Tag Archives: Media Law

Аудиовидео Орфей: печалната съдба на държавната собственост върху 30 дка в центъра на София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 1982 г. Министерският съвет дава сградите на бившата фабрика за капачки Победа на Комитета за култура (сегашното Министерство на културата). Комитетът пък ги дава на предшествениците на “Аудиовидео Орфей” – “Българско видео”. С друга заповед две години след това е разпоредено стопанисването на сградите да се осъществява от киностудиото. Става дума за студио върху голям терен на бул. “Самоков” 60 в един от най-скъпите столични квартали – “Изгрев”.

През годините Аудиовидео Орфей ту влиза, ту илиза от забранителния списък за приватизация. И продължава да остава привлекателно, както се вижда от описанието тук.

Преди известно време се появиха сигнали, че Министерството на културата губи земята – докато в последна сметка преди дни Медиапул публикува иинформация за активите на Аудиовидео Орфей под заглавие “Да загубиш имот за 75 млн. евро – нов жилищен комплекс може да изникне на държавен терен в Изгрев“.

Италия: Може ли Европейският акт за свободата на медиите да бъде приложен за блокиране на сделка, която би ограничила медийния плурализъм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В контекста на серията от придобивания в САЩ, които задълбочават концентрацията на властта върху медийния и развлекателния сектор, в Европейския съюз се полагат усилия за предотврятяване и ограничаване на рискованите консолидации. Роберта Карлини от Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите (CMPF) към EUI информира, че през декември 2025 г. гръцкият медиен магнат Теодорис Кириаку и компанията на Antenna обявяват придобиване на италианския издател GEDI – групата, която стои зад La Repubblica, втория по големина италиански вестник, La Stampa, а също популярните радиостанции Radio Deejay, Radio Capital и M2o.

Antenna е известна и у нас, бащата на Тео – Минос Кириаку – в началото на века придоби българската Нова телевизия. Няколко години по-късно скандинавската медийна групировка Modern Times Grup (MTG) купи Нова телевизия, кабелния канал Нова+ и 80% от списание Ева за 620 млн. евро.

Защо обявената в Италия сделка е интересна и за нас: поради прилагането на новото правно средство, с което могат да бъдат предотвратявани медийни сделки, ограничаващи във висока степен медийния плурализъм – т.нар. „тест за медиен плурализъм“ съгласно Европейския закон за свобода на медиите (EMFA).

Член 22 от Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) изисква специфична оценка на концентрациите на медийния пазар, когато сделката може значително да повлияе на плурализма и редакционната независимост. Този тест допълва конкурентното право и трябва да се извършва от национален независим орган, потенциално с принос от новия Европейски съвет за медийни услуги. Ако бъде финализирана в началото на 2026 г., сделката за GEDI-Антена очевидно ще попадне в нейния обхват. Член 22 не създава преки задължения за медийните дружества, но изисква от държавите-членки на ЕС да установят национални правила за провеждане на тези оценки.

Карлини пише, че Италия вече има механизъм: регулаторът AGCOM, може да оцени медийните сливания за тяхното въздействие върху плурализма. Съществуващото законодателство на Италия обаче не отразява напълно критериите на EMFA и не изисква изрично от регулаторите да обмислят въздействието върху редакционната независимост — основен акцент на член 22. По този начин случаят GEDI-Antenna ще тества съответствието на Италия с новия европейски регламент. Придобиването може сериозно да повлияе на редакционната независимост, ако новият собственик промени политическата позиция на тези влиятелни издания.

Цялото внимание сега е насочено към регулатора AGCOM – ще приложи ли регламента или “обратно, ако не се приложи член 22 към сливането, това би представлявало нарушение на правото на ЕС” и Италия ще се наложи да реформира своето законодателство.

Вече е имало подобен случай в Нидерландия : по време на придобиването на RTL Nederland от DPG Media, Нидерландският орган за защита на конкуренцията е поискал становище от националния медии регулатор и е определил строги условия за опазване на плурализма и редакционната независимост, в съответствие с чл. 22 на регламента.

Как е у нас: Законът за радиото и телевизията също още не е предвидил тест за медиен плурализъм. При подобна сделка националният регулатор ще бъде изправен пред същата дилема – дали и как да приложи регламента.

Битката за придобиването на Warner Bros. Discovery: очертава се колосална консолидация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Netflix отпадна от наддаването за Warner Bros., разчиствайки пътя за Paramount да придобие компанията за 31 долара на акция, или 111 млрд. долара. Това е повече от два пъти повече от оценката на компанията в края на 2025, преди Paramount да заяви интереса си.

Тръмп, запален потребител на телевизионни новини и социални медии, има дълга връзка с Лари Елисън, съосновател на Oracle. Той е обявявал публично Лари и Дейвид Елисън като „приятели“ и „големи мои поддръжници“. Последните развития ще дадат на фамилията Елисън контрол върху CBS, Oracle, CNN, Warner Bros., Paramount Pictures и HBO. Съществено е, че Oracle контролира и 15% от съвместното предприятие, което управлява TikTok, изключително популярното видео приложение, в Съединените щати.

Медиите напомнят, че така Елисън достигат мощта на  семейство Мърдок в разгара на силите му, когато те контролират голямо холивудско студио, Fox, Fox News, кабелната мрежа FX, The New York Post, The Wall Street Journal и услугата за сателитна телевизия Sky в Европа. Но Мърдок никога не достига превъзходство в социалните мрежи, което Елисън са на път да направят.

Предвид следващите предизборни кампании в САЩ, създаването на мощна консервативна медийна империя несъмнено има значение за бъдещето на демокрацията в САЩ и по света. Фамилията Тръмп е близо до сделката. Вън от демонстрираното приятелство с Елисън, офертата на Paramount първоначално включваше финансиране от инвестиционната фирма на зетя на президента Джаред Къшнър Affinity Partners. След като семейните връзки на Тръмп предизвикаха проверка, Къшнър заяви, че неговата фирма няма да участва в сделката.

Ню Йорк Таймс очертава елементите на колосалната империя на фамилията Елисън, контролираща технологии, телевизия, филми и новини:

Технологии

Oracle се определя като софтуерен гигант, основен източник на състоянието на милиардера Лари Елисън. Компанията, която той основава, работи в тясно сътрудничество с големи компании, включително OpenAI, производителя на ChatGPT, в центрове за данни.

TikTok е социална мрежа със значително влияние върху общественото мнение.

Телевизия

CBS

Телевизия CBS с назимно разпространение е придобита, когато Елисън придобива Paramount. Мрежата притежава спортни права за N.F.L., баскетболния турнир N.C.A.A. и голф турнира Masters. С праймтайм хитове като „Tracker“, „Survivor“ и „Matlock“, т.нар. Tiffany Network от години се нарежда на No1 сред ефирните мрежи.

HBO Макс

HBO, собственост на Warner Bros. Discovery, печели наградата за най-добра драма на “Еми” осем пъти през последното десетилетие, доминирайки над Netflix, Apple и Amazon. Притежава една от най-завидните първокласни библиотеки в телевизията – „Семейство Сопрано“, „Сексът и градът“ и др.

Кабелни мрежи

Paramount Skydance вече притежава MTV, Comedy Central, Nickelodeon и BET. С придобиването на Warner Bros. се добавя Discovery: HGTV, Food Network, Discovery, TLC, Adult Swim, Turner Classic Movies, Cartoon Network, TBS и TNT.

Paramount+

Paramount+ има 79 милиона абонати. Paramount+ е дом на драмите „Landman“ на Тейлър Шеридън, „Tulsa King“, „1923“ и „Lioness“, както и на U.F.C. и вселената на „Стар Трек“.

Консолидация в новинарството

CNN

„Световният лидер в новините“ остава изключително влиятелен източник на новини с много голям нюзрум. Мрежата, собственост на Warner Bros. Discovery, има повече от 3,000 служители по целия свят.

CBS News

CBS News е една от най-награждаваните новинарски организации в страната, придобита със сделката Paramount. „60 минути“ и „CBS Sunday Morning“ остават сред най-популярните телевизионни предавания, въпреки че след сделката има промени в ръководството и подозруния за политическа намеса.

Има опасения, че двата независими журналистически гласа, CBS News и CNN, могат да бъдат комбинирани в нещо неузнаваемо, сравнимо с медийната империя на Мърдок. Засега е известно, че след оттеглянето на Netflix от сделката, изпълнителният директор на CNN Марк Томпсън пише на служителите на CNN: „въпреки всички спекулации, които четете, бих предложил да не правите прибързани заключения за бъдещето, докато не разберем повече“.

Филмопроизводство

Warner Bros.

Това е втората по големина в Холивуд филмова компания след Disney. Франчайзите му включват „Хари Потър“, „Батман“, „Заклинанието“ и „Властелинът на пръстените“. Warner Bros. също притежава анимационни герои като Скуби-Ду, Флинтстоунс и Бъгс Бъни. Библиотеката на студиото съдържа повече от 10 000 филма, включително „Казабланка“. (Чрез придобиване през 90-те години на миналия век библиотеката на Уорнър включва и други класически филми като „Магьосникът от Оз“ и „Отнесени от вихъра“.) Активите върху 110 акра Warner в Бърбанк, Калифорния, са уникални.

Парамаунт

Холивудското филмово студио е на четвърто място през 2025 г., Paramount също има известни активи, включително „Мисията невъзможна“, „Стар Трек“ и „Трансформърс“. Библиотеката на Парамаунт включва повече от 4000 филма, включително „Топ Гън“, „Кръстникът“. Paramount има някои от най-големите производствени съоръжения в Холивуд върху 65 акра.

*

В първи изказвания след обявяването на сделката Дейвид Елисън обявява, че Paramount Skydance ще обедини Paramount+ и HBO Max в една стрийминг услуга.”Планираме да съберем двете услуги, което днес ни дава малко над 200 милиона абонати”, казва Елисън.

Съд на ЕС: Решението Klubrádió

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Решение на Съда по дело C-92/23 | Комисия/Унгария (Право на предоставяне на медийни услуги на дадена радиочестота).

Klubrádió е унгарска търговска радиостанция, която разпространява програмата си наземно. През 2014 г. тя получава от регулатора . унгарския Медиен съвет – правото да предоставя медийни услуги на честота 92,9 MHz в зоната на излъчване на Будапеща за срок от седем години с възможност за подновяване за период от пет години.
След изтичането на срока Медийният съвет отказва да уважи искането за подновяване: той приема, че Klubrádió на два пъти не е изпълнило задължението си за ежемесечно предоставяне на информация относно квотите за излъчване, което представлява повторно нарушение. Съгласно унгарския закон за медиите обаче такова нарушение води автоматично до отказ за подновяване.

Впоследствие Медийният съвет публикува покана за представяне на оферти за предоставянето на медийни услуги на съответната честота, но кандидатурата на Klubrádió е обявена за недействителна. Това решение е обосновано с недостатъци в програмната схема и с наличието на отрицателен собствен капитал на Klubrádió през петте години, предшестващи подаването на кандидатурата му, което правело офертата му неподходяща за осигуряване на присъствието на медийния пазар на радиостанция, която е стабилна и предвидима що се отнася до нейното функциониране.

Считайки, че Унгария е нарушила по-специално регулаторната рамка на Съюза в областта на електронните съобщения, принципите на пропорционалност, недопускане на дискриминация и добра администрация, както и свободата на изразяване и на информация, закрепена в Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската комисия предявява иск за неизпълнение на задължения пред Съда на Европейския съюз.

В решението си Съдът уважава повечето твърдения на Комисията за нарушения и констатира, че Унгария не е изпълнила задълженията си по силата на правото на Съюза.Съдът счита, че Унгария е нарушила свободата на изразяване и на информация, закрепена в член 11 от Хартата на основните права, от една страна, с приемането на решението за отказ за подновяване и на закона за медиите, и от друга страна, с приемането на решението за недействителност и за съответната конкурсна процедура. Всъщност според Съда всяка национална мярка, която намалява или ограничава достъпа на радио и тв организации до радиочестотите, може да представлява намеса в правото им на свобода на медиите, свързано със свободата на радио- и телевизионно разпространение. Във връзка с това Съдът
констатира, че нарушенията и пропуските, в които се упреква Klubrádió в настоящия случай, стоящи в основата както на решението за отказ, така и на решението за недействителност и които конкретно са попречили на тази радиостанция да продължи дейността си, се отнасят или до незначителни неточности от формален характер, или до аспекти, които като такива не би трябвало да водят до невъзможност за радиостанцията да продължи дейността си.

Заключение на ГА

Решение на Съда на ЕС

Подслушвано правосъдие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

“Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”

“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.

Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”

Съдбата на сатиричната страница “Копейкин”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ГДБОП опитва да установи IP адресите, използвани за управление на сатиричната страница във Фейсбук “Копейкин” с 46 000 последователи, която редовно публикува статуси, колажи, снимки и т.н. срещу управляващите. Това се вижда от отговор на вътрешния министър в оставка Даниел Митов на депутатски въпрос на Стоян Таслаков от “Възраждане”, информира електронното издание Сега.

Това не е първият случай на интерес към страница в социална мрежа, “сайтът ни novonachalo.com бе свален след директно позвъняване по телефона от ГДБОП до хостинг доставчика”, пише съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев под поста на Копейкин. Въпросният сайт пародираше санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, вж тук и тук.

Подобна съдба имаше и страницата на Правосъдие за всеки.

СЕМ изслуша кандидатите и избра Милена Милотинова за генерален директор на БНТ, Кошлуков обжалва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 февруари 2026 г. Съветът за електронни медии проведе изслушване на кандидатите, подали молби за участие в процедурата за генерален директор на БНТ.

Сашо Йовков не се яви и е направил изявление, че ще обжалва. Явиха се Емил Кошлуков, Невена Андонова, Милена Милотинова и Свилена Димитрова, правилата за изслушване бяха обявени продварително. Изслушването се предаваше пряко по БНТ2.

На 20 февруари от 11 часа е проведено гласуване, с три гласа (необходимо обикновено мнозинство) е избрана Милена Милотинова – това са гласовете на посочените от президента Радев Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова и на избраната от парламента Симона Велева. Останалите членове на парламентарната квота са гласували против.

Същият ден в Административния съд София – Област е постъпила жалба от Емил Кошлуков срещу решението на Съвета за електронни медии (СЕМ) за избор на Милена Милотинова за генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение. По жалбата е образувано дело и на случаен принцип е определен докладчик от състава на съда, пише още в съобщението.

Доколкото актът за откриване на процедурата беше обявен за необжалваем, тъй като проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ – това е именно актът за определяне на Милена Милотинова за генерален директор – сега предстои въпросният цялостен контрол за законосъобразност.

Кошлуков иска спиране на решението за избор на Милотинова, във връзка с което интригата е кой ще е обитателят на кабинета на генералния директор, докато тече делото. И, разбира се, в последна сметка: има ли законосъобразен избор.

АССО остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно становището на Административен съд – София Област, изразено в Определение 208/ 18 февруари 2025 г. Следвайки решението на ВАС, АССО приема, че е налице необжалваемост на решеието на СЕМ от 15 юли 2025 г.

Административният съд – София Област – I състав, съдия ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА, разгледа административно дело № 20257020700863 / 2025 г.. по жалба от Е. И. К./ Кошлуков срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кошлуков да се прогласи за нищожно, а евентуално да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.

С определение №1105 от 26.08.2025г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ. С определение №10569 от 29.10.2025г. на ВАС на РБ е отменено определението на АССО и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение №1419 от 12.11.2025г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1029/2025г., образувано по жалба на С. С. Й./Сашо Йовков срещу същото решение на СЕМ. Искането на С. Й. е да се обяви за нищожно решението на СЕМ, направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт.

С определение №1432 от 13.11.2025г. на АССО, съдът е спрял изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии до решаване с влязъл в сила акт на спора по настоящото дело. Съдът е постановил спиране на настоящото дело до приключване на адм. дело №850/2025г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ и с определение №1668 от 13.02.2026г. е обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и вместо него е оставено без разглеждане искането на С. Й. за спиране на изпълнението. Определението на АССО е отменено в частта, с която е спряно производството по делото и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с определение №76 от 19.01.2026г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1011/2025г., образувано по жалба на И. Д. В./Ирина Величкова срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и с искане за спиране на решението до влизане в сила на решението по адм. дело №850/2025г. по описа на АССО.

На 17.02.2026г. е постъпило искане от Е. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, счита че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Съобразявайки се със становището на ВАС на РБ, изразено в определение №1668 от 13.02.2026г. първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии не притежава белезите на общ административен акт, нито на индивидуален административен акт. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ. Налице е недопустимост на оспорването. В тази връзка недопустими са и исканията за спиране на изпълнението на процесното решение.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. В. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Е. И. К., С. С. Й. и И. Д. В. срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №863/2025г. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

Заключения на Съвета относно оценка на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове (2025)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един акт на Съвета отпреди няколко месеца, важен за идващата дейност в областта на медийното законодателство през 2026 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ОТЧИТА, ЧЕ:

  1. Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) е основният правен акт за регулиране на аудио-визуалния медиен пазар на ЕС. След изменението на директивата през 2018 г. в нейния обхват бяха включени и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и беше създадена Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA) — висококвалифициран орган, съставен от представители на националните регулаторни органи.
  2. В Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ) се акцентира допълнително върху уникалната роля на медийните услуги. С него се създава Европейски съвет за медийни услуги (ЕСМУ), който заменя ERGA и е неин правоприемник и има за задача да насърчава последователното и ефективно прилагане на ДАВМУ и ЕАСМ. Освен това в ЕАСМ се припомня факта, че защитата на свободата на медиите и медийният плурализъм са два от основните стълбове на демокрацията.
  3. Правната яснота, както и опростените и съгласувани правила са важни за всички доставчици на аудио-визуални медийни услуги и доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове. Връзката между ДАВМУ и други съответни правни актове на ЕС, по-специално Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия , следва да бъде ясна. Въпреки че в Акта за цифровите услуги и Директивата за електронната търговия са установени хоризонтални правила за дейностите на доставчиците на посреднически услуги онлайн, ДАВМУ определя секторни правила за конкретни видове съдържание и следва да остане основната правна рамка за регулиране на аудио-визуалния сектор, за да се защити и насърчи по-нататъшното развитие на разнообразен, справедлив, безопасен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар на ЕС, както и на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско аудио-визуално съдържание.
  4. Аудио-визуалният медиен пазар, потребителските навици и цялостната правна рамка на ЕС непрекъснато се развиват. Съгласно член 33 от ДАВМУ Европейската комисия трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета последваща оценка на въздействието на директивата и нейната добавена стойност, придружена, когато е целесъобразно, от предложения за прегледа ѝ.
  5. С настоящите заключения Съветът възнамерява да насочи вниманието на Комисията едновременно към:

а)цялостното значение на ДАВМУ и нейната способност, в качеството ѝ на директива за вътрешния пазар, да осигури баланс между запазването на принципа на субсидиарност и зачитането на компетентността на държавите членки да разработват културни политики в съответствие с Договорите и други правни актове на Съюза, от една страна, и осъществяването на останалите цели на ЕС, включително правилното функциониране на вътрешния пазар, чрез, наред с другото, принципа на държавата на произход, от друга страна;

б)някои области, които съвкупно се считат за важни и които, наред с другото, следва да бъдат анализирани задълбочено от Комисията в рамките на процедурата за оценка.

Остават и някои теми, повдигнати от държавите членки, така че настоящите заключения не следва да се разглеждат като установяващи изчерпателен списък на областите, за които Съветът счита, че се нуждаят от оценка. Целта на Съвета е да започне основано на факти обсъждане на някои аспекти на аудио-визуалната медийна рамка, без да се ограничава това обсъждане или да се предопределят евентуалните бъдещи преговори по ДАВМУ.

ОБХВАТ НА ДИРЕКТИВАТА

КАТО ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ:

  1. От първостепенно значение е обхватът на ДАВМУ да остане адаптивен, тъй като аудио-визуалният пазар продължава да се развива. Обхватът следва да бъде достатъчно широк и ясен, за да включи всички съответни видове аудио-визуално медийно съдържание и услуги, предлагани на вътрешния пазар, независимо от средствата за тяхното разпространение. Забелязва се известна несигурност по отношение на класификацията на нововъзникващите форми на аудио-визуални онлайн дейности .
  2. В съображение 3 от ДАВМУ се пояснява, че каналите или всякакви други аудио-визуални услуги под редакционната отговорност на доставчик могат да представляват аудио-визуални медийни услуги сами по себе си дори и ако се предлагат на платформи за споделяне на видеоклипове. Някои ползватели на услуги на платформите за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“ ) в днешно време са утвърдени участници на аудио-визуалния медиен пазар, оказващи значително въздействие върху пазара и общественото мнение. Техните услуги често се използват от деца и младежи. Същевременно има данни за някои несъответствия в рамките на вътрешния пазар по отношение на класифицирането на тези участници като доставчици на аудио-визуални медийни услуги .

ПРИКАНВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

  1. Да анализира дали определенията в ДАВМУ обхващат всички съответни услуги за предоставяне на аудио-визуално медийно съдържание и въз основа на анализа да оцени евентуалната необходимост от пояснения, като се вземат предвид целите и основните ценности на ДАВМУ, включително високо равнище на защита на зрителите (особено на малолетните и непълнолетните лица), еднакви условия на конкуренция, както и необходимостта от пропорционалност. Това включва оценка на необходимостта от допълнително пояснение, че конкретни групи създатели на съдържание на платформи за споделяне на видеоклипове (често наричани „инфлуенсъри“ или „професионални създатели на съдържание“) попадат в обхвата на ДАВМУ.

Следва текстът на Заключенията

ЕСПЧ: Кофи срещу България (чл.3 ЕКПЧ, насилие с расистки мотиви)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Koffi v Bulgaria.

Жалбоподателят, Леон Франсоа д’Асисес Кофи, е роден през 1970 г. и живее в Шефилд (Обединеното кралство). На 29 септември 2018 г., след футболния мач между ЦСКА София и ПФК Левски София на Националния стадион в София, Кофи се разхождал с двама приятели по ул. “Генерал Паренсов” край сградата на МВР. Голяма група фенове на Левски (оценявана на 150–200 души от полицаи) се движела по улицата, последвана от полицейски микробус със седем офицери. Няколко членове на групата нападнали жалбоподателя, ритайки го в главата и тялото. Случката продължила по-малко от две минути. Запитващият е получил сътресение, фрактура на челюстта, загуба на зъби, хематоми и ожулвания.

Разследването е започнало своевременно, но полицията не е успяла да осигури доказателства на мястото на инцидента; свидетелите са разпитани с неоправдани закъснения; записите от камерите за видеонаблюдение не са адекватни към случая и пет години и половина по-късно никой не е обвинен.

ЕСПЧ подчертава, че положителните задължения по член 3 включват: а) задължение за въвеждане на законодателна и регулаторна рамка за защита, б) задължение за предприемане на оперативни защитни мерки и в) задължение за провеждане на ефективно разследване.

Съдът установи, че не са положени конкретни усилия за разследване на потенциални расистки мотиви. Първоначално разследването е образувано за причиняване на умерена телесна повреда и само две години по-късно е модифицирано, за да включва хулиганска мотивация — без обаче изрично да се изследва расисткият мотив.

Решението е част от поредицата дела срещу България относно расистко насилие, след Абду срещу. България (2014) и Ангелова и Илиев срещу. България (2007). Докато в Абду акцентът е бил върху неразследването на расисткия мотив, Кофи добавя измерението на полицейските масови спортни събития, като едновременно с това прилага теста на Осман и свързаната с него линия на съдебната практика относно „общата защита на обществото“ (както е формулирано, наред с другото, в Mastromatteo v. Италия [GC]) в контекста на насилието на феновете.

Кофи срещу. България представлява важен прецедент, изясняващ минималните стандарти за ефективно разследване в случаи на расистко насилие от страна на частни лица в контекста на спортни събития. Посланието до държавите-членки е ясно: невъзможността за идентифициране на извършителите не освобождава органите от задължението за провеждане на разследване по същество, докато неразглеждането на расистки мотиви представлява нарушение на член 14 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.