Tag Archives: Media Law

“Има такъв народ” предлага нов състав в НК, правната комисия веднага го приема на първо четене

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Политическата партия Има такъв народ на Слави Трифонов, представена в Народното събрание на първо място от сценаристите му, внесе законопроект 51-554-01-178 от 7 октомври 2025 г. за изменение на Наказателния кодекс.

Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.

В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.

Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.

Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.

Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.

Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.

Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:

Видът на наказанието е неадекватен и непропорционален на евентуалното деяние. За разпространение на лична информация се предвижда до 6 години затвор и престъплението е от общ характер, тоест задейства се държавното обвинение, а когато информацията е невярна и позоряща (клевета по НК, престъпление от частен характер), предвиденото наказание е глоба.
Абсолютен характер на забраната. Дори GDPR предвижда дерогации и изключения (журналистическото изключение), но Тошко Йорданов – не. Разпространяваш ли лична информация – затвор.
Размерът на наказанието е определен така, че да стане възможно прилагане на СРС. Става възможно да се използват „технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
Практиката на ЕСПЧ очертава провала на България да създаде гаранции за защита на правата на гражданите при прилагане на СРС и да ги прилага, съдейки по поредицата дела пред ЕСПЧ, които България губи. Проблеми се съдържат и в докладите на Бюрото за контрол върху СРС. При проблематична защита на гражданите е опасно да се създават все нови и нови основания за използване на СРС, наскоро в този списък бяха включени престъпленията срещу интелектуалната собственост.
Дефинирането на личен живот е произволно и не е посочено как се съотнася с установената практика на ЕСПЧ и т.н.

На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.

Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.

А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.

update 13 октомври

Законопроектът е изтеглен. Засега. Слави Трифонов продължава да го защитава и косвено потвърждава, че става въпрос “никой да не бъде изнудван чрез лични снимки, както правят много нечистоплътни хора в момента”. Ако става дума за revenge porn, нека законопроектът да бъде срещу revenge porn, а не да заплашва практически всекиго със затвор.

И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).

Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:

щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“

СтандартНюз АД – в историята, но издание СтандартНюз има

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 6 октомври 2025 г. СГС – Търговско отделение, съдия Валерия Диева, е прекратил производството за несъстоятелност на Стандарт Нюз АД. Дружеството няма ликвидно имущество, което да покрие разходите по несъстоятелност, нито има висящи дела за попълване на масата, които да осигурят постъпления на средства в масата, следователно са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството, като дружеството се заличи от търговския регистър.

Съдът прекратява производството и заличава дружеството от търговския регистър.

Но сайт СтандартНюз съществува, а в регистъра за действителните собственици изданието се води на Екрит Медиа ООД, действителен собственик Славка Бозукова.

Свободна Европа проследява историята на финансирането на това издание и връзката с КТБ.

Едно интервю от 2015 г. на Цветан Василев след фалита на КТБ:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев.

Морфов печели делото за уволнението си срещу Народния театър и на втора инстанция

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Александър Морфов беше дисциплинарно уволнен от Народния театър, обжалва и спечели делото на първа инстанция. Съдът го възстанови, но позицията беше междувременно закрита. Морфов не е в Народния театър.

Решението е обжалвано. Решението № 5977 от 3 октомври 2025 на СГС потвърждава изводите и заключението на първата инстанция.

Съдът установява, че Морфов (М.) е трябвало да отговаря писмено на въпроси на директора Василев (В.В.), между които “надраскал ли е на 08.01.2023 г. служителят вратата на кабинет № 304 на директора на Народния театър, задраскал ли е табелата с надпис „директор“ на същия кабинет и показал ли е на трети лица надрасканата врата на кабинета; давал ли е служителят интервю за интернет сайт , публикувано на 09.01.2023 г., със заглавие „А. М.: Народният театър е дъщерна фабрика на Доган и Б.“, в което на въпрос: „Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Народния театър, г-н М., този път и върху вратата на директора В.В.?“ служителят отговорил: „Да и неговата, все пак основната фигура срещу която е насочен протестът, е този директор“, както и отговорил ли е в същото интервю на въпроса „Вие как общувате с В.В.?“ с думите „Аз с нищожества не общувам“.

Видно от дадените обяснения, служителят е заявил, че няма да отговаря на въпросите, защото същите са „несъстоятелни, абсурдни и откровено глупави“.

Освен другото, уволнението е наложено (според заповедта) заради “уронване доброто име на
работодателя, изразяващо се в надраскване на вратата на кабинет № 304 на директора В.В. с надпис „официален офис на ДПС“, задраскване на табелата с надпис „директор“ и изписване вместо това на „ДПСЕ ректор“ и показване надписите на трети лица, както и използвани и негативни квалификации към представляващия Народен театър „Иван Вазов“ в интервю”.

Съдът приема преди всичко, че “обстоятелството, че ищецът на процесните дати не се е намирал физически в сградата на театъра, не е равнозначно на това да не е изпълнявал работните си задължения. Отново следва да бъде съобразена спецификата на работата на ищеца, която, както бе посочено, освен ръководни, включва предимно художествено-творчески задължения, изразяващи се в развитие на художественото майсторство на актьорите, наблюдаване на представления, подготовка на спектакли, привличане на външни творци и т.н. Очевидно и житейски логично е, че тези дейности не биха могли да бъдат извършвани единствено от кабинет в сградата на театъра
при работно време 8 часа дневно и 40-часова работна седмица.”

Установено е, че ищецът е “написал на вратата на кабинета на директора на Народния театър надписите „ДПС ректор“, „официален офис на ДПС“, „ДПС“. Според настоящия съдебен състав обаче чрез тези си действия ищецът е изразил своята гражданска позиция и личен протест срещу фигурата на директора на Народния театър, следователно същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина.”

При преценка осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение „уронване на доброто име на работодателя“ чрез израза „Аз с нищожества на контактувам“ следва да бъде посочено, че работодател на ищеца е Народен театър „Иван Вазов“, а не неговият директор В.В.. По делото не се установяват действия на ищеца, които обективно са от естеството да уронят доброто име на Народния театър или да накърнят репутацията му. Използваният израз по отношение на директора представлява по-скоро оценъчно твърдение, което е от естество единствено да засегне честта и достойнството на директора В.В., но не и да урони доброто име на Народния театър.

Що се отнася до оплакването на въззивника, че при преценка дали ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение районният съд не е обсъдил изявлението, направено от ищеца, в интервю, публикувано на 09.01.2023 г., в което е заявил, че Народен театър „Иван Вазов“ е дъщерна фабрика на сараите на А.Д. и Б., следва да се посочи, че според настоящия състав чрез изявленията във въпросното интервю ищецът е упражнил конституционното си право на изразяване на мнение. В случая не са причинени вреди на работодателя, като поведението на ищеца не е и противоправно, доколкото всеки гражданин има право да изразява гражданската си позиция.

Не може да бъде споделено становището на въззивника, че действията на ищеца са се отразили
изключително зле на имиджа на Народния театър, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в този смисъл.

СГС потвърждава изцяло решението на СРС.

Решение на СГС по делото Народен театър срещу Александър Морфов

Народният театър може да обжалва през ВКС.

ЕК: България не е въвела Директивата за борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и детската порнография

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия днес реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2019)2136), Ирландия (INFR(2019)2235) и Испания (INFR(2018)2197) поради нетранспонирана Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и детска порнография.

ЕС има строги правила за криминализиране на сексуалното насилие над деца, сексуалната експлоатация на деца и материалите за сексуално насилие над деца в цяла Европа. Директивата включва минимални правила относно определянето на престъпления и санкции и въвежда разпоредби за засилване на предотвратяването на тези престъпления и защитата на децата жертви.

Директивата също така изисква от държавите да гарантират, че на нарушителите се предоставят ефективни програми за интервенция или мерки.

Поради липса на правилно транспониране на всички тези правила Комисията реши да изпрати мотивирано становище на тези три държави, които разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да отнесе делата до Съда на Европейския съюз.

Как БНТ допринесе за интереса към кмета на София

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Светая Светих на публицистиката на обществената телевизия се случи нещо, което не изненада никого. Интервюто на софийския кмет, излъчено тази събота, липсваше в така наречения пълен запис и от предходния събеседник се преминаваше към репортаж, следващ интервюто на кмета.

Интересът към интервюто беше голям, тъй като освен кризата с извозването на софийския боклук кметът засегна и критиката, идваща откъм Ново начало и Пеевски:

Точно господинът, който е фалирал всичко, до което се е докоснал – “Д като фалит”, не мисля, че е удачно да говори кой какво граби, защото той е най-големият грабител в държавата и е изключително некоректно да морализира кой защитавал интересите на народа. Като защитава интересите на народа, да се откаже от охраната, която струва колкото една детска градина. Аз си ходя по улиците за разлика от него.

Столична община пусна онлайн оригиналния запис, едва след известно време същото е направила и БНТ, като от пресцентъра на телевизията са заявили за Офнюз, че не става дума за цензура, а за “техническа грешка” при качването на записа. След като проблемът бил забелязан, интервюто било публикувано “в оригиналния му вид”.

Историята проследяват Дневник, Капитал, Медиапул, Офнюз, Клуб Z и др. Научаваме се, че възстановяването първо е било частично, без коментара на кмета за Пеевски.

Вземайки предвид факта, че операциите върху интервюто привлякоха вниманието на много зрители – “докато националната телевизия си мислеше, че може да контролира онлайн пространството, интервюто обиколи социалните мрежи” – Капитал уместно свързва отразяването на кмета с ефекта Стрейзанд (Стра̀йсънд според Уикипедия).

САЩ: доверие в медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Gallup публикува годишното си измерване на доверието в медиите. “Доверието на американците в средствата за масова информация се понижава до ново дъно, като само 28% изразяват доверие във вестниците, телевизията и радиото и смятат, че те съобщават новините “пълно, точно и справедливо” ( при 31% миналата година и 40% преди пет години).

Увереността на републиканците “спада до едноцифрени числа (8%) за първи път в измерванията”.

Деплатформизацията на Тръмп – на фазата на обезщетенията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След събитията на 6 януари 2021 година в Капитолия някои социални мрежи въвеждат ограничения за (бившия тогава президент) Тръмп, за да не му дават възможност да ги използва за призиви към насилие. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024, YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица. Facebook налага забрана и изпраща случая за разглеждане в Надзорния си борд. Възниква терминът деплатформизация, обоснован по следния начин:

“Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи, демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове „Пожар!“ в претъпкан театър, политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана. Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.

Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха случили.”

Законодателните органи в Тексас и Флорида се възпротивяват и подготвят на щатско ниво закони срещу деплатформизацията.

Възстановяването на акаунтите на Тръмп се извършва през 2022 – в Х, веднага след като Мъск придобива компанията, и през 2023 – в YouTube и Meta.

Дела, споразумения и обезщетения:

Тръмп завежда дело срещу YouTube през октомври 2021 г., твърдейки, че тази и други компании за социални медии, които са премахнали акаунтите му, са го цензурирали неправомерно. През септември 2025 г. YouTube се съгласява да плати по споразумение 24,5 милиона долара на президента Тръмп и други лица, които са отстранени от платформата след бунта на 6 януари 2021 г. в Капитолия, от тях 22 милиона са за Тръмп и неговите начинания като балната зала на Белия дом. Сундар Пичай, главен изпълнителен директор на Alphabet, и Сергей Брин, съосновател на Google, са присъствали на вечеря с президента този месец, фокусирана върху изкуствения интелект. Според NYT YouTube ще възстанови създателите на съдържание, които са забранени за нарушаване на правилата й срещу дезинформацията, свързана с Ковид и изборите през 2020 г. и ще либерализира политиките си за модериране на съдържанието.

Мета, компанията майка на Facebook и Instagram, през януари 2025 г. се съгласява да плати 25 млн. долара по подобно споразумение. Компанията също промени общностните си стандарти.

X, платформата за социални медии, сега собственост на Илон Мъск и известна преди като Twitter, през февруари 2025 г. се съгласява да плати 10 милиона долара за разрешаване на спора за спирането на акаунта на Тръмп.

NYT подчертава, че това е само част от кампанията на Белия дом, предприета срещу врагове – включително адвокатски кантори, които защитават демократични каузи, университети и медийни критици като Джими Кимъл, както и дело срещу The New York Times с искане за обезщетение от 15 млрд. долара. Искът е отхвърлен – но може да бъде ревизиран и подаден отново.

Лари Елисън и медийната империя на MAGA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Newsweek задава въпроса Строи ли Лари Елисън новата медийна империя на MAGA.

Стана известно, че 81-годишният технологичен милиардер и основател на Oracle си е осигурил място сред подкрепяната от САЩ група купувачи, която е на път да поеме TikTok.

Младият Елисън, Дейвид, е по-влиятелен след успешното сливане между неговата продуцентска компания Skydance Media и Paramount Global, която притежава CBS, и в която Лари Елисън има финансов дял. Твърди се, че Дейвид Елисън работи и по оферта за Warner Bros. Discovery, компанията майка на CNN и HBO.

До края на следващата година 170 милиона американци, които използват Tiktok, а също зрителите на CBS News и CNN е вероятно да попаднат под влиянието на Лари Елисън, дългогодишен донор на републиканците и приятел на Тръмп.

В допълнение Илон Мъск купи Twitter и го оформи в социална платформа за консервативни гласове, а Рупърт Мърдок изгради консервативен гигант Fox.

Съществен фактор, както се вижда напоследък, е и телекомуникационният регулатор FCC, който може да мотивира компаниите особено при подготовка за концентрации, както Skydance/ Paramount или Paramount Skydance / Warner Bros. Discovery .

По всичко изглежда, че е в ход проект за консервативна медийна империя, надхвърляща активите на семейството Елисън.

Update

WaPo по същата тема, 5 октомври 2025: Съюзник на милиардера Тръмп и синът му изграждат безпрецедентна медийна империя. В един медиен свят, свикнал да управлява династии, Елисън се открояват с мащаба на своето богатство и обхвата и разнообразието на аудиторията, до която сега имат достъп. Личното състояние на Лари Елисън е 345 млрд. долара, според Bloomberg Billionaires Index, което е над 30 пъти повече от нетната стойност на Рупърт Мърдок. Сделките с TikTok и Free Press дават на Елисън опора в онлайн медиите за разлика от семейство Мърдок. Обединявайки огромната аудитория на Paramount и базирания на данни подход на TikTok към развлеченията, семейство Елисън може да създаде нов модел за медийния бизнес.

Google AI Overviews “ограбват журналистиката”?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

AI – генерираните прегледи на Google (AI Overviews) са обобщения, генерирани от изкуствен интелект, които се появяват над традиционните резултати от търсенето – хипервръзки към съответните уеб страници – и се показват на потребителите в повече от 100 страни. Компанията добавя и реклами към AI Overviews от май 2025 г.

Само през последната седмица са подадени два иска – един в Калифорния и един в Германия – срещу Google AI Overviews.

Издателят на The Hollywood Reporter и Variety Penske Media Corp е първият издател на новини, който съди Google за отрицателното икономическо въздействие на продукта на Google. В Европа искът е подаден от германската медийна асоциация BDZV, Германската асоциация на журналистите (DJV), Европейската федерация на журналистите, Европейската асоциация на медиите и Асоциацията на европейските издатели на вестници.

Проблемът: Google показва своите AI-генерирани отговори преди съдържанието на трети страни (включително издателите) и по този начин се превръща в “убиец на трафик”. Този продукт намалява търсенето и използването на независими и свързани с демокрацията частни медии.

Независимият алианс на издателите вече се е обърнал през юли т.г. към Европейската комисия, като е поискал и временна мярка за спиране на показването, съответно на вредите, които причинява AI. Заедно с неправителствени организации алиансът се е обърнал и към британския регулатор за конкуренция и пазари (Competition and Markets Authority, СМА). Искането отново е регулаторът да приложи временни мерки, които да попречат на Google да “злоупотребява” с издателско съдържание в отговорите, генерирани от AI. СМА е изразил готовност за налагане на мерки, които да водят до справедливо и недискриминационно класиране на резултатите от търсенето и повече контрол и прозрачност за издателите относно начина, по който се използва тяхното съдържание, включително в одобрените от AI обобщения.

Капитулирането пред властта ускорява ерозията на телевизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Убийството на Чарли Кърк е трагедия.

Но убийството очаквано беше използвано за цензура. До спирането на шоуто на Джими Кимъл доведе не казаното за Чарли Кърк, а зависимостта от правителството.

Не само Disney, собственикът на АВС, но и собствениците на местните станции, които купуват съдържанието на АВС – Nexstar (28 станции излъчват ABC) u Sinclair (38 станции излъчват АВС) – се нуждаят от одобрението на правителството. Техните планове за бъдещето зависят от това одобрение.

В България връзката на медиите с властта е още по-директна поради публичния ресурс (бюджет и европейски средства), насочван към лоялните медии. Законите позволяваха бартер публичен ресурс срещу проправителствено отразяване досега, но Европейският акт за свободата на медиите вече го забранява – остава да видим как ще се прилага.

Цензурата на FCC ще насочи зрителите към медии извън обхвата на действие на регулатора FCC и така капитулирането пред Тръмп ще ускори ерозията на ефирната телевизия. Зрителите са започнали бойкот на АВС и Disney. Напускам Disney+, обявява и Хауърд Стърн в последния час в радиошоуто си по SiriusXM. Ако Netflix купи правата за шоуто на Джими Кимъл, към Netflix ще се насочи голяма аудитория, обръщаща гръб на телевизиите, за да гледа предавания в относително свободна среда, върху която FCC няма юрисдикция.

Ерозията на ефирната телевизия има отрицателни ефекти за обществото като цяло: платформите активно насърчават конфликтите, поляризирането, радикализирането, конспирацията – защото това е в техния бизнес модел. Частните и лично свои по-рано мисли стават публични в платформите по начин и в мащаб, невиждан досега. Алгоритмите усилват нашите различия, нашето незнание, самоувереност и заблуди. Медийната грамотност и капацитетът на хората за разпознаване на дезинформацията са на ниски нива и изостават от капацитета на технологиите да произвеждат дезинформация. Защитата на цифровите права в глобалния свят е по-бавна и по-слабо ефективна, отколкото в епохата на добре регулираната телевизия.

Маклуън обърна внимание, че медията е съобщението. Свидетели сме на отстъпление на ефирната телевизия, към което цензурата я тласка, за сметка на платформите. И ако медиите са съобщението, не е чудно, че платформите са поляризиращи, манипулативни и лишени от прозрачност – такива са и алгоритмите.

В България цензурата е съчетана с непрекъснато редуциране на новините и публицистиката и превземане на големите телевизии, постепенно и обществената, от занимателните предавания и форматите. Капитулирането пред властта и комерсиализацията на големите телевизии са свързани – и в своята свързаност отблъскват най-младите зрители, култивират news avoiding и са един от факторите за културен, образователен и обществено-политически упадък.

23 септември

Disney обяви, че връща Кимъл на екран – след осъждането на свалянето на шоуто от американци от целия политически спектър – от Натали Портман и Роберт де Ниро до Тед Круз и Уолстрийт Джърнъл , протеста на петте холивудски синдиката с над 400 000 члена и вълната от спрени абонаменти за Disney+ и отменени посещения на Disney World.