Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

GIFCT: рисковете на саморегулирането на платформите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През октомври миналата година неонацисти атакуват синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи като Telegram, записът е спрян в основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube. Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).

Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube. GIFCT е отговор на натиска на правителствата – особено на държавите от Европейския съюз – платформите да поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда. Тази база данни служи като „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.

Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума – той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“

Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск да се стигне до цензура и добавяне на съдържание в „черния списък“ под натиск на правителствените представители.

През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се предоставяне на достъп на изследователите до действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки; а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.

Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”

ЕСПЧ: Политическо слово: Маковей срещу Румъния

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.

Факти

Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.

Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.

Съдът за правата на човека

Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.

Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.

Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.

Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Коментарите на експертите

Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:

Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.

Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.

Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.

Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.

* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.

Измерването на аудиторията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 8 юли 2020 се е състояла среща на радио-и телевизионните оператори (NOVA Broadcasting Group -NBG, БНТ и bTV Media Group – bMG) и представители на рекламодатели и комуникационни агенции (БАР, БАКА).

На тази среща е поставен въпросът за необходимостта от адекватна система за измерване на аудиторията (Audience Measurement Systems -AMS). Според bMG

представителите на рекламодателите и комуникационните агенции са изразили съгласие с общия подход, предложен от bMG. Едва когато NBG категорично се противопостави на провеждането на търг и не подкрепи учредяването на Комитет на индустрията1, БАР и БАКА изразиха притеснения във връзка с подлагането на системата за измерване на аудиторията на търг. Вместо това NBG предложи да се извърши одит на съществуващата AMS, без да се уточнява как ще изглежда той. Вместо да подкрепи създаването на Комитет на индустрията (JointIndustry Committee) с функциите, описани по-горе и по-подробно в Позицията, NBG изглежда подкрепя възстановяването на Потребителския комитет -с много ограничени функции, които не биха променили настоящата система –непрозрачна, без централизирана собственост върху данните, а по-скоро изградена върху двустранните взаимоотношения между доставчика на AMS и участниците.

Според bMG kлючови компоненти за възстановяване на доверието са

подлагането на AMS на търг. Регулярните търгове за избор на система за измерване на аудиторията са установена практика в индустрията на всички пазари с утвърденаAMS, но такъв търг никога не е провеждан в България.
учредяването на Комитет на индустрията (JointIndustry Committee –JIC)-също често срещана практика на пазари с функционираща AMS структура,който притежава данните от AMS, ползвасе с доверието на всички заинтересовани страни и гарантира прозрачни взаимоотношения между доставчика на AMS и участниците в JIC.

На стр. 1 под черта има и бележка за отношението на БНТ към обсъжданата тема.

Текст, представен от bMG , в две части – втората е Позиция, първата може би е Становище, но не се забелязва заглавие.

Industry Paper – общо 16 страници по темата, несъмнено важни за функционирането на пазара.

Иначе имаме обяснение за графики като горната:

Весислава Антонова

Николай Лавчиев

Още от Сега

Прокуратурата, една публикация и чл. 7 ДЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прокуратурата има в най-новата си история епизоди, в които по специфичен начин интерпретира свободата на изразяване (всяване на паника) и свободата на медиите, ставало е дума за използването на чл. 326 НК.

Но продължава да пише нови епизоди от същия сериал.

В декларация от 4 август 2020 прокуратурата чрез администрацията си оценява публикация на Свободна Европа като съдържаща нарушение на Етичния кодекс на българските медиите.

Наложи се Комисията по журналистическа етика да реагира с декларация:

Декларация на Комисията за журналистическа етика

Комисията за журналистическа етика се запозна с позиция на Дирекция “Публична комуникация” на Прокуратурата на РБ от 4 август 2020 г., в която Дирекцията “намира за нужно да подчертае, че е допуснато нарушение на Етичния кодекс на българските медии”.

Комисията за журналистическа етика намира за нужно да подчертае, че е единственият орган, упълномощен да се произнася относно нарушения на Етичния кодекс на българските медии.

Съвсем естествено Свободна Европа излезе със заглавие Не е работа на прокуратурата.

Ами не е. Но все същата публикация продължава да привлича вниманието на прокуратурата – вече на друго ниво. Прокурорската колегия на ВСС излиза с нова декларация, с която “споделя и се присъединява към Декларацията на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и позицията на Прокуратурата на Република България от 04.08.2020 г.”

Този път няма анализ на съответствието на публикацията с Етичния кодекс на българските медии, но се твърди друго – че авторът Борис Митов се занимава с какво? –

създаване на внушения за зависимости и нарушаване на конституционно установения принцип – прокурорът да се подчинява само на закона при осъществяване на своите функции, засягат както доброто име и професионализма на прокурор Бецова, така и авторитета на Прокуратурата, върховенството на закона и доверието в съдебната власт. В тази връзка изразяваме разочарование от манипулативно представената информация от журналиста Б. Митов.

– през внушения и заплаха за независимостта на прокуратурата – до засягане на върховенството на закона. Статията за Бецова. Създава риск за върховенството на закона.

Нататък вече пътят е открит – риск за върховенството на закона – чл. 7 ДЕС.

Намерили са си и втори повод – политически позиции на политически лидер – Христо Иванов – за реформиране на прокуратурата. И на него – чл. 7 ДЕС.

Чл. 7 ДЕС има предвид ситуация, в която се създава реален риск една държава да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС, или е осъществено такова нарушение.

Позоваването на чл.7 ДЕС е странно в контекста на всичко, което вече се е написало за чл.7. Властта, решенията на властта са довели до дебатиране на евентуално прилагане на чл.7, а не публикация на журналист или изявление на извънпарламентарен опозиционен политически лидер.

И финалът на декларацията е крайно интересен: всеки от двата абзаца отразява – според мен – по едно погрешно решение, основано на погрешна оценка на правната и фактическата реалност (мисля, че второто решение за разпространяване на декларацията е погрешно, защото първото – за препратка към чл. 7 ДЕС – ми изглежда компрометиращо своите автори):

Отправяме призив към ръководството на Прокуратурата на РБ за организиране на национално съвещание с участие на административните ръководители, прокурорите и следователите, посветено на темата „Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риск от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския за съюз“.

Изпращаме настоящата декларация на Европейската комисия, Европейския парламент, на посолствата на всички държави-членки на Европейския съюз в България, на посолството на САЩ в България и посолството на Обединено кралство Великобритания в България.

Войната на думи: Trump vs платформите 3

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След известно време на колебания как да се процедира със съобщенията на президента Тръмп в социалните мрежи, Twitter u Facebook започнаха да прилагат политиките си и към президента. Мярките бяха ралични – от маркиране на съобщението като невярно до заличаване. Тръмп не остана безучастен – отговори с правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”.

Войната на думи 1

Войната на думи 2

През август има нов епизод – този път по темата с коронавируса, която е особено чувствителна и където се очаква най-висока защита от дезинформация.

Facebook и Twitter са санкционирали Доналд Тръмп и неговата кампания за съобщения, в които президентът твърди, че децата са “почти имунизирани” срещу коронавирус. В телефонно интервю за Fox News Тръмп казва, че е време всички училища в цялата страна да се отворят отново, защото „Ако погледнете децата, децата са почти – и почти бих казал определено – почти имунизирани от тази болест”.

Какво заличава Facebook – клип от интервю за Fox News. Мотиви: „вредна дезинформация за COVID“, “това видео включва неверни твърдения, че група хора са имунизирани от COVID-19, което е нарушение на нашите политики около вредната дезинформация COVID.”
Какви са мерките на Twitter: изисква от кампанията на Тръмп @TeamTrump заличаване на туит със същия клип. Мотиви: туитът на @TeamTrump “нарушава Правилата на Twitter за дезинформация на COVID-19”. Туитът е заличен.

Историята във WP.

YouTube също е свалил видеоклипове за нарушаване на политиките на платформата за противодействие на дезинформацията по време на COVID-19. Оригиналното интервю обаче остава достъпно на страницата на Fox News в платформата. YouTube не отговори веднага на искания за изясняване кои видеоклипове са свалени, пише Reuters.

Лицензиране на аудиовизуални произведения в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Големият брой участници в създаването и разпространението на кинематографично или аудиовизуално произведение води до висока степен на правна сложност при преговори за използване на произведения.

Европейската аудиовизуална обсерватория анализира правната рамка, приложима за производството и разпространението на аудиовизуални произведения. В текста се прави преглед на международните и ЕС- стандарти за лицензиране и се представят новоприетите разпоредби, насочени към улесняване на процеса. Приложени са и примерни договори.

IRIS Plus 2020-1 Copyright licensing rules in the EU

European Audiovisual Observatory, Strasbourg, July 2020

ГЕРБ, Свободна Европа, свободата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Проведе се национална конференция/среща на актива на ПП ГЕРБ на 5 август по обед. Борисов направи изявление, че ГЕРБ допуска много грешки, а той е готов веднага да подаде оставка, защото обича хората, но първо ще се съветва с коалиционните партньори.

Тази неясна заявка и неясната подкрепа на хората, доставени от близо и далече, остана в сянката на едно друго събитие, привлякло несъмнено повече внимание от конференциите на ГЕРБ: разправа с журналисти. Хиляди пъти е гледано видеото на Генка Шикерова, на което момчета в черно преграждат пътя на Полина Паунова към събитието, а едно от тях хваща (избива, казва Полина) телефона й и го запраща надалеч. (видео) Генка вика Охрана! Охрана!, никой не се отзовава, в един момент жена дисциплинира момчетата в черно, някъде пише, че била от НСО.

От друг разговор с активист на ГЕРБ с бадж разбираме, че това (хвърлянето на телефона на Полина) е ставало три пъти! и какъв по-ясен знак, казва активистът, че тя не била желана там. Но аз съм на работа, аз отразявам събитието, казва Полина. (видео)

По-късно активистът е идентифициран по име, кандидат за общински съветник от община Оборище – София.

Засега реакцията на ГЕРБ е, че охраната не била поверена на полицията, нито на ГЕРБ, а на фирмата, охраняваща индустриалната зона, и ГЕРБ нямал нищо общо с нея.

Записите показват друго. Служител на ГЕРБ извежда хора и ги предава на тези, с които няма нищо общо, а те ги бият. (видео) Севделина Арнаудова, говорител на Борисов, е на снимка в разговор с другиго от тези, с които нямат нищо общо.

ГЕРБ партнира с биячи под формата на охрана, това се вижда. Може да се разсъждава има ли връзка между посегателствата и предхождащата ги с ден статия на сайта на прокуратурата, в която се коментира негативно Свободна Европа.

Вече реагираха Асоциацията на европейските журналисти, Репортери без граници, шефовете на Свободна Европа. Искат незабавно и ефективно разследване. И СЕМ е казал, че посегателствата срещу журналисти са лошо нещо.

Какво прави ГЕРБ: препечатва на страницата си във фейсбук публикация от ПИК!, който създава фалшива новина как Полина Паунова се среща със секретаря на президента да крои планове за провокации. Още по-лошо: новината за срещата е на страницата на Десислава Атанасова от ГЕРБ.

ГЕРБ -> ПИК ->ГЕРБ-> ПИК ->

Верига на фейка.

После се питаме защо министрите откривали турнирите на ПИК или как така ПИК получава европейски средства. Ами ПИК са си техни, отразяват Борисов от Белия дом (Само в ПИК! Невероятно приятелско посрещане!) до Азербайджан (Първо в ПИК! Борисов с топло посрещане!).

Незабавно разследване и отговорност – за да не се допусне разцвет на мутренските нрави от 90-те.

Още от Дневник за събитията

Публикуван е законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Срокът за обществено обсъждане е 30 дни – от 4 август до 4 септември 2020 г.

	Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (Срок за обществено обсъждане от 04.08. 2020 г. до 04.09. 2020 г. Имейл за изпращане на становища: m.kacarova@mc.government.bg)
	Мотиви към проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия
	Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”
	Частична предварителна оценка на въздействието

В съобщението на МК се казва:

Динамичното развитие на процесите в областта на филмовата индустрия в световен мащаб през последните 15 години, както и множеството промени, наложени от законодателството на Европейския съюз, наложиха преразглеждане и преоценка на основни положения, заложени в Закона за филмовата индустрия, засягащи обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на производството, разпространението, промоцията, фестивалите и показа на филми. Законът е приет през 2003г. и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво промените са драстични и се относят до цялостна дигитализация на процесите и съвършено нови бизнес и културни модели. На национално ниво тези процеси доведоха до бурното развитие на частния сектор в производството на филмово съдържание и създаване на многобройни обслужващи компании по веригата на производство, е посочено в част от мотивите към законопроекта.
За адаптирането на българската филмова индустрия към съвременните модели, в предложението са направени промени в чл.17 в посока на увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, като и създаване на нова схема възстановяване на разходи, която има като ефект за стимулиране на инвестиции в сектора. Промените предвиждат увеличение на бюджета за тази част от сектора в период от три години, в размер на 10 000 000 лв. годишно.
Практиката от последните 10 години потвърди необходимостта от въвеждане и успешното функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводството каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и др. Цитирани са данни на една от водещите консултантски компании в областта на творческите индустрии – Olsberg SPI (Великобритания), според които, през миналата година 97 държави са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални произведения, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи.
Глобалните стимули за филмопроизводство и финансови параметри на схемите за възстановяване са също подробно описани в документите. Към тях са отбелязани и ефектите от въвеждането на стимулите, сред които ръст във филмопроизводството, принос към националната икономика чрез повишаване на заетостта и производителността на труда, имидж на страната и популяризирането й като туристическа дестинация, и други.
Разработена е и нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“.

Съпругата на Лозан Панов осъди Телеграф и Монитор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Defakto.bg съобщава:

Oĸoнчaтeлнo cъпpyгaтa нa Лoзaн Πaнoв Eлиcaвeтa Πaнoвa ocъди „Teлeгpaф Meдиa“ EOOД зa нeвepни и пeтнящи чecттa й пyблиĸaции. Издaтeлят нa „Moнитop“ и „Teлeгpaф“ би тpябвaлo вeчe дa e плaтил нa Πaнoвa 30 000 лeвa oбeзщeтeниe зa нeпoзвoлeнo yвpeждaнe пo Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe и paзнocĸитe й нa двe cъдeбни инcтaнции. BKC нe дoпycнa ĸaзyca зa нeпoзвoлeнo yвpeждaнe чpeз нeвepни и ĸлeвeтничecĸи твъpдeния, дo ĸacaция.

Eлиcaвeтa Πaнoвa ocъди „Teлeгpaф Meдиa“ зa aнoнимнaтa cтaтия „Чepният лeбeд“ нa Лoзaн c ĸpимидocиe“, пyблиĸyвaнa пpeз пpoлeттa нa 2017 г. в „Moнитop“ и „Teлeгpaф“. Tя cъщo e жypнaлиcт, глaвeн peдaĸтop нa нeмcĸoeзичния вecтниĸ „Bиpтшaфтcблaт“, излизaщ y нac.

Дoтyĸ ce cтигa, cлeд ĸaтo въpxoвнитe cъдии Бopиcлaв Бeлaзeлĸoв – пpeдceдaтeл и дoĸлaдчиĸ, Бoйĸa Cтoилoвa и Beлиcлaв Πaвĸoв oт Гpaждaнcĸaтa ĸoлeгия нa BKC нe дoпycнaxa дo ĸacaция жaлбaтa нa „Teлeгpaф Meдиa“ EOOД. Oпpeдeлeниeтo им e oт 14 юли тaзи гoдинa и e oĸoнчaтeлнo.

Taĸa влизa в cилa peшeниeтo нa Coфийcĸия гpaдcĸи cъд oт 8 юли минaлaтa гoдинa. To би тpябвaлo вeчe дa e изпълнeнo – пo пpaвилaтa нa ГΠK ĸacaциoннaтa жaлбa нe cпиpa изпълнeниeтo нa въззивнoтo peшeниe. Mинaлoтo лятo e имaлo мoлбa зa cпиpaнe дo BKC, oтxвъpлeнa oт дpyг cъcтaв нa Въpxoвния cъд зapaди нeизпълнeниe нa дaдeнитe yĸaзaния.

CГC бe втopa инcтaнция пo cпopa мeждy Eлиcaвeтa Πaнoвa и издaниятa нa Дeлян Πeeвcĸи, дългo вpeмe yпpaвлявaни oт нeгoвaтa мaйĸa Иpeнa Kpъcтeвa. Първата инстанция – СРС – се произнесе в полза на изданията и отхвърпи иска на Панова.

Решението

Cъдът зaявявa: „Фaĸтичecĸият cъcтaв нa нeпoзвoлeнoтo yвpeждaнe пo чл. 45, aл. 1 ЗЗД вĸлючвa пpoтивoпpaвнo пoвeдeниe, вpeдa, пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзĸa мeждy дeяниeтo и вpeдoнocния peзyлтaт и винa, ĸoятo пo apгyмeнт oт чл. 45, aл. 2 oт ЗЗД ce пpeдпoлaгa. Cъглacнo ĸoнcтaнтнaтa cъдeбнa пpaĸтиĸa oтгoвopнocттa пo чл. 45 ЗЗД мoжe дa ce aнгaжиpa зa вpeди, пpичинeни oт oбидни изявлeния, ĸaĸтo и oт изявлeния, cъдъpжaщи твъpдeния зa нeвepни фaĸти, ĸoитo нaĸъpнявaт личнитe пpaвa и интepecи нa ищeцa.

Cвoбoдaтa нa cлoвoтo, пpoĸлaмиpaнa в чл.39 и cл. oт KPБ, ce paзпpocтиpa дo пpeдeлитe, дo ĸoитo зacягa дpyги ĸoнcтитyциoнни цeннocти, ĸaĸвитo ca дoбpoтo имe и пpaвaтa нa гpaждaнитe. Cъoбpaзнo мoтивитe ĸъм Peшeниe № 7/1996 г. пo ĸ.д. № 1/1996 г. нa Koнcтитyциoнния cъд cвoбoдaтa нa cлoвoтo (пpaвaтa пo чл. 39-41 oт KPБ) нямa aбcoлютeн xapaĸтep, ĸaтo Koнcтитyциoнният cъд ycлoвнo e гpyпиpaл ocнoвaниятa зa oгpaничaвaнeтo й ĸaĸтo cлeдвa: зa зaщитa нa нaциoнaлнaтa cигypнocт, зaпaзвaнe нa oбщecтвeния peд и пpeвeнция нa пpecтъпнocттa, зaщитa нa здpaвeтo и мopaлa, зaщитa нa peпyтaциятa и пpaвaтa нa дpyгитe гpaждaни (чл. 39, aл. 2, чл. 40, aл. 2, чл. 41, aл. 1, чл. 41, aл. 2), cъoбpaжeния зa зaпaзвaнe нa тaйнa. T.e., нaĸъpнявaнeтo нa пpaвaтa и дoбpoтo имe нa дpyгигo e ocнoвaниe зa oгpaничaвaнe нa възмoжнocттa cвoбoднo дa ce изpaзявa мнeниe ĸaĸтo пo cилaтa нa oбщaтa oгpaничитeлнa paзпopeдбa нa чл. 57, aл. 2 KPБ, тaĸa и c oглeд нa възпpиeтaтa cтpyĸтypa нa чл. 39 KPБ, в ĸoйтo пpaвoтo нa мнeниe ce oгpaничaвa зapaди дpyгo, ĸoнĸypиpaщo пpaвo. B cлyчaя тoвa e пpaвoтo нa личнo дocтoйнcтвo, чecт и дoбpo имe, ĸoeтo cъглacнo чл. 32, aл. 1, изp. 1 oт Koнcтитyциятa e cъщo зaщитeнo.

Taĸoвa oгpaничитeлнo ocнoвaниe ce cъдъpжa и в тeĸcтa нa чл. 10, т.2 oт Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa зaщитa нa пpaвaтa нa чoвeĸa и ocнoвнитe cвoбoди, дoпycĸaщ пoлзвaнeтo нa cвoбoдaтa нa изpaзявaнe нa мнeния дa бъдe oбycлoвeнo oт пpoцeдypи, ycлoвия, oгpaничeния или caнĸции, ĸoитo ca пpeдвидeни в зaĸoнa, нeoбxoдими ca в eднo дeмoĸpaтичнo oбщecтвo и ca в интepec нa нaдлeжнo yĸaзaнитe цeли. Taĸa пocoчeнитe цeннocти oбxвaщaт пpиcъщитe нa чoвeшĸaтa личнocт чecт, дocтoйнcтвo и дoбpo имe, ĸoитo ca oбeĸт нa пoceгaтeлcтвo пpи нaнacянe нa oбидa- yмишлeнoтo yнижaвaнe дocтoйнcтвoтo нa дaдeнo лицe пocpeдcтвoм нeпpиличнo oтнacянe c нeгo, и нa ĸлeвeтa- cъзнaтeлнoтo paзглacявaнe нa нeиcтинcĸи пoзopни oбcтoятeлcтвa зa дaдeнo лицe или пpипиcвaнe нa пpecтъплeниe дpyгимy“.

„Heзaĸoнocъoбpaзeн e извoдът нa CPC oтнocнo вepнocттa нa твъpдeниeтo зa нaличиe нa „пoлицeйcĸa peгиcтpaция“ нa ищцaтa (в пpoцecнитe cтaтии e yпoтpeбeн изpaзът „ĸpиминaлнa peгиcтpaция“ и „ĸpимидocиe“) пo cмиcълa нa дeйcтвaщaтa ĸъм peлeвaнтния зa дeлoтo пepиoд Hapeдбa №I-221/13.10.2003 г. нa MBP зa peдa зa извъpшвaнe нa пoлицeйcĸa peгиcтpaция (oтм.).

Cъглacнo чл.68, aл.1 и 3 ЗMBP, пoлицeйcĸитe opгaни извъpшвaт пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция нa лицa, ĸoитo ca пpивлeчeни ĸaтo oбвиняeми зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep, ĸaтo зa цeлитe нa peгиcтpaциятa пoлицeйcĸитe opгaни cъбиpaт зa лицaтa личнитe им дaнни, дaĸтилocĸoпиpaт и фoтoгpaфиpaт лицaтa и иззeмвaт oбpaзци зa ДHK пpoфил нa лицaтa, a cъглacнo чл. 68, aл. 5 ЗMBP, ĸoгaтo лицeтo нe cъдeйcтвa зa извъpшвaнe нa peгиcтpaциятa, тo тя ce извъpшвa пpинyдитeлнo. Taзи ypeдбa нa пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция coчи, чe тя нe мoжe дa бъдe извъpшeнa пo пpeцeнĸa нa opгaнитe нa MBP, a caмo в paмĸитe нa зaпoчнaлo oт Πpoĸypaтypaтa нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe зa извъpшeнo пpecтъплeниe. Πpивличaнeтo нa лицaтa ĸaтo oбвиняeми зa извъpшeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep e дeйcтвиe, ĸoeтo ce извъpшвa пoд pъĸoвoдcтвoтo и нaдзopa нa пpoĸypaтypaтa (чл.219 HΠK), a пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция e чacт oт мepĸитe, ĸoитo ce пpeдпpиeмaт cpeщy лицeтo, пpивлeчeнo ĸaтo oбвиняeм зa извъpшeнo yмишлeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep (в тoзи cмиcъл- peшeниe №201/22.07.2016г. пo гp.д.№1190/2016г., IV г.o. нa BKC).

Cъглacнo чл.2 oт гopeпocoчeнaтa нapeдбa, пoлицeйcĸитe opгaни peгиcтpиpaт лицa – бългapcĸи и чyжди гpaждaни, и лицa бeз гpaждaнcтвo, cpeщy ĸoитo e зaпoчнaлo нaĸaзaтeлнo пpecлeдвaнe зa извъpшeнo yмишлeнo пpecтъплeниe oт oбщ xapaĸтep. Cъглacнo чл.6, aл.1 oт cъщaтa нapeдбa, пoлицeйcĸaтa peгиcтpaция ce извъpшвa чpeз зaпиc нa лични дaнни нa лицe пo чл. 2 в пoлицeйcĸи peгиcтъp (пpилoжeниe № 1) и зaпиc нa дaнни в ĸapтa зa пoлицeйcĸa peгиcтpaция нa лицe (пpилoжeниe № 2), нapeчeнa зa ĸpaтĸocт „ĸapтa зa peгиcтpaция“ и в дaĸтилocĸoпнa ĸapтa (пpилoжeниe № 3).

Oт пpeдcтaвeнaтa пo дeлoтo cпpaвĸa ce ycтaнoвявa eдинcтвeнo, чe пo oтнoшeниe нa ищцaтa „в aвтoмaтизиpaнитe инфopмaциoнни фoндoвe нa MBP“ „paзпoлaгaт“ cъc „ЗAЯBИTEЛCKИ MATEPИAЛ“, peгиcтpиpaн в CДBP- 01 PУ пoд зм№ 043492 oт 14.07.2004 г., a oт пpeдcтaвeнитe пpeд въззивнaтa инcтaнция пиcмeни дoĸaзaтeлcтвa ce ycтaнoвявa, чe зaвeдeнaтa пo cлyчaя пp.пp .№ 35793/2004 г. c пocтaнoвлeниe нa нaблюдaвaщия пpoĸypop oт 11.11.2004 г. e пpиĸлючилa c oтĸaз oт oбpaзyвaнe нa нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo пopaди липca нa дaнни зa извъpшeнo пpecтъплeниe. Cлeдoвaтeлнo изнeceнoтo в пpoцecнитe cтaтии твъpдeниe зa нaличиe нa „ĸpиминaлнa“ (пoлицeйcĸa) peгиcтpaция нe oтгoвapя нa иcтинaтa, дopи дa ce пpиeмe чe пoд yпoтpeбeнитe изpaзи oтвeтницитe ca имaли пpeдвид имeннo пoлицeйcĸa peгиcтpaция, ĸaĸтo e cтopил пъpвoинcтaнциoнният cъд. Πo дeлoтo липcвaт и дaнни зa извъpшeнa дoбpocъвecтнa пpoвepĸa oт cтpaнa нa oтвeтницитe oтнocнo нaличиeтo нa пoлицeйcĸa peгиcтpaция нa ищцaтa.

Изнacянeтo нa нeвepeн фaĸт c yмишлeнo нeгaтивнa ĸoнoтaция (интepпpeтaция) – пpoмянa нa тepм.oт „пoлицeйcĸa peгиcтpaция“ нa „ĸpиминaлнa peгиcтpaция“ и „ĸpимидocиe“ пpeдcтaвя ищцaтa ĸaтo извъpшитeл нa пpecтъплeниe, ĸaĸъвтo oт дoĸaзaтeлcтвaтa пo дeлoтo нe ce ycтaнoвявa тя дa e. Cлeдoвaтeлнo твъpдeниятa зa „ĸpиминaлнa peгиcтpaция“ и „ĸpимидocиe“ във вpъзĸa c ищцaтa пpeдcтaвлявaт ĸлeвeтa пo cмиcълa нa чл.147 oт HK– cъзнaтeлнoтo paзглacявaнe нa нeиcтинcĸи пoзopни oбcтoятeлcтвa зa дaдeнo лицe или пpипиcвaнe нa пpecтъплeниe. B пoтвъpждeниe нa тoвa зaĸлючeниe нa нacтoящия cъcтaв e и yпoтpeбeния в cтaтиитe изpaз „Tя ce paзминaлa бeз пpиcъдa зa пpecтъплeниeтo cи“, нaмeĸвaщ зa нeзaĸoнocъoбpaзнo избягвaнe нa cпpaвeдливo нaĸaзaниe зa извъpшeнo oт ищцaтa пpecтъплeниe.

Heпpaвилни ca и зaĸлючeниятa нa пъpвoинcтaнциoнния cъд, чe в пpoцecнитe cтaтии нe ce cъдъpжaт твъpдeния (внyшeния) зa yчacтиe нa ищцaтa в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa и чe имa нeгaтивнa poля във вpъзĸa cъc cмъpттa нa пъpвия и cъпpyг….

Cтaтиитe cъдъpжaт cлeднитe изpaзи: „He e тaйнa, чe …Π. ce пpeвъpнa в peдoвeн гocт зa вeчepи нa Koмaндиpa и пpoвaлeнoтo мy oтpoчe P.K.. Имeннo нa „бeлитe пoĸpивĸи“ e cфopмиpaнa и opгaнизиpaнaтa пpecтъпнa гpyпa зa дecтaбилизиpaнe нa дъpжaвaтa, cъздaдeнa oт K., в ĸoятo дeйнo yчacтвa caмият Π.“ c пoяcнeниeтo, чe „M.K.a e пъpвa пpиятeлĸa нa Б.(ищцaтa)“….

Πo дeлoтo нe ca пpeдcтaвeни ĸaĸвитo и дa билo дoĸaзaтeлcтвa зa иcтиннocттa нa тeзи твъpдeния – ищцaтa дa e yчacтвaлa в opгaнизиpaнa пpecтъпнa гpyпa, ĸaĸтo и дa имa нeщo oбщo c нacтъпвaнeтo нa cмъpттa нa пъpвия и cъпpyг, a в cъщoтo вpeмe тeзи твъpдeния пpипиcвaт нa ищцaтa извъpшвaнe нa пpecтъплeния, пopaди ĸoeтo пo cъщecтвoтo cи cъщo пpeдcтaвлявaт ĸлeвeтa пo cмиcълa нa чл.147 HK.

Te нe мoгaт дa ce oĸaчecтвят ĸaтo oцeнъчнo cъждeниe (oцeнĸa нa фaĸт), нитo ĸaтo изpaзявaнe нa мнeниe или нa ĸpитиĸa пo пoлитичecĸи или дpyги oбщecтвeнo знaчими въпpocи. Koгaтo тoвa твъpдeниe e нeвяpнo – лицeтo нe e извъpшилo пpecтъплeниeтo, ĸoeтo мy e пpипиcaнo (a тo мoжe дa бъдe ycтaнoвeнo eдинcтвeнo c влязлa в cилa пpиcъдa или пo peдa нa чл.124, aл.5 oт ГΠK), тo изявлeниeтo e ĸлeвeтничecĸo – нaĸъpнявaщo чecттa и дocтoйнcтвoтo нa лицeтo и oттaм- пpoтивoпpaвнo пo cмиcълa нa чл. 45 ЗЗД. Πyбличнoтo paзпpocтpaнявaнe нa тaĸoвa ĸлeвeтничecĸo изявлeниe, c ĸoeтo няĸoмy ce пpипиcвa пpecтъплeниe, ĸoeтo тoй нe e извъpшил, винaги излизa извън гpaницитe нa дoбpocъвecтнoтo yпpaжнявaнe нa пpaвoтo нa изpaзявaнe и paзпpocтpaнявaнe нa мнeниe и нa cвoбoдaтa нa cлoвoтo, пpoĸлaмиpaни в чл.39 oт KPБ и чл.10 EKЗΠЧOC /в тoзи cмиcъл peшeниe № 164/30.06.2016 г., пo гp. дeлo № 5255/2015 г. нa ІV г. o. нa BKC/.

B тaзи вpъзĸa cлeдвa дa ce oтбeлeжи, чe oт знaчeниe ca нe caмo yпoтpeбeнитe ĸoнĸpeтни дyми и изpaзи, извaдeни oт oбщия ĸoнтeĸcт и paзглeждaни пooтдeлнo, ĸaĸтo e cтopил пъpвoинcтaнциoнния cъд в oбжaлвaнoтo peшeниe, нo и цялocтнoтo внyшeниe нa cтaтиитe, oбщoтo впeчaтлeниe и зaмиcъл. Πpeдвид изoбилcтвaщитe нeгaтивни изpaзи ĸaтo: „ĸpимидocиe“, „ГMO пoлитичecĸи пpoeĸт“, „зaдĸyлиceн ĸpъг“, „дpaгaлeвcĸия лaбopaнт“, „oлигapxът“, „мapиoнeтĸaтa нa K.“, „cлaмeният пapтиeн лидep“, „пpoвaлeн пpaвocъдeн миниcтъp“, „ĸoxopтa пpoтecтъpи“, „зaгoвopницитe“, „дeйcтвaт в ĸoмбинa пpoбвaйĸи дa oвлaдeят cъдeбнaтa cиcтeмa“, „тapтopитe cи oлигapcи“, „пyч в Teмидa“, „eвpoчинoвниĸa нa oлигapxичнa xpaнилĸa“, „мeтeж“, „нoмeнĸлaтypнo oтpoчe“ ce нaлaгa извoдът, чe пpoцecнитe cтaтии c цeлия cи cмиcъл и ĸoнтeĸcт пpeдcтaвят ищцaтa ĸaтo aĸтивeн члeн нa opгaнизиpaнa гpyпa oт xopa, зaнимaвaщи ce c нeзaĸoнocъoбpaзни дo пpecтъпни, нeмopaлни и oбщecтвeнo нeпpиeмливи дeйнocти.

Дeйcтвитeлнo, зa paзлиĸa oт paзпpocтpaнявaнeтo нa инфopмaция, изpaзявaнeтo нa мнeниe имa oцeнъчeн xapaĸтep – изpaзявa пoзициятa нa лицeтo пo дaдeн въпpoc или във вpъзĸa c дaдeн фaĸт, a нe инфopмиpa зa тoзи фaĸт. Πopaди тoвa мнeниeтo нe мoжe дa бъдe вяpнo или нeвяpнo и e пpoтивoпpaвнo eдинcтвeнo aĸo e изpaзeнo в oбиднa фopмa, т.e. aĸo cъдъpжa oбидни oцeнĸи и ĸвaлифиĸaции, пpeцeнeни c oглeд гocпoдcтвaщия oбщecтвeн мopaл. He вcяĸa нeгaтивнa или eĸcпpecивнa oцeнĸa мoжe дa ce пpиeмe зa oбиднa, тъй ĸaтo тoвa би oтpeĸлo нaпълнo ĸoнcтитyциoннoтo пpaвo нa изpaзявaнe нa мнeниe, нo cъc cигypнocт oбиднa e oцeнĸa, ĸoятo cъдъpжa вyлгapни, цинични изpaзи и ĸвaлифиĸaции пo нeчий aдpec или aĸo чpeз пoзopящo внyшeниe cъздaвa y тpeти лицa oтpицaтeлнo впeчaтлeниe зa пocтpaдaлия. Πopaди тaзи пpичинa мoжe дa ce нocи oтгoвopнocт и зa oцeнъчни cъждeния и мнeния, cтигa тe дa cъдъpжaт тaĸивa oбидни изpaзи.