Tag Archives: Media Law

Сър Клиф Ричард срещу БиБиСи: баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на Англия и Уелс по делото Клиф Ричард срещу БиБиСи и полицията на Южен Йоркшир (Richard v The British Broadcasting Corporation (BBC) & Anor [2018] EWHC 1837 (Ch) (18 July 2018). 

Сър Клиф е известен музикант в началото на 70-те. През 2014 г.   той става обект на разследване от страна на полицията във връзка с твърдения за  сексуално престъпление.  Би Би Си  разбира за разследването от поверителен източник и се обръща към SYP (полицията), от която разбира и за планирано претърсване на дома на сър Клиф.    BBC  отразява претърсването и разследването. През 2016 г. е обявено, че няма да има обвинения.

Сър Клиф твърди, че има незаконна намеса в личния му живот.

През май 2017 г. сър Клиф стига до споразумение с  полицията, която   се извинява и   заплаща на Сър Клиф обезщетение в размер на 400 000 паунда и разноски.

Би Би Си продължава да се противопоставя на твърдението, че има нарушение.

При тези обстоятелства съдът търси отговор на следните въпроси:

а) Сър Клиф има ли разумно очакване за неприкосновеност на личния живот във връзка с информацията, публикувана от Би Би Си ? Има ли нарушение на правата му по член 8 ЕКПЧ?

б) Ако е така,  как правата на член 10 на Би Би Си (свобода на изразяване)   трябва да бъдат балансирани спрямо правата на член 8 на Sir Cliff и по-специално има ли обществен интерес от публикуването на  съответната информация?

Балансът

Съдът се позовава на решението Campbell срещу MGN Ltd [2004] 2 AC 457, по-специално  че нито една от разпоредбите няма предимство пред другата,  трябва да се вземат под внимание основанията за намеса или ограничаване на всяко право и да се приложе тестът за пропорционалност.

Подчертава се “задължението” на пресата да докладва за въпроси от обществен интерес (решението Sunday Times срещу Великобритания (1979) 2 EHRR 245):

 Освен това макар средствата за масово осведомяване да не превишават границите, налагани в интерес на доброто правораздаване, те трябва да предоставят информация и идеи по въпроси  от обществен интерес. Не само медиите имат задачата да предават такава информация и идеи, обществеността  има право да ги получава.

Подобно е и решението на ЕСПЧ по дело Axel Springer в параграф 79:

 Съдът многократно е подчертавал съществената роля на пресата в демократичното общество, макар че пресата не трябва да превишава определени граници, особено по отношение на защитата на репутацията и на правата на другите, въпреки че задължението й е да даде – по начин, в съответствие с нейните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. Не само пресата има задачата да предаде такава информация и идеи, но  и обществото има право да ги получи.

За оценка на баланса съдът прилага стриктно указанията на ЕСПЧ по решението  Axel Springer   – параграф 89  (под заглавието “Критерии, приложими за балансиращото упражнение”). Какво казва съдът за преобладаващия обществен интерес:

Няма общо определение за обществен интерес. Той включва, но не се ограничава до:

  •  разкриване на престъпление;
  • отразяване на  значимо антисоциално поведение;
  • разкриване  на корупция или несправедливост;
  • разкриване на значителна некомпетентност или небрежност;
  • защита на  здравето и безопасността на хората;
  • предотвратяване на  подвеждането на хората от   изявление или действие на отделно лице или организация;
  • разкриване на информация, която помага на хората да разбират по-добре или да вземат решения по въпроси от обществено значение.

Колкото по-голяма е намесата в личната сфера, толкова по-голям е общественият интерес, необходим за оправдаването й.

Заключението

В заключение и след претегляне на аргументите съдът решава, че BBC носи отговорност пред сър Клиф Ричард за нарушаване на правата му на личен живот.   Би Би Си трябва да заплати общо  обезщетение  в размер на £ 210 000.

След решението Кембъл  това е второто много подробно британско решение, от което ще се извеждат стандарти за баланса на чл.8 и чл.10. За разлика от решението Кембъл тук вече много голяма роля имат критериите на ЕСПЧ.

Измененията на Закона за защита на личните данни по GDPR – внесени в парламента

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на парламента –

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Както ще установите,  с пар. 25 и следващите се предлагат изменения в десетки други закони.  В голяма част от тях препратката към Закона за защита на личните данни се заменя с  „изискванията за тяхната защита“, но в някои закони има и по-обстойни промени.

Мотивите започват необичайно, с теоретична рамка – четвъртата индустриална революция

Всеобхватната дигитализация на света около нас, известна още като „4-та индустриална революция“, налага цялостно преосмисляне на подходите към защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Целите на проекта са описани така:

Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

Какво съдържа проектът:

С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.

и в частност:

Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.

Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.

Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.

Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

Обединено кралство: OFCOM: доклад за състоянието на медиите Media Nations 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на регулатора за електронни съобщения и медии в Обединеното кралство е публикуван първи годишен доклад на OFCOM за медиите – Media Nations 2018.

Не че досега най-хубавите количествени анализи за състоянието на медиите не бяха отново на OFCOM, но това е нов формат, вече може да се разглежда и интерактивно.

В доклада се разглеждат основните тенденции в  сектора радио и телевизия, включително VOD и стрийминг.

 

Тръмп в страната на свободните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

По повод срещата на върха в Хелзинки  Тръмп  нарече  новинарските медии “врагове на народа” и публикациите им –  “фалшиви новини” –

Междувременно близо 300 билборда, посветени на отношенията на президентите Тръмп и Путин с медиите , можеха да се видят  по маршрутите от летището до мястото на срещата на върха в Хелзинки – инициатива на издателската компания Helsingin Sanomat,  ABC News по темата:

trump-billboard-helsinki-5-ht-jt-180715_hpEmbed_17x11_992.jpg

trump-billboard-helsinki-3-ht-jt-180715_hpEmbed_21x13_992.jpg

Финландия е в челото на класациите по свобода на изразяване.

Съвет на Европа: Препоръка Rec (2018)7 за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие на 4 юли 2018 г.  Препоръка CM / Rec (2018) 7   към държавите-членки  относно насоките за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда.

Препоръчва се на правителствата:

1. да преразгледат своето законодателство, политики и практика, за да гарантират, че те съответстват на препоръките, принципите и допълнителните насоки, посочени в приложението към настоящата препоръка, да насърчават тяхното прилагане във всички съответни области и да оценяват ефективността на мерките, интервали, с участието на съответните заинтересовани страни;

2. да гарантират, че настоящата препоръка, включително насоките в приложението, се превежда и разпространява възможно най-широко между компетентните органи и заинтересовани страни, включително парламентите, специализираните публични агенции и организациите на гражданското общество, както и децата, и чрез достъпни средства, начини и формати на комуникация;

3. да изискват от предприятията да изпълняват своята отговорност за зачитане на правата на детето в цифровата среда и да предприемат мерки за прилагане и да ги насърчават да си сътрудничат със съответните заинтересовани страни, организациите на гражданското общество и децата, като вземат предвид съответните международни и Европейски стандарти и насоки;

4. да си сътрудничат със Съвета на Европа, като създават, прилагат и наблюдават стратегии и програми, които зачитат, защитават и изпълняват правата на детето в цифровата среда и редовно споделят примери за стратегии, планове за действие, законодателството и добрите практики, свързани с изпълнението на тази препоръка;

5. да проучват прилагането на тази препоръка и насоките в приложението към нея в рамките на Комитета на министрите и с участието на съответните заинтересовани страни най-малко на всеки пет години и, ако е целесъобразно, на по- малки интервали от време.

 

 

 

Идеята за чужди агенти в медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един законопроект, който ГЕРБ и патриотите подкрепиха на първо четене, по-точно идеята за контрол върху т.нар. непазарно финансиране,  силно напомня  философията на правната уредба на иноагентите (инностранные агенты, чужди агенти) в Русия.

Вносителите на законопроекта са от ДПС,  но – няма съмнение – ходът на законопроекта Пеевски е възможен само с подкрепата на управляващото мнозинство.

Очевидна е  несъвместимостта на проекта със Закона за нормативните актове и невъзможността на проекта да осигури прозрачност, но прави впечатление доближаването  до подхода на Кремъл.

В Русия приемат закони, засягащи културата и медиите – насочени към юридически лица с чуждо участие, предимно с  американски  акционери или спонсори,  но и в по-широк смисъл засягащи всички, които получават   пари от чужбина, вкл. от ЕС и държави от ЕС.

Преди половин година Путин подписа закона за чуждите агенти.

Чужд агент (иноагент) е   юридическо лице или структура, която разпространява информация и получава чуждестранно финансиране. Министерството на правосъдието определя в регистър кои медии  съответстват на такава широка дефиниция  и решава какви  ограничения да бъдат наложени.

Внесени са поправки в АПК за глоби до 5 млн. рубли  за чуждите агенти при нарушаване на изискванията.

Чуждестранната собственост в медиите е ограничена до 20 на сто, което променя динамично медийния пейзаж – отделна тема е кой поема дяловете, от които трябва да се освободят чуждестранните компании.

Аналогичен, но отделен закон е приет за интернет-кината, отново чуждестранната собственост се ограничава до 20 на сто.  Доколкото става ясно, това са нелинейните аудиовизуални услуги онлайн, предоставящи достъп до големи каталози от филми.

.

Властта има и моменти на благоразположение, но това е друга тема.

94958DBB-4D90-4CA7-9E44-591027B60EE5

Снимка: Импакт Прес Груп

Украйна: санкционират медии за непредоставяне на информация за собствеността и контрола

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Украйна ca санкционирали 173 електронни медии за неизпълнение на задължението им да предоставят информация за структурата на собствеността.

По следите на закона (за радио и телевизия от 1993 г.), въвел това задължение, се открива изменение от 2015 г., което  се отнася до следното:

Структурата на собствеността на доставчика се признава за прозрачна, ако информацията, която  се оповестява публично на   официалния му уебсайт и предоставя на медийния регулатор, позволява да се определят всички лица, които имат пряко и / или непряко съществено участие в юридическото лице, или възможност за значително или решаващо влияние върху управлението и / или дейността на юридическо лице, включително отношения на контрол   по веригата на собствеността на корпоративни права, по отношение на това юридическо лице, както и да определи крайния собственик.

Информация за структурата на собствеността  се публикува на официалния уебсайт  на доставчика в съответствие с изискванията на този закон.

Информацията задължително се актуализира ежегодно до 31 март   и се предоставя на регулатора  по начин и във форма,  установени от регулатора. Непредоставянето, неспазването на срока  или предоставянето на невярна информация води до санкции  в съответствие с този закон.

Ако в информацията за структурата на собствеността, предоставена на Националния съвет, се установи техническа грешка, доставчикът е длъжен да я отстрани в двуседмичен срок.

Съществено участие  е  прякото и / или непрякото притежаване, самостоятелно или съвместно с други лица, на  10 и повече на сто от акциите с право на глас или възможността – независимо от формалната  собственост   – за значително въздействие върху управлението, по силата на сделка или на друго основание.

{Изменителен закон № 674-VІІ от 03.09.2015 г.}

В Украйна имат проблеми с прилагането – за 2017 г. изискването са изпълнили 862 медии, 200 не са спазили срока, а  482 са санкционирани.

Според медиите санкциите са смешни по размер.

Регулаторът е поискал законът да бъде изменен, вкл. само на това основание да могат да се отнемат лицензии и заличават регистрации.

Известни и на нас проблеми са проверката на достоверността на данните, както и липса на данни за офшорни компании – както тук например се появяват едни 15 на сто в Кипър.

Ако проследим какви трудности среща прилагането, виждаме и  български връзки, например тази.

 

Интелектуална свобода срещу интелектуална собственост: спор в съда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” –  и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на   интелектуалната собственост и  свободата на художествено изразяване.

Както интелектуалната собственост, така и  свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В произведенията на белгийския художник,  представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл.  Dom Pérignon като символ на начин на живот.

Dom Per01

Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.

С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на  несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и  освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред   правото на  свобода на изразяване.

Но при развитието на производството съдът има въпроси относно  единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които  се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01).  Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:

Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване  – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?

При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?

По-специално, ако националният съд вземе предвид:

  • степента, до която изразяването има търговски характер или цел;
  • степента, до която изразяването  е от общ интерес,  социално значимо или за нуждите на обществени дебати;
  • връзката между тези два критерия;
  • степента на репутация на запазената марка;
  • степента на използване, неговата интензивност и систематичен характер, както и   територия, време и обем;
  • степента, в която изразяването и обстоятелствата, придружаващи го, като   име, наименование или начин на популяризиране, засягат отличителния характер, репутацията и имиджа на упоменатата търговска марка (“рекламна функция”),
  • степента, до която изразяването съдържа творчески принос и степента, в която се опитва да предотврати объркването или асоциацията с упоменатата търговска марка, или впечатлението, че има търговска или друга връзка между израз и собственик на запазената марка (” функция за обозначаване на произхода “).

До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.

Съд на ЕС: Свидетели на Йехова и лични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑25/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).

Комисията за защита на данните във Финландия постановява решение, с което забранява на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ да събира или да обработва лични данни при извършваната от членовете ѝ проповедническа дейност „от врата на врата“, доколкото не са изпълнени законовите изисквания за обработването на такива данни. Освен това  Комисията за защита на данните задължава тази общност да направи в шестмесечен срок необходимото, за да гарантира, че за нейните цели лични данни няма да се събират в нарушение на тези изисквания.

Според констатациите на запитващата юрисдикция при проповедническата си дейност „от врата на врата“ членовете на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ водят записки за направените посещения на лица, които самите те или посочената общност не познават. Събраните данни съдържали, евентуално и наред с другото, името и адреса на посетените лица, както и сведения за техните религиозни убеждения и семейни отношения. Тези данни били събирани като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения, като съответните лица нито са давали съгласие, нито са били уведомявани за това.

Религиозната организация обжалва.  Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?

2)      Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),

a)      не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];

б)      представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?

3)      Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?

4)      Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Решението

1 Както следва от член 1, параграф 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и от 5 юни 2018 г., Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, C‑210/16, EU:C:2018:388, т. 26).

Макар извършваната от членове на религиозна общност проповедническа дейност „от врата на врата“ да е по този начин защитена с член 10, параграф 1 от Хартата като израз на вярата на проповедника или проповедниците, това обстоятелство не придава на тази дейност характер на изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Проповедническата дейност излиза извън личната сфера на проповядващите членове на дадена религиозна общност.

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива. [51]

2 Относно понятието файл – директивата определя широко понятието „файл“, по-специално визирайки „всеки“ структуриран набор от лични данни.

Въпросът точно по какъв критерий и под каква форма на практика е структурирана съвкупността от лични данни, събирани от всеки от проповедниците, е без значение, стига тази съвкупност да позволява лесно да се откриват данните на съответното посетено лице — нещо, което  запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства в случая в главното производство.

3 Религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.

Проверка на фактите: съдействие и съпротива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Методологията за проверка на фактите като основен път за противодействие на фалшивите новини непрекъснато се обогатява. Значение за това има и обстоятелството, че всички разбират: ако саморегулирането не е ефективно, държавите ще преминат към законови мерки.

Според washingtonpost.com  Facebook взаимодейства с  24 организации за проверка на фактите в 14 страни, за да ограничи фалшивите новини. Както се вижда от предния пост,  компанията заявява, че ще продължава да използва проверка на фактите заедно с други методи за редуциране на фалшивите новини. 

B Бразилия, Италия и Испания и в Европейския съюз вече има взаимодействие с факт-чекърите на политическо ниво.  Google отбелязва проверката на факти в  резултатите от търсенето си и Bing разработва специална страница за проверка на фактите, която включва скорошни фактически проверки.

Но медиите отбелязват и съпротивата срещу проверката на фактите,  появяват се  обвинения в пристрастия и партизанство, които неутралният журналистически формат трябва  да избегне.

Един от упреците е в това, че пристрастно се решава кои факти да се проверят.   Например в САЩ в ерата на Тръмп  процентът на   проверките на демократите е намалял след края на президентството на Барак Обама. Все пак  това е обяснимо с фокуса върху актуалното управление.

Алексио Манцарлис , директор на Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN), съобщава, че в Турция, Филипините и   Бразилия има  съгласувани кампании, целящи да омаловажат проверката на фактите като инструмент.

Докладът на Групата на високо равнище към Европейската комисия от  април 2018 г. относно дезинформацията подчерта правилата  на IFCN като модел, който трябва да бъде следван.  В момента има 57 организации, присъединили се към кодекса на IFCN.