Tag Archives: Media Law

ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

ЕСПЧ: Критика срещу църквата не е реч на омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Yefimov and Youth Human Rights Group v. Russia.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновано преследване за изказвания   и поставяне в списък на терористи и екстремисти за публикация, критикуваща Руската православна църква

Жалбоподателят е преследван в Русия за публикация, в която говори за тесните връзки на Църквата с политическата партия на власт, продължаващото изграждане на религиозни сгради на обществени разноски, разпределянето на бивши детски градини за използване от църквата и широко разпространеното присъствие на свещениците по обществената телевизия. Той  цитира   графити срещу църквата по стените на бивша детска градина, превърната в религиозен център,  като доказателство за отрицателно отношение към нея.

Според ЕСПЧ несъмнено критиките са остри  и някои хора могат да се засегнат. Това обаче не означава, че публикацията представлява “реч на омразата”. Ключовият въпрос по настоящото дело е дали коментарите на жалбоподателя, когато се четат като цяло и в техния контекст, биха могли да се разглеждат като насърчаване на насилието, омразата или нетърпимостта. Установено е следното:

  •  говори се за посегателства на една конкретна религиозна организация върху обществените съоръжения и несправедливото ѝ обогатяване за сметка на обществото като цяло. Критиките са за  религиозната организация, а не за  отделните вярващи и не се призовава за нечие изключване или дискриминация, а съвсем не –  насилие или сплашване;
  • няма възражения, че данните  са  неверни;
  • не се представят доказателства за  напрегната ситуация, атмосфера на враждебност   или каквито и да било други особени обстоятелства, при които публикацията е била в състояние да произведе непосредствени незаконосъобразни действия срещу православните свещеници и да ги изложи на действителен или дори отдалечен риск от насилие.

С оглед на гореизложеното не е доказано, че публикацията може да подбужда към насилие или нетърпимост.

Нарушение на чл.10 (с единодушие).

Еврохолд v Биволъ за критична публикация с рекорден иск от един милион

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”

Речта на омразата и престъпленията от омраза: за реакция на наднационално равнище

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.

Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.

Ако държавите членки   одобрят инициативата,   Комисията ще представи законодателно предложение.

Съобщение

Приложение към съобщението

Информационен документ — Как се разширява списъкът на престъпленията в ЕС стъпка по стъпка

Уеб страница

Какво ни казва случаят с вестник Труд

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първа точка от дневния ред на  първото работно заседание на 47-то Народното събрание  е изслушване на министъра на културата по повод извеждането на редакционната дейност на Труд от държавна собственост поради неизпълнени задължения.

  • Видеозапис 
  • Стенограмата –  когато се появи на сайта на НС, ще бъде също добавена тук.

Двеста народни представители отделиха два астрономически часа за политическо позициониране.

  • ГЕРБ и ДПС  използваха дори възможността за изказвания  “по начина на водене” с патетика в защита на свободата на словото – сякаш не беше Борисов този с мисирките и  сякаш не беше Йордан Цонев (ДПС) този, който влизаше в телевизионните предавания с “Пеевски ви праща много поздрави“.
  • Останалите парламентарно представени политически сили поддържаха, че прекратяване на привилегии не е репресия и че защитата на държавната собственост не противоречи на свободата на изразяване. Дали поради присъствието на депутата Пеевски в залата или поради самоочевидността на  неговата сянка върху всяко обсъждане на свободата на изразяване, името му не беше споменато нито веднъж.

В скоби, това беше първото работно заседание за новия председател на Народното събрание, досега адвокат. Трябва да му се съчувства за тази част от председателските му задължения, свързана с изтичане на парламентарно време за заседание  с  лоша драматургия. Вярвам, че новият правилник ще изисква по-уважително отношение към парламентарното време, без да ограничи дискусиите по съществото на законодателната дейност.

И финално по темата за Труд: по време на управлението на ГЕРБ Блъсков е привилегирован

  • не само заради това, че вестниците, които продаде, са платени със средства от КТБ;
  • не само заради това, че за  Труд ползва необезпечен кредит от КТБ чрез Сайга Консулт, който не ми е известно да е върнат и вероятно никога няма да бъде върнат;
  • не само заради това, че е наемател, който години мълчаливо е оставен  да не плаща на държавата (а става ясно, че имотът е бил и преотдаден противно на условията на договора);
  • но той е привилегирован и чрез заобикаляне на законова забрана: когато замяната на имоти в София беше забранена, той получи от общината (СОС на ГЕРБ)  терен в Дианабад срещу друг спорен парцел, като забраната за замяна беше заобиколена с  две насрещни дарения.

Не включвам в привилегиите назначението на съпругата на сина на Блъсков за ръководител на сектор Култура и аудиовизия в ПП – Брюксел,  защото не е публично известно как е изпълнявала задълженията си, може назначението да е било обосновано. Сайтът Площад Славейков казва, че Блъскова е освободена, но без нейно знание,  и е работила месец след като е била освободена, което е озадачаващо:  не всеки може да присъства един месец на работа незабелязано.

Кратко от мен в DW: Какво ни казва случаят с вестник Труд

Медиите и системите за контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BLYSKOV2

Първата страница на утрешния Труд.

Медията като оръжие.

Като служебен министър на финансите  Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи.  Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са  в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.

Един пример за предходни реакции –  Блъсков реагира срещу  мерки  за медиен плурализъм   и правителството на Борисов не даде ход на мерките  –  ето как описва мерките  самият  Труд във въпросната публикация:

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.

blyskov

Впрочем  Труд  се ползва с подкрепата на ГЕРБ и след края на третото им правителство.

2021 избори 2 в 1: разходите за политическа реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда  обяви резултатите от Мониторинг  на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща    40 национални и регионални медии  – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.

А Свободна Европа публикува данни за разходите за политическата реклама онлайн.

Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.

Програма Цифрова Европа: покани за представяне на предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията прие три работни програми за програмата „Цифрова Европа“, в които се очертават целите и конкретните тематични области, които ще получат финансиране в размер на общо 1,98 милиарда евро. Ще се подкрепят инициативи за постигането на целите на Комисията за   цифровото десетилетие на Европа.

Първите покани за представяне на предложения за програмата „Цифрова Европа“са публикувани на 17 ноември тук. Срок – 22 февруари 2022 г.

През 2022 г. ще бъдат публикувани още покани. Работните програми ще се изпълняват главно чрез безвъзмездни средства и обществени поръчки.

ЕСПЧ: Генов и Сърбинска срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 30 ноември 2021 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Генов и Сърбинска срещу България. След решението по делото Ханджийски срещу България   това е второто подобно решение, в което България е осъдена за нарушение на чл.10 във връзка с мерки срещу политическото слово, които не са необходими в едно демократично общество.

В предходното решение ЕСПЧ напомня известната си позиция, че   свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност.  „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ [58]

10

Факти

Двамата кандидати, популярен блогър и политически активист, са признати за виновни за хулиганството и глобени за посегателство върху  паметник на  партизаните, разположен пред централата на БСП на Позитано,    в контекста на общонационалните протести срещу правителство,   подкрепяно от Българската социалистическа (бивша комунистическа) партия, доминиращата политическа сила по време на комунистическия режим в България. Жалбоподателите са обвинени в хулиганство. На първа инстанция са оправдани от съдия Мирослава Тодорова. Според решението, извършеното е в рамките на свободата на политическото слово. СГС осъжда жалбоподателите за хулиганство. Те подават иск за нарушение на чл.10 ЕКПЧ – делото се отнася до въпроса дали извършеното е  съвместимо с правата им по   чл. 10.

EСПЧ

Съдът прилага   теста за пропорционалност:

  • има намеса;
  • предвидена в закон;
  • преследва цели като запазване на културното наследство [69], но не и напр. защита на обществената безопасност, която не е била заплашена [71];
  • и се поставя въпросът дали изобщо е било  необходимо в едно демократично общество  да се санкционира актът на жалбоподателите.
  • Следва да се отбележи и в тази връзка, че паметникът е бил поставен по време на комунистическия режим в България  и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, зад които е заставал този режим.  Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, специално подчерта интензивните обществени дебати за наследството на режима и по-специално за съдбата на  паметниците. Не може да се пренебрегва факта, че законодателят на България е осъдил този режим като  престъпен  и официално е брандирал Българската комунистическата партия, която доминира  в страната през този режим, като  престъпна организация … за потискане на правата на човека и демократичната система. [83]
  • Намесата в правото на свобода на изразяване на жалбоподателите — констатацията, че са виновни за хулиганство, заедно с наложените  глоби в резултат — не е доказано “необходима в демократично общество” по смисъла на член 10 от Конвенцията.
  • Следователно е налице нарушение на чл. 10. [84]

ЕС: Законодателeн акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откривайки European News Media Forum, Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон  днес потвърди, че се готви Законодателен акт за свободата на медиите:

Европейските граждани търсят надеждна информация, както никога досега. Трябва да отговорим на това търсене и да гарантираме, че гражданите имат достъп до надеждна, качествена и независима информация, включително онлайн.

В отговор Европейската комисия ще представи през следващата година Законодателен акт за свободата на медиите. Целта му ще бъде да гарантира честни и независими медии. Искаме

  • да засилим медийния плурализъм и да подобрим устойчивостта на сектора като цяло,
  • да действаме срещу всякакъв вид неоправдани намеси в дейността на нашите медийни компании,
  • да има предпазни мерки за медиен плурализъм, включително онлайн, така че никой да не може да стане толкова голям, че да не се интересува от публичните дебати,
  • по-сигурно информационно пространство: това е въпрос на европейски суверенитет: както може би сте ме чували да казвам многократно, всичко е геополитическо. Полето на информацията е учебникарски пример за намеса на враждебни чужди участници.

Законодателният акт ще се основава на ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги и ще допълни пакета от Законодателния акт за цифровите услуги и неотдавнашната ревизия на правилата за авторско право. По този начин ние изграждаме наистина цялостна медийна политика за цифровата ера.

Ще работим заедно с индустрията, гражданското общество и с държавите-членки и техните регулаторни органи. Скоро ще започнем обществена консултация и искаме да чуем от вас: къде срещате бариери или ограничения в дейността си? Как можем най-добре да ви помогнем да изпълните жизненоважната си роля за нашите демокрации?

Ето какво е казал Бретон през април 2021.

Комисар Вера Йоурова закри  форума. Тя обобщи инициативите, които ЕК ще предприеме през идващата година – като използва законодателни, незаконодателни и финансови инструменти.