Tag Archives: Media Law

Научете децата да бъдат внимателни: рисковете в Телеграм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наскоро Франция арестува основателя и главен изпълнителен директор на “Телеграм” Павел Дуров и му повдигна обвинение за публикуване на незаконно съдържание в приложението, предаде Франс прес. Дуров се позова на неотговорността на посредниците – но така ли е и за какво става дума?

Информация с помощта на експерти в две български медии:

Чудовището Телеграм : Никола Тулечки по Българското национално радио, интервю

Медиапул: Първа част Порночатове в социалната мрежа Телеграм

Медиапул: Втора част Кошмарът на голите снимки

И материал отпреди дни как действат престъпните групи онлайн.

Обединено кралство: подкрепа за заплащане при използване на журналистическо съдъържание за целите на AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският министър-председател Стармър е обявил подкрепа за заплащането на съдържание, използвано от AI платформи. Стармър е направил изявлението си в писмо в подкрепа на акцията Journalism matters.

За редакционната политика и т.нар. одобрения по време на предизборна кампания: случаят WP

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В публикация на уебсайта на The Washington Post издателят и главен изпълнителен директор Уилям Луис съобщи, че изданието няма да публикува одобрение за единия от кандидатите за президент – Камала Харис, макар че такова е подготвено от редакцията, и описа решението като връщане към традициите.

The Post започна редовно да подкрепя кандидати за президент през 1976 г., когато вестникът подкрепи Джими Картър „по разбираеми причини за онова време“, пише Луис. Луис описва решението като „изявление в подкрепа на способността на нашите читатели да вземат решение“.

Няколко часа по-късно група колумнисти на Washington Post, включително носителят на наградата Пулицър Юджийн Робинсън и бившият заместник-редактор Рут Маркъс, нарекоха решението „ужасна грешка“, като написаха: „Това е момент за институцията да изясни своите ангажимент към демократичните ценности, върховенството на закона и международните съюзи и заплахата, която Доналд Тръмп представлява за тях – точните акценти, които The Post направи в подкрепа на опонентите на Тръмп през 2016 и 2020 г.

Легендите на Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстейн излязоха с изявление, в което се казва: „Ние уважаваме традиционната независимост на редакцията, но това решение 12 дни преди президентските избори през 2024 г. игнорира собствените огромни репортерски доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Под собствеността на Джеф Безос, Washington Post използва изобилните си ресурси, за да проучи стриктно опасността и щетите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решение още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап изборен процес.”

Решението е второ за тази седмица, след години на одобрения. По-рано през седмицата Патрик Сун-Шионг, милиардерът собственик на Los Angeles Times, блокира планирано одобрение на Харис, което предизвика оставки в медията.

В социалните медии споделянето на екранни снимки от заявления за анулиране на абонамент на Post беше масово – като политическо изявление, идващо предимно от американската левица, но все пак редакцията на изданието поема ангажимент да не го напуска, докато може спокойно да говори истината в публикациите си.

Допълнение:

Изявление на Безос The hard truth: Americans don’t trust the news media. A note from our owner.

Изявлението в защита на решението, наречено принципно, идва след като почти една трета от 10-членния редакционен съвет на The Post се оттеглиха след решението на Безос. Той не споменава оставките в изявлението си. Но споменава, че директорът на една от неговите компании се е срещал в същия ден с Тръмп – което обаче нямало никаква връзка.

В редакционен материал се цитират оттеглилите се журналисти, включително носител на две гради Пулицър, според които “Тръмп е заплаха” и “императивът да се подкрепи Камала Харис пред Доналд Тръмп е толкова морално ясен, колкото е възможно“.

Интересна география и история на одобренията

ЦИК налага санкция за нарушение на ИК – добри нрави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЦИК е наложила санкция за нарушение на добрите нрави в предизборната кампания.

РЕШЕНИЕ
№ 3958-НС
София, 26 октомври 2024 г.

ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № ЦИК-НС-18-1978/25.10.2024 г. от Съвета за електронни медии, ведно със запис на програма ЕВРОКОМ, създавана и предоставяна за разпространение на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД, на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. за преценка по компетентност относно спазване на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс. В предаването участва кандидатът за народен представител Боян Боянов Станков Расате.

На ЦИК е служебно известно, че Боян Боянов Станков Расате е регистриран като кандидат за народен представител от листата на партия „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ „НОВА ДЕМОКРАЦИЯ“ в РИК 14 – Перник и в РИК 25 – София, в изборите на 27 октомври 2024 г.

В програмата на ЕВРОКОМ на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД, на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. От същия запис се установява, че кандидатът за народен представител Боян Боянов Станков Расате използва дискриминационни думи и изрази като  „само ние можем да осигурим съществуването на нашите хора и едно бъдеще за белите деца“.От горното се извежда изводът, че са нарушени законовите правила за водене на предизборна кампания, обективирани в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

От събраните данни по административната преписка се установява, че от обективна страна деянието е съставомерно по чл. 183, ал. 4 ИК, а именно:

От съдържанието на материала и с използваните в него изрази от страна на Боян Боянов Станков Расате се накърняват добрите нрави, което е нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 183, ал. 4 и чл. 480, ал. 2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, извършено от кандидата за народен представител от партия „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ „НОВА ДЕМОКРАЦИЯ“ Боян Боянов Станков Расате, изразяващо се в нарушение на добрите нрави в участието си на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. в програма на ЕВРОКОМ на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД.

Агресия и заплахи срещу журналисти в изборния ден и след него

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свободна Европа съобщава за проявена агресия и заплахи срещу журналисти в различни населени места в деня на парламентарните избори 27 октомври 2024, неделя. Сайтът има препратка и към обобщение в изданието “Сега”. Посочените случаи:

Екип на бТВ е нападнат в Хасково.

Съобщава се и за агресия срещу податели на сигнал за купуване на гласове в Лом.

Кметът на община Никола Козлево Исмаил Ибрям заплашва репортерката от сайта “За истината” Дияна Желязкова.

Журналистката от Свободна Европа Дамяна Велева също е била обект на вербална агресия, но в село Долно Осеново в община Симитли.

Deutsche Welle описва работата на журналисти в изборния ден – “Казаха ни да се махаме” – и публикува следния Призив на българската редакция на DW:

“Лидер на политическа партия изпраща “целувки” на журналист. Друг обижда водещ на сутрешен блок в ефир. Трети призовава за бойкот на същия водещ. Четвърти казва, че 12 журналисти “тормозят цялото общество”.

Нападки, обиди и внушения

Това не е антиутопия, а са съвсем реални сюжети от последните дни на поредната предизборна кампания в България. Кампания, в която отново не се проведе нито един лидерски дебат между основните политически партии. И в която част от лидерите на парламентарно представените партии отказваха да отговарят на всякакви въпроси на журналисти. 

Вместо да приеме поканите за интервю на журналистката Полина Паунова, Делян Пеевски ѝ изпраща иронични поздрави.

Вместо да отговаря по същество на въпросите на журналистката Мария Цънцарова, Костадин Костадинов я обижда в ефир.

Вместо да се включи в конструктивен предизборен дебат, Слави Трифонов отправя към същата журналистка обидни нападки.

Вместо да изрази възмущението си, лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов настройва обществото срещу представители на журналистическата гилдия, а нито една друга от водещите партии не реагира с официална позиция.

Вместо да се обявят в защита на свободата на словото, редица политици саботират медиите в изпълнението на обществената им функция да ги държат отговорни за действията им.

Когато политици се разправят с журналисти, които задават критични въпроси, това създава съвсем реална заплаха за демокрацията в България. Защото в една демократична среда медиите действат като коригиращ механизъм на политическата класа и като защитна стена срещу способите на тоталитаризма. Затова е толкова важно те да са независими, а обществото да реагира на всеки опит за натиск върху тях – независимо дали симпатизира на конкретен журналист или не. Както казва Албер Камю: “Свободните медии могат, разбира се, да бъдат добри или лоши, но със сигурност без свобода никога няма да бъдат нещо друго освен лоши”.

Затова Българската редакция на Дойче Веле декларира солидарност с гореспоменатите колеги, както и с всички журналисти в България, които срещат отпор при опитите си да задават важните за обществото въпроси към силните на деня. Призоваваме за пълно противопоставяне срещу всеки опит за натиск, заглушаване или оклеветяване на журналисти, защото това руши доверието в медиите и отслабва защитните механизми на обществото. И се застъпваме за отказ от порочната практика на еднопосочна комуникация от дивани, екрани и превозни средства.”

Списъкът може да бъде продължен и с изяви след изборния ден – Дневник публикува анализ от Велислава Попова “Автокрацията е в детайлите: “Възраждане” не допуска “Дневник”, БСП не харесва въпроси за Пеевски“.

За финал – да си спомним отново за Нери. Ето какво беше написала по същия повод преди време.

Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) и българското медийно право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 септември 2022  г.  Комисията представи предложение за регламент за   медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски акт за свободата на медиите, EАСМ) и   Препоръка на Комисията относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор.

В законодателното предложение се акцентира върху ограниченото  приложно  поле на въпросите,  хармонизирани на равнището на Съюза чрез Директива 2010/13/ЕС (т.нар. координирана зона),  и обстоятелството, че директивата се ограничава до аудиовизия. Вече приет и влязъл в сила, Регламентът съществено разширява координираната зона, в която се извършва хармонизиране на националните правила.

Новият инструмент на медийното право на ЕС е ориентир за посоката на развитие на националните законодателства на държавите от ЕС.  Какво е очакваното отражение на регламента върху българското медийно право е предметът на моя публикация в юбилейния сборник “25 години Европеистика” със съставители Станислав Костов и Любомира Попова.

Тезата ми е, че се налагат промени в законодателството – и то сериозни, например създаване на рамкови условия за реализиране на правото на достъп до качествена журналистика (чл. 3 ЕАСМ).

 Огнянова, Н. (2024) Европейският акт за свободата на медиите и българското медийно право

СРС: “Аз с нищожества не контактувам” съдържа оценка, а не твърдение за факт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директорът на Народния театър Васил Василев води наказателно дело, заедно с това е подаден граждански иск за 100 000 лв., срещу Александър Морфов по повод изказването му при получаването на наградата “Аскеер” за най-добър режисьор през 2023 г. Тогава режисьорът казва: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента.”.

От своя страна Александър Морфов води дело по КТ срещу дисциплинарното си уволнение. Софийският районен съд се е произнесъл на 14 октомври 2024 г. в полза на Александър Морфов.  Част от решението се отнася до претенцията за засягане на доброто име  на работодателя:

Относно нарушението “уронване на доброто име на работодателя”:

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/ 15.03.2017г. по гр. дело №112/ 2016г. на ІV г.о.; решение № 232/18.05.2012 г. по гр. дело № 41/ 2012г. на ІV г.о.;решение № 229/ 30.10.2017г. по гр. дело № 215/ 2017г. на ІV г.о. и решение № 80/26.10.2010г.по гр. дело № 4679/ 2008г. на ІІ г.о., доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудоватадисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засягасъществено интересите на работодателя.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на театъра надписите “ДПС ректор”, “официален офис на ДПС”, “ДПС”. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства- разпечаткана интервю на ищеца пред сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г. и от веществените доказателства- видеозаписи от камерите в театъра и на интервю на ищеца в предаването “Тази неделя”, излъчено по BTV на 05.03.2023г. В случая се установява, че в дадените интервюта ищецът е признал, че е написал посочените надписи. Тези изявления, касаещи неизгоден за ищеца факт, преценени по реда на чл. 175 ГПК, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание. През призмата на изложеното съдът приема, че авторството на ищеца на процесните надписи е установено по безспорен начин. В този смисъл настоящият състав не кредитира показанията на св. А.К. и св. Т. Т. в частта, в която същите твърдят, че не си спомнят ищецът да е писал по вратата на кабинета на директора на театъра.

В постоянната си съдебна практика ЕСПЧ приема, че разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ предоставя свобода на упражняване на правото на изразяване. В т.см. Appleby and Others v. United Kingdom, Taranenko v. Russia, Handzhiyski, v. Bulgaria Sinkova v. Ukraine. В определени случаи правото на свобода на изразяване може да бъде ограничено. Предприетите мерки обаче следва да бъдат пропорционални и следователно необходими в едно демократично общество.

Преценявайки действията на ищеца през светлината на изложеното, съдът счита, че те представляват артистично изпълнение, целящо да изрази протеста на същия срещу действията на директора на театъра. Той не е упражнил форма на насилие, нито е увредил имуществото на работодателя. В контекста на изложеното, този акт на ненасилствен протест е покрит от принципа на необходимостта в едно демократично общество.

При преценката осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение “уронване на доброто име на работодателя’ чрез израза “Аз с нищожества не контактувам” (по адрес на директора на Н.Т.) следва да бъде извършено разграничение дали процесното твърдение е фактическо или представлява оценка, респ. дали фактическите твърдения са неверни, респ. опозоряващи доброто име.

Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресатаи са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.

Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията. При клеветата не се дава личностна оценка, а се  разпространяват позорни обстоятелства за честта, които не са истински или се приписва престъпление, което не е извършено. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.

Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не  представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл е съдебната практика (решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/ 2011г., ІV г.о., на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010г. по гр.д. № 92/ 2009г., ІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ІV г.о. на ВКС и др.).

Процесният израз представлява оценъчно твърдение. Заеманата публична и обществено- значима длъжност от страна на директора на Н.Т. съставлява основание за проява на по- висока толерантност от негова страна по отношение на подобен тип изказвания спрямо личността му, тъй като заеманата от него длъжност е с голямо обществено значение.

Изложеното обуславя извод, че поведението на ищеца не е противоправно, съответно не представлява нарушение на трудовата дисциплина и не осъществява състава на нарушението “уронване на доброто име на работодателя”. В обобщение, ищецът не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същия, съответно за основателност на предявения иск за отмяна на уволнението.

Съдът отменя уволнението и възстановява Морфов на длъжност главен режисьор. Към момента длъжността не съществува повече.

Решението не е окончателно. Ръководството на НТ е заявило, че  ще обжалва акта.

Решение на СРС – уволнение на Александър Морфов 

Съдбата на медиите на Мърдок

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В семейство Мърдок се води съдебно дело. Семейството, водено от 93-годишния Рупърт Мърдок, контролира медийна империя, която включва Wall Street Journal, New York Post и Fox News в Съединените щати, The Times u The Sun в Обединеното кралство, група медии в Австралия. Рупърт Мърдок се оттегля от управлението през 2023 и прехвърля ролята на председател на News Corp на Лаклан Мърдок, който е и главен изпълнителен директор на Fox Corp и се смята, че политически е най-близо до баща си.

Към момента Рупърт Мърдок притежава около 40 на сто както в News Corp, така и в Fox Corp. След смъртта му акциите с право на глас, които той притежава в компаниите, ще бъдат разделени по равно между четиримата наследници от втория брак с Анна Мърдок Ман – включително Лаклан. В ново съдебно дело, водено в Рино, Невада, Рупърт Мърдок настоява да промени волята си специално за собствеността на медиите в полза само на Лаклан. За да бъде одобрена промяната, Рупърт Мърдок ще трябва да докаже, че тя е в полза на всички наследници.

Причината за предприетия ход е, че Джеймс, Елизабет и Прудънс се смятат за по-центристки настроени и биха могли да насочат медиите на семейството в по-умерена посока. Смята се, че политиката на Лаклан е дори много по-консервативна от баща му. Ако Рупърт Мърдок спечели делото, братята и сестрите на Лаклан пак ще получат наследство, но ще имат много по-малко тежест за бъдещето на медиите, подобно на двете най-малки дъщери на Рупърт, Грейс и Клои, от третия му брак с Уенди Денг.

Джеймс публично къса с баща си, включително подава оставка от позицията си в борда на News Corp през 2020 г. Той и съпругата му Катрин изразяват разочарование от отричането на изменението на климата и на събитията от 6 януари 2020.

Така или иначе, сложното съдебно дело се очаква да има сериозни последици не само за членовете на семейство Мърдок – но и за Fox и състоянието на медиите.

Повече във Vox u Sky

Мета забранява RT в мрежите си

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta забрани във FB u Instagram съдържанието на руски медии, включително RT, които САЩ обвиняват, че действат като разузнавателни агенции, според днешна публикация в Ню Йорк Таймс.

Преди дни Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха RT, че действа като инструмент на руските разузнавателни агенции и обявиха нови санкции, целящи да прекъснат международното финансиране за дезинформационни операции по целия свят.

Утре сенатската комисия по разузнаването на САЩ планира да проведе изслушване за чуждестранните заплахи за изборите. Предвижда се депутатите да задават въпроси на Ник Клег, президент в Meta, за чуждестранната намеса в платформите на компанията, както и други топ мениджъри от Google и Microsoft.

След изборите през 2016 г. Меtа следи по-отблизо дейността на чужди правителства, които използват приложенията на компанията, за да разпространяват пропаганда. Компанията беше обвинена през същата година, че позволява на Русия да влияе върху общественото мнение чрез публикации във Facebook и Instagram, със значение за резултата от изборите.

Нови санкции на САЩ срещу RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съединените щати, Канада и Великобритания обвиниха руската глобална телевизионна мрежа RT, че действа като част от разузнаването на Русия, пише Ню Йорк Таймс. САЩ обявяват нови санкции, предназначени да прекъснат международното финансиране за дезинформационните операции по света. Това става дни след като Министерството на правосъдието на САЩ обвини двама служители на RT за насочване на  около 10 милиона долара към Tenet Media, сайт за видеострийминг в Тенеси, с цел пропутинска пропаганда и  подкопаване на  американския демократичен политически процес.

Според официалните лица, руското правителство е създало звено за шпионаж в рамките на RT. Държавният секретар Блинкен заяви, че RT вече не е действа просто като държавна новинарска организация, а като инструмент да се подкопаят и поляризират свободните и отворени общества. Проследени са опити на RT за намеса и в други страни  като Аржентина, Франция и Молдова, в която предстоят избори. RT тайно управлява англоезична новинарска медия в Германия, наречена Red., и друга, насочена към Африка, наречена African Stream, казва Блинкен.

Руските държавноспонсорирани медии отдавна използват най-различни инструменти, за да подкопаят доверието в изборните процеси и институции в САЩ. От началото на 2024 г., ръководителите на RT – руската държавна новинарска медия –   вербуват   американски инфлуенсъри в подкрепа на тяхната   кампания за влияние. RT  действа чрез местни компании, за да  прикрие собственото си участие или участието на руското правителство в съдържание, предназначено да повлияе на американската аудитория.

Санкциите допълват действията на правоприлагащите органи, предприети от Министерството на правосъдието по отношение на на медийната група Rossiya Segodnya и пет от нейните дъщерни дружества –  РИА Новости, RT, TV-Novosti, Ruptly и Sputnik.