Tag Archives: Media Law

Реални ли са заплахите за отнемане на тв лицензии в САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Отнемането на лицензии е сериозна санкция на сериозни основания, предвидени в закон.

Американските медии обръщат внимание на заплахите, които идват от председателя на FCC и лично от президента Тръмп, и проверяват доколко те имат основание. Reliable Sources на CNN обобщава, че заканите на президента са обикновено в отговор на въпроси, които той не харесва.

Нека да е ясно, че FCC не е отказвала подновяване на лиценза от десетилетия. “Отнемането на лицензия отнема толкова време, че FCC дори не се опитва”, казват адвокати. “Единствените изключения са поради тежки несъответствия в документите до FCC и никога – за съдържанието на програмата. Нито един голям телевизионен оператор не е губил лицензия от 80-те години на миналия век , а отнемането тогава беше за подкупи. Законът за комуникациите дава на лицензополучателите широка защита.

Но има друга възможност FCC да влияе – когато постъпи предложение за сливане или придобиване и FCC трябва да се произнесе. Nexstar готви сделка с Tegna. Nexstar e компанията, която притежава 32 местни станции, разпространяващи програмата на АВС. От 2003 г. тази телевизия излъчва предаването “Jimmy Kimmel Live!” – и спирането на предаването е цената, която Nexstar плаща за благоволението на регулатора.

Медиите отбелязват специално позицията на Тед Круз, сенатор (R-Texas), в подкаста му: Мисля, че е невероятно опасно за правителството да каже: Ще решим каква реч ни харесва и какво не, и ще заплашим да ви свалим, ако не ни харесва това, което казвате – Не, не, не, не! Това е точно като в Goodfellas – един мафиот влиза в бар, оглежда се и казва: Господи, хубав бар имаш! Ще бъде жалко, ако нещо се случи с него.

Има ли FCC властта да регулира речта

Свалиха шоуто и на Джими Кимъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eдин по един независимите гласове си отиват от американския ефир. След Колбер е свален от екрана и Джими Кимъл. WP обяснява ясно причините:

Nexstar търси одобрение от FCC (американския регулатор за медии и комуникации под влияние и с председател, назначен от президента Доналд Тръмп) за придобиване на Tegna, друга медийна компания. Сделката за 6,2 млрд. долара ще превърне Nexstar-Tegna в безпрецедентна мегакомпания – конгломерат с 265 телевизии в 44 щата, чийто обхват ще нарасне до 80% от американските домакинства. Но има проблем: дългогодишният праг за концентрациите – една компания не може да достигне до повече от 39% от домакинствата в САЩ. Засега. Така че Nexstar се нуждае не просто от одобрението на FCC; компанията се нуждае от FCC, за да промени това правило – или сделката е невъзможна.

За щастие на Nexstar, председателят на FCC Брендън Кар дава сигнал, че е отворен за прекратяване на “изкуствените граници”. Но, оказва се, има условия. Nexstar притежава станции на ABC на повече от 30 пазара, а в АВС има критични гласове. В подкаста на консервативния коментатор Бени Джонсън председателят Кар казва, че политическото шоу на Кимъл е част от “съгласувано усилие да се излъже американския народ” и че FCC може да действа по два начина: по лесния начин , ако медията намери начини да промени поведението си и да предприеме действия към Кимъл, или ще има допълнителна работа за FCC напред”. Nexstar избира лесния начин и сваля шоуто на Кимъл от ефир. Намира се претекст, който дори няма смисъл да се споменава.

Кар публично одобрява решението на компанията да направи “правилното нещо”. “Местните телевизии имат задължението да обслужват обществения интерес”, пише Кар в платформата Х.

Sinclair Broadcasting Group, която също лобира пред FCC за дерегулация и за вдигане на 39-процентната горна граница – хвали Кар. Това е картината: големите играят с регулатора и са склонни да плащат цената за дерегулиране и по-нататъшни концентрации. Американците губят двойно: заради правителствения контрол върху новините и заради по-малкото независими гласове поради непрекъснатите концентрации.

Когато “Късна нощ със Стивън Колбърт” е свалена от Paramount, Тръмп пише: “Наистина е хубаво да го видя да си ходи”, “и се надявам, че съм изиграл основна роля за това!” – и една седмица по-късно FCC на Кар одобри сливането Paramount-Skydance.

Сега реакцията на Тръмп е: “Страхотна новина за Америка!”, последвана от още имена на независими водещи, които трябва да бъдат свалени. Няма завоалиране или прикриване, натискът е открит и пряк.

Публикацията на WP завършва с извода, че милиардерите ускоряват усилията си за консолидиране на контрола върху медиите и президентът е нетърпелив да им помогне да го направят, при условие че отстранят критиците му. Ако не го направят, той заплашва да използва лостовете на правителството – особено спрямо оставащите независими – за да ги накаже финансово, а настоява и регулаторът да отнема лицензии.

Гилдията на сценаристите (WGA) подкрепя Джими Кимъл:

Правото да изразяваме мнението си и да не сме съгласни е в основата на това, което означава да си свободен народ. Ако свободата на словото се отнасяше само за идеи, които харесваме, нямаше да е нужно да си правим труда да я запишем в Конституцията. Това, което е записано – колкото и болезнено да е понякога – е освобождаващото споразумение да не сме съгласни.

Срам за онези в правителството, които забравят тази основополагаща истина.

Що се отнася до нашите работодатели, думите ни ви направиха богати. Заглушаването ни прави беден целия свят.

От ACLU, организация за граждански свободи, заявяват:

“Джими Кимъл е най-новата цел на противоконституционния план на администрацията на Тръмп да заглуши критиците си и да контролира това, което американският народ гледа и чете.

Това е отвъд маккартизма. Длъжностни лица на Тръмп многократно злоупотребяват с властта си, за да спрат идеи, които не харесват, да решават кой може да говори, да пише и дори да се шегува. Действията на администрацията на Тръмп, съчетани с капитулацията на ABC, представляват сериозна заплаха за нашите свободи, основани на Първата поправка.”

NYT по темата

Чарли Кърк, речта на омразата и Първата поправка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След убийството на Чарли Кърк, десен политически активист, предприеманите мерки извеждат отново на преден план въпроса за свободата на изразяване и нейните предели. Важно за разказа е, че правната рамка на свободата на изразяване в САЩ се основава на Първата поправка на американската конституция, според която Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Но предели има – и те са уточнени от съдебната практика в САЩ – не е защитено слово призоваването към насилие.

Водещите американски медии отбелязаха, че в подкаста на Кейти Милър главната прокурорка Пам Бонди изключи речта на омразата от защитеното слово. Едва по-късно – след реакциите на експертите и на медиите – тя уточни тезата си: “Речта на омразата, която преминава границата на заплахите за насилие, не е защитена от Първата поправка. Това е престъпление. Твърде дълго гледахме как радикалната левица нормализира заплахите, призовава за убийства и приветства политическото насилие. Тази ера приключи.” Бонди е права, че истинските заплахи и подбуждането не са защитени, но коментарите й при Милър не правят такова разграничение. В това интервю и в друго интервю Бонди изглежда невежа по отношение на конституционното право по начин, който би бил поразителен за всеки адвокат и е неприемлив за главен прокурор на САЩ.

Трябва да сме категорични за абсолютната неприемливост на политическото насилие, от каквато и посока да идва и по отношение на когото и да е насочено. Но когато става дума за говоренето, защитеното слово по американското право е в по-широки граници.

Адам Липтак от NYT e написал “Какво трябва да знаем за речта на омразата и Първата поправка” за Пам Бонди и всички, които се интересуват от защитено и незащитено слово. Освен Пам Бонди, той цитира и президента Тръмп, който казва АВС ми платиха 15 милиона долара за реч на омразата. Дали Първата поправка позволява да се наказва речта на омразата? Върховният съд на САЩ много ясно казва “не”. Могат ли съдилищата да забранят реч, която причинява страдание на слушателите? Върховният съд на САЩ отново казва “не”.

Отличителен ли е американският подход към езика на омразата? Да.* Но въпреки това в Съединените щати такава реч остава конституционно защитена. Все пак обаче Първата поправка не защитава подбуждането – при което се изисква вероятност от предстоящо насилие, вж решението Бранденбург срещу Охайо.

И накрая: Ако речта на омразата е защитена от Първата поправка, защо хората биват уволнявани за неща, които са казали за г-н Кърк? Отговорът на Липтак е, че когато става дума за частни предприятия, те са извън обхвата на Първата поправка, тя ограничава само правителствените дейности.

*Имам публикация за незащитеното слово по ЕКПЧ, ще я добавя в скоро време.

Белият дом даде още една отсрочка за сделката с TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп и министърът на финансите Скот Бесент обявяват, че САЩ и Китай са се споразумели за сделка за продажбата на TikTok, избягвайки законовата забрана. Това води до ново отлагане на определения срок за прекратяване на достъпа до приложението на територията на САЩ от 17 септември за 17 декември.

През 2024 година Конгресът прие закон, подписан от президента Джо Байдън, изискващ собственикът на TikTok – ByteDance – да продаде приложението до 19 януари 2025, като депутати и от двете партии изразиха опасения относно потенциалния достъп на китайското правителство до данните на американците и влиянието върху съдържанието на приложението. Тръмп е подписал три последователни акта, за да попречи на влизането в сила на закона на Конгреса, въпреки че няма законовите правомощия да го направи. Той се опита да забрани TikTok по време на първия си мандат, но по време на втората си президентска кампания вече подкрепяше приложението с тезата, че то му помага да достигне до по-младите избиратели.

Има предположения, че Oracle, която работи с TikTok, за да хоства данните на американските потребители, може да се окаже част от сделката. Според WSJ американският бизнес “ще бъде контролиран от инвеститорски консорциум, включващ Oracle, Silver Lake и Andreessen Horowitz”.

WP обяснява защо TikTok е опасно приложение.

Тръмп v NYT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета – по -точно делото е срещу компанията, журналисти и издателството Penguin Random House. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието и публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Ето аргументацията.

Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието. Досега Тръмп е съдил NYT два пъти, и двата пъти исковете му са отхвърлени:

  • През 2021 г. г-н Тръмп заведе дело срещу вестника заради серия от статии, които разследват финансите му и данъчните му регистри. Искът е отхвърлен през 2023 г., а г-н Тръмп е осъден да плати съдебните разноски на “Таймс”.

Издателят на NYT Sulzberger е говорил вчера на журналистическа среща: “Демокрацията е в отстъпление по целия свят. Хората на власт рушат основите на нормите и институциите, които са в основата на свободните общества. Основна цел е пресата, защото когато журналистите се въздържат от предоставяне на независима информация на обществеността, става много по-лесно за властимащите да действат безнаказано. Затова се използват гражданските съдилища, чрез които се оказва финансов натиск върху медиите.” Преди няколко месеца издателят предупреди за настъплението срещу свободата на изразяване.

През юли Тръмп заведе дело за 10 милиарда срещу The Wall Street Journal и Rupert Murdoch. Тръмп реагира веднага, след като изданието постави акцент върху добре документираната му връзка с Епстийн, като публикува статия за писмо на Тръмп по повод 50-ия рожден ден на Епстийн.

По-широката картина на войната срещу медиите (с факти докъм средата на лятото).

WP за делото

NYT за делото

ЕСПЧ: Иларева срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на БХК:

В първото дело за онлайн реч на омразата срещу България ЕСПЧ установява, че прокуратурата е действала неадекватно при разследването на закани и подстрекаване към насилие и реч на омразата, отправена към правозащитници, поради професионалната им дейност в защита на бежанците и мигрантите.

С решение от 9 септември 2025 по делото Иларева и други срещу България (№ 24729/17) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови осъдително решение срещу България заради бездействието на българските власти срещу закани, отравени в социалната мрежа „Фейсбук“ срещу правозащитници, защитаващи правата на бежанците и мигрантите. Това е първото решение на този съд за онлайн реч на омраза срещу България.

Фактите по случая

Жалбоподателите са трима правозащитни активисти – адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев. През януари 2015 г. чрез няколко Фейсбук профила към жалбоподателите са отправени яростни нападки, закани за убийство, за изтезания и побои, както и изключително вулгарни обиди. Всички закани и обиди са във връзка с правозащитната им дейност.

По отношение на заканите за убийство прокуратурата приема, че те са „проява на лично мнение“. След жалби от жалбоподателите, Софийски районен съд и Софийски градски съд потвърждават становището на прокуратурата.

Съдът в Страсбург

установява, че са нарушени правото на личен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, ЕКПЧ) и правото на свобода от дискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от ЕКПЧ).

Съдът отбелязва, че публикациите съдържат тежка сериозна реч на омразата, която е била бързо и многократно споделяна и е достигнала до жалбоподателите. Изявленията са били ясни и изпълнени с насилие, жалбоподателите са били ясно посочени и публично изложени, а работните им адреси са били лесно откриваеми. Естеството на използваната реч и омразата, изразена в тези публикации, не могат да бъдат приравнени към обикновено изразяване – пък било то и преувеличено – на отрицателно мнение за жалбоподателите. Като се има предвид съществената роля на интернет като безпрецедентно мощна платформа за обмен на идеи и информация, която крие риск от нарушаване на правата на човека, задълженията на държавите важат както офлайн, така и онлайн (§ 140 от решението).

В решението си ЕСПЧ посочва, че властите не са направили сериозни опити за следствени действия – не са поискали международна правна помощ, не са изискали данни, предоставени при създаването на профилите, не са събрали информация от компютри и телефони на установени лица, нито са разследвали собствеността на уебсайт, свързван със заподозрян (§§ 139 – 144 от решението). ЕСПЧ заключава, че предприетите действия са неадекватни и неспособни да изяснят фактите по случая. Нарушение на ЕКПЧ.

Ако се случи нещо лошо, обвинявайте AI

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В статиите за фалшиви новини се споменава често, че Тръмп е човекът, който превърна термина фалшиви новини в мощно политическо оръжие: Ако определена информация е оправдано и обосновано критична, обяви я за фалшива новина!

CNN съобщава за нов етап в отхвърлянето на критиката, този път с включването на изкуствения интелект. Президентът директно е призовал да се обвинява изкуствения интелект: “If something happens, really bad, just blame AI”.

Поводът е онлайн видео, покаващо как се изхвърлят предмети от прозорците на Белия дом, вероятно при ремонт. Различни източници доказват, че това реално се случва.

Отбелязваме нова практика на позоваване на технологиите, за да се отричат реални факти, процеси и събития. Несъмнено това е нов удар срещу новинарството.

Съд: Личното мнение на Волгин не се е отразило на правата на жертвите на комунизма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди време във връзка с изказвания на Петър Волгин СРС прие, че възхвала на Народния съд е противоправна (съдия Андрей Георгиев).

Стана известно второ решение – отново по повод изказвания на Петър Волгин, този път на Софийския градски съд, съдия Боряна Магделинова, по колективни искове

  •  за установяване, че с публичните си изказвания Волгин засяга паметта на
    жертвите на комунистическия режим;
  • за осъждане  да преустанови публични изказвания, с които
    възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо всякакви проявни
    форми на обявения за престъпен комунистически режим, действал в
    Република България  (1944-1989) и
  • за осъждане  да заплати  обезщетение на вреди. 

Цитират се изказвания и публикации, в които Волгин твърди, че “На България днес е нужен нов 9-ти септември и нов Народен съд. Голяма част от българския политически, икономически и медиен елит заслужава да застане пред него. Особено онези, превърнали се в ретранслатори на най-мракобесните либерални практики и вашингтонско-брюкселското промиване на мозъците. Едва когато тези агенти на влияние изчезнат от публичната сцена, България ще има шанс да се развива
като свободна държава“.

Съдът:

Липсва положителна оценка на Народния съд. Препратката към посочените исторически събития е обусловена от неодобрението на автора на настоящото управление на страната, което му дава основание да призовава към промяна на статуквото с радикални средства, каквито са изполвани след 9 септември 1944 г. […] Тъй като ответникът към датата на процесните публикации не е бил член на политическа партия, той изразява личното си мнение като журналист и човек с активна гражданска позиция, както и възмущението си от начина, по който се управлява българската държава.

Правото за изразяване и разпространение на мнение по чл.39 от КРБ е ограничено единствено от регламентираната в ал.2 забрана това право да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Не може да се направи извод изразеното в процесните публикации лично мнение на ответника, да се е отразило на правата и доброто име на ищците, което да обуслови ангажиране на неговата отговорност за обезщетяване на настъпили вреди.
Да се приеме, че е противоправно публикуването на мнение, с което журналист-политически анализатор изразява неодобрение от начина по който се управлява държавата и призовава за промени, би довело до ограничаване на регламентираните в КРБ основни права на граждани.

Исковете са отхвърлени. Решението не е окончателно.

Има разлика в заключенията на съдиите Андрей Георгиев и Биляна Магделинова. Според Магделинова нищо укоримо не се е случило, ако някой иска нов Народен съд. В пост във фейсбук по повод решението Волгин казва, че никога не е възхвалявал комунизма, но че иска наистина нов Народен съд.

 Решението от 27 август 2025 г.   

Камен Донев е невиновен по делото за обида, заведено от директора на Народния театър

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2022 г. в Народния театър имаше поредица от събития, започнали с протеста на Александър Морфов срещу присъствието на Велислава Кръстева (ДПС) едновременно в политиката и в театъра. Морфов беше дисциплинарно уволнен от директора Васил Василев, което доведе до реакции на актьори. Срещу участието в бТВ на един от тях – Камен Донев – директорът заведе наказателно дело за обида.

Три години по-късно СГС е оповестил окончателното решение по делото, но ето развитието на конфликта:

1

СРС на първа инстанция оправда Камен Донев за твърденията му в предаване на бТВ, включително “В театъра, в Народния театър, се появиха, станаха неща, които аз тука няма да споменавам, щото влизаме много в кухнята, които са недопустими. Сега, тези неща може и да не са, да нарушават правилата, административните правила, но те нарушават моралните и професионалните правила, които са се случили и само заради това аз съм убеден, че този човек, който в момента е директор там, трябва на момента просто да бъде сменен. Това е моето мнение, моето лично мнение и не искам да казвам тежки думи, но бих казал, че в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация, това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората”.

СРС: “Изразява се едно принципно становище на подсъдимия Донев, че „в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството”, което вътрешно убеждение и твърдение на подсъдимия по никакъв начин не е отправено към частния тъжител и по никакъв начин не може да бъде отнесено към него и с този израз по никакъв начин не може да бъдат засегнати честта и достойнството на когото и да е, вкл. и на частния тъжител Василев. Думата дори е използвана в множествено число, именно защото подсъдимия я е употребил принципно и най-общо за да илюстрира своето виждане, че с изкуство следва да се занимават достойни хора.

По отношение на използваните от подсъдимия думи и изрази „човечец“ и „не е читав човек”, най-общо може да бъде обобщено, че те представляват общи съждения, мнения и умозаключения, които не съдържат съставомерните признаци на престъплението „обида”. Те не могат да се възприемат като унизителни по своя характер, тъй като не са обективно неприлични, вулгарни или непристойни.
Употребявайки посочените изрази и думи, подсъдимият е изразил личното си мнение, което по своя характер безспорно е негативно за работата на тъжителя като режисъор и директор. Подсъдимият обаче е обективирал негативно оценъчните си съждения спрямо тъжителя, обстоятелство, което е съвместимо с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Р. България и чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека.”

2

СГС изцяло потвърждава присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 97 състав:

“За да е налице обида, от обективна страна, деецът следва да е казал унизителни за пострадалия думи и изрази публично, като същите следва да носят белезите на непристойни, груби, вулгарни, цинични, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми, ценности и правила, в т.ч. и на поведение и същевременно да засягат чувството за лично достойнство на човек. Всеки един от инкриминираните изрази, по своето съдържание не покрива изискването за обективна съставомерност, доколкото нито един от инкриминираните изрази не съдържа горепосочените определения по отношение личността на тъжителя. В този смисъл и правната доктрина приема, че: „обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично, противоречащо на общо приетите правила отнасяне с него“ (проф. Иван Ненов).”

Велислава Кръстева вече не е в Народния театър.

Александър Морфов вече не е в Народния театър, въпреки че на 14 октомври 2024 г. съдът отмени дисциплинарното му уволнение като незаконно.

Камен Донев е оправдан окончателно.

Васил Василев е директор на Народния театър.

Съдебните актове: 

СРС –   Присъда от 27.06.2024 год. по НЧХД № 2735/2023  и  _Мотиви   

СГС –  _Решение на СГС № 573/ 13.08.2025 г. (решението е окончателно).

САЩ: Защитата на символичното слово – на изпитание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първата поправка на Конституцията на САЩ защитава словото в най-широк обхват, включително действия, които изразяват каузи или идеи – т.нар. символично слово. Примерите за символично слово в съдебната практика са много: от изгарянето на повиквателни за войната във Виетнам до танци в кръчма, с които се нарушава обществения ред. И всеки знае за решението на ВС на САЩ Тексас срещу Джонсън, 491 САЩ 397, 408-10 (1989), взето с 5 на 4 гласа, където съдията Скалия дава петия глас с мотива, че Първата поправка гарантира правото да се изразява презрение към правителството, Конгреса, Върховния съд, дори към знамето. “Ако зависеше от мен, ако бях крал — казва той, — щях да взема тези мърляви, брадати, обути в сандали идиоти, които горят знамето, и щях да ги вкарам в затвора. Но Първата поправка не позволява това.”

Решението се приема противоречиво, но на негова основа се анулират закони за оскверняване на флага в 48 щата, съобщава тогава The Washington Post. Конгресът приема закон, криминализиращ оскверняването на знамето, но Върховният съд го обявява за противоконституционен.

На снимката: Грегъри Джонсън, спечелил Тексас срещу Джонсън през 1989 г. През лятото на 1984 г. на Националния конгрес на Републиканската партия в Далас Грегъри Джонсън изгори американско знаме, за да протестира срещу политиката на президента Роналд Рейгън. Jenna Schoenefeld for The New York Times

Сега президентът Тръмп има друг възглед за символичното слово. Вчера той е издал изпълнителен акт, в който се казва, че посегателството срещу националното знаме е уникално обидно и провокативно и представлява израз на презрение, враждебност и насилие срещу нацията – което впрочем не е отричано и досега, но според ВС Първата поправка е приложима в този случай.

Президентът се е произнесъл, че администрацията ще действа, за да възстанови уважението и светостта на американското знаме и да преследва онези, които подбуждат към насилие или по друг начин нарушават нашите закони, като същевременно оскверняват този символ на нашата страна, в най-пълна степен, допустима под каквато и да е налична власт.

За целта Главният прокурор ще приоритизира прилагането във възможно най-голяма степен на наказателните и гражданските закони на нашата нация относно посегателствата срещу American Flag, които нарушават приложимите закони и в съответствие с Първата поправка. Това може да включва, но не се ограничава до престъпления, свързани с насилие; престъпления от омраза, незаконна дискриминация срещу американски граждани или други нарушения на гражданските права на американците; престъпления срещу собствеността и мира, както и конспирации. Ще се забраняват, прекратяват или отменят визи, разрешения за пребиваване, процедури за натурализация и др. при констатиране, че чужди граждани са се занимавали с посегателствата срещу American Flag.

Първата поправка остава приложима, но възниква въпросът за пределите й. Наблюдатели предвиждат, че съдебни дела именно за пределите на Първата поправка е вероятно да достигнат до Върховния съд, където консервативната гарнитура да преразгледа Тексас срещу Джонсън.

WP напомня, че в първия си мандат Тръмп подкрепи идеята за конституционна поправка, която да забрани оскверняването на знамето – но предложението не се осъществи. През 2016 г. той заяви в социалните мрежи, че изгарянето на знамето трябва да бъде наказано с една година затвор – изявление, което той повтори и вчера, въпреки че изпълнителната заповед не посочва никакво наказание за оскверняване на знамето.

В информационен лист, придружаващ изпълнителната заповед, Белият дом свързва демонстрации в Лос Анджелис срещу федералните имиграционни акции с изгаряне на знамето.

Факт е обаче, че в знак на протест срещу изпълнителната заповед на Тръмп мъж е подпалил американското знаме на улицата пред Белия дом веднага след подписването на заповедта.

В България посегателствата срещу флага, химна, герба са криминализирани и не се приемат като защитено слово.