Tag Archives: Media Law

Свободното използване на защитени произведения и практиката на съдилищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. 

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Кодекс за добри практики относно онлайн дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.

Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейската комисия  препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира  резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни,  ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.

Присъединилите се  към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:

  • Спиране на рекламните приходи на някои акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация;
  • Мерки за прозрачност на политическата реклама;
  • Мерки за справяне  с фалшивите акаунти и онлайн ботове;
  • Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание;
  • Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.

Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation

Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online

Дехуманизиране: нови стандарти на Twitter

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дехуманизиране е ефект, който вече ще се санкционира от Twitter. Компанията обявява публично, че внася изменения в правилата си ( Twitter Rules) по отношение на езика, който дехуманизира.

Част от това съдържание и досега е попадало в обсега на правилата за речта на омразата, които забраняват насърчаването на насилие  или заплахи срещу други хора въз основа на раса, етническа принадлежност, национален произход, сексуална ориентация, пол, полова идентичност, религиозна принадлежност, възраст, инвалидност или сериозно заболяване, но все още има туити, които  не нарушават правилата на мрежата, а третират зле категории хора или отделни лица, поставяйки ги по-ниско в сравнение с останалите.

Тъй като очевидно в бъдеще ще се говори повече за дехуманизиране, има смисъл да се следи процеса на създаване на стандартите.

Twitter провежда   кратко проучване по въпроса, можете да се включите до 9 октомври т.г.

ЕСПЧ: Big Brother Watch

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

Жалбите са предизвикани от информацията, разкрита от Едуард Сноудън, за съществуването на програми за наблюдение и обмен на разузнавателни данни, управлявани от разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство. По-конкретно,  че  електронни съобщения и / или съобщителни данни е вероятно да бъдат задържани или получени от разузнавателните служби на Обединеното кралство, разчитащи на режима, установен в британския закон RIPA. Бяха подчертани три области на проблемите: прихващане, споделяне и достъп до комуникации.  Във всички случаи жалбоподателите смятат, че защитата срещу злоупотребите е недостатъчна и че режимите не са нито законни, нито необходими в едно демократично общество.

Жалбоподателите твърдят, че  режимът не е законосъобразен,  значимите елементи на режима не са били публично оповестени и  не отговарят на  изискванията по решението  Вебер.

Шестте принципа, установени във Weber and Saravia (app no. 54934/00)   са отправна точка за изводите:

– естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
– определяне на категориите хора, които могат да бъдат проследявани;
– ограничение на продължителността на прихващане;
– процедурата, която трябва да бъде следвана за   използване и съхранение на получените данни;
– предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаване на данните на трети страни; и
– обстоятелствата, при които събраните данни могат или трябва да бъдат заличени или унищожени.

Според ЕСПЧ към изискванията по решението Вебер трябва да се прибавят и съображенията на Голямата камара по Zakharov (app no. 47143/06).

Накрая, ЕСПЧ се позовава на  правото на ЕС – по-специално на решенията Digital Rights Ireland (дело C-293/12 и C-594/12) и Watson (дело C-698/15) –  прихващането е само за целите на борбата с тежките престъпления  и   този достъп подлежи на предварителен преглед (разрешение) от съд или независим административен орган. 
 В решението на ЕСПЧ, освен липса на нужните гаранции по чл.8,  е взето предвид, че става дума за проследяване на журналисти -по тази причина  има и аргумент по чл.10, свобода на изразяване. Прилагането на мерките не може да се разглежда в съответствие със закона за целите на чл.  10 ЕКПЧ.

Най-важните фрагменти от решението според  EJIL

PayPal спря обслужването на Алекс Джоунс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ето какви са механизмите едно общество ефективно да се противопостави на  явление като InfoWars: отказ от обслужване, отказ от взаимодействие – и фактическа блокада.

Компанията PayPal е информирала Алекс Джоунс в срок от десет работни дни да си намери друга компания, която да обработва транзакциите, свързани с бизнеса му.  Сега  PayPal обработва всички транзакции, включително чрез кредитни карти, за онлайн магазините на Infowars за  витамини и хранителни добавки, както и облекла с марка Infowars. PayPal обработва и дарения, които Infowars получава от своите поддръжници.

Заявлениета на PayPal идва седмици след като Twitter, Facebook и други големи технологични компании блокираха Infowars. Повечето от тези компании съобщиха, че сайтът е нарушил стандартите им чрез популяризиране на омраза  и дезинформация.

Facebook разширява възможностите за проверка на факти за снимки и видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook обяви, че разширява възможностите си за проверка на факти за снимки и видеоклипове.

Знаем от нашите изследвания, че дезинформацията не се ограничава до текст, се казва в съобщението. –  Невярната информация може да се появи в статии, снимки, видеоклипове. Фалшивото съобщение  може да се появи като заглавие на статията, като текст върху снимка или като аудио във фонов режим на видеоклип. За да се борим с дезинформацията, трябва да сме в състояние да я проверим във всички тези различни типове съдържание.

Степента, в която има погрешно информиране в текст, снимки или видеоклипове, варира в отделните страни. В някои страни статиите съставляват по-голяма част от информационната емисия за хора, в други –  обратното. Причините могат да са различни – например ако цената е висока,  хората могат да бъдат по-малко склонни да кликват върху видеоклиповете. Има значение и степента на грамотност. В страни, където медийната екосистема е по-слабо развита или процентите на грамотност са по-ниски,  манипулирана снимка е по-вероятно да бъде възприета като новина,  докато в страни със силни новинарски екосистеми концепцията за “новини” е по-свързана със статиите.

Използва се комбинация от технологии и хора, се казва в съобщението.

ОК: проучват необходимостта от регулация на онлайн съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор за медии и електронни съобщения Ofcom  публикува документ за обсъждане,   отнасящ се до причиняващото вреда  онлайн съдържание.

В Обединеното кралство и по света се провежда дискусия   дали е необходима регулация на съдържанието онлайн. Правителството на Обединеното кралство възнамерява да предложи ново законодателство.

Наред с документа за обсъждане, Ofcom публикува  проучване на общественото мнение за необходимостта от регулация.

 

 

Първи реакции

Правителството обсъжда регулация на платформите – включително нов регулатор, според FT.

 

 

 

След Brexit: ефекти за медийните услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта на Обединеното кралство издаде насоки за аудиовизуалния сектор като част от поредица от технически указания за бизнеса и гражданите  – какво трябва да направят в сценария ” Brexit без споразумение” в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС през март 2019 г. без споразумение.

След март 2019 г. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и принципът на “държавата на произход” вече няма да се прилагат за услугите, които се разпространяват в ЕС от доставчици под юрисдикцията на Обединеното кралство, тъй като ОК ще бъде класифицирано като трета страна.

Държавите от ЕС са свободни да предприемат мерки, които смятат за подходящи по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, идващи от трети държави, при условие че мерките са в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза.

Ако доставчиците на медийни услуги разчитат на EКTT (Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа) за разпространение на услуга, те трябва да имат предвид факта, че EКTT няма същите механизми за прилагане като AVMSD. Седем държави от ЕС са извън ЕКТТ (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция).

“Трябва да сте наясно, че може да се наложи да имате две лицензии”, се казва в указанията. “Вие ще имате нужда от лицензия на Ofcom за получаване на услуги в Обединеното кралство. Лицензията на Ofcom може да обхваща и услуги, които могат да се получат в други държави-страни по EКTT (защото съгласно EКTT тези държави трябва да признават лицензите на Ofcom). Лицензиите на Ofcom обаче не биха могли да покрият услуги, които се получават в държави от ЕС, които не са страни по EКTT.”

Също така EКTT не предвижда свобода на приемане на услуги VOD (“видео по заявка”) – регулирането и разрешаването на услугата “видео по заявка” ще се определят на местно ниво и доставчиците следва да търсят местен правен съвет по отношение на състоянието на тяхната услуга.

“Ако не предприемете никакви действия, вероятно ще бъдете разглеждани като излъчващ в ЕС доставчик на телевизионно съдържание от трета страна”, предупреждава DCMS. Това би означавало, че държавите от ЕС са свободни да налагат чрез националните закони изисквания, каквито намерят за добре (без да нарушават правото на ЕС и международните споразумения).

България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Съд на ЕС: Отговорността на YouTube

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заедно с новината за гласуването на Директивата за авторското право на 12 септември една друга новина от последните дни е  свързана с отговорността на платформите, по-специално с отговорността на YouTube за разпространяване на защитени авторски произведения.

От 2009 г. се води дело срещу YouTube (и Google) за  записи на  Сара Брайтман в YouTube,  които не са свалени след искане на продуцента на записите. Германските съдилища се позовават на националната разпоредба, която въвежда  член 14 от Директивата за електронната търговия.

Германският федерален съд (FCJ) решава да спре производството u да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС – ред въпроси, между които:   

Дали операторът на онлайн видео платформа, на която потребителите предоставят   съдържание, защитено с авторско право, без съгласието на собствениците на авторското право, извършва актове на публично разгласяване по смисъла на чл. 3 от директива 29/2001.

Директивата за авторско право: приемането е през 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.