.  Ванеса Паради и Уинона Райдър са дали писмени показания в негова полза.
  • Стратегията на медията: обвинения и показания на Хърд за домашно насилие. Хърд ще присъства на заседанията. Адвокатът на медията твърди също така, че Деп не е представил в Лондон всички искани документи, свързани с употреба на наркотици  –  и медиите спекулират, че това може да доведе до неблагоприятно развитие за него.

Процесът  трябва да продължи три седмици и ще се гледа в условия, подходящи за пандемия. Според медиите разходите ще са милиони,  а евентуално присъдените обезщетения  ще бъдат далеч по-ниски.

Министерството на културата публикува консултационни документи за въвеждане на авторскоправни директиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Консултация за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789   за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета.
Дата на публикуване: 26 юни 2020 г.
Срок на общественото обсъждане: 31 юли 2020 г.

Изпращайте Вашите отговори на поставените в консултационния документ въпроси на  адрес: dsm.directive@mc.government.bg в срок до 31.07.2020 г.

2

Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО    (26 юни 2020)

Дата на публикуване: 26 юни 2020 г.
Срок на общественото обсъждане: 31 юли 2020 г.
Изпращайте Вашите отговори на поставените в консултационен документ въпроси на адрес: dsm.directive@mc.government.bg в срок до 31.07.2020 г.

ЕК издаде правила в помощ на прилагането на медийната директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес беше оповестено, че Европейската комисия е приела  насоки, които ще помагат на държавите членки в прилагането на ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги.

Според съобщението, тези насоки предлагат практическо средство, чрез което да се гарантира насърчаването на европейските произведения в медийното съдържание, като по този начин се подкрепя културното многообразие и се предоставя по-богат избор за европейските потребители. Те ще спомогнат и за по-добрата защита на потребителите на платформи за видео по заявка и за споделяне на видеоклипове, и особено на непълнолетните лица, срещу вредно съдържание и изказвания, подбуждащи омраза.

Държавите  от ЕС трябва да транспонират ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги в националното си законодателство до 19 септември 2020 г.

Въпреки че нямат задължителен характер, насоките следва да допринесат за нейното хармонизирано въвеждане и прилагане. Те представят вижданията на Комисията за това как да се използват конкретните понятия, за да се осигури съгласуваното прилагане на медийните правила във всички държави от ЕС.

За хармонизираното въвеждане – казва ЕК – и ги издава два месеца преди изтичането на срока.

За хармонизираното прилагане – да,  ще допринесат.

Така към Директива (ЕС) 2018/1808 вече имаме и  две приложения/ правила в две области, предвидени по директива и изработени от ЕК:

TikTok: медия или средство за събиране на лични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съвет за защита на данните (EDPB)   ще създаде работна група за проучване на практиките за обработка и поверителност на   TikTok.

Този ход идва в отговор на искане на депутата от Европейския парламент  Мориц Кьорнер от Германия.   Кьорнер попита Европейската комисия дали се вземат мерки по отношение на TikTok, след като се появиха съобщения , че Съединените щати са започнали преглед по повод китайската компания, притежаваща TikTok.  Дали TikTok представлява риск за сигурността за ЕС или неговите държави-членки?

Преди два месеца холандската агенция за защита на данните обяви, че е започнала разследване на TikTok заради опасения  за поверителност на личните данни на децата;   подобно проучване вече е в ход в Обединеното кралство от юли 2019 г..Musical.ly, които бяха придобити от TikTok, се съгласиха да заплатят  глоба на Федералната комисия по търговия на САЩ, за да уредят твърденията , че компанията незаконно е събирала лична информация от деца.

Източник  Сomplianceweek

Междувременно в САЩ потребител на Reddit, bangorlol, публикува каталог на информацията, която TikTok взема от потребителите и изпраща обратно в Китай. TikTok използва почти всички възможности за събиране на данни, достъпни за разработчиците на мобилни приложения. Информацията, събрана от TikTok и изпращана в Китай, включва:

  •  Хардуер на телефона (тип процесор, идентификационни номера на хардуер, размери на екрана, dpi, използване на паметта, дисково пространство и т.н.);
  • Други приложения, които сте инсталирали (дори изтрити);
  • Всичко, свързано с мрежата (ip, локален ip, маршрутизатор mac, вашият mac, име на точка за достъп до wifi);
  • активиран GPS pinging, приблизително веднъж на всеки 30 секунди – това е активирано по подразбиране;

 TikTok копира данните от буферната памет. Чувствителните данни не трябва да се копират в буферната памет, тъй като други приложения имат достъп до тях.

Източник  privateinternetaccess.com 

Впрочем и други правят така – според arstechnica.com приложения на iOS четат данните от клипборда на потребителите, такива са

  • ABC News — com.abcnews.ABCNews
  • Al Jazeera English — ajenglishiphone
  • CBC News — ca.cbc.CBCNews
  • CBS News — com.H443NM7F8H.CBSNews
  • CNBC — com.nbcuni.cnbc.cnbcrtipad
  • Fox News — com.foxnews.foxnews
  • News Break — com.particlenews.newsbreak
  • New York Times — com.nytimes.NYTimes
  • NPR — org.npr.nprnews
  • ntv Nachrichten — de.n-tv.n-tvmobil
  • Reuters — com.thomsonreuters.Reuters
  • Russia Today — com.rt.RTNewsEnglish
  • Stern Nachrichten — de.grunerundjahr.sternneu
  • The Economist — com.economist.lamarr
  • The Huffington Post — com.huffingtonpost.HuffingtonPost
  • The Wall Street Journal — com.dowjones.WSJ.ipad
  • Vice News — com.vice.news.VICE-News

Tik Tok е казал, че няма повече да прави така.

Но – докато говорим за TikTok   :  компанията се присъедини през седмицата към кодекса на ЕС за противодействие на дезинформацията.

 

Австралия: съвместно регулиране с платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Австралийският орган за комуникации и медии (Australian Communications and Media Authority,  ACMA) иска цифровите платформи да работят заедно върху разработването на единен общ    кодекс за поведение за борба с дезинформацията.

ACMA насърчава платформите да обмислят единен  кодекс, който осигурява подходящи защити и средства за защита на австралийските потребители на цифрови платформи. Той очаква, че този кодекс ще бъде ориентиран към потребителите, лесно достъпен за обществеността и подходящ за целите на обществото ,  се казва в съобщение на регулатора.

Очаква се кодексът да обхване съображенията на платформите за това кои са качествените източници на новини и информация и как това се съобщава на потребителите.

Това е процес с доброволен характер, но ACMA  силно би насърчил всички цифрови платформи с присъствие в Австралия, независимо от техния размер, да подпишат кодекса за цялата индустрия, за да демонстрират своята ангажираност за справяне с дезинформацията.

Интересно е какво препоръчва регулаторът :

  • Препоръчва се “базиран на резултати кодекс”  – който ще изисква “стабилно” отчитане на резултатите от присъединилите си платформи.
  • Кодексът  трябва да включва “надежден, ефективен и достъпен режим за обработка на жалби”, за да се даде на потребителите на цифрови платформи свободен достъп до алтернативен процес на разрешаване на спорове.
  • Да бъде създаден представителен орган, който да контролира администрирането на кодекса. 
  • Кодексът да съдържа механизми за намаляване на въздействието на потенциално вредна дезинформация, като се стреми да защити потребителите.
  • Кодексът да предвиди овластяване на потребителите да идентифицират качествотото на новини и информация.
  • Кодексът да  засили прозрачността и отговорността за мерките за борба с дезинформацията.
  • Кодексът да предвиди ясното етикетиране на рекламите и спонсорираното съдържание или различен тип форматиране за ясно различаване на рекламите от новинарски статии и друга информация.

Според ACMA  платформите  могат да използват алгоритми за откриване на дезинформация, да използват независими услуги за проверка на фактите, да предвидят  мониторинг, осъществяван от хора,  а също маркиране или премахване на нарушения,  свързани със стандартите за съдържание, да предоставят известия за потребители, споделящи съдържание, нарушаващо стандартите,  и да премахват акаунти.

Във всички платформи трябва да има възможности потребителите да сигнализират за неправилна или вредна дезинформация.
“Платформите не трябва да бъдат арбитри на истината за онлайн информация. Но те имат отговорността да се справят с дезинформацията, разпространявана чрез  тях, и да помагат на хората да вземат надеждни решения относно достоверността на новини и информация”, казват от  ACMA.

Работата на регулатора е   да наблюдава процеса на разработване на кодекса и да следи  за адекватността на прилаганите мерки  от страна на платформите.

Съветът за електронни медии принципно трябва да извърши същото. По-общо погледнато (публикациите за Австралия са за съвместно регулиране конкретно за противодействие на дезинформацията) кодексите, които ще действат в държавите от ЕС, трябва да изпълняват четири условия  според  ревизията на медийната  директива с Директива (ЕС) 1808/2018 (макар те да не са специално формулирани за противодействие на дезинформацията) –   тези кодекси:
  • са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;
  • включват ясно и недвусмислено поставени цели;
  • предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и
  • предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.