Първата поправка на Конституцията на САЩ защитава идеи, които мнозина смятат за подвеждащи, неверни или дори опасни. Този основен конституционен принцип е подложен на изпитание, според някои, особено през ковид пандемията, когато федералните служители оказват натиск върху компаниите за социални медии да ограничат съобщения, опасни за здравето.

Мисури, Луизиана и няколко частни лица са осъдили администрацията на Байдън през 2022 г. за това, което според тях е правителствен натиск върху компаниите за социални медии по повод пандемията от коронавирус. Имаше какво да се ограничава – като призивите на Тръмп да се лекува ковид с белина, също и в България имаше идеи.

Ищците твърдят, че тъй като Първата поправка забранява на федералното правителство да цензурира речта директно въз основа на съдържанието му, тя също така забранява на правителството да притиска частни компании като Facebook да правят същото. Долните съдилища до голяма степен се произнесоха за ищците, но Върховният съд през 2024 г. отхвърли искането с 6-3 гласа по процесуални съображения, без изобщо да се занимава с Първата поправка.

Може ли правителството да иска промени в съдържанието от платформите по съображения от обществен интерес, например обществено здраве – това е въпросът.

WP съобщава, че има развитие по делото Missouri, et al. v. Biden, et al. (f/k/a Murthy, et al. v. Missouri, et al.) чрез Consent Degree, обвързващо споразумение.

Какво са се споразумели страните: страните „са съгласни, че правителството, политиците, медиите, академичните среди или всеки друг, който прилага етикети като „дезинформация“, „мисинформация“ или „малинформация“ към речта, не прави речта конституционно незащитена“.„Правителството не може да предприеме действия, формални или неформални, пряко или косвено – освен ако не е разрешено от закона – да заплашва компаниите за социални медии с някаква форма на наказание (т.е. неблагоприятна правна, регулаторна или икономическа правителствена санкция), ако компаниите не премахнат, включително чрез промяна на техните алгоритми, публикувано съдържание в социалните медии, защитено от свободата на словото“.

За разлика от съдебно решение, това споразумение важи само за страните – Луизиана и Мисури, от една страна, и пет интернет компании: Facebook, Instagram, X (по-рано Twitter), Linkedln и YouTube, от друга. Вън от това администрацията на Тръмп няма ангажимент по силата на споразумението да не тормози телевизиите например, пише WP.

Правозащитната организация The New Civil Liberties Alliance смята, че това е историческа победа срещу цензурата в социалните медии. Оценката не е еднозначна, според ЕКПЧ не всяка намеса в съдържанието е цензура, особено когато е в защита на общественото здраве.

Върховният съд на САЩ постановява днес, че доставчиците на интернет услуги не носят отговорност за незаконното разпространение и изтегляне на музика, което е удар върху усилията на индустрията за музикални записи да ограничи онлайн пиратството.

Единодушното решение означава, че Cox Communications нe трябва да плаща по дело, заведено от десетки музикални компании, включително Sony Music Entertainment. Те твърдят, че компанията е направила недостатъчно усилия, за да спре потребителите да използват музика на десетки известни изпълнители, включително Бионсе, Джъстин Тимбърлейк и Бритни Спиърс.

Съдия Кларънс Томас написа мнението на мнозинството. „Според нашите прецеденти една компания не носи отговорност като нарушител на авторските права за това, че просто предоставя услуга на широката общественост, знаейки, че тя ще бъде използвана от някои за нарушаване на авторски права“, пише Томас.

Интернет и технологичните компании отдавна са въвлечени в дебати дали са отговорни за уеб съдържанието – и решенията на Върховния съд са противоречиви.

Асоциацията на звукозаписната индустрия на Америка RIAA, която представлява Sony и десетки други музикални лейбъли, заявява, че е обезсърчена от резултата.

Cox Communications нарича решението „решителна победа за широколентовата индустрия“. „Това становище потвърждава, че доставчиците на интернет услуги не са полицаи за авторски права и не трябва да носят отговорност за действията на своите клиенти“, казва говорител на компанията.

Съдебно жури в Лос Анджелис се произнесе срещу гигантите от Силициевата долина – втората констатация в рамките на два дни след решението в Ню Мексико – засилвайки надеждите на защитниците на безопасността, че съдилищата ще се заемат с вредите, които социалните медии нанасят на децата.

Meta, компанията, притежаваща Facebook и Instagram, и видео платформата YouTube трябва да заплатят обезщетение от 6 милиона долара на млада жена, която твърди, че е пристрастена към услугите на компаниите още от дете. Жената, която е завела делото в Лос Анджелис – идентифицирана като K.G.M. – твърди, че е страдала от тревожност и депресия, след като е използвала Instagram и YouTube през цялото си детство. Съдебното дело се фокусира върху дизайна на платформите, доказвайки, че технологичните компании са ги изградили, за да държат потребителите залепени за екраните.

Компаниите са заявили, че ще обжалват решението.

Snap и TikTok също са съдени, но са постигнали споразумения преди процеса.

Не всички са радостни от решението – едно обратно мнение, според което отговорността е на родителите, а не на платформите, които са защитени по пар. 230 CDA

Meta е подвела потребителите за безопасността на своите платформи. В Ню Мексико е регистрирана първата победа в съдебно дело в САЩ срещу Мета по темата за безопасността на децата в социалните медии.

Главният прокурор на щата Раул Торес съди Мета от 2023 г., обвинявайки я, че е подвеждала потребителите за безопасността на своите платформи. Съдът в Санта Фе реши Meta да плати 375 милиона долара обезщетение за нарушаване на закона за защита на потребителите.

Мета заяви, че ще обжалва решението. Лица, училища и щатски главни прокурори са завели хиляди съдебни дела, обвиняващи Meta, Snap, TikTok и YouTube в създаване на риск за децата. В Лос Анджелис се води процес за пристрастяване към социалните медии, в който Meta и YouTube са обвинени, че са навредили на психичното здраве на потребител чрез пристрастяващи дизайнерски функции.

При втората администрация на Тръмп бяха променени условията за отразяване на работата на Пентагона. Репортерите на големите издания напуснаха министерството в знак на несъгласие и обжалваха решението, с което се въвежда новата политика (останаха Infowars и други про-Тръмп коментатори и инфлуенсъри). След това и фотографите бяха изгонени от брифинги.

Преди седмица Ню Йорк Таймс и др. спечелиха делото срещу новата политика на ограничения. Федерален съдия заяви, че решението е противоконституционно. Съдия Пол Фридман също така разпореди на Пентагона да възстанови пропуските за пресата на журналистите от Ню Йорк Таймс, които те върнаха в знак на проетст срещу политиката, която овласти Пентагона да отнема пропуски (акредитации за медиите), ако Пентагонът сметне, че е заплашена националната сигурност.

В решението си от 40 страници съдия Фридман пише, че политиката на Пентагона възнаграждава репортерите, които са „склонни да публикуват само истории, които са благоприятни за или подадени от ръководството“. Като се съгласява, че Пентагонът не е обществено място и ограничения са възможни, съдът смята, че министърът няма безгранична свобода на преценка, ограниченията трябва да са “разумно конкретни и обективни, а не да зависят от прищявката на администратора.“Нищо в Политиката не забранява нейното произволно изпълнение. Полиитката е противоконституцционна, защото не се ръководи от обективни работещи стандарти. Политиката не предоставя обективна основа, върху която да се прецени решението на Пентагона да предостави или да откаже заявление за акредитация на журналист.”

НюЙорк Таймс напомня, че решението срещу Пентагона следва подобно остро решение на федерален съдия за възстановяване на операциите на Voice of America, финансирана от правителството новинарска организация, която Тръмп практически затвори преди година с изпълнителна заповед. Според изданието решението на съдия Фридман „препотвърждава правото на The Times и други независими медии да продължат да задават въпроси от името на обществеността“.

Два дни след решението Пентагонът заяви, че ще обжалва, но заедно с това въвежда нов подход за ограничения на медиите: затваря работното пространство, използвано в продължение на години от журналисти с пълномощия за отразяване на военните, а медиите ще се допускат в пристройка пред основната сграда на Пентагона. При достъп до Пентагона ще се изисква ескорт.

Пентагонът твърди в множество правни документи, че достъпът до Пентагона е привилегия, а не право. Журналистите твърдят, че и новото решение е противоконституционно, не отговаря на разпореждането на съдията и те ще го обжалват отново.

Точно преди една година започна демонтажът на VOA и на 15 март 2025 г. беше заведено дело срещу администрацията на Тръмп.

През март 2026 г. федерален съдия казва, че 1 042 служители на VOA, които са били в административен отпуск за изминалата година, трябва да бъдат възстановени до 23 март. Новинарските репортажи и програмирането на VOA трябва да бъдат възстановени – в ключов момент за външните отношения на Америка, предвид продължаващата война в Иран. Решението дойде точно една година, след като президентът Доналд Тръмп се зае да демонтира VOA и останалата част от USAGM, Американската агенция за глобални медии.

Решението идва десет дни, след като съдия Ламбърт постанови, че Кари Лейк незаконно управлява USAGM в продължение на няколко месеца миналата година и анулира масовите й съкращения. Лейк и нейните съюзници се опитаха да прекроят VOA в открито про-Тръмп агенция за съобщения. Лейк вероятно ще обжалва това решение.

От VOA съобщават, че са „нетърпеливи да започнат да поправят щетите, които Кари Лейк е нанесъл на нашата агенция и нашите колеги, да се върнат към нашия мандат в Конгреса и да възстановят доверието на световната аудитория, на която не успяхме да служим през изминалата година“. „Знаем, че пътят към възстановяване на операциите и репутацията на VOA ще бъде дълъг и труден“, казват служителите. „Надяваме се, че американският народ ще продължи да подкрепя нашата мисия да произвежда журналистика, а не пропаганда.“