На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:
Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:
– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,
– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;
– национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.
Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:
42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.
43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.
44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.
45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.
46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.
47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).
*
На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.
На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.
по темата
